Правна рамка и основни принципи

Свързани ръководства: Трудов договор 2026 — задължителни клаузи и образец · Срочен трудов договор — кога е допустим и колко пъти · Електронна трудова книжка — какво трябва да знаем

Институцията на обезщетенията при прекратяване на трудовия договор има за цел да компенсира работника за загубата на работа, за неползван отпуск или за неблагоприятни обстоятелства, възникнали по вина на отсрещната страна. Основният нормативен акт, регулиращ тези отношения, е Кодексът на труда (КТ), подпомаган от:

  • Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) – определящ кои обезщетения се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа;
  • Кодекса за социално осигуряване (КСО) – регулиращ липсата на осигурителни задължения върху тези плащания;
  • Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) – дефинираща елементите на брутното трудово възнаграждение, служещо за база;
  • Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – принудителното изпълнение и съдебната защита на вземанията.

Основно правило при определяне на размера на повечето обезщетения е чл. 228, ал. 1 от КТ. Съгласно тази разпоредба, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

За да служи един месец за база, служителят трябва да е отработил в него най-малко 10 работни дни. Ако няма такъв месец, се прилагат правилата на чл. 19, ал. 2 от НСОРЗ – взема се предвид договореното в трудовия договор основно възнаграждение плюс постоянните добавки.

Видове обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение

Системата на КТ предвижда няколко самостоятелни вида обезщетения, които се активират в зависимост от конкретното правно основание за прекратяване на договора.

А. Обезщетение за неспазено предизвестие (чл. 220 КТ)

Когато трудовият договор е сключен за неопределено време (безсрочен) или е срочен, всяка от страните има право да го прекрати с предизвестие. Срокът на предизвестието при безсрочните договори е 30 дни (ако не е договорен по-дълг, но максимум 3 месеца), а при срочните – 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора (чл. 326, ал. 2 КТ).

“Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.” (чл. 220, ал. 1 КТ)

Това обезщетение може да бъде дължимо както от работодателя (ако реши да освободи служителя веднага, въпреки че е длъжен да спази предизвестие), така и от работника (когато напуска без да отработи предизвестието си). Обезщетението се изчислява пропорционално на неспазените календарни дни от предизвестието, превърнати в работни дни по календар за съответния период.

Б. Обезщетение при прекратяване без предизвестие (чл. 221 КТ)

Член 221 от КТ урежда случаите, в които прекратяването става едностранно без предизвестие поради виновно поведение на една от страните или обективни обстоятелства:

  • По вина на работодателя (чл. 221, ал. 1 КТ): Ако работникът прекрати договора без предизвестие на основания по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а (например забавяне на плащането на заплатата или осигуровките, промяна на характера на работата без съгласие), работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочен договор, или в размер на действителните вреди (пропуснатите ползи под формата на заплати до края на договора) – при срочен договор.
  • При дисциплинарно уволнение (чл. 221, ал. 2 КТ): При прекратяване от работодателя без предизвестие поради дисциплинарно уволнение (чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ), работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си възнаграждение за срока на предизвестието (при безсрочен договор) или в размер на действителните вреди за срочен договор.

В. Обезщетение поради преструктуриране или спиране на работа (чл. 222, ал. 1 КТ)

Това е класическото обезщетение при уволнение по икономически причини. Прилага се при прекратяване на трудовия договор на следните основания:

  • Закриване на предприятието или част от него;
  • Съкращаване на щата (чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ);
  • Намаляване обема на работата (чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ);
  • Спиране на работата за повече от 15 работни дни (чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ).

При тези хипотези работникът има право на обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С Колективен трудов договор (КТД) или в индивидуалния трудов договор може да бъде договорен и по-дълъг срок. Ако в рамките на този месец работникът започне работа с по-ниско възнаграждение, той има право на разликата до пълния размер на предишното си брутно възнаграждение.

Г. Обезщетение поради болест (чл. 222, ал. 2 КТ)

Когато трудовият договор бъде прекратен поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ – невъзможност на работника да изпълнява възложената работа поради болест и липса на друга подходяща работа при работодателя, съгласно предписание на ТЕЛК/КЕЛК) или по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, работникът има право на обезщетение:

  • Размер: 2 брутни трудови възнаграждения;
  • Условие: Работникът трябва да има най-малко 5 години трудов стаж общо (не задължително само при този работодател) и през последните 5 години да не е получавал обезщетение на същото основание.

Д. Обезщетение при пенсиониране (чл. 222, ал. 3 КТ)

Това е едно от най-значимите социални плащания в трудовото право. Правото на това обезщетение възниква при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Трудов стаж при същия работодател (или група предприятия) Размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ
Под 10 години през последните 20 години 2 брутни трудови възнаграждения
Поне 10 години през последните 20 години 6 брутни трудови възнаграждения

Важно тълкувание на закона показва, че стажът при "същия работодател" включва и стажа в предприятия от същата икономическа група или при правоприемство (чл. 123 КТ). Това обезщетение се изплаща само веднъж в живота. Работодателят няма право да откаже плащането, ако изискванията на закона са изпълнени, независимо по чия инициатива се прекратява договорът.

Е. Обезщетение за неползван платен годишен отпуск (чл. 224 КТ)

При прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Основните правила включват:

  • Обезщетява се целият неползван отпуск, правото за който не е погасено по давност. Считано от последните тълкувателни решения, правото на отпуск за съответната година се погасява в рамките на 2-годишен давностен срок (чл. 176а КТ), но давността започва да тече от края на годината, за която се дължи отпускът, или от края на годината, в която е отпаднала причината за неотлагането му.
  • За база се взема среднодневното брутно възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването, в който служителят има поне 10 отработени дни.
  • Изчислява се по формулата:
    Обезщетение = (Брутна заплата за базовия месец / Работни дни в базовия месец) * Брой дни неползван отпуск.

Ж. Прекратяване срещу уговорено обезщетение (чл. 331 КТ)

Това е изключително популярен метод за разделяне по взаимно съгласие, но по инициатива на работодателя. Работодателят предлага на работника прекратяване срещу обезщетение:

  • Минимален размер: 4 брутни заплати (страните могат да договорят и по-голям размер).
  • Ако работникът приеме предложението писмено в 7-дневен срок, договорът се прекратява.
  • Важно (чл. 331, ал. 3 КТ): Ако уговореното обезщетение не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на договора, основанието за прекратяване се смята за отпаднало. Трудовият договор се възстановява автоматично и служителят трябва да бъде допуснат до работа. Това е инструмент за защита на служителя срещу недобросъвестни обещания на работодателя.

Процедура по изчисляване и документално оформяне

За да бъде законосъобразно изплащането на обезщетенията, работодателят трябва стриктно да извърши следните стъпки по документиране:

  1. Издаване на Заповед за прекратяване на трудовия договор (чл. 335 КТ): В заповедната част писмено и изрично се изброяват текстовете на КТ, по които се дължат обезщетенията (например: „На основание чл. 224, ал. 1 КТ да се изплати обезщетение за 12 дни неползван платен годишен отпуск“).
  2. Изготвяне на Сметкоплан и Изчислителна ведомост: Главният счетоводител изчислява точно брутната сума на база предходния месец, удържа дължимия ДДФЛ и съставя фиш за заплата/обезщетение.
  3. Попълване на Регистъра на заетостта (предишна Трудова книжка): През 2026 година, с пълното функциониране на Единния електронен трудов запис (ЕЕТЗ), работодателят е длъжен да въведе данните за прекратяването и дължимите/изплатени обезщетения в информационната система на НАП в законоустановения тридневен срок от прекратяването. Хартиените трудови книжки, ако все още съдържат незаключени периоди, трябва да бъдат приключени, подпечатани и върнати на служителя.
  4. Издаване на Удостоверение за осигурителен стаж и доход (UP-2 и UP-3): Макар и голяма част от данните да са дигитализирани в НОИ, при поискване или за определени специфични категории труд тези документи все още се изготвят за целите на отпускане на пенсии.

Данъчно облагане и осигурителни вноски

Третирането на обезщетенията при прекратяване по КТ от гледна точка на осигурителното и данъчното законодателство се различава коренно от стандартното месечно възнаграждение.

А. Осигурителни вноски (ДОО, ДЗПО, ЗО)

Съгласно чл. 1, ал. 8, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се изчисляват осигурителни вноски, върху обезщетенията, изплащани при прекратяване на трудовото правоотношение (в т.ч. по чл. 220, 221, 222 и 224 КТ), НЕ се изчисляват и внасят осигурителни вноски за ДОО (пенсии, майчинство, болнични, безработица), ДЗПО (професионални и универсални пенсионни фондове) и Здравно осигуряване.

Това означава, че брутният размер на тези обезщетения не се намалява с личния осигурителен дял (13.78% за родените след 31.12.1959 г.).

Б. Данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ)

Тук правилата изискват детайлно разграничение, уредено в чл. 24 от ЗДДФЛ. Не всички обезщетения по КТ са облагаеми:

Член от КТ Тип обезщетение Облагаемост по ЗДДФЛ (10% данък)
Чл. 220 КТ Неспазено предизвестие Да, облагаемо
Чл. 221 КТ Прекратяване без предизвестие от изправната страна Да, облагаемо
Чл. 222, ал. 1 КТ Оставане без работа заради съкращения/закриване Да, облагаемо
Чл. 222, ал. 2 КТ Прекратяване поради болест (ТЕЛК) НЕ, необлагаемо (чл. 24, ал. 2, т. 8 ЗДДФЛ)
Чл. 222, ал. 3 КТ Пенсиониране НЕ, необлагаемо (чл. 24, ал. 2, т. 8 ЗДДФЛ)
Чл. 224 КТ Неползван отпуск Да, облагаемо
Чл. 331 КТ Прекратяване срещу уговорено обезщетение (мин. 4 заплати) Да, облагаемо

За облагаемите обезщетения се прилага стандартната ставка от 10% плосък данък върху брутната сума (тъй като няма приспадане на осигуровки). Удържаният данък се декларира от работодателя с Декларация Образец 6 и севнася в бюджета на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца на удържането.

Срокове за плащане и лихви за забава

Един от най-честите спорове между бизнеса и синдикатите е относно момента, в който обезщетенията трябва действително да постъпят по банковата сметка на служителя.

Законът е категоричен в чл. 228, ал. 3 от КТ (изменен и прецизиран за избягване на злоупотреби):

“Обезщетенията по този раздел, изплащани при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичането на този срок работодателят дължи законната лихва заедно с дължимото обезщетение.”

Пример: Ако трудовият договор е прекратен на 15 март 2026 г., крайният срок за изплащане на всички дължими обезщетения (по чл. 224, чл. 220 и т.н.) е 30 април 2026 г. От 1 май 2026 г. върху дължимата сума автоматично започва да се начислява законна лихва за забава (основен лихвен процент на БНБ + 10 процентни пункта), без да е необходимо служителят да отправя допълнителна нотариална покана.

Изключение прави само обезщетението по чл. 331 КТ (по инициатива на работодателя срещу заплащане). Тъй като неплащането му в едномесечен срок от датата на прекратяване разцепва самото прекратяване и го прави недействително, тук срокът е твърд – точно 1 месец от деня на прекратяването.

Къде най-често възникват проблеми при Обезщетения при прекратяване на трудовия договор

В дългогодишната ми практика юридическата практика по трудови спорове показва с повтарящи се грешки, които водят до съдебни дела с предизвестен край.

Грешка № 1: Изчисляване на обезщетенията върху нето, вместо върху бруто

Някои работодатели се опитват да изчисляват чл. 224 или чл. 220 на база „чистата сума за получаване“, която служителят вижда в банковата си сметка. Това е грубо нарушение на чл. 228, ал. 1 КТ. Базата ГАРАНТИРАНО е брутното възнаграждение, което включва основната заплата и постоянните добавки (например процента за трудов стаж и професионален опит, известен като „клас“).

Грешка № 2: Пропускане на добавките в брутното възнаграждение

Работодателите често „забравят“ да добавят към основната заплата постоянните бонуси при изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 (при пенсиониране) или чл. 224 (за отпуск). Съгласно чл. 15, ал. 1 от НСОРЗ, в брутното възнаграждение за определяне на обезщетенията се включват:

  • Основното трудово възнаграждение за отработеното време;
  • Възнаграждението над основното трудово възнаграждение, определено според системите за заплащане на труда;
  • Допълнителните трудови възнаграждения със системен/постоянен характер (клас прослужено време, за нощен труд, за работа при вредни условия).

Еднократни или инцидентни бонуси/награди, които нямат постоянен характер, не се включват в изчислението.

Грешка № 3: Прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 1 (взаимно съгласие) без писмени доказателства за плащане

Много често служители биват подвеждани да подпишат споразумение за прекратяване по взаимно съгласие с обещанието, че „ще им бъде преведено обезщетение в размер на 4 заплати“. Ако това споразумение е подписано по чл. 325, а не по чл. 331 КТ, и в него няма изрична клауза, определяща плащането като задължително условие, служителят губи защитата на чл. 331, ал. 3 КТ. Договорът остава прекратен, а за сумата служителят трябва да води дълго гражданско дело без гаранция за успех.

Грешка № 4: Некоректно изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ

При уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 или 3 КТ, работодателите често изплащат веднага обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, без да изискат от служителя декларация и доказателства, че е останал без работа през следващия месец. Правилният подход е:

  • Служителят изчаква да изтече 1 месец от датата на прекратяване;
  • Служителят представя на работодателя трудовата си книжка (или разпечатка от ЕЕТЗ / справка от НАП), удостоверяваща липсата на ново трудово правоотношение, заедно с подаване на писмена Декларация за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ;
  • Работодателят проверява документите и едва тогава извършва плащането.

Какво да правим при отказ на плащане или спорове (Обжалване)

Ако работодателят бави или изрично откаже да изплати дължимите обезщетения след изтичане на срока по чл. 228, ал. 3 от КТ, служителят разполага с два основни механизма за защита на правата си.

Инстанция А: Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ)

Инспекцията по труда е административен контролен орган. Служителят може да подаде писмена жалба (сигнал) на място в съответната Дирекция „Инспекция по труда“ или по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП) през Единния портал за достъп до електронни услуги.

  • Какво прави ГИТ: Извършва проверка по документи. Проверява заповедта за прекратяване, ведомостите за заплати и банковите извлечения на работодателя.
  • Правомощия: ГИТ няма право да осъди работодателя да плати, но може да издаде задължително предписание със съкратен срок за изпълнение. Неизпълнението на предписанието води до имуществена санкция за работодателя в размер от 1500 до 2 556 € (чл. 415, ал. 1 КТ), което в 90% от случаите мотивира фирмите да се издължат веднага.

Инстанция Б: Съдебен ред (Районен съд)

Съдебният иск е крайната и най-сигурна стъпка. Трудовите спорове относно изплащане на дължими обезщетения при прекратяване се разглеждат по реда на бързото производство (Глава 25 от ГПК).

  • Давностен срок (чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ): Исковете за парични вземания по трудови правоотношения се предявяват в 3-годишен давностен срок. Срокът започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (т.е. от първия ден на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът за плащане по чл. 228, ал. 3 КТ).
  • Разходи за служителя: Съгласно чл. 359 от КТ, работниците и служителите са освободени от заплащане на държавни такси и съдебни разноски по трудови дела (включително за съдебни експертизи за изчисляване на размера от вещи лица). Единственият разход е за адвокатско възнаграждение, което при спечелване на делото се възстановява изцяло от работодателя.
  • Изпълнителен лист: Въз основа на влязлото в сила съдебно решение съдът издава изпълнителен лист, с който служителят може да образува изпълнително дело при Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) за запор на банковите сметки на работодателя.

Облагат ли се с осигуровки обезщетенията при пенсиониране и за неизползван отпуск?

Не, върху нито едно обезщетение по чл. 220, 221, 222 и 224 от КТ не се дължат осигурителни вноски (ДОО, ДЗПО и ЗО). Обезщетението за отпуск обаче се облага с 10% ДДФЛ, докато това при пенсиониране (чл. 222, ал. 3 КТ) е напълно освободено и от данъци.

Как се определя базата за изчисление, ако предходният месец служителят е бил в болничен?

Ако през предходния месец служителят няма отработени поне 10 работни дни (например бил е в болничен или неплатен отпуск), съгласно чл. 19, ал. 2 от НСОРЗ за база се взема последният предходен месец, през който има поне 10 отработени дни. Ако изобщо няма такъв месец, се изчислява въз основа на договореното в трудовия договор основно възнаграждение и постоянни добавки.

Може ли работодателят да откаже да изплати обезщетението по чл. 222, ал. 3 (при пенсиониране), ако служителят сам напуска?

Не, правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ възниква винаги, когато трудовият договор се прекратява (независимо по чия инициатива и на какво основание, включително и при дисциплинарно уволнение според задължителната практика на ВКС), стига към момента на прекратяването служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Какво означава уговорено обезщетение по чл. 331 КТ и защо срокът от 1 месец е толкова важен?

Това е прекратяване по предложение на работодателя срещу обезщетение от минимум 4 брутни заплати. Ако работодателят не преведе обещаната сума в едномесечен срок от датата на прекратяване на договора, основанието за уволнение отпада и служителят се счита за възстановен на работа по закон.

Има ли давностен срок правото на обезщетение за неползван отпуск по чл. 224 КТ при напускане?

При прекратяване на договора се изплаща обезщетение за абсолютно целия неползван отпуск, чието право не е погасено по давност по време на съществуване на правоотношението. Изплаща се натрупаният отпуск за всички предходни години, стига правото на ползването му да не е изтекло по давност (2 години от годината, за която се дължи).

Какво мога да направя, ако работодателят бави плащането на обезщетенията?

След изтичане на срока (последния ден на месеца, следващ месеца на прекратяването), можете да подадете сигнал в Инспекцията по труда или директно да заведете гражданско дело в Районния съд. Трудовите дела за обезщетения са бързи производствени процедури и са напълно безплатни за служителите (няма държавни такси).

Свързани статии

Източници и препратки