Свидетелството за съдимост е официален удостоверителен документ, издаван от органите на съдебната власт в Република България, който съдържа информация за съдебното минало на дадено лице. Този документ е ключов компонент от административния ни живот – изисква се при постъпване на работа по трудово или служебно правоотношение (съгласно чл. 107а от Кодекса на труда и Закона за държавния служител), при кандидатстване за лицензи, за издаване на разрешение за носене на оръжие (по ЗОБВВПИ), за участие в обществени поръчки (с оглед изискванията на Закона за обществените поръчки – ЗОП) или при придобиване на българско гражданство. С навлизането на електронното управление, Министерството на правосъдието разработи и внедри системата за Електронно свидетелство за съдимост (ЕСС), която значително облекчи процеса. Независимо от това, получаването на този документ на място в бюрата за съдимост в цялата страна остава единствената алтернатива за определени категории лица. Тази статия разглежда детайлно правната уредба, практическите стъпки за получаване, необходимите документи, финансовите параметри, често срещаните грешки и спецификите, свързани с реабилитацията на осъдени лица.

Нормативна уредба: Закони, наредби и институционална рамка

Производството по издаване на свидетелства за съдимост е строго регулирано. Основните нормативни актове, които уреждат тази материя в Република България, са:

  • Закон за съдебната власт (ЗСВ) – урежда статута и организацията на съдилищата и Министерство на правосъдието като органи, поддържащи картотеките и бюлетините за съдимост.
  • Наредба № 8 от 26 февруари 2008 г. за функцията и организацията на дейността на бюра за съдимост (издана от министъра на правосъдието) – това е специализираният подзаконов нормативен акт, който в последователен ред разписва как се водят бюлетините, как се обработва информацията и как се издават свидетелствата (на хартиен носител и по електронен път).
  • Наказателен кодекс (НК) – по-конкретно Главата десета, Раздел II („Реабилитация“ – чл. 85 до чл. 88а). Разпоредбите на НК определят дали едно лице се води „осъждано“ или „неосъждано“ към даден момент, кога настъпва автоматична реабилитация по право и кога е необходимо провеждането на съдебно производство.
  • Закон за електронното управление (ЗЕУ) и Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) – уреждат изискванията към електронното свидетелство за съдимост и начина на автентификация на гражданите (чрез КЕП или облачен КЕП).
Чл. 2, ал. 1 от Наредба № 8: „Свидетелството за съдимост е официален документ, който съдържа данни за извършени от лицето престъпления и наложени наказания, както и за приложени мерки по чл. 78а от Наказателния кодекс.“

Институциите, ангажирани с процеса, са Районните съдилища в страната (към които функционират Бюрата за съдимост) и Централното бюро за съдимост (ЦБС), което е структура в рамките на Министерството на правосъдието и отговаря за лицата, които не са родени в България, както и за българските граждани, родени в чужбина.

Кой има право да изиска свидетелство за съдимост?

Принципът за защита на личните данни и конфиденциалност на съдебното минало налага строги ограничения относно това кой може да заяви и получи свидетелство за съдимост. Съгласно чл. 33 от Наредба № 8, свидетелство се издава по искане на:

  • Самото лице, за което се отнася свидетелството (лично, чрез писмено заявление);
  • Родители, деца, съпруг или братя и сестри на лицето – в тези случаи подаващият заявлението трябва да представи изрично писмено пълномощно (което по закон не изисква нотариална заверка, но трябва да е придружено с документ, доказващ родствената връзка – например удостоверение за раждане или удостоверение за граждански брак);
  • Други физически лица (трети лица) – само въз основа на изрично нотариално заверено пълномощно, в което е посочена целта, за която се иска свидетелството;
  • Държавни органи, институции и работодатели – служебно (по електронен път чрез RegiX или чрез писмено искане), когато закон изрично им дава право да изискват тази информация за целите на трудовото правоотношение или лицензионен режим (например МВР, прокуратура, съдилища, ДАНС и др.).

Издаване на свидетелство за съдимост на място (в Бюро за съдимост)

Класическият метод за получаване на свидетелство изисква физическо посещение на съответната съдебна институция. Въпреки дигитализацията, този метод остава единствено възможен в случаите, в които лицето има предходни осъждания (тогава системният алгоритъм не може автоматично да генерира ЕСС без човешка намеса за преглед на бюлетините) или когато се касае за чуждестранен гражданин, който не разполага с български Квалифициран електронен подпис (КЕП) или ЕГН.

Институция според месторождението

Едно от най-важните правила, които често се бъркат от гражданите, е че заявлението на място се подава в Районния съд по месторождението на лицето.

  • Ако сте родени в гр. Пловдив, но живеете и работите в гр. София, Вие трябва да подадете заявлението си в Районен съд – Пловдив.
  • Изключение: За улеснение на гражданите, ако се намирате в град, различен от месторождението си, можете да подадете заявлението във всеки Районен съд (например в Софийския районен съд), но тогава срокът се удължава (обикновено до 3 работни дни), тъй като съдът служебно изисква информация от бюрото по Вашето месторождение.
  • Ако сте български гражданин, роден в чужбина, Вашето бюро за съдимост е Централното бюро за съдимост към Министерство на правосъдието (с адрес в гр. София, ул. „Аксаков“ № 5).

Ред на действията — при кандидатстване на място:

  1. Подготовка на документи: Преди да посетите съда, се уверете, че носите лична карта, оригинал и копие от акт за раждане (необходим е за сверяване на бащиното име и мястото на раждане, тъй като в личната карта тези данни не винаги присъстват изчерпателно) и документ за платена такса (ако е платена предварително по банков път).
  2. Попълване на заявление: На място се попълва бланка-заявление (Приложение № 1 към Наредба № 8), в която се вписват: трите имена, ЕГН, дата и място на раждане, имена на родителите (включително моминско име на майката – важно за избягване на съвпадения при едноименници), гражданство и цел, за която се иска свидетелството (например „за кандидатстване за работа“).
  3. Плащане на държавна такса: Таксата е 2,56 € Може да се плати на ПОС терминал на касата в съда, чрез EasyPay, или на банков клон в сградата на съда (в този случай се начислява и банкова комисиона, която варира между 2.00 и 2,56 €).
  4. Получаване на документа: Ако лицето е родено в съдебния район на съда, в който подава документа, и няма регистрирани осъждания, свидетелството се издава веднага (в рамките на 10-20 минути). Ако кандидатствате чрез друг районен съд, получаването става до 3 работни дни.

Онлайн свидетелство за съдимост (ЕСС) – Условия и процедура

Електронното свидетелство за съдимост се издава от Министерството на правосъдието чрез специализирания портал cs.mjs.bg. То има абсолютно същата правна сила като хартиеното съгласно чл. 35а и сл. от Наредба № 8.

Важно ограничение: Електронно свидетелство за съдимост се издава САМО на лица, за които не са съставени бюлетини за осъждане (т.е. за неосъждани лица) и за лица, които са родени в България и притежават ЕГН. Ако системата открие бюлетина за осъждане (дори и лицето да е реабилитирано по-късно), процесът се прекратява електронно и се налага посещение на място.

Изисквания за софтуерна и правна идентификация

За да можете да заявите ЕСС, Вие трябва да притежавате:

  • Квалифициран електронен подпис (КЕП) – физически (USB токен) или Облачен КЕП (например през мобилните приложения на Evrotrust или B-Trust);
  • Валиден имейл адрес;
  • Възможност за извършване на електронно плащане (чрез дебитна/кредитна карта, ePay.bg или чрез Единния портал за електронни плащания на държавната администрация).

Ред на действията — при електронно заявяване:

  1. Достъпване на портала: Отворете уебсайта на Министерството на правосъдието за електронни свидетелства за съдимост (cs.mjs.bg).
  2. Автентификация: Изберете вход с КЕП или Облачен КЕП. Системата автоматично чете Вашите данни (имена и ЕГН) от сертификата на подписа.
  3. Попълване на електронната форма: Трябва да въведете допълнителни лични данни – моминско име на майката (задължително поле за проверка в базата данни), имена на бащата, месторождение. Избира се и конкретната цел на издаване (която се изписва на самото свидетелство).
  4. Избор на начин на плащане и трансакция: Таксата за електронно свидетелство е намалена – 1,53 € Плащането става в реално време чрез виртуален ПОС терминал на портала.
  5. Автоматична проверка в RegiX: Системата прави автоматична проверка в Националния регистър на населението (за установяване на майка, баща, дати на раждане) и в Централното бюро за съдимост за наличие на съставени бюлетини за осъждане.
  6. Генериране на Електронното свидетелство: Ако лицето няма осъждания, ЕСС се генерира в рамките на няколко минути до максимум няколко часа (в зависимост от натоварването на системата). То се подписва с електронен подпис от Министерство на правосъдието.
  7. Получаване и валидност: ЕСС се изпраща на имейла на заявителя във формат PDF и е достъпно в личния му профил на портала. Всяко издадено ЕСС има уникален 16-цифров код за проверка. Работодателят или институцията, която го изисква, може да отиде на същия сайт и чрез този код и ЕГН на лицето да провери автентичността на документа онлайн, без да изисква хартиен разпечатан екземпляр.

Сравнителен анализ на двете процедури (Таблица)

Следващата таблица дава ясна представа за разликите, предимствата и недостатъците на двата метода за получаване на свидетелство за съдимост към 2026 година.

Критерий / Параметър На място (Бюро за съдимост) Онлайн (Електронно ЕСС)
Държавна такса 2,56 € (без банкови такси) 1,53 € (без допълнителни такси)
Време за обработка Веднага (до 3 дни, ако е извън месторождението) Автоматично (от няколко минути до 1 час)
Достъпност за осъждани лица Да (задължителен формат) Не (системата отказва автоматично)
За родени извън България Да (само в Централно бюро в София) Не (поради липса на автоматични записи в ЕСГРАОН)
Необходима идентификация Лична карта и документ за раждане Квалифициран електронен подпис (КЕП/Облачен КЕП)
Хартиен оригинал Да, с мокър печат и подпис на съдия/секретар Не, документът е цифров (PDF с КЕП подпис на МП)

Необходими документи при кандидатстване на място

За да се спести време и връщане от гишето на съда, всеки гражданин трябва да е подготвил следния пакет от документи при физическо явяване:

  • Заявление по образец: Предоставя се на място или се изтегля предварително от сайта на съответния съд.
  • Лична карта, паспорт или военна карта: Задължително в оригинален формат за идентификация на лицето. Чужденците представят национален паспорт или документ за пребиваване (ЛНЧ).
  • Акт за раждане (копие и оригинал за сверяване): Изключително критичен документ. Бюрата за съдимост изискват акта за раждане за установяване на произхода на лицето и предотвратяване на грешки в имената.
  • Документ за платена такса: Вносна бележка по банковата сметка на съда, разписка от ПОС терминал или софтуерен превод.
  • Пълномощно:
    • Без нотариална заверка: когато се подава от родител, дете, съпруг, брат или сестра (изисква се писмено пълномощно и акт за раждане или брак за доказване на връзката).
    • С нотариална заверка: изрично пълномощно, когато заявлението се подава от всяко друго трето лице.
  • Документи за реабилитация: Ако лицето е било осъждано, но е настъпила съдебна реабилитация, то трябва да представи препис от решението/определението на съда за реабилитация, ако информацията не е била служебно отразена в бюрото за съдимост.

Реабилитация – кога свидетелството за съдимост е "чисто"

Един от най-комплексните правни проблеми в практиката е свързан със статуса на съдебното минало при лица, които някога са извършили престъпление, претърпели са съответното наказание (например глоба, условна присъда или лишаване от свобода) и искат в свидетелството им да пише „Неосъждан“.

Съгласно българското наказателно право, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с самото осъждане (чл. 85, ал. 1 от НК). След настъпване на реабилитацията, в свидетелството за съдимост на лицето се вписва текстът: „Неосъждан“.

Видове реабилитация:

  1. Реабилитация по право (автоматична): Настъпва автоматично, без съдът да се произнася с решение, при наличие на определени законови условия (чл. 86 от НК). Например:
    • Когато лицето е осъдено условно (с изпитателен срок) и през този срок не е извършило друго престъпление, поради което условната присъда не е била приведена в изпълнение;
    • При осъждане на лишаване от свобода до три години, ако в продължение на три години от изтичане на срока на наказанието не е извършено друго престъпление, наказанието не се прекъсва и т.н.;
    • При наложено наказание „Глоба“ – след изтичане на една година от плащането или събирането й, ако не е извършено друго престъпление.

    Забележка: Автоматична реабилитация НЕ настъпва, ако лицето е извършило повторно престъпление преди изтичането на изискуемите срокове, както и за престъпления, извършени от пълнолетно лице, което вече веднъж е било реабилитирано по право.

  2. Съдебна реабилитация (чл. 87 от НК): Когато условията за автоматична реабилитация не са изпълнени, лицето може да поиска реабилитация от съда, който е издал присъдата като първа инстанция. За целта се подава писмена молба, към която се прилагат доказателства за добро поведение, за платени обезщетения за вреди от престъплението и др. Съдът разглежда молбата в открито заседание с участие на прокурор.
  3. Абсолютна реабилитация (чл. 88а от НК): Независимо от по-горните правила, осъждането се заличава с изтичането на срок, равен на срока по чл. 82, ал. 1 от НК (давност за изпълнение на наказанието), стига наказанието фактически да е било изтърпяно или давността да е изтекла, и лицето да не е извършило ново умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода.

Често срещан казус: Много граждани смятат, че след като е минал условният им срок или са си платили глобата преди 10 години, те са автоматично реабилитирани и в свидетелството им на място веднага ще пише „Неосъждан“. На практика обаче, бюлетинът за съдимост в съда („картончето“) може физически да не е актуализиран. При такава ситуационна грешка е необходимо лицето да подаде писмена молба до бюрото за съдимост, придружена с удостоверение за изпълнено наказание/платена глоба, за да се извърши служебно отразяване („рубрикиране“) на настъпилата по право реабилитация.

Свидетелство за съдимост за български граждани, родени в чужбина, и за чужденци

Процедурата за хората, които нямат акт за раждане, регистриран в българската община (т.е. родени са извън територията на РБ) или са чуждестранни граждани, има съществени особености.

Български граждани, родени в чужбина

Тъй като районните съдилища съхраняват бюлетини по месторождение на територията на страната, за тези лица компетентен орган е единствено Централното бюро за съдимост (ЦБС) към Министерството на правосъдието.

  • Ако лицето се намира в София, то може физически да отиде в ЦБС.
  • Ако лицето е в друг град на страната, то може да подаде заявлението в който и да е Районен съд. Районният съд препраща служебно искането до ЦБС по електронен път, но подготовката и физическото подписване на хартиен носител отнемат повече време (обикновено от 1 до 3 работни дни).
  • Ако лицето се намира в чужбина, то може да упълномощи лице в България с нотариално заверено пълномощно (заверено в българско консулство или с Апостил/Apostille от чужда държава) или да кандидатства чрез българските дипломатически и консулски представителства в чужбина.

Чуждестранни граждани и ECRIS

За чужденци (граждани на страни от ЕС или на трети страни), които пребивават в България и се нуждаят от свидетелство за съдимост, процедурата също преминава през ЦБС.

Когато чужд гражданин – например гражданин на Федерална република Германия – поиска свидетелство за съдимост от българските органи, Централното бюро в София задължително използва Европейската информационна система за съдебно минало (ECRIS – European Criminal Records Information System).

Съгласно Директива 2011/93/ЕС и националното законодателство, ЦБС изпраща електронно запитване до централния орган на държавата членка по гражданство на лицето. Срокът за отговор от чуждата държава е до 10 работни дни (чл. 24 от Наредба № 8). Следователно, издаването на свидетелство на чужденец от ЕС отнема средно 10-15 дни и изисква заплащане на такса. Обикновената справка не може да бъде издадена в рамките на деня.

Често срещани грешки и практически проблеми

Дългогодишната практика показва няколко критични точки, при които гражданите губят време или получават откази за издаване на документа:

  • Грешка при изписване на имената (особено при жени с променено фамилно име след брак): В заявлението винаги трябва да се описват всички предишни фамилни имена. Ако системата или служителят в бюрото не открие съвпадение между акта за раждане (където лицето е с моминско име) и личната карта (с брачно име), издаването ще бъде блокирано, докато не се представи Удостоверение за идентичност на имена от общината.
  • Плащане към грешна банкова сметка: Всеки Районен съд има собствена банкова сметка за държавни такси (бюджетна сметка). Много често граждани плащат по сметка на Софийски районен съд, но отиват да си вземат свидетелството в Районен съд – Варна. Такъв документ няма да бъде издаден, докато не се плати отново по правилната сметка, а за грешно преведената сума трябва да се подава заявление за възстановяване на недължимо платена държавна такса.
  • Заявяване на електронно свидетелство (ЕСС) при наличие на старо осъждане: Лица, които знаят, че имат стара, макар и реабилитирана присъда, се опитват да я заобиколят чрез ЕСС портала. Системата автоматично ги засича, блокира трансакцията (таксата от 1,53 € не се възстановява) и ги препраща към гише.
  • Липса на Акт за раждане при посещение на място: Много граждани смятат, че представянето на лична карта е напълно достатъчно. Бюрата за съдимост обаче имат законова инструкция да изискват акта за раждане за справка на родителите. Носете винаги негов оригинал или заверено копие.

Условия за отказ и процедура по неговото обжалване

Издаването на свидетелство за съдимост е индивидуален административен акт (или по-точно административна услуга по смисъла на Закона за администрацията).

Органът (съдията, отговарящ за бюрото за съдимост, или оправомощеният служител) може да откаже издаването на свидетелството. Основните законови основания за отказ са:

  • Недоказване на самоличността на заявителя;
  • Липса на надлежно упълномощаване (например представеното пълномощно е с изтекъл срок, не съдържа необходимия обем права или липсва нотариална заверка при трети лица);
  • Неплащане на законоустановената държавна такса;
  • Невъзможност за идентификация на лицето поради липса на достатъчно данни (например чужденец без документи за самоличност или без ЕГН/ЛНЧ).

Отказът за издаване на свидетелство за съдимост трябва да бъде писмено мотивиран. Този отказ подлежи на обжалване по административен и съдебен ред съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Жалбата се подава в 14-дневен срок от съобщаването на отказа (или от изтичане на срока за произнасяне при мълчалив отказ) пред съответния Административен съд по местонахождението на районния съд, чието бюро за съдимост е постановило отказа. Съдът се произнася с решение, което е окончателно и има задължителен характер за административния орган.

Колко време е валидно свидетелството за съдимост?

Срокът на валидност на свидетелството за съдимост е 6 (шест) месеца от датата на неговото издаване, освен ако в специален закон или нормативен акт не е предвиден друг срок за конкретна цел.

Може ли работодателят ми да изиска свидетелство за съдимост служебно без мое знание?

Работодателят може да изиска свидетелство за съдимост служебно по електронен път (чрез системата RegiX) само ако има Вашето изрично писмено съгласие или ако законът изрично му вменява това задължение за заемане на съответната длъжност (например за държавни служители, учители, охранители).

Роден съм в чужбина, но имам българско гражданство и живея във Варна. Къде трябва да отида?

Можете да подадете заявление на място в Районен съд – Варна. Служителите там ще изпратят служебно искането до Централното бюро за съдимост в София. Този процес отнема до 3 работни дни.

Издава ли се електронно свидетелство за съдимост на чуждестранни граждани?

Не, към момента системата за ЕСС не поддържа автоматично издаване за чужденци, тъй като е необходима проверка през международната система ECRIS или ръчна обработка от Централното бюро за съдимост.

Ако съм реабилитиран по право, ще пише ли „осъждан“ в свидетелството ми?

Ако реабилитацията е настъпила по право (автоматично) съгласно Наказателния кодекс, в свидетелството за съдимост трябва да се изпише текстът „Неосъждан“. Ако това не е станало служебно, трябва да подадете молба за актуализация на данните с документи за изпълнено наказание.

Може ли свидетелство за съдимост да се за заяви с Облачен КЕП през мобилен телефон?

Да, порталът cs.mjs.bg поддържа интеграция с лицензираните доставчици на облачни квалифицирани електронни подписи (като Evrotrust и B-Trust). Можете да направите цялата процедура от смартфона си за минути.

Колко струва издаването на свидетелството на място в съда?

Държавната такса съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси е 2,56 € Обърнете внимание, че при плащане на каса чрез банков превод може да се начисли банкова комисиона от 2.00 до 2,56 €, освен ако не платите с дебитна карта на ПОС терминал на съда.

Какво означава „цел на издаване“ и защо трябва да я посочвам?

В свидетелството изрично се вписва за каква цел се издава (например „за кандидатстване за работа като шофьор“, „за носене на оръжие“). Някои институции не приемат свидетелство, в което е посочена различна цел от реалната, за която го представяте.

Свързани статии

Източници и препратки