Държавните зрелостни изпити (ДЗИ), популярни в българското обществено пространство като „матури“, представляват един от най-ключовите етапи в жизнения и образователен път на всеки български гражданин. Те не просто маркират успешното завършване на средното образование съгласно националните стандарти, но в огромна част от случаите служат и като държавен приемен изпит за висшите училища в страната и чужбина. Правната регoлация на тези изпити е детайлна, строга и диначино променяща се, като цели осигуряването на обективност, равнопоставеност и прозрачност. Настоящият анализ цели да предостави изчерпателна правна и практическа информация относно структурата, предметите, системите за оценяване, административните изисквания и процедурите за обжалване, валидни за изпитната кампания през 2026 година, с особен акцент върху последните законови изменения в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).

1. Правна рамка на държавните зрелостни изпити в Република България

Свързани ръководства: Прием в държавен университет — балообразуване · Студентски стипендии — видове и условия · Индивидуална форма на обучение (домашно): Основни изисквания

Институционалното и процесуално регулиране на държавните зрелостни изпити се основава на йерархична система от нормативни актове. Основният стълб е Законът за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), и по-конкретно разпоредбите на Дял V, Глава осма „Оценяване“, Раздел IV „Оценяване на резултатите от обучението на учениците при завършване на степен на образование“. Тези законови правила уреждат видовете изпити, субектите, които имат право да се явяват, и общите изисквания за дипломиране.

Детайлното разписване на правилата, организацията, формата на изпитните материали, назначаването на комисиите и методиката на оценяване се съдържат в Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. за оценяването на резултатите от обучението на учениците (издадена от Министъра на образованието и науката). В допълнение, всяка учебна година Министерството на образованието и науката (МОН) приема специфични графици и инструктажи чрез заповеди на министъра, регламентиращи конкретните дати за провеждане на изпитите, сроковете за подаване на заявления и утвърждаването на изпитните програми.

Согласно чл. 131, ал. 1 от ЗПУО, средно образование се придобива след успешно завършен XII клас и положени държавни зрелостни изпити. Този законов текст установява кумулативния характер на изискванията – самото завършване на последната учебна година не е достатъчно за придобиване на средно образование, а само дава правото за явяване на матури.

Важно отношение към темата има и Законът за висшето образование (ЗВО), който определя как резултатите от ДЗИ се трансформират в балообразуващи елементи при кандидатстване в университетите, както и Законът за професионалното образование и обучение (ЗПОО), регулиращ провеждането на държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация, които в определени случаи заместват втория задължителен зрелостен изпит.

2. Условия за допускане до ДЗИ и профили на зрелостниците

Право да се явят на държавни зрелостни изпити имат лицата, които успешно са приключили обучението си в XII клас (чл. 132 от ЗПУО). Това означава, че ученикът трябва да има формирани годишни оценки, различни от „Слаб (2)“, по всички предмети, изучавани в XII клас в съответния вид подготовка (задължителна, профилирана или професионална).

Профилиран и професионален път на обучение

Законодателството рязко разграничава две основни категории зрелостници в зависимост от вида на средното училище и учебния план, по който са се обучавали:

  • Зрелостници от профилирани гимназии и профилирани паралелки: Тези ученици задължително се явяват на два изпита. Първият е по Български език и литература (БЕЛ). Вторият изпит се полага по избор на ученика по предмет, който е изучаван като профилиращ в рамките на втория гимназиален етап (XI и XII клас).
  • Зрелостници от професионални гимназии и професионални паралелки: При тях първият изпит също задължително е по БЕЛ. Вторият задължителен изпит обаче има специфичен характер. Вместо общообразователен предмет, те полагат държавен изпит за придобиване на професионална квалификация (теория и практика на професията) съгласно ЗПОО. Резултатът от този изпит се вписва в Дипломата за средно образование като оценка от втория ДЗИ.

Учениците, които нямат успешна учебна година по даден предмет в XII клас, се допускат до явяване на поправителни изпити. Едва след успешното им полагане (най-късно в рамките на допълнителните или поправителните сесии преди матурите), те придобиват правото да кандидатстват за допускане до ДЗИ.

3. Видове държавни зрелостни изпити и учебни предмети

Системата на ДЗИ е структурирана по начин, гарантиращ както проверка на основните езикови компетентности, така и специализираните знания на учениците съобразно техния профил.

Първи задължителен ДЗИ: Български език и литература (БЕЛ)

Този изпит е абсолютно задължителен за всички зрелостници, независимо от профила или типа на училището. Изпитът се провежда по общообразователната учебна програма за втория гимназиален етап (XI и XII клас). Той съчетава тестови задачи с избираем и свободен отговор, редактиране на текст и създаване на аргументативен текст (есе или интерпретативно съчинение по зададена тема върху изучавано литературно произведение).

Втори задължителен ДЗИ (по избор на ученика):

За учениците в профилирано обучение този изпит се избира сред учебните предмети, изучавани като профилиращи в съответното училище за учебния план на конкретния випуск. Списъкът на предмети включва:

  • Математика;
  • Чужд език (Английски, Немски, Френски, Руски, Испански или Италиански - на нива съгласно Общата европейска езикова рамка, най-често B1 или B2);
  • История и цивилизации;
  • География и икономика;
  • Физика и астрономия;
  • Химия и опазване на околната среда;
  • Биология и здравно образование;
  • Информатика;
  • Информационни технологии;
  • Предприемачество;
  • Музика;
  • Изобразително изкуство.

От изключително значение е факта, че ученикът може да избере само предмет, който е изучавал като профилиращ. Не е допустимо явяване на втори задължителен ДЗИ по предмет, който е изучаван само като общообразователен (например, ако Математика е изучавана само до X клас като общообразователен предмет, ученикът няма право да я избере за втори ДЗИ; за него тя може да бъде само трети, допълнителен изпит).

Допълнителни държавни зрелостни изпити (по желание):

Съгласно чл. 134, ал. 2 от ЗПУО, всеки зрелостник може по свое желание да положи до два допълнителни държавни зрелостни изпита (често наричани ДЗИ по желание или ДЗИ 3). Тези изпити могат да бъдат както по учебни предмети от общообразователната подготовка, така и от профилираната подготовка. Оценките от тези изпити се вписват в Дипломата за средно образование, но не влияят пряко на общия успех, освен ако зрелостникът сам не посочи това при балообразуването във висше училище.

4. Иновативната процедура по чл. 135а от ЗПУО: Повишаване на оценка от ДЗИ

Едно от най-значимите и дългоочаквани изменения в училищното законодателство, което има огромно практическо значение през 2026 година, е разпоредбата на чл. 135а от ЗПУО. Преди въвеждането на тази уредба, веднъж положен изпит и вписана оценка в дипломата бе окончателна съдба – зрелостниците нямаха право да се явяват повторно на същия изпит с цел подобряване на оценката за нуждите на кандидатстването в университет.

Правната процедура по чл. 135а позволява на всяко лице, което вече е положило успешно даден държавен зрелостен изпит, но не е удовлетворено от получената оценка и се нуждае от по-висок резултат за формиране на състезателен бал при кандидатстване във висше училище, да се яви повторно на следваща сесия на ДЗИ.

Ключови характеристики на процедурата по чл. 135а:

  1. Правна фикция по отношение на Дипломата: Новата, евентуално по-висока оценка не променя вече издадената Диплома за средно образование. Тя се удостоверява с отделен официален документ – Удостоверение за положен държавен зрелостен изпит за целите на кандидатстването във висше училище.
  2. Приложимост на резултата: При кандидатстването във висшите училища се взема предвид по-благоприятната оценка за кандидатите. Ако лицето получи по-ниска оценка на повторното явяване, в сила за университета остава по-високата оценка от първоначалния изпит. Това премахва всякакъв административен риск за зрелостника.
  3. Ограничения в броя явявания: Законът ограничава правото на явяване по тази процедура до еднократно явяване на всяка изпитна сесия, като лицето дължи такса за провеждането на изпита в размер, определен с тарифа на Министерския съвет (освен ако не е освободено по силата на закон).

5. Система за оценяване и скала за преобразуване на точките в оценки

Оценяването на държавните зрелостни изпити в Република България се извършва в съответствие с единни национални критерии, утвърдени от МОН. Основните принципи са анонимност на изпитните работи и двойно независимо оценяване.

Анонимност и проверка на работите

Всяка изпитна работа се предава в индивидуален плик с баркод, осигуряващ криптографска анонимност. Оценяването се извършва в електронна платформа от национални комисии, състоящи се от преподаватели и учители по съответните дисциплини. Всяка работа се оценява независимо от двама проверители. При различие в оценките на двамата проверители с повече от предвидения в методиката праг (обикновено над 10% от общия сбор точки за конкретната изпитна задача), работата се насочва автоматично от системата за трета, арбитражна проверка от председател или излъчен член на комисията, чиято оценка е окончателна.

Точкова система и преобразуване

Резултатите от ДЗИ първоначално се изчисляват в брой точки. Максималният брой точки за всеки един изпит е 100 точки.

Правно установената скала за преобразуване на получените точки в цифрова оценка по шестобалната система (с точност до стотните) е нормално дефинирана от МОН. През последните години праговете бяха стандартизирани, като за 2026 година се прилага следната формула и разпределителна скала:

Брой получени точки (Т) Словесен еквивалент Диапазон на цифровата оценка (по шестобалната система)
От 0 до 29.5 точки Слаб Слаб 2.00
От 30 до 40.5 точки Среден Среден 3.00 - 3.49
От 41 до 58.5 точки Добър Добър 3.50 - 4.49
От 59 до 76.5 точки Много добър Много добър 4.50 - 5.49
От 77 до 100 точки Отличен Отличен 5.50 - 6.00

Важна забележка: Границата за преминаване на изпита (т.е. за получаване на оценка Среден (3.00)) е твърдо фиксирана на 30 точки. Всеки резултат под 30 точки се счита за неуспешно положен изпит и води до оценка Слаб (2.00). Това означава, че зрелостникът не придобива средно образование и трябва да се яви отново на следваща изпитна сесия.

6. Процедура за кандидатстване и провеждане на ДЗИ (по реда на процедурата)

Процесът по подготовката, допускането и явяването на ДЗИ изисква прецизно спазване на административните срокове и предписания. Пропускането на която и да е от стъпките може да доведе до преклудиране на правото за явяване през съответната сесия.

Стъпка 1: Подаване на Заявление за допускане

В началото на календарната година (обикновено през месец февруари / март) учениците подават писмено заявление до директора на училището, в което се обучават. В това заявление те изрично декларират:

  • Кои ДЗИ желаят да положат като задължителни;
  • Кой предмет избират за втори ДЗИ (от профилиращата подготовка или държавен изпит за професионална квалификация);
  • Желаят ли да се явят на допълнителен ДЗИ и по кои предмети;
  • Специфични образователни потребности (СОП), изискващи адаптиране на изпитната среда (например удължено време, брайлови материали, присъствие на ресурсни учители).

Стъпка 2: Издаване на служебна бележка за допускане

След приключване на учебната година за XII клас и след като съветите на преподавателите оформят оценките на учениците, РУО и ръководството на училищата извършват проверка за съответствие. На одобрените ученици се издава официален административен документ: Служебна бележка за допускане до държавни зрелостни изпити. В нея са посочени датите, часовете и конкретните училища (изпитни центрове) и зали, в които зрелостникът трябва да се яви.

Стъпка 3: Явяване в изпитния център

В деня на изпита зрелостникът е длъжен да пристигне на указаното място не по-късно от 30 минути преди началото на изпита (обикновено изпитите започват в 08:30 ч. или 09:00 ч. сутринта). Той се легитимира пред дежурните квестори на входа със следните документи:

  • Оригинал на валиден документ за самоличност (Лична карта, Паспорт или Свидетелство за управление на МПС);
  • Оригинал или разпечатан електронен вариант на служебната бележка за допускане.

Стъпка 4: Протичане на изпита

Изпитът се провежда в специално подготвени зали под постоянно видеонаблюдение и присъствие на квестори (обикновено по двама в зала от друго училище, за да се гарантира безпристрастност). Пише се единствено с химикал с черен цвят. Всякакви други цветове (син, зелен, червен) или използването на моливи върху бланките за отговори (освен за чертежи, където е разрешено) се считат за нарушаване на анонимността и изпитната работа се анулира служебно.

Забранено е внасянето на мобилни телефони, смарт часовници и всякакви други технически средства за комуникация. Те се предават на съхранение преди влизане в изпитната зала.

7. Списък на необходимите документи

За успешното преминаване през административния процес по полагане на ДЗИ и последващото издаване на документи са необходими следните книжа:

  • Заявление за допускане до ДЗИ: По попълнен образец на МОН, подава се в училището, където се завършва XII клас (или в РУО за минали випуски или външни кандидати).
  • Документ за самоличност: Който трябва да е валиден към датите на провеждане на самите изпити.
  • Служебна бележка за допускане: Издава се от директора на училищното заведение след приключване на проверката за успешен завършен XII клас.
  • Медицинско експертно заключение (ТЕЛК/РЕЛК) или ЛКК документ: За зрелостници със специални образователни потребности или хронични заболявания, изискващи специфични битови или технически условия по време на изпита. Подава се заедно със заявлението за допускане.
  • Заявление по чл. 135а от ЗПУО: Специален образец за лицата, желаещи да подобрят оценката си за кандидатстване в университет, придружен от документ за платена държавна такса.

8. Хронологична рамка на изпитната кампания: Срокове и такси

Графикът на дейностите за провеждане на ДЗИ се определя всяка година със заповед на Министъра на образованието и науката. Кампаниите традиционно се провеждат в две изпитни сесии: Май-Юни (Редовна сесия) и Август-Септември (Поправителна/Втора сесия).

Административна процедура / Етап Редовна изпитна сесия (Май-Юни) Допълнителна сесия (Август-Септември) Очаквани такси (към 2026 г.)
Подаване на заявление за допускане до ДЗИ 01 февруари – 18 февруари 20 юни – 05 юли Безплатно за ученици за първо явяване
Провеждане на ДЗИ по Български език и литература Втората половина на месец май Втората половина на месец август Безплатно
Провеждане на втори задължителен ДЗИ Втората половина на месец май Втората половина на месец август Безплатно
Провеждане на ДЗИ по желание Края на май / Началото на юни Края на август Безплатно
Обявяване на резултатите от изпитите До 09 юни До 05 септември Няма такса
Явяване по чл. 135а (Повишаване на оценка) Съгласно общия график Съгласно общия график Платена такса (съгласно Тарифата на МОН, проверете актуалната сума)

Забележка: Поради възможни динамични промени в държавния бюджет и тарифите на МОН, проверете актуалните ставки за такси за кандидатстване по чл. 135а на официалния уебсайт на МОН или съответното РУО непосредствено преди подаване на документите.

9. Често срещани грешки и юридически казуси при провеждане на изпитите

Платформата за административна защита на учениците регистрира редица грешки, които зрелостниците допускат от недоглеждане или липса на юридическа култура. Ето най-типичните примери, които могат изцяло да компрометират изпита:

1. Нарушаване на изискването за цвят на пишещото средство: Най-баналната, но фатална грешка. Писането със син химикал автоматично се класифицира от дигиталната система като маркер за идентифициране на изпитната работа. Това води до незабавно анулиране на работата, без право на преразглеждане.

2. Забравяне на технически средства в джобовете: Квесторите извършват проверка с детектори на входа на сградите. Наличието на изключен мобилен телефон, смарт часовник или безжични слушалки в залата, дори без да са били използвани, е абсолютно основание за отстраняване на зрелостника от изпит и анулиране на писмената му работа. Лицето получава оценка Слаб (2.00) за сесията.

3. Подаване на непълни заявления за избор на чужд език: Често зрелостниците записват просто „Английски език“, без да уточнят изискваното ниво по Европейската езикова рамка (например B1 или B2). Това забавя обработката в РУО и може да доведе до служебно разпределение на по-високо ниво, което застрашава успеха на ученика.

4. Преписване и подсказване: Системата за видеонаблюдение в реално време позволява на експертите от РУО и МОН да следят залите дистанционно. Проектите за изкуствен интелект, въведени за откриване на необичайно поведение в залите, улесняват доказването на преписи. При хващане на ученик в нарушение, той се отстранява, а изпитът се анулира.

10. Защита на правата: Обжалване, преглед на писмените работи и отказ за допускане

Правата на зрелостниците са защитени от административното право, но възможностите за пряко влияние върху оценките са силно ограничени.

Право на запознаване с изпитната работа

Съгласно чл. 77 от Наредба № 11, всеки зрелостник има законно право, в присъствието на родител/настойник (ако е непълнолетен) или лично (ако е пълнолетен), да се запознае с оценената си писмена работа. Срокът за това е изключително кратък – обикновено до 3 работни дни след официалното публикуване на резултатите в портала на МОН.

Запознаването става в определен от РУО център чрез визуализиране на сканираната изпитна работа на екран. Зрелостникът вижда точките, поставени от всеки от двамата проверители за всяка отделна задача, както и евентуалните бележки под линия.

Възможно ли е обжалване на самата оценка?

Внимание: Оценките от държавните зрелостни изпити не подлежат на преоценяване и са окончателни. Няма правна процедура (нито по административен, нито по съдебен ред), по която да поискате нова комисия да прочете съчинението ви по БЕЛ и да реши, че то заслужава повече точки.

Единствената хипотеза за успешна защита е наличието на техническа грешка при пренасянето на точките или сумирането им. Например:

  • Проверителите са написали 15 точки за дадена задача, но в електронната система е въведено числото 5.
  • Дадена изписана страница от свитъка за свободни отговори не е била сканирана в дигиталната система и съответно не е оценена.

При установяване на такава техническа грешка, зрелостникът подава незабавно писмено възражение (заявление) до председателя на Регионалната комисия по провеждане на изпита. Комисията извършва проверка на оригиналния физически свитък и при констатиране на грешката, резултатът се коригира по служебен път в Единния регистър.

Обжалване на отказ за допускане до ДЗИ

Ако директорът на училището откаже да допусне ученик до ДЗИ (например с твърдението, че няма успешен завършен XII клас или има неоформени оценки), този акт има характер на индивидуален административен акт. Той подлежи на обжалване пред Началника на съответното Регионално управление на образованието (РУО) по административен ред и пред съответния Административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) в 14-дневен срок.

Може ли ученик да се яви на ДЗИ, ако има слаба оценка (Слаб 2.00) за годината по някой предмет в XII клас?

Не. Ученик с неуспешна година (оценка Слаб 2.00 по какъвто и да е предмет от учебния план) не се допуска до ДЗИ. Той първо трябва да положи успешен поправителен изпит в училището си, да приключи годината с оценка минимум Среден (3.00), и едва тогава да кандидатства за допускане до следващата сесия на ДЗИ.

Има ли давност оценката от ДЗИ?

Не, оценките от положените държавни зрелостни изпити, вписани в Дипломата за средно образование, са безсрочни. Те важат за кандидатстване във висши училища без ограничение във времето.

Как се променя балът за университет по новия чл. 135а от ЗПУО?

Новата оценка, получена по реда на чл. 135а, се отразява в отделно удостоверение. При кандидатстване висшето училище взема предвид това удостоверение вместо оценката от оригиналната диплома, ако тя е по-ниска. Самият успех в Дипломата за средно образование обаче остава непроменен.

Какво се случва, ако зрелостник не се яви на заявения изпит поради заболяване?

Ако зрелостникът се разболее и не може да се яви на ДЗИ по обективни здравословни причини, той трябва спешно (до 48 часа) да представи в училището медицински документ (медицинско направление, болничен лист). Това му дава правото служебно да се запише директно за следващата изпитна сесия (например през август/септември) без никакви санкции.

Има ли право зрелостникът да оспори оценката си пред съда, ако смята, че е оценен несправедливо?

Не. Съдебната практика в България приема, че преценката на знанията от преподавателските изпитни комисии е въпрос на техническа и академична компетентност и не подлежи на съдебен контрол. Съдът може да се произнася само по процедурни нарушения (например ако изпитът е проведен без квестори или при липса на кворум на комисиите), но не и по съществото на поставената оценка.

Какви пособия е разрешено да се носят на изпитите по математика и природни науки?

Позволени са само чертожни инструменти (линийка, пергел, транспортир, триъгълник), молив и гума. Използването на калкулатори е абсолютно забранено, освен в редки случаи, когато това е изрично разписано в инструкцията за конкретния предмет и се предоставя на място в залата от МОН.

Свързани статии

Източници и препратки