ликвидацията на фирма

Свързани ръководства: Стартиране на онлайн магазин — регистрации и задължения · Промяна на управител в ООД: Практическа информация и заявление А4 · Прехвърляне на дружествени дялове в ООД

Закриването на фирма, или нейната ликвидация, е законово регламентиран процес, който цели уреждане на всички имуществени отношения на търговското дружество, разпределение на останалото имущество между съдружниците/акционерите и заличаването му от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) към Агенция по вписванията. Този процес е уреден основно в Търговския закон (ТЗ), но има препратки и към други нормативни актове като Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Кодекса на труда (КТ), Кодекса за социално осигуряване (КСО) и други.

Ликвидацията може да бъде доброволна (по решение на собствениците) или принудителна (по съдебен ред). Процесът е дълъг и изисква спазване на множество срокове и процедури, за да се избегнат санкции и бъдещи проблеми за собствениците.

Правни основания за ликвидация

Съгласно чл. 154 от Търговския закон, търговското дружество се прекратява:

  • с изтичане на срока, за който е учредено;
  • с решение на съдружниците/едноличния собственик;
  • с обявяване в несъстоятелност;
  • по решение на съда в определени от закона случаи.

В повечето случаи, прекратяването на дейността се извършва по решение на собствениците, което е и отправната точка за стартиране на ликвидационната процедура.

Основни етапи на ликвидацията

Процесът на ликвидация може да бъде разделен на няколко основни етапа, всеки от които включва специфични действия и срокове.

Етап 1: Вземане на решение за прекратяване и назначаване на ликвидатор

Първата и най-важна стъпка е вземането на решение за прекратяване на дружеството. Това решение се взема от:

  • Общото събрание на съдружниците – за ООД и АД;
  • Едноличния собственик на капитала – за ЕООД и ЕАД.

Решението трябва да бъде нотариално заверено (за ООД/ЕООД) или протоколът от Общото събрание да е нотариално заверен (за АД/ЕАД). В решението се определят:

  • Начална дата на ликвидацията: От тази дата дружеството преминава в ликвидация.
  • Назначаване на ликвидатор: Може да бъде управителят/изпълнителният директор, съдружник или външно лице. Ликвидаторът е лицето, което управлява дружеството по време на ликвидацията. Неговите правомощия са ограничени до действия, свързани с ликвидацията (събиране на вземания, осребряване на имущество, погасяване на задължения).
  • Срок за ликвидация: Обикновено се определя срок от 6 месеца до 1 година, но може да бъде и по-дълъг, ако е необходимо. Минималният срок за ликвидация е 6 месеца, съгласно чл. 175, ал. 2 от ТЗ.

Важно: Ликвидаторът трябва да притежава същите изисквания като управителя/изпълнителния директор (да не е осъждан, да не е обявяван в несъстоятелност и др.).

Етап 2: Вписване на прекратяването и обявяване на покана до кредиторите

В срок от 7 дни от вземане на решението за прекратяване, ликвидаторът подава заявление до Агенция по вписванията за вписване на прекратяването на дружеството и обявяване на покана до кредиторите. Това се прави с Образец А4 (за ООД/ЕООД) или Образец А5 (за АД/ЕАД).

Към заявлението се прилагат:

  • Решението за прекратяване и назначаване на ликвидатор (нотариално заверено);
  • Образец от подписа на ликвидатора (нотариално заверен);
  • Декларация по чл. 141, ал. 8 от ТЗ (за ООД/ЕООД) или чл. 234, ал. 3 от ТЗ (за АД/ЕАД);
  • Декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ);
  • Декларация по чл. 13, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ;
  • Документ за платена държавна такса.

С вписването на прекратяването, дружеството преминава в ликвидация и към наименованието му се добавя „в ликвидация“. Едновременно с това, в Търговския регистър се обявява покана до кредиторите на дружеството да предявят своите вземания в 6-месечен срок от датата на обявяването. Този срок е задължителен и не може да бъде съкратен, освен в изрично предвидени от закона случаи.

Етап 3: Действия на ликвидатора по време на ликвидацията (6-месечен срок)

През 6-месечния срок, ликвидаторът извършва следните основни действия:

  1. Инвентаризация и съставяне на начален ликвидационен баланс: Ликвидаторът е длъжен да направи пълен опис на активите и пасивите на дружеството към датата на влизане в ликвидация и да състави начален ликвидационен баланс. Този баланс е основа за бъдещите действия.
  2. Събиране на вземания: Ликвидаторът предприема действия за събиране на всички дължими суми към дружеството.
  3. Осребряване на имущество: Продават се активите на дружеството (недвижими имоти, машини, оборудване, стоки), за да се осигурят средства за погасяване на задълженията. Продажбата трябва да е на пазарни цени и да е в интерес на дружеството.
  4. Погасяване на задължения: Ликвидаторът изплаща задълженията на дружеството към кредиторите по реда, предвиден в закона. При недостатъчност на средства, се прилагат правилата за несъстоятелност.
  5. Уволнение на персонала: Ако дружеството има служители, ликвидаторът прекратява трудовите им правоотношения съгласно Кодекса на труда (КТ). Това включва изплащане на всички дължими обезщетения (за неизползван отпуск, за предизвестие, при пенсиониране и др.).
  6. Уреждане на данъчни и осигурителни задължения: Ликвидаторът е длъжен да подаде всички необходими данъчни декларации и да внесе дължимите данъци и осигуровки.

Прекратяване на трудови правоотношения по време на ликвидация

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие при закриване на предприятието или на част от него. В случай на ликвидация на фирма, това е основание за прекратяване на трудовите договори на всички служители. Сроковете за предизвестие са:

  • 30 дни – за работници и служители с безсрочен трудов договор;
  • 3 месеца – за ръководни кадри, ако е уговорено в трудовия договор.

На работниците и служителите се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа, в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което лицето е останало без работа, но за не повече от 1 месец. В колективен трудов договор или в трудовия договор може да се предвиди обезщетение за срок до 2 месеца.

Данъчни аспекти на ликвидацията

Ликвидацията има сериозни данъчни последици. Съгласно чл. 162 от ЗКПО, дружеството в ликвидация е данъчно задължено лице. Ликвидаторът е отговорен за спазването на данъчното законодателство.

  • Данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО: За периода на ликвидация се подава годишна данъчна декларация.
  • Данък върху разпределеното имущество: Съгласно чл. 195 от ЗКПО, разпределеното имущество при ликвидация се третира като дивидент и подлежи на облагане с данък при източника в размер на 5% за местни юридически лица и 10% за чуждестранни юридически лица, освен ако не е приложима данъчна спогодба за избягване на двойно данъчно облагане. За физически лица, разпределеното имущество е доход по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ и се облага с 5% окончателен данък.
  • Данък добавена стойност (ДДС): Ако дружеството е регистрирано по ЗДДС, ликвидаторът трябва да извърши дерегистрация по ДДС. Това включва изготвяне на опис на наличните активи, за които е ползван данъчен кредит, и начисляване на ДДС върху тях, освен ако не са изминали 5 години от придобиването им (за дълготрайни активи) или 1 година (за стоки).

Етап 4: Приключване на ликвидацията и изготвяне на окончателен ликвидационен баланс

След изтичане на 6-месечния срок за предявяване на вземания и след като всички задължения са погасени и вземанията са събрани, ликвидаторът изготвя:

  • Окончателен ликвидационен баланс: Той показва финансовото състояние на дружеството към края на ликвидацията.
  • Окончателен доклад на ликвидатора: Описва всички извършени действия по време на ликвидацията.
  • Проект за разпределение на останалото имущество: Ако след погасяване на всички задължения е останало имущество, то се разпределя между съдружниците/акционерите пропорционално на техните дялове/акции, освен ако в учредителния акт не е предвидено друго.

Тези документи се одобряват от Общото събрание на съдружниците/едноличния собственик на капитала. Решението за одобряване на окончателния ликвидационен баланс и разпределението на имуществото също трябва да бъде нотариално заверено.

Етап 5: Заличаване на дружеството от Търговския регистър

След одобряване на окончателния ликвидационен баланс и разпределението на имуществото, ликвидаторът подава заявление до Агенция по вписванията за заличаване на дружеството от Търговския регистър. Това се прави с Образец А4 (за ООД/ЕООД) или Образец А5 (за АД/ЕАД).

Към заявлението се прилагат:

  • Решението за одобряване на окончателния ликвидационен баланс и разпределението на имуществото (нотариално заверено);
  • Окончателен ликвидационен баланс;
  • Окончателен доклад на ликвидатора;
  • Документ за платена държавна такса.

Важно: Преди подаване на заявлението за заличаване, е необходимо да се получи удостоверение от Националната агенция за приходите (НАП), че дружеството няма непогасени публични задължения (данъци, осигуровки). Това удостоверение е задължително и без него дружеството не може да бъде заличено. Удостоверението се издава по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

След успешното вписване на заличаването, дружеството престава да съществува като правен субект.

Отговорност на ликвидатора

Ликвидаторът носи отговорност за вреди, причинени на дружеството, кредиторите или съдружниците/акционерите, ако не е изпълнил добросъвестно задълженията си. Отговорността е лична и неограничена, ако вредите са причинени умишлено или поради груба небрежност.

Съхраняване на документация

Съгласно чл. 176, ал. 2 от ТЗ, след заличаването на дружеството, книгите и документите му се предават за съхранение на определено от ликвидатора лице или на съдружник, като това обстоятелство се вписва в Търговския регистър. Срокът за съхранение на счетоводната информация е 10 години, съгласно чл. 42 от Закона за счетоводството.

Таблица: Срокове и действия при ликвидация

Етап Действие Срок Правно основание
1. Решение за прекратяване Вземане на решение от ОС/Едноличен собственик, назначаване на ликвидатор Без срок (по решение на собствениците) Чл. 154, ал. 1, т. 2 от ТЗ
2. Вписване и покана до кредитори Подаване на заявление за вписване на прекратяване и обявяване на покана до кредитори 7 дни от решението Чл. 155, ал. 1 от ТЗ
3. Действия на ликвидатора Събиране на вземания, осребряване на имущество, погасяване на задължения, уволнение на персонал, данъчни декларации Минимум 6 месеца от обявяване на поканата Чл. 175, ал. 2 от ТЗ
4. Приключване на ликвидацията Изготвяне и одобряване на окончателен ликвидационен баланс и доклад, проект за разпределение на имущество След изтичане на 6-месечния срок и приключване на действията Чл. 176, ал. 1 от ТЗ
5. Заличаване Подаване на заявление за заличаване на дружеството След одобряване на окончателния баланс и получаване на удостоверение от НАП Чл. 176, ал. 3 от ТЗ

Казус 1: Непогасени задължения към кредитори

Ситуация: Дружество „Алфа“ ООД влиза в ликвидация. След 6-месечния срок за предявяване на вземания, ликвидаторът установява, че има непогасени задължения към доставчици, които надвишават стойността на останалите активи на дружеството.

Решение: В този случай, ликвидаторът е длъжен да подаде заявление за откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 625 от ТЗ, длъжник, който е неплатежоспособен, е длъжен да поиска откриване на производство по несъстоятелност в 30-дневен срок от спирането на плащанията. Неизпълнението на това задължение може да доведе до лична отговорност на ликвидатора. Процедурата по несъстоятелност е отделна и по-сложна от ликвидацията, като целта ѝ е справедливо удовлетворяване на кредиторите.

Казус 2: Разпределение на имущество при единствен собственик

Ситуация: ЕООД „Бета“ е с единствен собственик на капитала. След приключване на ликвидацията и погасяване на всички задължения, остава парична сума в размер на 25 565 €

Решение: Тази сума представлява разпределено имущество при ликвидация. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, доходите от разпределение на дялове и акции при ликвидация на дружество се облагат с окончателен данък в размер на 5%. Ликвидаторът е длъжен да удържи и внесе този данък в бюджета, а на собственика да изплати нетната сума (25 565 € - 5% = 24 286 €).

Казус 3: Дерегистрация по ЗДДС

Ситуация: Дружество „Гамма“ АД, регистрирано по ЗДДС, е в ликвидация. Към датата на дерегистрация, дружеството разполага с офис оборудване, закупено преди 3 години, за което е ползван данъчен кредит.

Решение: Съгласно чл. 111 от ЗДДС, при дерегистрация се извършва корекция на ползвания данъчен кредит за наличните стоки и услуги. За дълготрайни активи (като офис оборудване), ако не са изминали 5 години от придобиването им, дружеството е длъжно да начисли ДДС върху остатъчната им стойност. Ликвидаторът трябва да изготви протокол за корекция и да го включи в последната справка-декларация по ДДС.

Практически капани и проверка: Закриване на фирма: Ликвидация — Ред на действията

  • Неспазване на срокове: Пропускането на 6-месечния срок за обявяване на покана до кредиторите или за подаване на заявление за заличаване може да забави процеса и да доведе до санкции.
  • Непълна документация: Липсата на нотариално заверени решения, декларации или удостоверения от НАП може да доведе до отказ за вписване от Агенция по вписванията.
  • Неправилно уреждане на данъчни задължения: Неизплащането на дължими данъци и осигуровки, както и неподаването на съответните декларации, може да доведе до налагане на глоби и лихви.
  • Неправилно разпределение на имущество: Разпределението на имущество преди пълното погасяване на задълженията е нарушение и може да доведе до отговорност на ликвидатора.

Колко време отнема процесът по ликвидация на фирма?

Минималният срок за ликвидация е 6 месеца, тъй като това е срокът, в който кредиторите могат да предявят своите вземания. Към този срок се добавят и времето за подготовка на документи, вписвания в Търговския регистър и уреждане на данъчни и осигурителни задължения. Обикновено целият процес отнема между 8 месеца и 1 година, а при по-сложни случаи може да продължи и по-дълго.

Каква е ролята на ликвидатора?

Ликвидаторът е лицето, което управлява дружеството по време на ликвидацията. Неговите основни задачи включват събиране на вземания, осребряване на имущество, погасяване на задължения, уреждане на трудовите правоотношения, подаване на данъчни декларации и в крайна сметка – заличаване на дружеството от Търговския регистър. Ликвидаторът носи отговорност за законосъобразното протичане на процеса.

Какво се случва, ако дружеството има задължения, които не могат да бъдат погасени?

Ако дружеството е неплатежоспособно и не може да погаси всичките си задължения, ликвидаторът е длъжен да подаде заявление за откриване на производство по несъстоятелност. В противен случай, може да носи лична отговорност за причинени вреди.

Какво се случва с имуществото на дружеството след ликвидация?

След погасяване на всички задължения, ако е останало имущество, то се разпределя между съдружниците/акционерите пропорционално на техните дялове/акции, освен ако в учредителния акт не е предвидено друго. Разпределеното имущество подлежи на данъчно облагане.

Трябва ли да се съхраняват документите на заличена фирма?

Да, съгласно закона, счетоводните и други документи на заличената фирма трябва да се съхраняват в определени срокове (например 10 години за счетоводна информация). Ликвидаторът определя лице или съдружник, което да поеме съхранението, като това обстоятелство се вписва в Търговския регистър.

Свързани статии

Източници и препратки

во се разпределя като ликвидационен дял на съдружниците. При съдружници – физически лица, този дял се облага с 5% окончателен данък съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Етап 4: Уреждане на взаимоотношенията с НАП и НОИ

Преди заличаването, ликвидаторът трябва да изпълни две ключови административни процедури:

  1. Уведомяване на НАП: В 7-дневен срок от вписване на прекратяването, ликвидаторът подава уведомление по чл. 77, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) до териториалната дирекция на НАП по регистрация на дружеството. НАП може да извърши ревизия или проверка. Процесът приключва с издаване на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, което удостоверява наличието или липсата на неплатени публични задължения. Това удостоверение обаче не е задължителен документ за финалното заличаване, но е силно препоръчително да се изиска, за да се гарантира, че всички данъчни отношения са уредени.
  2. Предаване на разплащателни ведомости в НОИ: Съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигурителите, които се прекратяват, са длъжни да предадат разплащателните ведомости, трудови договори и други документи, свързани с осигурителния стаж и доход, в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ). Това се прави след уволнението на последния служител и преди подаване на заявление за заличаване. НОИ издава удостоверение за предаването им, което е задължително за финалното заличаване.

Етап 5: Заличаване на дружеството

След изтичане на 6-месечния срок за предявяване на вземания от кредиторите, уреждане на всички задължения, разпределяне на останалото имущество и получаване на удостоверението от НОИ, ликвидаторът може да пристъпи към финалната стъпка – заличаване на дружеството от Търговския регистър.

За целта се подава Заявление образец Б1 в ТРРЮЛНЦ. Към него се прилагат:

  • Окончателен ликвидационен баланс;
  • Годишен финансов отчет към датата на приключване на ликвидацията;
  • Пояснителен доклад за извършените действия по ликвидацията;
  • Доклад за разпределение на имуществото;
  • Решение на Общото събрание/едноличния собственик за приемане на отчетите и освобождаване на ликвидатора от отговорност;
  • Удостоверение от НОИ за предадени ведомости (по чл. 5, ал. 10 от КСО);
  • Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ;
  • Документ за платена държавна такса.

След проверка на документите, длъжностното лице по регистрация извършва вписване на заличаването на дружеството. От този момент то престава да съществува като правен субект.

Практически казуси от практиката

Теорията на закона често се сблъсква със сложни житейски ситуации. Ето няколко реалистични казуса, илюстриращи често срещани проблеми и техните решения в процеса на ликвидация.

Казус 1: ЕООД без дейност и без активи, но със стари задължения

Ситуация: Г-н Иванов е регистрирал ЕООД през 2018 г. за консултантска дейност. Фирмата е работила активно две години, след което е спряла дейност. Г-н Иванов не е подавал годишни отчети от 2021 г. и има натрупани малки задължения към счетоводна къща и невнесен данък печалба за последната година на дейност. Той иска да „затвори фирмата“, смятайки, че е лесно, защото тя „не работи“.
Проблем: „Спящата“ фирма е натрупала не само задължения, но и административни пропуски, за които се дължат глоби. Простата липса на дейност не прекратява съществуването на дружеството и неговите задължения по закон (подаване на отчети, декларации и др.).
Решение: Адвокатът на г-н Иванов го съветва да не чака принудително заличаване по чл. 155, т. 3 от ТЗ, което крие рискове. Препоръчва се стандартна доброволна ликвидация:

  1. Г-н Иванов (или негово доверено лице) поема разходите за погасяване на старите задължения към счетоводителя и НАП.
  2. Назначава себе си за ликвидатор с решение на едноличния собственик, което се вписва в ТРРЮЛНЦ.
  3. Подава всички пропуснати годишни финансови отчети и данъчни декларации, като заплаща съответните глоби.
  4. Спазва 6-месечния срок, през който, макар и да няма други кредитори, процедурата го изисква.
  5. След изтичане на срока и уреждане на всички отношения, подава заявление за заличаване.
Така г-н Иванов приключва коректно и законосъобразно отношенията си с фирмата, избягвайки бъдещи претенции и по-големи санкции.

Казус 2: Ликвидация на ООД при недостатъчно имущество за покриване на задължения

Ситуация: „ТехноСтрой“ ООД има двама съдружници. Дружеството притежава строителна техника и има сключени договори, но поради пазарни промени губи основен клиент и изпада в невъзможност да обслужва задълженията си към доставчици и банка, отпуснала кредит за техниката.
Проблем: Съдружниците решават да стартират ликвидация. След съставяне на началния ликвидационен баланс, ликвидаторът установява, че пазарната стойност на цялото имущество (дори след продажба на техниката) е по-ниска от общия размер на задълженията към кредиторите. Дружеството е в състояние на свръхзадълженост.
Решение: В този случай ликвидаторът е длъжен да действа според чл. 267 от ТЗ, който го задължава да не продължава с ликвидацията, а незабавно да поиска от компетентния окръжен съд откриване на производство по несъстоятелност. Ако ликвидаторът продължи ликвидацията и удовлетвори едни кредитори за сметка на други, или разпредели имущество на съдружниците, той носи лична имуществена отговорност за причинените на кредиторите вреди съгласно чл. 742 от ТЗ. Правилното действие е да се премине от процедура по ликвидация към процедура по несъстоятелност, където съдът назначава синдик и се прилага специален ред за удовлетворяване на кредиторите.

Казус 3: Спор между съдружници за необходимостта от ликвидация

Ситуация: „Креатив Дизайн“ ООД е с двама съдружници с по 50% дялово участие. Единият съдружник, г-жа Петрова, смята, че бизнесът няма бъдеще и настоява за прекратяване и ликвидация. Другият, г-н Ангелов, вярва, че с преструктуриране дейността може да продължи и отказва да подпише решение за прекратяване.
Проблем: За вземане на решение за прекратяване на ООД е необходимо мнозинство от 3/4 от капитала, освен ако в дружествения договор не е предвидено друго (чл. 137, ал. 3 от ТЗ). С 50% г-жа Петрова не може да наложи решението си.
Решение:

  • Вариант 1 (Преговори): Най-доброто решение е г-жа Петрова да предложи на г-н Ангелов да изкупи нейния дял. Така тя ще излезе от дружеството, ще получи стойността на дела си, а г-н Ангелов ще стане едноличен собственик и ще може да управлява бизнеса, както намери за добре.
  • Вариант 2 (Съдебен път): Ако преговорите се провалят, г-жа Петрова може да предяви иск пред съда по чл. 125, ал. 2 от ТЗ за прекратяване на собственото си участие в дружеството, ако са налице "важни причини". Системното неразбирателство и невъзможността за вземане на решения могат да бъдат такава причина. Ако съдът уважи иска ѝ, дружеството ще трябва да ѝ изплати стойността на дела.
  • Вариант 3 (Крайно решение): Като крайна мярка, всеки от съдружниците може да поиска от съда прекратяване на самото дружество по чл. 155, т. 1 от ТЗ, ако важни причини правят невъзможно продължаването на дейността. Съдебната практика приема, че трайното и непреодолимо неразбирателство между съдружници, което парализира работата на дружеството, е такава причина.

Мога ли просто да спра да ползвам фирмата и тя да се закрие сама?

Не, това е често срещана заблуда с неприятни последици. "Изоставената" фирма продължава да съществува юридически. Вие оставате задължени да подавате годишни финансови отчети в ТРРЮЛНЦ и годишни данъчни декларации в НАП (дори и с нулев резултат). Неизпълнението води до натрупване на глоби и имуществени санкции, които могат да достигнат значителни суми. Единственият законов начин да прекратите съществуването на фирма е чрез процедура по ликвидация (или несъстоятелност).

Колко струва ликвидацията на една фирма през 2026 г.?

Разходите са няколко вида: 1. Държавни такси: за вписване на прекратяването и за заличаването в ТРРЮЛНЦ (около 50-51,13 € общо при електронно подаване). 2. Нотариални такси: за заверка на решението за прекратяване и на подписа на ликвидатора (около 15,34–25,56 €). 3. Счетоводни услуги: за изготвяне на начален и краен ликвидационен баланс, финални отчети и декларации (обикновено между 500 и 767 €, в зависимост от сложността). 4. Адвокатски хонорар: за цялостно правно обслужване на процедурата (подготовка на документи, консултации, комуникация с институции), който варира значително, но обикновено е между 1000 и 1 278 € за стандартен случай. Общо, за ЕООД/ООД без усложнения, разходите са в диапазона 1500 - 2 045 €

Трябва ли да уведомявам НАП и НОИ при стартиране на ликвидация?

Да, задължително е. В 7-дневен срок от вписване на прекратяването в ТРРЮЛНЦ трябва да подадете уведомление по чл. 77 от ДОПК до компетентната ТД на НАП. Преди финалното заличаване пък сте длъжни да предадете всички трудовоправни документи (ведомости, договори и др.) в териториалното поделение на НОИ и да получите удостоверение за това, съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО. Без това удостоверение заличаването е невъзможно.

Какво става с ДДС регистрацията на фирмата при ликвидация?

Прекратяването на дружеството е основание за задължително дерегистриране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Дерегистрацията се извършва с подаване на заявление в НАП. Важно е да се знае, че при дерегистрацията се приема, че фирмата извършва "доставка" на всички налични активи, за които е ползвала данъчен кредит. Това означава, че дружеството трябва да начисли и внесе в бюджета ДДС върху пазарната стойност на тези активи, съгласно чл. 111 от ЗДДС. Това е скрит разход, който много собственици пропускат да планират.

Мога ли аз като управител да съм ликвидатор?

Да, това е най-честата практика. Управителят, изпълнителният директор или едноличният собственик на капитала обикновено се назначава и за ликвидатор. Това е логично, тъй като той познава най-добре делата на дружеството. Няма законова пречка за това, стига лицето да отговаря на общите изисквания на Търговския закон (да не е осъждано, да не е в несъстоятелност и т.н.).

Колко най-малко време отнема целият процес?

Минималният законов срок е малко над 6 месеца. Това се дължи на задължителния 6-месечен срок от обявяването на поканата до кредиторите в Търговския регистър, в който те могат да предявят вземанията си. Този срок не може да бъде съкратен. Обикновено, като се включат и подготвителните действия и финалните процедури, една стандартна ликвидация отнема между 7 и 9 месеца.

Санкции, глоби и рискове

Неспазването на процедурите по ликвидация може да доведе до сериозни финансови санкции и лична отговорност за управителите и ликвидаторите. Важно е да сте наясно с рисковете, които поемате при неглижиране на законовите изисквания.

Нарушение Правно основание Санкция / Последица
Неподаване на заявление за вписване на прекратяване/ликвидация в 7-дневен срок чл. 40, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ Глоба за ликвидатора (като заявител) от 500 до 511 €
Неподаване на уведомление до НАП в 7-дневен срок от вписването чл. 278, ал. 1 във вр. с чл. 77 от ДОПК Имуществена санкция за дружеството от 250 до 256 €
Непредаване на ведомостите и трудовите досиета в НОИ чл. 349, ал. 1 от КСО Имуществена санкция за дружеството или глоба за длъжностното лице от 250 до 511 € за всяко нарушение. Неиздаване на удостоверение, блокиращо заличаването.
Неподаване на годишен финансов отчет в ТРРЮЛНЦ чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството Глоба за управителя/ликвидатора от 200 до 1 534 € и имуществена санкция за дружеството от 0.1 до 0.5% от нетните приходи от продажби.
Ликвидаторът не поиска откриване на производство по несъстоятелност при свръхзадълженост чл. 742, ал. 1 от ТЗ Лична имуществена отговорност на ликвидатора за причинените на кредиторите вреди. Изключително сериозен риск!
Разпределяне на имущество на съдружниците преди да са удовлетворени всички кредитори чл. 273, ал. 3 от ТЗ Солидарна отговорност на ликвидатора за разпределените суми до размера на неудовлетворените вземания на кредиторите.

Полезни ресурси и къде да получите помощ

Процесът по ликвидация е сложен и е силно препоръчително да потърсите професионална помощ. Ето списък с институции и специалисти, които могат да ви съдействат:

  • Агенция по вписванията (ТРРЮЛНЦ): Официалната институция, където се извършват всички вписвания. На сайта ѝ (portal.registryagency.bg) можете да намерите образци на заявления и да правите електронни справки.
  • Национална агенция за приходите (НАП): Компетентна по всички данъчни въпроси. Сайтът (nra.bg) предлага полезна информация и електронни услуги.
  • Национален осигурителен институт (НОИ): Институцията, пред която се отчитат трудовоправните документи. Повече информация на nssi.bg.
  • Адвокат, специалист по търговско право: Най-важният ви партньор в процеса. Адвокатът ще изготви всички документи, ще ви консултира за рисковете и ще представлява дружеството пред институциите. Можете да потърсите адвокат през регистрите на Висшия адвокатски съвет или местните адвокатски колегии (напр. Софийска адвокатска колегия).
  • Регистриран одитор или счетоводна къща: Незаменим помощник за изготвяне на ликвидационните баланси, финансовите отчети, данъчните декларации и уреждане на счетоводните аспекти на процедурата.
  • Национално бюро за правна помощ: Предоставя безплатна правна помощ на лица с ниски доходи, съгласно условията на Закона за правната помощ. Може да е опция за първоначална консултация при определени условия.
  • Университетски правни клиники: Някои юридически факултети (например в СУ "Св. Климент Охридски") поддържат правни клиники, където студенти под надзора на преподаватели предоставят безплатни първични консултации по казуси на граждани.