Фонд за справедлив преход и Механизъм „Свързана Европа“…

Какво представлява Фондът за справедлив преход

Фондът за справедлив преход (ФСП, на английски Just Transition Fund – JTF) е нов финансов инструмент на Европейския съюз, създаден в рамките на Механизма за справедлив преход, който от своя страна е част от Европейския зелен пакт. Основната цел на фонда е да подпомогне регионите, икономиките и работниците, засегнати най-силно от прехода към климатично неутрална икономика до 2050 година – най-вече въглищните и въглеродно интензивните региони, зависими от изкопаеми горива и енергоемки производства.

Териториалните планове за справедлив преход са за областите Стара Загора, Кюстендил и Перник. По част от процедурите към териториалния обхват на Стара Загора са включени и свързани общини извън областта, включително Ямбол, Нова Загора, Сливен и други, когато това е изрично посочено в условията за кандидатстване.

Правна рамка на Фонда за справедлив преход

Регламентът, установяващ Фонда за справедлив преход, е Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година. Той е част от по-широкия пакет регламенти за Кохезионната политика на ЕС за програмния период 2021–2027 г., редом с Регламента за общите разпоредби (РОР) – Регламент (ЕС) 2021/1060. В България основният документ, който конкретизира прилагането на фонда, е Териториалният план за справедлив преход (ТПСП), разработен от Министерството на енергетиката съвместно с Министерския съвет и одобрен от Европейската комисия.

Наред с фонда, Механизмът за справедлив преход включва и два допълнителни стълба: специална схема по InvestEU за мобилизиране на частни инвестиции, както и заемен механизъм на публичния сектор, реализиран съвместно с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Тези три стълба заедно имат за цел да мобилизират между 55 и 65 милиарда евро инвестиции в целия Европейски съюз за периода 2021–2027 г.

Бюджет и разпределение за България

За България по линия на Фонда за справедлив преход са предвидени над 1,17 милиарда евро безвъзмездна помощ от ЕС, което нарежда страната сред държавите членки с най-голям относителен дял финансиране спрямо БВП по този инструмент – отражение на тежестта на въгледобивния сектор в българската икономика. Средствата се управляват чрез Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г., в която Фондът за справедлив преход е обособен като отделна приоритетна ос, администрирана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в партньорство с Министерството на енергетиката.

Показател	Стойност
Бюджет на ФСП за България	над 1,17 млрд. евро (безвъзмездна помощ от ЕС)
Национално съфинансиране	минимум 15% от общата стойност на проектите ( варира по вид дейност)
Обхванати области	Стара Загора, Кюстендил и Перник; по отделни процедури — и изрично посочени прилежащи общини
Управляващ орган	МРРБ, чрез Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027
Период на изпълнение	2021 – 2027 г. (с удължен период за разплащания до 2029 г.)

Допустими дейности по Фонда за справедлив преход

Съгласно чл. 8 от Регламент (ЕС) 2021/1056, фондът финансира широк спектър от дейности, насочени към диверсификация на местната икономика и смекчаване на социално-икономическите последици от прехода:

Инвестиции в малки и средни предприятия (МСП), включително стартиращи предприятия, водещи до икономическа диверсификация и преквалификация;
Инвестиции в създаването на нови фирми, включително чрез бизнес инкубатори и консултантски услуги;
Инвестиции в научни изследвания и иновации, включително в университети и публични изследователски организации;
Инвестиции в технологии за чиста енергия и намаляване на емисиите на парникови газове;
Инвестиции в цифровизация и цифрова свързаност;
Обновяване и декарбонизация на транспортната инфраструктура и логистиката, когато допринасят за икономическа диверсификация;
Регенериране и обеззаразяване (рекултивация) на замърсени терени, проекти за възстановяване на земи и преустройство;
Повишаване на кръговата икономика, включително чрез предотвратяване и намаляване на отпадъците;
Повишаване на уменията и преквалификация на работниците, засегнати от прехода;
Подпомагане при търсене на работа за съкратени работници и техническа помощ.

Важно ограничение: Фондът за справедлив преход не финансира дейности, свързани с производство, преработка, транспортиране, разпределение, съхранение или изгаряне на изкопаеми горива. Това е ключов принцип на инструмента – подпомагането е насочено изключително към алтернативи на въглищната икономика, а не към нейното удължаване.

Механизъм „Свързана Европа" — финансиране на транспортна, енергийна и цифрова инфраструктура

Механизмът за свързване на Европа (МСЕ, на английски Connecting Europe Facility – CEF) е основният финансов инструмент на ЕС за подкрепа на изграждането, модернизирането и свързването на трансевропейските мрежи в областта на транспорта, енергетиката и цифровата инфраструктура. За разлика от Кохезионния фонд и структурните фондове, МСЕ е инструмент с централизирано управление – заявленията се подават директно към Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA) в Брюксел, а не през национален управляващ орган.

Правно основание и структура на МСЕ

Настоящата правна рамка на механизма е Регламент (ЕС) 2021/1153 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2021 година за създаване на Механизъм за свързване на Европа. Общият бюджет на МСЕ за периода 2021–2027 г. е около 33,7 милиарда евро, разпределени в три основни сектора:

МСЕ – Транспорт: около 25,8 млрд. евро, от които над 11 млрд. евро са трансферирани от Кохезионния фонд и запазени изключително за държави членки, отговарящи на условията за кохезионно финансиране (включително България);
МСЕ – Енергетика: около 5,8 млрд. евро за проекти от общ интерес (ПОИ) в областта на електропреносни и газопреносни мрежи, както и трансгранична инфраструктура за възобновяема енергия;
МСЕ – Цифров сектор: около 2,1 млрд. евро за широколентова свързаност, 5G коридори и цифрова инфраструктура.

Транспортни проекти в България по МСЕ

За България основният приоритет по сектор „Транспорт“ на МСЕ е развитието на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), и в частност на трасето Ориент/Източно Средиземноморие (Orient/East-Med Corridor), което преминава през българска територия и свързва пристанищата на Северно море с Егейско море и Източното Средиземноморие.

Сред водещите проекти, финансирани или предвидени за финансиране по линия на МСЕ в България, са:

Модернизация на железопътната линия София – Пловдив – Бургас/Свиленград, като част от коридора Ориент/Източно Средиземноморие;
Изграждане и електрификация на железопътната линия Русе – Велико Търново – София, свързваща дунавския регион с столицата;
Развитие на пристанищна инфраструктура в Бургас и Варна за подобряване на мултимодалната свързаност;
Проекти за интелигентни транспортни системи (ИТС) по автомагистрала „Струма“ и други пътни артерии от основната TEN-T мрежа;
Изграждане на нов мост на река Дунав и развитие на комбиниран транспорт по дунавския воден път.

Управлението и координацията на проектите от българска страна се извършват от Министерството на транспорта и съобщенията, като конкретен бенефициент по железопътните проекти често е Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), а по пътните – Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

Разлика между МСЕ и Кохезионния фонд

Важно е да се прави разлика между двата инструмента, тъй като нерядко се допуска смесване на понятията:

Характеристика	Механизъм „Свързана Европа“ (МСЕ)	Кохезионен фонд
Управление	Централизирано – от Европейската комисия/CINEA	Споделено – чрез национален управляващ орган
Начин на кандидатстване	Директно кандидатстване по покани от CINEA	Чрез национални оперативни програми
Тип проекти	Трансевропейски мрежи – транспорт, енергетика, цифров сектор	Широк спектър инфраструктурни и екологични проекти
Бенефициенти	Държави членки, публични и частни субекти, международни организации	Основно държавни институции и общини

Взаимодействие между двата инструмента в контекста на българския преход

Фондът за справедлив преход и Механизмът „Свързана Европа“ действат допълващо се в стратегията на България за декарбонизация. Докато ФСП е насочен пряко към социално-икономическото възстановяване на въглищните региони чрез диверсификация на местната икономика и преквалификация на работната сила, МСЕ осигурява надграждащата транспортна и енергийна инфраструктура, която прави тези региони по-конкурентоспособни и по-добре свързани с останалата част от страната и ЕС.

Например, модернизацията на железопътната инфраструктура около Стара Загора – финансирана частично чрез МСЕ и национални средства – директно допълва инвестициите по ФСП в нови индустриални паркове и бизнес зони, изграждани на мястото на закрити въглищни мощности. По този начин двата инструмента формират единна логика на регионално развитие в контекста на Териториалния план за справедлив преход и Плана за възстановяване и устойчивост на България.

Как да кандидатствате за финансиране

Процедурите по Фонда за справедлив преход се обявяват чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН 2020, съответно новата система за периода 2021-2027), а конкретните покани за набиране на предложения се публикуват от Управляващия орган на Програма „Развитие на регионите“. За общини, бизнес и неправителствени организации в засегнатите региони е препоръчително редовно да следят обявите на сайта на МРРБ и на Единния информационен портал за средствата от ЕС.

За проекти по Механизма „Свързана Европа“ кандидатстването се извършва чрез официалния портал на Европейската изпълнителна агенция CINEA, като поканите за представяне на предложения (Calls for Proposals) се публикуват периодично в зависимост от годишните и многогодишните работни програми на механизма. Кандидатите обикновено са държавни институции, оператори на инфраструктура или консорциуми с трансграничен характер.

Съгласно чл. 4 от Регламент (ЕС) 2021/1056, средствата от Фонда за справедлив преход следва да се използват в допълнение, а не като заместител на националните инвестиции, с цел постигане на реален и траен ефект върху засегнатите региони.

Мониторинг и отчетност

Изпълнението на проектите по Фонда за справедлив преход подлежи на редовен мониторинг от Комитета за наблюдение на Програма „Развитие на регионите“, в който участват представители на местната власт, социалните партньори, неправителствения сектор и Европейската комисия. Годишните доклади за изпълнение се публикуват публично, а индикаторите за напредък включват брой създадени работни места, брой преквалифицирани работници, рекултивирана земя (в хектари) и обем на мобилизираните частни инвестиции.

При МСЕ мониторингът се осъществява директно от CINEA и Европейската комисия, като за всеки финансиран проект се изисква периодично отчитане на физическия и финансовия напредък, включително сертифициране на разходите пред одитни органи на национално и европейско ниво.

Практически пример: как изглежда проект по Фонда за справедлив преход

За да илюстрираме как на практика функционира финансирането по ФСП, хипотетичен, но реалистичен пример, основан на типичните процедури, обявявани от Управляващия орган на Програма „Развитие на регионите“. Малко предприятие от град Гълъбово, специализирано в производство на компоненти за възобновяема енергия, кандидатства с проект за разширяване на производствения си капацитет и създаване на 25 нови работни места за бивши миньори от комплекса „Марица-изток“.

Проектното предложение включва закупуване на ново оборудване, обучение на персонала за работа с технологии за производство на фотоволтаични компоненти, както и консултантски услуги за навлизане на нови експортни пазари. Общата стойност на проекта е 434 598 €, от които 85% (369 408 €) се предоставят като безвъзмездна финансова помощ от Фонда за справедлив преход, а останалите 15% са собствено участие на предприятието. Проектът се изпълнява в рамките на 18 месеца, като индикаторите за успех включват броя на новите работни места, обема на инвестициите в дълготрайни материални активи и дела на преквалифицираните бивши работници от въгледобивния сектор.

Подобни примери показват как принципите на фонда — икономическа диверсификация, преквалификация и създаване на устойчива заетост — се прилагат на практика в конкретни бенефициенти, а не остават единствено на ниво стратегически документи.

Индикативна процедура и график за кандидатстване по ФСП

Управляващият орган на Програма „Развитие на регионите“ публикува периодично Индикативна годишна работна програма, в която се посочват предвидените процедури за набиране на проектни предложения, техният бюджет, целева група бенефициенти и ориентировъчен срок за обявяване. За периода 2021-2027 г. по линия на приоритетната ос за Фонда за справедлив преход са предвидени, наред с други, следните типове процедури:

Процедури за подкрепа на МСП за диверсификация на дейността в засегнатите общини;
Процедури за изграждане на индустриални и бизнес паркове на територията на закрити въглищни мощности;
Процедури за преквалификация и повишаване на пригодността за заетост на съкратени работници, изпълнявани в партньорство с Агенцията по заетостта;
Процедури за рекултивация на нарушени земи от миннодобивна дейност;
Процедури за подкрепа на научноизследователска инфраструктура, свързана с чисти технологии.

Всяка процедура се обявява чрез т.нар. „Насоки за кандидатстване“, публикувани в ИСУН, в които се съдържат подробни изисквания относно допустимите кандидати, допустимите разходи, минималния и максималния размер на безвъзмездната помощ, критериите за техническа и финансова оценка, както и образците на документи, необходими за кандидатстване. От съществено значение е кандидатите да се запознаят внимателно с определението за „допустим кандидат“ и „допустима дейност“ за конкретната процедура, тъй като те могат да варират в отделните покани дори в рамките на една и съща приоритетна ос.

Финансови корекции и рискове при изпълнението на проекти по ФСП и МСЕ

Както при всички програми, финансирани от бюджета на ЕС, при установяване на нередности бенефициентите по ФСП и МСЕ подлежат на налагане на финансови корекции съгласно Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ. Най-честите нарушения, водещи до финансови корекции, включват:

Нарушения при провеждането на процедури за избор на изпълнител по Закона за обществените поръчки (ЗОП), когато бенефициентът е възложител по смисъла на закона;
Неспазване на изискванията за публичност и информираност, предвидени в договора за безвъзмездна финансова помощ;
Извършване на недопустими разходи или разходи извън одобрения бюджет на проекта;
Неизпълнение на заложените индикатори за резултат, включително брой създадени работни места или обем реализирани инвестиции.

При проекти, финансирани по МСЕ, допълнителен риск представлява обвързаността с общоевропейски срокове за изпълнение на трансграничните участъци от TEN-T мрежата — забавяне в един участък от коридора може да доведе до преразглеждане на цялостното финансиране от страна на Европейската комисия, поради което координацията между държавите членки по протежение на един и същ коридор е от изключително значение.

Ролята на регионалните консултативни съвети и социалния диалог

Съгласно принципа на партньорство, залегнал в Регламент (ЕС) 2021/1060, изпълнението на Териториалния план за справедлив преход в България се съпътства от създаването на регионални консултативни платформи, в които участват представители на общинските администрации, синдикалните организации (КНСБ и КТ „Подкрепа“), работодателските организации и неправителствения сектор в засегнатите области. Тези платформи имат съвещателна роля при определяне на приоритетите за финансиране и при мониторинга на социалния ефект от прехода, включително по отношение на преквалификацията на работниците от закритите въглищни мощности и защита на трудовите им права по време на прехода.

Свързаност с Плана за възстановяване и устойчивост

Освен през Фонда за справедлив преход и Механизма „Свързана Европа“, декарбонизацията на въглищните региони и модернизацията на инфраструктурата в България се финансират допълнително и чрез Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ), одобрен от Съвета на ЕС. Компонент „Нисковъглеродна икономика“ на ПВУ предвижда мерки за подкрепа на енергийната ефективност на сгради и предприятия, докато отделен компонент е насочен към развитие на железопътната инфраструктура — област, в която синергията с проектите по МСЕ е особено силна. Комбинирането на средства от различни източници (т.нар. „кумулиране“) е допустимо, стига да не се допуска двойно финансиране на едни и същи разходи, което се проверява стриктно от одитните органи както на национално, така и на европейско ниво.

Обучение, преквалификация и подкрепа за заетост на бивши миньори

Един от най-чувствителните аспекти на прехода е съдбата на хилядите работници, заети пряко или косвено в добива и преработката на въглища. По данни на Министерството на енергетиката, в комплекса „Марица-изток“ работят над 10 000 души, а косвено заетите в свързани дейности (транспорт, поддръжка, доставки) се оценяват на още толкова. Затова значителна част от средствата по Фонда за справедлив преход, комбинирани с ресурс от Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г., са насочени именно към програми за преквалификация, ваучерни схеми за обучение и субсидирана заетост при нови работодатели.

Агенцията по заетостта, съвместно с териториалните структури в Стара Загора, разработва индивидуални планове за заетост на съкратени работници, включващи професионално ориентиране, ваучери за обучение по търсени на пазара специалности (електротехника, монтаж на соларни системи, ИТ умения) и стимули за работодатели, наемащи лица от целевата група. Тези мерки се изпълняват в тясна координация с проектите за създаване на нови работни места, финансирани директно по ФСП, за да се осигури приемственост между закриването на стари и откриването на нови позиции.

Прозрачност и обществен достъп до информация

В съответствие с изискванията за прозрачност по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2021/1060, управляващите органи са задължени да поддържат публичен списък на бенефициентите, получили финансиране, включително наименование на бенефициента, обобщение на проекта, размер на предоставената безвъзмездна помощ и географско местоположение на изпълнение. Тази информация е достъпна чрез Единния информационен портал за средствата от ЕС (eufunds.bg) и чрез ИСУН, което позволява на гражданите, медиите и неправителствения сектор да упражняват обществен контрол върху разходването на средствата. Подобна прозрачност е особено важна за проекти по Фонда за справедлив преход, предвид чувствителния социален контекст на въглищните региони и очакванията на местните общности за реални, а не само декларативни резултати.

Кои региони в България получават финансиране от Фонда за справедлив преход?

Основно областите Стара Загора (заради комплекса „Марица-изток“), както и части от Кюстендил, Перник и Ямбол, определени в Териториалния план за справедлив преход като най-силно засегнати от отказа от въглища.

Може ли Фондът за справедлив преход да финансира въглищни централи?

Не. Съгласно Регламент (ЕС) 2021/1056 фондът изрично изключва финансиране на дейности, свързани с производство, преработка, транспортиране, съхранение или изгаряне на изкопаеми горива, включително въглища.

Как се различава Механизъм „Свързана Европа“ от структурните фондове?

МСЕ се управлява централизирано от Европейската комисия чрез агенция CINEA, а кандидатстването е директно, докато структурните фондове се управляват на национално ниво чрез управляващи органи и оперативни програми.

Какъв е общият бюджет на МСЕ за транспортния сектор в периода 2021-2027 г.?

Около 25,8 милиарда евро, от които над 11 милиарда евро са трансферирани от Кохезионния фонд и са запазени за държавите членки, допустими за кохезионно финансиране, включително България.

Кой е управляващият орган на Фонда за справедлив преход в България?

Средствата се управляват чрез Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството в тясно сътрудничество с Министерството на енергетиката.

Фонд за справедлив преход и Механизъм „Свързана Европа“ — въглищни региони, транспортни проекти