Задължителна съдебна медиация — новите правила

През последните години, значимостта на алтернативните способи за разрешаване на спорове нараства неимоверно, а медиацията постепенно се утвърждава като един от най-ефективните и предпочитани методи. В контекста на българското право, 2026 година отбелязва консолидация и разширяване на обхвата на задължителната съдебна медиация, превръщайки я в ключов етап преди стартирането на редица съдебни производства.

Въвеждането на задължителната медиация е продиктувано от стремежа за разтоварване на съдебната система, ускоряване на разрешаването на спорове и насърчаване на конструктивния диалог между страните. Чрез нея се цели не просто постигане на споразумение, а намиране на взаимноизгодно решение, което запазва добрите отношения и предотвратява ескалацията на конфликтите.

Правна рамка — Задължителна съдебна медиация

Основният нормативен акт, който урежда медиацията в Република България, е Законът за медиацията, обнародван в Държавен вестник (ДВ, бр. 110 от 17.12.2004 г.), многократно изменян и допълван. С последните изменения, в сила от 2026 г., значително се разширява обхватът на задължителната съдебна медиация, като се внасят корекции и в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), обнародван в ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., както и в редица специални закони.

1. Закон за медиацията

Чл. 1, ал. 1 от Закона за медиацията: „Този закон урежда медиацията като способ за извънсъдебно разрешаване на спорове и определя изискванията към медиаторите.“
Чл. 11 от Закона за медиацията: Детайлизира принципите на медиацията — доброволност, равнопоставеност на страните, неутралност и безпристрастност на медиатора, поверителност.
Раздел IIIа. Задължителна медиация (Чл. 14а – Чл. 14д): Този нов раздел въвежда и систематизира категориите спорове, за които медиацията е задължителна предпоставка преди предявяване на иск пред съд, както и процедурните правила за провеждането ѝ.

2. Граждански процесуален кодекс (ГПК)

Чл. 129, ал. 2, т. 6 от ГПК: Допълнен е с изискване исковата молба да съдържа доказателство за проведена задължителна медиация или за опит за такава, когато законът предвижда това. Неприлагането на такъв документ е основание за оставяне на исковата молба без движение.
Чл. 140, ал. 3 от ГПК: Съдиите имат правото, а в определени случаи и задължението, да разясняват възможността за медиация на страните, когато тя не е задължителна, и да им дават време за обмисляне.
Чл. 217а – Чл. 217д от ГПК: Нови разпоредби, които регламентират механизма на насочване към задължителна медиация от съда, когато тя не е проведена служебно преди подаване на исковата молба, и процедурата по спиране на производството до приключване на медиацията.

„Съдът е длъжен да разясни на страните възможността за разрешаване на спора чрез медиация, а в случаите, предвидени в закон, да ги насочи към задължителна медиация преди пристъпване към разглеждане на делото по същество.“

— Чл. 217а, ал. 1 от ГПК

3. Специални закони

Изменения и допълнения, въвеждащи задължителна медиация, са направени и в следните специални закони:

Закон за защита на потребителите (ЗЗП): За определени спорове с висока стойност или такива, касаещи определени услуги.
Кодекс на труда (КТ): За индивидуални трудови спорове, свързани с прекратяване на трудово правоотношение или неизплатени трудови възнаграждения.
Семеен кодекс (СК): За спорове относно упражняване на родителски права, местоживеене на децата и режим на лични контакти при развод по исков ред, както и за имуществени спорове между съпрузи.
Закон за задълженията и договорите (ЗЗД): За спорове по определени видове договори с потребители.

Кои спорове подлежат на задължителна медиация

С измененията от 2026 г. обхватът на задължителната медиация е значително разширен. Целта е да се обхванат категории спорове, при които потенциалът за успешно разрешаване извън съда е висок, а запазването на бъдещи отношения между страните е от съществено значение.

1. Спорове по Семейния кодекс

Задължителна медиация се въвежда за всички семейни спорове по исков ред, които касаят:

Родителски права: Упражняване на родителски права, местоживеене на детето, режим на лични контакти. (Чл. 59, ал. 9 и Чл. 127а от СК)
Издръжка: Определяне или изменение на издръжка за деца или между съпрузи. (Чл. 141а от СК)
Имуществени отношения между бивши съпрузи: Разпределение на ползването на семейното жилище, претенции за по-голям дял от имуществена общност, когато не е налице съгласие. (Чл. 29, ал. 2 от СК)

2. Потребителски спорове

Медиацията е задължителна за потребителски спорове, чиято стойност надвишава 1 278 €, както и за спорове, свързани с:

Неизпълнение на договори за дистанционни продажби.
Нелоялни търговски практики.
Дефекти на стоки или услуги от съществено значение за потребителя.

„Потребителски спорове, свързани с договори за доставка на стоки и услуги, чиято цена надвишава 1 278 €, подлежат на задължителна медиация преди предявяване на искова молба пред съд.“

— Чл. 182, ал. 4 от Закона за защита на потребителите

3. Трудови спорове

За задължителна медиация подлежат индивидуални трудови спорове, свързани с:

Незаконно уволнение или възстановяване на работа. (Чл. 344, ал. 2 от КТ)
Неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения. (Чл. 215, ал. 3 от КТ)

4. Спорове по търговски сделки

Определени категории търговски спорове между търговци, когато стойността на иска надвишава 25 565 €, също подлежат на задължителна медиация, освен ако страните изрично са договорили арбитражна клауза.

5. Съседски спорове

Спорове между съседи относно граници, преминаване през чужд имот, емисии или други нарушения на добросъседските отношения, когато не са свързани с увреждане на имущество на стойност над 5 113 €, също подлежат на тази процедура.

Процедура за задължителна медиация

Процедурата по задължителна медиация е детайлно регламентирана и е съществена предпоставка за допустимост на исковата молба пред съда. Неспазването ѝ води до сериозни процесуални последици.

1. Иницииране на процедурата

Процедурата се инициира от страната, която има намерение да предяви иск пред съда (страната-ищец).

Избор на медиатор: Страната трябва да избере медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието. Изборът може да бъде индивидуален или от списъка на медиатори, към съответния окръжен съд. (Чл. 15, ал. 1 от Закона за медиацията)
Покана за медиация: Избраният медиатор отправя писмена покана до ответната страна да участва в медиация. Поканата трябва да съдържа кратко описание на спора, предложение за дата и час на първоначална среща, както и информация за предимствата на медиацията. (Чл. 14б, ал. 1 от Закона за медиацията)
Срок за отговор: Ответната страна разполага със 7-дневен срок от получаване на поканата да се съгласи да участва в медиация.

2. Ход на медиацията

Подготовка: Преди първата съвместна среща, медиаторът провежда индивидуални срещи с всяка от страните, за да разбере техните позиции, интереси и очаквания.
Съвместни срещи: Медиаторът организира съвместни срещи, на които подпомага страните да комуникират ефективно, да изяснят позициите си и да търсят взаимноизгодни решения. Срещите са поверителни. (Чл. 11, т. 4 от Закона за медиацията)
Продължителност: Медиацията не следва да продължава повече от 90 дни от датата на първата съвместна среща, освен ако страните и медиаторът не се договорят за удължаване на срока. (Чл. 14в, ал. 3 от Закона за медиацията)

3. Приключване на медиацията

Медиацията може да приключи по няколко начина:

С постигане на споразумение: Страните подписват споразумение, което може да бъде заверено от нотариус, а в определени случаи и одобрено от съда за придобиване на изпълнителна сила. (Чл. 14 от Закона за медиацията)
Без постигане на споразумение: Когато страните не успеят да постигнат споразумение, медиаторът издава протокол за неуспешно приключила медиация. Този протокол е доказателството, което трябва да бъде приложено към исковата молба. (Чл. 14а, ал. 4 от Закона за медиацията)
С едностранен отказ: Всяка страна може да се оттегли от медиацията по всяко време. Медиаторът издава протокол за прекратяване на медиацията.

4. Документи, издавани от медиатора

Покана за медиация.
Протокол от първа среща по медиация.
Протокол за успешно приключила медиация и постигнато споразумение.
Протокол за неуспешно приключила медиация (без споразумение).
Протокол за прекратяване на медиация (при отказ на страна).

Санкции и процесуални последици при отказ или неспазване

Неспазването на задължението за провеждане на медиация преди предявяване на иск има съществени процесуални последици, които целят да гарантират ефективността на новия режим.

1. Оставяне на исковата молба без движение

Съгласно Чл. 129, ал. 2, т. 6 от ГПК, ако към исковата молба не е приложен протокол, удостоверяващ проведена задължителна медиация или опит за такава, съдът оставя исковата молба без движение и дава указания на ищеца в 7-дневен срок да отстрани нередовността.

2. Връщане на исковата молба

Ако в указания срок ищецът не приложи необходимия документ (протокол от медиация), съдът връща исковата молба и прекратява производството по делото. (Чл. 129, ал. 3 от ГПК)

Това означава, че делото няма да бъде разгледано по същество, а ищецът ще трябва да започне процедурата отначало, включително да инициира медиация, ако желае да реализира своите права пред съда.

3. Неблагоприятни последици при доброволен отказ от медиация

В случаите, когато една от страните необосновано откаже участие в медиация или я прекрати без основателна причина, съдът може да вземе предвид това обстоятелство при произнасянето си по отношение на съдебните разноски. Дори и да спечели делото, на страната, която е проявила необоснован отказ от медиация, може да бъде присъдена частична отговорност за разноските или да не ѝ бъдат присъдени пълните разноски, които би имала при медиация. (Чл. 78, ал. 4 от ГПК)

„Ако ответникът неоснователно се е отказал да участва в задължителна медиация, съдът може да откаже да му присъди разноски, дори и ако спечели делото, или да го осъди да заплати част от разноските, направени от ищеца.“

— Чл. 78, ал. 4 от ГПК, изменен

Срокове и такси при задължителна медиация

Определянето на ясни срокове и такси е от съществено значение за предвидимостта и ефективността на процедурата по задължителна медиация.

1. Срокове

Срок за отговор на покана: 7 дни от получаване на поканата за медиация. (Чл. 14б, ал. 2 от Закона за медиацията)
Начало на медиацията: Първата съвместна среща следва да се проведе в срок до 30 дни от съгласието на ответната страна да участва в медиация.
Максимална продължителност: 90 дни от датата на първата съвместна среща. Този срок може да бъде удължен по взаимно съгласие на страните и медиатора. (Чл. 14в, ал. 3 от Закона за медиацията)
Срок за издаване на протокол: Медиаторът издава съответния протокол (за постигнато споразумение, без споразумение или за прекратяване) в срок до 3 дни от приключване на процедурата.

2. Такси за медиация

Таксите за медиация се определят по свободно договаряне между страните и медиатора, но съществуват и препоръчителни тарифи, утвърдени от Министерството на правосъдието и Камарата на медиаторите в България. (Чл. 23 от Закона за медиацията)

Първоначална такса: Обикновено включва подготовка, покани и първа среща. Може да варира от 100 до 153 € на страна.
Часова ставка: Често медиаторите начисляват такса на час за съвместни и индивидуални срещи, която може да бъде от 50 до 76,69 €/час, в зависимост от сложността на спора и опита на медиатора.
Такса на база стойност на спора: При определени търговски и имуществени спорове може да се договори процент от стойността на спора, но обикновено това е допълнителен фактор, а не основно определящ за хонорара.
Разпределение на таксите: Разходите за медиация обикновено се поделят по равно между страните, освен ако не се договори друго.

Въпреки наличието на такси, медиацията е значително по-евтина от съдебното производство, което включва държавни такси, адвокатски хонорари, експертизи и други разноски.

Участие на адвокати и консултанти

Въпреки че медиацията е неформална процедура, участието на адвокати и други консултанти може да бъде изключително полезно и дори препоръчително.

1. Роля на адвоката

Адвокатът може да:

Консултира клиента: Относно правните аспекти на спора, силните и слабите страни, потенциалните рискове и ползи от медиацията и съдебния спор.
Присъства на срещите: За да защитава интересите на своя клиент, да дава правни съвети по време на преговорите и да подпомага формулирането на споразумението. (Чл. 14б, ал. 3 от Закона за медиацията)
Преговаря от името на клиента: В определени случаи, с изричното съгласие на клиента, адвокатът може да участва в преговорите.
Подготвя документи: Да подготви необходимите декларации, предложения и окончателното споразумение.

2. Други консултанти

В зависимост от естеството на спора, страните могат да привлекат и други консултанти, например:

Финансови експерти: При спорове за имущество, дялове, обезщетения.
Психолози: При семейни спорове, особено когато са засегнати интересите на деца.
Технически експерти: При спорове за дефекти на стоки или услуги.

Присъствието на такива консултанти може да допринесе за постигане на по-информирано и устойчиво решение.

Разлика между задължителна и доброволна медиация

Въпреки че принципите и целите на медиацията остават същите, съществуват ключови разлики между доброволната и задължителната медиация, които е важно да се разбират.

1. Иницииране

Доброволна: Инициира се от взаимното желание на страните по всяко време преди, по време на или дори след съдебно дело. (Чл. 2, ал. 2 от Закона за медиацията)
Задължителна: Инициира се от потенциалния ищец преди подаване на искова молба пред съд, като процесуално условие за допустимост.

2. Последици при отказ

Доброволна: Отказът от участие или оттеглянето от медиация не води до никакви правни последици.
Задължителна: Отказът да участва или необоснованото прекратяване на медиация води до процесуални санкции (връщане на искова молба, неблагоприятни последици по отношение на разноските).

3. Стадий на спора

Доброволна: Може да се проведе на всеки етап от спора, включително при вече висящо съдебно дело, при което съдът може да спре производството.
Задължителна: Предшества съдебното производство и е условие за неговото започване.

Съдебна практика и Камара на медиаторите

Практическото приложение на задължителната медиация е неотделимо свързано с ролята на съдилищата и дейността на Камарата на медиаторите в България.

1. Роля на съдилищата

Контрол за допустимост: Съдилищата стриктно проверяват дали е изпълнено изискването за задължителна медиация преди разглеждане на делото по същество. (Чл. 129, ал. 2, т. 6 от ГПК)
Насочване към медиация: Дори и след стартиране на дело, съдът може да насочи страните към доброволна медиация и да спре производството. (Чл. 217 от ГПК)
Одобрение на споразумения: Споразумения, постигнати в медиация, могат да бъдат одобрени от съда, което им придава силата на съдебно решение. (Чл. 14, ал. 2 от Закона за медиацията)
Позитивна съдебна практика: Все по-често съдилищата отчитат усилията на страните за доброволно разрешаване на спора, включително чрез медиация, при определяне на разноски и други процесуални действия.

2. Камара на медиаторите в България (КМБ)

Камарата на медиаторите в България е професионална организация, която има пряко значение в развитието и утвърждаването на медиацията като ефективен способ за разрешаване на спорове.

Поддържа регистър: Отговаря за поддържането на Единния регистър на медиаторите, който е публичен. (Чл. 12 от Закона за медиацията)
Обучение: Организира обучения за медиатори, включително специализирани обучения за задължителна медиация по различни видове спорове.
Стандарти и етични правила: Разработва и следи за спазването на стандарти за качество и етичен кодекс на поведение на медиаторите.
Информационна дейност: Провежда информационни кампании за популяризиране на медиацията сред обществото.

Свързана категория

Въпреки различията в процедурите, медиацията, като алтернативен способ за разрешаване на спорове, има общи корени и цели с други бързи производства, насочени към ефективност. В тази връзка, може да се запознаете и с Заповедно производство — бърз ред за вземания.

Какво се случва, ако другата страна откаже да участва в задължителна медиация?

Ако другата страна откаже да участва в задължителна медиация, медиаторът ще издаде протокол за прекратяване на медиацията поради отказ на страна. Този протокол е достатъчно доказателство за извършен опит за медиация и може да бъде приложен към исковата молба, за да изпълните законовото изискване. Съдът ще приеме исковата молба за допустима, но може да вземе предвид необоснования отказ на ответника при определянето на съдебните разноски.

Мога ли да подам искова молба, ако медиацията е била неуспешна?

Да, ако медиацията е приключила без постигане на споразумение (т.е. неуспешно), медиаторът издава протокол за неуспешно приключила медиация. Този протокол е достатъчно доказателство, че сте изпълнили задължението си за провеждане на медиация и може да подадете искова молба до съда, като го приложите. Исковата молба ще бъде допустима.

Колко време отнема задължителната медиация?

По закон, задължителната медиация не следва да продължава повече от 90 календарни дни от датата на първата съвместна среща. Този срок може да бъде удължен по взаимно съгласие на всички страни и медиатора, ако преговорите са продуктивни и има вероятност за постигане на споразумение. Срокът за отговор на покана е 7 дни, а първата среща обикновено е в рамките на 30 дни след съгласието за участие.

Задължен ли съм да се съглася на решение, което не ме устройва?

Не, медиацията почива на принципа на доброволност за постигане на споразумение. Никой не може да бъде принуден да приеме решение, което не защитава неговите интереси или с което не е съгласен. Дори и при задължителна медиация, постигането на споразумение е доброволно. Ако не бъде постигнато такова, медиацията приключва като неуспешна и можете да продължите със съдебен иск.

Какво се случва със споразумението, постигнато чрез медиация?

Споразумението, постигнато чрез медиация, има силата на договор между страните. Ако желаете, то може да бъде заверено нотариално или одобрено от съда, което му придава изпълнителна сила. Второто е особено важно, тъй като в случай на неизпълнение на споразумението, можете директно да се обърнете към съдебен изпълнител, без да е необходимо ново съдебно дело за установяване на задължението.

Практически казуси

За да се илюстрира приложението на задължителната съдебна медиация в реални житейски и търговски ситуации, по-долу са представени три детайлни казуса от българската практика. Те обхващат различни области на правото, в които медиацията е задължителна предпоставка за водене на съдебен процес, и демонстрират както процедурата, така и потенциалните резултати.

Казус №1: Спор за упражняване на родителски права и режим на лични отношения

Страни и предмет на спора: Мария Петрова и Иван Георгиев са в процес на развод по взаимно съгласие. Те имат едно малолетно дете на 8 години – Александър. Родителите не могат да постигнат съгласие относно режима на лични отношения на бащата с детето. Майката настоява за силно ограничен режим – два пъти месечно за по няколко часа в нейно присъствие, мотивирайки се с честите командировки на бащата и нередовния му начин на живот. Бащата, от своя страна, иска стандартен режим – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, както и един месец през лятото.

Процедура по медиация: При подаването на молбата за развод по взаимно съгласие, съдът констатира липсата на споразумение по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) относно родителските права. На основание новите разпоредби на ГПК (чл. 217а, ал. 1), съдът спира производството и указва на страните в едномесечен срок да проведат задължителна процедура по медиация. Страните избират медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието, специализиран в семейни спорове. Разходите за медиатора се поемат поравно от двете страни, съгласно чл. 20 от Закона за медиацията (ЗМ).

Провеждане и резултат: Проведени са три сесии по медиация. В първата сесия медиаторът помага на страните да изразят своите притеснения и желания в спокойна и конструктивна среда. Мария споделя страховете си, че Иван няма да може да се грижи адекватно за детето при по-дълги отсъствия от дома. Иван обяснява, че работата му се е променила и командировките са намалели, и че желае да участва пълноценно в живота на сина си. Във втората и третата сесия, с помощта на медиатора, страните обсъждат различни варианти. Постигнато е следното споразумение:

Бащата ще вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца, като в съботния ден го взима в 10:00 ч. и го връща в 20:00 ч., без преспиване за първите шест месеца.
След изтичане на шестмесечния изпитателен срок, ако режимът се спазва и детето се адаптира добре, се въвежда преспиване в събота вечер.
Бащата ще прекарва 20 дни с детето през лятната ваканция, като датите се съгласуват с майката до 1 май всяка година.
Двамата родители се задължават да провеждат кратък седмичен разговор по телефона за обсъждане на въпроси, свързани с детето.

Това споразумение е оформено в писмен вид съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗМ, представено е пред съда и е одобрено като неразделна част от решението за развод. По този начин страните избягват дълъг и травмиращ съдебен процес по спорна съдебна администрация, запазват добрия тон в отношенията си и постигат решение, изцяло съобразено с най-добрия интерес на детето съгласно чл. 59, ал. 4 от СК.

Казус №2: Търговски спор за неизпълнение на договор за изработка

Страни и предмет на спора: „Проект Строй“ ЕООД (Изпълнител) и „Инвест Груп“ АД (Възложител) са сключили договор за изработка на метални конструкции на стойност 76 694 € за нов търговски обект. В договора е предвидено авансово плащане в размер на 30% и окончателно плащане след приемане на работата с протокол. „Инвест Груп“ АД отказва да подпише протокола и да заплати остатъка от 53 686 €, твърдейки, че конструкциите имат съществени дефекти – отклонения в размерите и некачествени заварки, които ги правят негодни за употреба.

Процедура по медиация: „Проект Строй“ ЕООД подава искова молба в съответния окръжен съд за заплащане на дължимата сума. Тъй като спорът е търговски и с цена на иска над 12 782 €, той попада в обхвата на задължителната медиация съгласно специална законова уредба, препращаща към ГПК. Съдът, на основание чл. 129, ал. 2, т. 6 от ГПК, оставя исковата молба без движение и дава указания на ищеца в 14-дневен срок да представи удостоверение за проведен опит за медиация. Вместо да рискува прекратяване на производството, ищецът се свързва с ответника и заедно избират медиатор, специализиран в строителни и търговски спорове.

Провеждане и резултат: Медиацията се провежда в една продължителна, 8-часова сесия. С помощта на медиатора страните се съгласяват да ангажират независим технически експерт, който да оцени състоянието на конструкциите. Експертизата установява, че има леки отклонения, които обаче не правят конструкциите негодни, а могат да бъдат коригирани на място. Стойността на корекциите е оценена на 7 669 € Въз основа на това обективно становище, медиаторът съдейства на страните да договорят следното:

„Проект Строй“ ЕООД се задължава в 20-дневен срок да извърши за своя сметка необходимите корекции по конструкциите съгласно предписанията на експерта.
„Инвест Груп“ АД се задължава да осигури достъп до обекта и съдействие.
Веднага след извършване на корекциите и подписване на двустранен протокол за приемане, „Инвест Груп“ АД ще заплати сумата от 46 016 € (остатъкът от 53 686 €, намален със стойността на корекциите от 7 669 €).

Споразумението е подписано от двете страни и има силата на договор между тях (чл. 18, ал. 2 от ЗМ). По желание на страните, то е внесено за одобрение от съда като съдебна спогодба, с което придобива изпълнителна сила. По този начин се спестява скъпоструваща съдебно-техническа експертиза в рамките на процеса, дългогодишно водене на дело и се запазват търговските отношения между компаниите, които впоследствие продължават да работят заедно по други проекти.

Казус №3: Спор за делба на съсобствен недвижим имот

Страни и предмет на спора: Трима братя – Петър, Георги и Стефан, наследяват от родителите си апартамент в гр. Пловдив. Те притежават по 1/3 идеална част от имота. Петър живее в чужбина и иска неговият дял да бъде изплатен. Георги живее в апартамента и не желае да го продава, нито има средства да изкупи дяловете на братята си. Стефан е съгласен на продажба, но не може да се споразумее с Петър за пазарната цена на имота. След месеци на безплодни разговори, Петър подава иск за съдебна делба.

Провеждане и резултат: В процедурата по медиация става ясно, че емоционалният аспект е водещ. Георги свързва апартамента със спомени от детството. Петър има спешна нужда от средства за инвестиция в чужбина. Стефан се опитва да балансира между двамата. Медиаторът им помага да се фокусират не върху позициите си („искам да продам“/„не искам да продам“), а върху интересите си (нужда от пари, запазване на жилище, справедливост). В хода на дискусиите се раждат няколко креативни решения, които не са били обсъждани дотогава:

Георги да остане да живее в имота, като изтегли ипотечен кредит, за да изплати дяловете на братята си. Тази опция отпада, тъй като доходите му не го позволяват.
Апартаментът да се отдаде под наем, като приходите се делят поравно между тримата. Това решение удовлетворява частично Георги, но не и Петър, който се нуждае от еднократна голяма сума.
Финално споразумение: Страните се съгласяват апартаментът да бъде продаден, но при специфични условия. Те възлагат на трима независими брокери да направят пазарна оценка, като за продажна цена се приема средноаритметичната стойност. Стефан, който е в България, поема ангажимент да организира огледите. Постига се съгласие Георги да получи допълнителна сума от 10 000 евро от общата продажна цена, преди тя да се раздели на три, като компенсация за това, че се отказва от жилището, в което е израснал.

Споразумението за доброволна делба е сключено в писмена форма с нотариална заверка на подписите, съгласно изискванията на Закона за собствеността. То е представено пред съда, който прекратява делбеното производство. Така страните избягват сложната и скъпа втора фаза на съдебната делба – извършване на делбата чрез публична продан, която често води до продажба на имота на по-ниска от пазарната цена.

Санкции и глоби

Неспазването на правилата за задължителна медиация води до конкретни процесуални и финансови последици. Целта на законодателя е не толкова да наказва, колкото да стимулира страните да използват този способ за разрешаване на спорове. По-долу е представена таблица с основните нарушения и свързаните с тях санкции съгласно действащото българско законодателство.

Нарушение / Пропуск	Санкция / Последица	Правно основание
Подаване на искова молба по спор, подлежащ на задължителна медиация, без прилагане на удостоверение за проведена или започната процедура.	Исковата молба се оставя без движение. На ищеца се дава срок (обикновено 7-дневен) да отстрани нередовността. При неотстраняване, исковата молба се връща и производството се прекратява.	Чл. 129, ал. 2, т. 6 и ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Неявяване на страна в процедура по задължителна медиация, след като е била редовно уведомена, без да са налице уважителни причини.	При последващо разглеждане на делото от съда, съдът може да възложи на неявилата се страна изцяло заплащането на направените по делото разноски, независимо от крайния изход на спора.	Чл. 78, ал. 2 от ГПК (в нова редакция) и чл. 217г от ГПК (нов)
Отказ на страна да участва добросъвестно в процедурата (напр. системно възпрепятстване, отказ от обсъждане на варианти).	Медиаторът може да прекрати процедурата и да издаде удостоверение, отразяващо липсата на добросъвестно сътрудничество. Съдът може да вземе това предвид при разпределението на разноските по делото.	Чл. 17, ал. 1, т. 4 от Закона за медиацията (ЗМ) и общия принцип на чл. 3 от ГПК (задължение за добросъвестно упражняване на процесуални права)
Нарушение на принципа на поверителност от страна на медиатора (разкриване на информация от процедурата).	Медиаторът носи имуществена отговорност за причинените вреди. Налага му се и административна санкция (глоба) в размер от 500 до 1 534 €, а при повторно нарушение – от 1000 до 3 579 € Може да бъде и заличен от Единния регистър на медиаторите.	Чл. 23 и чл. 24, ал. 1 от Закона за медиацията (ЗМ)
Нарушение на принципа на поверителност от страна по спора или неин представител.	Страната носи отговорност за вреди съгласно общите правила на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ако има предварително сключено споразумение за поверителност, може да дължи и неустойка.	Чл. 45 от ЗЗД; Чл. 7 от ЗМ
Осъществяване на дейност като медиатор от лице, което не е вписано в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.	Глоба в размер от 1000 до 2 556 € за физическо лице или имуществена санкция за юридическо лице в същия размер. Проведената процедура се счита за нищожна и не поражда правни последици.	Чл. 24, ал. 2 от Закона за медиацията (ЗМ)

Какво се случва, ако другата страна откаже да участва в задължителната медиация?

Задължителната медиация е задължителна като стъпка преди съда, но не и като резултат. Принципът на доброволност (чл. 11, ал. 1 от ЗМ) се запазва. Ако една от страните е поканила другата да участва, но тя изрично откаже или не се яви без уважителна причина, процедурата се счита за приключила без споразумение. Медиаторът или центърът по медиация издава удостоверение, че е направен опит за провеждане на медиация. Този документ е достатъчен, за да се изпълни изискването на ГПК и да се продължи със съдебното производство. съдът може да санкционира страната, отказала да участва добросъвестно, като ѝ възложи всички съдебни разноски, независимо от изхода на делото.

Постигнатото в медиация споразумение има ли силата на съдебно решение?

Само по себе си, споразумението от медиация има силата на частен договор между страните (чл. 18, ал. 2 от ЗМ). То ги обвързва и при неизпълнение може да се търси отговорност по общия исков ред. За да придобие споразумението същата сила като съдебно решение (т.е. да стане изпълнително основание, въз основа на което може да се издаде изпълнителен лист), то трябва да бъде представено пред съда за одобрение. Процедурата се нарича "съдебна спогодба". Ако споразумението не противоречи на закона и на добрите нрави, съдът го одобрява с определение, което има последиците на влязло в сила съдебно решение и не подлежи на обжалване.

Колко струва процедурата по медиация и кой заплаща разходите?

Разходите за медиация включват основно възнаграждението на медиатора. Тарифите се определят свободно от всеки медиатор или център по медиация и обикновено са на час. Цените варират значително в зависимост от сложността на казуса, опита на медиатора и населеното място, като могат да бъдат от 25,56 € до над 102 € на час. Съгласно чл. 20 от Закона за медиацията, ако страните не са уговорили друго, те заплащат разходите по медиацията поравно. В практиката често се договаря възнаграждението да се предплати за първите няколко часа, за да се гарантира ангажираността на всички участници.

Как да избера подходящ медиатор?

Изборът на медиатор е ключов за успеха на процедурата. Всички легитимни медиатори са вписани в Единния регистър на медиаторите, поддържан от Министерство на правосъдието. Регистърът е публичен и достъпен онлайн. При избора е добре да се съобразите със следното:

Специализация: Много медиатори имат специфичен опит в определени области – семейни, търговски, потребителски, имотни спорове. Изберете медиатор, който разбира материята на вашия казус.
Опит и репутация: Проверете колко години опит има медиаторът и потърсете препоръки.
Подход и стил: Добре е да проведете кратък предварителен разговор, за да прецените дали подходът на медиатора ви допада и дали вдъхва доверие.

Страните трябва да постигнат съгласие за избора на конкретен медиатор. Ако не могат, съдът може да определи такъв по служебен път от списък към съответния съдебен район.

Каква е разликата между медиация и арбитраж?

Макар и двете да са алтернативни способи за разрешаване на спорове, те са коренно различни. При медиацията медиаторът е неутрален посредник, който помага на страните сами да намерят взаимноприемливо решение. Медиаторът не налага решение, не отсъжда кой е прав и кой крив. Контролът върху изхода на спора остава изцяло в ръцете на страните. При арбитража, арбитърът (или арбитражният състав) действа като частен съдия. Той изслушва страните, събира доказателства и постановява обвързващо решение, което има силата на влязла в сила присъда и подлежи на принудително изпълнение. Медиацията е по-гъвкава, неформална и цели запазване на отношенията, докато арбитражът е по-структуриран и прилича на съдебен процес.

Задължително ли е да присъства адвокат по време на медиацията?

Присъствието на адвокат не е задължително, но е силно препоръчително. Медиаторът е неутрален и не дава правни съвети на страните. Ролята на адвоката е да защитава правните интереси на своя клиент, да му разяснява възможните правни последици от обсъжданите варианти и да съдейства при изготвянето на текста на финалното споразумение, така че то да е законосъобразно и да защитава максимално правата на клиента. Адвокатът може да помогне на страната да се подготви за медиацията и да участва конструктивно в нея.

Какво се случва, ако не постигнем споразумение в процедурата по медиация?

Ако въпреки положените усилия страните не успеят да постигнат споразумение, медиаторът прекратява процедурата. Той издава удостоверение, че медиация е проведена, но е приключила без споразумение. С този документ страната, предявила иска, може да поиска от съда да възобнови спряното съдебно производство. Делото продължава по общия ред – събиране на доказателства, разпит на свидетели, експертизи и постановяване на съдебно решение. Фактът, че медиацията е била неуспешна, не влияе по никакъв начин на решението на съда по съществото на спора.

Полезни ресурси и институции

За успешното провеждане на процедура по медиация, както и за защита на правата ви в гражданския процес, може да се обърнете към следните институции и организации:

Министерство на правосъдието

Поддържа Единния регистър на медиаторите в Република България, където можете да проверите правоспособността на даден медиатор и да намерите контакти на практикуващи специалисти.

Адрес: гр. София 1040, ул. „Славянска“ № 1
Телефон: (+359 2) 92 37 555 (Централа)
Уебсайт (Единен регистър на медиаторите): https://mediation.mjs.bg/

Центрове по медиация към съдилищата

Много окръжни и районни съдилища в страната имат изградени центрове по медиация, които предоставят информация и съдействие на страните по дела.

Център за спогодби и медиация към Софийски районен и Софийски градски съд:
Адрес: гр. София 1000, бул. „Цар Борис III“ № 54 (в сградата на СРС)
Уебсайт (информация): Може да бъде намерена на сайтовете на СГС и СРС.

Професионална асоциация на медиаторите в България (ПАМБ)

Най-голямата професионална организация на медиаторите в България, която предлага обучения, информация и списъци със своите членове.

Адрес: гр. София 1408, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” № 1, бл. 1, вх. А, ет. 1
Телефон: (+359 888) 511 893
Уебсайт: http://pamb.info/

Комисия за защита на потребителите (КЗП)

При потребителски спорове, КЗП предлага помирителни комисии, които са вид алтернативно разрешаване на спорове. Консултацията с тях може да е полезна преди стартиране на медиация или съдебен процес.

Адрес: гр. София, пл. „Славейков“ № 4А, ет. 3
Телефон (Гореща линия): 0700 111 22
Уебсайт: https://kzp.bg/

Висш адвокатски съвет

В случай че имате нужда от правна консултация и представителство в процедура по медиация или в съда, можете да намерите информация за адвокати чрез местните адвокатски колегии, координирани от Висшия адвокатски съвет.

Адрес: гр. София 1000, ул. „Калоян“ № 1А
Телефон: (+359 2) 987 55 25
Уебсайт: https://www.vas.bg/

Виж още по темата: Медиация в България — процедура и признати медиатори — Условия и процедура за медиация в България през 2026 г.: процедура, регистър на медиаторите, предимства и разлики със съда. Разрешете спорове бързо и ефективно.

Виж още по темата: Арбитражна клауза в договор — валидност и рискове — 2026: Правно ръководство за арбитражна клауза в договор в България. Проверете валидност, нищожност при потребителски спорове, изпълняемост и обжалване на решения.

Виж още по темата: Признаване на чуждестранно арбитражно решение — Процедура и изисквания за признаване на чуждестранно арбитражно решение в България през 2026 г. по Нюйоркската конвенция и ГПК. Основания за отказ, процедура пред СГС.

Виж още по темата: Спогодба след медиация — правна сила и изпълнение — Практическа информация за правна сила и изпълнение на спогодба след медиация в България към 2026 г., включително утвърждаване от съд и обжалване.