Развод по взаимно съгласие — процедура, документи, такси

Разводът е един от най-трудните житейски моменти, съчетаващ емоционален стрес с комплексни юридически въпроси. Когато партньорите са стигнали до общото решение, че съвместното им съжителство не може да продължи, българското законодателство предоставя изключително зрял, разумен и икономичен механизъм за раздяла – развод по взаимно съгласие. Уреден в чл. 50 от Семейния кодекс (СК), този институт спестява на страните тежките, публични и скъпоструващи съдебни битки, при които се търси 'вина' за разстройството на брака.

Правна рамка на развода по взаимно съгласие

Материята, касаеща прекратяването на брака по взаимно съгласие, е уредена основно в два нормативни акта:

• Семеен кодекс (СК): Членове 50, 51 и 53 определят материалноправните предпоставки, изискванията към споразумението и последиците за фамилното име.
• Граждански процесуален кодекс (ГПК): Член 330 урежда специфичното съдебно производство, което се числи към т.нар. 'охранителни производства' и 'бързи производства' в семейното право.

Член 50 от Семейния кодекс: 'При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите за прекратяване на брака.'

Тази законова разпоредба съдържа две ключови думи: 'сериозно' и 'непоколебимо'. Сериозността означава, че решението е обмислено, а непоколебимостта – че то е окончателно и не се влияе от временни емоционални състояния. Най-голямото предимство тук е, че съдът не навлиза в личното пространство на съпрузите, не изисква свидетели, не изследва изневери, финансови злоупотреби или битови скандали. Съдът се интересува единствено от това дали е постигнато пълно съгласие по въпросите, изброени в чл. 51 от СК.

Условия и изисквания за допускане на развода

За да започне процедура по взаимно съгласие, е необходимо да бъдат изпълнени следните кумулативни (едновременно съществуващи) условия:

А. Наличие на валиден граждански брак

Процедурата е приложима само за законно сключени граждански бракове, удостоверени с оригинално Удостоверение за сключен граждански брак. Фактическото съжителство или религиозните ритуали без гражданска регистрация не подлежат на съдебен развод.

Б. Постигнато пълно и безусловно съгласие

И двамата съпрузи трябва да желаят развода. Ако единият от тях се колебае или изрично откаже в съдебно заседание, производството по взаимно съгласие се прекратява незабавно на основание чл. 330, ал. 2 от ГПК. В такъв случай единственият път е исков развод по чл. 49 от СК (поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака).

В. Изготвено и подписано Споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК

Това е най-важният документ в цялото производство. Съдът няма да допусне развода, ако съпрузите не са постигнали съгласие по всяка една от следните задължителни точки:

• Местоживеенето на децата: При кой родител ще живеят децата след развода.
• Упражняването на родителските права: Дали ще се упражняват съвместно или от единия родител (важно е да се прави разлика между притежаване на права и тяхното ежедневно упражняване).
• Режимът на лични отношения: Кога и как родителят, при когото децата не живеят, ще ги вижда и взема (уикенди, ваканции, официални празници, рождени дни).
• Издръжката на децата: Месечният размер на финансовата подкрепа, която дължи родителят, при когото децата не живеят.
• Ползването на семейното жилище: Кой съпруг ще продължи да живее в него, особено когато има непълнолетни децата.
• Издръжката между съпрузите: Дължи ли се такава (често се записва, че съпрузите не си дължат издръжка един на друг).
• Фамилното име: Дали съпругът, приел чуждото фамилно име при сключването на брака, ще го запази или ще възстанови предбрачното си име.

Детайлен анализ на елементите на Споразумението

Следващите насоки обобщават основните практически рискове и стъпки.

Упражняване на родителските права и лични отношения

Законът изисква ясен и предвидим режим. Изрази от типа 'бащата ще вижда детето по всяко време след споразумение с майката' са абсолютно недопустими за съда и в практиката водят до конфликти. Пример за добре формулиран режим е:

'Бащата има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, половината от коледните и новогодишните празници (като коледните се прекарват с бащата в четни години, а новогодишните – в нечетни), половината от пролетната и великденската ваканция, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.'

Издръжка на децата (чл. 142 и чл. 143 от СК)

Размерът на издръжката се определя в съответствие с нуждите на детето и възможностите на родителя. Важно е да се знае, че съществува законов минимум съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, който е равен на една четвърт от минималната работна заплата (МРЗ) за страната. Към 2026 година, предвид актуализирания размер на минималната работна заплата в България, минималната издръжка за едно дете трябва да бъде съобразена с текущите ставки (съветваме да проверите актуалния размер на МРЗ към момента на подаване на молбата). Съдът няма да одобри споразумение, в което договорената издръжка е под минимално определения от закона праг.

Семейното жилище

Под 'семейно жилище' законът разбира имота, в който семейството е живяло непосредствено преди фактическата раздяла. Ако имотът е индивидуална собственост на единия съпруг, но в него ще живее майката с децата, съдът може да одобри това ползване за определен срок (обикновено до навършване на пълнолетие на децата), като може да бъде предвидено заплащането на наем за ползването на чуждата част съгласно чл. 56, ал. 5 от СК.

Имуществени отношения (СИО)

Въпреки че чл. 51 от СК не изисква задължително уреждане на имуществените отношения в споразумението за развод, изключително практично е съпрузите да разделят съвместно придобитото имущество (Семейна имуществена общност – СИО) в самото бракоразводно производство. Това спестява допълнителни дела за делба. В споразумението може да се уреди собствеността върху недвижими имоти, леки автомобили, банкови влогове и дялове в дружества.

Практически ред: Съдебната процедура

Процедурата по развод по взаимно съгласие преминава през следните основни етапи:

Необходими документи за съда

За да бъде молбата ви редовна и заведена в съда без забавяне, трябва да подготвите следния комплект от документи:

Документ	Тип / Характеристика	Предназначение
Съвместна молба до Районния съд	Писмена, подписана от двамата съпрузи (и от адвоката, ако има такъв)	Официално сезира съда по чл. 50 от СК
Споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК	Писмено, в три или четири екземпляра	Урежда личните и имуществените отношения
Удостоверение за сключен брак	Оригинал (съдът го задържа в делото)	Доказва съществуването на брачната връзка
Удостоверения за раждане на децата	Копия (с представяне на оригинали за сверяване в заседанието)	Доказват родителските права и възрастта на децата
Документи за собственост / МПС	Нотариални актове, талони на коли (ако се делят активи)	Необходими за оценка на таксите при имуществена делба
Декларации за СМТС	Декларация за семейно, материално и имотно състояние	Прилага се при спорни елементи или по искане на съда
Вносна бележка за държавна такса	Доказателство за платена първоначална такса по сметка на съда	Удостоверява плащането на съдебната такса

Срокове и финансови разходи (Такси и хонорари)

Един от най-често задаваните въпроси от клиентите е: 'Колко точно ще ни струва разводът и колко време ще отнеме?'. Тъй като сме в 2026 година, цените и таксите са съобразени с актуалните нормативни уредби и Наредба № 1 от 3 юни 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

А. Държавни такси (Тарифа № 1 към Закона за държавните такси)

• Първоначална такса за завеждане на делото: 12,78 €
• Окончателна държавна такса при допускане на развода: До 20,45 € (определя се от съда в решението, обикновено максималния размер от 20,45 €).
• Държавна такса върху издръжката: Съгласно закона, се заплаща такса в размер на 2% върху сумата на определената издръжка за период от три години (36 месеца). Пример: При издръжка от 153 € на месец, общата сума за 3 години е 5 522 € Таксата от 2% възлиза на 110 € Тази такса се заплаща от родителя, който дължи издръжката.
• Държавна такса при имуществена делба: Ако в споразумението се извършва делба на имущество (прехвърляне на дялове от имот или автомобил), се дължи държавна такса в размер на 2% върху стойността на дела, който всеки съпруг получава над дела си от СИО, или върху стойността на самия имот. Дължат се и местни данъци по ЗМДТ съгласно тарифата на съответната община.

Б. Адвокатски хонорари

Адвокатското възнаграждение се уговаря между клиента и адвоката според обема на работата, сложността на споразумението, наличието на въпроси за деца и имущество и необходимостта от процесуално представителство. Не е коректно да се посочва универсален „минимален“ размер като задължителна цена за всеки случай. При представителство на двама съпрузи трябва да се прецени и дали съществува конфликт на интереси.

В. Срокове

Разводът по взаимно съгласие е изключително бърз:

• Подготовка на документите: От 3 до 7 работни дни (в зависимост от бързината на съпрузите при набавяне на удостоверенията).
• Насрочване на делото: Между 20 и 45 дни от подаване на молбата.
• Влизане в сила на решението: Непосредствено в деня на съдебното заседание или до няколко дни след него (когато се изготви писменият текст на решението от съдията). Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Опит за неявяване в съдебното заседание

Някои съпрузи смятат, че след като са подписали документите при адвокат, могат да спестят явяването пред съдията, особено ако живеят в чужбина. Изключение от личното явяване почти не се допуска. Член 330, ал. 2 от ГПК е категоричен: неявяването без уважителна причина води до прекратяване на делото. Ако единият съпруг работи трайно в чужбина и не може да се върне, по-подходящо е да се обмисли вариант за исков развод по чл. 49 от СК без чужда вина, където процесуалното представителство чрез адвокат/пълномощник с изрично пълномощно е напълно допустимо.

Формално отношение към режима на лични отношения

Формулировки като 'бащата ще взема децата когато поиска' са бомба с закъснител. Достатъчно е след една година майката да намери нов партньор или бащата да реши да промени начина си на живот, за да започнат спорове кога е това 'когато поиска'. Бъдете максимално детайлни – посочете конкретни часове за вземане и връщане на децата, местоположение на предаването им и графици за ваканциите.

Игнориране на Държавната такса върху Издръжката

Много двойки се съгласяват на високи размери на издръжката (например 511 € на месец), без да си направят сметка, че в края на делото съдът ще им начисли 2% такса върху тригодишния размер на тази издръжка. За 511 € издръжка, таксата е 368 € Бъдете подготвени за този разход в деня на делото.

Неизяснени данъчни и имотни последици

При прехвърляне на недвижими имоти по време на развод в споразумението, трябва да се изчислят данъчните оценки на имотите и да се предвидят таксите за вписване в Агенцията по вписванията. Ако тези стъпки се пропуснат, решението не може да бъде вписано в Имотния регистър, а това създава правна несигурност.

Какво се случва при отказ на съда да одобри споразумението?

Съдът не е просто 'гумен печат', който одобрява всяко споразумение. Съгласно чл. 330, ал. 5 от ГПК, ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок на страните да отстранят недостатъците.

Пример от практиката: Съпрузите се споразумяват за издръжка от 51,13 € на дете поради факта, че бащата не работи официално. Съдът констатира, че размерът е под законовия минимум за 2026 година и отказва да одобри споразумението, като дава 10-дневен срок за корекция. Ако съпрузите не увеличат сумата до законовата граница в този срок, съдът ще отхвърли молбата за развод.

Ако недостатъците не бъдат отстранени в определения от съда срок, съдът отхвърля молбата за допускане на развод. Това определение за прекратяване на производството може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжния съд в 7-дневен срок, но по-практичният подход е просто да се коригират грешките и да се подаде нова съвместна молба.

Може ли да се разведем по взаимно съгласие, ако бебето ни е под 1 година?

Да. В настоящото българско законодателство няма ограничение за развод по взаимно съгласие, свързано с възрастта на децата или продължителността на брака.

Какво става, ако единият съпруг живее трайно в чужбина?

Личното явяване на двамата съпрузи в съдебното заседание при взаимно съгласие е абсолютно задължително съгласно чл. 330, ал. 1 от ГПК. Ако единият физически не може да присъства, по-добре е да се премине към производство по чл. 49 от СК (исков развод), където явяването може да бъде спестено чрез специално упълномощаване на адвокат.

Задължителен ли е адвокатът при развод по взаимно съгласие?

Законът не задължава страните да ползват адвокат, но подготовката на споразумението по чл. 51 СК изисква сериозни юридически познания. Силно препоръчително е документите да се изготвят от специалист, за да се избегнат бъдещи усложнения и отказ на съда да одобри споразумението.

Как се определя кой ще плати държавните такси?

Това се решава по усмотрение на съпрузите в самото споразумение – таксите могат да се поделят по равно, да се платят изцяло от единия или според уговорката. Държавната такса върху издръжката (2%) обаче винаги се възлага на дължащия издръжката родител.

Колко време отнема цялото дело от подаването до съдебното решение?

Срокът зависи изцяло от натовареността на Районния съд. Обикновено първото и единствено заседание се насрочва след 3 до 6 седмици от внасянето на молбата. Решението се постановява веднага или до няколко дни след заседанието.

Трябва ли задължително да делим имуществото при развод по взаимно съгласие?

Не е задължителномуществото да се дели в това дело. Съпрузите могат да запазят имотите в съсобственост и да извършат делба на по-късен етап (доброволно или съдебно). Практично е обаче всичко да се уреди наведнъж с един съдебен акт.

Каква фамилия ще нося след развода?

Това е въпрос на личен избор и съгласие. Можете да запазите брачното си име или да възстановите предбрачното си фамилно име. Изборът се вписва изрично в споразумението по чл. 51 от СК.

Свързани статии

• Припознаване на дете — процедура и последици — 22 мин четене
• Имуществени отношения между съпрузи — режими — 22 мин четене
• Родителски права след развод — режим и практика — 25 мин четене

Казус 1: Съпрузи без деца и без общо имущество

Анна и Борис са сключили граждански брак преди три години. Нямат деца и не са придобили недвижими имоти или значими движими вещи по време на брака. Всеки от тях живее в собствено жилище, придобито преди брака. Двамата са постигнали съгласие, че бракът е изчерпан от съдържание и желаят да го прекратят.

Процедура и споразумение:

• Подават до районния съд по настоящия си адрес обща молба за развод по взаимно съгласие, към която прилагат споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс (СК).
• В споразумението се посочва, че страните нямат претенции за подялба на имущество, тъй като нямат придобита съпружеска имуществена общност (СИО).
• Уреждат ползването на фамилното име след развода – Анна заявява, че желае да възстанови предбрачното си фамилно име.
• Декларират, че нямат претенции за издръжка един към друг след прекратяването на брака.
• Заплащат първоначална държавна такса в размер на 12,78 € съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
• Съдът насрочва открито съдебно заседание, на което двамата съпрузи се явяват лично и потвърждават волята си за развод.
• Съдът, след като се увери, че съгласието е сериозно и непоколебимо, утвърждава споразумението и постановява решение за прекратяване на брака. С решението се определя и окончателна държавна такса, която обикновено е до 25,56 €

Казус 2: Съпрузи с ненавършили пълнолетие деца и семейно жилище

Мария и Николай са съпрузи от 10 години и имат две деца – на 8 и 12 години. Живеят в апартамент, закупен с ипотечен кредит по време на брака, който представлява тяхна съпружеска имуществена общност. Постигнали са пълно съгласие относно всички въпроси, свързани с децата и имуществото.

Процедура и споразумение:

• Задължително се изготвя споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, което е значително по-детайлно.
• Относно децата:
  • Упражняването на родителските права се предоставя на майката Мария.
  • Определя се местоживеенето на децата при майката, на адреса на семейното жилище.
  • Определя се режим на лични контакти на бащата Николай с децата: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
  • Бащата се съгласява да заплаща месечна издръжка за всяко дете в размер на 153 € (общо 307 €), платима до 5-о число на текущия месец. Размерът е съобразен с нуждите на децата и възможностите на родителя, като не може да бъде по-нисък от минималния размер, определен в чл. 142, ал. 2 от СК (една четвърт от минималната работна заплата).
• Относно имуществото:
  • Семейното жилище се предоставя за ползване на майката Мария, на която са предоставени родителските права, до навършване на пълнолетие на децата, съгласно чл. 56, ал. 5 от СК.
  • Съпрузите се договарят, че след развода ще продадат жилището и ще си поделят получената сума поравно, след като погасят остатъка от ипотечния кредит.
• Към делото задължително се изисква становище от Дирекция „Социално подпомагане“, която проверява дали споразумението е в интерес на децата.
• Съдът проверява споразумението за законосъобразност и дали то защитава интересите на децата. Ако прецени, че споразумението е непълно или противоречи на интересите на децата, съдът дава указания за отстраняване на недостатъците съгласно чл. 51, ал. 2 от СК.

Казус 3: Развод с елемент на предбрачен договор

Елена и Петър са сключили предбрачен договор преди брака си, в който са уредили имуществените си отношения. По време на брака им се ражда едно дете. След 5 години брак решават да се разведат по взаимно съгласие.

Процедура и споразумение:

• В споразумението по чл. 51 от СК страните не уреждат имуществени въпроси, тъй като те са вече решени с предбрачния договор съгласно чл. 37 и сл. от СК. Те само посочват, че имуществените им отношения се уреждат съгласно сключения предбрачен договор, който прилагат към делото.
• Фокусът на споразумението за развод пада изцяло върху въпросите, свързани с детето, които не могат да бъдат предмет на предбрачен договор (чл. 38, ал. 2 от СК).
• Елена и Петър се споразумяват за съвместно упражняване на родителските права (т.нар. „споделено родителство“) съгласно чл. 59, ал. 2 от СК.
• В споразумението се описва детайлен режим на редуване: детето пребивава по две седмици при всеки от родителите.
• Посочва се, че всеки родител поема разходите за детето, докато то пребивава при него. Допълнително се създава обща банкова сметка, в която двамата внасят по 205 € месечно за покриване на по-големи разходи (училище, извънкласни дейности, здравеопазване).
• ЕЛЕНА запазва брачната си фамилия.
• Съдът проверява споразумението относно родителските права, режима и издръжката за съответствие с интересите на детето и го утвърждава. Решението за развод не засяга действието на предбрачния договор за имуществените отношения, който продължава да ги урежда.

Трябва ли задължително да се явим лично в съда?

Да, личното явяване на двамата съпрузи в съдебното заседание е задължително. Съгласно чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен лично да провери дали съгласието им за прекратяване на брака е сериозно, взаимно и непоколебимо. Неявяването на единия съпруг без уважителна причина води до прекратяване на делото.

Може ли споразумението за децата да се променя след развода?

Да, частта от споразумението, която урежда родителските права, местоживеенето, режима на контакти и издръжката на децата, може да бъде променяна. Съгласно чл. 59, ал. 9 от СК, при съществена промяна на обстоятелствата (напр. влошено финансово състояние на единия родител, промяна в нуждите на детето), всеки от родителите може да поиска от районния съд изменение на първоначално определените мерки.

Кога разводът влиза официално в сила?

Бракът се счита за прекратен от влизането в сила на съдебното решение, с което се допуска разводът. Съгласно чл. 329, ал. 2 от ГПК, решението по дела за развод по взаимно съгласие не подлежи на обжалване и влиза в сила в деня на постановяването му в съдебно заседание.

Колко струва един развод по взаимно съгласие?

Разходите включват държавни такси и евентуален адвокатски хонорар. Първоначалната държавна такса е 12,78 € С решението съдът определя окончателна такса до 25,56 €, съгласно чл. 7 от Тарифата за държавните такси по ГПК. Ако страните ползват адвокатска помощ, хонорарът се договаря свободно, но не по-малко от минималния размер, определен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Какво се случва, ако единият съпруг е в чужбина?

Личното явяване е задължително, което усложнява процедурата. Съпругът в чужбина може да упълномощи адвокат да подаде документите, но за самото заседание трябва да се яви. В определени хипотези съдът може да допусне участие чрез видеоконферентна връзка, съгласно последните изменения в ГПК (чл. 138а), но това е по преценка на съда и трябва да бъде технически обезпечено.

Можем ли да се разведем по взаимно съгласие без адвокат?

Да, законът не изисква задължително участие на адвокат. Страните могат сами да изготвят и подадат молбата и споразумението. Въпреки това, професионалната юридическа помощ е силно препоръчителна, особено при наличие на деца и имущество, за да се гарантира, че споразумението е законосъобразно и защитава интересите на всички страни.

Санкции, глоби и срокове

Процедурата по развод по взаимно съгласие е доброволна и не предвижда санкции в класическия смисъл. Последващи санкции обаче могат да възникнат при неизпълнение на утвърденото от съда споразумение. Съществуват и процесуални срокове и последици при бездействие.

Нарушение / бездействие	Правно основание	Санкция / последица	Срок
Неплащане на издръжка за дете за два или повече месеца	Чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК)	Наказание лишаване от свобода до една година или пробация.	До погасяване по давност.
Неизпълнение на съдебно решение за режим на лични контакти с дете	Чл. 127а, ал. 2 от СК; Чл. 182, ал. 1 от ЗАНН	Глоба от 1000 до 2 556 €, налагана от кмета на общината или райсъда.	До изпълнение.
Неявяване на страна в съдебно заседание без уважителна причина	Чл. 91, ал. 1 от ГПК	Глоба в размер от 50 до 153 € Прекратяване на делото.	Налага се в заседанието.
Неплащане на дължима държавна такса или разноски по делото	Чл. 92, ал. 1 от ГПК	Процесуална последица – съдът не извършва исканото действие (напр. не издава препис от решението).	До плащане.
Подаване на непълно или нередовно споразумение	Чл. 51, ал. 2 от СК	Съдът дава срок за отстраняване на нередовностите. При неотстраняване - делото се прекратява.	Определя се от съда.
Промяна на обстоятелствата относно децата	Чл. 59, ал. 9 от СК	Възможност за всяка от страните да поиска изменение на мерките относно родителските права.	Безсрочно, при наличие на предпоставки.

Полезни ресурси и къде да подадете

• Районен съд – Компетентният орган, пред който се подава молбата за развод. Това е районният съд по настоящия адрес на един от съпрузите.
• Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Институцията, която изготвя задължителен социален доклад относно интересите на децата, когато има такива. Съдът служебно изисква доклада.
• Общинска администрация (отдел ГРАО) – Оттук се издават необходимите за процедурата документи като удостоверение за сключен граждански брак (дубликат) и удостоверения за раждане на децата.
• Агенция по вписванията, Имотен регистър – Необходима за справки и издаване на удостоверения за тежести върху недвижими имоти, ако такива са предмет на споразумението.
• Единен портал за електронно правосъдие – Чрез портала може да се извършва проверка за движението по делото, насрочени дати за заседания и постановени актове.
• Нотариус – Услугите на нотариус може да са необходими за заверка на декларации или за изготвяне на пълномощно (макар и с ограничено приложение в тази процедура).

Източници и препратки

• Министерство на правосъдието на Република България
• Семеен кодекс в Lex.bg
• Граждански процесуален кодекс в Lex.bg
• Висш адвокатски съвет - Наредба за минималните адвокатски възнаграждения
• Портал за отворени данни на съдебната власт
• Държавна агенция за закрила на детето