Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027…

Какво представлява Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027

Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) 2021-2027 е една от най-мащабните оперативни програми, финансирани от Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) в България. Тя е приемник на предходната програма за периода 2014-2020 г. и продължава мисията да подобрява качеството на живот на българските граждани чрез инвестиции в заетостта, социалното включване, образованието и уменията на работната сила. Управляващ орган на програмата е Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ към Министерството на труда и социалната политика (МТСП).

Общият бюджет на програмата за програмния период 2021-2027 г. надхвърля 3 милиарда евро, включително национално съфинансиране. Средствата са насочени към четири основни приоритетни оси: заетост, социално включване, образование и умения, и техническа помощ. Програмата е част от по-широката рамка на политиката на сближаване на Европейския съюз и работи в тясна координация с други оперативни програми, включително ОП „Иновации и конкурентоспособност“ и Националния план за възстановяване и устойчивост.

За разлика от предходния програмен период, ОПРЧР 2021-2027 е изградена около принципа на интегрирания подход — комбиниране на мерки за заетост с мерки за социално включване и придобиване на умения в рамките на едни и същи операции, така че въздействието върху крайните бенефициенти да бъде по-трайно и измеримо. Тази логика произтича пряко от целите на европейския стълб на социалните права, приет от институциите на ЕС през 2017 г. и потвърден с Плана за действие от 2021 г., който поставя конкретни количествени цели пред държавите членки до 2030 г. — по отношение на заетостта, участието на възрастни в обучение и намаляването на броя на хората в риск от бедност.

Правна и институционална рамка

ОПРЧР 2021-2027 се администрира съгласно Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски социален фонд плюс, както и съгласно общите разпоредби на Регламент (ЕС) 2021/1060, установяващ общите правила за фондовете под споделено управление. На национално ниво програмата се прилага в съответствие със Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕФСУ), Постановление № 244 на Министерския съвет за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и редица подзаконови нормативни актове, издавани от Управляващия орган.

Важна роля в надзора на изпълнението на програмата играе Комитетът за наблюдение на ОПРЧР, в който участват представители на държавната администрация, социалните партньори (синдикати и работодателски организации), неправителствения сектор и Европейската комисия. Комитетът одобрява критериите за подбор на операции и следи за постигането на индикаторите за резултат, заложени в програмния документ.

Програмният документ на ОПРЧР 2021-2027 е одобрен от Европейската комисия с решение, издадено в изпълнение на чл. 23 от Регламент (ЕС) 2021/1060, а последващи изменения се извършват по опростена процедура, стига да не засягат съществено разпределението на средствата между приоритетните оси. Управляващият орган публикува ежегодно доклад за изпълнението на програмата, който се разглежда от Комитета за наблюдение и се предоставя на Европейската комисия в рамките на годишния преглед на изпълнението, предвиден в чл. 42 от общия регламент.

Освен управляващия орган, в институционалната архитектура участват и междинни звена — в случая функциите на междинно звено по определени схеми се изпълняват от Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане, на които е делегирано управлението на конкретни операции чрез споразумения, сключени по реда на чл. 25 от Регламент (ЕС) 2021/1060.

Приоритетна ос 1: Заетост

Тази приоритетна ос е насочена към повишаване на достъпа до заетост за всички търсещи работа лица, особено младежи, дългосрочно безработни, хора над 54-годишна възраст и лица от неравнопоставени групи. Основните мерки включват:

Схеми за субсидирана заетост и стажуване за младежи до 29-годишна възраст в изпълнение на Гаранцията за младежта;
Обучение и наставничество на работното място за безработни и неактивни лица;
Насърчаване на предприемачеството и самостоятелната заетост чрез безвъзмездни грантове за стартиране на собствен бизнес;
Мерки за подобряване на условията на труд, включително програми за адаптиране на работната среда;
Подкрепа за трудова мобилност и модернизация на бюрата по труда чрез дигитализация на услугите на Агенцията по заетостта.

Практически пример: Малка фирма за производство на мебели в Габрово наема трима младежи до 29-годишна възраст на длъжност „производствен работник“ по схема за субсидирана заетост. За период от 12 месеца работодателят получава възстановяване на осигурителните вноски и част от възнаграждението на наетите лица, срещу задължението да ги задържи на работа поне 3 месеца след приключване на субсидирания период. Такива схеми се администрират от дирекции „Бюро по труда“ по постоянен адрес на кандидата и не изискват сложна проектна документация, а само подаване на заявление и сключване на договор с Агенцията по заетостта.

Приоритетна ос 2: Социално включване

Целта на тази ос е намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване на уязвими групи, включително хора с увреждания, възрастни хора, деца в риск и представители на ромската общност. Финансират се:

Услуги за ранно детско развитие и превенция на изоставянето на деца;
Патронажна грижа за възрастни хора и хора с увреждания в домашна среда;
Развитие на социални предприятия и подкрепена заетост за хора с увреждания;
Интеграционни мерки за роми и хора от маргинализирани общности, включително образователна и здравна медиация;
Деинституционализация на грижата за деца и възрастни и разгръщане на мрежа от резидентни и съпътстващи услуги в общността.

Практически пример: Община от Северозападна България кандидатства с проект за създаване на звено за патронажна грижа, което наема социални работници, медицински сестри и психолози, обслужващи над 100 самотно живеещи възрастни хора и хора с трайни увреждания в отдалечени населени места. Проектът покрива 100% от разходите за персонал, транспорт и медицински консумативи, тъй като не представлява държавна помощ по смисъла на чл. 107 от ДФЕС, доколкото услугите се предоставят безвъзмездно на крайните потребители.

Приоритетна ос 3: Образование и умения

Тази приоритетна ос допълва инвестициите на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, като е насочена основно към учене през целия живот и повишаване на квалификацията на заетите лица. Включва:

Ваучерни схеми за обучение на заети и безработни лица за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности;
Подкрепа за учене през целия живот и валидиране на неформално придобити знания и умения;
Дигитални умения и преквалификация във връзка със зеления и цифровия преход на икономиката;
Подобряване на връзката между образователната система и пазара на труда чрез дуално обучение и практики в реална работна среда.

По тази приоритетна ос заетите лица могат да получат ваучер за обучение на стойност, покриваща изцяло таксата за курс по чужд език, дигитални умения или професионална квалификация, като избират обучаваща организация от одобрен от Министерството на образованието и науката списък. Работодателите също могат да кандидатстват за групово обучение на своя персонал, съобразено с конкретните технологични нужди на предприятието — например обучение за работа със специализиран софтуер, свързан с автоматизация на производствени процеси.

Приоритетна ос 4: Техническа помощ

Осигурява административен капацитет за управление, наблюдение, оценка, информация и комуникация по програмата, включително обучение на служителите, ангажирани с администрирането на проектите, и функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН 2020/2027).

Кой може да кандидатства по ОПРЧР 2021-2027

Кръгът от допустими бенефициенти по програмата е широк и включва:

Работодатели от частния и публичния сектор, включително микро, малки, средни и големи предприятия;
Общини и техните структури, включително общински социални и образователни институции;
Агенцията по заетостта и нейните териториални поделения — дирекции „Бюро по труда“;
Агенцията за социално подпомагане и доставчиците на социални услуги;
Неправителствени организации, работещи в сферата на заетостта, социалното включване и образованието;
Социални предприятия и кооперации за хора с увреждания;
Образователни и обучаващи институции, включително центрове за професионално обучение.

Конкретните изисквания към допустимите кандидати, партньори и целеви групи се определят подробно във всяка отделна покана за кандидатстване (процедура за подбор на проекти), публикувана от Управляващия орган, поради което е важно кандидатите внимателно да се запознаят с условията за кандидатстване преди подаване на проектно предложение.

Процедура за кандидатстване Как протича процедурата

Проследяване на индикативната годишна програма — Управляващият орган публикува годишен план за предстоящите процедури, който позволява на потенциалните кандидати да планират предварително своето участие.
Запознаване с условията за кандидатстване — за всяка процедура се публикуват насоки за кандидатстване, критерии за оценка и образци на документи.
Подготовка на проектно предложение — кандидатите изготвят проектно предложение, включващо описание на дейностите, бюджет, времеви график и индикатори за изпълнение, съобразени с целите на конкретната схема.
Подаване чрез ИСУН — всички документи се подават изцяло по електронен път през системата ИСУН с квалифициран електронен подпис.
Оценка на проектните предложения — извършва се от оценителна комисия по критерии за административно съответствие, допустимост и техническа и финансова оценка.
Сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ — одобрените кандидати подписват договор с Управляващия орган, в който се определят правата и задълженията на страните.
Изпълнение и отчитане — бенефициентите изпълняват дейностите съгласно одобрения план график и подават периодични технически и финансови отчети.
Верификация и плащания — Управляващият орган верифицира извършените разходи и извършва междинни и окончателно плащане въз основа на реално отчетени и допустими разходи.

Средният срок за оценка на проектно предложение варира между 2 и 4 месеца в зависимост от сложността на процедурата и броя на постъпилите проектни предложения. При процедури, реализирани чрез подбор на индивидуален бенефициент — например когато финансирането е насочено директно към Агенцията по заетостта за конкретна национална схема — договорът може да бъде сключен без провеждане на конкурентна процедура, доколкото това е предвидено изрично в програмния документ и в чл. 25, ал. 4 от ЗУСЕФСУ.

Финансови параметри и интензитет на помощта

Интензитетът на безвъзмездната финансова помощ по ОПРЧР варира в зависимост от вида на операцията и категорията бенефициент. При схеми, насочени към частния сектор, обикновено се прилага правилото за минимална помощ (de minimis) съгласно Регламент (ЕС) № 2023/2831, при което общият размер на помощта за едно предприятие не може да надхвърля 300 000 евро за период от три последователни финансови години. При проекти на общини и неправителствени организации, насочени към социално включване, финансирането обикновено е в размер до 100% от допустимите разходи, тъй като не се касае за държавна помощ по смисъла на чл. 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Допустимите разходи по проектите обичайно включват разходи за възнаграждения на наетия по проекта персонал, разходи за обучения и материали, разходи за наем на помещения и оборудване, разходи за информация и комуникация, както и непреки разходи, определяни чрез единна ставка съгласно чл. 55 от Регламент (ЕС) 2021/1060. Единната ставка за непреки разходи обикновено е фиксирана на ниво между 15% и 25% от преките допустими разходи за персонал, което значително опростява отчитането и намалява административната тежест за бенефициентите, тъй като не се изисква представяне на разходооправдателни документи за всеки отделен непряк разход.

Важно е кандидатите да имат предвид, че всички разходи трябва да бъдат реално извършени, платени и надлежно документирани, а дейностите — изпълнени в рамките на одобрения времеви график. Разходи, извършени преди датата на подаване на проектното предложение или след крайния срок за изпълнение на договора, по правило не се признават за допустими, освен в изрично предвидени в насоките за кандидатстване изключения.

Мониторинг, контрол и одит

Изпълнението на проектите по ОПРЧР подлежи на многостепенен контрол. Управляващият орган извършва проверки на място и текущ мониторинг на индикаторите за резултат. Сертифициращият орган в структурата на Министерството на финансите изготвя декларации за разходите пред Европейската комисия. Одитният орган — Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ — извършва независим одит на системите за управление и контрол, както и одит на операциите на извадков принцип. При установени нередности се прилагат финансови корекции съгласно Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции.

Финансовите корекции могат да варират от 5% до 100% от стойността на засегнатите разходи в зависимост от тежестта на констатираното нарушение — например при нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки, при неспазване на изискванията за публичност и визуализация, или при неизпълнение на заложените индикатори за резултат. Бенефициентите имат право да обжалват налагането на финансова корекция по административен ред пред съответния административен съд, като актът, с който се налага финансова корекция, представлява индивидуален административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс.

Освен външния контрол, бенефициентите са длъжни да поддържат собствена система за вътрешен контрол и да осигурят одитна следа, позволяваща проследяване на всяка транзакция от момента на извършване на разхода до неговото отразяване в окончателния финансов отчет по проекта.

Резултати и въздействие на предходния програмен период

През програмния период 2014-2020 г. предшественикът на настоящата програма подкрепи стотици хиляди безработни и неактивни лица чрез мерки за заетост, обучение и социално включване, включително чрез механизми за патронажна грижа, въведени в отговор на пандемията от COVID-19. Натрупаният опит и добри практики са в основата на новия дизайн на ОПРЧР 2021-2027, който поставя по-силен акцент върху дигитализацията на услугите по заетостта, зеления преход и удължаването на активния трудов живот в контекста на демографската криза и застаряването на населението в България.

Оценките на въздействието, изготвени по поръчка на Управляващия орган, показват, че лицата, преминали през схеми за субсидирана заетост и последващо наставничество, имат значително по-висок процент на трайна заетост в период от 12 месеца след приключване на подкрепата в сравнение с лица, търсещи работа без такава подкрепа. Тези резултати обосновават продължаването и разширяването на подобни мерки в новия програмен период, включително с по-голям фокус върху индивидуализирания подход към всеки search на работа.

Връзка с други европейски инструменти

ОПРЧР работи в синхрон с други източници на финансиране в България — Европейския фонд за регионално развитие чрез Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, Кохезионния фонд, както и с реформите и инвестициите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, особено в частта за пазара на труда, социалните услуги и образованието. Тази комплементарност е част от общата логика на Европейските структурни и инвестиционни фондове, които действат съгласувано за постигане на целите на политиката на сближаване на ЕС.

Координацията между отделните програми и инструменти се осъществява чрез общ координационен механизъм на ниво Министерски съвет, който следи за избягване на двойно финансиране на едни и същи дейности от различни източници и осигурява допълняемост на инвестициите — например инфраструктурни инвестиции по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ могат да бъдат допълнени с мерки за обучение на персонала по ОПРЧР в рамките на един и същ инвестиционен приоритет.

чести грешки към кандидатите

Следете редовно интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика и ИСУН за нови покани за кандидатстване;
Изготвяйте реалистичен бюджет, съобразен с индикативните нива на приложимите единни разходни ставки;
Обръщайте специално внимание на индикаторите за резултат и включвайте механизми за проследяване на постигнатите резултати;
При партньорски проекти изяснявайте предварително разпределението на отговорностите и разходите между партньорите чрез споразумение за партньорство;
Пазете цялата документация и разходооправдателни документи в оригинал за срок не по-малко от 5 години след приключване на програмата, съгласно изискванията за одитна следа;
Консултирайте се предварително с експерти по европейско финансиране или с Управляващия орган при неясноти относно допустимостта на конкретни разходи или дейности, преди подаване на проектното предложение;
Планирайте реалистични срокове за изпълнение на дейностите, като имате предвид административните срокове за верификация и разплащане на средствата от Управляващия орган.

Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 не просто разпределя средства, а изгражда устойчива система за подкрепа на пазара на труда и социалното включване, която следва да продължи да работи и след приключването на самата програма чрез изградените административни капацитети и модели на добри практики.

Специфики при изпълнение на проекти в партньорство

Много от операциите по ОПРЧР 2021-2027 се изпълняват в партньорство между няколко организации — например община, неправителствена организация и работодател, всеки от които допринася със специфичен експертен капацитет. При такива проекти водещият партньор носи отговорност пред Управляващия орган за цялостното изпълнение и отчитане, докато останалите партньори отговарят за съответните им дейности съгласно споразумението за партньорство. Разпределението на бюджета между партньорите трябва да бъде ясно определено още на етап кандидатстване и да отразява реалния принос на всеки участник, тъй като последващи промени изискват одобрение от Управляващия орган чрез анекс към договора.

Данните и публикуваната практика показват, че проектите с добре структурирано партньорство и ясно разпределени роли имат по-висок процент на успешно приключване и по-малко финансови корекции, тъй като комбинират административния капацитет на публичните институции с гъвкавостта и специализираната експертиза на неправителствения и частния сектор.

Дигитализация и електронно управление на проектите

Пълният цикъл на кандидатстване, оценка, договаряне и отчитане по ОПРЧР се осъществява чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН). Системата позволява на бенефициентите да подават технически и финансови отчети, придружаващи документи и искания за плащане изцяло по електронен път, без да е необходимо представяне на хартиени копия, освен в изключителни случаи, посочени изрично в договора за безвъзмездна финансова помощ. Достъпът до системата се осъществява чрез квалифициран електронен подпис на лицето, представляващо кандидата или бенефициента, а комуникацията с Управляващия орган — включително уведомления, искания за разяснения и решения по проектното предложение — също се извършва през модула за кореспонденция на ИСУН.

Дигитализацията на процеса значително съкращава административната тежест и времето за обработка на документите, но същевременно изисква от кандидатите добро познаване на техническите изисквания на системата, включително формàта на прилаганите файлове и сроковете за отстраняване на нередовности, посочени в насоките за кандидатстване на всяка отделна процедура.

Въпроси и отговори — Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“

По-долу са отговорени най-често задаваните от бенефициенти и граждани въпроси относно програмата.

Какъв е бюджетът на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за периода 2021-2027 г.?

Общият бюджет на програмата, включващ финансиране от Европейския социален фонд плюс и национално съфинансиране, надхвърля 3 милиарда евро, разпределени по четири приоритетни оси: заетост, социално включване, образование и умения, и техническа помощ.

Кой може да кандидатства за финансиране по ОПРЧР 2021-2027?

Допустими бенефициенти са работодатели от частния и публичния сектор, общини, Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане, неправителствени организации, социални предприятия и образователни институции, като конкретните изисквания се определят във всяка отделна процедура за подбор.

Как се подава проектно предложение по програмата?

Проектните предложения се подават изцяло по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН), като кандидатите трябва да разполагат с квалифициран електронен подпис.

Какъв е максималният интензитет на безвъзмездната финансова помощ?

При проекти за частния сектор обикновено се прилага режимът на минимална помощ (de minimis) с таван от 300 000 евро за период от три финансови години, докато проектите на общини и неправителствени организации в сферата на социалното включване могат да получат финансиране до 100% от допустимите разходи.

Какви са основните направления, финансирани по програмата?

Основните направления включват субсидирана заетост и стажуване за младежи, обучение и наставничество, социално включване на уязвими групи, деинституционализация на грижата, ваучерни схеми за обучение и повишаване на дигиталните умения на работната сила.

Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 — проекти, заетост, обучение