Спогодба след медиация — правна сила и изпълнение

Разрешаването на спорове извънсъдебно придобива все по-голяма популярност в България като ефективен, бърз и по-малко конфронтационен подход. Медиацията е един от най-утвърдените методи за алтернативно решаване на спорове, който позволява на страните да постигнат взаимно изгодно решение, подпомагани от неутрално трето лице – медиатор. Ключов момент в процеса на медиация е постигането на спогодба, която не само финализира преговорите, но и има сериозни правни последици, често равносилни на съдебно решение.

Настоящият материал е изготвен съобразно актуалното българско законодателство към 2026 година и цели да служи като практически ориентир за граждани, адвокати и медиатори.

Правна рамка — Спогодба след медиация

Правната рамка на медиацията и спогодбите, сключени в резултат от нея, се регулира основно от Закона за медиацията (ЗМ). Други важни нормативни актове, които имат отношение към темата, са Гражданският процесуален кодекс (ГПК), доколкото урежда изпълнителното производство и реда за утвърждаване на спогодби, както и Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) относно общите правила за сключване и изпълнение на договори.

Чл. 1, ал. 1 от Закона за медиацията: „Този закон урежда създаването и прилагането на медиацията като доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, както и правното действие на постигнатите чрез нея споразумения.“

Основни нормативни актове:

Закон за медиацията (ЗМ): Дефинира медиацията, условията за провеждането ѝ, статута на медиатора, както и правните последици на медиационната спогодба.
Граждански процесуален кодекс (ГПК): Урежда общите правила за съдебното производство, включително възможността за утвърждаване на спогодба по медиация от съда, както и производството по принудително изпълнение.
Закон за задълженията и договорите (ЗЗД): Прилага се субсидиарно по отношение на договорната природа на спогодбата и общите принципи на облигационното право.
Наредба № 2 от 15.03.2007 г. за вписване в Единния регистър на медиаторите и за одобряване на организациите, обучаващи медиатори (обн. ДВ, бр. 26 от 27.03.2007 г.): Регламентира изискванията към медиаторите и регистъра, което е гаранция за професионализма на лицата, водещи медиацията.

Същност и изисквания за спогодба след медиация

Спогодбата след медиация представлява договор между страните по спора, с който те разрешават своите правни отношения извънсъдебно. Тя е резултат от доброволното им съгласие, постигнато с помощта на медиатор. За да е валидна и да произведе правни последици, спогодбата трябва да отговаря на няколко основни изисквания:

2. Подписи на страните и медиатора

Спогодбата трябва да бъде подписана от всички участващи страни. В чл. 15, ал. 2 ЗМ изрично е посочено, че медиаторът също подписва споразумението, като удостоверява, че то е постигнато в процедура по медиация. Подписът на медиатора не представлява гаранция за съдържанието на спогодбата, а по-скоро потвърждение за спазването на процедурата.

3. Доброволност и съзнание

Спогодбата трябва да бъде сключена доброволно и със съзнанието на страните за смисъла, съдържанието и последиците ѝ. Наличието на измама, заплаха или съществена грешка може да доведе до нейната унищожаемост по общите правила на ЗЗД.

4. Съдържание на спогодбата

Спогодбата трябва да съдържа ясно и конкретно уреждане на всички спорни въпроси, които страните желаят да разрешат. В нея следва да бъдат посочени:

Данни за страните по спора;
Предмет на спора и постигнатото решение;
Конкретни права и задължения на всяка от страните;
Срокове за изпълнение (ако има такива);
Разпределение на разноските за медиацията (ако не е уредено предварително);
Други клаузи, които страните намират за уместни.

Правна сила на спогодбата

Спогодбата, постигната чрез медиация, има силата на договор между страните. Това означава, че тя е задължителна за тях и те са длъжни да изпълнят поетите задължения съгласно принципа pacta sunt servanda (договорите трябва да се спазват). Правната сила на спогодбата може да бъде подсилена по няколко начина, в зависимост от конкретната ситуация и желанието на страните.

1. Договорна сила

Без допълнителни действия, спогодбата след медиация е валиден договор. Ако една от страните не изпълни доброволно поетите задължения, другата страна може да предяви иск пред съда за принудително изпълнение на спогодбата като всеки друг договор.

2. Утвърждаване от съда

За да придобие спогодбата изпълнителна сила без необходимост от ново съдебно дело за установяване на нарушение на договора, тя може да бъде утвърдена от съда. Това е една от най-съществените възможности, предвидени в Закона за медиацията.

Чл. 16, ал. 1 от Закона за медиацията: „Споразумението, постигнато чрез медиация, може да бъде утвърдено от съда, пред който висящото дело е било спряно във връзка с медиация, или от районния съд по местоизпълнението.“

Когато по спора има висящо съдебно производство, което е спряно поради провеждане на медиация, страните могат да поискат утвърждаване на спогодбата от същия този съд. Ако няма висящо дело или медиацията е извънсъдебна, компетентен е районният съд по местоизпълнението на спогодбата или по постоянния адрес/седалището на някоя от страните.

3.2.1. Процедура по утвърждаване от съда

Процедурата по утвърждаване на спогодба е предвидена в чл. 16 ЗМ и чл. 367 и сл. ГПК (относими към съдебните спогодби, които по аналогия се прилагат и тук). Заявлението за утвърждаване се подава от една или всички страни до компетентния съд. Към заявлението се прилага оригиналът на спогодбата.

Съдът се произнася с определение, с което утвърждава спогодбата, след като извърши проверка за нейната законосъобразност и морално съответствие. Конкретно, съдът проверява дали:

Спогодбата не противоречи на закона или добрите нрави;
Не накърнява правата на трети лица;
Е сключена в писмена форма и подписана от страните и медиатора;
Предметът на спора е от такъв характер, че могат да се правят отстъпки (т.е. че не касае публичен ред или неотменяеми права).

Ако тези условия са налице, съдът утвърждава спогодбата, което я превръща в съдебно решение по своята изпълнителна сила.

Изпълнителна сила на утвърдена спогодба

Утвърдената от съда спогодба има силата на влязло в сила съдебно решение. Това е изключително важен момент, тъй като предоставя възможност за принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс, ако някоя от страните не изпълни доброволно задълженията си.

Чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК: „Изпълнителни листове се издават въз основа на: 1. влезли в сила съдебни решения, определения, заповеди и други актове, подлежащи на изпълнение;“

С други думи, утвърдената медиационна спогодба се третира като изпълнително основание съгласно чл. 404 ГПК. Това означава, че страната, в чиято полза е спогодбата, може да поиска от съда издаване на изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист може да се образува изпълнително дело при частен съдебен изпълнител (ЧСИ) или държавен съдебен изпълнител (ДСИ).

1. Процедура по принудително изпълнение

Процедурата по принудително изпълнение следва общите правила на ГПК, дял шести „Изпълнително производство“.

Искане за издаване на изпълнителен лист: Страната подава молба до съда, който е утвърдил спогодбата, за издаване на изпълнителен лист. Към молбата се прилага препис от определението за утвърждаване на спогодбата.
Издаване на изпълнителен лист: Съдът издава изпълнителен лист, с който разпорежда изпълнението на задълженията по спогодбата.
Образуване на изпълнително дело: Взискателят (страната, която иска изпълнението) подава молба до избран от него ЧСИ или до ДСИ по местоживеенето/седалището на длъжника или по местонахождението на имуществото, което ще се изпълнява. Към молбата се прилага оригиналът на изпълнителния лист.
Следващи действия: Съдебният изпълнител предприема действия по принудително събиране на задълженията – запори на банкови сметки, възбрани на недвижими имоти, опис и продажба на движимо имущество, принудително предаване на владение и други, съгласно ГПК.

Обжалване на утвърдена спогодба

Определението на съда, с което се утвърждава или отказва да се утвърди спогодба по медиация, може да бъде обжалвано. Възможностите за обжалване зависят от това дали определението утвърждава или отказва утвърждаване.

1. Обжалване на отказ за утвърждаване

Ако съдът откаже да утвърди спогодбата, това определение подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Този отказ може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му. Обжалването се извършва пред окръжния съд (ако определението е на районен съд) или пред апелативен съд (ако определението е на окръжен съд).

2. Обжалване на утвърдена спогодба

Определението, с което съдът утвърждава спогодбата, по принцип не може да бъде обжалвано от страните по спогодбата, тъй като те са постигнали съгласие и са поискали утвърждаването. Изключение правят случаите, когато е налице:

Нарушение на обществения ред или добрите нрави: Такова обжалване би било изключително рядко и би могло да се основава на аргументи, че съдът е допуснал груба грешка при проверката за законосъобразност.
Нарушаване на правата на трети лица: Трети лица, чиито права са пряко и непосредствено засегнати от утвърдената спогодба, могат да я атакуват по исков ред или чрез обжалване на определението, ако са участвали в производството по утвърждаване.

Обжалването на утвърдена спогодба е по-скоро изключение. Данните и публикуваната практика показват, че съдебният контрол при утвърждаването е фокусиран върху законосъобразността на спогодбата и спазването на процедурата.

Разграничение от съдебна спогодба и други извънсъдебни споразумения

Въпреки сходствата по отношение на правната сила, спогодбата след медиация се различава от съдебната спогодба и други извънсъдебни споразумения.

1. Спогодба след медиация vs. Съдебна спогодба

Процедура на постигане: Спогодбата след медиация се постига извън съдебна зала, в поверителна и неформална среда, с участието на медиатор. Съдебната спогодба се постига пред съда, в рамките на висящо съдебно производство, и се вписва в протокола от заседанието.
Роля на трето лице: В медиацията медиаторът улеснява комуникацията и помага за намиране на решение, но не налага такова. При съдебна спогодба съдията не участва активно в преговорите, освен да регистрира постигнатото съгласие.
Утвърждаване: Спогодбата след медиация може да бъде утвърдена от съда, за да придобие изпълнителна сила. Съдебната спогодба винаги се оформя от съда и има пряка изпълнителна сила.

Чл. 234 ГПК: „Съдебната спогодба има действие на влязло в сила решение.“

2. Спогодба след медиация vs. Обикновен договор

Спогодбата от медиация, преди да бъде утвърдена от съда, има силата на обикновен договор. Основната разлика е, че тя е резултат от специфична процедура за разрешаване на спор, водена от регистриран медиатор, което добавя известна гаранция за добросъвестност и информираност на страните. След утвърждаване, тя придобива изпълнителна сила, която обикновеният договор няма без съдебно решение по иск за изпълнение.

1. Предимства

Бързина и ефективност: Медиацията е значително по-бърза от съдебния процес.
Спестяване на разходи: Разходите за медиация обикновено са по-ниски от съдебните такси и адвокатските хонорари за продължително съдебно дело.
Поверителност: Медиацията е поверителна процедура, което запазва репутацията на страните и избягва публичността на съдебния процес.
Запазване на отношенията: Фокусът е върху намиране на взаимно изгодно решение, което помага за запазване или възстановяване на отношенията между страните.
Изпълняемост: Висока степен на доброволно изпълнение, тъй като страните сами са постигнали решението. Възможност за принудително изпълнение след съдебна заверка.
Гъвкавост: Позволява креативни и персонализирани решения, които съдът не може да предложи.

2. Недостатъци

Необходимост от доброволно съгласие: За да се сключи спогодба, е необходимо и двете страни да желаят да преговарят и да постигнат съгласие.
Липса на изпълнителна сила без съдебна заверка: Преди утвърждаване от съд, спогодбата е само договор и изисква съдебен иск за принудително изпълнение.
Липса на принуда: Медиаторът няма власт да наложи решение.
Потенциал за неизпълнение: Въпреки високата доброволна изпълняемост, рискът от неизпълнение винаги съществува.

1. Чести грешки

Неясни формулировки: Неконкретно съдържание на спогодбата води до трудности при тълкуване и изпълнение.
Неспазване на формата: Пропуск на писмена форма или подписи може да обезсили спогодбата или да затрудни утвърждаването ѝ.
Липса на проверка за законност: Сключване на спогодба, която противоречи на императивни законови норми или добри нрави.
Подценяване на необходимостта от съдебна заверка: Неподаване на спогодбата за утвърждаване, когато се цели получаване на изпълнителен лист.
Непълно уреждане на спора: Оставяне на съществени спорни въпроси неуредени, което може да доведе до нови спорове.

2. Съвети

Използвайте регистриран медиатор: Уверете се, че медиаторът е вписан в Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (www.justice.government.bg).
Консултирайте се с адвокат: Дори в процедура по медиация, е препоръчително страните да ползват услугите на адвокат, който да прегледа спогодбата преди подписване и да гарантира защита на техните правни интереси.
Формулирайте ясно и конкретно: Клаузите на спогодбата трябва да са недвусмислени и изпълними.
Помислете за утвърждаване от съда: Ако има риск от неизпълнение или желаете спогодбата да има изпълнителна сила, задължително я подайте за утвърждаване.
Определете ясни срокове и санкции: Включване на срокове за изпълнение и евентуални неустойки за неизпълнение може да стимулира доброволното изпълнение.

Свързана категория

За допълнителна информация относно защитата на потребителите и борбата с несправедливи условия в договори, можете да посетите нашето ръководство за Нищожност на клаузи в договори за бърз кредит.

Каква е разликата между медиация и арбитраж?

Медиацията е процедура, при която неутрален медиатор помага на страните да постигнат споразумение, без да налага решение. Арбитражът е процедура, при която арбитър (или арбитражен състав) взема решение по спора, което е задължително за страните, подобно на съдебно решение.

Колко време отнема процедурата по утвърждаване на спогодба от съда?

Времето за утвърждаване на спогодба от съда зависи от натовареността на съответния съд, но обикновено варира от няколко седмици до няколко месеца. Процедурата е по-кратка в сравнение с исковото производство, тъй като съдът не разглежда спора по същество, а само проверява законосъобразността на вече постигнатото споразумение.

Може ли спогодба, постигната изцяло онлайн, да бъде утвърдена от съда?

Да, българското законодателство не изключва медиацията да се провежда и онлайн. Важното е спогодбата да отговаря на изискванията за форма – да е писмена и подписана от страните и медиатора, като подписите могат да бъдат и електронни, ако отговарят на условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Какви такси се заплащат при утвърждаване на спогодба от съда?

При подаване на молба за утвърждаване на спогодба от съда се заплаща държавна такса. Размерът на таксата е определен в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

Мога ли да обжалвам утвърдена от съда спогодба, ако съм се почувствал принуден да я подпиша?

Ако докажете, че съгласието Ви за подписване на спогодбата е опорочено (например, поради измама, заплаха или съществена грешка), Вие можете да заведете иск за унищожаване на спогодбата пред съда по общия исков ред. Този иск следва да се предяви в предвидените от ЗЗД срокове.

Казус 1: Търговски спор за неизплатени фактури

Страни: „ТехноИновейшън“ ООД (доставчик на ИТ услуги) и „Глобал Трейд“ ЕАД (клиент).
Спор: „Глобал Трейд“ ЕАД оспорва качеството на доставения софтуер и отказва да плати последните три фактури на обща стойност 43 460 € „ТехноИновейшън“ ООД твърди, че услугите отговарят на договора и заплашва със съдебно дело, което би блокирало средства и би навредило на дългогодишните им бизнес отношения.
Решение чрез медиация: Страните се обръщат към медиатор. В процедурата става ясно, 'че проблемът е основно в недостатъчното обучение на служителите на „Глобал Трейд“ ЕАД. Постига се спогодба, която включва:

„Глобал Трейд“ ЕАД заплаща 25 565 € веднага.
„ТехноИновейшън“ ООД провежда две допълнителни, безплатни обучителни сесии за екипа на клиента.
Остатъкът от 17 895 € се разсрочва на три равни месечни вноски след провеждане на обученията.
В спогодбата е включена клауза за неустойка в размер на 0.1% на ден при забава на някоя от вноските.

Правни последици: Страните внасят спогодбата за утвърждаване в Софийски градски съд. След като съдът я утвърждава, тя придобива силата на влязло в сила съдебно решение. Това дава сигурност на „ТехноИновейшън“ ООД, че ако плащанията не бъдат извършени, ще може директно да се снабди с изпълнителен лист и да събере вземането си принудително, без да води ново дело.

Казус 2: Семеен спор относно родителски права и издръжка

Страни: Петър и Елена, които са в процес на развод и имат две непълнолетни деца.
Спор: Основният конфликт е относно режима на лични отношения на Петър с децата и размера на месечната издръжка. Елена настоява за минимални контакти и висока издръжка, докато Петър иска по-широк режим и предлага по-нисък размер на издръжката, аргументирайки се с нестабилни доходи.
Решение чрез медиация: С помощта на семеен медиатор, страните успяват да обсъдят спокойно нуждите на децата. Постигната е следната спогодба:

Родителските права се предоставят на майката Елена.
Определя се подробен режим на лични отношения на бащата с децата – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и един месец през лятото.
Петър се задължава да заплаща месечна издръжка в размер на 179 € на дете (общо 358 €), съобразено с доходите му и минималните размери, установени в Семейния кодекс (СК).
Страните се съгласяват да си поделят поравно всички извънредни разходи за здраве и образование на децата, които не са покрити от здравни осигуровки.

Правни последици: Тъй като споразумението касае развод и въпроси, свързани с деца, то задължително се представя на съда по брачното дело. Съгласно чл. 50 и чл. 51 от Семейния кодекс, съдът утвърждава споразумението, след като провери дали са защитени интересите на децата. Утвърдената спогодба става неразделна част от съдебното решение за развод. Ако Петър спре да плаща издръжката, Елена може веднага да извади изпълнителен лист и да започне принудително събиране чрез съдебен изпълнител.

Казус 3: Спор за съсобствен имот

Страни: Трима братя и сестри, които наследяват поравно апартамент в София от родителите си.
Спор: Единият брат живее в чужбина и иска имотът да бъде продаден и парите разделени. Сестрата живее в апартамента и не иска да се изнася, но не може да си позволи да изкупи дяловете на другите. Третият брат иска да запази имота с цел отдаване под наем.
Решение чрез медиация: Процедурата по медиация им помага да намерят творческо решение, което съдът трудно би могъл да наложи. Те се споразумяват за следното:

Имотът няма да се продава в следващите 5 години.
Сестрата, която живее в апартамента, ще плаща месечен наем на другите двама съсобственици, равен на 2/3 от пазарния наем за района, определен от лицензиран оценител.
След 5 години страните отново ще преговарят, като сестрата ще има предимство при евентуална продажба да изкупи дяловете на останалите.
Разходите по поддръжката и данъците на имота се разпределят съгласно дяловете им.

Правни последици: Страните подписват спогодба с нотариална заверка на подписите. Това й придава достоверна дата и прави оспорването на подписите много трудно. Макар и да няма силата на съдебно решение, тази спогодба е валиден договор, който урежда отношенията им. Ако сестрата спре да плаща наем, братята могат да я осъдят за неизпълнение на договора, като представят нотариално заверената спогодба като основно доказателство.

Какво се случва, ако другата страна не спази спогодба, която не е утвърдена от съд?

Ако спогодбата е само в писмена форма, без съдебна или нотариална заверка, тя има силата на обикновен договор. В случай на неизпълнение, изправната страна трябва да заведе общо исково дело пред съда. В това дело трябва да докаже съществуването на договора (спогодбата), факта на неизпълнението и да поиска от съда да осъди другата страна да изпълни задължението си или да плати обезщетение. Този процес е по-бавен и скъп, защото изисква ново съдебно производство.

Може ли медиаторът да бъде призован като свидетел в съда?

Не. Съгласно чл. 7 от Закона за медиацията, медиаторът и участниците в процедурата са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни по време на медиацията. Медиаторът не може да бъде свидетел по гражданско или административно дело относно информация, споделена в процедурата, освен ако страните изрично не са се съгласили на това. Това е една от основните гаранции за поверителността на процеса.

Каква е разликата между спогодба след медиация и съдебна спогодба?

Спогодбата след медиация може да бъде постигната изцяло извънсъдебно. За да придобие изпълнителна сила, тя трябва да бъде представена за утвърждаване от съда. Съдебната спогодба (чл. 234 ГПК) се постига в рамките на вече висящо съдебно дело, пред самия съдия. Резултатът е почти идентичен – и двата вида спогодби, след като бъдат одобрени от съда, имат силата на влязло в сила решение и подлежат на принудително изпълнение.

Колко струва утвърждаването на спогодба от съд?

За производството по утвърждаване на извънсъдебна спогодба след медиация се дължи държавна такса. Съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, таксата е 2% върху стойността на спогодбата (интереса), но не по-малко от 25,56 € Ако спогодбата е постигната по висящо дело, страните имат право на възстановяване на половината от внесената държавна такса за делото (чл. 78, ал. 9 ГПК), което е финансов стимул за постигане на споразумение.

Може ли да се обжалва определението на съда, с което се утвърждава спогодбата?

Определението, с което съдът утвърждава спогодбата, не подлежи на обжалване от страните по нея, тъй като то се основава на тяхната обща воля. Това определение слага край на спора. В изключително редки случаи, ако спогодбата е нищожна (например, противоречи на закона или добрите нрави), нейната валидност може да бъде оспорена по исков ред от трето лице, чиито права са накърнени, или от прокурор.

Може ли да се постигне спогодба по трудов спор чрез медиация?

Да, медиацията е изключително подходяща за разрешаване на трудови спорове (например за неправомерно уволнение, неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения). Спогодбата може да уреди всички аспекти на спора, включително възстановяване на работа, изплащане на дължими суми, оформяне на трудовата книжка и други. За да има пълна сила, такава спогодба също може да бъде утвърдена от съда.

Всички видове спорове ли могат да се решават с медиация?

Не. Медиация не може да се провежда за спорове, свързани с права, от които страните не могат да се разпореждат (например, за установяване на произход). Също така, не може да се постигне спогодба, която засяга права на трети лица, които не са страна по споразумението, или която противоречи на закона и добрите нрави. Съдът следи за тези обстоятелства при утвърждаването на спогодбата.

Санкции, глоби и рискове

Законът за медиацията не предвижда специфични глоби за неспазване на медиационна спогодба. Последиците са правни и се определят от общото законодателство (ЗЗД и ГПК) в зависимост от формата и силата на спогодбата. Рисковете за неизправната страна са свързани основно с разходите и бързината на принудителното изпълнение.

Вид на спогодбата	Последици от неизпълнение	Защита за изправната страна
Обикновена писмена спогодба (без съдебна или нотариална заверка)	Третира се като неизпълнение на обикновен договор. Дължи се изпълнение или обезщетение съгласно чл. 79 от ЗЗД.	Необходимо е завеждане на ново исково производство за осъждане на неизправната страна. Процесът е бавен и скъп.
Спогодба с нотариална заверка на подписите	Има доказателствена сила за авторството на подписите и датата. При определени условия (ако е за парично задължение, основано на нея), може да послужи за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.	Възможност за по-бързо производство (заповедно) вместо исково. Доказването е улеснено.
Спогодба, утвърдена от съда	Има силата на влязло в сила съдебно решение. Неизпълнението е равносилно на неспазване на съдебен акт.	Направо се издава изпълнителен лист от съда, утвърдил спогодбата (чл. 404, т. 1 ГПК). Започва директно принудително изпълнение чрез ЧСИ/ДСИ (запор на сметки, заплата, възбрана на имоти).
Спогодба с договорена неустойка (по чл. 92 ЗЗД)	Освен основното задължение, неизправната страна дължи и неустойка за забава или пълно неизпълнение.	Изправната страна може да претендира неустойката без да доказва размера на претърпените вреди. Това значително улеснява търсенето на обезщетение.

Полезни ресурси и къде да получите помощ

Министерство на правосъдието: Поддържа Единен регистър на медиаторите в България. Преди да изберете медиатор, проверете дали е вписан в регистъра, което е гаранция за неговата квалификация и правоспособност. Можете да го намерите на официалния уебсайт на министерството.
Центрове за медиация: В България функционират множество центрове за медиация, често създадени към съдилища или неправителствени организации. Пример за такъв е Центърът за спогодби и медиация към Софийски районен съд и Софийски градски съд. Те предлагат списъци с медиатори и съдействат за организиране на процедурата.
Висш адвокатски съвет и регионални адвокатски колегии: Много адвокати са и квалифицирани медиатори. Можете да потърсите съдействие от адвокатската колегия във вашия град за препоръка на специалист, който да ви консултира както за правните аспекти на спора, така и за възможностите за медиация.
Професионална асоциация на медиаторите в България (ПАМБ): Това е една от водещите браншови организации, която обединява медиатори и работи за утвърждаване на високи професионални и етични стандарти. На сайта им може да се намери полезна информация и списък с членове.
Национално бюро за правна помощ (НБПП): За граждани с ниски доходи, които отговарят на условията по Закона за правната помощ, НБПП може да поеме разходите за адвокат, който да ги консултира в процеса на медиация, а в някои случаи и част от разходите по самата процедура.
Търговско-промишлени палати: Към Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и регионалните палати често има изградени арбитражни съдилища и центрове за медиация, специализирани в разрешаването на търговски спорове.

Виж още по темата: Медиация в България — процедура и признати медиатори — Условия и процедура за медиация в България през 2026 г.: процедура, регистър на медиаторите, предимства и разлики със съда. Разрешете спорове бързо и ефективно.

Виж още по темата: Задължителна съдебна медиация — новите правила — 2026: Задължителна съдебна медиация в България – кои спорове подлежат, процедура, санкции, такси и правна рамка според Закона за медиацията.

Виж още по темата: Арбитражна клауза в договор — валидност и рискове — 2026: Правно ръководство за арбитражна клауза в договор в България. Прегледайте валидност, нищожност при потребителски спорове, изпълняемост и обжалване на решения.

Виж още по темата: Признаване на чуждестранно арбитражно решение — Практически преглед за признаване на чуждестранно арбитражно решение в България през 2026 г. по Нюйоркската конвенция и ГПК. Основания за отказ, процедура пред СГС.