Закон за корпоративното подоходно облагане

Корпоративното Подоходно Облагане (ЗКПО) за 2026 г.

Корпоративният данък, известен още като данък печалба, е ключов елемент от фискалната система на всяка държава. В България той се регулира основно от ЗКПО и е фиксиран на една от най-ниските ставки в Европейския съюз – 10%. Тази атрактивна ставка позиционира страната ни като конкурентна дестинация за бизнес, но зад привидната простота на числото се крие сложна система от правила, изключения и специфични режими, които всеки управител и счетоводител трябва да познава в детайли.

Правна рамка на корпоративния данък в България

За да навигираме успешно в материята на корпоративното облагане, е задължително да познаваме основните нормативни актове, които я формират. Това не е просто формалност – в тези документи се съдържат дефинициите, правата и задълженията както на данъкоплатците, така и на приходната администрация.

Основни законови и подзаконови актове:

Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО): Това е основата на материята. Той определя данъчно задължените лица, обекта на облагане, данъчната ставка, реда за определяне на данъчния финансов резултат, данъчните амортизации, данъците при източника и др.
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК): Този кодекс урежда процедурите по установяване, обезпечаване и събиране на данъците и задължителните осигурителни вноски. Тук ще намерите правилата за подаване на декларации, сроковете, санкциите при нарушения, процедурите по ревизии и обжалване.
Закон за счетоводството (ЗСч): ЗКПО е неразривно свързан със счетоводството. Счетоводният финансов резултат (печалба или загуба) е изходната база за определяне на данъчния резултат. ЗСч определя правилата за водене на счетоводна отчетност, съставяне на финансови отчети и основните счетоводни принципи.
Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО): България има сключени над 60 такива спогодби. Те имат предимство пред вътрешното законодателство и уреждат случаите, в които доход, реализиран от чуждестранно лице в България или от българско лице в чужбина, може да бъде обложен, за да се избегне плащането на данък и в двете държави.

Ключови законови текстове, които трябва да познавате:

Чл. 1 от ЗКПО: „С този закон се урежда облагането с корпоративен данък на печалбата на местните юридически лица, на неперсонифицираните дружества и на местата на стопанска дейност в страната на чуждестранни лица.“

Този текст ясно дефинира кои са данъчно задължените лица по закона. Това са всички български търговски дружества (ООД, АД и т.н.), както и клоновете и офисите на чуждестранни компании, които осъществяват дейност в България.

Чл. 19 и чл. 20 от ЗКПО: „Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.“ (чл. 19) и „Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто.“ (чл. 20)

Тези два члена са сърцето на облагането – определят какво се облага (данъчната печалба) и с колко (10%).

Данъчна основа и ставка от 10% – Механизъм на изчисление

Макар ставката от 10% да звучи просто, изчисляването на сумата, върху която тя се прилага – данъчната печалба – е най-сложната част от процеса. Данъчната печалба не е равна на счетоводната печалба, която виждате в Отчета за приходите и разходите.

Процесът се нарича преобразуване на счетоводния финансов резултат за данъчни цели и е уреден в Част втора на ЗКПО. Ето как работи на практика:

Стъпка 1: Започваме от счетоводния резултат

Всичко започва със счетоводния финансов резултат (СФР) преди облагане с данъци, формиран съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Това е разликата между всички счетоводни приходи и разходи на фирмата за годината.

Стъпка 2: Увеличение на СФР (добавяме непризнати разходи)

СФР се увеличава с определени разходи, които счетоводството е признало, но данъчният закон не признава. Това са т.нар. постоянни данъчни разлики и временни данъчни разлики. Най-често срещаните са:

Представителни разходи: Разходи за посрещане на гости, бизнес обеди, коктейли и др. ЗКПО не признава тези разходи, въпреки че те са напълно реални за фирмата. Цялата им стойност се добавя обратно към печалбата.
Разходи за дарения: Признават се за данъчни цели до определен процент (най-често до 10%) от счетоводната печалба, но само ако са направени към определени лица (напр. лечебни заведения, училища, БЧК). Сумата над този праг увеличава резултата.
Разходи, несвързани с дейността: Всеки разход, за който НАП може да докаже, че не е свързан с основната икономическа дейност на фирмата, се счита за данъчно непризнат.
Липси и брак: Разходи от липси и брак на активи над определени норми също не се признават.
Разлика между счетоводни и данъчни амортизации: Често фирмата прилага едни амортизационни норми за счетоводни цели, а данъчният закон (чл. 54-61 от ЗКПО) налага други, по-ниски (т.нар. данъчен амортизационен план). Разликата се прибавя към резултата. Това е временна разлика, защото в бъдещи години ще доведе до намаление.

Стъпка 3: Намаление на СФР (приспадаме специфични суми)

След като сме увеличили резултата, го намаляваме с определени суми, които не са били отчетени като счетоводен приход или които законът специално позволява да се приспаднат. Например:

Приходи от дивиденти: Дивидентите, получени от други български фирми, не се облагат повторно с корпоративен данък. Затова те се изваждат от резултата.
Обратно проявление на временни разлики: Когато данъчните амортизации станат по-големи от счетоводните в бъдещи периоди, разликата намалява резултата.
Пренасяне на данъчна загуба: Ако фирмата е имала данъчна загуба през някоя от предходните 5 години, тя може да я приспадне от тазгодишната си данъчна печалба, докато я изчерпи. Това е един от най-важните инструменти за данъчно планиране. Този ред е уреден в чл. 70 от ЗКПО.

Стъпка 4: Получаване на данъчна печалба и изчисляване на данъка

СФР + Увеличенията - Намаленията = Данъчен финансов резултат (Данъчна печалба или загуба)

Ако резултатът е положителен (данъчна печалба), върху него се прилага ставката от 10% и се получава дължимият годишен корпоративен данък.

Пример: Фирма има счетоводна печалба от 100 000 € Има 5 000 € представителни разходи и 10 000 € приходи от дивиденти от българско дружество.

Данъчна печалба = 100 000 € (СФР) + 5 000 € (непризнат разход) - 10 000 € (необлагаем приход) = 95 000 €

Дължим корпоративен данък = 95 000 € * 10% = 9 500 €

Авансови вноски за корпоративен данък

Държавата не чака края на годината, за да събере целия корпоративен данък. Повечето фирми са задължени да правят авансови вноски през текущата година. Това се прави с цел осигуряване на ритмичност в бюджетните приходи. Редът е уреден в чл. 83 и следващите от ЗКПО.

Видът и размерът на авансовите вноски зависят от нетните приходи от продажби и прогнозната данъчна печалба за текущата година.

Видове авансови вноски (месечни и тримесечни)

За 2026 г. правилата са следните:

Месечни авансови вноски: Правят се от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за 2024 г. надвишават 3 000 000 € Вноските се правят до 15-о число на текущия месец за предходния месец. За януари, февруари и март се определят на база прогнозната печалба за 2026 г., а от април до декември се преизчисляват на база реалната данъчна печалба за 2025 г.
Тримесечни авансови вноски: Правят се от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за 2024 г. са между 300 000 € и 3 000 000 € Вноските се правят до 15-о число на месеца, следващ тримесечието. За четвъртото тримесечие не се прави авансова вноска, освен ако лицето не иска да избегне лихви при превишение на годишния данък.
Без авансови вноски: Лица с нетни приходи от продажби за 2024 г. под 300 000 €, новосъздадени дружества (за първата си година) и лица, които прогнозират данъчна загуба за 2026 г., не са задължени да правят авансови вноски. Те плащат целия си данък еднократно с подаване на годишната декларация.

Деклариране и изчисляване

Авансовите вноски се декларират с годишната данъчна декларация за предходната година. Тоест, в ГДД за 2025 г. (подавана до 30.06.2026 г.) фирмата декларира какъв вид и размер авансови вноски ще прави през 2026 г. Формулата е сложна, но опростено изглежда така:

Тримесечна авансова вноска = (Прогнозна данъчна печалба за 2026 г. * 10%) / 4

Ако в течение на годината фирмата установи, че реалните ѝ резултати се отклоняват значително от прогнозата, тя може да подаде коригираща декларация и да промени размера на авансовите си вноски.

Годишна данъчна декларация (ГДД) – — Последователност на действията

Кулминацията на данъчния процес е подаването на Годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО. С нея фирмата официално декларира пред НАП своя финансов резултат, извършените преобразувания и крайния размер на дължимия данък за изминалата година.

Подготовка на Годишния финансов отчет (ГФО)

Първата и най-важна стъпка е счетоводното приключване на годината и съставянето на ГФО. Той включва Баланс, Отчет за приходите и разходите, Отчет за паричния поток, Отчет за собствения капитал и Приложение. Без заверен ГФО, подаването на ГДД е невъзможно.

Попълване на Декларация образец 1010

Това е стандартната форма на ГДД. Тя е изключително подробна и съдържа освен основната част, множество приложения, в които се описват различните увеличения и намаления на финансовия резултат, данъчните амортизации, пренесените загуби, данъчните облекчения и др. Попълването изисква експертни счетоводни и данъчни познания.

Изчисляване на окончателния данък и довнсяне

В декларацията се посочва изчисленият годишен корпоративен данък. От него се приспадат направените през годината авансови вноски. Получената разлика е сумата за довнасяне или за възстановяване.

Окончателен данък за внасяне = Годишен корпоративен данък - Общо направени авансови вноски

Сумата за довнасяне трябва да бъде платена в същия срок, в който се подава декларацията – до 30 юни 2027 г. за 2026 г.

Подаване на ГДД и ГФО

Подаването се извършва по електронен път чрез портала на НАП. За целта е необходим Квалифициран електронен подпис (КЕП) на управителя или упълномощено лице. Заедно с ГДД се подава и ГФО. След това ГФО се обявява и в Търговския регистър в срок до 30 септември на следващата година.

Данъци при източника и данък дивидент – специфични задължения

Освен основния 10% корпоративен данък, ЗКПО предвижда и други данъци, които се удържат и внасят от платеца на дохода, а не от получателя. Те се наричат данъци, удържани при източника.

Данък дивидент – 5%

Когато едно българско дружество разпределя печалбата си под формата на дивидент на своите съдружници или акционери, то е задължено да удържи и внесе 5% данък дивидент. Този данък е окончателен.

Това задължение е регламентирано в чл. 194 от ЗКПО, който се отнася до доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местни и чуждестранни физически лица, както и на чуждестранни юридически лица, които не са от ЕС/ЕИП.

Обект на облагане: Брутният размер на разпределения дивидент.
Данъчна ставка: 5%.
Задължено лице: Дружеството, което изплаща дивидента. То удържа данъка и превежда на съдружника/акционера нетната сума.
Срок за внасяне: До края на месеца, следващ тримесечието, в което е взето решението за разпределение на дивиденти. Декларира се с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО.

Пример: Дружество решава да разпредели 50 000 € дивидент на своя собственик – физическо лице. Дружеството трябва да удържи 50 000 € * 5% = 2 500 € и да ги внесе в бюджета. Собственикът ще получи чисто 47 500 €

Данък при източника за доходи на чуждестранни лица – 10%

Когато българска фирма изплаща определени доходи на чуждестранни юридически лица, тя е задължена да удържи и внесе 10% данък при източника.

Този данък е уреден в чл. 195 от ЗКПО и обхваща доходи като: възнаграждения за технически услуги, консултантски услуги, наеми на движимо имущество, авторски и лицензионни възнаграждения, лихви, франчайз и факторинг, изплатени на лица от държави извън ЕС/ЕИП.

Важно: Ако България има СИДДО със съответната държава, може да се приложи по-ниска ставка или доходът да бъде напълно освободен от данък в България. За целта получателят на дохода трябва да докаже, че е местно лице на другата държава по смисъла на СИДДО.

Трансферно ценообразуване – фокус и рискове

Трансферното ценообразуване е една от най-сложните и рискови области в корпоративното облагане. То се отнася до цените, по които свързани лица търгуват помежду си (например, две фирми от една и съща международна група). Основният принцип е, че тези цени трябва да съответстват на „принципа на независимите пазарни отношения“ (arm's length principle) – т.е., да са такива, каквито биха били между две напълно независими компании.

Целта на НАП е да предотврати изкуственото прехвърляне на печалби от България към юрисдикции с по-ниски данъци чрез манипулиране на цените (например, българската фирма продава твърде евтино или купува твърде скъпо от свързано предприятие в чужбина).

Задължения за документация

ЗКПО и ДОПК въвеждат задължения за данъкоплатците да подготвят и представят при поискване от НАП специфична документация за трансферно ценообразуване. Към 2026 г. тези изисквания са напълно хармонизирани с международните стандарти (ОИСР) и включват:

Местно досие (Local File): Подробен документ, който описва и анализира всички сделки на българското дружество със свързани лица през годината. То трябва да докаже, че приложените цени са пазарни, като използва един от петте одобрени метода за ценообразуване. Праговете за задължително изготвяне са свързани с обема на сделките.
Обобщено досие (Master File): Изисква се от компании, които са част от големи международни групи. То предоставя общ преглед на бизнеса на групата, нейните политики по трансферно ценообразуване и глобалното разпределение на печалби.

Липсата или некачествената подготовка на тази документация носи огромни рискове. При данъчна ревизия, ако НАП установи отклонение от пазарните цени, тя може да коригира данъчната основа на дружеството и да начисли допълнителен корпоративен данък, ведно със значителни лихви.

Необходими документи за годишно приключване

За успешното приключване на данъчната година и подаване на ГДД, всяка фирма трябва да подготви следния набор от документи:

Годишен финансов отчет (ГФО): Баланс, ОПР, ОПП, ОСК, Приложения.
Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО (Образец 1010) с всички необходими приложения.
Протоколи от Общо събрание за приемане на ГФО и за разпределение на печалба/дивиденти.
Данъчен амортизационен план (ДАПл).
Документация за трансферно ценообразуване (Местно досие), ако са достигнати праговете.
Документи, удостоверяващи направените данъчни облекчения (ако има такива).
Справки за удържани данъци при източника, ако е приложимо.

Срокове и такси (към 2026 г.)

Спазването на сроковете е от критично значение за избягване на санкции. Всички такси за подаване на декларации са нулеви, ако се подават по електронен път, но санкциите за закъснение не са.

Дейност	Срок	Такса / Санкция при забава
Деклариране и внасяне на тримесечни авансови вноски (за I, II, III трим.)	До 15-о число на месеца, следващ тримесечието	Лихва за просрочие съгласно ДОПК
Деклариране и внасяне на месечни авансови вноски	До 15-о число на текущия месец за предходния	Лихва за просрочие съгласно ДОПК
Подаване на Годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО	От 1 март до 30 юни на следващата година	Имуществена санкция от 250 € до 1 500 €
Внасяне на окончателния годишен корпоративен данък	До 30 юни на следващата година	Лихва за просрочие съгласно ДОПК върху невнесената сума
Внасяне на данък дивидент (5%)	До края на месеца, следващ тримесечието на решението за разпределяне	Имуществена санкция и лихва за просрочие
Внасяне на данък при източника (10%)	До края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода	Имуществена санкция и лихва за просрочие
Обявяване на ГФО в Търговския регистър	До 30 септември на следващата година	Глоба/санкция от 100 € до 1 000 € за управителя и дружеството

Санкции и рискове при неспазване на ЗКПО

Неспазването на данъчното законодателство може да доведе до сериозни финансови последици за дружеството. Основните рискове и санкции се съдържат в ДОПК:

Лихви за просрочие: При невнесен в срок дължим данък (авансов или годишен) се начислява законова лихва за всеки ден забава. Размерът ѝ се определя на база основния лихвен процент на БНБ + 10 пункта.
Санкции за неподадена декларация: Неподаването на ГДД в срок се наказва с имуществена санкция, която за юридически лица започва от 250 € и може да достигне 1 500 € при повторно нарушение.
Санкции за неверни данни: Ако в подадена декларация са посочени неверни данни, които водят до определяне на по-нисък данък, санкцията е в размер от 25% до 100% от разликата, в зависимост от тежестта на нарушението.
Административна отговорност на управителя: Управителят на дружеството също носи лична административно-наказателна отговорност и може да бъде глобен за нарушения на данъчното и счетоводното законодателство.
Данъчна ревизия: Най-големият риск е инициирането на данъчна ревизия от НАП. В рамките на ревизията се проверява целият счетоводен и данъчен процес на фирмата за последните 5 години. Всяко установено несъответствие може да доведе до начисляване на допълнителни задължения, лихви и санкции.

Съвети от практиката

Следващите насоки обобщават основните практически рискове и стъпки.

Водете безупречна счетоводна документация. Това е вашата първа защитна линия. Всеки разход трябва да е подкрепен с коректно издаден първичен документ (фактура, договор, протокол) и да е ясно защо е свързан с дейността ви.
Не подценявайте авансовите вноски. Редовно следете финансовите си резултати и ако е нужно, подайте коригираща декларация. Голяма разлика между авансовите вноски и годишния данък може да привлече вниманието на НАП.
Използвайте данъчните облекчения разумно. ЗКПО предвижда облекчения за наемане на хора с увреждания, за земеделски производители и др. Запознайте се с тях, но прилагайте ги само ако отговаряте на 100% от условията.
Консултирайте се със специалист за трансферното ценообразуване. Ако имате сделки със свързани лица, особено чуждестранни, не се опитвайте да изготвяте документацията сами. Рискът е огромен. Инвестицията в качествен данъчен консултант се изплаща многократно.
Планирайте данъчната си загуба. Възможността за пренасяне на данъчна загуба за 5 години напред е мощен инструмент. Планирайте бъдещите си печалби и инвестиции така, че да се възползвате максимално от този механизъм, за да намалите бъдещите си данъчни задължения.

Практически въпроси — (FAQ)

Тук съм събрал отговори на някои от най-често задаваните въпроси от клиенти и бизнес собственици, свързани със ЗКПО.

1. Какво става, ако фирмата ми е на загуба? Дължа ли данък?

2. Каква е разликата между корпоративен данък и данък дивидент?

Това са два напълно различни данъка. Корпоративният данък (10%) се дължи от фирмата върху нейната данъчна печалба. Данъкът дивидент (5%) се удържа от разпределената печалба (след като вече е платен корпоративен данък) и се дължи от получателя на дивидента (съдружник/акционер), но се внася от фирмата-платец.

3. Новосъздадена фирма съм. Трябва ли да правя авансови вноски?

Не. Новосъздадените данъчно задължени лица не правят авансови вноски за годината на създаването си, както и за следващата година, освен ако не са образувани чрез преобразуване. Те плащат целия си дължим корпоративен данък еднократно с подаването на ГДД до 30 юни на следващата година.

4. Мога ли да ползвам 100% от разходите си за командировки?

Като цяло, да, но при спазване на строги правила. Разходите за пътни, дневни и квартирни пари при командировки се признават за данъчни цели до размерите, определени в Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Всяка сума над тези лимити се счита за данъчно непризнат разход и увеличава финансовия резултат.

5. Плащам за консултантски услуги от фирма в Швейцария. Дължа ли данък при източника?

Да, най-вероятно. Швейцария не е член на ЕС/ЕИП. Съгласно чл. 195 от ЗКПО, доходите от консултантски услуги, изплатени на чуждестранно лице, се облагат с 10% данък при източника. Трябва да проверите действащата СИДДО между България и Швейцария. Тя може да предвижда по-ниска ставка или специфични условия за прилагане на данъка. За да се възползвате от облекченията по СИДДО, швейцарската фирма трябва да ви предостави удостоверение за местно лице, издадено от тяхната данъчна администрация.

6. Кога НАП може да ми направи ревизия по ЗКПО?

НАП може да възложи ревизия по своя преценка. Чести причини са големи разминавания между прогнозни и реални резултати, деклариране на големи данъчни загуби няколко поредни години, искане за възстановяване на големи суми ДДС, наличие на значителни сделки със свързани лица или просто случаен подбор. Давностният срок за ревизия е 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на подаване на декларацията.