1. Правна рамка на договора за дарение

Свързани ръководства: Как да подадем годишна данъчна декларация в НАП · Данък МПС 2026: Изчисляване по общини и нови правила · Задължение за касов апарат в България: Кой, кога, санкции

За да разберем как се облага едно дарение, първо трябва да дефинираме неговата правна същност. Договорът за дарение е уреден в чл. 225 – чл. 227 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). По силата на този договор дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Основната характеристика тук е безвъзмездността – дарителят не може да изисква насрещна престация с имуществен характер. Ако бъде уговорена такава, сделката губи характера си на дарение и може да бъде квалифицирана като замяна или покупко-продажба.

Дарението е двустранен договор, тъй като изисква изричното съгласие и приемане от страна на дарения. Според чл. 225, ал. 2 от ЗЗД, дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване на самата вещ, докато дарението на ценни книжа се извършва по съответния за техния вид начин. Прехвърлянето на недвижими имоти чрез дарение пък задължително изисква формата на нотариален акт, съгласно чл. 18 от ЗЗД.

Чл. 225. (1) С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. (2) Дарението на недвижими имоти трябва да се извърши с нотариален акт, а на движими имущества - в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по установения за тяхното прехвърляне начин.

От данъчна гледна точка, ключовият нормативен акт е Законът за местните данъци и такси (ЗМДТ). Глава втора, Раздел III от ЗМДТ урежда изцяло "Данък при придобиване на имущества по дарение и по безвъзмезден начин". Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, обект на облагане с този данък са имуществата, придобити по дарение, както и безвъзмездно придобитите по други начини имущества.

2. Кой е длъжен да плати данъка при дарение?

Основен принцип в данъчното право е, че данъчно задълженото лице е получателят на облагаемата престация. При дарението, платец на данъка по закон е надареният (получателят на имуществото). Процедурата обаче има своите изключения и специфики, заложени в чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ:

  • Данъчно задължено лице: Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото (надарения).
  • Солидарна отговорност: В случай че е уговорено данъкът да бъде платен от двете страни или от дарителя, те отговарят солидарно пред общинската приходна администрация. Ако дарителят е поел задължението да плати данъка, при неплащане общината има право да потърси сумата както от него, така и от надарения.
  • Случаи на чуждестранни субекти: Когато приобретателят е в чужбина, данъчно задължено е лицето, което прехвърля имуществото (дарителят в България).

3. Данъчни ставки и субекти: Кой плаща и кой е освободен?

Размерът на данъка при дарение зависи пряко от степента на родствена връзка между дарителя и надарения. Българският законодател прилага социално справедлив подход, като освобождава най-близките членове на семейството от фискално бреме, но облага по-далечните роднини и несвързаните лица. Тези разпоредби са разписани в чл. 47 от ЗМДТ.

А. Напълно освободени от данък дарение (Ставка 0%)

Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗМДТ, не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между:

  • Съпрузи (при валиден граждански брак към момента на дарението; фактическото съжителство не дава това право);
  • Роднини по права линия без ограничение в степените. Това включва отношенията: родител - дете, баба/дядо - внук, прабаба/прадядо - правнук (както по възходяща, така и по низходяща линия).
  • Важна подробност: Осиновените деца и техните осиновители се изравняват по права линия с биологичните роднини и също ползват 0% ставка.

Б. Облагане на братя, сестри и техните деца (Ставка от 0.4% до 0.8%)

Когато дарението се извършва в рамките на страничната линия на родство в по-близки степени, ставките са значително по-ниски от стандартните. Тук попадат:

  • Братя и сестри;
  • Деца на братя и сестри (племенници).

Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ, общинският съвет определя ставката за тези лица в диапазон от 0.4 на сто до 0.8 на сто върху оценката на даряваното имущество. Всяка община в България приема своя наредба за местните данъци, с която фиксира точната ставка в рамките на този законов диапазон. Например, Столична община прилага ставка от 0.7%, докато други по-малки общини могат да изберат минимума от 0.4%.

В. Облагане на трети лица и други роднини (Ставка от 3.3% до 6.6%)

За всички останали категории лица данъкът е значително по-висок. В тази група попадат приятели, партньори без брак (при фактическо съжителство), по-далечни роднини (вуйчовци, лели, чичовци, братовчеди), както и юридически лица. Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, общинският съвет определя ставката в границите между 3.3 на сто и 6.6 на сто.

Капанът "Снаха / Зет": Изключително честа грешка в практиката е даряването на имот от свекър/свекърва или тъст/тъща на снаха или зет. Тъй като между тях няма връзка по права линия или брак (бракът е само между съпрузите, а родството по сватовство не се признава за права линия по смисъла на ЗМДТ), снахата или зетят се третират като трети лица и дължат високия данък (между 3.3% и 6.6%). Решението в такива случаи обикновено е дарение първо към собственото дете (изцяло освободено), последвано от последващи правни действия между съпрузите, ако това е целесъобразно.

4. Определяне на данъчната основа (Чл. 46 от ЗМДТ)

Данъкът при дарение не се изчислява върху произволна сума, а върху точно определена данъчна основа, която зависи от вида на дарявания актив:

  1. Недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях: Данъчната основа е по-високата стойност между уговорената цена (ако има посочена такава в акта) и данъчната оценка на имота, определена по нормите на Приложение № 2 към ЗМДТ. Оценката се издава от данъчната служба на общината по местонахождение на имота.
  2. Превозни средства (автомобили, мотоциклети, камиони): Основата се определя по застрахователна стойност на актива (удостоверява се с документ от лицензирана застрахователна компания) или пазарната стойност.
  3. Парични суми (в евро или чужда валута): Основа е номиналната стойност на даряваните средства. В случай на чуждестранна валута се прилага официалният курс на БНБ за деня на сделката.
  4. Ценни книжа и дружествени дялове: Данъчната основа е пазарната им стойност, а при липса на такава – номиналът или балансовата стойност на активите на дружеството, съотнесени към съответния дял.

5. Процедура по извършване и деклариране на дарението (по реда на процедурата)

За да бъде едно дарение юридически изрядно и надлежно декларирано, страните трябва да преминат през добре разписан административен процес. Ето стъпките при най-често срещаните сценарии:

Стъпка 1: Избор на форма и подготовка на договора

Ако се дарява недвижим имот, страните трябва да се обърнат към нотариус, действащ в района на имота. Съставя се проект на нотариален акт за дарение. Ако се дарява автомобил, се съставя писмен договор с нотариално заверени подписи (съгласно ЗДвП). За парични средства над 5 113 € законът (ЗОПБ) изисква задължително банков превод, като е силно препоръчително да се състави писмен договор за дарение с цел доказване на произхода на средствата пред НАП.

Стъпка 2: Проверка за липса на публични задължения

Преди изповядване на сделката при нотариус за недвижим имот или автомобил, дарителят задължително представя декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК. Нотариусът извършва онлайн проверка за липса на данъчни задължения (местни данъци за имота/МПС-то, данъци по ЗДДФЛ, осигуровки). При наличие на дългове, сделката не може да бъде извършена, докато те не бъдат погасени или докато купувачът/надареният не се съгласи да ги плати.

Стъпка 3: Изповядване на сделката и заплащане на таксите

При дарение на имот нотариусът събира нотариални такси съгласно Тарифата за нотариалните такси, такса за вписване към Агенцията по вписванията (0.1% от оценката) и дължимия местен данък при придобиване (ако има такъв). Всички тези суми се заплащат по банков път по сметките на нотариуса и съответната община.

Стъпка 4: Подаване на данъчна декларация по чл. 49 от ЗМДТ

След получаване на дарението, надареният е длъжен да го декларира. Срокът за подаване на данъчната декларация е два месеца от получаването на имуществото.

  • Къде се подава: В дирекция "Местни данъци и такси" на общината по постоянния адрес (за физически лица) или седалището (за юридически лица) на получателя. При дарение на недвижим имот подаването става в общината по местонахождението на имота.
  • Освободени от декларация: Важно улеснение в сила от последните години е, че при придобиване на недвижим имот съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗМДТ, ако сделката е изповядана пред нотариус, той служебно изпраща информация към Имотния регистър, а оттам общината служебно завежда имота на името на новия собственик. Въпреки това, за движимо имущество, ценни книжа и суми задължението за лична декларация остава в сила.

6. Необходими документи за извършване на дарение

Списъкът от документи варира в зависимост от характера на дарявания обект. По-долу е представен детайлен опис за основните видове активи.

При дарение на недвижим имот:

  • Документ за собственост на дарителя (нотариален акт, съдебно решение, договор за продажба от община и др.);
  • Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 от ДОПК (издава се от общината по местонахождение на имота, валидно е до края на полугодието, в което е издадено, или за цялата година, ако е платена за цялата година);
  • Кадастрална скица (за поземлен имот или сграда) или схема (за самостоятелен обект в сграда - апартамент, ателие, гараж) от АГКК. Ако за района няма одобрена кадастрална карта - скица от общинската техническа служба;
  • Удостоверение за гражданско състояние и за родствени връзки (за доказване на родство по права линия или брак с цел освобождаване от данък);
  • Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от дарителя и надарения (попълва се на място при нотариуса);
  • Удостоверение за липса на тежести върху имота (не е задължително по закон, но е силно препоръчително за защита на надарения);
  • Декларация за семейно положение по чл. 25, ал. 8 от ЗННД.

При дарение на моторно превозно средство (МПС):

  • Писмен договор за дарение (задължителна нотариална заверка на подписите съгласно чл. 144 от ЗДвП);
  • Свидетелство за регистрация на МПС (Част I и Част II – голям и малък талон);
  • Удостоверение за застрахователна стойност на автомобила (от застраховател);
  • Документ за платен данък върху превозното средство до момента на сделката;
  • Декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК от дарителя.

При дарение на парични средства:

  • Договор за дарение в писмена форма (не е задължително нотариално заверен, но е препоръчителен при големи суми);
  • Платежно нареждане / вносна бележка по банкова сметка (доказателство за извършен превод при суми равни на или надхвърлящи 5 113 € съгласно ЗОПБ);
  • Декларация по чл. 49 от ЗМДТ за регистриране на придобитите по безвъзмезден начин средства в общината.

7. Срокове и такси: Сравнителна таблица

За по-голяма прегледност, по-долу са обобщени законодателните изисквания към 2026 година относно процентите, сроковете за деклариране и плащане, както и съпътстващите такси.

Категория надарени лица Размер на данъка по ЗМДТ Срок за деклариране (Чл. 49) Срок за плащане на данъка Орган, пред който се декларира
Съпрузи и роднини по права линия (деца, родители, внуци) 0% (напълно освободени) 2 месеца (само за движими вещи, пари и ценни книжа) Не се дължи данък Дирекция "Местни данъци и такси" по адрес на надарения
Братя, сестри и техните деца (племенници) 0.4% – 0.8% (определя се от общината) 2 месеца В срока за деклариране (с подаването) Общината по адрес на надарения или по местонахождение на имота
Трети лица и по-далечни роднини (снахи, зетве, братовчеди, фирми) 3.3% – 6.6% (определя се от общината) 2 месеца В срока за деклариране (с подаването) Общината по адрес на надарения или по местонахождение на имота
Държава, общини, БЧК, бюджетни организации 0% (напълно освободени по чл. 48) Не декларират по този ред Не се дължи данък -

8. Данъчно облагане на парични дарения от чужбина

В ерата на глобализацията и масовата миграция на български граждани, изключително актуален е въпросът за паричните преводи от чужбина, изпратени от родители до децата им в България или обратно. Много хора получават банкови преводи с основание "дарение" или "помощ за издръжка" и се притесняват от данъчни проверки.

Тук важат абсолютно същите правила на ЗМДТ. Ако парите се изпращат по права линия (например от баща, работещ в Германия, на неговата дъщеря в България), това дарение е напълно освободено от данък при придобиване по чл. 44, ал. 6 от ЗМДТ. За да избегнете проблеми с НАП при бъдещи проверки на имущественото състояние и съответствието на доходите и разходите (по реда на чл. 110 от ДОПК), задължително трябва да съхранявате:

  • Писмени доказателства за родствената връзка (удостоверение за раждане);
  • Банковите бордера, показващи името на наредителя и основанието за плащане. Препоръчително е изрично да бъде изписано "Дарение за дъщеря [Име]" или "Дарение по права линия";
  • Договор за дарение (макар и незаверен нотариално, той служи като силно писмено доказателство пред приходната агенция).

Забележка: Ако дарението на пари е от трето лице (нероднина) от чужбина, то подлежи на облагане с данък при придобиване в размер на 3.3% - 6.6% в общината, където живее получателят, и съответно трябва да бъде декларирано в двумесечен срок.

9. Практически капани и проверка: Данък при дарение

Правната практика изобилства от случаи на неуспешни сделки или тежки съдебни дела поради неразбиране на правните норми за даренията. Ето най-комплексните капани:

А. Прикриване на покупко-продажба с дарение (Симулативни сделки)

Много често, за да спестят от данъци или за да избегнат съгласие на съпруг при продажба, гражданите сключват сделка за дарение на недвижим имот, като под масата се плаща сума пари. Това е т.нар. симулативна сделка, при която дарението е привидното съглашение, а покупко-продажбата е прикритото (дисимулираното) съглашение. Съгласно чл. 17 от ЗЗД, в такива случаи се прилагат правилата за прикритата сделка, ако са налице изискванията за нейната валидност. КонПоследиците при разкриване са катастрофални за купувача:

  • Сделката може да бъде обявена за нищожна по съдебен път по иск на заинтересовани лица (например наследници на дарителя);
  • Истинският купувач може да загуби имота без право да си върне парите, които е платил неофициално (тъй като липсват писмени доказателства за плащането им);
  • Носи се наказателна отговорност за данъчни престъпления по смисъла на Наказателния кодекс (за избягване на плащане на данъчни задължения в големи размери).

Б. Пренебрегване на "Запазената част" на наследниците

Това е може би най-опасният капан при даряването на недвижими имоти. Съгласно чл. 28 от Закона за наследството (ЗН), когато наследодателят остави низходящи (деца, внуци), родители или съпруг, той не може с безвъзмездни разпореждания (дарения или завещания) да накърнява тяхната запáзена част от наследството. Частта от имуществото, която е вън от запазената част, е разполагаемата част на наследодателя.

Ако родител дари целия си недвижим имот на едно от децата си, след неговата смърт другите деца имат законното право да предявят иск по чл. 30 от Закона за наследството за възстановяване на запазената си част. Този иск може да бъде предявен в рамките на 5 години от откриване на наследството (смъртта на дарителя). В резултат на това дарението се намалява от съда, а облагодетелстваното дете може да бъде осъдено да компенсира своите братя/сестри в пари или имотът да премине в съсобственост.

Практически съвет: Ако целта е имотът да остане изцяло при едно от децата без риск от последващо оспорване, по-сигурният вариант е прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане или покупко-продажба, стига те да са реални, а не симулативни.

В. Пропускане на 10-хилядния лимит за плащания в брой

Съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), плащания на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна на или надвишаваща 5 113 € Това важи и в случаите на плащания по договори (включително за дарение), където стойността на престацията превишава този лимит, дори и плащането да се извършва на части. Глобите за физически лица, които нарушат този закон, започват от 25% от сумата на плащането.

10. Административни санкции при недеклариране

Ако придобието по безвъзмезден начин имущество не бъде декларирано в предвидения от закона 2-месечен срок, данъчните органи на общината могат да наложат санкции. Нарушенията се установяват с Актове за установяване на административни нарушения (АУАН), а наказанията се налагат с Наказателни постановления (НП) от кмета на общината или упълномощено от него лице.

  • Глоби за граждани: Неподаването на декларация по чл. 49 от ЗМДТ в срок се наказва с глоба съгласно общите разпоредби на ЗМДТ. Обикновено санкцията е в размер от 10 до 205 € за физически лица, но по-големият проблем е, че върху дължимия данък започва да се начислява законна лихва за забава от деня, следващ изтичането на 2-месечния срок.
  • Имуществени санкции за фирми: При юридически лица санкцията за недеклариране варира от 100 до 511 €
  • Принудително събиране: Неплатеният в срок местен данък се събира принудително от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като общината може да наложи запор на банкови сметки или възбрана върху имоти на длъжника.

11. Процедура по обжалване на актове за местни данъци

Понякога приходната администрация на общината може погрешно да изчисли данъка, да определи грешна данъчна основа или неправилно да откаже освобождаване от облагане (например поради грешно тълкуване на родствена връзка). В такива случаи данъкоплатецът има право на защита.

Етап 1: По административен ред (Чл. 107, ал. 4 от ДОПК)

Данъкът при придобиване се определя с Акт за установяване на задължението (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Този акт може да бъде обжалван по административен ред пред директора на дирекция "Общински приходи" / "Местни данъци и такси" на съответната община в 14-дневен срок от връчването му. Жалбата трябва да бъде писмена и в нея детайлно да се изложат аргументите, придружени с доказателства (например актове за раждане, за граждански брак, експертни оценки).

Етап 2: По съдебен ред (Чл. 156 от ДОПК)

Ако директорът на общинската дирекция потвърди акта изцяло или частично, или ако не се произнесе в законовия срок (което се тълкува като мълчаливо потвърждение), актът може да бъде обжалван пред съответния Административен съд по местонахождението на общината. Срокът за съдебно обжалване е:

  • 14 дни от връчване на решението на административния орган;
  • 30 дни от изтичане на срока за произнасяне при мълчалив отказ.

Делото пред Административния съд се води по правилата на ДОПК и АПК. Важно е да знаете, че обжалването не спира изпълнението на акта (т.е. начисленият данък продължава да дължи лихви и може да се събира принудително), освен ако жалбоподателят не поиска изрично от съда спиране на изпълнението и представи съответното обезпечение (например банкова гаранция или залог на парични средства в размер на главницата).

Трябва ли да плащам данък, ако синът ми ми дари апартамент?

Не, съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗМДТ, даренията между роднини по права линия (което включва родители и деца) са напълно освободени от данък при придобиване на имущество.

Каква е данъчната ставка, ако даря кола на моя брат?

Братята и сестрите попадат в по-благоприятна категория. Общинските съвети в България определят ставката за тях в диапазон от 0.4% до 0.8% върху оценката на МПС. Точният процент зависи от общината, в която живеете.

Може ли да се оспори дарение на имот от други наследници след смъртта на дарителя?

Да, ако дарението накърнява т.нар. 'запазена част' на наследници по закон (деца, съпруг, родители). Съгласно чл. 30 от Закона за наследството, те имат право да предявят съдебен иск за възстановяване на запазената си част в рамките на 5 години след смъртта на дарителя.

Трябва ли да декларирам дарение на пари, получено по банков път от чужбина?

Ако дарението е от родител или дете (права линия), то е освободено от данък, но при суми над 5 113 € елно препоръчително да се съхраняват документите за превод и родство за пред НАП. Ако дарението е от трети лица (приятели, далечни роднини), то трябва да се декларира в общината в 2-месечен срок и се дължи данък между 3.3% и 6.6%.

Какво става, ако не подам декларация за дарение в двумесечния срок?

Освен административна глоба (от 10 до 205 € за физически лица), върху дължимия данък за дарение започва да тече законна лихва за забава от първия ден след изтичане на срока за деклариране.

Дължи ли се данък дарение, ако имотът се дари на снаха?

Да. Връзката свекър/снаха не е права линия на родство по смисъла на ЗМДТ. Снахата се третира като трето лице и дължи стандартния висок данък при дарение (между 3.3% и 6.6% според общината), изчислен върху данъчната оценка на имота.

Как се определя застрахователната стойност на автомобил за целите на дарението?

Застрахователната стойност се доказва с писмено удостоверение, издадено от лицензирана застрахователна компания в България. Тя служи за данъчна основа при изчисляване на местния данък по сделката.

Може ли дарението да се извърши устно за по-дребни вещи?

Да. Според чл. 225, ал. 2 от ЗЗД, дарението на обикновени движими вещи (например лаптоп, часовник, телевизор) може да стане устно чрез реалното им предаване от дарителя на надарения ('от ръка на ръка'), без нужда от писмен договор или нотариална заверка.

Свързани статии

Източници и препратки