Съдебни такси по граждански дела — размери

Съдебните такси представляват съществен елемент от разходите по всеки граждански съдебен спор в България. Тяхното заплащане е задължително условие за надлежното предявяване на искове, жалби и други процесуални действия, като неспазването на това изискване води до сериозни процесуални последици, включително прекратяване на производството. Правилното определяне на размера на дължимите такси е от критично значение за всеки ищец, жалбоподател или ответник (в случаите на насрещен иск), тъй като грешките могат да забавят или дори да осуетят достъпа до правосъдие. Познаването на нормативната рамка и принципите за тяхното изчисляване е основно за ефективното водене на съдебни дела.

Нормативна основа — Съдебни такси по граждански дела

Основните нормативни актове, които уреждат размера и реда за събиране на съдебните такси по граждански дела в Република България, са:

Закон за държавните такси (ЗДТ): Този закон е общият нормативен акт, който регламентира държавните такси, включително съдебните такива, за действия и услуги, извършвани от държавните органи. Той установява принципите за тяхното събиране и основните категории такси.
Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието: Тази тарифа е ключовият нормативен акт, който детайлизира конкретните размери на съдебните такси за различните видове дела, процесуални действия и услуги. Тя е разделена на няколко раздела, които обхващат граждански, административни, наказателни дела и други дейности.
Граждански процесуален кодекс (ГПК): ГПК съдържа редица разпоредби, които пряко или косвено касаят съдебните такси, включително основанията за освобождаване от такива, редът за внасяне, последиците от незаплащане и др. Той е процесуалният закон, който регулира производството пред гражданските съдилища и по този начин оказва пряко влияние върху приложението на ЗДТ и Тарифа №1.

Чл. 1 от Закона за държавните такси: "Държавни такси се събират за действия и услуги, извършвани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби, Министерството на правосъдието и други държавни органи, възложени им със закон."

Чл. 7 от Закона за държавните такси: "Държавните такси се определят в тарифи, издадени от Министерския съвет."

При тълкуването и прилагането на тези нормативи следва да се взимат предвид и актовете на съдебната практика, като тълкувателни решения и постановления на Върховния касационен съд, които изясняват спорни въпроси относно съдебните такси.

Размерите на таксите могат да бъдат променяни с акт на Министерския съвет, обикновено чрез изменение на Тарифа №1. Затова е препоръчително винаги да се проверява актуалната редакция на нормативните актове.

Основни видове съдебни такси по граждански дела

Съдебните такси по граждански дела могат да бъдат разделени основно на две категории – пропорционални и прости (фиксирани).

1. Пропорционални държавни такси

Пропорционалните такси се изчисляват като процент от цената на иска или от материалния интерес по делото. Те са характерни за исковите производства, където предметът на спора е парично оценим. Цената на иска е сумата, за която се претендира, или пазарната стойност на вещите/правата, предмет на делото.

Примери за пропорционални такси:

Искови молби: За искови молби по имуществени спорове, държавната такса е в размер на 4% от цената на иска, но не по-малко от 25,56 € и не повече от 614 € за една инстанция. (Чл. 1 от Тарифа № 1). Тази такса се дължи за всяка съдебна инстанция.
Въззивни и касационни жалби: За въззивна жалба срещу решение, както и за касационна жалба, таксата е в размер на 50% от дължимата такса за исковата молба, определена съобразно обжалваемия интерес, но не по-малко от 12,78 € и не повече от 307 € за една инстанция (Чл. 1 от Тарифа № 1).
Обезпечителни производства: При обезпечителни производства (напр. заповеди за изпълнение, обезпечаване на иск), таксата също е пропорционална, но обикновено с по-нисък процент или фиксиран максимален размер.

Чл. 1 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси: "За искови молби и за насрещни искови молби по имуществени граждански дела се събира такса в размер 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 25,56 € и не повече от 614 € за всяка инстанция."

Определяне на цената на иска (Чл. 69 от ГПК):

При искове за парични суми – претендираната сума.
При искове за собственост или други вещни права върху недвижими имоти – данъчната оценка.
При искове за делба – стойността на подлежащия на делба имот или вещи.
При искове за вземания, произтичащи от договори за наем (за определен срок) – сбора на наемните вноски за целия срок.

2. Прости (фиксирани) държавни такси

Простите такси се дължат в точно определен фиксиран размер, без значение от цената на иска или материалния интерес по делото. Те са характерни за неимуществени спорове, молби за издаване на съдебни актове, услуги, които не могат да бъдат оценени в пари и други процесуални действия.

Примери за прости такси:

Брачни дела:
- За искова молба за развод по взаимно съгласие – 25,56 € (Чл. 3 от Тарифа № 1).
- За искова молба за развод по исков ред – 15,34 € (Чл. 3 от Тарифа № 1), като доплащането при прекратяване на брака е 10,23 € до 25,56 € в зависимост от вината.
Дела за произход, осиновяване, лишаване от родителски права: Обикновено са освободени от такси или с минимална фиксирана такса (Чл. 3 от Тарифа № 1).
Обявяване на смърт или безвестно отсъствие: 10,23 € (Чл. 6 от Тарифа № 1).
Издаване на актове от съда (преписи, удостоверения): 2-2,56 € на страница или документ (Чл. 8 от Тарифа № 1).
Обявяване на несъстоятелност: Искова молба за обявяване на несъстоятелност – 51,13 € (Чл. 4 от Тарифа № 1).

Чл. 3 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси: "За искови молби по брачни дела се събират такси, както следва: 1. за развод по взаимно съгласие – 25,56 € при подаване на молбата; 2. за развод по исков ред – 15,34 € при подаване на молбата и допълнителна такса от 20 до 25,56 € при прекратяване на брака, съобразно вината."

Освобождаване от държавни такси

Законодателството предвижда възможности за освобождаване от заплащане на държавни такси, което цели да гарантира достъпа до правосъдие за уязвими групи граждани и за дела от особено обществено значение. Основанията за освобождаване са изрично посочени в ГПК и в Тарифа № 1.

1. Лица, освободени от такси по закон (Чл. 83 ГПК)

Съгласно Чл. 83 от Гражданския процесуален кодекс, освободени от държавни такси са:

Работници и служители – по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Това включва искове за неизплатени заплати, незаконно уволнение, обезщетения и др. (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК).
Ищци по издръжка – по искове за издръжка и за поддържане на произход, бащинство или майчинство, както и по искове за увеличаване на издръжката (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК).
Прокуратурата – по искове и молби, подадени в обществен интерес (чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК).
Държавни и общински учреждения, държавни предприятия, Българска народна банка – когато искът е свързан с изпълнението на техните публичноправни функции (чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК).
Лица, на които е разрешено ползването на правна помощ (чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК, което препраща към Закона за правната помощ).
Ищци по дела за защита срещу домашно насилие (чл. 83, ал. 1, т. 6 ГПК).
Деца, които са жертва на трафик на хора или престъпления по чл. 386 от Наказателния кодекс (чл. 83, ал. 1, т. 7 ГПК).

2. Освобождаване по преценка на съда (Чл. 83, ал. 2 ГПК)

Съдът може, по искане на ищеца, да го освободи изцяло или отчасти от държавни такси, ако установи, че ищецът не е в състояние да ги заплати без опасност за собственото си или на семейството си съществуване. За да се ползва от тази възможност, ищецът трябва да подаде молба до съда, придружена от доказателства за доходите и имущественото си състояние (напр. декларация за семейно и имотно състояние, удостоверение от НАП за доходи, от общината за недвижимо имущество). Съдът преценява молбата въз основа на тези документи и може да събере сведения по служебен ред.

Чл. 83, ал. 2 от ГПК: "Съдът може да освободи ищеца изцяло или отчасти от заплащане на държавни такси, ако установи, че той не е в състояние да ги заплати без опасност за собственото си или на семейството си съществуване. В този случай се събират сведения за доходите и имущественото състояние на ищеца и на семейството му."

3. Освобождаване по силата на Тарифа № 1

Освен общите разпоредби на ГПК, Тарифа № 1 предвижда и други специфични случаи на освобождаване от такси. Например, за някои дела по семейното право, където интересите на децата са засегнати, или за дела, свързани с публични регистри, таксите могат да бъдат намалени или изцяло отменени.

Важно е да се знае, че при отхвърляне на иска или прекратяване на делото по вина на ищеца, освободеният от такси може да бъде осъден да заплати същите такси на държавата, ако бъде установено, че е действал недобросъвестно или е прикрил истинското си имуществено състояние.

Ред за заплащане на съдебни такси

Съдебните такси се заплащат преди извършването на съответното процесуално действие и са условие за неговата валидност. Без заплатена такса, съдът няма да разгледа исковата молба, жалбата или друго искане.

1. Начин на плащане

Съдебните такси се внасят:

По банков път: По банкова сметка на съответния съд, която обикновено е публикувана на официалния уебсайт на съда или може да бъде получена от съдебната канцелария. Банковият превод е най-често използваният начин.
На каса: В някои случаи такси могат да се плащат и на каса на съда, ако такава е налична.

Доказателство за плащане: Винаги е необходимо към исковата молба или другите документи да се приложи доказателство за платена държавна такса – преводно нареждане с печат на банката, платежно нареждане от онлайн банкиране, квитанция от каса и др. Без този документ, съдът няма да предприеме действия.

2. Срок за плащане и последици от неплащане

Таксата следва да бъде заплатена в момента на подаване на исковата молба, жалбата или друго искане. Ако таксата не е заплатена или е заплатена в недостатъчен размер, съдът указва на подателя да отстрани нередовността в определен срок. Този срок обикновено е 7-дневен.

Последици (Чл. 129 ГПК): Ако таксата не бъде заплатена в дадения срок, исковата молба, жалбата или другото искане се връщат, а производството по делото се прекратява. Това означава, че делото няма да бъде разгледано по същество, което води до загуба на време и средства и е необходимото повтаряне на цялата процедура отначало.

Чл. 129, ал. 2 от ГПК: "Ако исковата молба не отговаря на изискванията по предходния член и на ищеца не е указано да отстрани недостатъците в определен от съда срок или ако той не изпълни дадените му указания, исковата молба се връща."

В контекста на съдебните такси, това означава, че ако не е заплатена такса или е заплатена непълно, молбата се връща. Подателят може да обжалва разпореждането за връщане. При проучване на практиката, съдилищата са изключително стриктни относно спазването на тези изисквания.

Чести грешки при изчисляване на съдебни такси

Неправилното изчисляване или неплащане на съдебни такси е сред най-честите причини за забавяне на делата или за връщане на съдебни книжа. Ето някои от най-честите грешки:

Неправилно определяне на цената на иска: Особено при искове с невеществен характер или при комбинация от няколко иска. Напр., при искове за собственост над недвижим имот, често се пропуска, че цената на иска е данъчната оценка, а не пазарната цена.
Неотчитане на максималния и минималния размер на таксите: Пропорционалните такси имат горна и долна граница, които често се пренебрегват. Например, таксата за искова молба не може да бъде по-малка от 25,56 € и повече от 614 € за инстанция.
Пропускане на такси за отделни процесуални действия: Освен основната такса за исковата молба, могат да се дължат такси за призоваване на свидетели, извършване на експертизи, издаване на преписи и други.
Бъркане на инстанциите: Таксата обикновено е дължима за всяка инстанция (първа, въззивна, касационна). Често се прави грешката да се плати такса само за първата инстанция, дори когато делото продължава нагоре.
Неправилен брой страници при преписи: За преписи и удостоверения таксата зависи от броя на страниците, а не от броя на документите.
Непълна или неясна Декларация за семейно и имотно състояние: При искане за освобождаване от такси, непълнотата на декларацията води до отхвърляне на молбата и задължение за плащане.

За да се избегнат тези грешки, е препоръчително винаги да се консултирате с актуалната Тарифа № 1 и ГПК, а при по-сложни казуси – с адвокат.

Съдебна практика и важни разяснения

Съдебната практика има пряко значение при тълкуването и прилагането на разпоредбите относно съдебните такси. Тълкувателните решения и постановления на ВКС често изясняват как точно да се изчисляват таксите при специфични искове или при кумулация на такива.

1. Кумулация на искове

Когато с една искова молба се предявяват няколко обективно съединени иска, таксата се изчислява за всеки иск поотделно. Ако един от исковете е невеществен и за него се дължи фиксирана такса, а друг е имуществен, за който се дължи пропорционална такса, то се заплащат и двете такси. (Чл. 1 от Тарифа №1, забележка).

2. Насрещни искове

За насрещна искова молба се дължи държавна такса по същия ред, както за първоначалната искова молба. (Чл. 1 от Тарифа №1).

3. Спорове за право на ползване

При искове за учредено право на ползване или за сервитут, цената на иска се определя по правилата за искове за собственост, т.е. по данъчна оценка или по оценка, определена от съда, когато такава липсва (Чл. 69 ГПК).

4. Процесуално представителство

Въпреки че темата не е пряко свързана със съдебните такси, при възлагане на делото на адвокат, адвокатският хонорар се договаря свободно между страните, но не може да бъде по-нисък от минималните размери, определени в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В края на делото, ако спечелите, насрещната страна бива осъдена да заплати разноските по делото, включително внесените такси и адвокатския хонорар (Чл. 78 ГПК).

Свързана категория

За да увеличите своите възможности в електронното правосъдие и да улесните комуникацията си със съда, можете да разгледате нашето ръководство за Квалифициран електронен подпис (КЕП) — избор и издаване. КЕП е незаменим инструмент за подаване на документи по електронен път и оптимизиране на разходите.

В: Как да разбера колко е цената на иска ми, ако делото е за имот?

О: Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, цената на иска по дела за собственост и други вещни права върху недвижими имоти се определя от данъчната оценка на имота. Можете да получите данъчна оценка от общинската данъчна служба по местонахождение на имота.

В: Трябва ли да плащам такса, ако съм пенсионер и доходите ми са ниски?

О: Пенсионерите не са изрично освободени от такси само поради статута си. Въпреки това, съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът може да ви освободи изцяло или отчасти от държавни такси, ако установи, че не сте в състояние да ги заплатите без опасност за собственото си или на семейството си съществуване. За целта трябва да подадете молба за освобождаване от такси с декларация за семейно и имотно състояние и съответни доказателства.

В: Какво става, ако спечеля делото – ще ми върнат ли таксите?

О: Ако спечелите делото изцяло или отчасти, съдът ще осъди насрещната страна да ви заплати направените по делото разноски, включително внесените от вас държавни такси. Тези разноски се присъждат пропорционално на уважената част от иска, съгласно чл. 78 от ГПК. Разноските се възстановяват чрез изпълнително производство срещу осъдената страна.

В: Дължа ли такса за предявяване на заповед за изпълнение?

О: Да, за заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се дължи държавна такса в размер на 2% от цената на вземането, но не по-малко от 12,78 € и не повече от 614 € (Чл. 7 от Тарифа № 1). Заявлението за издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебна заповед за изпълнение се облага с такса от 7,67 € по чл. 8 от Тарифа №1.

В: Мога ли да платя съдебна такса на части?

О: Законодателството не предвижда възможност за плащане на съдебни такси на части в общия смисъл. Въпреки това, при предоставяне на правна помощ или по преценка на съда, може да бъде допуснато разсрочване или отсрочване на таксите, но това са по-скоро изключения и са свързани с конкретни обстоятелства и съдебни актове, а не с обща процедура.

В: Какво е наказанието за несъвестно деклариране на имуществено състояние при искане за освобождаване от такси?

О: Ако бъде установено, че лице, освободено от такси, е прикрило истинското си имуществено състояние или е дало неверни данни, съдът, освен че може да отмени освобождаването, може да го осъди да заплати всички дължими такси, като може да наложи и глоба по реда на ГПК за недобросъвестно процесуално поведение.

Казус 1: Иск за събиране на парично вземане (неплатен заем)

Физическо лице (ищец) предявява иск срещу друго физическо лице (ответник) за връщане на предоставен заем в размер на 10 226 €, който не е върнат в уговорения срок. Искът се завежда пред компетентния районен съд.

Изчисляване и внасяне на държавната такса:

Определяне на цената на иска (материален интерес): Цената на иска е равна на търсената сума, т.е. 10 226 € съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Изчисляване на държавната такса: Съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Тарифата), по оценяеми искове се събира такса в размер на 4% върху цената на иска, но не по-малко от 25,56 €
Изчисление: 10 226 € * 4% = 409 €
Внасяне на таксата: Ищецът трябва да внесе сумата от 409 € по банковата сметка на компетентния районен съд. Платежното нареждане (или вносната бележка) с изрично посочено основание за плащане („Държавна такса по искова молба от...“) се прилага като доказателство към исковата молба съгласно чл. 127, ал. 2 от ГПК. Без този документ, исковата молба ще бъде оставена без движение с указания за отстраняване на нередовността в едноседмичен срок (чл. 129, ал. 2 от ГПК).

При спечелване на делото, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски, включително платената държавна такса от 409 €, която следва да бъде заплатена от осъдения ответник (чл. 78, ал. 1 от ГПК).

Казус 2: Развод по взаимно съгласие с постигнато споразумение за подялба на имущество

Съпрузи решават да прекратят брака си по взаимно съгласие. Като част от споразумението по чл. 51 от Семейния кодекс (СК) те уреждат и имуществените си отношения, като се съгласяват единственият им съвместен недвижим имот (апартамент с данъчна оценка 76 694 €) да остане в изключителна собственост на единия съпруг.

Изчисляване и внасяне на държавните такси:

Такса за подаване на молбата: При подаване на молбата за развод по взаимно съгласие се заплаща проста (фиксирана) такса в размер на 12,78 € (чл. 4 от Тарифата).
Такса по имущественото споразумение: Тъй като се извършва прехвърляне на дял от съсобствен имот, се дължи пропорционална такса. Съгласно чл. 4а от Тарифата, при делба в производството по развод се събира такса в размер на 2% върху стойността на всеки дял. В случая единият съпруг получава дела на другия, който е на стойност 1/2 от 76 694 € = 38 347 €
Изчисление: 38 347 € * 2% = 767 € Тази такса се внася преди одобряване на споразумението от съда.
Окончателна такса при постановяване на решението: При постановяване на решението за развод, съдът определя окончателна такса до 25,56 € (чл. 6, т. 1 от Тарифата). Съдът може да разпредели тази сума между съпрузите или да я възложи на единия от тях.

Така общият размер на дължимите държавни такси по делото е 12,78 € + 767 € + до 25,56 € = около 805 €, без да се включват таксите за вписване на решението в имотния регистър.

Казус 3: Установяване на право на собственост върху недвижим имот (положителен установителен иск)

Лице, което е придобило имот по давност, подава иск срещу собственика по документи, за да бъде признато от съда за собственик на имота. Данъчната оценка на имота, представена с удостоверение от общината, е 46 016 €

Изчисляване и внасяне на държавната такса:

Определяне на цената на иска: При искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти, цената на иска е равна на една четвърт (1/4) от данъчната оценка съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Изчисление: 46 016 € / 4 = 11 504 €
Изчисляване на държавната такса: Прилага се общото правило на чл. 1 от Тарифата – 4% върху определената цена на иска.
Изчисление: 11 504 € * 4% = 460 €
Внасяне на таксата: Ищецът следва да заплати 460 € по сметката на компетентния съд (окръжен съд, тъй като цената на иска е над 12 782 €, освен ако не става въпрос за реални граници, при което е подсъдно на районен съд) и да приложи доказателството за плащане към исковата молба.

Какво се случва, ако не мога да си позволя да платя държавната такса?

Физическите лица могат да поискат от съда да бъдат освободени от държавни такси, ако докажат, че не разполагат с достатъчно средства. Това става с писмена молба и декларация за имотно състояние, като освобождаването се преценява от съда съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК. Ако бъдете освободен, таксите се заплащат от бюджета на съда, а при спечелване на делото, те се събират от осъдената страна.

Възстановява ли се платената държавна такса, ако спечеля делото?

Да. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, загубилата страна е осъдена да заплати на спечелилата страна направените по делото разноски, които включват и платената държавна такса. Спечелилият ищец получава обратно сумата на таксата от ответника, а не от съда.

Има ли дела, за които не се дължи държавна такса?

Да, законът предвижда освобождаване от държавни такси за определени категории ищци и искове. Например, работниците и служителите са освободени от такси по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Също така, ищците по искове за издръжка не дължат такси съгласно чл. 83, ал. 1 от ГПК.

Каква е таксата при обжалване на съдебно решение?

Таксата за обжалване пред по-горна инстанция е различна. При въззивна жалба по оценяем иск (например за парично вземане) се дължи такса в размер на половината от първоначалната такса (чл. 18, ал. 1 от Тарифата). При обжалване на неоценяеми искове (напр. за родителски права) таксата е фиксирана и е в по-нисък размер.

Как се заплаща таксата – в брой или по банков път?

Държавната такса се заплаща по банков път по сметката на съответния съд. Всеки съд има уникална банкова сметка, публикувана на официалния му уебсайт. В много съдебни сгради има и ПОС терминали, които позволяват плащане с карта на място.

Какво става, ако съм внесъл по-малка или по-голяма такса от дължимата?

Ако сте внесли по-малка такса, съдът ще остави исковата молба без движение и ще ви даде едноседмичен срок да довнесете разликата (чл. 129, ал. 2 от ГПК). Ако сте внесли по-голяма сума, имате право да поискате възстановяване на надвнесената част чрез подаване на молба до председателя на съда.

Дължи ли се такса за издаване на изпълнителен лист?

Да, за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение се дължи проста такса съгласно чл. 19 от Тарифата. Размерът ѝ варира спрямо вида на акта, но стандартно е около 5-7,67 € Без плащането ѝ съдът няма да издаде документа.

Санкции, глоби и срокове

Неплащането или неточното заплащане на дължимите държавни такси води до негативни процесуални последици, които забавят или прекратяват развитието на съдебното производство. Основната последица не е глоба, а процесуална пречка за разглеждане на делото.

Нарушение / бездействие	Правно основание	Санкция / последица	Срок
Неплатена държавна такса при подаване на искова молба.	чл. 129, ал. 2 от ГПК	Оставяне на исковата молба без движение и връщането ѝ, ако таксата не се внесе в указания срок.	Едноседмичен
Внесена държавна такса в по-малък от дължимия размер.	чл. 129, ал. 2 от ГПК	Оставяне на исковата молба без движение с указание за довнaсяне на разликата.	Едноседмичен
Неплатена държавна такса при подаване на въззивна жалба.	чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК	Връщане на въззивната жалба като нередовна.	Едноседмичен
Неплатена държавна такса при подаване на частна жалба.	чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК	Връщане на частната жалба.	Едноседмичен
Неплащане на такса за издаване на препис или удостоверение.	чл. 2 и сл. от Тарифата	Отказ за издаване на документа до заплащане на таксата.	Няма срок; плащането е условие.
Неплащане на депозит за възнаграждение на вещо лице.	чл. 76, ал. 1 и чл. 195 от ГПК	Делото може да се разгледа без събиране на експертното заключение, което често води до загуба на делото за страната, която е трябвало да внесе депозита.	Определя се от съда.
Умишлено посочване на по-ниска цена на иска с цел плащане на по-ниска такса.	чл. 71 от ГПК	Съдът сам определя цената на иска и дава указания за довнасяне на таксата. Може да бъде наложена и глоба за злоупотреба с процесуални права по чл. 92а от ГПК.	Определя се от съда.

Полезни ресурси и къде да подадете

Районни, окръжни и апелативни съдилища в страната: Физическото подаване на документи и заплащането на такси на място (чрез ПОС терминал) става в сградата на компетентния съд. Банковите сметки за плащане на такси са публикувани на официалните им сайтове.
Единен портал за електронно правосъдие (ЕПЕП): Системата позволява електронно подаване на искови молби и други книжа, както и електронно заплащане на дължимите такси по тях.
Национално бюро за правна помощ: Институцията, към която следва да се обърнат граждани, които отговарят на условията за освобождаване от държавни такси и назначаване на служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ.
Министерство на правосъдието: Институцията, която поддържа актуална Тарифата за държавните такси и администрира портала за електронно правосъдие.
Официален сайт на „Държавен вестник“: Мястото, където се обнародват всички изменения в Тарифата за държавните такси и Гражданския процесуален кодекс.
Висш съдебен съвет (ВСС): На сайта на ВСС се публикува систематизирана информация за структурата на съдебната система, включително контакти и адреси на всички съдилища в България.

Виж още по темата: Национално бюро за правна помощ — безплатен адвокат — Ред и срокове за безплатна правна помощ от НБПП. Вижте кой има право на безплатен адвокат, как се кандидатства и покриват ли се разноските.

Виж още по темата: Структура на съдилищата в България — компетентност — Вижте структурата и компетентността на съдилищата в България през 2026 г. – районен, окръжен, апелативен, ВКС, ВАС. Практическа информация за подсъдност и инстанции.