Въведение: Защо нотариалната заверка на подпис е крайъгълен камък в правото?

Нотариалната заверка на подпис удостоверява, че подписът е положен или потвърден пред нотариус, и има важно доказателствено значение. Правилният избор на вид заверка намалява риска от спорове и злоупотреби.

Правна рамка на нотариалните удостоверявания

Нотариалната дейност в България не е произволна; тя е строго регламентирана от няколко основни законови акта, които гарантират нейната безпристрастност, законосъобразност и доказателствена сила. Разбирането на тази рамка е ключово за осъзнаването на тежестта на нотариалния подпис.

Основни законови стълбове

Дейността на нотариусите се регулира основно от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Той урежда статута на нотариусите, тяхната компетентност, права и задължения. Самите удостоверителни производства, включително заверката на подпис, са детайлно описани в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), по-конкретно в Част шеста, „Охранителни производства“, Глава петдесет и четвърта „Нотариални производства“.

Съгласно чл. 589, ал. 1 от ГПК, „При явяване на лицето пред нотариуса то може да поиска удостоверяване на подписа си върху частен документ.“

Този текст е сърцето на процедурата. Той постановява ключовото изискване – личното явяване на лицето. Нотариусът удостоверява, че подписът, положен върху документа, действително принадлежи на лицето, което се е явило пред него и се е легитимирало по надлежния ред.

Други важни закони, които често изискват нотариална заверка, са:

Всеки от тези закони въвежда специфични изисквания, правейки нотариалната заверка не просто препоръчителна, а абсолютно задължителна за действителността на определени правни действия.

Разграничение: Заверка на подпис, съдържание и вярност с оригинала

Една от най-честите грешки, които гражданите допускат, е смесването на различните видове нотариални удостоверявания. Те имат коренно различна цел и правни последици. Нека ги разграничим ясно.

1. Удостоверяване на подпис (Заверка на подпис)

Това е най-разпространената нотариална услуга. При нея нотариусът удостоверява две неща:

  1. Самоличността на лицето, което полага подписа.
  2. Факта, че подписът е положен пред него или че лицето е признало пред него вече положения подпис за свой.

Важно: При заверката на подпис, нотариусът НЕ носи отговорност за съдържанието на документа. Той не проверява дали написаното в декларацията или договора е вярно, законосъобразно или в интерес на страните. Неговата роля е да бъде безпристрастен свидетел на акта на подписване и да удостовери кой го е извършил. Документът остава частен документ, но с официално удостоверен подпис.

2. Удостоверяване на дата и съдържание (едновременно)

Тази процедура е значително по-сложна и ангажираща за нотариуса. Тя се извършва основно при съставянето на нотариални актове. Тук нотариусът не само удостоверява подписите, но и:

  • Удостоверява датата на съставяне на документа.
  • Удостоверява съдържанието, като проверява дали то отговаря на закона и добрите нрави. Нотариусът прочита документа на страните и те потвърждават, че това е тяхната воля.

Документите с удостоверено съдържание, като нотариалните актове за собственост, имат т.нар. обвързваща доказателствена сила. Това означава, че написаното в тях се счита за вярно до доказване на противното чрез специално съдебно производство (иск за оспорване истинността на нотариален акт).

Както е посочено в чл. 129, ал. 2 от Търговския закон, прехвърлянето на дружествен дял в ООД се извършва с договор с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена по-тежка форма.

Това е пример за хибридна форма, която законът изрично изисква за определени сделки, за да им придаде максимална сигурност.

3. Удостоверяване на препис (Заверка „Вярно с оригинала“)

Тази заверка е коренно различна. Нейната цел е да удостовери, че представеното копие (препис) на даден документ е идентично с оригинала, който е бил представен на нотариуса. Процедурата е регламентирана в чл. 595 от ГПК.

При заверка „Вярно с оригинала“, нотариусът извършва следните действия:

  • Сравнява представения му оригинал с копието.
  • Ако те са идентични, той поставя върху копието специален щемпел „Вярно с оригинала“, подписва го и поставя своя печат.

Ключов момент: Нотариусът не удостоверява автентичността или верността на съдържанието на оригиналния документ. Той само потвърждава, че копието е точно негово възпроизвеждане. Ако оригиналният документ е фалшив, завереното копие също ще бъде копие на фалшификат, но заверката на нотариуса ще е законосъобразна, защото той е удостоверил единствено идентичността между двата документа.

Кога нотариалната заверка на подпис е задължителна?

В много случаи заверката на подпис е препоръчителна за по-голяма сигурност, но в други законът я е превърнал в задължително условие за валидността на правния акт. Липсата й в тези случаи води до нищожност – все едно действието никога не е било извършвано. Ето някои от най-честите хипотези:

В Търговското право

  • Договор за прехвърляне на дружествен дял в ООД: Както споменахме, чл. 129, ал. 2 от ТЗ изисква нотариална заверка на подписите и съдържанието едновременно.
  • Протоколи от решения на едноличния собственик на капитала: За валидността на решенията на еднолично ООД или ЕАД формата е писмена, но за доказване пред трети лица и пред Агенцията по вписванията, заверката на подпис е стандартна практика и често изисквана от банки и контрагенти.
  • Съгласие за управление и образец от подпис (спесимен) на управител: Съгласно Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, при първоначална регистрация или промяна на управител, се представя нотариално заверен образец от подписа му.

При сделки с МПС

Една от най-масовите процедури. Съгласно чл. 144, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), собствеността на регистрирани автомобили се прехвърля с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните. Без тази заверка, КАТ („Пътна полиция“) няма да извърши пререгистрация на автомобила на името на новия собственик.

В Семейното и Наследственото право

  • Декларация-съгласие за пътуване на дете в чужбина: Когато дете, ненавършило 18 години, пътува в чужбина само или придружено само от единия родител, е необходима писмена декларация за съгласие от другия родител (или от двамата) с нотариално заверен подпис. Това е мярка за защита срещу незаконно извеждане на деца, произтичаща от чл. 127а от Семейния кодекс и международни регулации.
  • Брачен договор: Според чл. 39, ал. 1 от СК, брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариално удостоверяване на съдържанието и на подписите.
  • Декларация за отказ от наследство: Отказът от наследство трябва да бъде направен с писмено заявление до районния съд, в чийто район е открито наследството, като подписът на заявителя трябва да е нотариално заверен (чл. 52 от Закона за наследството).

При сделки и разпореждания с имоти

  • Пълномощно за разпореждане с недвижим имот: Пълномощното, с което упълномощавате някого да продаде, дари или ипотекира ваш имот, задължително трябва да бъде с нотариална заверка на подписа и съдържанието. Това е изрично изискване на чл. 37 от ЗЗД във връзка с чл. 18 от ЗЗД.
  • Декларации по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ): Декларациите за придобит имот, които се подават в общината, макар и невинаги да изискват заверка, често се представят с такава за по-голяма сигурност.
  • Декларация за съгласие от съпруг: При продажба на имот, който е съпружеска имуществена общност (СИО), съпругът-непродавач трябва да даде съгласие. Това съгласие обикновено се дава с декларация с нотариално заверен подпис, ако лицето не присъства лично на сделката.

Процедура „Ред на действията“ за заверка на подпис

Макар да изглежда сложен, процесът е стандартизиран и бърз, ако сте добре подготвени. Ето как протича той:

Стъпка 1: Подготовка на документа

Преди да отидете при нотариуса, документът, чийто подпис ще заверявате (декларация, пълномощно и др.), трябва да бъде напълно готов. Това означава да е написан, разпечатан в необходимия брой екземпляри и да сте се уверили, че съдържанието му отговаря на вашата воля. Важно: НЕ ПОДПИСВАЙТЕ ДОКУМЕНТА ПРЕДВАРИТЕЛНО! Подписът трябва да се положи в кантората, пред очите на нотариуса.

Стъпка 2: Избор на нотариус

За удостоверяване на подпис на частен документ важи правилото за общонационална компетентност. Съгласно чл. 589, ал. 2 от ГПК, това удостоверяване може да бъде извършено от всеки нотариус в страната, без значение от постоянния ви адрес или местонахождението на имот. Това ви дава гъвкавост. Можете да намерите списък с всички действащи нотариуси и техните адреси в официалния регистър на Нотариалната камара.

Стъпка 3: Посещение в нотариалната кантора и легитимация

При посещението си носете подготвения, но неподписан документ и вашия валиден документ за самоличност. Първото нещо, което нотариусът или неговият служител ще направи, е да ви легитимира. Процесът включва:

  • Проверка на документа за самоличност: лична карта, паспорт или разрешение за постоянно пребиваване за чужденци.
  • Проверка на валидността на документа: Нотариусът е длъжен да откаже удостоверяване, ако документът за самоличност е с изтекъл срок, повреден до степен на нечетливост или има съмнения за неговата автентичност.
  • Сравняване на лицето с фотографията в документа.

Стъпка 4: Полагане на подпис

След като самоличността ви е установена, нотариусът ще ви покани да положите своя подпис на определените за това места върху документа. Вие трябва да се подпишете собственоръчно пред него. Ако по някаква причина вече сте подписали документа, нотариусът ще ви накара да потвърдите устно, че подписът е ваш. В практиката обаче почти винаги се изисква подписване на място.

Стъпка 5: Извършване на нотариалното удостоверяване

След като се подпишете, нотариусът извършва самото удостоверяване. Той поставя на документа специален удостоверителен надпис (щемпел), който съдържа текст от рода на: „Днес, [дата], в град [град], пред мен, [име на нотариуса], нотариус с район на действие [район], се яви [име на лицето], с ЕГН/ЛНЧ [номер], който се легитимира с [вид и номер на документ за самоличност], и положи подписа си под този документ/призна подписа си за свой.“

Нотариусът подписва това удостоверяване и поставя своя официален печат. Накрая, той вписва извършеното удостоверяване в своя общ регистър под пореден номер.

Стъпка 6: Заплащане на такса и получаване на документа

Последната стъпка е да заплатите дължимата нотариална такса, за което ще получите разписка или фактура. След това получавате обратно вашия документ, вече с извършена нотариална заверка.

Необходими документи

Списъкът с документи е кратък, но без тях процедурата е невъзможна:

  • Валиден документ за самоличност:
    • За български граждани: лична карта или паспорт.
    • За граждани на ЕС: лична карта или паспорт, издадени от съответната държава членка.
    • За граждани на трети страни: паспорт и/или български документ за пребиваване (разрешение за пребиваване).
  • Документът, който ще се заверява: Всички екземпляри, които се нуждаят от заверка. Трябва да е финализиран като текст, но неподписан.
  • Допълнителни документи (ако са приложими):
    • Пълномощно: Ако се подписвате в качеството си на пълномощник на друго лице или управител на фирма.
    • Удостоверение за актуално състояние: Ако подписвате като представител на юридическо лице (въпреки че нотариусите имат достъп до Търговския регистър и могат да направят справка на място).
    • Удостоверение за наследници: Ако подписвате документ, свързан с наследство.

Срокове и такси за нотариална заверка (актуални към 2026 г. в €)

Срок: Удостоверяването на подпис е бърза процедура. Ако всички документи са изрядни, тя се извършва веднага, на място в кантората. Обикновено отнема между 10 и 30 минути, в зависимост от натовареността на нотариуса.

Такси: Нотариалните такси са строго регламентирани в Тарифата за нотариалните такси към ЗННД. Те не се определят свободно от нотариуса. От 2026 г. таксите се събират в евро. По-долу е представена таблица с основните такси, изчислени на база законоустановените левови стойности. върху тези такси се начислява 20% ДДС, тъй като нотариусите са регистрирани по ЗДДС лица.

Вид удостоверяване Правно основание (Тарифа към ЗННД) Такса в € (без ДДС)
Удостоверяване на подпис на частен документ без определен материален интерес (напр. декларация, покана) т. 8, б. „а“ €2.56 за първия подпис; €1.02 за всеки следващ на същия документ
Удостоверяване на подпис на пълномощно за разпореждане с имущество т. 8, б. „б“ €5.11 (за подпис)
Удостоверяване на подпис върху документ с определен материален интерес (напр. договор за заем, договор за наем) т. 8а Пропорционална такса съгласно т. 1, но не по-малко от €15.34
Удостоверяване на препис (вярност с оригинала) т. 9 €1.02 за първата страница; €0.51 за всяка следваща страница
Удостоверяване на дата на частен документ т. 7 €2.56

Пояснение за т. 8а: Когато заверявате подпис върху документ, който има ясен финансов израз (материален интерес), таксата не е фиксирана. Например при договор за заем от €10,000, таксата се изчислява пропорционално на сумата по същата скала, по която се изчисляват таксите за нотариални актове. Минималната такса обаче не може да бъде по-ниска от €15.34 (без ДДС). Това често изненадва гражданите, които очакват стандартна такса от няколко евро.

Санкции и рискове при липса или неправилна заверка

Пренебрегването на изискването за нотариална заверка не е просто пропуск, а може да има сериозни и скъпоструващи последици.

  • Нищожност на сделката: Това е най-тежката санкция. Ако законът изисква нотариална заверка за валидност (както при продажба на МПС), а тя липсва, договорът е нищожен. Той не поражда никакви правни последици. Платените суми подлежат на връщане, но често това става по съдебен ред.
  • Недоказуемост и оспоримост: Документ без заверен подпис е лесна мишена за оспорване. В един съдебен спор страната, която твърди, че подписът не е неин, може лесно да поиска графологична експертиза. Нотариалната заверка пресича този риск в зародиш, тъй като нотариусът е официално длъжностно лице, удостоверило подписването.
  • Наказателна отговорност: Използването на документ с неистински подпис или подправянето на подпис с цел да се създаде или докаже някакво право, е престъпление по Наказателния кодекс (най-често по чл. 309 от НК - документна измама). Наказанията включват лишаване от свобода.
  • Административни пречки: Много институции (банки, общини, Агенция по вписванията, КАТ) просто ще откажат да приемат и обработят вашите документи, ако липсва изискуемата нотариална заверка, което ще забави или осуети напълно вашите планове.

Съвети от практиката: Как да избегнем проблеми?

  1. Проверете валидността на личната си карта. Това е най-честата причина за отказ. Ако е изтекла, първо я подновете.
  2. Четете преди да подпишете. Нотариусът удостоверява самоличността, не вашето съгласие или разбиране. Прочетете внимателно всяка клауза, особено когато подписвате пълномощно или договор. След подписа вие сте обвързани със съдържанието.
  3. Ако документът е на чужд език. Съгласно чл. 22 от ЗННД, ако вие или нотариусът не владеете езика, на който е съставен документът, задължително трябва да се приложи превод, извършен от заклет преводач. Преводът се заверява заедно с документа.
  4. Внимавайте с обхвата на пълномощните. Когато упълномощавате някого, бъдете максимално конкретни за какви действия го упълномощавате. Широките, „общи“ пълномощни крият сериозни рискове от злоупотреби.
  5. Изисквайте разписка за платената такса. Тя е вашият финансов документ, удостоверяващ извършената услуга и платения хонорар.
  6. Не се притеснявайте да задавате въпроси. Ако нещо не ви е ясно, попитайте нотариуса или неговите сътрудници. Тяхно задължение е да разяснят процедурата.

Често задавани въпроси (FAQ)

1. Може ли майка ми да отиде да завери подпис на декларация вместо мен?
Не. Нотариалната заверка на подпис изисква личното явяване на лицето, което се подписва. Единственото изключение е, ако майка ви има изрично нотариално заверено пълномощно от вас, което й дава право да подписва конкретния вид декларация от ваше име и за ваша сметка. Но тогава тя ще подпише документа със своя подпис, като пълномощник.
2. Колко време е валидна една нотариална заверка?
Самата заверка като удостоверяване няма срок на годност. Тя удостоверява факт, който се е случил в миналото – че на определена дата вие сте подписали даден документ. Валидността обаче може да има самият документ. Например, пълномощните често имат срок на действие, а някои декларации (като за семейно положение пред банка) се приемат до 3 или 6 месеца от издаването им.
3. Нотариусът проверява ли дали написаното в декларацията ми е вярно?
Не. При заверка на подпис нотариусът не проверява и не носи отговорност за верността на съдържанието на документа. Цялата отговорност за декларираните обстоятелства е ваша, включително и наказателната такава при деклариране на неверни данни (чл. 313 от НК).
4. Защо таксата за пълномощно за продажба на кола е по-висока от таксата за декларация до училище?
Защото попадат в различни хипотези на Тарифата. Декларацията до училище е документ без определен материален интерес и таксата е фиксирана (€2.56 + ДДС). Пълномощното за разпореждане с имущество (каквато е колата) е с по-висока фиксирана такса (€5.11 + ДДС) поради по-голямата отговорност. Ако пък подписвахте договор за наем, таксата щеше да е пропорционална на наемната цена и вероятно още по-висока.
5. Мога ли да заверя подпис в българско посолство в чужбина?
Да. Българските консулски длъжностни лица в чужбина изпълняват и нотариални функции, включително заверка на подписи. Тази заверка има същата правна сила в България, както и извършената от нотариус в страната. Това е изключително удобство за българските граждани, пребиваващи в чужбина.
6. Каква е разликата между нотариус и помощник-нотариус?
Помощник-нотариусът по заместване е лице, което има същите права като нотариуса, докато го замества (при отсъствие, болест и т.н.). Неговите удостоверявания имат абсолютно същата сила. В кантората може да има и други помощници, които нямат право да извършват удостоверявания, а само подготвят документи. Винаги проверявайте кой извършва заверката – това трябва да е или самият нотариус, или регистриран помощник-нотариус по заместване.