Разпределението на дивидент е основният регламентиран механизъм, чрез който собствениците на капитал в български търговски дружества (ЕООД, ООД, АД, КД) могат да реализират и усвоят натрупаната нетна печалба на своите компании. Макар на пръв поглед процедурата да изглежда стандартна, законното удържане и последващото деклариране на данъка върху дивидентите изисква стриктно спазване на комплекс от нормативни актове — Търговския закон (ТЗ), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ). Всяко отклонение от законовата процедура крие риск от преквалифициране на сделките от страна на Националната агенция за приходите (НАП) като 'скрито разпределение на печалбата', което води до сериозни финансови санкции, непризнаване на разходи и налагане на административни наказания.

1. Правна рамка и дефиниция на понятието 'дивидент'

Свързани ръководства: Данък сгради 2026 — ставки, отстъпки и срокове · Патентен данък 2026 — кой го дължи и как се плаща · Доходи от чужбина: Деклариране и Избягване на Двойно Облагане

Правната уредба, касаеща облагането на дивидентите в Република България, е разпръсната в няколко основни закона, които действат в синхрон. За да се пристъпи към каквото и да е счетоводно или данъчно третиране, първо трябва да се дефинира какво точно представлява дивидентът от гледна точка на законодателството.

Съгласно Параграф 1, точка 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ, 'дивидент' е доход от акции, дялови участия (включително от неперсонифицирани дружества), както и друг доход от дялово участие, при който разпределението се извършва в полза на съдружник или акционер въз основа на притежавания от него дял в капитала на дружеството.

От данъчна гледна точка, облагането се регламентира от:

  • Член 38, ал. 1 от ЗДДФЛ: Урежда облагането с окончателен данък в размер на 5 на сто за доходите от дивиденти, разпределени в полза на местни или чуждестранни физически лица от източник в България.
  • Член 194 от ЗКПО: Посочва, че с данък при източника в размер на 5 на сто се облагат дивидентите, разпределени в полза на чуждестранни юридически лица (освен ако не са местни лица за държава членка на ЕС или ЕИП) и местни юридически лица, които не са търговци (например сдружения с нестопанска цел за техните стопански дейности).
  • Член 46, ал. 3 от ЗДДФЛ и Чл. 201 от ЗКПО: Определят сроковете за внасяне на удържания данък и подаването на съответната декларация в НАП.

Съгласно чл. 194, ал. 2 от ЗКПО, дивиденти, разпределени в полза на юридическо лице, което е местно лице на държава членка на Европейския съюз (ЕС) или на друга държава от Европейското икономическо пространство (ЕИП), не се облагат с данък при източника. Това изключение е изключително важен инструмент за данъчно планиране в рамките на холдингови структури.

2. Условия за законосъобразно разпределяне на дивидент

Преди да се стигне до превеждане на суми по банковите сметки на съдружниците или акционерите, дружеството трябва да отговаря на редица търговско-правни и счетоводни условия. В практиката често се допускат грешки, като управителите третират касовата наличност на фирмата като лични средства и извършват плащания без наличие на реално взети решения от собствениците.

Капитал и нетни активи (Чл. 247а от Търговския закон)

Търговският закон поставя изрични бариери пред разпределението на активи към съдружниците, за да защити интересите на кредиторите на дружеството. Тези правила се прилагат по аналогия както за акционерните дружества (АД), така и за дружествата с ограничена отговорност (ООД):

  • Тест за чиста стойност на активите: Решение за разпределение на дивидент може да се вземе само ако според приетия годишен финансов отчет (ГФО) за съответната година стойността на чистите активи на дружеството (собственият капитал), намалена с брутния размер на предвидените за разпределяне дивиденти, е не по-малка от сумата на записания капитал, резервния фонд и другите резерви, които дружеството е длъжно да образува по закон или по устав.
  • Покриване на минали загуби: Ако дружеството има натрупани загуби от предходни години, те задължително трябва да бъдат покрити преди изчисляването на сумата, свободна за разпределение като дивидент. Печалбата от текущата година първо се насочва за покриване на исторически дефицити (сметка 121 - 'Непокрита загуба от минали години').
  • Сформиране на фонд 'Резервен': При акционерните дружества (АД), съгласно чл. 246 от ТЗ, дружеството е длъжно да заделя поне една десета част (10%) от печалбата във фонд 'Резервен', докато той достигне една десета или по-голяма част от капитала, определена в устава. Докато този минимум не бъде достигнат, разпределение на дивидент не е позволено. За ООД такова законово задължение няма, освен ако не е изрично предвидено в дружествения договор.

Междинен дивидент (Дивидент през годината)

Изключително дискусионен въпрос в българската счетоводна и юридическа практика е възможността за разпределение на т.нар. 'междинен дивидент' на база на текущи финансови резултати преди изтичането на финансовата година. Търговският закон не съдържа изрична забрана, но и не урежда процедура за това, за разлика от други юрисдикции. Компетентните институции (включително НАП и Върховния административен съд) застъпват становището, че разпределението на дивидент може да се извършва само след приключване на финансовата година, изготвяне и приемане на Годишния финансов отчет (ГФО) и вземане на решение за разпределяне на чистата печалба за годината. Всяко междинно плащане през годината крие сериозен риск да бъде класифицирано от НАП като прикрит заем към съдружник или като скрито разпределение на печалба, което се облага с наказателни лихви и данъци.

3. Процедура по стъпки за деклариране и плащане

За да бъде целият процес напълно издържан пред регулаторните органи, трябва стриктно да се следва следният алгоритъм:

  1. Изготвяне и приемане на Годишния финансов отчет (ГФО): Този документ трябва да бъде съставен от лицензиран счетоводител или счетоводно предприятие съгласно Закона за счетоводството. Срокът за съставяне на ГФО е 30 юни на годината, следваща отчетната.
  2. Решение на Общото събрание на съдружниците (или Едноличния собственик на капитала): На това събрание се взема официално решение за приемане на отчетите, покриване на стари загуби (ако има такива), заделяне на резерви и разпределяне на оставащата чиста печалба (или част от нея) като дивидент. В решението изрично трябва да се посочи общият брутен размер на дивидента, чистият дивидент за получаване по съдружници и срокът, в който ще бъде извършено плащането. Решението се оформя в писмен Протокол. За ЕООД се съставя писмено Решение на едноличния собственик на капитала.
  3. Счетоводно отразяване на решението: Непосредствено след датата на вземане на решението от ОС, счетоводителят извършва счетоводни записвания, с които се отразява възникналото задължение към съдружниците и към бюджета за дължимия данък:
    Дебит сметка 122 (Неразпределена печалба от минали години) / Кредит сметка 425 (Задължения към съдружници и акционери) — с брутния размер на дивидента;
    Дебит сметка 425 / Кредит сметка 457 (Задължения за данък върху дивидентите) — с размера на удържания 5% данък при източника.
  4. Деклариране на данъка пред НАП: Данъкът се декларира с Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (Образец 4001). Важно е да се знае, че декларацията се подава изцяло по електронен път с КЕП (Квалифициран електронен подпис) чрез портала за електронни услуги на НАП.
  5. Внасяне на удържания данък: Сумата на данъка трябва да бъде преведена по банковата сметка за републикански данъци на териториалната дирекция на НАП по регистрация на платеца (дружеството).
  6. Реално изплащане на нетното тегло на дивидента: Извършва се изплащането на чистата сума към съдружниците чрез банков превод или в брой (при спазване на ограниченията на ЗОПБ).
  7. Подаване на годишна Декларация по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ: В срок до 28 февруари на следващата календарна година дружеството е длъжно да подаде справка за изплатените доходи на физически лица, в която детайлно се описват трите имена, ЕГН/ЛНЧ на получателите, размерът на изплатения брутен доход и удържания данък.

4. Необходими документи

За целите на данъчния контрол и доказване на законосъобразността на операцията по разпределяне на дивидент, дружеството трябва да съхранява в своето счетоводно досие следния комплект документация:

Документ Предназначение Срок за съхранение
Годишен финансов отчет (ГФО) Доказва наличието на реална счетоводна печалба, от която се разпределя дивидентът. 10 години (чл. 12 от ЗСч)
Протокол от Общото събрание / Решение на Едноличния собственик Официалното правно основание за разпределение, определящо сумите, сроковете и разпределението по лица. С нотариална заверка на подписите (ако дружественият договор не предвижда друго). 10 години
Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ Доказва навременното деклариране на удържения данък при източника. 10 години (ДОПК)
Платежни нареждания за превод на данъка към НАП Доказва извършеното плащане на дължимите 5% данък. 10 години
Банкови екстракти / Банкови бордера Удостоверяват реалното движение на паричните средства от фирмата към личните сметки на съдружниците. 10 години
Служебна бележка по чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ Издава се при поискване от съдружника за нуждите на неговото данъчно деклариране (особено ако е чуждестранно лице). 5 години

5. Срокове и такси

Санкциите за забава при деклариране и плащане на данъци в България се изчисляват с високи лихвени проценти, затова стриктното спазване на сроковете е критично за всеки бизнес.

Важно правило за определяне на срока: Срокът за подаване на Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и за внасяне на данъка е обвързан с тримесечието, в което е взето решението за разпределяне на дивидента, а не с тримесечието, в което сумата е реално изплатена на съдружниците. Това е една от най-често срещаните и скъпоструващи грешки в практиката.

Например:

  • Ако решението на Общото събрание за разпределяне на дивидент е взето на 15 май 2026 г. (второ тримесечие), данъкът трябва да бъде деклариран и внесен в срок до 31 юли 2026 г.
  • Ако решението е взето на 10 октомври 2026 г. (четвърто тримесечие), срокът за деклариране и плащане е до 31 януари 2027 г.
Действие Законов срок Правно основание Дължима такса/Лихва/Глоба при забава
Подаване на Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ До края на месеца, следващ тримесечието на решението за разпределение. Чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ Имуществена санкция за дружеството от 500 до 1 534 € при първо нарушение.
Внасяне на 5% данък върху дивидентите До края на месеца, следващ тримесечието на решението за разпределение. Чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ / Чл. 201, ал. 1 от ЗКПО Законова лихва за забава (основен лихвен процент на БНБ + 10 процентни пункта годишно).
Подаване на справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ До 28 февруари на годината, следваща годината на изплащане на дивидента. Чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ Имуществена санкция от 100 до 1 534 € за неподаване или подаване на неверни данни.
Деклариране на дивиденти от чужбина (за физически лица) До 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Чл. 50, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ (Приложение № 8) Глоба до 511 € за физическото лице.

6. Какво да проверите при Данък върху дивидентите

Управлението на корпоративни финанси изисква прецизност. Като дългогодишен експерт, най-често наблюдавам следните критични пропуски в практиката на българските фирми:

Грешка №1: Нарушаване на Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ)

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна на или надвишаваща 5 113 € (или равностойност в чужда валута). В практиката изключително често се пренебрегва фактът, че това ограничение се прилага и за случаите, в които сумата на плащането е под 5 113 €, но представлява част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 5 113 €

Ако Общото събрание гласува дивидент за един съдружник в общ размер на 7 669 €, това решение се явява едно общо правно основание. Дори дружеството да изплати тази сума на три транша по 2 556 € в брой през три различни месеца, НАП ще разгледа това като едно общо плащане и ще наложи жестоки санкции — съгласно чл. 5 от ЗОПБ, глобата за юридически лица е в размер на 50 на сто от общия размер на направеното плащане. В посочения случай глобата за фирмата би била 3 835 €, отделно се налага глоба и на управителя като физическо лице. Затова златното правило е: всеки дивидент в общ размер над 5 113 € се плаща САМО по банков път.

Грешка №2: Скрито разпределение на печалбата (Shadow Dividends)

Това е най-големият подводен камък при данъчни ревизии. Собствениците на микро, малки и средни фирми в България често придобиват лични активи (луксозни автомобили, ваканционни имоти, скъпа техника) на името на фирмата си с идеята да ползват данъчен кредит по ДДС и да отчитат разходите за поддръжка, застраховки и гориво като текущи фирмени разходи. При ревизия НАП детайлно проверява дали тези активи реално се ползват за бизнес дейността на дружеството.

Ако се установи, че управителят или съдружникът използва фирмен автомобил или апартамент за лични нужди без да плаща пазарен наем на фирмата, данъчните третират разходите за тези активи (включително амортизациите) като скрито разпределение на печалбата съгласно чл. 267, ал. 1 от ЗКПО.

Последиците от разкриване на скрито разпределение са драстични:

  • Разходите, отчетени за лични нужди, не се признават за данъчни цели и се облагат с 10% корпоративен данък.
  • Сумата на разходите се облага с 5% окончателен данък при източника, тъй като се приравнява на дивидент.
  • Налага се имуществена санкция (глоба) в размер на 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалбата (освен ако дружеството само не я е декларирало в годишната си декларация по чл. 92 от ЗКПО).
  • Коригира се ползваният данъчен кредит по ЗДДС за съответните активи и разходи, ведно с натрупаната лихва.

Грешка №3: Неправилно отчитане на дивиденти от чужбина

Когато местно българско физическо лице притежава дялове или акции в чуждестранно дружество (например в Германия, САЩ или Великобритания) и получи дивидент, този доход трябва да бъде деклариран в България с Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ до 30 април на следващата година. Облагането с 5% окончателен данък се дължи и тук, но трябва да се съобразят Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДОД). Често в чужбина се удържа местен данък при източника (например 15% или 26.375% в Германия). Чрез метода на избягване на двойното данъчно облагане (данъчен кредит или освобождаване с прогресия, регламентирани в съответната спогодба), лицето може да намали дължимия данък в България, но само ако представи официален сертификат за платен данък в чужбина, издаден от чуждестранната данъчна администрация.

7. Какво да правим при отказ, данъчна проверка или ревизия

Данъчните проверки и ревизии, касаещи плащания към съдружници, обикновено започват с искане за представяне на документи и писмени обяснения по чл. 37, ал. 3 от ДОПК. Ако НАП се усъмни в легитимността на разпределените суми или открие несъответствие в декларирането (например разлика между подадените декларации по чл. 55 и реалните банкови преводи), те ще стартират производство по установяване на задължения.

Стъпки за защита на данъкоплатеца:

  1. Своевременно представяне на писмени доказателства: Още в етапа на проверката представете заверени копия от Протокола на Общото събрание, ГФО за предходната година и доказателства за превод (банкови извлечения). Всяко забавяне или отказ да се предоставят документи засилва съмненията за фиктивни транзакции.
  2. Ревизионен доклад (РД): Ако органите по приходите установят нарушение, те ще съставят Ревизионен доклад, в който ще опишат своите констатации (например начисляване на 20% глоба за неуведомяване за скрито разпределение). Съгласно чл. 117, ал. 5 от ДОПК, имате право да подадете писмено възражение в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад. Този срок може да бъде удължен по молба на данъкоплатеца с още до един месец. В това възражение трябва да посочите всички фактически и правни доводи срещу тълкуванията на данъчните, като приложите липсващи документи или експертни становища.
  3. Ревизионен акт (РА): Въз основа на ревизионния доклад и подаденото възражение се издава Ревизионен акт (РА). Ако НАП не приеме доводите ви, РА ще определи задължения за допълнителни данъци, лихви и глоби.
Задължително административно обжалване (Чл. 152 от ДОПК): Ревизионният акт не може да се обжалва директно пред съда! Той задължително се обжалва по административен ред в 14-дневен срок от връчването му пред Директора на дирекция 'Обжалване и данъчно-осигурителна практика' (ОДО) при Централното управление на НАП. Неподаването на жалба пред ОДО лишава данъкоплатеца от правото му на съдебна защита.

Директорът на ОДО има право да потвърди изцяло или частично акта, да го отмени или да върне преписката за нова ревизия при съществени процесуални нарушения. Ако решението на ОДО не ви удовлетворява (или ако органът не се произнесе в законовия 60-дневен срок), можете да обжалвате РА пред Административния съд по местонахождението на съответната дирекция ОДО в 14-дневен срок от връчване на решението.

Може ли дивидентът да се изплати в кеш (в брой)?

Да, но само ако общият размер на разпределения дивидент за съответното лице по решение на Общото събрание е под 5 113 € Ако сумата е равна или надвишава 5 113 €, плащането задължително трябва да премине по банкова сметка, дори да бъде разделено на няколко по-малки транша.

Кога се подава декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ за данък дивидент?

Декларацията се подава до края на месеца, следващ тримесечието, в което е взето решението на Общото събрание на съдружниците за разпределяне на дивидента. Например, при решение през май (Q2), срокът за деклариране е 31 юли.

Има ли данък върху дивидентите, ако съдружникът е друго българско ООД?

Не, съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗКПО, дивиденти, разпределени в полза на местни юридически лица (търговски дружества като ООД, АД), не се облагат с данък при източника. Счетоводно доходът се завежда директно в приемащото дружество и се отчита като финансов приход, който не участва в данъчното преобразуване.

Какво означава 'скрито разпределение на печалбата'?

Това са разходи на дружеството, които не са свързани с неговата икономическа дейност, а са за лични нужди на съдружниците или управителите (напр. използване на лични коли, почивки, плащане на битови сметки на съдружника за сметка на фирмата). НАП ги приравнява на дивиденти, облага ги с 5% и налага допълнителна глоба от 20% върху размера им.

Може ли да се разпредели дивидент при наличие на неплатени данъци към НАП?

Законът не забранява разпределянето на дивидент, ако фирмата има публични задължения, но управителите и съдружниците трябва да внимават. Ако фирмата умишлено източва активи (чрез дивиденти), за да избегне плащане на данъци, НАП може да търси лична солидарна отговорност от управителя по чл. 19 от ДОПК.

Дължи ли се данък дивидент, ако печалбата е от минали години, а не от последната?

Да, данъчната ставка от 5% е окончателна и се прилага независимо от това коя година е генерирана печалбата. Определяща е датата на решението за нейното текущо разпределяне.

Свързани статии

Източници и препратки