Неплатен отпуск — правила, максимален размер, осигуряване

Правна рамка – кои закони и членове уреждат неплатения отпуск

Основният стълб, който урежда правото на неплатен отпуск, е Кодексът на труда (КТ). Неговата законова регламентация се съдържа главно в следните текстове:

Член 160, ал. 1 от КТ – Общото правило за ползване на неплатен отпуск. Той се предоставя по искане на работника или служителя със съгласието на работодателя, независимо от това дали служителят е ползвал или не платения си годишен отпуск, и независимо от продължителността на неговия трудов стаж.
Член 160, ал. 3 от КТ – Ключова разпоредба, регламентираща зачитането на неплатения отпуск за трудов стаж. Законът поставя ясна граница от до 30 работни дни в рамките на една календарна година, които се признават за трудов стаж. Всеки ден над този лимит не се признава за трудов стаж, освен ако това не е изрично предвидено в закон.
Член 167а от КТ – Специален вид неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Този отпуск е субективно право на служителя (баща или майка) в размер до 6 месеца, като работодателят е длъжен да го разреши при спазване на законовите изисквания.
Член 171 от КТ – Неплатен отпуск за обучение, кандидатстване в училище или за полагане на изпити.

Връзката между Кодекса на труда и осигурителната система се осъществява чрез Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО):

Чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО определя, че за осигурителен стаж се зачита времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година.
Чл. 40, ал. 1, т. 1, буква 'б' от ЗЗО регламентира разпределението на тежестта за здравноосигурителните вноски по време на ползване на неплатен отпуск.

„Важно е да се разграничава трудовият стаж от осигурителния стаж. Въпреки че и в двата случая лимитът за автоматично признаване без осигурителни вноски е 30 работни дни в рамките на една календарна година, механизмите за тяхното изчисляване, деклариране и последиците при превишаване се подчиняват на различни нормативни уредби.“

Условия и изисквания за ползване на неплатен отпуск

Основният вид неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ се характеризира с няколко основни условия, които определят неговата законосъобразност:

Двустранно съгласие

Неплатеният отпуск по чл. 160 от КТ не е субективно право на работника или служителя, което той може да упражни едностранно (за разлика от платения годишен отпуск при определени условия или отпуска по чл. 167а от КТ). За да бъде ползван този отпуск, е необходимо изричното писмено съгласие на работодателя. Работодателят има пълното право да откаже предоставянето на неплатен отпуск, ако производствената необходимост или организацията на работата изискват присъствието на служителя.

Принудителен неплатен отпуск – пълна незаконност

Изключително важна подробност е, че работодателят няма законово право едностранно да изпрати служител в неплатен отпуск. Всякакви опити за „принудителен неплатен отпуск“ поради намаляване на обема на работата, престой или финансови затруднения на предприятието представляват грубо нарушение на трудовото законодателство. В случаи на престой работодателят може да обяви престой по реда на чл. 120в от КТ или да премине към непълно работно време, но не може самостоятелно да лиши работника от правото му на трудово възнаграждение, като го вкара в неплатен отпуск без негово писмено състояние.

Връзка с платения годишен отпуск

Законът изрично посочва, че неплатен отпуск може да бъде поискан и разрешен независимо от това дали служителят е ползвал или не своя платен годишен отпуск. Няма правно изискване първо да се изчерпят дните платен отпуск и едва тогава да се премине към неплатен. Двата вида отпуск са напълно независими един от друг.

Процедура по разрешаване и документиране – Как протича процедурата

За да бъде изряден процесът пред контролните органи (ИТ и НАП), процедурата по разрешаване на неплатен отпуск трябва да бъде прецизно документирана. Пропускането на която и да е от стъпките може да се тълкува като незаконосъобразно отсъствие (самоволно неявяване на работа), което е основание за дисциплинарна отговорност, включително уволнение.

Подаване на писмено заявление от служителя: Началото на процедурата винаги се поставя с писмено заявление. Служителят трябва да адресира заявлението до управителя/представителя на работодателя. В него изрично се посочват началната дата на отпуска, общият брой работни дни, които се искат, и законното основание (най-често чл. 160, ал. 1 от КТ). Не е задължително (но е препоръчително) да се посочват конкретни лични причини.
Резолюция от страна на работодателя: Върху заявлението упълномощеното лице поставя своята резолюция („Да“, „Разрешавам“ или „Не се разрешава“), придружена с подпис и дата.
Издаване на писмена заповед: Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), ползването на отпуска се разрешава с писмена заповед на работодателя. Заповедта трябва да съдържа: трите имена и длъжността на служителя, основанието за ползване (чл. 160, ал. 1 КТ), началната дата на ползване, броя на работните дни, както и изрично отбелязване дали времето се признава за трудов стаж (до 30 работни дни в годината се отбелязва „със запазване на трудовия стаж“, а над този размер се указва дали е със или без трудов стаж).
Връчване на заповедта: Заповедта се връчва на служителя срещу подпис, преди той реално да преустанови изпълнението на трудовите си задължения. Копие от нея се съхранява в личното досие на служителя и се предава на счетоводния отдел.
Регистрация в Единния електронен трудов запис (ЕЕТЗ): С влизането в сила на реформите за премахване на хартиената трудова книжка и преминаването към Единния електронен трудов запис (ЕЕТЗ) през юни 2026 г., всяко ползване на неплатен отпуск, надхвърлящо 30 работни дни в годината, трябва да се отрази своевременно в новия електронен регистър, тъй като то води до промяна в натрупания трудов и осигурителен стаж.
Подаване на Декларация образец № 1 към НАП: Всеки месец, в който служителят е бил в неплатен отпуск, в НАП се изпраща Декларация образец № 1 с подходящите кодове в зависимост от това дали отпускът е със или без осигурителен стаж.

Списък на необходимите документи:

Заявление за ползване на неплатен отпуск: Попълва се от служителя в свободен текст или по вътрешнофирмен шаблон.
Заповед за разрешаване на отпуск: Официален документ на работодателя. Създава се в два екземпляра – за служителя и за досието.
Декларация за здравно осигуряване (ако е приложимо): Документ, с който служителят потвърждава, че не се осигурява на друго основание (например по друг трудов договор или граждански договор), за да се определи дължимостта на здравноосигурителните вноски.

Трудов и осигурителен стаж – как се отразява неплатеният отпуск

Един от най-важните аспекти на неплатения отпуск е неговото отражение върху трудовия и осигурителния стаж на работника. Много често служителите не осъзнават, че продължителното ползване на неплатен отпуск директно рефлектира върху техните пенсионни права и върху правото им на парични обезщетения от държавното обществено осигуряване (НОИ).

Параметър	До 30 работни дни (във всяка кал. година)	Над 30 работни дни (във всяка кал. година)	Неплатен отпуск по чл. 167а от КТ (за отглеждане на дете)
Признаване за Трудов стаж	Да, признава се автоматично без условия (чл. 160, ал. 3 КТ)	Не, освен ако е предвидено в изричен закон или указ	Да, целият размер (до 6 месеца) се признава за трудов стаж
Признаване за Осигурителен стаж	Да, признава се по силата на чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО	Не, времето над 30-ия работен ден не се зачита за осигурителен стаж	Да, признава се по реда на КСО за осигурителен стаж
Здравно осигуряване (кой плаща)	Работника (ако инициативата е негова) или Работодателя (ако е по негово искане)	Работника (чрез удържане от работодателя и внасяне)	За сметка на държавния бюджет (по силата на ЗЗО)
Право на Болнични от НОИ	Запазва се изцяло (лицето е осигурено за общо заболяване)	Губи се правото за дните извън осигурителен стаж	Запазва се съгласно специфичните текстове на КСО
Обезщетение за безработица	Натрупва се стаж за право на обезщетение	Дните над 30 не участват в необходимия стаж за борса	Натрупва се стаж съгласно КСО

Нека илюстрираме това с конкретен практически пример от практиката през 2026 г.:

Пример: Служителката Мария желае да ползва 50 работни дни неплатен отпуск по лични причини през календарната 2026 година. Всички дни се ползват наведнъж – от 1 май до средата на юли. Първите 30 работни дни от този период се признават както за трудов, така и за осигурителен стаж. Останалите 20 работни дни обаче остават 'празни' – за тях Мария няма да има натрупан нито един ден трудов стаж, нито един ден осигурителен стаж за пенсия. Това означава също, че датата на правото ѝ на редовен платен годишен отпуск в бъдеще ще се измести напред във времето пропорционално на тези 20 дни, тъй като през тях тя не е работила и не е трупала стаж за отпуск.

Важно уточнение – лимитът от 30 работни дни се отнася за една календарна година. Ако неплатеният отпуск е преходящ – например започва през декември 2025 г. и продължава през януари и февруари 2026 г. – лимитът от 30 работни дни се нулира на 1 януари. Това означава, че служителят може да ползва до 30 работни дни със стаж в края на 2025 г. и още до 30 работни дни със стаж в началото на 2026 г., без да губи права.

Здравно осигуряване през 2026 г. – изчисления, декларации и срокове

Един от най-големите проблеми в практиката е грешното администриране на здравното осигуряване по време на неплатен отпуск. Съгласно ЗЗО, никое физическо лице в България не може да остане без здравно осигуряване, дори и когато временно не получава доходи по трудов договор.

Кой дължи здравните вноски?

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, буква 'б' от ЗЗО, по време на ползване на неплатен отпуск отговорността за внасяне на здравноосигурителните вноски зависи от това по чия инициатива се ползва отпускът:

Ако неплатеният отпуск е по искане на работника (какъвто е масовият случай по чл. 160, ал. 1 от КТ), здравноосигурителната вноска е изцяло за сметка на работника. Работодателят обаче е длъжен да извърши техническото удържане и внасяне на сумата в бюджета на НАП. Тъй като работникът няма трудово възнаграждение за тези дни, той трябва да внесе необходимата сума в касата на фирмата или по банковата ѝ сметка, за да може предприятието да я преведе към НАП.
Ако неплатеният отпуск е по инициатива на работодателя (например принудително поради временен престой – което, както отбелязахме, е гранично със закона действие), вноската е изцяло за сметка на работодателя.

Как се изчислява вноската през 2026 година?

Размерът на здравноосигурителната вноска по време на неплатен отпуск не се изчислява върху реалната заплата на служителя, а върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.

За целите на изчислението през 2026 г., да приемем, че минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е установен в размер на 547 € Половината от тази сума е 274 € Здравноосигурителната вноска в България е в размер на 8%. Така, сумата за здравно осигуряване за един пълен месец в неплатен отпуск възлиза на 21,88 € (274 € * 8%).

Ако неплатеният отпуск покрива само част от работните дни в месеца, сумата се изчислява пропорционално на работните дни в този месец:

Единична вноска за ден = (Минимален осигурителен доход / 2) * 8% / Общ брой работни дни в месеца

Деклариране пред НАП

Работодателят е длъжен да подаде в НАП:

Декларация образец № 1: В нея за дните в неплатен отпуск се посочва съответният код за вид осигурен. За дните в неплатен отпуск, които се зачитат за осигурителен стаж, се попълва точка 16.1 (Дни в неплатен отпуск с осигурителен стаж). За дните извън стажа се отбелязва точка 16.2. В точка 21 се посочва договореният облагаем доход, който в случая е 0 €, но се попълва базата за здравно осигуряване.
Декларация образец № 6: Подава се в законоустановения срок заедно с дължимите суми за осигуровки.

Краен срок за внасяне: Дължимите здравни вноски трябва да се внесат в бюджета на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Например здравните вноски за неплатен отпуск през юни 2026 г. трябва да бъдат внесени най-късно до 25 юли 2026 г.

Финансово отражение и влияние върху данъците (ЗДДФЛ)

Ползването на неплатен отпуск има и сериозно данъчно отражение за служителя съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Тъй като по време на неплатен отпуск лицето не получава доходи по трудовия си договор, неговата месечна данъчна основа е 0 €

Проблемът с годишните данъчни облекчения

Този нулев доход може да се превърне в проблем при ползването на данъчни облекчения в края на годината (например данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ или облекчението за деца с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ). За да се ползват тези облекчения чрез работодателя в края на годината (декември), служителят трябва да има достатъчно натрупана годишна данъчна основа (облагаем доход). Ако лицето е прекарало голяма част от годината в неплатен отпуск, неговият облагаем доход може да се окаже по-нисък от размера на данъчното облекчение, което иска да ползва:

В такива случаи работодателят не може да възстанови пълния размер на облекчението в пълен размер през декемврийското изравняване.
Служителят ще трябва да подаде Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в НАП до 30 април на следващата година, като декларира и евентуални други доходи (например от наеми, граждански договори и др.), за да може държавата да му възстанови разликата по банков път.

Болнични и майчинство по време на неплатен отпуск

Един от най-сложните казуси в трудовото и осигурителното право е ползването на отпуск за временна неработоспособност (болничен) или бременност и раждане по време на неплатен отпуск.

Сценарий А: Болничен по време на неплатен отпуск ДО 30 работни дни

Тъй като първите 30 работни дни неплатен отпуск в годината се зачитат за осигурителен стаж, служителят се води за осигурено лице за всички осигурени социални рискове (включително общо заболяване и майчинство). Ако по време на тези 30 дни служителят се разболее:

Той има право да му бъде издаден болничен лист от ОПЛ (личния лекар) или ЛКК.
Служителят трябва да представи болничния лист на работодателя.
Важно: Неплатеният отпуск се прекъсва автоматично за периода на болничния. Служителят не може едновременно да бъде в неплатен отпуск и в болничен. На негово място се отразява отпуск за временна неработоспособност.
НОИ изплаща паричното обезщетение за временна неработоспособност по общия ред (започващо от третия работен ден, а първите два работни дни се заплащат от работодателя в размер на 70% от среднодневното брутно възнаграждение, съгласно правилата, валидни за 2026 г.).

Сценарий Б: Болничен по време на неплатен отпуск НАД 30 работни дни

Ако служителят е превишил прага от 30 работни дни и се намира в период, който не се зачита за осигурителен стаж, неговото осигуряване за общо заболяване и майчинство е прекъснато. Това води до драматични последици:

Ако лицето се разболее, то няма право на парично обезщетение от НОИ. Самият болничен лист ще бъде издаден само за оправдаване на отсъствието от работа пред работодателя, но НОИ ще откаже плащане, тъй като лицето е изгубило качеството си на „осигурено лице“ към датата на настъпване на събитието.
Работодателят също не дължи заплащане за първите два работни дни, тъй като лицето реално не е имало задължение да работи под режим на трудово възнаграждение.

Какво се случва при бременност и раждане?

Ако бременна служителка е в неплатен отпуск, който не се признава за осигурителен стаж, и настъпи моментът за излизане в отпуск за бременност и раждане (45 дни преди термина), тя трябва незабавно да поиска прекратяване на неплатения си отпуск. Ако не го направи, тя няма да има право на обезщетението от НОИ (което е в размер на 90% от осигурителния доход за предходните 24 месеца). С прекратяването на неплатения отпуск и завръщането на работа (дори и за един ден) осигурителните ѝ права се възстановяват и тя може законно да ползва държавното обезщетение.

Практически рискове при Неплатен отпуск

В дългогодишната юридическа практика се открояват няколко системни грешки, които работодателите и специалистите по „Човешки ресурси“ допускат при администрирането на неплатения отпуск. Ето как да ги разпознаете и предотвратите:

Грешка № 1: Изчисляване на 30-дневния лимит в календарни, а не в работни дни

Кодексът на труда и КСО говорят изрично за работни дни. Често софтуерът за ТРЗ или ТРЗ специалистите механично броят 30 календарни дни. Това е груба грешка. В рамките на една година служителят има право на 30 работни дни (което е приблизително месец и половина реално време), през които се признават правата му. Почивните дни (събота и неделя) и официалните празници не се включват в този лимит.

Грешка № 2: Липса на писмена заповед преди започване на отпуска

Допуска се служителят устно да се разбере с управителя и просто да спре да идва на работа, а документите да се оформят „ретроактивно“ в края на месеца. При една внезапна проверка от Инспекцията по труда в този междинен период, работодателят ще бъде санкциониран за липса на надлежно оформено присъствие/отсъствие на работното място. Глобите по Кодекса на труда за подобни нарушения започват от 767 € и могат да достигнат до 7 669 €

Грешка № 3: Незаконно удържане на здравни осигуровки без изрично съгласие / превод от работника

Когато неплатеният отпуск е за сметка на работника, работодателят няма право служебно да натрупа това задължение като „минус“ в неговата ведомост, ако по-късно няма откъде да го удържи (например ако служителят напусне веднага след отпуска). Най-чистият правен път е служителят да внесе сумата по банковата сметка на дружеството още при подаването на заявлението, или да подпише споразумение, че е съгласен сумата да бъде удържана от първата му следваща нетна заплата.

Грешка № 4: Невнасяне на здравни осигуровки за лица, които работят на друго място

Често се смята, че ако служителят има втори трудов договор при друг работодател, първият работодател е напълно освободен от задължението да му удържа здравни осигуровки за времето в неплатен отпуск под първия договор. Това не е автоматично. Първият работодател все пак трябва да провери дали сумарният доход на лицето при другия работодател надхвърля максималния осигурителен доход. Добра практика е да се изиска писмена декларация от служителя дали през съответния месец се осигурява на друго основание.

Какво да правим при отказ на работодателя или принуда

Както вече бе изяснено, неплатеният отпуск по чл. 160 от КТ изисква съгласието на двете страни. Какво обаче може да направи всяка от страните при конфликтна ситуация?

При отказ от страна на работодателя:

Ако служителят спешно се нуждае от отсъствие, но работодателят отказва да разреши неплатен отпуск, служителят няма право на самоволно отсъствие. Ако го направи, той рискува дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ за неявяване на работа в продължение на два последователни работни дни. В този случай единствените законови алтернативи на служителя са:

Ползване на натрупан платен годишен отпуск (ако има такъв и той бъде одобрен).
Ползване на неизползван отпуск за държавни или обществени задължения (ако е приложимо).
Прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие или с предизвестие.

При принуда от страна на работодателя:

Ако работодателят изисква от служителя да подпише заявление за неплатен отпуск под заплаха за уволнение или други репресивни мерки, служителят има следните възможности за защита:

Подаване на жалба до ИА „Главна инспекция по труда“: Инспекцията извършва бързи проверки по месторабота. Ако се установи, че голяма група служители са подали заявления с абсолютно еднакъв текст на една и съща дата без реална лична причина, това е индикатор за принуда и ИТ налага сериозни санкции и дава задължителни предписания за отмяна.
Доказване на принудата в съда: В случай на евентуално уволнение или последващ спор, писмени доказателства (имейли, съобщения в приложения, свидетелски показания), че работодателят е оказвал натиск за излизане в неплатен отпуск, могат да послужат за обявяване на последващите действия за незаконни.

Има ли максимален срок за ползване на неплатен отпуск по чл. 160 от КТ?

В Кодекса на труда няма установен максимален горен лимит за продължителността на неплатения отпуск. Работодателят може да разреши ползването му за месеци или години, стига да има писмено съгласие от двете страни. Важно е обаче да се знае, че само до 30 работни дни годишно се зачитат за трудов и осигурителен стаж.

Кой плаща здравните осигуровки, ако служителят е в неплатен отпуск по негово желание?

Здравноосигурителната вноска е изцяло за сметка на служителя. Тя се равнява на 8% върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за текущата година. Работодателят е длъжен технически да я удържи и внесе в НАП.

Може ли служител да работи на друго място по време на неплатен отпуск?

Да, напълно законно е служителят да сключи трудов договор за допълнителен труд (например по чл. 111 от КТ) или граждански договор с друг работодател, стига в основния му трудов договор да няма изрична забрана за конкурентна дейност.

Как се отразява неплатеният отпуск над 30 дни на правото за пенсиониране?

Всеки ден неплатен отпуск над тридесетия работен ден за календарната година не се зачита за осигурителен стаж. Това означава, че този период не се прибавя към общия стаж за пенсия и може да забави момента на пенсиониране.

Може ли неплатен отпуск да се прекрати предсрочно?

Да, неплатеният отпуск може да бъде прекратен предсрочно по всяко време по искане на служителя, но само със съгласието на работодателя, оформено с нова писмена заповед.

Какво представлява отпускът по чл. 167а от КТ и как се различава от обикновения?

Това е неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст с размер до 6 месеца за всеки родител. За разлика от общия неплатен отпуск, той се признава изцяло за трудов и осигурителен стаж и работодателят няма право да откаже неговото ползване.

Дължи ли се данък върху доходите за времето в неплатен отпуск?

Не, тъй като през този период лицето няма получен облагаем доход (заплата). Съответно не се дължи и не се удържа данък по ЗДДФЛ.

Губи ли се правото на болнични веднага след 30-ия ден неплатен отпуск?

Да. Тъй като след 30-ия работен ден осигуряването за общо заболяване и майчинство се прекъсва, служителят губи правото на парични обезщетения от НОИ при последващо боледуване, докато не се върне на работа.

Свързани статии

Трудов договор 2026 — задължителни клаузи и образец — 22 мин четене
Нощен труд — правила и допълнително заплащане — 22 мин четене
Обезщетения при прекратяване на трудовия договор — 25 мин четене