Издаване на задграничен паспорт — такси и срокове

Издаването на български задграничен паспорт е сред най-често ползваните административни услуги у нас. Този документ е не просто средство за международно пътуване извън границите на Европейския съюз, но и официален удостоверителен документ за самоличност и гражданство съгласно международното право. С цел оптимизация на административната тежест и в крак с европейските регламенти за сигурност, през последните години българското законодателство претърпя редица изменения — включително въвеждането на възможността за издаване на паспорти с 10-годишна валидност за пълнолетни граждани.

Правна рамка и нормативна уредба

Основният законов акт, който урежда условията и реда за издаване, ползване и съхраняване на българските лични документи, е Законът за българските лични документи (ЗБЛД). Член 13, алинея 1, точка 3 от ЗБЛД изрично определя паспорта като документ за самоличност, който се издава на български граждани за преминаване на държавната граница и пребиваване извън страната.

Други ключови нормативни актове, които детайлизират процедурата и финансовите параметри, са:

Правилник за прилагане на Закона за българските лични документи (ППЗБЛД) — уреждащ технологичните стъпки, приемането на заявленията, заснемането на биометрични данни и структурите на МВР, компетентни по процеса.
Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси — определяща точните държавни такси за всяка от категориите граждани и бързината на услугата.
Семеен кодекс (СК) — по-конкретно чл. 127а, уреждащ защитата на правата на ненавършилите пълнолетие деца при разногласие между родителите относно пътуване в чужбина и издаване на лични документи.
Административнопроцесуален кодекс (АПК) — регламентиращ процеса по обжалване на индивидуални административни актове, каквито са отказите за издаване на паспорт или принудителните административни мерки, ограничаващи правото на напускане на страната.

Законът за българските лични документи задължава гражданите да пазят документите си от повреждане, унищожаване или загубване. Паспортът е собственост на държавата, но се предоставя за временно държане и ползване от лицето, на чието име е издаден.

Условия за издаване на задграничен паспорт

Всеки български гражданин има право да притежава задграничен паспорт. За разлика от личната карта, която е задължителна за всички лица над 14-годишна възраст, пребиваващи на територията на страната, притежаването на паспорт е изцяло въпрос на личен избор и лична необходимост.

Основните изисквания за получаване на паспорт включват:

Наличие на доказано българско гражданство съгласно Закона за българското гражданство.
Липса на наложени принудителни административни мерки (ПАМ) по чл. 75 и чл. 76 от ЗБЛД (например наложени ограничения за напускане на страната поради висящи наказателни производства, неплатени големи данъчни задължения без обезпечение или липса на съгласие от двамата родители за малолетни/непълнолетни лица).
Лично явяване на лицето за заснемане на биометрични данни (с изключение на строго определени случаи на физическа невъзможност, удостоверени с медицински документи, или при подаване на заявление по електронен път с КЕП, когато биометричните данни са снети преди броени години).

Валидността на стандартния български паспорт е 5 години. От средата на 2024 г. и през настоящата 2026 г., българските граждани, навършили 18 години, имат законовата алтернатива да заявят и получат паспорт със срок на валидност 10 години. Това е изключително удобство за често пътуващите и българите в чужбина, тъй като намалява честотата на посещение на консулските служби или звената на МВР.

Необходими документи при кандидатстване

Подготовката на документите е етапът, на който се допускат най-много грешки, водещи до забавяне или връщане на заявителите. Пакетът от документи варира в зависимост от възрастта на заявителя и специфичните обстоятелства.

А. За пълнолетни лица (над 18 години)

Заявление по образец: То се генерира директно от компютърната система на МВР при подаване на документите на гише. Не е необходимо предварително попълване на хартиена бланка, освен ако заявлението се подава по пощата в дипломатическо представителство пред българско консулство зад граница в специфични хипотези. Заявителят само проверява въведените от служителя данни и се подписва на място.
Валидна лична карта: Използва се за удостоверяване на идентичността на лицето. При липса на лична карта (поради загубване или кражба), самоличността може да се удостовери с предходен паспорт или с шофьорска книжка, но паралелно с това се подава и заявление за нова лична карта.
Предишен паспорт: Ако лицето има стар паспорт, той трябва да бъде представен за срязване на чипа и физическо перфориране (анулиране). По желание на лицето, ако в стария паспорт има действащи дългосрочни визи, той се връща на притежателя за визуализиране пред граничните органи.
Документ за платена държавна такса: Може да бъде вносна бележка от банка, разпечатка от плащане чрез ПОС-терминал на гишето на МВР или разписка от електронно плащане чрез съответния портал.
Документи, удостоверяващи право на преференция: Например експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК за лица с над 50% трайно намалена работоспособност.

Б. За деца (малолетни под 14 години и непълнолетни между 14 и 18 години)

Заявление: Подава се лично от двамата родители (за малолетни) или от непълнолетното лице със съгласието на двамата родители (които също присъстват и подписват заявлението на място).
Удостоверение за раждане (оригинал и едно обикновено копие): Макар и държавните органи вече служебно да проверяват гражданското състояние в ЕСГРАОН, оригиналът на акта за раждане се изисква за сверяване на данните на родителите. Копието остава към преписката на МВР.
Документи за самоличност на родителите: Валидни лични карти или паспорти на майката и бащата, които ги представят лично.
Специфични документи при отсъствие на родител: Ако единият родител не може да присъства, задължително се представя едно от следните:
- Нотариално заверителна декларация за изрично съгласие за издаване на паспорт на детето (оригинал и копие).
- Влязло в сила съдебно решение, с което се замества съгласието на несъгласния родител по реда на чл. 127а от СК.
- Влязло в сила съдебно решение, с което съответният родител е лишен от родителски права (оригинал и копие).
- Препис-извлечение от акт за смърт на починалия родител.

Процедура по издаване на паспорта — Практически ред

Административният процес е строго разписан в ППЗБЛД и съдържа следните основни фази:

Стъпка 1: Избор на място за подаване

Заявленията се подават в звената "Български документи за самоличност" (БДС) при Областните дирекции на МВР (ОДМВР) или в Районните управления (РУ) по постоянен адрес на лицето. За улеснение на гражданите, заявление за обикновена услуга (30 дни) може да се подаде във всяко РУ на територията на областната дирекция по постоянния адрес, а в София (СДВР) — във всяко Районно управление без значение от адресната регистрация в рамките на столицата.

За чужбина кандидатстването става чрез българските дипломатически и консулски представителства (ДКП). Процесът там отнема повече време поради логистичното пренасяне на документите и физическите носители на паспортите чрез дипломатическа поща.

Стъпка 2: Заснемане на биометрични данни

Биометричните данни включват дигитално заснемане на лицето (снимка), вземане на пръстови отпечатъци (от показалците на двете ръце) и полагане на дигитален подпис. Съгласно регламентите за сигурност, пръстови отпечатъци не се вземат от деца под 12-годишна възраст. Заснемането се извършва на специално оборудвани гишета в МВР.

Стъпка 3: Плащане на таксата

Плащането се извършва директно на гишето чрез ПОС-терминал (без допълнителни банкови такси в повечето случаи), на касите на банките, намиращи се в сградите на МВР, или предварително по банков път по сметката на съответната ОДМВР.

Стъпка 4: Получаване на готовия документ

Паспортът се получава лично от заявителя или от упълномощено от него лице след представяне на нотариално заверено пълномощно. По изключение, при подаване на заявлението, гражданинът може да посочи друго лице, което да получи документа, като това се отбелязва изрично в заявлението в присъствието на служителя. Родителите получават паспортите на своите малолетни и непълнолетни деца.

Срокове и такси за издаване (Таблица)

Ценовата политика и времевите рамки се определят в зависимост от възрастовата група, степента на увреждане и вида на поръчката: обикновена (30 дни), бърза (3 работни дни) или експресна (24 часа). Експресната услуга се предлага единствено в централните офиси на ДБДС в София и в определени ОДМВР при техническа възможност.

Категория заявител / Валидност	Тип услуга	Срок за изпълнение	Такса (BGN)
Лица от 14 до 58 г. (5 години валидност)	Обикновена	30 дни	20,45 €
Лица от 14 до 58 г. (5 години валидност)	Бърза	3 работни дни	40,9 €
Лица от 14 до 58 г. (5 години валидност)	Експресна	24 часа	102 €
Лица от 18 до 58 г. (10 години валидност)	Обикновена	30 дни	40,9 €
Лица от 18 до 58 г. (10 години валидност)	Бърза	3 работни дни	81,81 €
Лица от 18 до 58 г. (10 години валидност)	Експресна	24 часа	205 €
Деца до 14 г. (Първи паспорт - безплатен само за обикновена)	Обикновена	30 дни	Безплатно (първи) / 5,11 € (следващ)
Деца до 14 г. (Първи паспорт - бърза услуга)	Бърза	3 работни дни	10,23 €
Деца до 14 г. (Първи паспорт - експресна услуга)	Експресна	24 часа	25,56 €
Лица от 58 до 70 г. (5 години валидност)	Обикновена	30 дни	10,23 €
Лица над 70 г. (5 години валидност)	Обикновена	30 дни	5,11 €
Лица с ТЕЛК над 50% увреждане	Обикновена	30 дни	4,09 € (за 5-годишен)

Важно уточнение: При подаване на заявления в чужбина чрез ДКП таксите се събират в евро или съответната местна валута по тарифа на Министерството на външните работи. Сроковете там са по-дълги (обикновено до 90 дни за обикновена услуга), освен ако се заплати допълнителна такса за бързо обработване чрез куриерска фирма DHL, договорена от МВнР.

Електронно подаване на заявление за паспорт

С развитието на електронното управление, Министерството на вътрешните работи предоставя възможност за онлайн подаване на заявления чрез Портала за електронни административни услуги на МВР. За да се възползвате от тази опция обаче, трябва да отговаряте на следните строги условия:

Да притежавате валиден Квалифициран електронен подпис (КЕП), издаден на Ваше име.
Да имате издаден български личен документ (лична карта или паспорт) по аналогична процедура през последните 59 месеца. Това изискване съществува, тъй като системата разполага с цифровизирани Ваши биометрични данни и подпис, които са валидни и могат да бъдат използвани повторно без физическо заснемане.
Да няма промяна в имената, ЕГН-то, пола или съществени изменения на физическия Ви облик.

При онлайн подаването заплащането на държавната такса също става по електронен път (чрез виртуална ПОС система). Готовият паспорт обаче не може да бъде изпратен по пощата на адрес в България — документът се получава лично в избраното при подаването звено на МВР, където се извършва физическа идентификация на лицето и се анулира старият документ.

7. Специфични казуси при деца (чл. 127а от Семейния кодекс)

Един от най-честите спорове в семейното право касае издаването на паспорт на дете, когато родителите са разведени, разделени или са в тежък конфликт и единият отказва да даде съгласието си. Законът е категоричен: паспорт на малолетно/непълнолетно лице се издава само по общо съгласие на двамата родители.

Как се решава този патова ситуация?

Родителят, който желае детето да притежава паспорт и да пътува зад граница, трябва да заведе дело пред Районния съд по настоящия адрес на детето. Делото се разглежда по реда на чл. 127а от Семейния кодекс („Разкупуване на съгласие“). Съдът изследва изцяло интереса на детето: анализират се дестинациите, целта на пътуванията, финансовите възможности и дали няма риск детето да бъде незаконно задържано в чужбина.

Съдебното решение, което замества съгласието на несъгласния родител, трябва да бъде влязло в законна сила и снабдено с мокър печат от съда. То се представя в оригинал и копие пред органите на МВР при подаване на заявление за паспорт. Обикновено в диспозитива на съдебното решение съдът изрично записва: „РАЗРЕШАВА издаването на паспорт на името на детето... без съгласието на бащата/майката“.

Ако единият родител се намира трайно в чужбина, той може да завери декларация за съгласие пред български консул в съответната държава или пред местен нотариус. Във втория случай обаче документът се нуждае от апостил (Apostille) съгласно Хагската конвенция и официален превод на български език, извършен от лицензиран преводач и заверен от МВнР.

Загубване, кражба или повреждане на паспорт

При настъпване на събитие, свързано със загубване, кражба, повреждане или унищожаване на паспорт, българският гражданин е изправен пред незабавни законови задължения съгласно чл. 30 от ЗБЛД.

Лицето е длъжно в срок до 3 дни от настъпване на събитието да декларира това в най-близкото Районно управление на МВР или в Областната дирекция. Ако събитието се случи в чужбина, декларирането става пред най-близкото българско дипломатическо или консулско представителство.

При декларирането се попълва декларация по чл. 17, ал. 1 от ППЗБЛД (по образец), в която подробно се описват обстоятелствата около изчезването на документа. Органите на МВР обявяват паспорта за невалиден в националните масиви и в Шенгенската информационна система (ШИС) / Интерпол с цел предотвратяване на злоупотреби и кражба на идентичност.

Внимание: Намерени документи, които вече са били обявени за изгубени или откраднати, се изземват и анулират служебно. Гражданите нямат право да ги ползват, дори и да са ги открили впоследствие в дома си, тъй като те фигурират като невалидни в международните гранични системи, което може да доведе до задържане на границата.

Административнонаказателна отговорност

Съгласно Глава осма от ЗБЛД, за непазене на личните документи се предвиждат глоби. На лице, което изгуби, повреди или унищожи паспорт, се налага административно наказание (глоба) в размер от 30 до 76,69 € по чл. 81, ал. 2 от ЗБЛД. Глобата се налага с Наказателно постановление въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) при подаване на заявление за нов документ.

Отказ за издаване на паспорт и неговото обжалване

Държавата, в лицето на МВР, може да откаже издаването на паспорт или да изземе вече издаден такъв единствено на законово установени основания.

Съгласно чл. 75 от ЗБЛД, паспорт не се издава и не се разрешава напускане на страната на лица, по отношение на които:

Има наложена забрана от съд или прокурор при висящо наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.
Са осъдени на лишаване от свобода и не са изтърпели наказанието, освен ако са освободени условно предсрочно или изпълнението е отложено.
Имат публични задължения над определен размер, установен със закон, и не са представили съответното обезпечение (тази хипотеза обаче претърпя сериозни ревизии от Конституционния съд и практиката на Съда на ЕС, като се прилага изключително ограничено и при доказана опасност от укриване).

Отказът за издаване на паспорт се обективира в писмен вид като Индивидуален административен акт от директора на съответната ОДМВР или оторизирано от него лице. Този отказ подлежи на обжалване по административен и съдебен ред съгласно Административнопроцесуалния кодекс (АПК):

По административен ред: Пред по-горестоящия орган (Министъра на вътрешните работи) в 14-дневен срок от съобщаването му. Това обаче не е задължителна стъпка.
По съдебен ред: Жалбата се подава директно пред съответния Административен съд по постоянния адрес на лицето в 14-дневен срок от уведомяването. Съдът преценява дали отказът е законосъобразен, дали е спазена целта на закона и принципа на пропорционалност на ограничението съгласно правото на Европейския съюз.

Често срещани грешки и Практически насоки

Като дългогодишни практици в административното право, сме свикнали да се сблъскваме с разнообразни недоразумения от страна на гражданите. Ето синтезиран списък с капаните, които можете да избегнете:

Грешки при латинизирането на имената: Българските имена се изписват в международния паспорт на латиница съгласно правилата на Закона за транслитерацията. Често се случва граждани да искат различно изписване (например наставката "-ov" да бъде изписана като "-off" или фамилията "Цветанов" да се изпише по френски образец), за да съвпада с чуждестранни документи. За промяна на транслитерацията се изисква представяне на официални документи (напр. чуждестранен акт за брак), доказващи, че името вече е придобило популярност в този формат, в противен случай МВР транслитерира строго по закон.
Срокове при промяна на фамилно име след брак: При сключване на брак и промяна на фамилията, личната карта става невалидна в срок от 30 дни. Макар за паспорта да няма изрична глоба за несмяна веднага, той реално става несъответстващ на променения Ви граждански статус. Ако пътувате със стар паспорт и нова лична карта, рискувате сериозни проблеми на граничния контрол. Сменяйте винаги личната карта и паспорта едновременно.
Плащане към грешна ОДМВР: Държавните такси за издаване се събират по сметките на конкретната Областна дирекция на МВР, където се подава заявлението. Ако решите да платите предварително през е-банкиране, уверете се, че превеждате парите по IBAN сметката на ОДМВР, на чиято територия е Вашето РПУ, а не на МВР-Централно управление или друга област. В противен случай ще трябва да извървите сложна процедура по възстановяване на недължимо платена държавна такса.
Пътуване на деца с един родител без готовност: Дори детето да има валиден паспорт, ако то напуска територията на Република България само с единия родител, граничните полицаи изискват писмено нотариално съгласие (декларация) от отсъстващия родител. Липсата на такава декларация води до недопускане на детето да премине границата на страната.

Мога ли да извадя паспорт с валидност 10 години за дете под 18 години?

Не, съгласно чл. 38 от ЗБЛД паспортите с валидност 10 години се издават само на лица, които са навършили 18-годишна възраст към момента на подаване на заявлението. За децата максималната валидност остава 5 години.

Какво трябва да направя, ако изгубя паспорта си в чужбина?

Трябва незабавно да уведомите местните полицейски органи и да получите протокол/служебна бележка за събитието. След това посетете най-близкото българско консулство, за да подадете декларация и да ви бъде издаден временен паспорт (пасаван) за завръщане в България.

Може ли бабата или дядото да подадат документи за паспорт на внуче?

Само ако притежават изрично нотариално заверено пълномощно от двамата родители на детето, което ги упълномощава да го представляват пред органите на МВР за извършване на тази конкретна услуга.

Как стои въпросът със заснемането на снимка на новородено бебе за паспорт?

Заснемането се извършва на място в МВР. Служителите са обучени и разполагат с техника за заснемане на бебета, като родителите оказват съдействие при задържането на детето пред обектива. Не се изисква носене на хартиени снимки от фотостудио.

Признава ли се решение на ТЕЛК за намаляване на държавната такса?

Да. Лица, на които е определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, заплащат преференциална такса от 4,09 € за обикновено издаване на паспорт (5-годишен).

Мога ли да пътувам в ЕС само със задграничен паспорт, ако личната ми карта е изтекла?

Да. Задграничният паспорт е напълно легитимен документ за преминаване на границите на ЕС и удостоверяване на самоличността Ви във всяка държава членка, без значение от статуса на личната Ви карта.

Свързани статии

Свидетелство за съдимост — онлайн и на място — 18 мин четене
Промяна на име по съдебен ред — 22 мин четене
Дубликат на удостоверение за раждане — 18 мин четене