Прехвърлянето на дружествени дялове в българско дружество с ограничена отговорност (ООД) е един от най-важните и същевременно комплексни процеси в търговското право у нас. Процедурата претърпя сериозни законодателни промени през последните години с цел пресичане на злоупотреби с фиктивни трансфери на компании с дългове. За да бъде успешна сделката и да се избегнат скъпи грешки, е необходимо прецизно познаване на Търговския закон (ТЗ), изискванията на Агенцията по вписванията и данъчното законодателство. Тази статия представя детайлен и юридически издържан анализ на целия процес, насочен както към съдружници, така и към правни консултанти и счетоводители.

Правна рамка и видове прехвърляне на дялове

Свързани ръководства: Закриване на фирма: Ликвидация по отделните етапи · Регистрация на ООД: Стъпки, Документи, Такси и Закони · Промяна на управител в ООД: Практическа информация и заявление А4

Основният нормативен акт, който урежда прехвърлянето на дружествени дялове, е Търговският закон (ТЗ), и по-специално неговият член 129. Законът прави строго разграничение между два основни сценария, всеки от които се подчинява на различни правни изисквания и процедури:

  • Прехвърляне на дружествени дялове на друг съдружник (вътрешно прехвърляне): Съгласно чл. 129, ал. 1, изр. първо от ТЗ, това прехвърляне се извършва свободно. Тъй като купувачът вече е част от дружеството и е одобрен от останалите съдружници, законът не изисква провеждането на Общо събрание за неговото приемане, нито спазването на допълнителни рестриктивни условия, освен ако в самия дружествен договор на компанията не е предвидено друго.
  • Прехвърляне на дружествени дялове на трето лице (външно прехвърляне): Това е процедура по приемане на нов съдружник в ООД. Съгласно чл. 129, ал. 1, изр. второ от ТЗ, прехвърлянето на трети лица се извършва при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник, разписани в чл. 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Това налага задължително решение на Общото събрание на съдружниците (ОСС), взето с квалифицирано мнозинство.
„Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с писмен договор с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Договорът се вписва в търговския регистър.“ — чл. 129, ал. 2 от Търговския закон

И връзката с Кодекса на труда (КТ) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С цел защита на работниците и държавния бюджет от недобросъвестни работодатели, които прехвърлят за за жълти стотинки задлъжнели фирми на „сламени хора“, законът въведе солидарна отговорност и изискване за липса на публични задължения за заплати и осигуровки.

Условия и законови изисквания преди стартиране на процедурата

Преди да се премине към подготовка на документите за прехвърляне, трябва да се извърши проверка за наличието на няколко критични предпоставки. Тяхното неспазване е сред най-честите причини за постановяване на отказ от страна на длъжностните лица по вписванията (ДЛВ) към Търговския регистър.

1. Липса на изискуеми и неизплатени трудови възнаграждения и осигуровки

Това е най-строгото изискване, въведено с мащабните промени в ТЗ през декември 2017 г. Съгласно чл. 129, ал. 1, изр. второ от ТЗ, прехвърлянето на дялове е допустимо само ако дружеството няма изискуеми и неизплатени:

  • Трудови възнаграждения на настоящи или бивши работници и служители;
  • Обезщетения по Кодекса на труда (например при прекратяване на трудово правоотношение);
  • Осигурителни вноски за задължително обществено осигуряване (ДОО) и здравно осигуряване на работниците и служителите за период от 3 години назад преди прехвърлянето.

Практическото доказване на това обстоятелство става чрез подаване на деклариращи документи от управителя и от прехвърлящия съдружник по образец. Търговският регистър извършва автоматизирана служебна проверка по електронен път към Главна инспекция по труда (ИА ГИТ) и Националната агенция за приходите (НАП). Ако се установят дори минимални задължения, вписването се забавя или отказва директно.

2. Пълно внасяне на записания капитал

Прехвърляне на дружествен дял може да се извърши само ако лицето, което го прехвърля, е внесло напълно съответстващата му част от капитала. Ако при учредяването на дружеството е договорено разсрочено внасяне на капитала (което съгласно чл. 119 от ТЗ може да бъде с максимален срок от две години), прехвърлянето на недоплатени дялове е нищожно, освен ако новият съдружник не поеме изрично задължението за доплащане със съгласието на останалите съдружници.

3. Семейно имуществени отношения (СИО) и дял от ООД

Един от най-спорните въпроси в българската съдебна практика беше дали дружествените дялове, придобити по време на брака, представляват съвместна собственост на съпрузите (СИО). Този казус бе окончателно разрешен с Тълкувателно решение № 3 от 15.10.2013 г. на ОСГК на ВКС. Съдът постанови, че дружественият дял в ООД не е част от СИО, а е лично имущество на съдружника. Следователно при прехвърляне на дялове не се изисква нотариално заверено съгласие от съпруга/та на прехвърлителя. Въпреки това, ако покупката е финансирана със семейни средства, другият съпруг има право на парична компенсация в случай на развод или делба.

Процедура по прехвърляне — Практически ред

Процедурата по прехвърляне изисква стриктна хронологична последователност от правни действия. Всяко отклонение може да доведе до недействителност на взетите решения или невъзможност за вписването им в Търговския регистър.

Стъпка 1: Подаване на молба от купувача (трето лице)

Ако дяловете ще се прехвърлят на трето лице, което до този момент не е съдружник, то трябва да изпрати официална писмена молба до управителя на дружеството. В тази молба кандидат-съдружникът изрично декларира, че желае да бъде приет и че приема изцяло условията на настоящия Дружествен договор на ООД. Молбата трябва да бъде вписана в деловодната система на дружеството.

Стъпка 2: Свикване на Общо събрание на съдружниците (ОСС)

Управителят е длъжен да свика Общо събрание с писмена покана до всички съдружници съгласно чл. 139 от ТЗ най-малко 7 дни преди датата на провеждането му (ако в дружествения договор не е предвиден друг срок). В поканата задължително се включва точка от дневния ред, касаеща разглеждането на молбата за прехвърляне на дяловете и приемането на новия съдружник.

Стъпка 3: Провеждане на ОСС и гласуване

На събранието се вземат следните ключови решения:

  • Освобождаване на прехвърлящия съдружник (ако той прехвърля целия си дял и напуска дружеството);
  • Даване на съгласие за прехвърляне на конкретния брой дялове на третото лице;
  • Приемане на новото лице за съдружник в дружеството;
  • Одобряване на промените в Дружествения договор (преразпределение на дяловете);
  • Преизбиране на управител (ако напускащият съдружник е бил и управител и се налага неговата смяна).

Важно за мнозинството: Решението за приемане на нов съдружник се взема с мнозинство повече от 3/4 (три четвърти) от капитала съгласно чл. 137, ал. 3 от ТЗ, освен ако дружественият договор не изисква пълно единодушие. Самият прехвърлител има право да гласува при вземането на това решение.

Стъпка 4: Нотариална заверка на Протокола от ОСС

С измененията на ТЗ бе въведено изискването протоколът от ОСС, на което се вземат решения за приемане на нов съдружник и промяна на дружествения договор, да бъде с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно (чл. 137, ал. 4 от ТЗ). Това изискване може да бъде избегнато само ако в действащия дружествен договор изрично е предвидена обикновена писмена форма за тези решения. Повечето модерни дружествени договори съдържат такава клауза за улеснение, но ако Вашата фирма няма такава – нотариусът е задължителен.

Стъпка 5: Изготвяне и нотариална заверка на Договора за прехвърляне на дялове (ДПДД)

След одобрението от ОСС се подписва самият Договор за прехвърляне на дружествени дялове. Той представлява правната сделка (най-често покупко-продажба, дарение или замяна). Подписите на страните и съдържанието на договора се заверяват от нотариус едновременно. Нотариусът е длъжен да извърши компютърна проверка в Търговския регистър за актуалното състояние на фирмата и упълномощените лица към момента на сделката.

Стъпка 6: Приемане на актуализиран Дружествен договор

След подписването на договора се изготвя нов вариант на Дружествения договор (или Учредителния акт, ако дружеството става ЕООД). Той трябва да отразява абсолютно прецизно новото разпределение на дяловете и имената на съдружниците. Този документ се подписва от всички съдружници и се заверява с подпис на управителя, който удостоверява верността му с оригинала.

Стъпка 7: Подаване на документите в Търговския регистър

Управителят (стар или нов) или упълномощен адвокат заявява промените за вписване чрез Заявление по образец А4 в Търговския регистър. Заявлението може да се подаде физически на гише или по електронен път с КЕП (Квалифициран електронен подпис), при което таксата е наполовина по-ниска.

Необходими документи за вписване на промените

Списъкът от документи, които се представят пред Търговския регистър за успешно вписване на прехвърлянето на дружествени дялове, е дълъг и специфичен. Липсата на който и да е от тях е автоматичен повод за отказ.

Документ Описание и Форма Изисква ли се нотариус?
Заявление А4 Стандартна бланка за вписване на обстоятелства относно ООД. Попълва се от управителя или адвокат. Не (освен ако се праща по поща)
Договор за прехвърляне на дялове Сделката между прехвърлителя и приобретателя, съдържаща брой дялове, цена и условия. Да (едновременна заверка на подпис и съдържание)
Протокол от Общото събрание Удостоверява волята на съдружниците за приемане на нов съдружник и прехвърляне на дяловете. Да (освен ако в дружествения договор е предвидено друго)
Писмена молба от новия съдружник Молба в свободен текст за приемане в дружеството и съгласие с дружествения договор. Не (освен по преценка)
Декларация по чл. 129, ал. 1 от ТЗ Подписва се от управителя и прехвърлящия съдружник. Декларира липса на изискуеми заплати и осигуровки. Не (носи се наказателна отговорност за неверни данни)
Актуализиран Дружествен договор Текстът на договора, отразяващ новото разпределение на дяловете, заверен от управителя. Не
Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ Декларация за истинността на заявените за вписване обстоятелства, подписана от заявителя. Не
Документ за платена държавна такса Платежно нареждане за внесена такса по сметката на Агенция по вписванията (40 или 40,9 €). Не

Ако в прехвърлянето участва чуждестранно юридическо лице (например дружество, регистрирано в чужбина, купува дялове в българско ООД), се изискват допълнително официални документи, доказващи неговото съществуване и представителна власт (Актуално състояние / Търговски екстракт), снабдени с Апостил (Apostille) и официален превод на български език съгласно изискванията на Министерството на външните работи.

Срокове, държавни и нотариални такси

Процедурата е свързана с няколко вида задължителни плащания и законови срокове за обработка на информацията.

1. Държавни такси

Държавната такса се определя от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията:

  • Заявление, подадено на хартиен носител в офис на Агенцията: 40,9 €
  • Заявление, подадено по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП): 20,45 € (силно препоръчително за спестяване на разходи).

2. Нотариални такси

Нотариалната такса се изчислява въз основа на Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. База за изчисление е по-високата стойност измежду: номиналната стойност на прехвърляните дялове и реалната договорена цена на продажбата (материалния интерес).

Тъй като законът изисква едновременно удостоверяване на подписите и съдържанието, се дължи пълна такса по т. 8 от Тарифата (за подписите) и допълнителна такса за съдържанието съгласно стойността на материалния интерес. За сделки с висок материален интерес нотариалните такси могат да достигнат сериозни суми. Нотариусът събира и допълнителна такса за проверка в базата данни на Търговския регистър и Единния регистър за чужденци (ако е приложимо).

3. Срокове за разглеждане и регистрация

След успешно подаване на заявлението в Търговския регистър, законът определя 3-дневен срок (работни дни) за разглеждане на заявлението и вписване на промените от длъжностното лице по вписванията. В периоди на голямо натоварване този срок може леко да се удължи, но рядко надхвърля една календарна седмица. Промените имат действие спрямо трети лица едва след официалното им публикуване в Търговския регистър.

Данъчно облагане при прехвърляне на дялове

Един от най-често пренебрегваните аспекти при сключване на договори за прехвърляне на дялове е данъчното облагане. Продажбата на дялове може да генерира облагаем доход както за физическото лице (продавач), така и за юридическото лице, ако то е собственик на дяловете.

1. Облагане на физически лица (ЗДДФЛ)

Когато продавачът е физическо лице (български или чуждестранен гражданин), получените доходи от продажбата се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и по-специално член 33, алинея 3. Облагаемата основа се изчислява като разлика между продажната цена и цената на придобиване на дяловете (обикновено техния номинал, записан в дружествения договор).

Формула за изчисление:

Облагаем доход = Продажна цена - Цена на придобиване (Номинал)

Върху така получената положителна разлика се дължи плосък данък в размер на 10%. Ако дяловете са продадени на цена по-ниска или равна на номиналната стойност на придобиване, облагаем доход няма и следователно не се дължи данък.

Задължение за деклариране: Дори и да не се дължи данък (поради липса на печалба), продавачът – физическо лице – е задължен да декларира сделката в Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (Приложение № 5) до 30 април на годината, следваща годината на прехвърлянето.

6.2. Облагане на юридически лица (ЗКПО)

Ако съдружник прехвърлител е българска фирма, реализираният приход от продажбата на дялове се включва в общия счетоводен финансов резултат на дружеството и се облага с корпоративен данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по стандартната ставка от 10%.

Практически капани и проверка: Прехвърляне на дружествени дялове в ООД

Длъжностните лица по вписванията в Търговския регистър са известни със своя стриктен фокус върху спазването на формата и текстовете на закона. Малки и наглед незначителни пропуски водят до незабавни писмени указания или директен отказ. Ето кои са най-разпространените грешки в практиката:

  1. Липса на едновременна нотариална заверка на подписа и съдържанието: Договорът за прехвърляне на дялове трябва да съдържа заверени подписи на страните И съдържанието на документа на един и същ лист. Често се представят договори само с удостоверени подписи, което е грубо нарушение на чл. 129, ал. 2 от ТЗ.
  2. Грешна или липсваща Декларация по чл. 129, ал. 1 от ТЗ: И двамата субекти (прехвърлител и управител) трябва да представят декларация по този член. Понякога управителите попълват стари бланки на декларации или пропускат да ги подпишат лично. Всички декларации трябва да са актуални към деня на заявяване на промените.
  3. Несъответствие в датите: Често се случва актуализираният Дружествен договор да е датиран ПРЕДИ датата на договора за прехвърляне на дялове или преди датата на Общото събрание. Всички документи трябва да следват логическа хронология.
  4. Наличие на залог върху дяловете (ЗОЗ): Ако дяловете на прехвърлителя са заложени по силата на Закона за особените залози (ЗОЗ) (например като обезпечение по кредит на фирмата), прехвърлянето им е недействително без изричното писмено съгласие на заложния кредитор (обикновено банка). Преди прехвърляне е задължително да се направи справка в ЗОЗ.
  5. Невзети предвид особени клаузи в Дружествения договор: В много установени договори съществува клауза за „право на предимство“ (Right of first refusal), изискваща съдружникът първо да предложи дяловете си на останалите съдружници при същите условия. Ако това не бъде направено и дяловете се продадат на трето лице, транзакцията може да бъде атакувана в съда по исков ред съгласно чл. 74 от ТЗ.

Какво да правим при отказ от страна на Търговския регистър?

Ако длъжностното лице по вписванията открие нередности в подадените документи, то по закон е длъжно да даде Указания за отстраняването им съгласно чл. 22, ал. 5 от Закона за Търговския регистър (ЗТРРЮЛНЦ). Тези указания се публикуват по партидата на дружеството в интернет страницата на регистъра.

Заявителят разполага със срок, който изтича в момента на произнасяне на длъжностното лице (обикновено до края на съответния или следващия работен ден), за да представи липсващите документи или да коригира грешките чрез подаване на допълнително Заявление Ж1. Ако това не бъде направено навреме, се постановява официален Отказ за вписване.

Процедура по обжалване на отказ

Постановеният отказ може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред съответния Окръжен съд по месторегистрация на фирмата (за София Град — Софийски градски съд). Обжалването става чрез подаване на писмена жалба в съда чрез Агенцията по вписванията. Жалбата трябва да съдържа сериозни юридически мотиви, доказващи, че представените документи отговарят на закона и отказът е незаконосъобразен. Ако съдът се произнесе в полза на дружеството, той задължава Агенцията по вписванията да извърши вписването незабавно.

Може ли прехвърлянето на дялове да се извърши на цена под номиналната им стойност?

Да, законът не забранява продажбата на дялове на каквато и да е цена, включително и под техния номинал (например дял от 51,13 € да бъде продаден за 5,11 €). Въпреки това, НАП извършва допълнителни проверки при подобни сделки под пазарната им стойност, за да се увери, че не се касае за симулативни сделки или скрито преразпределяне на печалби по ЗКПО.

Задължително ли е съпругът/съпругата на продавача да присъства при нотариуса и да подписва договор?

Не. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 2013 г. на ВКС, дружественото участие е персонално членствено право и не попада в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). Подписите и съгласието на съпруга не се изискват за валидността на сделката в Търговския регистър.

Как се прехвърлят дялове при починал съдружник в ООД?

Това е сложен процес по наследяване. Наследниците придобиват право върху имуществената равностойност на дяловете на починалия съдружник съгласно последния счетоводен баланс. Те обаче не стават автоматично съдружници. За целта наследниците трябва да подадат писмена молба, която да бъде одобрена от Общото събрание на съдружниците с изискваното мнозинство по закон.

Кой плаща таксата за нотариуса и държавната такса при прехвърляне?

В практиката разходите по сделката най-често се поемат от купувача (приемателя на дяловете) или се поделят поравно между страните. Законът няма изрична норма за това, всичко се решава по силата на договорната свобода между продавача и купувача.

Ако съдружникът, продаващ дяловете, е управител, спира ли той автоматично да бъде такъв?

Не, ролята на съдружник и ролята на управител са две напълно различни правни фигури. Прехвърлянето на дяловете не води автоматично до прекратяване на управителните му правомощия. Ако страните желаят лицето да бъде освободено и като управител, Общото събрание трябва да вземе изрично решение за това и да се подаде съответното Заявление А4.

Може ли упълномощено лице да подпише договора за прехвърляне на дялове вместо мен?

Да, това е възможно. За целта трябва да издадете изрично, нотариално заверено пълномощно за представителство пред нотариус. В пълномощното трябва точно и прецизно да са описани дяловете, фирмата, цената и условията на сделката, за да се защитят правата Ви.

Свързани статии

Източници и препратки