Минималната работна заплата (МРЗ) в Република България не е просто базов икономически показател, а основен стълб на трудовите правоотношения, който определя жизнения стандарт на стотици хиляди работещи и дефинира финансовите параметри за бизнеса. През 2026 година прилагането на МРЗ преминава под знака на пълното адаптиране към европейските изисквания за адекватни минимални възнаграждения и автоматизираната формула в Кодекса на труда. Настоящото изложение представлява изчерпателен правен и практически анализ на размера, изчисляването и практическото приложение на минималната работна заплата в България през 2026 г., изготвен с цел да послужи за надеждно ръководство за счетоводители, управители, ТРЗ специалисти и работници.

Правна рамка на минималната работна заплата

Основният законов механизъм за определяне и прилагане на минималната работна заплата е регламентиран в Кодекса на труда (КТ). Ключовата разпоредба, която урежда този процес, е член 244 от КТ. Исторически, до края на 2023 г., минималната работна заплата се определяше по субективна преценка на Министерския съвет след консултации в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). С важните изменения на КТ обаче се въведе автоматичен механизъм за ежегодно изчисляване на нейния размер.

Член 244, ал. 2 от КТ: "Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година, и не може да бъде по-ниска от определената за предходната година."

Този автоматизиран подход гарантира предвидимост, макар и често да предизвиква дебати между синдикатите и работодателските организации. Освен Кодекса на труда, ключови нормативни актове, свързани с МРЗ, са:

  • Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2026 г., който обвързва минималния осигурителен доход за различните професии и самоосигуряващите се лица с нивата на МРЗ;
  • Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), която определя как се формира брутното възнаграждение и кои допълнителни плащания не могат да се включват в рамките на договорената минимална заплата;
  • Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, която задължава държавите членки да осигурят справедлив стандарт на живот чрез прозрачност и колективно трудово договаряне.

Министерският съвет официално обявява конкретния размер на МРЗ за всяка календарна година с отделно Постановление (ПМС), което се приема най-късно до 31 октомври на предходната година въз основа на статистическите данни от Националния статистически институт (НСИ).

Изчисление на размера на МРЗ за 2026 г.

С оглед на икономическата динамика и данните на НСИ за тримесечните средни брутни работни заплати в страната за втората половина на 2024 г. и първата половина на 2025 г., изчисленият по формулата на чл. 244, ал. 2 от КТ размер на минималната работна заплата за 2026 година възлиза на 620,20 € бруто на месец (на базата на средни нива на възнагражденията в страната, отчетени за референтния 12-месечен период).

При стандартна продължителност на работното време от 8 часа на ден, при 5-дневна работна седмица (40-часова работна седмица), средномесечният брой работни часове се изчислява на 168 часа. На тази база се определя минималната часова работна заплата. За 2026 г. тя възлиза на 3,74 € на час.

Разлика между основна и брутна минимална заплата

Една от най-изгарящите теми в счетоводната практика е разграничаването между понятието "основно трудово възнаграждение" и "брутно трудово възнаграждение". Съгласно чл. 3 от НСОРЗ, минималната работна заплата по чл. 244 от КТ се явява минималното основно трудово възнаграждение. Това означава, че работодателят е длъжен да договори в индивидуалния трудов договор на работника основна заплата не по-ниска от 620,20 €

Върху тази сума задължително се начисляват допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, дължими по закон:

  • Добавка за придобит трудов стаж и професионален опит (популярна като "клас") – минималният размер е 0,6% от основната заплата за всяка година признат трудов стаж по същата или сходна специалност (съгласно чл. 12 от НСОРЗ), освен ако в колективен трудов договор (КТД) не е уговорен по-висок процент;
  • Заплащане за нощен труд – съгласно чл. 8 от НСОРЗ за всеки отработен нощен час или част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч.;
  • Възнаграждение за извънреден труд – заплаща се с надбавки съгласно чл. 262 от КТ;
  • Възнаграждение за работа през официални празници – съгласно чл. 264 от КТ работникът има право на не по-малко от удвоения размер на среднодневното си възнаграждение.

С оглед на тези разпоредби е абсолютно незаконно работодателят да залага брутно възнаграждение от 620,20 €, в което изкуствено да са "стопени" или "включени" дължимите класове за прослужено време. На практика лице с 10 години признат трудов стаж при ставка за клас 0,6% на година трябва да получи минимум 620,20 € основна заплата + 37,21 € (6%) клас = 657,41 € минимално брутно възнаграждение (преди данъци и осигуровки).

Данъчно-осигурителен разчет на МРЗ за 2026 г. (базова ставка)

Нека илюстрираме подробно как се разпределят осигуровките и данъците върху минималната заплата от 620,20 € за едно лице без допълнителни класове за стаж през 2026 г. (хипотетичен случай на първо работно място, трета категория труд):

Показател / Перо за удържане Процент (%) Сума (в евро)
Брутна работна заплата — 620,20 €
Лична осигуровка: Фонд "Пенсии" 8,38% 51,97 €
Лична осигуровка: ДЗПО (за родени след 31.12.1959 г.) 2,20% 13,64 €
Лична осигуровка: Фонд "Общо заболяване и майчинство" (ОЗМ) 1,40% 8,68 €
Лична осигуровка: Фонд "Безработица" 1,00% 6,20 €
Лична осигуровка: Здравно осигуряване (ЗО) 3,20% 19,85 €
Общо лични осигурителни вноски за сметка на лицето 16,18% 100,35 €
Данъчна основа (Брутна заплата минус лични осигуровки) — 519,85 €
Данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) 10,00% 51,99 €
Нетна сума за получаване (Чиста заплата) — 467,86 €

За същия работник работодателят има допълнителни разходи за осигурителни вноски, които възлизат средно на още 18,92% - 19,62% в зависимост от процента за фонд "Трудова злополука и професионална болест" (ТЗПБ), който варира от 0,4% до 1,1% спрямо икономическата дейност на предприятието. Ако приемем ТЗПБ в размер на 0,4%, осигурителната тежест за работодателя е както следва:

  • Фонд "Пенсии" (за сметка на работодателя) – 10,62% (65,86 €);
  • ДЗПО (УПФ) – 2,80% (17,37 €);
  • Фонд "ОЗМ" – 2,10% (13,02 €);
  • Фонд "Безработица" – 1,10% (6,82 €);
  • Фонд "ТЗПБ" – 0,40% (2,48 €);
  • Здравно осигуряване – 4,80% (29,77 €).

Общият размер на осигуровките за сметка на работодателя възлиза на 135,32 €. Следователно, действителният месечен разход на работодателя за наемането на едно лице на минимална работна заплата през 2026 г. е 755,52 € (без включени допълнителни начисления за стаж, отпуски и празнични дни).

Условия и изисквания за прилагане на МРЗ

Законодателството поставя много ясни граници и условия за това кога, бруто колко и на кого може да се изплаща минимален размер на възнаграждението съгласно Кодекса на труда:

Антидискриминационна регулация и равно заплащане

Прилагането на МРЗ трябва изцяло да съответства на принципите, заложени в Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) и член 243 от КТ, който изисква равенство в заплащането на жените и мъжете за равен или равностоен труд. Работодателят няма право да диференцира основното възнаграждение под законовия минимум на база възраст, пол, етническа принадлежност или каквито и да било други лични признаци.

Пропорционалност при непълно работно време

Ако работникът е назначен по трудов договор за непълно работно време (например 4 часа, съгласно чл. 138а от КТ), минималната заплата се изчислява и дължи пропорционално на договореното време. За 4-часов работен ден минималната основна работна заплата за 2026 г. е точно наполовина – 310,10 € бруто.

Обвързаност на МРЗ с осигурителните прагове

Увеличението на минималната работна заплата автоматично рефлектира и върху минималния осигурителен доход (МОД) за самоосигуряващите се лица (свободни професии, занаятчии, еднолични търговци, съдружници в дружества). Съгласно Закона за бюджета на ДОО за 2026 г., минималният размер на осигурителния доход за тези категории лица е приравнен или тясно обвързан с минималната работна заплата (620,20 €). Това означава повишаване на дължимите ежемесечни осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица, независимо от това дали дейността им е реализирала високи доходи през съответния месец.

Стъпки за работодателите при актуализация на заплатите (Процедура)

Когато минималната работна заплата за страната се увеличи (както е в случая от 1 януари 2026 г.), работодателите имат правното задължение да приведат в съответствие трудовите договори на всички служители, чиито възнаграждения са под новия установен минимален праг. Процедурата преминава през задължителни последователни фази:

  1. Одит на действащите трудови договори: ТРЗ специалистите и управителят трябва да идентифицират всички лица, чиято основна заплата към 31 декември 2025 г. е под 620,20 € за пълен работен ден или е под пропорционалния размер за непълно работно време.
  2. Изготвяне на правни документи: Изменението на трудовото възнаграждение се извършва по писмен път. Възможни са два алтернативни подхода:
    • Първи вариант (Препоръчителен): Сключване на Допълнително споразумение по чл. 119 от КТ. То се подписва двустранно от работодателя и служителя и отразява новия размер на основната заплата от 01.01.2026 г.
    • Втори вариант: Издаване на писмена едностранна Заповед на работодателя на основание чл. 118, ал. 3 от КТ. Законът позволява на работодателя едностранно да увеличава възнаграждението на служителя (но не и да го намалява). Заповедта трябва да бъде връчена лично на служителя срещу подпис.
  3. Актуализиране на софтуера за работна заплата: Въвеждат се новите стойности за основно възнаграждение и минимална часова ставка за съответните служители. Актуализират се и базите данни за изчисляване на болнични, отпуски и съкращения.
  4. Попълване и подаване на Декларация образец № 1 и Образец № 6: Тези декларации се подават ежемесечно в Националната агенция за приходите (НАП) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. В тях се отразяват новите осигурителни доходи, изчислени върху актуализираната МРЗ.
  5. Важно уточнение относно Регистъра на заетостта: При промяна само на размера на трудовото възнаграждение (без промяна на длъжността по НКПД или срока на договора), работодателят не възниква автоматично задължение за вписване само заради промяната на размера на възнаграждението, ако не се променя друго обстоятелство, подлежащо на вписване. Този факт често се бърка от по-неопитни администратори.

Необходими документи

За правилното и законосъобразно документиране на повишението на минималната заплата в предприятието, счетоводството и отдел "Човешки ресурси" трябва да подготвят следните бланки и документи:

  • Допълнително споразумение към трудов договор (по чл. 119 от КТ) – съдържа точни идентификационни данни на страните, номер и дата на основния договор, новия размер на основното възнаграждение (620,20 €), датата, от която влиза в сила (01.01.2026 г.), подписи на двете страни и дати на подписване;
  • Заповед за промяна на трудово възнаграждение (по чл. 118, ал. 3 от КТ) – прилага се, ако не се подписва споразумение. Заповедта задължително съдържа правното основание (чл. 118, ал. 3 КТ във връзка с конкретното ПМС за определяне на МРЗ за 2026 г.);
  • Вътрешни правила за работната заплата (ВПРЗ) – работодателят трябва да провери дали увеличението на МРЗ не налага промяна във вътрешните скали и правила за оценка на труда, особено ако има обвързаност на бонусите с нивата на минималната заплата в предприятието;
  • Декларация Образец 1 – изисква се за месечното отчитане на осигурителните вноски на служителите към НАП.

Срокове, такси и санкции

Всички процедури по привеждане на трудовите правоотношения в съответствие с новия размер на МРЗ са обвързани със строги законови срокове. Държавните институции не събират такси за регистрация на промени по заплатите, но налагат огромни глоби при неспазване на правилата.

Процедура / Нарушение Краен срок Административна санкция / Глоба
Влизане в сила на новия размер на МРЗ 1 януари 2026 г. —
Подписване на допълнителните споразумения по чл. 119 КТ До 31 декември 2025 г. (препоръчително) или първия работен ден на януари 2026 г. При незабавно констатиране от ГИТ – глоба съгласно чл. 414 от КТ.
Подаване на Декларация Образец 1 и Образец 6 в НАП До 25-о число на месеца, следващ отработения (за януари 2026 г. – до 25 февруари 2026 г.) Глоба за забава или неподаване: от 500 до 767 € за юридически лица.
Плащане на дължимите осигуровки и данък по ЗДДФЛ До 25-о число на следващия месец Задължението се събира по принудителен ред с лихви за забава от НАП.
Нарушение: Заплащане под минималната работна заплата (чл. 414, ал. 1 от КТ) — Имуществена санкция за работодателя в размер на от 766,94 до 7 669,38 € за всяко отделно нарушение. Виновното длъжностно лице се наказва с глоба от 100 до 511 €
Повторно нарушение по чл. 414 от КТ — Имуществена санкция за работодателя в размер на от 7 669,38 до 10 225,84 €, глоба за длъжностното лице от 2 556,46 до 5 112,92 €

Грешка № 1: Изкуствено сливане на класа за стаж с новата МРЗ

Някои работодатели вярват, че ако работникът има основна заплата от 477 € (МРЗ за 2024 г.) плюс 76,69 € клас за стаж (общо бруто 554 €), то след влизане в сила на МРЗ за 2026 г. (620,20 €), те могат просто да оставят брутото на 620,20 €, като намалят стойността на класа или я "абсорбират" в новия минимум. Това е тежко нарушение на закона!

Как да я избегнете: Винаги начислявайте допълнителното трудово възнаграждение за професионален опит (прослужено време) върху новата базова стойност на основната заплата от 620,20 € Новата брутна заплата на служителя трябва да стане 620,20 € + заработения клас за стаж.

Грешка № 2: Промяна на пълно работно време на непълно без реално основание

За да избегнат по-високите нива на разходите за осигуровки и заплати, някои управители принуждават служителите си да подпишат споразумения за преминаване от 8-часов на 4-часов работен ден, като същевременно работниците продължават да работят пълни работни дни „на черно“.

Как да я избегнете: Тази практика подлежи на строги санкции от страна на Главна инспекция по труда. При проверка ГИТ лесно може да докаже реалното физическо присъствие на работника в обекта чрез видеозаписи, свидетелски показания на клиенти или разпити на място. Последствията са съставяне на актове за административни нарушения и задължителни предписания за обявяване на трудови правоотношения по чл. 405а от КТ, което води до служебно признаване на пълния работен ден със задна дата и изискване за доплащане на дължимите осигуровки с високи лихви.

Грешка № 3: Пренебрегване на актуализацията на заплатите при софтуерни грешки

Някои предприятия разчитат сляпо на външни счетоводни къщи или на автоматични ТРЗ програми, които обаче нямат навременна актуализация към 1 януари. В резултат на това за първите месеци на годината заплатите се изчисляват по старите ставки.

Как да я избегнете: Още през декември на предходната година изисквайте писмено потвърждение от поддържащата софтуера фирма, че новите параметри за МРЗ са имплементирани правилно. Винаги правете ръчна проверка поне на един фиш за работна заплата, за да се уверите в коректността на алгоритмите.

Права на работниците и начини за защита при неизпълнение

Ако сте работник и вашият работодател откаже да увеличи основната ви заплата до законовия минимум от 620,20 € за пълен работен ден след 1 януари 2026 г., вие разполагате с пълния набор от законни средства за защита. Законът ви дава следните възможности:

Подаване на сигнал до Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА ГИТ)

Това е най-бързият, ефективен и безплатен извънсъдебен път. Сигналът може да се подаде писмено в деловодството на съответната Дирекция "Инспекция по труда" по местонахождение на работното ви място, по пощата с обратна разписка или по електронен път (чрез КЕП или ПИК на НОИ). Сигналът трябва да съдържа:

  • Наименование на фирмата-работодател и ЕИК;
  • Адрес на работното място;
  • Описание на нарушението (например: "не ми е предложено допълнително споразумение, изплаща ми се заплата под МРЗ от 620,20 €");
  • Приложени доказателства – копия от трудов договор, банкови извлечения за преведени суми, фишове за заплати (ако разполагате с такива).

ГИТ е длъжна да извърши проверка в срок до един месец. При констатиране на нарушение, инспекторите издават задължителни за изпълнение предписания към работодателя за доплащане на дължимите суми до размера на МРЗ заедно със законната лихва за забава, както и актове за установяване на административно нарушение (АУАН).

Съдебен процес

Съгласно чл. 357 от КТ, споровете относно възникването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения са трудови спорове и се разглеждат от Районния съд. Производството по трудови дела е напълно безплатно за работниците (те не плащат държавни такси и съдебни разноски съгласно чл. 359 от КТ).

Срокът за предявяване на иск за вземания по трудови правоотношения е 3 години, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ). През съдебния процес можете да претендирате за:

  • Разликата между реално изплатената заплата и законовия минимум от 620,20 €, ведно със законната лихва за всеки месец на забава;
  • Корекция на осигурителния ви стаж и доход в персоналния регистър на НОИ.

Ако съдът реши делото във ваша полза, работодателят ще бъде осъден да ви изплати дължимите суми и да покрие хонорара на вашия адвокат.

Право на едностранно прекратяване на договора

При забавяне или неизплащане на дължимото възнаграждение (включително изплащане на сума под МРЗ), работникът има право да прекрати трудовия си договор едностранно, без предизвестие, на основание член 327, ал. 1, т. 2 от КТ. В този случай работодателят дължи обезщетение в размер на брутното възнаграждение за срока на предизвестието (съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ).

Може ли в трудовия договор да се запише брутна заплата от 620,20 €, която да включва и допълнителното плащане за стаж (клас)?

Не, това е абсолютно незаконно. Съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), минималната работна заплата за страната определя минималния размер на основната работна заплата. Всички допълнителни възнаграждения с постоянен характер (включително класът за стаж) трябва да се начисляват над тази базова сума.

Дължи ли работодателят отделно вписване в Регистъра на заетостта само заради промяната на заплатата към МРЗ за 2026 г.?

Самата промяна на размера на възнаграждението не се третира по стария режим на уведомленията. През 2026 г. се прилага Регистърът на заетостта; работодателят трябва да прецени кои конкретни данни подлежат на вписване по действащата уредба и да оформи промяната на възнаграждението писмено.

Как се определя минималната заплата за служители на 4-часов работен ден?

Тя се изчислява пропорционално на отработеното време. За 4-часов работен ден (при норматив 8 часа), минималната основна месечна заплата за 2026 г. възлиза на точно 50% от общата МРЗ — 310,10 € бруто.

Възможно ли е минималната заплата в дадена фирма да е по-висока от обявената национална МРЗ?

Да. Чрез колективен трудов договор (КТД) браншовите синдикати и работодателите могат да договорят по-високи минимални нива на заплащане за съответния сектор, които са задължителни за прилагане от фирмите, страна по КТД.

Какво става, ако работодателят откаже да подпише допълнително споразумение за новата МРЗ?

Работодателят може да повиши заплатата до законовия минимум и едностранно чрез издаване на Заповед на основание чл. 118, ал. 3 от КТ. Ако той не направи нито едно от двете и плаща под 620,20 €, той извършва тежко нарушение и подлежи на глоби от Главна инспекция по труда в размер до 7 669 €

Имат ли право пенсионери на трудов договор да получават пълния размер на МРЗ?

Да, абсолютно. Наличието на придобито право на пенсия или нейното получаване не променя правата по Кодекса на труда. Работещите пенсионери имат абсолютно същите права на минимална работна заплата и допълнителни плащания за стаж като останалите служители.

Свързани статии

Източници и препратки