Неправилно съставено или необмислено предоставено пълномощно може да доведе до сериозни финансови и правни последици. Затова е важно да се разграничават обхватът на представителната власт, видът на нотариалната заверка и начинът за оттегляне.

Правна рамка: Ключови разпоредби в българското законодателство

За да разберем същината на упълномощаването, трябва да се обърнем към основните нормативни актове, които го регулират. Това не е просто формалност, а основата, върху която се гради сигурността на всяка сделка, извършена чрез представител.

Упълномощаването според Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)

Сърцето на уредбата на представителството се намира в Глава IV на ЗЗД. Член 36 дефинира основата: „Едно лице може да представлява друго по разпореждане на закона или по волята на представлявания“. Когато говорим за пълномощно, ние сме в хипотезата на доброволно представителство – „по волята на представлявания“.

Най-важният текст, който всеки трябва да познава, е чл. 37 от ЗЗД. Той установява принципа на паралелизъм на формите:

Чл. 37 от ЗЗД: „Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и с писмена форма с нотариално удостоверяване на подписа.“

Какво означава това на практика? Ако упълномощавате някого да продаде Вашия недвижим имот, сделката за продажба (по силата на чл. 18 от ЗЗД) задължително се извършва под формата на нотариален акт. Следователно, пълномощното за тази цел трябва да бъде най-малкото в писмена форма с нотариална заверка на Вашия подпис.

Ролята на нотариуса според Гражданския процесуален кодекс (ГПК)

Нотариусите са лицата, на които държавата е възложила правото да удостоверяват правно релевантни факти и документи. Техните правомощия са уредени в Част VI на ГПК. За нашия казус най-важни са:

  • Чл. 589 от ГПК: Урежда удостоверяването на подпис върху частен документ. Нотариусът удостоверява, че подписът е положен от лицето, което се е явило пред него, след като провери самоличността му.
  • Чл. 590 от ГПК: Урежда удостоверяването на дата и съдържание на частен документ. Тук ангажиментът на нотариуса е по-голям – той не само удостоверява подписа, но и че съдържанието на документа не противоречи на закона и добрите нрави.

Разликата между двата вида заверки е основна и ще я разгледаме подробно по-долу.

Специални законови изисквания за нотариална форма

Освен общия принцип в ЗЗД, множество специални закони изрично изискват нотариална заверка на пълномощно за определени действия:

  • Прехвърляне на собственост на МПС: Съгласно чл. 144, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), договорът за продажба на регистриран автомобил трябва да е в писмена форма с нотариално удостоверени подписи на страните. Оттук следва, че и пълномощното за такава сделка изисква нотариална заверка на подписа.
  • Прехвърляне на дружествени дялове в ООД: Според чл. 129, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), прехвърлянето на дружествен дял се извършва с договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в Търговския регистър. Аналогично, пълномощното за тази цел следва същата форма.
  • Учредяване или прехвърляне на вещни права върху имот: Както споменахме, чл. 18 от ЗЗД изисква нотариален акт. Пълномощното за участие в такава сделка трябва да е с нотариална заверка на подпис и съдържание, за да се гарантира максимална сигурност, макар законът (чл. 37 ЗЗД) формално да изисква само заверка на подпис. Практиката на повечето нотариуси и банки е да изискват пълномощно с едновременна заверка на подпис и съдържание.

Видове пълномощни: Генерално срещу Специално

Изборът на вид пълномощно е стратегическо решение с огромно значение. Погрешният избор може да отвори врата за злоупотреби, докато правилният осигурява контрол и сигурност.

Генерално пълномощно: Широк обхват, големи рискове

Генералното (общо) пълномощно дава на пълномощника изключително широки права. Обикновено текстът съдържа формулировки като „да ме представлява пред всички държавни, общински и съдебни органи, физически и юридически лица, да подписва всякакви документи от мое име, да управлява и да се разпорежда с цялото ми движимо и недвижимо имущество…“.

Рискове:

  • Липса на контрол: С такъв документ пълномощникът може да продаде имотите Ви, да изтегли всичките Ви пари от банките, да учреди ипотеки или да Ви задължи с кредити, без да имате нужда от допълнително съгласие.
  • Висок потенциал за злоупотреба: Дори при най-голямо доверие, обстоятелствата се променят. Генералното пълномощно е покана за проблеми, ако попадне в грешните ръце или отношенията се влошат.
  • Неприемане от някои институции: Все повече банки и институции отказват да работят с общи пълномощни поради високия риск и изискват изрично (специално) пълномощно за конкретната операция.
Моят съвет от практиката: Избягвайте издаването на генерално пълномощно на всяка цена. Единственото изключение е, ако го давате на съпруг/а или дете, в което имате абсолютно и безпрекословно доверие, и то за управление на текущи дела при Ваше продължително отсъствие от страната. Дори тогава, консултирайте се с адвокат за включване на предпазни клаузи.

Специално (изрично) пълномощно: Конкретност и сигурност

Специалното пълномощно е златният стандарт в упълномощаването. То оправомощава пълномощника да извърши едно или няколко конкретни, изрично изброени действия. Това е Вашият щит срещу злоупотреби.

Примери за текст в специално пълномощно:

  • „… да продаде от мое име и за моя сметка следния мой недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №5, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 4“,…, за цена, не по-ниска от 150 000 (сто и петдесет хиляди) €…“
  • „… да изтегли от моята банкова сметка с IBAN BGXX…YYYY…ZZZZ в „Банка XYZ“ сумата от 5 000 (пет хиляди) €.“
  • „… да ме представлява пред КАТ-Пътна полиция за регистриране на закупен от мое име лек автомобил марка „BMW“, модел „X5“, с номер на рама WBA…“
Предимства:
  • Пълен контрол: Вие дефинирате точните параметри на сделката – предмет, минимална цена, срок, конкретни действия.
  • Минимален риск: Пълномощникът не може да излезе извън рамките на възложеното. Всеки негов акт извън тези правомощия не Ви обвързва (съгласно чл. 42 от ЗЗД).
  • Предпочитано от институциите: Всички банки, нотариуси и държавни органи предпочитат работата със специални пълномощни заради яснотата и правната сигурност.

Пълномощно за процесуално представителство

Това е специфичен вид пълномощно, с което се упълномощава адвокат да представлява страна по съдебно дело. Редът е уреден в чл. 32-35 от ГПК. Такова пълномощно обикновено не изисква нотариална заверка, освен ако с него не се дават права за разпореждане с предмета на спора (напр. продажба на имот), което отново ни връща към общия режим на чл. 37 от ЗЗД.

Нотариална заверка: Подпис, съдържание или и двете?

Това е един от най-често неразбраните аспекти на нотариалните удостоверявания. Разликата в отговорността на нотариуса и в правната сила на документа е огромна.

Заверка на подпис (удостоверяване на подпис)

При този вид заверка, Вие се явявате пред нотариуса с предварително подготвен документ (пълномощно). Нотариусът извършва следното:

  1. Проверява Вашата самоличност с валиден документ (лична карта/паспорт).
  2. Вие полагате своя подпис върху документа пред него. Ако е подписан предварително, трябва да потвърдите, че подписът е Ваш.
  3. Нотариусът поставя специално удостоверяване, печат и подпис, с което удостоверява единствено, че подписът под документа е именно на явилото се лице.
Важно: При заверка на подпис, нотариусът НЕ носи отговорност за съдържанието на документа. Той не проверява дали написаното е законосъобразно, дали не накърнява добрите нрави или дали защитава Вашите интереси. Цялата отговорност за текста е Ваша. Това е най-често прилаганата заверка за пълномощни за продажба на МПС, дружествени дялове и др.

Заверка на подпис и съдържание (удостоверяване на дата, подпис и съдържание)

Това е много по-ангажираща и сигурна процедура. При нея нотариусът:

  1. Проверява самоличността Ви.
  2. Проверява съдържанието на документа. Той е длъжен да се увери, че то съответства на законовите изисквания и добрите нрави. Често нотариусът сам изготвя текста по Вашите указания.
  3. Прочита Ви съдържанието и се уверява, че го разбирате и то отразява Вашата воля.
  4. Вие подписвате документа пред него.
  5. Документът се изготвя в два еднообразни екземпляра – един за Вас и един, който остава за съхранение в архива на нотариуса.
Този вид заверка е задължителен за определени документи (напр. декларация за отказ от наследство), но е силно препоръчителен за пълномощни за разпореждане с недвижими имоти. Цената е по-висока, но осигурява несравнимо по-голяма правна сигурност. Екземплярът в архива на нотариуса служи като вечно доказателство за съдържанието и датата на документа.

Процедура по издаване на нотариално заверено пълномощно: Как протича процедурата

Процесът е стандартизиран и бърз, ако сте подготвени.

  1. Подготовка на текста: Решете какъв вид пълномощно Ви е нужно (задължително изберете специално, освен в изключителни случаи). Опишете правата, които давате, максимално точно и изчерпателно. Можете да ползвате образец, но е най-добре да се консултирате с адвокат или да възложите изготвянето на нотариуса.
  2. Избор на нотариус: Можете да посетите всеки нотариус на територията на Република България, независимо от адресната Ви регистрация. Пълен списък на действащите нотариуси можете да намерите на сайта на Нотариалната камара.
  3. Посещение при нотариуса: Упълномощителят (лицето, което дава правата) трябва да се яви лично. Пълномощникът не е необходимо да присъства.
  4. Идентификация и проверка: Представете валиден документ за самоличност. Нотариусът ще провери данните Ви и ще Ви зададе въпроси, за да се увери, че разбирате съдържанието и последиците от подписването на пълномощното.
  5. Подписване: Полагате подпис върху документа пред нотариуса.
  6. Удостоверяване, регистрация и заплащане: Нотариусът поставя своя печат и удостоверителен надпис, вписва извършеното удостоверяване в своя общ регистър и събира дължимата нотариална такса. Вие получавате готовия заверен документ.

Необходими документи за издаване на пълномощно

Списъкът е кратък, но без тези документи процедурата е невъзможна:

  • За упълномощителя (физическо лице):
    • Валиден документ за самоличност в оригинал: лична карта, паспорт или разрешение за постоянно пребиваване.
  • За упълномощителя (юридическо лице - фирма):
    • Валиден документ за самоличност на законния представител (управител, изпълнителен директор).
    • Нотариусът извършва служебна проверка в Търговския регистър за актуалното състояние на фирмата и кой има право да я представлява.
    • В някои случаи може да е необходимо решение на Общото събрание на съдружниците/акционерите, ако уставът или дружественият договор го изискват за определени разпоредителни сделки.
  • Данни за упълномощеното лице (пълномощника):
    • Не е нужно физическото му присъствие, но трябва да предоставите неговите/нейните три имена, ЕГН и данни от лична карта (номер, дата и място на издаване). Най-малката грешка в тези данни може да направи пълномощното неизползваемо. Препоръчително е да носите копие от личната му карта.
  • Проект на пълномощното (по желание):
    • Ако сте го подготвили предварително, носете го на хартиен носител или на електронен носител (флашка).

Срокове и Такси (към 2026 г. в €)

Нотариалните такси са строго регламентирани в Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Те не се определят свободно от нотариуса. Посочените суми са базови и върху тях се начислява 20% ДДС. Валутата е €, съгласно присъединяването на България към Еврозоната.

Нотариална услуга Базова такса (в €) Срок за изпълнение Забележки
Удостоверяване на подпис на пълномощно (без материален интерес) 10.00 € за първия подпис Веднага Това е най-честият случай. За всеки следващ подпис на същия документ таксата е значително по-ниска.
Удостоверяване на подпис и съдържание на пълномощно (без материален интерес) 15.00 € Веднага Таксата е по-висока заради по-големия ангажимент на нотариуса.
Изготвяне на проект на пълномощно от нотариус 15.00 € - 25.00 € Веднага Таксата варира според сложността на пълномощното. Заплаща се отделно от таксата за заверка.
Удостоверяване на пълномощно с определен материален интерес Пропорционална такса според интереса Веднага Прилага се по-рядко. Таксата се изчислява по таблица в Тарифата. Например, за пълномощно за теглене на конкретна сума.
Нотариална покана за оттегляне на пълномощно 25.00 € + такса за връчване 1-3 работни дни Таксата за връчване зависи от начина (лично от нотариус, по пощата).

Срок на действие на пълномощното и неговото оттегляне

Издаването на пълномощно е само началото. Важно е да знаете кога то престава да действа и как можете да го прекратите.

Колко дълго е валидно едно пълномощно?

Законът не поставя общ максимален срок на валидност. Срокът се определя от:

  • Волята на упълномощителя: Можете да посочите конкретна дата, до която пълномощното е валидно (напр. „валидно до 31.12.2026 г.“), или да го обвържете с настъпването на събитие (напр. „валидно до финализиране на сделката за продажба на имот…“).
  • Липса на срок: Ако в пълномощното не е посочен срок, то се счита за безсрочно. То е валидно докато не бъде прекратено на някое от предвидените в закона основания.

Законът изрично предвижда кога упълномощаването се прекратява. Съгласно чл. 41 от ЗЗД, то се прекратява освен с изтичането на срока, и с:

  • Оттеглянето му от упълномощителя.
  • Отказа от него от страна на пълномощника.
  • Смъртта на упълномощителя или пълномощника или поставянето им под запрещение.
  • С прекратяването на юридическото лице, ако то е било упълномощител или пълномощник.

Как да оттегля пълномощно? Процедура и правни последици

Оттеглянето е Вашето право да прекратите едностранно дадените права. Процедурата е критично важна, за да бъде оттеглянето противопоставимо на пълномощника и на третите лица.

Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗЗД, прекратяването на упълномощаването не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.

Практически стъпки за сигурно оттегляне:

  1. Подгответе уведомление за оттегляне: Напишете писмено уведомление, в което ясно заявявате, че оттегляте пълномощно №…/дата…, заверено от нотариус…
  2. Заверете нотариално подписа си под уведомлението за оттегляне пред който и да е нотариус.
  3. Незабавно уведомете пълномощника: Най-сигурният начин е чрез нотариална покана. Така ще имате официално доказателство, че той е уведомен. Алтернатива е препоръчано писмо с обратна разписка.
  4. ‼️ ВАЖНА СТЪПКА: Вписване в Електронния регистър на пълномощните: Нотариусът, който е заверил подписа Ви под уведомлението за оттегляне, е длъжен по силата на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) да изпрати информация за оттеглянето за вписване в централизирания електронен регистър „Единство“, поддържан от Нотариалната камара. Това е публичният акт, който прави оттеглянето Ви известно за всички трети лица (банки, други нотариуси, институции). Всеки нотариус е длъжен да прави справка в този регистър преди да изповяда сделка с пълномощно.

Рискове и санкции при злоупотреба с пълномощно

Рисковете са основно за упълномощителя и са свързани с недобросъвестността на пълномощника.

  • Действие без представителна власт: Ако пълномощникът извърши сделка извън обхвата на дадените му права или след като пълномощното е оттеглено, тези действия не пораждат права и задължения за Вас. Сделката е в състояние на „висяща недействителност“. Съгласно чл. 42 от ЗЗД, Вие можете да я потвърдите. Ако не я потвърдите, лицето, което е действало като пълномощник, дължи обезщетение на другата страна по сделката.
  • Гражданска отговорност на пълномощника: Ако пълномощникът Ви причини вреди чрез своите действия (дори в рамките на пълномощното, но недобросъвестно), той носи имуществена отговорност към Вас и дължи обезщетение.
  • Наказателна отговорност: Злоупотребата с пълномощно може да съставлява престъпление по Наказателния кодекс. Например, ако пълномощникът продаде имота Ви и задържи парите за себе си, това може да е обсебване (чл. 206 от НК). Използването на неистинско или преправено пълномощно е документна измама (чл. 309 от НК).

Съвети от практиката: Как да се предпазим?

  1. Бъдете обсесивно конкретни: Винаги използвайте специално пълномощно. Вместо „да се разпорежда с имотите ми“, напишете „да продаде АПАРТАМЕНТ №Х, за цена не по-ниска от Y €, като получи сумата по моята банкова сметка Z“.
  2. Поставяйте срокове: Дори на най-доверения човек, дайте пълномощно със срок на валидност. Това е автоматичен предпазен механизъм.
  3. Никога не подписвайте празен лист: Никога, при никакви обстоятелства, не подписвайте празен лист хартия или документ, чието съдържание не разбирате напълно. Това е покана за измама.
  4. Използвайте заверка на подпис и съдържание: За сделки с висок материален интерес (имоти, големи заеми), инвестицията в заверка на подпис и съдържание е най-добрата Ви застраховка.
  5. Проверявайте пълномощните, които Ви се представят: Ако сключвате сделка с пълномощник, помолете нотариуса да направи справка в регистъра на Нотариалната камара за валидността на пълномощното. Това е безплатна и бърза проверка, която може да Ви спести огромни проблеми.
  6. Оттегляйте своевременно и правилно: При най-малкото съмнение или промяна в доверието, оттеглете пълномощното незабавно по описаната процедура.

Често задавани въпроси (FAQ)

1. Трябва ли упълномощеното лице да присъства при нотариуса?
Не. При издаването на пълномощното е необходимо личното присъствие само на упълномощителя – лицето, което дава правата. Необходимо е само да носите точните данни на пълномощника.
2. Мога ли сам да напиша текста на пълномощното?
Да, можете. Законът не изисква текстът да е изготвен. Въпреки това, за всичко по-сложно от заверка на документи пред институция, е силно препоръчително да се консултирате с адвокат или да поискате от нотариуса да изготви текста. Една грешна дума може да промени изцяло смисъла и последиците.
3. Колко струва нотариалната заверка на пълномощно през 2026 г.?
За най-честия случай – пълномощно без определен материален интерес (напр. за продажба на имот) – таксата за заверка на подпис е около 10.00 € + ДДС. За заверка на подпис и съдържание е около 15.00 € + ДДС. Ако нотариусът изготвя и текста, се дължи допълнителна такса.
4. Какво се случва с пълномощното при смърт на упълномощителя?
Съгласно чл. 41 от ЗЗД, упълномощаването се прекратява автоматично със смъртта на упълномощителя (или на пълномощника). Всякакви действия, извършени от пълномощника след този момент, са невалидни и не обвързват наследниците.
5. Мога ли да използвам в България пълномощно, издадено в чужбина?
Да, но трябва да е спазена определена процедура. Ако държавата, в която е издадено, е страна по Хагската конвенция от 1961 г., върху пълномощното трябва да бъде поставен печат „Апостил“ (Apostille). Ако не е, документът подлежи на по-сложна процедура по легализация. Пълномощното трябва да има и превод на български език, извършен от заклет преводач.
6. Къде мога да проверя дали едно пълномощно е валидно или е оттеглено?
Можете да помолите всеки български нотариус да извърши справка в електронния регистър на Нотариалната камара. Тази справка показва всички вписани оттегляния и прекратявания на пълномощни. Това е задължителна стъпка за всеки нотариус преди изповядване на сделка с имот.
7. Каква е разликата между генерално и специално пълномощно?
Генералното пълномощно дава широки, почти неограничени права за представителство и разпореждане с имущество, носейки огромен риск. Специалното пълномощно дава права само за извършване на едно или няколко конкретно и изчерпателно описани действия, което осигурява контрол и сигурност за упълномощителя.