Упражняването на независима икономическа дейност в България без трудов договор е свързано със специфичен данъчно-осигурителен статус — този на самоосигуряващо се лице (СОЛ). Този режим обхваща предприемачи, хора със свободни професии, занаятчии, земеделски производители и съдружници в търговски дружества. Макар и да дава огромна гъвкавост, статусът на СОЛ натоварва физическото лице с пълната административна и финансова отговорност за декларирането и внасянето на дължимите данъци и осигурителни вноски пред Националната агенция за приходите (НАП). През 2026 г. законодателството поставя нови изисквания, свързани с актуализираните минимални осигурителни прагове, промените в прага за задължителна регистрация по ЗДДС и засиления електронен контрол. Тази статия предлага детайлен правен и практически анализ на всички аспекти на самоосигуряването в България.

Правна рамка на самоосигуряването в България

Свързани ръководства: Данъчно облагане на онлайн търговия и OLX доходи · Данък върху дивидентите — 5% удържане и декларация · Криптовалути и данъци — как се декларират в НАП

Статутът и задълженията на самоосигуряващите се лица са уредени в няколко основни нормативни акта, които взаимно се допълват. Непознаването им често води до налагане на имуществени санкции или до загуба на осигурителни права. Ключовите правни стълбове са:

  • Кодекс за социално осигуряване (КСО): Член 4, алинея 3 е основният текст, който дефинира кои лица подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд 'Пенсии'). Това са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи дейност като еднолични търговци (ЕТ), собственици или съдружници в търговски дружества, и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
  • Закон за здравното осигуряване (ЗЗО): Член 40 урежда принципите на здравно осигуряване на СОЛ, като определя, че те се осигуряват върху доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица.
  • Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ): Този закон регулира облагането на придобитите доходи. За лицата със свободни професии ключов е чл. 29, който регламентира т.нар. 'нормативно признати разходи' (40% за свободни професии, 25% за други дейности), докато за едноличните търговци се прилагат правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по силата на чл. 26 от ЗДДФЛ.
  • Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ): Тази наредба подробно описва процедурите по започване, прекъсване, възобновяване и прекратяване на осигуряването, както и избора на осигурителен риск.
  • За самоосигуряващо се лице, което е данъчно задължено по ЗДДС, от 1 януари 2026 г. общата задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 се свързва с годишен оборот в страната над 51 130 € през текущата календарна година. Отделно, при определени получени или предоставени услуги с чужбина може да възникне регистрация по чл. 97а независимо от оборота; срокът се преценява спрямо конкретната доставка.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващите се лица се регистрират изцяло за своя сметка и дължат пълния размер на осигурителните вноски лично, без участието на работодател. Те изпълняват едновременно ролята на осигурител и осигурено лице.

Условия и критерии за придобиване на статут на СОЛ

За да бъде едно лице квалифицирано като самоосигуряващо се, първото и най-важно условие е реалното упражняване на дейност (полагане на личен труд), а не просто придобиването на формална регистрация. В практиката на НАП често се извършват проверки за това дали дадено лице действително извършва услуги или генерира доход самостоятелно и за собствен риск.

Основните категории лица, които задължително влизат в обхвата на СОЛ при започване на дейност, са:

  1. Лица със свободни професии: Съгласно § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ това са експерт-счетоводители, одитори, адвокати, нотариуси, лекари, стоматолози, архитекти, инженери, преводачи, журналисти, писатели, хора на изкуството, частни съдебни изпълнители и софтуерни консултанти, работещи на проектен признак. Основен белег е, че те извършват дейността си за своя сметка, не са регистрирани като търговци и са вписани в Регистър БУЛСТАТ.
  2. Занаятчии: Лица, упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите, притежаващи майсторско или калфийско свидетелство и вписани в БУЛСТАТ.
  3. Собственици и съдружници в търговски дружества (ООД/ЕООД): Физически лица, които притежават дялове от капитала на дружество и извършват дейност по неговото управление или полагат личен труд в него, извън отношенията по договор за управление и контрол (ДУК).
  4. Еднолични търговци (ЕТ): Физически лица, регистрирани по Търговския закон, които отговарят за задълженията на фирмата с цялото си лично имущество.

Подробна процедура по регистрация — Ред на действията

Стартирането на дейност като самоосигуряващо се лице изисква преминаването през строго регламентиран административен процес. Всяко забавяне или пропуск може да доведе до глоба.

Стъпка 1: Регистрация в Регистър БУЛСТАТ (за свободни професии и занаятчии)

В 7-дневен срок от започване на дейността лицето трябва да подаде заявление за вписване в Регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията. Регистрацията се извършва онлайн чрез портала на Агенцията (с КЕП) или на място в съответния офис. Необходими са документи, доказващи квалификацията (диплома, сертификат, лиценз, членство в професионална организация) и документ за платена държавна такса. След успешна регистрация се издава ЕИК по БУЛСТАТ, който съвпада с ЕГН на лицето.

Стъпка 2: Избор на осигурителен риск и подаване на Декларация ОКд5 в НАП

Това е най-критичната стъпка. В 7-дневен срок от реалното стартиране на дейността (което може да е различно от датата на регистрация в БУЛСТАТ, но обикновено съвпада), лицето трябва да подаде в НАП Декларация за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на осигуряването (Образец ОКд5). Чрез тази декларация се прави основен избор:

  • Осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (фонд 'Пенсии') – по-ниският размер на вноските (без защита при временна неработоспособност).
  • Осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица – включва и фонд 'Общо заболяване и майчинство' (ОЗМ). Този избор дава право на платени болнични и майчинство, като вноската е по-висока с 3.5%.

Важно: Веднъж направен, изборът за вида осигуряване не може да се променя за текущата календарна година. Промяна може да се извърши само за следващата година с подаване на нова декларация ОКд5 в периода от 1 до 31 януари на съответната година.

Стъпка 3: Издаване на Персонален идентификационен код (ПИК) от НАП или КЕП

За да се спести време и разходи, СОЛ задължително трябва да си осигури инструмент за дистанционно общуване с администрацията. ПИК на НАП се издава безплатно във всеки офис на агенцията в рамките на няколко минути. Квалифицираният електронен подпис (КЕП) от лицензиран доставчик на удостоверителни услуги също е отличен и по-универсален вариант, който се изисква задължително, ако лицето се регистрира по ЗДДС.

Стъпка 4: Оценка на необходимостта от регистрация по ЗДДС

Ако планирате да работите с чуждестранни клиенти (например износ на софтуерни или консултантски услуги към ЕС или САЩ, работа през платформи като Upwork, Fiverr, или ползване на реклама от Google / Meta), вие сте длъжни да се регистрирате по ЗДДС на основание чл. 97а от ЗДДС. Тази регистрация е специална и трябва да се осъществи най-късно 7 дни преди получаването или предоставянето на самата услуга. При нея не се начислява ДДС на българските клиенти (освен ако не преминете към обща регистрация по чл. 96), но се подават ежемесечни VIES декларации.

Пълен списък на документите за СОЛ

За да бъде изрядно едно СОЛ пред контролните органи (НАП, НОИ, Инспекция по труда), то трябва да поддържа и съхранява следния архив от документи:

  • Декларация Образец ОКд5 – копие с входящ номер от НАП;
  • Декларация Образец № 1 'Данни за осигуреното лице' – подава се ежемесечно по електронен път до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят вноските;
  • Декларация Образец № 6 'Данни за дължими вноски и данък по чл. 43 от ЗДДФЛ' – подава се веднъж годишно до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на доходите (заедно с Годишната данъчна декларация);
  • Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗДДЦСП – за авансов данък, подава се за първите три тримесечия на годината;
  • Годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ – с приложенията за съответния вид доход (например Приложение № 3 за свободни професии, Приложение № 2 за еднолични търговци) и задължителните Таблици 1 и 2 за годишно изравняване на осигурителния доход;
  • Книга за приходите и разходите (КПР) или софтуерен регистър на издадените фактури/хвърчащи бележки;
  • Платежни нареждания за внесените осигуровки и данъци с точните кодове за плащане на НАП.

Срокове, осигурителни вноски и данъци през 2026 година

Забележка: Минималният осигурителен доход за СОЛ за 2026 г. е обвързан с нивата на минималната работна заплата и е фиксиран на 551 € (проверете актуалните нива в НАП за евентуални корекции в средносрочната бюджетна прогноза). Максималният осигурителен доход е ограничен до 2 300 €

Структура на осигурителните вноски през 2026 г.

Вноските се изчисляват като процент от избрания осигурителен доход между минималния и максималния праг. Разпределението на процентите е както следва:

Фонд / Вид осигуряване Процент БЕЗ ОЗМ (пенсия) Процент С ОЗМ (болнични/майчинство)
Фонд 'Пенсии' (Държавно обществено осигуряване - ДОО) 14.80% 18.30%
Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО - за родени след 31.12.1959 г.) 5.00% 5.00%
Здравно осигуряване (ЗЗО) 8.00% 8.00%
Общо осигурително натоварване 27.80% 31.30%

За лица, родени преди 1 януари 1960 г., вноската за ДЗПО (5%) не се дължи, а нейният размер се прехвърля изцяло към фонд 'Пенсии' на ДОО, при което общият процент осигуровки остава същият.

График на сроковете за СОЛ през 2026 година

Декларация / Задължение Краен срок Получател / Дестинация
Подаване на Декларация Образец № 1 До 25-о число на месеца, следващ този на полагане на труда НАП (по електронен път)
Внасяне на месечните осигурителни вноски До 25-о число на месеца, следващ този на полагане на труда Банкова сметка на НАП за осигуровки
Декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ (за тримесечия I, II и III) До края на месеца, следващ съответното тримесечие (30 април, 31 юли, 31 октомври) НАП
Внасяне на авансов данък върху доходите До края на месеца, следващ съответното тримесечие Банкова сметка на НАП за данъци
Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ От 10 януари до 30 април на следващата календарна година НАП
Подаване на Декларация Образец № 6 (годишна) До 30 април на следващата календарна година НАП
Годишно изравняване на осигурителния доход (внасяне на разликата) До 30 април на следващата календарна година Банкови сметки на НАП (ДОО, ДЗПО, ЗЗО)

Годишно изравняване на осигурителния доход (Таблици 1 и 2)

Един от най-сложните и проверявани от НАП процеси е годишното изравняване на осигурителния доход. През годината СОЛ плаща осигуровки върху избрания авансов доход (например 551 €). Тъй като реално придобитият доход по време на данъчната година може да е много по-висок, законът изисква в края на периода да се изчисли средномесечният фактически доход и да се направи сравнение.

Това се извършва в Таблица 1 (за изчисляване на осигурителния доход за ДОО и ДЗПО) и Таблица 2 (за здравно осигуряване) от приложенията към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Процесът преминава през следните стъпки:

  1. Сумират се всички доходи от съответната дейност по ЗДДФЛ като СОЛ (след приспадане на нормативно признатите разходи за свободна професия, или след формиране на облагаемата печалба за ЕТ).
  2. Тази сума се разделя на броя на месеците, през които лицето е упражнявало дейност през годината.
  3. Ако полученият средномесечен доход е по-голям от авансовия осигурителен доход, върху разликата (но до приложимия максимален размер — 2 111,64 € месечно до 31 юли 2026 г. и 2 300 € от 1 август 2026 г.) се дължат осигурителни вноски със задна дата.
  4. Тези изравнителни вноски се декларират в Декларация Образец № 6 и се внасят по сметките на НАП най-късно до 30 април на следващата година.

Практически пример: Софтуерен консултант на свободна професия осигурява себе си авансово на 767 € за всяка от 12-те месеца на 2026 г. Общият му придобит приход за годината е 24 542 € Лицето ползва 40% нормативно признати разходи съгласно чл. 29 от ЗДДФЛ.
Облагаем доход: 24 542 € - 40% (9 817 €) = 14 725 €
Средномесечен доход за изравняване: 14 725 € / 12 месеца = 1 227 €
Разлика за изравняване на месец: 1 227 € - 767 € (авансов доход) = 460 €
Лицето трябва да внесе допълнително осигуровки върху общо 5 522 € (460 € x 12 месеца) по съответните фондове до 30 април на следващата година.

Практически капани и проверка: Самоосигуряващо се лице

С оглед на дългогодишния ни опит с административните производства в НАП, идентифицирахме кои са най-разпространените капани пред самоосигуряващите се лица:

Грешка № 1: Пропускане на задължителната ДДС регистрация по чл. 97а

За самоосигуряващо се лице, което е данъчно задължено по ЗДДС, от 1 януари 2026 г. общата задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 се свързва с годишен оборот в страната над 51 130 € през текущата календарна година. Отделно, при определени получени или предоставени услуги с чужбина може да възникне регистрация по чл. 97а независимо от оборота; срокът се преценява спрямо конкретната доставка.

Грешка № 2: Смесване на банкови сметки и липса на финансова дисциплина

Използването на една и съща лична дебитна сметка за битови разходи и за получаване на плащания от професионалната дейност е сериозен риск. При евентуална данъчна проверка ревизорите имат право да анализират всяко едно плащане по сметката. Ако не можете да докажете нестопанския характер на някое постъпление (изпратени пари от роднина и др.), то лесно може да бъде преквалифицирано като недеклариран доход от дейността със съответните лихви и глоби. Открийте отделна банкова сметка, предназначена единствено за професионалната ви дейност.

Грешка № 3: Неподаване на Декларация № 1 при периоди без доход

Ако сте декларирали стартиране на дейност с ОКд5, вие дължите осигуровки независимо от това дали изобщо сте имали приходи през конкретния месец. Докато дейността не бъде официално преустановена с нова декларация ОКд5 (посочваща спиране на дейността), вие сте длъжни всеки месец да подавате Декралация Образец № 1 и да плащате вноските върху минималния осигурителен праг.

Грешка № 4: Неточен избор на осигурителен риск (ДОО без ОЗМ)

Много жени, планиращи бременност, избират по-ниския процент осигуряване (само за пенсия), за да спестят около 18,92 € на месец (3.5% върху минималния праг). При настъпване на бременност обаче те се оказват лишени от правото на обезщетение за бременност и раждане (майчинство), тъй като не са били осигурени за този специфичен риск. Промяна не може да бъде направена ретроактивно – тя е възможна само през януари за съответната година.

Какво да правим при отказ на регистрация или спорове с НАП и НОИ?

В практиката се случват ситуации, в които данъчната администрация може да откаже регистрация на свободна професия, да издаде Акт за установяване на задължения по декларации (АУЗД) при грешно изравняване, или НОИ да откаже изплащане на болнични поради закъснели вноски.

Защитата на правата ви се осъществява съгласно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК):

  • Обжалване по административен ред: Всеки индивидуален административен акт (ревизионен акт, АУЗД, решение за отказ на обезщетение от НОИ) подлежи на задължително административно обжалване пред по-горестоящия орган (Дирекция 'Обжалване и данъчно-осигурителна практика' - ОДОП към НАП или Директора на ТП на НОИ). Срокът за подаване на жалба обикновено е 14-дневен от връчването на акта. Жалбата трябва да бъде писмена, мотивирана и да съдържа ясни доказателства.
  • Съдебно обжалване: Ако административният орган потвърди неблагоприятния за вас акт, или не се произнесе в срок (мълчалив отказ), имате право да заведете дело пред съответния Административен съд по местонахождение. Съдебното производство се води по правилата на АПК / ДОПК. Тук е изключително важна намесата на квалифициран адвокат по данъчно право, за да се гарантира точното тълкуване на законодателството.

Предупреждение: Обжалването на ревизионен акт или АУЗД не спира неговото изпълнение автоматично. За да се спре принудителното събиране на сумите от публичен изпълнител, трябва изрично да се поиска спиране на изпълнението от съда или адмнистративния орган, като се представи съответното обезпечение (залог на парични средства, банкова гаранция или ипотека).

Мога ли да бъда самоосигуряващо се лице (СОЛ) и едновременно с това да работя на трудов договор?

Да, това е напълно законно и изключително разпространено. В този случай работодателят ви осигурява по трудовия договор, а вие се осигурявате по линия на свободната професия или фирмата ви. Важно ограничение: общият осигурителен доход от двата източника не може да надвишава максималния осигурителен доход за страната (2 111,64 € до 31 юли 2026 г. и 2 300 € от 1 август 2026 г.). Ако по трудовия договор вече се осигурявате на максимума, като СОЛ дължите единствено деклариране, без да внасяте допълнително авансови осигурителни вноски.

Как се променя видът на осигуряването (със или без болнични/ОЗМ)?

Промяна на вида осигуряване за текущата година не е възможна ретроактивно. Тя може да бъде извършена занапред, само в периода от 1 до 31 януари на всяка календарна година. За целта се подава Декларация ОКд5 в НАП, в която се отбелязва новия избор на осигурителен риск.

Дължа ли осигуровки, ако през някой месец нямам никакви приходи от дейността си?

Да. Докато се водите с активен статус 'работещ' съгласно последната подадена декларация ОКд5, вие сте длъжни да внасяте осигуровки всеки месец върху поне минималния осигурителен доход за годината (551 € за 2026 г.), дори доходът ви да е нула. Единственият начин да спрете осигуряването е да подадете ОКд5 за прекъсване на дейността в 7-дневен срок от нейното спиране.

Кога възниква задължението за регистрация по ЗДДС на СОЛ и какъв е срокът?

За самоосигуряващо се лице, което е данъчно задължено по ЗДДС, от 1 януари 2026 г. общата задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 се свързва с годишен оборот в страната над 51 130 € през текущата календарна година. Отделно, при определени получени или предоставени услуги с чужбина може да възникне регистрация по чл. 97а независимо от оборота; срокът се преценява спрямо конкретната доставка.

Как се определят нормативно признатите разходи за свободна професия?

Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) дава право на лицата със свободни професии да приспаднат фиксиран процент 'нормативно признати разходи' от брутния си приход, без да доказват тези разходи с фактури. За свободна професия и занаятчии този процент е 40%. За журналисти, учени, хора на изкуството процентът е 40%. Данъкът от 10% се плаща само върху останалите 60% от дохода след приспадане на разходите и внесените осигуровки.

Какво представлява Декларация Образец № 6 и кога се подава за СОЛ?

Декларация Образец № 6 съдържа данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски за изминалата година. За самоосигуряващите се лица тя се подава веднъж годишно, в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на получаване на доходите. Тя трябва да съответства на окончателните данни от годишното изравняване (Таблици 1 и 2 от ГДД по чл. 50).

Имат ли право самоосигуряващите се лица на платен отпуск?

Не, СОЛ нямат право на платен годишен отпуск по смисъла на Кодекса на труда, тъй като те не са в трудовоправни отношения. Тяхната почивка и време без работа са изцяло за техен собствен риск и сметка. Те имат право на 'болнични' (обезщетение за временна неработоспособност) от НОИ само ако са избрали да се осигуряват за фонда 'Общо заболяване и майчинство' (ОЗМ) в Декларация ОКд5.

Свързани статии

Източници и препратки