1. Данъчно резидентство – ключов фактор за облагането
Преди да се пристъпи към декларирането на доходи от чужбина, е от съществено значение да се определи данъчното резидентство на физическото или юридическото лице. Българското данъчно законодателство разграничава местни и чуждестранни лица, като правилата за облагане се различават съществено в зависимост от този статус.
1.1. Данъчно резидентство на физически лица
Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице за целите на този закон е всяко лице, което:
- Има постоянен адрес в България.
- Пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, започващ и завършващ в рамките на съответната календарна година.
- Е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство.
- Центърът на жизнените му интереси се намира в България. Този критерий е комплексен и включва фактори като семейство, имущество, работа, политическа, културна и друга дейност.
Ако едно лице отговаря на поне един от тези критерии, то се счита за местно физическо лице за данъчни цели в България. Местните физически лица подлежат на облагане в България за всички свои доходи, включително тези от чужбина (принцип на световния доход).
1.2. Данъчно резидентство на юридически лица
Съгласно чл. 3 от ЗКПО, местно юридическо лице е всяко юридическо лице, което е учредено по българското законодателство. Местните юридически лица също подлежат на облагане в България за всички свои доходи, включително тези от чужбина.
2. Деклариране на доходи от чужбина от физически лица
Местните физически лица са длъжни да декларират всички свои доходи, включително тези от чужбина, пред Националната агенция за приходите (НАП) чрез Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
2.1. Срокове за деклариране
Годишната данъчна декларация се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината, през която са придобити доходите. Например, доходите, придобити през 2023 г., се декларират до 30 април 2024 г.
2.2. Начини за подаване на декларацията
- По електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП) чрез Портала за електронни услуги на НАП.
- По електронен път с ПИК (персонален идентификационен код), издаден от НАП.
- На място в офис на НАП.
- Чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка.
2.3. Доходи, подлежащи на деклариране
Всички видове доходи, придобити от местни физически лица от източници в чужбина, подлежат на деклариране, включително, но не само:
- Трудови доходи (заплати, бонуси, обезщетения).
- Доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на имущество.
- Доходи от прехвърляне на права или имущество.
- Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец (ЕТ) или от свободна професия.
- Доходи от дивиденти и ликвидационни дялове.
- Доходи от лихви.
- Доходи от авторски и лицензионни възнаграждения.
- Доходи от други източници.
Доходите се декларират в евро, като превалутирането се извършва по централния курс на БНБ за деня на придобиване на дохода.
2.4. Примерен списък на приложения към Годишната данъчна декларация за доходи от чужбина
В зависимост от вида на дохода, към основната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се прилагат съответните приложения:
| Вид доход | Приложение към ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ | Особености |
|---|---|---|
| Доходи от трудови правоотношения | Приложение № 1 | Включва и доходи от работа в чужбина. |
| Доходи от стопанска дейност на ЕТ | Приложение № 2 | Приложимо, ако ЕТ е регистрирано в България и извършва дейност в чужбина. |
| Доходи от друга стопанска дейност (напр. свободна професия, граждански договори) | Приложение № 3 | Включва доходи от чужбина, подлежащи на облагане по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ. |
| Доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на имущество | Приложение № 4 | За имоти, намиращи се в чужбина. |
| Доходи от прехвърляне на права или имущество | Приложение № 5 | Напр. продажба на имот в чужбина, акции и други финансови инструменти. |
| Доходи от дивиденти, ликвидационни дялове, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения | Приложение № 8 | За доходи, облагаеми с окончателен данък. |
| Прилагане на СИДДО и приспадане на данъци, платени в чужбина | Приложение № 13 | Важно за избягване на двойно облагане. |
3. Избягване на двойно облагане
Един от най-важните аспекти при декларирането на доходи от чужбина е избягването на двойно облагане. Двойно облагане възниква, когато един и същ доход е облагаем както в държавата източник на дохода, така и в държавата на данъчното резидентство на лицето (в случая България).
3.1. Спогодби за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО)
България е страна по множество двустранни спогодби за избягване на двойно данъчно облагане с различни държави. Тези спогодби имат предимство пред вътрешното законодателство и определят правилата за облагане на различните видове доходи, както и методите за избягване на двойно облагане. Списък на действащите СИДДО можете да намерите на уебсайта на Министерство на финансите и НАП.
3.2. Методи за избягване на двойно облагане
СИДДО обикновено предвиждат два основни метода за избягване на двойно облагане:
- Метод на освобождаване (Exemption Method): Доходът, придобит в чужбина, се освобождава от облагане в държавата на резидентство. Този метод може да бъде с прогресия (доходът се взема предвид само за определяне на данъчната ставка) или без прогресия (доходът изобщо не се включва в данъчната основа).
- Метод на данъчен кредит (Credit Method): Данъкът, платен в чужбина върху дохода, се приспада от данъка, дължим в държавата на резидентство. Приспадането е ограничено до размера на данъка, който би бил дължим в държавата на резидентство върху същия доход.
В българското законодателство, съгласно чл. 68 от ЗДДФЛ и чл. 76 от ЗКПО, е възприет методът на данъчния кредит. Това означава, че ако е платен данък в чужбина върху доход, придобит от местно лице, този данък може да бъде приспаднат от дължимия данък в България, при условие че е налице СИДДО с тази държава или при условията на чл. 68, ал. 2 от ЗДДФЛ (едностранно приспадане при липса на СИДДО, но при определени условия).
3.3. Условия за прилагане на метода на данъчен кредит
За да се приложи методът на данъчен кредит, са необходими следните условия:
- Наличие на СИДДО между България и държавата източник на дохода, която предвижда метода на данъчен кредит за съответния вид доход.
- Данъкът да е фактически платен в чужбина.
- Данъкът да е платен върху същия доход, който се декларира в България.
- Данъкът да е платен от същото лице, което декларира дохода в България.
- Лицето да представи официален документ, удостоверяващ плащането на данъка в чужбина (напр. удостоверение от чуждестранната данъчна администрация, платежно нареждане, фиш за заплата с удържан данък).
Приспадането на данъка, платен в чужбина, не може да надвишава размера на данъка, който би бил дължим в България върху същия доход, изчислен по реда на ЗДДФЛ.
3.4. Едностранно приспадане на данък при липса на СИДДО
Дори и при липса на СИДДО с дадена държава, чл. 68, ал. 2 от ЗДДФЛ допуска едностранно приспадане на данък, платен в чужбина, при определени условия. Това е възможно, ако:
- Доходът е придобит от източник в държава членка на Европейския съюз или друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство.
- Доходът е обложен с данък в държавата източник по ставка не по-висока от предвидената в българското законодателство за съответния вид доход.
- Лицето представи официален документ, удостоверяващ плащането на данъка.
Приспадането отново е ограничено до размера на данъка, който би бил дължим в България.
4. Социално и здравно осигуряване при доходи от чужбина
Освен данъчното облагане, важен аспект са и осигурителните вноски. Правилата за социално и здравно осигуряване при доходи от чужбина се регулират основно от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и от международни договори и регламенти на ЕС.
4.1. Координация на системите за социална сигурност в ЕС/ЕИП/Швейцария
За граждани, работещи в държави членки на ЕС, ЕИП или Швейцария, се прилагат Регламенти (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009. Тези регламенти установяват принципа на приложимо законодателство на една държава. Това означава, че едно лице подлежи на осигуряване само в една държава членка, като се избягва двойното осигуряване.
- Общо правило: Лицето се осигурява в държавата, където извършва трудовата си дейност.
- Изключения:
- Командироване (А1 формуляр): Ако лице е командировано от български работодател в друга държава членка за срок до 24 месеца, то продължава да се осигурява в България. За целта се издава формуляр А1 от НАП.
- Едновременна заетост/самостоятелна заетост в две или повече държави членки: Прилагат се специални правила за определяне на приложимото законодателство, като обикновено лицето се осигурява в държавата на пребиваване, ако извършва значителна част от дейността си там.
Ако български гражданин работи в държава от ЕС/ЕИП/Швейцария и е осигурен там, той не дължи осигурителни вноски в България, освен ако не е определено друго по реда на регламентите. За да докаже това, лицето трябва да притежава формуляр А1 или друг еквивалентен документ, издаден от компетентната институция на другата държава.
4.2. Социално осигуряване извън ЕС/ЕИП/Швейцария
За доходи от държави извън ЕС/ЕИП/Швейцария, приложимостта на българското осигурително законодателство зависи от наличието на двустранни спогодби за социална сигурност. България има такива спогодби с редица държави (напр. САЩ, Канада, Република Корея, Украйна, Русия, Израел и др.). Тези спогодби също целят да избегнат двойното осигуряване и да гарантират правата на осигурените лица.
Ако няма такава спогодба и лицето е местно физическо лице за България, което получава доходи от чужбина, то може да възникне задължение за самоосигуряване в България, ако доходът е от дейност, подлежаща на осигуряване по КСО (напр. доходи от граждански договори, свободна професия, ЕТ). В тези случаи лицето се регистрира като самоосигуряващо се лице и внася осигурителни вноски за своя сметка.
4.3. Здравно осигуряване
Съгласно чл. 33 от ЗЗО, българските граждани, които не са осигурени по законодателството на друга държава членка на ЕС/ЕИП/Швейцария и не са осигурени на друго основание в България, дължат здравноосигурителни вноски като самоосигуряващи се лица. Това означава, че ако български гражданин работи в трета страна (извън ЕС/ЕИП/Швейцария) и не е осигурен там или не е покрит от спогодба, той е длъжен да внася здравни вноски в България.
Размерът на здравноосигурителните вноски се определя върху месечен доход, не по-малък от половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
5. Практически стъпки и документи за деклариране на доходи от чужбина
За да се справите успешно с декларирането на доходи от чужбина, е важно да следвате определени стъпки и да съберете необходимите документи:
5.1. Стъпки преди подаване на декларацията
- Определете данъчното си резидентство: Уверете се дали сте местно физическо лице за България.
- Идентифицирайте всички източници на доходи от чужбина: Съберете информация за всички доходи, които сте придобили през годината.
- Съберете документи за доходите:
- За трудови доходи: фишове за заплата, трудови договори, удостоверения от работодател.
- За доходи от наем: договори за наем, банкови извлечения.
- За доходи от дивиденти/лихви: извлечения от банки/брокери, удостоверения от платци.
- За доходи от продажба на имущество: договори за покупко-продажба, документи за придобивна стойност.
- Съберете документи за платени данъци в чужбина:
- Удостоверения от чуждестранната данъчна администрация за платен данък.
- Платежни нареждания, фишове за заплата, показващи удържани данъци.
- Проверете наличието на СИДДО: Установете дали България има СИДДО с държавата източник на дохода и какъв метод за избягване на двойно облагане е предвиден.
- Превалутирайте доходите: Всички доходи, получени във валута, трябва да бъдат превалутирани в евро по централния курс на БНБ за деня на придобиване на дохода.
5.2. Попълване на Годишна данъчна декларация
Използвайте електронната услуга на НАП или попълнете хартиения формуляр. Обърнете специално внимание на следните части:
- Част III от основната декларация: За доходи, облагаеми с годишна данъчна основа.
- Част IV от основната декларация: За доходи, облагаеми с окончателен данък (напр. дивиденти, лихви).
- Приложение № 13: Това е ключовото приложение за приспадане на данъци, платени в чужбина. В него се попълва информация за вида на дохода, държавата източник, размера на дохода, платения данък в чужбина и размера на данъчния кредит, който се ползва.
5.3. Примери за деклариране
Пример 1: Трудов доход от Германия
Иван Иванов е български данъчен резидент. През 2023 г. е работил 6 месеца в Германия и е получил трудов доход в размер на 15 000 евро, върху който са му удържани 2 000 евро данък в Германия. България има СИДДО с Германия, която предвижда метода на данъчен кредит.
Действия:
- Иван ще декларира дохода си в Приложение № 1 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
- Доходът (15 000 евро) ще бъде превалутиран в евро по курса на БНБ за датата на получаване.
- В Приложение № 13 той ще посочи размера на дохода, платения данък в Германия (2 000 евро) и ще поиска приспадане на този данък.
- Българският данък върху този доход ще бъде изчислен по реда на ЗДДФЛ. Ако българският данък е по-нисък от 2 000 евро, Иван ще ползва данъчен кредит до размера на българския данък. Ако българският данък е по-висок, той ще доплати разликата.
- Ще приложи удостоверение за платен данък от германската данъчна администрация или фишове за заплата, доказващи удържания данък.
Пример 2: Доход от наем на имот в Испания
Мария Петрова е български данъчен резидент. През 2023 г. е получила 5 000 евро доход от наем на апартамент в Испания. В Испания е платила 500 евро данък върху този доход. България има СИДДО с Испания, която предвижда метода на данъчен кредит.
Действия:
- Мария ще декларира дохода си в Приложение № 4 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
- Доходът (5 000 евро) ще бъде превалутиран в евро.
- В Приложение № 13 тя ще посочи размера на дохода, платения данък в Испания (500 евро).
- Българският данък върху дохода от наем се изчислява върху данъчна основа, намалена с 10% нормативно признати разходи. От този данък ще бъде приспаднат платеният в Испания данък, но не повече от размера на българския данък.
- Ще приложи документ, удостоверяващ платения данък в Испания.
Пример 3: Дивиденти от американска компания
Георги Димитров е български данъчен резидент. През 2023 г. е получил 1 000 долара дивиденти от акции в американска компания. В САЩ е удържан данък при източника в размер на 15% (150 долара). България има СИДДО със САЩ, която предвижда метода на данъчен кредит за дивиденти.
Действия:
- Георги ще декларира дивидентите в Приложение № 8 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, тъй като те подлежат на облагане с окончателен данък в България (5%).
- Доходът (1 000 долара) ще бъде превалутиран в евро.
- В Приложение № 13 той ще посочи дохода и платения данък в САЩ (150 долара).
- Българският окончателен данък е 5% от 1 000 долара (превалутирани), т.е. 50 долара (превалутирани).
- Георги ще ползва данъчен кредит до размера на българския данък, т.е. 50 долара. Останалите 100 долара (150 - 50) не могат да бъдат приспаднати и представляват окончателна загуба.
- Ще приложи документ от брокера или банката, удостоверяващ размера на дивидента и удържания данък.
6. Санкции за недеклариране или невярно деклариране
Недекларирането на доходи от чужбина или подаването на невярна информация може да доведе до сериозни санкции съгласно Закона за данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и ЗДДФЛ.
- При неподаване или закъсняло подаване на годишната данъчна декларация може да се наложи административна санкция по приложимия данъчен закон. Точният размер зависи от нарушението и повторността; проверява се действащата разпоредба към датата на нарушението.
- При неверни или непълни данни могат да възникнат доплащане на данък, лихви и административнонаказателна отговорност. Конкретният режим зависи от вида на нарушението и приложимия закон.
- Лихви за забава: Върху невнесения в срок данък се начисляват лихви за забава по Закона за лихвите върху просрочени задължения към държавата и общините.
- Допълнително начислен данък: НАП може да извърши ревизия и да начисли допълнително дължимия данък, заедно с лихвите и санкциите.
7. Допълнителни съвети и важни аспекти
- Пазете всички документи: Съхранявайте всички документи, свързани с доходите от чужбина и платените данъци, за срок от 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на задължението.
- Консултирайте се с експерт: При сложни казуси или значителни доходи от чужбина, е силно препоръчително да се консултирате с данъчен консултант или счетоводител, специализиран в международно данъчно облагане.
- Актуализирайте знанията си: Данъчното законодателство и международните спогодби могат да се променят. Следете за актуална информация от НАП и Министерство на финансите.
- Избягвайте несъответствия: Българските данъчни власти обменят информация с данъчни администрации на други държави по силата на международни спогодби и директиви на ЕС (напр. DAC2, DAC6). Несъответствията между декларираните доходи в България и информацията, получена от чужбина, могат да предизвикат данъчна ревизия.
Кой се счита за местно физическо лице за данъчни цели в България?
Местно физическо лице е всяко лице, което има постоянен адрес в България, пребивава повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, е изпратено в чужбина от българската държава или чийто център на жизнени интереси е в България (чл. 4 от ЗДДФЛ).
В какъв срок трябва да подам годишна данъчна декларация за доходи от чужбина?
Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината, през която са придобити доходите.
Какво е СИДДО и защо е важно?
СИДДО е Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане. Тя е международен договор между две държави, който определя правилата за облагане на различни видове доходи и методите за избягване на двойно облагане, като има предимство пред вътрешното законодателство.
Какъв метод за избягване на двойно облагане се прилага в България?
В България се прилага методът на данъчния кредит. Това означава, че данъкът, платен в чужбина върху доход, може да бъде приспаднат от дължимия данък в България, но не повече от размера на българския данък върху същия доход, и при представяне на документ за платен данък.
Трябва ли да плащам осигурителни вноски в България, ако работя в чужбина?
Ако работите в държава от ЕС/ЕИП/Швейцария и сте осигурен там по силата на Регламенти (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 (доказано с формуляр А1), не дължите осигурителни вноски в България. За държави извън ЕС/ЕИП/Швейцария, приложимостта зависи от двустранни спогодби за социална сигурност. Ако няма такава спогодба и сте местно лице, може да възникне задължение за самоосигуряване в България за определени видове доходи.
Какви са санкциите за недеклариране на доходи от чужбина?
Недекларирането на доходи в срок може да доведе до глоба от 500 до 511 € за физически лица. За невярно или непълно деклариране се налага глоба до 511 €, както и начисляване на лихви за забава върху невнесения данък и евентуална ревизия от НАП.
Свързани статии
- Данък при дарение — ставки, декларация, срокове — 18 мин четене
- Самоосигуряващо се лице — вноски, данъци, срокове 2026 — 18 мин четене
- ДДС при вътреобщностни доставки — примери и документи — 18 мин четене