ЗДДС 2026: практическо ръководство за бизнеса
Законът за данък върху добавената стойност урежда не само кога една фирма трябва да се регистрира, но и как се начислява данъкът, кога има право на данъчен кредит, как се документират продажбите и какви декларации се подават. През 2026 г. особено важно е да не се използват старите правила за регистрационния праг от предходни години.
Кога възниква регистрация по общия ред
От 1 януари 2026 г. лице, установено в България, трябва да следи своя годишен оборот в страната през текущата календарна година. Когато той надвиши 51 130 €, възниква задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Заявлението се подава в 7-дневен срок от датата на надвишаване, а НАП посочва като дата на регистрация деня след надвишаването.
Старото обяснение „оборот за последните 12 последователни месеца“ не трябва да се използва за това основание през 2026 г.
Регистрации, които не чакат прага от 51 130 €
Услуги по чл. 97а
Чл. 97а обхваща, наред с другото, данъчно задължени лица, които получават определени услуги с място на изпълнение в България, за които данъкът е изискуем от получателя, както и установени в България лица, които предоставят B2B услуги по чл. 21, ал. 2 на получател в друга държава членка, за които данъкът се дължи от получателя. За това основание няма минимален оборот.
Заявлението се подава не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за релевантната доставка става изискуем. Самостоятелната регистрация по чл. 97а не дава общо право на данъчен кредит; НАП я разграничава от регистрацията по чл. 96 и доброволната регистрация по чл. 100, ал. 1.
Вътреобщностни придобивания по чл. 99
Когато за лицето е приложим чл. 99, ал. 3, задължението възниква, ако общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата календарна година надвиши 10 000 €. Заявлението се подава не по-късно от 7 дни преди придобиването, с което прагът се надвишава.
ДДС ставки през 2026 г.
Стандартната ставка е 20%. Намалена ставка от 9% и нулева ставка се прилагат само за изрично предвидени в закона доставки. Не е безопасно да се определя ставката само по търговското наименование на продукта; проверяват се конкретната доставка, получателят, мястото на изпълнение и актуалният текст на чл. 66 и свързаните разпоредби.
Фактура и момент на начисляване
Регистрираното лице трябва да документира доставките съобразно ЗДДС и ППЗДДС. При фактурата са важни данъчната основа, приложимата ставка, размерът на данъка, датата на данъчното събитие, идентификационните данни на страните и правното основание, когато данък не се начислява от доставчика. При трансгранични сделки често се изискват допълнителни проверки — например валиден VAT номер и доказателства за движението на стоката.
Данъчен кредит
Правото на данъчен кредит не е „връщане на ДДС за всяка фирмена покупка“. По общия режим трябва да са изпълнени материалните и документалните условия на закона. НАП посочва, че право на приспадане по общия ред имат лицата, регистрирани на основания като чл. 96, ал. 1–4 или чл. 100, ал. 1, когато останалите законови условия са налице. Лице, регистрирано само по чл. 97а или по чл. 99, няма общо право на данъчен кредит само поради тази регистрация.
Месечна отчетност
По общия режим данъчният период е месечен. За всеки период се изготвят отчетни регистри и справка-декларация. Когато има доставки, които попадат във VIES, се подава и VIES декларация. Сроковете се следят по действащите разпоредби и електронните услуги на НАП; счетоводният софтуер трябва да е настроен към актуалните формати.
VIES при услуги и вътреобщностни доставки
При B2B услуги по чл. 21, ал. 2 към получател в друга държава членка и при вътреобщностни доставки на стоки могат да възникнат VIES задължения. При продажба на стоки не е достатъчен само VAT номерът — трябва да са изпълнени всички изисквания за приложимия режим и да има надлежни доказателства за транспорта.
Продажби към крайни клиенти в ЕС
При дистанционна търговия към крайни клиенти в други държави членки трябва да се провери дали е приложим режимът OSS, правилата за място на изпълнение и режимът за малки предприятия в ЕС. Това е отделен въпрос от националния праг 51 130 € и не трябва да се решава само чрез него.
Доброволна регистрация — кога има смисъл
Доброволната регистрация по чл. 100, ал. 1 може да е логична, ако бизнесът има съществени покупки с ДДС и клиенти, които също са регистрирани. При продажби главно на физически лица ефектът върху крайната цена може да е съществен. Решението е финансово, а не просто административно.
Чести грешки
- използване на стария 12-месечен тест за чл. 96 през 2026 г.;
- пропускане на чл. 97а при първа услуга от чуждестранен доставчик;
- погрешно приемане, че регистрацията по чл. 97а дава право на общ данъчен кредит;
- използване на стар праг за ВОП вместо актуалните 10 000 €;
- нулева ставка при трансгранична доставка без достатъчни доказателства;
- ползване на данъчен кредит за разход без достатъчна връзка с облагаемата дейност;
- смесване на националната регистрация с OSS или режима за малки предприятия в ЕС.
Кратък пример: услуга от чужбина
Нерегистрирана българска фирма с оборот само 8 000 € купува рекламна услуга от чуждестранен доставчик, за която данъкът е изискуем от получателя в България. Ниският оборот сам по себе си не я освобождава. Трябва да се провери регистрация по чл. 97а преди възникването на данъка. Ако фирмата е регистрирана само по чл. 97а, не бива автоматично да приспада начисления данък като данъчен кредит.
Кратък пример: достигане на националния праг
Фирма започва 2026 г. нерегистрирана по общия ред. На 15 октомври с нова доставка годишният ѝ оборот в страната надвишава 51 130 €. Тя не чака края на октомври. Срокът за заявление се брои от датата на надвишаване.
Официални източници
Важно: Данъчното третиране зависи от конкретната доставка. При трансгранични услуги, смесена дейност, освободени доставки или близък до прага оборот проверете актуалния текст на закона и официалните указания на НАП.