Изпълнителен лист — как се получава и ползва

В правния мир и икономическия оборот на Република България съществува основна разлика между това да притежаваш едно субективно право и това да можеш да го реализираш принудително. Често срещана илюзия сред гражданите и бизнеса е, че успешното приключване на едно съдебно дело и признаването на правото на вземане с влязло в сила съдебно решение е крайната точка на техните усилия. Реалността обаче е по-различна.

Само по себе си, съдебното решение е просто декларативен акт на съдебната власт. За да се премине към реално, материално удовлетворяване на кредитора чрез запор на банкови сметки, възбрана на недвижими имоти, удържане от трудово възнаграждение или опис на движимо имущество, е необходим специфичен процесуален инструмент. Този инструмент се нарича изпълнителен лист. Без него нито един съдебен изпълнител – било то държавен (ДСИ) или частен (ЧСИ) – няма право да предприеме каквито и да било принудителни действия срещу длъжника.

Настоящото Практическа информация има за цел да разкрие детайлно целия механизъм по получаването, ползването и защитата при издаване на изпълнителен лист съгласно действащата нормативна уредба в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) към 2026 година, като се вземе предвид и актуалната съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС).

Правна рамка и същност на изпълнителния лист

Изпълнителният лист представлява официален съдебен акт – ценна книга с процесуален характер, която удостоверява правото на принудително изпълнение и легитимира неговия носител (кредитора) пред органите на принудителното изпълнение. Той се издава в един-единствен оригинален екземпляр с цел избягване на опасността от двойно събиране на едно и също вземане.

Основната правна уредба на този институт се намира в Част пета, Глава тридесет и шеста от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – чл. 404 до чл. 409 включително. Разпоредбите на ГПК подробно уреждат кои актове представляват изпълнителни основания, кой съд е компетентен да издаде документа, какъв е редът за неговото получаване и какви са средствата за защита срещу неоснователно издаване.

Изпълнителни основания по чл. 404 от ГПК

Изпълнителен лист може да се издаде само и единствено въз основа на актове, изрично посочени в закона. Тези актове се наричат изпълнителни основания. Съгласно чл. 404 от ГПК, изпълнителни основания могат да бъдат:

• Влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, както и решенията, по които е допуснато предварително изпълнение (чл. 242 от ГПК).
• Одобрените от съда спогодби (съдебни спогодби), които имат силата на влязло в сила съдебно решение и не подлежат на обжалване.
• Решенията на арбитражните съдилища и одобрените от тях спогодби по арбитражни дела, при условие че са представени пред компетентния съд за издаване на листа.
• Решенията на чуждестранните съдилища и други органи, които са преминали през процедура по признаване и допускане на изпълнението (екзекватура) на територията на Република България.
• Заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК (при заповедното производство за незабавно изпълнение), които представляват изключително силен и бърз инструмент за кредитора.

Чл. 404, т. 1 от ГПК: 'Изпълнителен лист се издава въз основа на влезлите в сила решения и определения на съдилищата, на осъдителните решения на въззивните съдилища, на решенията и определенията, по които е допуснато предварително изпълнение, както и на решенията на арбитражните съдилища и одобрените от тях спогодби по арбитражни дела.'

Важно е да се прави разграничение между установителните/конститутивните и осъдителните съдебни решения. Изпълнителен лист се издава само по осъдителни решения (например: решение, с което длъжникът се осъжда да заплати сумата от 2 556 €). Чисто установителните решения (с които съдът само декларира, че дадено право съществува или не съществува) или конститутивните решения (които изменят или прекратяват едно правно отношение, например решение за развод) не подлежат на принудително изпълнение и за тях изпълнителен лист не се издава, освен в частта им за натрупаните съдебни разноски.

Условия и предпоставки за издаване на съдебния акт

За да постанови издаването на изпълнителен лист, съдът извършва служебна проверка за наличието на няколко кумулативни (едновременно съществуващи) предпоставки. Тези предпоставки са разписани в чл. 406, ал. 1 от ГПК:

А) Актът трябва да е редовен от външна страна

Това означава, че документът, въз основа на който се иска изпълнителният лист, трябва да бъде автентичен, да съдържа всички реквизити на съдебно решение или заповед, да бъде надлежно подписан от съдебния състав и да няма видими поправки, изтривания или други дефекти, които да будят съмнение относно неговата истинност.

Б) Актът трябва да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане

Вземането трябва да е изискуемо. Ако решението е постановило разсрочено или отсрочено плащане, изпълнителният лист може да се издаде само за онези части от вземането (вноски), чийто падеж вече е настъпил. Също така се проверява дали решението е влязло в законна сила (има поставен печат за влизане в сила от деловодството на съда) или дали се касае за случай на предварително изпълнение, допуснато от закона или от самия съд.

При предварителното изпълнение (чл. 242-244 от ГПК) кредиторът има право да получи изпълнителен лист още преди решението да е влязло в сила. Типичен пример са решенията за присъждане на издръжка, за възнаграждение и обезщетение за работа, или когато съдът е преценил, че от забавянето на изпълнението ще последва значителна и трудно поправима вреда за ищеца.

Подробна процедура по получаване на изпълнителен лист (Как протича процедурата)

Процедурата по издаване на изпълнителен лист е строго формална и минава през няколко ключови етапа. Нейното неспазване може да доведе до сериозно забавяне на процеса по събиране на вземането ви.

Стъпка 1: Подаване на писмена молба

Производството се образува изцяло по инициатива на кредитора (взискателя). Съдът никога не издава изпълнителен лист служебно (с изключение на изключително редки случаи, касаещи държавни вземания за такси и глоби). Кредиторът трябва да изготви и входира писмена молба за издаване на изпълнителен лист.

Молбата се подава до:

• Първоинстанционния съд, който е разглеждал делото – ако се касае за обикновено съдебно решение или съдебна спогодба. Дори делото да е преминало през Окръжен (въззивен) или Върховен касационен съд, молбата винаги се подава до Районния или Окръжния съд, който е бил първа инстанция.
• Районния съд по местожителството на длъжника или по местоизпълнението – когато се иска издаване на изпълнителен лист въз основа на решение на арбитражен съд.
• Софийски градски съд – когато се иска екзекватура (допускане на изпълнение) на чуждестранно съдебно решение.

Стъпка 2: Проверка от съдията-докладчик

След входиране на молбата в деловодството, тя се разпределя на съдията-докладчик по съответното гражданско дело. Съдът разглежда молбата на закрито заседание (без призоваване на страните). В рамките на това производство длъжникът не се уведомява за искането на кредитора, за да се избегне рискът той да разпродаде имуществото си, преди да бъде наложен запор или възбрана.

Съдията проверява наличието на предпоставките по чл. 406 от ГПК. Ако открие нередовности в молбата (например липса на подпис или неплатена държавна такса), той оставя молбата без движение и дава на заявителя кратък срок (обикновено едноседмичен) за отстраняване на недостатъците.

Стъпка 3: Постановяване на разпореждане

В резултат на проверката съдът се произнася с разпореждане. С него той или уважава молбата и нарежда да се издаде изпълнителният лист, или изцяло или частично я отхвърля. Разпореждането се отбелязва в самото съдебно решение (на гърба му се прави т.нар. 'бележка за издаден изпълнителен лист'), за да се гарантира, че по това решение няма да бъде издаден втори оригинален лист.

Стъпка 4: Получаване на физическия документ

След като разпореждането бъде подписано, деловодството на съда изготвя самия изпълнителен лист. Той се отпечатва на специална бланка, съдържаща държавния герб, подписите на съдията и секретар-протоколиста, както и мокър печат на съда. Кредиторът или негов упълномощен представител (адвокат с изрично пълномощно) го получава лично срещу подпис в деловодството на съда.

Забележка за дигитализацията: Към 2026 година все по-активно се развива Единната портална система за електронно правосъдие (ЕПСП). Въпреки възможността за електронно подаване на молби обаче, самият изпълнителен лист все още се издава на хартиен носител в единствен оригинален екземпляр, тъй като той представлява титул за изпълнение, който се предава физически на съдебния изпълнител.

Списък на необходимите документи за съда

За да бъде молбата ви разгледана бързо и без забавяния, тя трябва да бъде придружена от точен комплект документи. Всеки пропуск води до оставяне на молбата 'без движение', което може да забави образуването на изпълнителното дело с седмици.

Срокове и такси при издаване на изпълнителен лист

В българското гражданско процесуално право бързината е от съществено значение. Поради тази причина законът предвижда кратки срокове за произнасяне на съда, макар в практиката те често да се удължават поради претовареност на съдебната система.

Срокове за произнасяне

Съгласно чл. 405, ал. 5 от ГПК, съдът е длъжен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист в 7-дневен срок от нейното подаване. Ако се касае за молба въз основа на решение на въззивен (окръжен или апелативен) съд, по което е допуснато предварително изпълнение, произнасянето се извършва в същия срок, след като делото бъде върнато в първоинстанционния съд.

Погасителна давност (Колко време е валиден изпълнителният лист?)

Изключително важен момент, който много кредитори пропускат, е преценката на погасителната давност. Самият изпълнителен лист като документ няма краен 'срок на годност', изписан върху него. Вземането обаче, което е материализирано в него, се подчинява на правилата на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, вземането, установено с влязло в сила съдебно решение, се погасява с 5-годишна давност, независимо каква е била първоначалната давност на дълга (дори първоначално да е била 3-годишна за периодични плащания, с влизане на решението в сила тя става 5 години). Давността започва да тече от деня, в който съдебното решение е влязло в законна сила.

Важна промяна, актуална към 2026 г., е действието на разпоредбите за абсолютната 10-годишна давност за вземания срещу физически лица (чл. 112 от ЗЗД, в сила от средата на 2021 г.). Независимо от спирането или прекъсването на давността, паричните вземания срещу физически лица се погасяват с изтичането на 10-годишен срок, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо (освен ако дългът е разсрочен или отсрочен).

Държавни такси

Таксите за издаване на изпълнителен лист са уредени в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, Министерството на правосъдието и за адвокатските възнаграждения. Към 2026 г. приложимите държавни такси са:

• За издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебно решение или спогодба – 2,56 € (заплаща се по банковата сметка на съответния съд).
• За издаване на дубликат от изпълнителен лист (при загубване или унищожаване на оригиналния) – 5,11 €.
• Важна разлика има при **заповедното производство** (чл. 410 или чл. 417 от ГПК) – там държавната такса за подаване на заявлението е в размер на 2% върху стойността на вземането (но не по-малко от 12,78 €). Самият изпълнителен лист след това се издава без допълнителна такса, тъй като тя е калкулирана в първоначалната такса за заповедното производство.

Как се ползва изпълнителният лист? Задействане на принудително изпълнение

След като успешно сте получили заветния оригинален изпълнителен лист, следва реалната стъпка по неговото използване – образуване на изпълнително дело. Изпълнителният лист сам по себе си не събира пари; той е инструмент, който трябва да бъде връчен на компетентен изпълнителен орган.

Избор на съдебен изпълнител – ЧСИ или ДСИ?

Кредиторът има пълната свобода да избере пред кого да образува своето изпълнително дело:

1. Частен съдебен изпълнител (ЧСИ): ЧСИ са частни лица, на които държавата е делегирала публични функции. Тяхната работа се характеризира с много по-висока скорост, проактивност и гъвкавост. Те разполагат с добре обучени екипи, бърз достъп до електронни регистри и са мотивирани да съберат дълга бързо, тъй като техните такси (т.нар. такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ) се формират като процент от реално събраната сума.
2. Държавен съдебен изпълнител (ДСИ): ДСИ работят към съответните Районни съдилища. Техните услуги са малко по-евтини от гледна точка на авансови такси в някои случаи, но процедурите често се движат значително по-бавно поради огромната административна обремененост и липсата на директен материален интерес у държавния служител от бързото събиране на конкретния дълг.

Образуване на изпълнителното дело (чл. 426 от ГПК)

За да започне процесът, кредиторът (вече наричан взискател) подава **Молба за образуване на изпълнително дело** до съдебния изпълнител. Към тази молба задължително се прикрепя оригиналът на изпълнителния лист.

В молбата кредиторът трябва:

• Да посочи конкретния съдебен изпълнител (ЧСИ или ДСИ) спрямо неговия район на действие. Районът на действие на съдебния изпълнител съвпада с района на Окръжния съд. Например, ако имотът на длъжника се намира в град Пловдив, изпълнителното дело трябва да се води от ЧСИ с район на действие Окръжен съд - Пловдив.
• Да посочи банкова сметка, по която да се превеждат събраните от длъжника суми.
• Да избере конкретни **начини на изпълнение**. Такива могат да бъдат: запор на трудово възнаграждение, запор на банкови сметки, възбрана и публична продан на недвижим имот, опис и продажба на автомобили или друго движимо имущество.
• Алтернативно, взискателят може да поиска от съдебния изпълнител служебно да проучи имущественото състояние на длъжника и сам да избере върху кое имущество да насочи изпълнението (чл. 431 от ГПК). Това е изключително удобна опция, тъй като ЧСИ има директен електронен достъп до масивите на НАП, КАТ, имотни регистри, банки и НОИ.

Изпълнителни действия и защита на длъжника

След образуване на делото, първото официално действие на съдебния изпълнител е изпращането на Покана за доброволно изпълнение (ПДИ) до длъжника. Законът му предоставя 2-седмичен срок от връчването на поканата, за да заплати дълга доброволно, включително натрупаните лихви и разноски по делото.

Ако плащане не последва, съдебният изпълнител преминава към принудителни действия. Тук обаче законът защитава длъжника чрез института на **несеквестируемостта** (чл. 444 от ГПК) – съществува минимум от имущество и доходи, които не могат да бъдат отнети (например единственото жилище на длъжника, вещи за лична употреба, определена част от трудовото възнаграждение или пенсията, равняваща се на минималната работна заплата).

Типични пропуски при Изпълнителен лист

В дългогодишната юридическа практика сме свидетели на множество провалени или изключително забавени изпълнителни производства, дължащи се на дребни формални грешки. Ето кои са най-разпространените от тях и как да се предпазите:

Грешка 1: Загубване на оригиналния изпълнителен лист

Това е най-големият кошмар на всеки взискател. Тъй като листът се издава само в един оригинал, неговото изгубване означава, че не можете да образувате изпълнително дело. Защитата при изгубен лист става само по съдебен ред чрез процедура по **издаване на дубликат (чл. 409 от ГПК)**. Това производство е бавно и изключително сложно. Провежда се отворено съдебно заседание с призоваване на длъжника, в което вие трябва по безспорен начин да докажете, че листът е бил изгубен или унищожен и че вземането все още не е платено. Длъжникът може да използва това дело, за да възрази, че вече е платил.

Съвет: Пазете оригиналния документ в сейф. Сканирайте го веднага след получаване. Когато го предавате на съдебен изпълнител, изисквайте изричен входящ номер с подпис и печат върху копие от молбата, удостоверяващ, че сте предали оригиналния изпълнителен лист.

Грешка 2: Подаване на молбата до некомпетентен съд

Често кредиторите входират молбата за издаване на листа в съда, който последно се е произнесъл по делото (например Апелативен съд или ВКС). Това е грешка. Компетентен е винаги **първоинстанционният съд**. Подаването на молба до горестоящ съд води до препращане по подсъдност, което губи ценно време.

Грешка 3: Допускане на перемпция (прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК)

Ако сте образували изпълнително дело, но в продължение на **две години** не сте поискали извършването на нови изпълнителни действия (например не сте поискали нов запор или опис), делото се прекратява автоматично по силата на закона – т.нар. *перемпция*. След прекратяването на делото ЧСИ вдига всички наложени запори и възбрани, а длъжникът може необезпокоявано да прехвърли имуществото си.

Съвет: Следете сроковете стриктно. Правете периодични справки по изпълнителното дело и подавайте молби за нови изпълнителни действия най-малко веднъж на всеки 12-18 месеца, за да прекъсвате този срок.

Какво да правим при отказ на съда или при обжалване?

Съдебната процедура невинаги завършва с успех от първия път. Какво се случва, ако съдията откаже да издаде изпълнителен лист, или ако длъжникът се опита да блокира процеса?

А) Обжалване на отказ за издаване на изпълнителен лист

Ако първоинстанционният съд излезе с разпореждане, с което отхвърля изцяло или частично молбата ви за издаване на изпълнителен лист, това разпореждане подлежи на обжалване. Инструментът за това е **частна жалба** съгласно чл. 407, ал. 1 от ГПК.

• Срок за обжалване: Срокът е двуседмичен.
• Начален момент на срока: За кредитора (молителя) срокът започва да тече от деня, в който му е връчено съобщението за отказа на съда. За длъжника (ако обжалва разпореждането, с което е уважено искането за издаване) срокът започва да тече от деня, в който му е връчена поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител.
• Процедура: Частната жалба се подава чрез съда, който е постановил отказа, до съответния горестоящ (въззивен) съд (например от Районен съд към Окръжен съд). Решението на въззивния съд по частната жалба е окончателно и не подлежи на последващо обжалване пред ВКС.

Б) Обжалване от страна на длъжника (Защита срещу изпълнението)

Длъжникът също разполага с механизми за защита, ако смята, че изпълнителният лист е издаден неоснователно. Освен правото да обжалва самото разпореждане по чл. 407 от ГПК, той може:

• При заповедно производство (чл. 410 от ГПК) – да подаде **възражение в двуседмичен срок** от връчване на заповедта за изпълнение, което автоматично спира изпълнението и принуждава кредитора да докаже вземането си по исков път.
• При незабавно изпълнение (чл. 417 от ГПК) – да подаде възражение, но то не спира автоматично изпълнението. За да спре изпълнението, длъжникът трябва да представи пред съда обезпечение в размер на сумата по заповедта или да представи убедителни писмени доказателства, че дългът не се дължи (чл. 420 от ГПК).
• Да предяви **иск за оспорване на вземането по исков ред (чл. 439 от ГПК)**. Този иск се основава само на факти и обстоятелства, които са настъпили след приключването на съдебното дело, с което вземането е било признато (например: представяне на разписка, че сумата е платена след съдебното решение, или възражение за изтекла погасителна давност след влизане на решението в сила).

Може ли да се издаде втори изпълнителен лист по същото дело, ако първият бъде загубен?

Да, но не автоматично. Трябва да се премине през специално исково производство за издаване на дубликат по чл. 409 от ГПК, в което се призовава и длъжникът, за да се гарантира, че дългът не се събира двойно.

Колко време отнема получаването на изпълнителен лист след подаване на молбата?

По закон съдът трябва да се произнесе в 7-дневен срок. В практиката, в зависимост от натовареността на съда, процесът обикновено отнема между 2 и 4 седмици.

Има ли давностен срок за самия изпълнителен лист?

Самият документ няма срок, но вземането, заложено в него, се погасява в рамките на 5 години от влизане в сила на съдебното решение. Спрямо физически лица се прилага и 10-годишната абсолютна давност по чл. 112 от ЗЗД.

Пред кого мога да образувам дело – пред ЧСИ или ДСИ?

Кредиторът има пълно право на избор. ЧСИ обикновено са по-бързи и проактивни, докато ДСИ са по-евтин вариант, но с по-бавен темп на работа.

Какво представлява перемпцията по изпълнително дело?

Това е прекратяване на делото по закон, ако кредиторът не е поискал извършването на никакви изпълнителни действия в рамките на 2 години.

Може ли да се издаде изпълнителен лист въз основа на чуждестранно решение?

Да, но само след процедура по екзекватура (признаване и допускане на изпълнението) в Софийски градски съд съгласно българското право и приложимите регламенти на ЕC.

Свързани статии

• Обезщетение за неимуществени вреди — практика — 25 мин четене
• Мораторни лихви по ОЛП: Практическа информация за изчисляване и приложимост — 35 мин четене
• Давност на вземания — 3 и 5 години — 25 мин четене

Източници и препратки

• Министерство на правосъдието - Сметки за държавни такси
• Портал за електронно правосъдие (ЕПСП)
• Лекс.бг - Портал за българско право и ГПК
• Камара на частните съдебни изпълнители (КЧСИ)
• Върховен касационен съд на Република България (ВКС)