Местен данък при прехвърляне на имот

Прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим имот в България е сложен юридически и фактически процес, който е неразривно свързан с редица фискални задължения. Сред тях най-съществено значение от гледна точка на преките разходи за страните по сделката заема т.нар. местен данък за възмездно или безвъзмездно придобиване на имущество. Този налог се урежда от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и представлява ключов приходоизточник за бюджетите на българските общини. Независимо дали купувате първия си дом, извършвате търговска сделка с офис сграда или получавате имот като дарение от роднина, правилното тълкуване на законодателството, точното изчисляване на дължимите суми и спазването на законоустановените процедури са критични за валидността и спокойното финализиране на трансакцията.

1. Правна рамка и същност на местния данък по ЗМДТ

Основният нормативен акт, който урежда данъчното облагане при прехвърляне на недвижими имоти в България, е Законът за местните данъци и такси (ЗМДТ). Конкретните разпоредби, регламентиращи този данък, се съдържат в Глава втора, Раздел III от закона (чл. 44 до чл. 51). Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, с данък се облагат имуществото, придобито по дарение, както и възмездно придобитите недвижими имоти, ограничени вещни права върху тях и превозни средства.

Важно е да се разбере, че макар законът да е рамков и национален, той делегира значителни правомощия на местните органи на самоуправление. Съгласно българската Конституция и чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ, Общинските съвети определят конкретния размер на данъците в граници, законово очертани от Народното събрание. Поради тази причина размерът на данъка при придобиване на имот варира в различните общини на територията на Република България, като законът поставя ясна долна и горна граница.

чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ: При възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество.

Освен ЗМДТ, в процеса се намесват и редица други закони:

• Закон за собствеността (ЗС) – регламентира същността на вещните права и вписванията;
• Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) – урежда облигационните отношения при покупко-продажба, замяна и дарение;
• Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) – въвежда изискванията на чл. 264 за липса на непогасени публични задължения на прехвърлителя като задължително условие за изповядване на сделката;
• Граждански процесуален кодекс (ГПК) – урежда нотариалното производство, в рамките на което се събира и контролира плащането на данъка.

2. Обекти на облагане и данъчно задължени лица

Обект на облагане с местен данък е придобиването на собственост върху недвижими имоти (апартаменти, къщи, парцели, земеделски земи, гаражи), както и учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху тях – например право на ползване (узуфрукт), право на строеж (суперфиция), право на пристрояване и надстрояване.

Ключов въпрос при всяка сделка е: Кой е длъжен да плати данъка? Отоговорът се съдържа в чл. 45 от ЗМДТ:

• По подразбиране: Данъкът се заплаща от приобретателя (купувача) на имуществото (чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ).
• При споразумение за споделяне: Законът изрично позволява страните да се договорят, че данъкът ще бъде платен от двете страни поравно или от прехвърлителя (продавача). В тези случаи те отговарят солидарно пред общината за плащането на пълния размер на задължението (чл. 45, ал. 2).
• При замяна: Данъкът се дължи от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. Процедурно обаче общините често начисляват данък върху стойността на всеки от заменяните имоти, като практиката се съобразява с конкретните общински наредби.
• При безвъзмездно придобиване (дарение): Данъкът се заплаща от надарения (приобретателя).

Данъчни облекчения и освобождаване от данък

Законът предвижда случаи, в които местният данък не се дължи или се прилагат преференциални ниски ставки. Основните хипотези съгласно чл. 48 от ЗМДТ включват:

• Дарения между роднини по права линия и съпрузи: При дарение на имот между съпрузи или на деца/внуци, местен данък не се дължи (ставка 0%). Този стимул цели запазване на семейното имущество без данъчна тежест при предаването му на следващите поколения.
• Дарения между братя и сестри и техните деца: В този случай се прилага значително по-ниска ставка, която общинските съвети определят в границите от 0,4% до 0,8%.
• Дарения за държавата и общините, както и за Българския червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалища и други субекти, изброени таксативно в ЗМДТ.

3. Как се определя данъчната основа?

Един от най-често задаваните въпроси е: "Върху каква сума се изчислява местният данък – върху реалната продажна цена или върху данъчната оценка на имота?"

Правилото е абсолютно ясно дефинирано в чл. 46, ал. 1 от ЗМДТ: Данъчната основа е по-високата стойност между договорената продажна цена и данъчната оценка на имота.

Данъчната оценка на имота се определя от служителите на общинската администрация (дирекция "Местни данъци и такси") по норми, разписани в Приложение № 2 към ЗМДТ. Тази оценка зависи от редица фактори: местоположение (зона в населеното място), площ, конструкция на сградата (панел, тухла, ЕПК), овехтяване (година на строеж), наличие на подобрения и др. Общината издава официален документ – Удостоверение за данъчна оценка.

4. Размери на данъка в различните български общини

Тъй като общинските съвети имат правото сами да определят размера на данъка между 0,1% и 3,0%, съществува сериозна регионална диференциация. В по-големите градове с интензивен имотен пазар ставките почти винаги са закотвени на максимално допустимия по закон праг или близко до него(3.0%), докато в по-малките общини ставките често са по-ниски, за да се стимулира инвестиционната активност.

Към 2026 година ставките в най-големите общини са стабилизирани на следните нива:

Забележка: Ставките се актуализират ежегодно с решения на съответния Общински съвет. Преди изповядване на сделката винаги проверявайте конкретния размер в сайта на съответната община.

5. Процедура по изчисляване, плащане и изповядване на сделката (от подаването до решението)

Процесът по плащане на местния данък е интегриран в самото нотариално производство по прехвърляне на имота. Не е възможно да прехвърлите имот, без данъкът да бъде платен преди или в момента на сделката. Ето логическите стъпки:

Стъпка 1: Набавяне на Удостоверение за данъчна оценка

Продавачът (или упълномощено от него лице) подава искане за издаване на данъчна оценка в данъчната служба на общината по местонахождение на имота. Срокът за издаване варира от 1 ден (експресна услуга) до 14 дни (обикновена). Без този документ сделката е неосъществима, тъй като нотариусът трябва да съпостави цената спрямо данъчната оценка.

Стъпка 2: Избор на Нотариус

Сделката се изповядва пред нотариус, чийто район на действие съвпада с местонахождението на недвижимия имот (чл. 570, ал. 1 от ГПК). Нотариусът изчислява точния размер на местния данък, държавната такса за вписване (която се събира от Агенция по вписванията в размер на 0,1% от материалния интерес) и собствената си нотариална такса по тарифа.

Стъпка 3: Деклариране по чл. 264, ал. 1 от ДОПК

Прехвърлителят попълва писмена декларация, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. С въвеждането на реални електронни връзки между нотариусите и НАП/Общините, нотариусите извършват и служебни справки за липса на задължения на страните. Ако има неплатени местни данъци за самия имот, сделката не може да бъде извършена, докато същите не бъдат погасени.

Стъпка 4: Плащане на данъка

Съгласно чл. 50 от ЗМДТ, данъкът се заплаща в съответната община по местонахождението на недвижимия имот. Плащането се извършва преди изповядване на сделката по един от следните начини:

• Чрез банков превод по специалната банкова сметка за местни данъци на съответната община.
• На каса на дирекция "Местни данъци и такси" в общината.
• Нотариусът може да събере сумата по своя клиентска (ескроу) сметка и да извърши плащането към общината по банков път от името на платеца. Това е най-разпространената и сигурна практика, спестяваща време на страните.

Нотариусът е законово задължен да провери дали данъкът е заплатен. В нотариалния акт изрично се вписва номерът на платежното нареждане или квитанцията.

Стъпка 5: Вписване в Имотния регистър

След подписване на нотариалния акт, нотариусът го представя на Службата по вписванията към Агенция по вписванията за извършване на вписване, което осигурява противопоставимост на правата на купувача спрямо трети лица.

Стъпка 6: Автоматично деклариране на имота в Общината

Преди години купувачите бяха длъжни в 2-месечен срок от сделката да подадат декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с ежегоден данък сгради и такса смет. Днес, съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, службата по вписванията служебно уведомява общината за извършеното прехвърляне. Служителите в общината служебно регистрират имота на името на новия собственик. Въпреки това се препоръчва новият собственик да направи проверка в общината месец след сделката, за да се увери, че имотът е заведен коректно в партидата му.

6. Необходими документи за изповядване и деклариране

За безпроблемна трансакция и коректно изчисление на данъчната основа страните трябва да подготвят широк набор от документи. Липсата на някой от тях може да доведе до отлагане на сделката от нотариуса:

• Документ за собственост (Нотариален акт): Оригинал на акта, с който продавачът е придобил имота.
• Удостоверение за данъчна оценка: Издава се от общината и съдържа изричен текст, че имотът няма просрочени данъчни задължения. Валидността му е до края на полугодието, в което е издадено (ако е издадено през първото полугодие, важи до 30 юни; ако е издадено през второто – до 31 декември).
• Кадастрална схема/скица: Издава се от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) за районите с влязла в сила кадастрална карта. Валидността ѝ е безсрочна, стига да няма промени в конфигурацията на имота или границите.
• Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК: Попълва се от прехвърлителите (продавачите/дарителите) в два екземпляра.
• Декларация за семейно положение по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД): Попълва се от всички страни по сделката.
• Удостоверение за вещни тежести: Издава се от Имотния регистър и удостоверява дали върху имота има учредени ипотеки, възбрани, искови молби или договори за наем (препоръчително за защита на купувача).

7. Срокове и такси

Всички финансови тежести и срокове, свързани със сделка по прехвърляне на имот, са строго фиксирани от законите. Инвеститорите и купувачите трябва добре да планират тези разходи предварително, тъй като те не могат да бъдат разсрочвани.

8. Често срещани грешки и данъчни рискове

Практиката ми данните и публикуваната практика показват, че сделките с имоти често са съпътствани от опити за неправомерно намаляване на данъчната основа или допускане на сериозни процесуални пропуски, които могат да доведат до тежки правни последици.

Изповядване на сделката по данъчна оценка вместо по реална цена

Това е най-класическата и изключително опасна грешка. Страните се съгласяват в нотариалния акт да запишат стойност, близка до данъчната оценка, за да спестят от местен данък и нотариални такси, а разликата до реалната пазарна цена се предава в брой ("под масата").
Защо това е огромен риск?

• Данъчно престъпление: Това представлява укриване на данъци, което се преследва по Наказателния кодекс (чл. 255 от НК). НАП разполага с методи за установяване на съответствието между доходите и имуществото на купувача и може да извърши ревизия на физическо лице.
• Риск при разваляне на сделката: Ако сделката бъде развалена по съдебен ред поради скрити недостатъци на имота, съдебно отстраняване (евикция) или деклариран фалит на продавача преди сделката, купувачът има право да получи обратно само сумата, записана в нотариалния акт. Загубата на разликата е гарантирана, тъй като няма законов начин да се докаже нерегламентираното плащане в брой.
• Бъдещ данък върху печалбата: Ако купувачът реши да продаде същия имот в рамките на 3 години (или 5 години за второ жилище), той ще дължи 10% данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) върху разликата между продажната цена и покупната цена по нотариален акт. Ако покупната цена е била изкуствено занижена, данъкът върху печалбата ще бъде огромен и ще обезсмисли напълно първоначално спестените стотици левове от местен данък.

Незакрити партиди и стари задължения

Купувачите често вярват, че щом нотариусът е изповядал сделката, имотът е чисто нов юридически лист. Нотариусът обаче проверява задълженията само доколкото те са публично регистрирани пречки за трансфера съгласно чл. 264 от ДОПК. Наличието на стари неплатени сметки за битови отпадъци («такса смет») от предходния собственик може да бъде прехвърлено като тежест върху партидата. Преди сделката изисквайте от продавача Удостоверение за липса на задължения към съответната община конкретно за този имот.

9. Административни спорове, откази и обжалване

Понякога възникват конфликти между данъкоплатците и общинската администрация, свързани най-вече с изчисляването на данъчната оценка на имота или определянето на конкретния размер на местния данък.

Ако смятате, че данъчната оценка на имота ви е изчислена неправилно (например неправилно определена зона, грешна кубатура или вид конструкция), можете да подадете възражение до директора на дирекция "Местни данъци и такси" в съответната община. Самата данъчна оценка е индивидуален административен акт по смисъла на ДОПК и като такъв подлежи на обжалване по административен и съдебен ред:

• Административно обжалване: Жалбата срещу акта за установяване на задължението или акта за определяне на данъчна оценка се подава в 14-дневен срок от връчването му пред директора на дирекция "МДТ" (чл. 152 от ДОПК). Решението на директора е задължителна предпоставка за съдебно оспорване.
• Съдебно обжалване: Ако административният орган потвърди акта, или не се произнесе в законоустановения срок (мълчалив отказ), можете да подадете жалба пред съответния Административен съд в 14-дневен срок (или 30-дневен при мълчалив отказ). Съдът проверява законосъобразността на акта и извършените изчисления.

Важно е да знаете, че обжалването на акта не спира неговото изпълнение, освен ако съдът изрично не постанови спиране при предоставяне на обезпечение от страна на жалбоподателя в размер на главницата и лихвите.

Кой плаща местния данък при покупка на апартамент?

По закон (чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ) данъкът се заплаща от купувача на имота, освен ако в предварителния договор и нотариалния акт изрично не е уговорено страните да си го разделят поравно или сумата да се поеме изцяло от продавача.

Дължи ли се местен данък при дарение на имот от родител на дете?

Не, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ даренията между роднини по права линия (родители, деца, внуци) и между съпрузи са изцяло освободени от местен данък за придобиване на имущество.

Може ли сделката да се изповяда, ако продавачът има задължения към държавата?

Не. Съгласно чл. 264, ал. 1 от ДОПК, нотариусът няма право да изповяда прехвърлянето на имота, ако прехвърлителят има непогасени публични задължения, включително неплатени данъци за самия имот. Задълженията трябва да бъдат платени преди сделката или удържани от продажната цена при самото изповядване.

Какво представлява данъчната оценка на имот и откъде се взема?

Данъчната оценка е официална стойност на имота, изчислена от общината по критерии от ЗМДТ (квадратура, строителство, зона). Документът се нарича Удостоверение за данъчна оценка и се издава от данъчната служба на общината по местонахождение на имота.

Задължително ли е да декларирам имота в общината след покупката му?

След промените в ЗМДТ, Службата по вписванията служебно уведомява общината за сделката в 7-дневен срок и имотът се завежда служебно на новото име. Все пак се препоръчва да направите справка на място или онлайн с КДН (Клиентски данъчен номер) в едномесечен срок, за да проверите дали партидата е прехвърлена без грешки.

Каква е глобата за неплатен местен данък навреме?

Обикновено местният данък се плаща при самата сделка, така че забавяне е рядкост. При сделки и прехвърляния извън страната или без нотариус, ако данъкът не бъде деклариран и платен навреме, се налагат административни глоби по ЗМДТ и се начислява законна лихва върху дължимата сума за всеки ден просрочие.

Свързани статии

• Договор за наем на жилище: Задължителни клаузи и правен анализ — 25 мин четене
• Етажна собственост — общо събрание и решения — 20 мин четене
• Скица от кадастъра — как се вади онлайн — 22 мин четене

Източници и препратки

• Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ)
• Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК)
• Агенция по вписванията - Имотен регистър
• Портал на Столична община - Секция Местни данъци
• Закон за собствеността (ЗС)
• Закон за нотариусите и нотариалната дейност
• Агенция по геодезия, картография и кадастър

*Забележка: Посочените ставки са индикативни за 2026 г. и подлежат на промяна с решения на съответния общински съвет. Препоръчително е винаги да се прави справка с актуалната Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на съответната община преди сключване на сделка.

Практически казуси от практиката

Теоретичните постановки на закона оживяват, когато ги разгледаме през призмата на реални житейски ситуации. По-долу са представени няколко анонимизирани казуса, които илюстрират специфични аспекти при прилагането на ЗМДТ при прехвърляне на имоти.

Казус 1: Дарение на имот между брат и сестра

Мария притежава двустаен апартамент в гр. Пловдив, който желае да прехвърли на своята сестра Петя. За да избегнат по-високия данък при покупко-продажба, те решават да оформят сделката като дарение. Първоначално Мария предполага, че дарението в рамките на семейството е напълно освободено от данъци. При консултацията с нотариус обаче се изяснява, че пълното освобождаване по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ важи само за дарения между роднини по права линия (родители-деца, баба/дядо-внуци) и между съпрузи.

Решение: В случая се прилага облекчението по чл. 48, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, което се отнася за дарения между братя и сестри. Общинският съвет в Пловдив е определил ставка за този тип дарения в размер на 0.7%. Данъчната оценка на апартамента е 48 573 € Съответно, дължимият данък от надарената (Петя) се изчислява така:

48 573 € (данъчна основа) * 0.7% = 340 €

Макар и да не е 0, тази сума е значително по-ниска от данъка, който би бил дължим при покупко-продажба на същата стойност (48 573 € * 3,0% = 1 457 €). Казусът илюстрира важността на точното познаване на степените на родство и съответните данъчни облекчения.

Казус 2: Покупка на офис от фирма и непогасени задължения на продавача

„ИТ Иновации“ ЕООД решава да закупи офис помещение в бизнес сграда в София от физическото лице Иван Петров. Договорената цена е 250 000 евро (250 000 €), а данъчната оценка е 143 162 € При подготовката на документите за сделката пред нотариус, продавачът Иван Петров трябва да представи декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК за липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения (данъци към НАП, осигуровки и др.).

Проблем и решение: Оказва се, че г-н Петров има неплатени данъци за предходни години. Нотариусът, в изпълнение на законовите си задължения, отказва да изповяда сделката, докато г-н Петров не погаси задълженията си или не представи обезпечение. Сделката е блокирана. „ИТ Иновации“ ЕООД изчакват продавачът да се издължи към държавата. След като той представя актуално удостоверение от НАП за липса на задължения, сделката се осъществява.

Местният данък за придобиване се изчислява върху по-високата стойност – продажната цена от 250 000 € При ставка от 3% за Столична община, купувачът „ИТ Иновации“ ЕООД заплаща данък в размер на 7 500 € За дружеството-купувач този разход, заедно с покупната цена на имота, се завежда като дълготраен материален актив и ще подлежи на данъчна амортизация съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Казус 3: Замяна на имоти с доплащане

Георги притежава парцел в регулация в гр. Банско с данъчна оценка 40 903 € Васил притежава апартамент в гр. Разлог с данъчна оценка 56 242 € Те се договарят да заменят имотите си, като Георги се съгласява да доплати на Васил разликата от 15 339 € (110 000 - 80 000).

Решение и данъчно третиране: Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗМДТ, при замяна данъкът се дължи от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако не е уговорено друго. В този случай това е Георги, който придобива апартамента за 56 242 € Теоретично, той би дължал данък върху разликата в стойностите, тъй като замяната се разглежда като две насрещни продажби.

В практиката обаче повечето общински служби по местни данъци и такси тълкуват разпоредбата по-широко и изискват всяка от страните по замяната да плати данък върху стойността на имота, който придобива. Това е така, защото всяка страна се явява "приобретател" на нов имот. В конкретния случай, освен ако нотариусът и местната администрация не приемат друго тълкуване:

• Георги (придобива апартамента) ще дължи данък върху 56 242 € по ставката на община Разлог.
• Васил (придобива парцела) ще дължи данък върху 40 903 € по ставката на община Банско.

Този казус показва, че сделките със замяна могат да имат данъчни специфики, които изискват предварителна консултация с юрист и със съответната общинска администрация за избягване на спорове.

Плаща ли се данък при делба на недвижим имот?

При доброволна или съдебна делба на съсобствен имот, ако всеки от съделителите получи реален дял, съответстващ на неговата идеална част, не се извършва прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 44 от ЗМДТ и съответно не се дължи местен данък. Ако обаче един от съсобствениците получи дял, по-голям от квотата му, и заплати на останалите парично уравнение за разликата, тогава върху стойността на това уравнение той дължи данък. Това е така, защото се приема, че той възмездно "изкупува" идеални части от другите съсобственици.

Продавам имот на изплащане. Кога се дължи данъкът?

Данъкът за придобиване на имущество се дължи изцяло и еднократно към момента на прехвърляне на собствеността, тоест при подписването на нотариалния акт. Съгласно чл. 49 от ЗМДТ, данъкът се заплаща преди самото прехвърляне. Договорката между страните за разсрочено плащане на продажната цена е облигационно отношение между тях и не променя публичното задължение към общината. Купувачът трябва да осигури средствата за данъка предварително, независимо от графика на плащания към продавача.

Какво става, ако купувачът е чуждестранно лице?

Законът за местните данъци и такси не прави разлика между български и чуждестранни граждани или фирми по отношение на задължението за плащане на данък при придобиване на имот. Размерът, основата и сроковете са напълно идентични. Граждани и юридически лица от държави-членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство могат да придобиват право на собственост върху земя при същите условия, както българските граждани. За граждани на трети страни може да има ограничения при придобиването на земеделска земя, съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), но самият механизъм на данъка по ЗМДТ остава непроменен.

Мога ли да си върна платения данък, ако сделката бъде развалена?

Да, това е възможно. Съгласно чл. 50 от ЗМДТ, платеният данък подлежи на връщане, ако договорът за прехвърляне бъде развален, отменен или обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение. За да се случи това, заинтересованото лице (обикновено купувачът, който е платил данъка) трябва да подаде искане до общината, към което да приложи препис от съдебното решение. Общината е длъжна да възстанови сумата.

Дължи ли се този данък при учредяване на ипотека върху имот?

Не. Учредяването на ипотека не представлява прехвърляне на право на собственост или на ограничено вещно право по смисъла на облагаемите сделки в ЗМДТ. Ипотеката е способ за обезпечаване на едно вземане (например банков кредит) и не променя собственика на имота. Данък за придобиване би се дължал едва ако се стигне до принудително изпълнение и имотът бъде продаден на публична продан на нов собственик.

Купувам апартамент "на зелено" с предварителен договор. Кога плащам данък?

Сключването на предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД не прехвърля собственост и не поражда задължение за плащане на местния данък за придобиване. Задължението възниква едва при сключването на окончателния договор под формата на нотариален акт. Това обикновено се случва след като сградата получи разрешение за ползване (т.нар. Акт 16) и имотът бъде индивидуализиран като самостоятелен обект в кадастъра. Тогава се изчислява и плаща данъкът, непосредствено преди подписването при нотариуса.

Санкции, глоби и рискове

Системата за събиране на местния данък е изградена така, че да предотврати сключването на сделка без предварителното му заплащане. Въпреки това, съществуват рискове и санкции, свързани с опити за заобикаляне на закона или с последващи задължения.

Полезни ресурси и къде да получите помощ

Процесът по прехвърляне на имот е отговорна стъпка, която изисква професионално съдействие. Ето къде можете да намерите информация и помощ:

1. Адвокат, специалист по вещно и данъчно право: Това е най-важният ви партньор в сделката. Добрият адвокат ще извърши пълна юридическа проверка на имота за тежести, ще прегледа и изготви предварителен и окончателен договор, ще защити интересите ви при преговорите и ще ви консултира за всички дължими данъци и такси. Можете да намерите регистрирани адвокати в регистъра на Висшия адвокатски съвет или чрез местната адвокатска колегия.
2. Нотариус: Нотариусът е държавно овластено лице, което удостоверява сделката и гарантира нейната законосъобразност. Той проверява за платения местен данък и за липсата на публични задължения на продавача. Списък с всички действащи нотариуси и техните райони на действие можете да намерите на сайта на Нотариалната камара на Република България.
3. Общинска администрация – дирекция "Местни данъци и такси": Това е институцията, която изчислява данъчната оценка на имота, приема плащането на данъка и издава необходимите удостоверения. Служителите там могат да ви дадат точна информация за размера на данъка и банковата сметка за плащане. Всички големи общини имат информационни портали (напр. на Столична община).
4. Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК): Оттук се издава актуална скица или схема на имота, която е задължителен документ за сделката. Чрез портала КАИС можете да правите онлайн справки и да заявявате услуги.
5. Имотен регистър към Агенция по вписванията: Преди всяка сделка е задължително да се направи справка в Имотния регистър за наличие на вписани тежести върху имота (ипотеки, възбрани, искови молби). Справките могат да се правят онлайн срещу заплащане.
6. Национално бюро за правна помощ (НБПП): За граждани в уязвимо социално положение, които отговарят на законовите критерии за ниски доходи, бюрото може да осигури безплатна правна консултация или процесуално представителство от адвокат.