От 1 януари 2026 г. правилото за задължителна регистрация по ДДС за данъчно задължени лица, установени в България, е различно от познатото от предходни години. Най-важната промяна е, че вече не се следи оборотът за „последните 12 последователни месеца“. По общия ред на чл. 96, ал. 1 ЗДДС се следи годишният оборот в страната през текущата календарна година. Когато той надвиши 51 130 €, възниква задължение за регистрация.

Прагът за задължителна регистрация през 2026 г.

За лице, установено в България, задължението по общия ред възниква, когато годишният оборот в страната надвиши 51 130 €. Оборотът се проследява текущо от началото на календарната година. Това означава, че през октомври 2026 г. не се събира оборотът от ноември 2025 г. до октомври 2026 г.; следи се оборотът за 2026 г. съобразно правилата на ЗДДС.

Заявлението за регистрация по чл. 96, ал. 1 се подава в 7-дневен срок от датата, на която прагът е надвишен. При това основание НАП посочва, че за дата на регистрация се счита денят, следващ датата на надвишаване на националния праг. Затова проследяването трябва да е ежедневно, а не само в края на месеца.

Какво означава „годишен оборот в страната“

Не е достатъчно механично да се съберат всички постъпления по банковата сметка. За целите на ЗДДС се прилагат законовите правила за годишния оборот в страната и за данъчната основа на съответните доставки. Например заем, капиталова вноска или превод между собствени сметки не става автоматично част от оборота само защото е постъпил по банка. При специфични операции — продажба на актив, субсидия, освободена доставка, дистанционна продажба или услуга с място на изпълнение извън България — трябва да се приложи конкретната норма на ЗДДС.

Ако бизнесът е близо до прага, практичният подход е счетоводството да поддържа отделна справка за оборота по чл. 96, а не да разчита само на общия приход в отчета.

Пример

Фирма, установена в България, започва 2026 г. без регистрация по общия ред. До 8 септември годишният ѝ оборот в страната е 50 900 €. На 9 септември извършва доставка, с която общият годишен оборот достига 51 450 €. Прагът е надвишен на 9 септември; от тази дата се брои 7-дневният срок за подаване на заявлението. Не се чака края на септември и не се изчислява дванадесетмесечен период назад.

Регистрация по чл. 97а — услуги от/към чужбина

Прагът от 51 130 € не е универсално условие за всяка ДДС регистрация. Чл. 97а ЗДДС няма оборотен праг. Регистрация може да е необходима още при първа релевантна услуга:

  • когато данъчно задължено лице получава облагаема услуга с място на изпълнение в България, за която данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2;
  • когато установено в България лице предоставя услуга по чл. 21, ал. 2 на данъчно задължен получател в друга държава членка, за която данъкът се дължи от получателя, освен когато е приложима специалната уредба за малки предприятия в ЕС.

Типични примери са определени рекламни, софтуерни, облачни и професионални услуги с чуждестранен доставчик или B2B услуги към клиент от друга държава членка. Заявлението се подава не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за съответната доставка става изискуем.

Важно: регистрацията само по чл. 97а не е равнозначна на пълна регистрация по общия ред. НАП изрично посочва, че лицата, регистрирани само на това основание, нямат право на приспадане на данъчен кредит само по силата на тази регистрация. Ако по-късно възникне основание по чл. 96 или се избере регистрация по чл. 100, режимът се променя.

Регистрация при вътреобщностни придобивания — чл. 99

При определени вътреобщностни придобивания на стоки се прилага отделен праг. За нерегистрирано лице, за което е приложим чл. 99, ал. 3, задължението възниква, когато общата стойност на облагаемите ВОП за текущата календарна година надвиши 10 000 €. Заявлението трябва да бъде подадено не по-късно от 7 дни преди данъчното събитие за придобиването, с което прагът се надвишава.

Доброволна регистрация

ЗДДС позволява и регистрация по избор по чл. 100. Тя може да е полезна например при значителни покупки с ДДС и преобладаващо B2B клиенти, но не е автоматично изгодна за всеки бизнес. При продажби главно на крайни потребители регистрацията може да повлияе на крайната цена и маржа. Преди избор е разумно да се направи сметка за очаквания изходящ ДДС, допустимия данъчен кредит и клиентския профил.

Как се подава заявлението

  1. Определете правилното основание. Чл. 96, чл. 97а, чл. 99 и доброволната регистрация имат различни предпоставки и срокове.
  2. Подайте заявление до НАП. Най-практично е чрез електронните услуги на НАП с квалифициран електронен подпис.
  3. Подгответе данните, които доказват основанието. НАП може да изиска счетоводни регистри, фактури, договори, банкови документи или други доказателства според конкретния случай. Не съществува един универсален комплект приложения, който е еднакъв за всяка регистрация.
  4. Следете съобщенията от НАП. Ако органът по приходите поиска допълнителни доказателства, срокът и начинът за представянето им са посочени в съобщението.

За самото подаване на заявление за регистрация по ЗДДС не се дължи държавна такса.

Какво се променя след пълна регистрация по общия ред

При регистрация по общия ред лицето трябва да прилага правилата за начисляване на ДДС, фактуриране, отчетни регистри и справка-декларация. Данъчният период по общия режим е месечен. Справка-декларацията и отчетните регистри се подават по електронен път в законовия срок за съответния период. При вътреобщностни доставки и определени услуги може да възникне и задължение за VIES декларация.

Правото на данъчен кредит не възниква автоматично за всеки разход. Нужни са материалните и документалните предпоставки на ЗДДС, включително връзка на покупката с облагаемата икономическа дейност и надлежен данъчен документ.

Най-чести грешки през 2026 г.

  • Използване на стария 12-месечен тест. За установените в България лица по чл. 96, ал. 1 от 2026 г. се следи текущата календарна година.
  • Чакане до края на месеца. При надвишаване на 51 130 € срокът е 7 дни от самата дата на надвишаване.
  • Пропускане на чл. 97а. Фирма с малък оборот може да има задължение за регистрация заради услуга от/към чужбина.
  • Смесване на чл. 97а с пълна ДДС регистрация. Самостоятелната регистрация по чл. 97а не дава общо право на данъчен кредит.
  • Прилагане на стар или грешен праг за ВОП. При чл. 99, ал. 3 актуалният праг е 10 000 €.

Какво става при закъснение

Пропуснатата регистрация не се „лекува“ само с подаване на заявление със закъснение. НАП може да установи задължения за ДДС за периода, за който лицето е трябвало да е регистрирано, да начисли лихви и да приложи административнонаказателните разпоредби на ЗДДС. Точната последица зависи от основанието, периода, извършените доставки и конкретното нарушение, затова не е коректно да се използва универсална фиксирана „глоба“ за всички случаи.

Практически контролен списък

  • Следете годишния оборот в страната от 1 януари нататък.
  • Настройте предупреждение преди достигане на 51 130 €.
  • Проверявайте чуждестранните услуги преди първото плащане или данъчно събитие.
  • Следете отделно стойността на ВОП, когато не сте регистрирани по общия ред.
  • Не приемайте автоматично, че всяко банково постъпление е ДДС оборот.
  • При граничен или сложен случай поискайте писмено становище от счетоводител/данъчен консултант и проверете актуалните указания на НАП.

Често задавани въпроси

Прагът през 2026 г. 51 130 € ли е?

Да. За установените в България лица по общия ред на чл. 96, ал. 1 НАП посочва национален праг от 51 130 €.

Следят ли се последните 12 месеца?

Не за общото основание по чл. 96, ал. 1 през 2026 г. Следи се годишният оборот в страната през текущата календарна година.

Имам малък оборот, но плащам Google/Meta/софтуер от чужбина. Може ли да имам ДДС задължение?

Да. В зависимост от доставчика, услугата и мястото на изпълнение може да възникне регистрация по чл. 97а независимо от размера на оборота.

Регистрацията по чл. 97а дава ли право на данъчен кредит?

Не сама по себе си. НАП изрично разграничава тази регистрация от регистрацията по общия ред и по чл. 100, ал. 1.

Официални източници