Регистрацията като земеделски стопанин (популярна в практиката и като регистрация на земеделски производител) е основният правен инструмент, който легитимира физическите и юридическите лица като субекти, извършващи селскостопанска дейност в Република България. Този статут не е просто формалност или административно изискване – той е задължително условие за достъп до схемите за подпомагане, администрирани от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), за участие в мерките по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (2023–2027 г.), както и за получаване на данъчни облекчения и компенсаторни плащания при неблагоприятни климатични събития. Независимо дали планирате да отглеждате зърнени култури върху хиляди декари, или да управлявате малка семейна пчеларска ферма, познаването на детайлите по регистрационния режим е основно за стабилността на вашето стопанство.

Правна уредба: Нормативна рамка на регистрационния режим

Свързани ръководства: Директни плащания на земеделски производители · Аренда на земеделска земя — договор и вписване · Обезщетение за безработица 2026 — размер и период

Правният режим на регистрация и пререгистрация на земеделските стопани в България е изграден върху строго йерархична система от нормативни актове. За да бъде процедурата законосъобразна, всеки кандидат трябва да съобразява действията си със следните закони и подзаконови правни актове:

  • Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) – това е рамковият закон, който в своя чл. 7 регламентира създаването и поддържането на Регистър на земеделските стопани. Законът определя основните понятия, държавните органи, компетентни по администрирането на процеса, и общите принципи на подпомагането.
  • Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани – това е детайлният процедурен правилник. Тя определя изискванията, на които трябва да отговарят лицата, за да бъдат вписани в регистъра, необходимите документи, структурата на анкетните карти и сроковете за годишна пререгистрация.
  • Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Правилник за неговото прилагане (ППЗСПЗЗ) – тези актове регулират доказването на правното основание за ползване на земята. Съгласно чл. 37б от ЗСПЗЗ, всяка година ползвателите са длъжни да регистрират договорите си в Общинската служба по земеделие (ОСЗ), което е пряко свързано с възможността тези площи да бъдат декларирани за регистрация като земеделски стопанин.
  • Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) – приложим в случаите, когато дейността включва отглеждане на селскостопански животни. Регистрацията на животновъдния обект по реда на чл. 137 от ЗВМД в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е преюдициално условие пред регистрацията по Наредба № 3.
„Чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП: Министерството на земеделието и храните създава и поддържа Регистър на земеделските стопани. Вписването в регистъра се извършва въз основа на подадена декларация по образец, съдържаща данни за лицето, стопанството и упражняваната дейност.“

Субекти и условия за регистрация. Кой има право да се регистрира?

Законодателят е предвидил широк кръг от правни субекти, които могат да придобият статут на регистриран земеделски стопанин. Процедурата е достъпна за:

  1. Физически лица (ФЛ) – български граждани, граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, или чужденци с разрешено постоянно пребиваване в страната, които са навършили 18-годишна възраст.
  2. Еднолични търговци (ЕТ) – регистрирани по Търговския закон, които желаят да обособят агробизнеса си в търговска форма.
  3. Юридически лица (ЮЛ) – търговски дружества (ЕООД, ООД, АД), кооперации (регистрирани по Закона за кооперациите) и сдружения, в чийто предмет на дейност е вписано извършването на селскостопанско производство.

Изисквания към стопанството

За да бъде одобрена регистрацията, кандидатът трябва да докаже, че стопанисва реална земеделска площ и/или отглежда животни. Законодателството изисква доказване на правно основание за ползване на всеки декар земя. Това става чрез представяне на:

  • Документи за собственост (нотариални актове, решения на Поземлени комисии).
  • Договори за аренда или наем – те задължително трябва да бъдат вписани в Агенцията по вписванията (за договори със срок над една година) и регистрирани в съответната Общинска служба по земеделие.
  • Споразумения за ползване на масиви (чл. 37в от ЗСПЗЗ) – т.нар. „бели петна“, разпределени по служебен път от ОДЗ, за които е платена съответната рента по общинската сметка.

При животновъдството се изисква стопанисваните животни да бъдат идентифицирани (маркирани, с поставени микрочипове или ушни марки) и заведени в електронната система Ветис на БАБХ, а самият животновъден обект да отговаря на ветеринарно-санитарните изисквания и да има валиден ветеринарен регистрационен номер.

Процедура по регистрация — Практически ред

Процесът по първоначална регистрация изисква последователно преминаване през няколко фази. Пропускането или неправилното изпълнение на някоя от стъпките може да доведе до забавяне или до постановяване на изричен отказ.

Стъпка 1: Уреждане на правните основания за земята и животните

Преди да посетите Общинската служба по земеделие, трябва да сте напълно сигурни, че всички ваши договори за наем, аренда или покупка на земя са надлежно вписани в масивите на ОСЗ до края на предходната стопанска година (обикновено крайният срок за подаване на декларации по чл. 37б от ЗСПЗЗ е 31 юли). Ако отглеждате животни, уверете се, че вашият регистриран ветеринарен лекар е актуализирал данните за бройката и вида на животните във Ветис.

Стъпка 2: Попълване на анкетните документи

Всеки кандидат попълва два основни документа по образец съгласно Наредба № 3:

  • Анкетна карта – съдържа идентификационни данни за лицето (име, ЕГН/ЕИК, адрес, контакти, банкова сметка).
  • Анкетен лист (Приложение № 1 и/или Приложение № 2) – тук се описват подробно земеделските култури (по землища, имоти по КВС/КККР, площ в хектари) или животните (брой, вид, категория, номер на животновъдния обект).

Стъпка 3: Подаване на документите в ОСЗ

Документите се подават в Общинската служба по земеделие по:

  • Постоянен адрес на физическото лице;
  • Адрес на управление на юридическото лице или ЕТ.

Ако земеделските имоти се намират в различни общини, регистрацията се прави в ОСЗ по адреса на лицето/фирмата, но в анкетните карти се вписват всички имоти на територията на страната, като ОСЗ по регистрация изпраща служебно запитване за проверка до останалите общински служби.

Стъпка 4: Проверка и верификация на данните

Длъжностните лица в ОСЗ извършват служебна проверка на декларираните площи и животни чрез достъп до ИАКС (Интегрирана система за администриране и контрол) и Ветис. Ако се установи несъответствие (например декларация за площ, която няма регистрирано правно основание),заявителят се уведомява за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок.

Стъпка 5: Вписване и издаване на Справка за регистрация (зелен картон)

След успешна верификация, директорът на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) или оправомощено от него лице взема решение за вписване на земеделския стопанин в Регистъра. На лицето се издава регистрационна карта с уникален регистрационен номер (УРН) и заверена разпечатка на анкетните листа. Тези документи са официалното доказателство за статута на земеделския производител пред всички институции.

Изискуеми документи: Пълен списък и изисквания към тях

За да си спестите многократни посещения на администрацията, подгответе предварително следния пакет от документи:

Тип документ Предназначение Изисквания / Специфика
Лична карта / Данни за ЕИК Идентификация на заявителя Представя се за справка при подаване на място от ФЛ. За фирми се посочва ЕИК, като ОСЗ проверява Търговския регистър служебно.
Анкетна карта и анкетни листи Основно заявление за регистрация Попълват се три оригинални екземпляра в писмена форма или се подават по електронен път чрез СЕУ (Система за електронни услуги).
Правни основания за земята Удостоверяване на законно ползване Копия от нотариални актове, вписани договори за наем/аренда, споразумения по чл. 37в ЗСПЗЗ. Не се приемат устни уговорки.
Удостоверение от БАБХ Само за животновъди Копие от регистрационния документ на обекта по чл. 137 от ЗВМД, придружен от актуална справка за броя и ушните марки на животните.
Пълномощно При подаване чрез представител Изрично, нотариално заверено пълномощно за представителство пред ОСЗ/ОДЗ.
Декларация de minimis Финансова отчетност Декларация за получените държавни помощи през последните три данъчни години (изисква се при кандидатстване за специфични схеми).

Срокове, такси и ежегодна пререгистрация

Един от най-критичните моменти в дейността на фермера е следенето на сроковете за регистрация и пререгистрация. Изпускането на срок може да доведе до заличаване от регистъра и автоматична загуба на субсидии за съответния период.

Такси за регистрация

Важно предимство на българската административна уредба е, че регистрацията и ежегодната пререгистрация на земеделските стопани в ОСЗ са напълно безплатни. Държавата не събира такси за вписването в регистъра по Наредба № 3, с цел да насърчи излизането на сектора от сивия сектор. Разходите на фермера се ограничават до нотариални такси за договорите за наем/аренда и евентуални банкови такси при плащания по договори.

Срокове за пререгистрация

Регистрацията на земеделския стопанин не е безсрочна. Тя трябва да се подновява (верифицира) всяка година. Срокът за пререгистрация започва на 1 октомври на текущата година и приключва на 15 май на следващата календарна година. Това съвпада с по-голямата част от кампанията по директни плащания.

Промени в обстоятелствата

Ако в процеса на стопанската година настъпят промени в декларираните обстоятелства (закупуване на нови животни, наемане на допълнителни площи, продажба на земя), земеделският стопанин е длъжен в 14-дневен срок от настъпване на промяната да подаде коригираща декларация в ОСЗ. Неизпълнението на това задължение се счита за административно нарушение и може да доведе до сериозни финансови санкции от страна на ДФЗ.

Данъчно облагане и социално осигуряване на земеделските производители

С придобиването на легален статут на земеделски стопанин възникват сериозни данъчни и осигурителни задължения, чието неразбиране често води до тежки глоби и ревизии от страна на Националната агенция за приходите (НАП).

1. Социално и здравно осигуряване

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), регистрираните земеделски стопани са длъжни да се осигуряват като самоосигуряващи се лица.

  • Задължителна първа стъпка: В 7-дневен срок от започване на реалната земеделска дейност (което може да е датата на регистрация в ОСЗ или датата на първата продажба на продукция), стопанинът трябва да подаде Декларация за регистриране на самоосигуряващо се лице (ОКД-5) в компетентната дирекция на НАП.
  • Видове осигуряване: Фермерите могат да избират между два пакета на осигуряване:
    1. Нисък пакет: за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (пенсия);
    2. Висок пакет: включва горните рискове плюс осигуряване за общо заболяване и майчинство (дава право на платени болнични и обезщетения за бременност и раждане). Важно е младите майки-фермери да изберат високия пакет с декларацията ОКД-5.

2. Данъчно облагане на физически лица

Физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, по закон се облагат по реда на Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Тук съществуват два основни данъчни режима:

Режим 1: Облагане с нормативно признати разходи (чл. 29, ал. 1, т. 2.а от ЗДДФЛ)

Това е стандартният режим, при който фермерът не е длъжен да води сложно двустранно счетоводство. Облагаемият доход се формира, като полученият брутен доход от продажба на земеделска продукция се намали с:

  • 60% нормативно признати разходи – за производство на непреработени продукти от растениевъдството и животновъдството (с изключение на декоративна растителност);
  • 40% нормативно признати разходи – за производство на преработени продукти или продукти от горско, ловно и рибно стопанство.

Върху остатъка (чистия доход) се дължи 10% данък върху общата годишна данъчна основа, който се декларира с Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (Приложение № 3) до 30 април на следващата година.

Режим 2: Облагане по реда на едноличните търговци (чл. 29а от ЗДДФЛ)

Физическите лица могат да изберат доходите от дейността им като земеделски стопани да се облагат с данък върху годината данъчна основа по чл. 26 от ЗДДФЛ (15% ставка). При този избор фермерите не ползват нормативни разходи, а формират облагаем доход по правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) – на база на реални приходи и реално документирани разходи, което изисква воденето на пълно счетоводство. Този избор се декларира до 31 декември на предходната година и обвързва лицето за срок от минимум 5 данъчни години.

3. Данъчно облагане на Юридически лица (ООД, ЕООД)

Когато земеделският производител е регистриран като търговско дружество, неговата печалба се облага при условията на ЗКПО с flat-rate корпоративен данък от 10%. Законодателството предвижда възможност за преотстъпване на корпоративния данък в размер до 60% за земеделски стопани (чл. 189б от ЗКПО), при условие че преотстъпеният данък се инвестира в нови активи (машини, оборудване, сгради) за селскостопанска дейност в рамките на две години след преотстъпването.

Често срещани грешки в практиката и как да ги избегнете

Дългогодишният опит в административното и съдебното обжалване на актове в земеделския сектор показва, че фермерите редовно допускат едни и същи грешки при регистрационния процес, които костват сериозен финансов ресурс. Ето кои са критичните зони:

  • Грешка 1: Липса на реална правна урежданост на земята (застъпвания)
    Често се декларират имоти, за които договорът за наем е изтекъл или не е бил надлежно вписан в ОСЗ за съответната стопанска година. При последваща проверка по ИАКС се откриват т.нар. „застъпвания“ – двама различни стопани декларират един и същ имот. ОСЗ изисква представяне на документи за собственост/наем, като нередовната страна бива санкционирана с отказ от изплащане на субсидии и глоба за изкуствено създадени условия.
  • Грешка 2: Несъответствие между декларирани животни в ОСЗ и Ветис
    Животновъдът декларира в ОСЗ 100 бройки овце майки, но в системата Ветис към БАБХ активни са само 85 поради несвоевременно отразяване на умрели, продадени или заклани животни. При разминаване над допустимите технологични проценти, ДФЗ отнема правото на подпомагане по обвързаната подкрепа за цялата година.
  • Грешка 3: Пропускане на 7-дневния срок за регистрация в НАП
    Новорегистрираният фермер получава своята карта от ОСЗ, но започва работа и пропуска да се регистрира в НАП като самоосигуряващо се лице с декларация ОКД-5 в едноседмичен срок. При ревизия НАП налага сериозни глоби за неотчетени осигурителни вноски за изминалите периоди заедно със законната лихва.
  • Земеделският стопанин може да е данъчно задължено лице по ЗДДС. От 1 януари 2026 г. по общия ред на чл. 96, ал. 1 се следи годишният оборот в страната през текущата календарна година и при надвишаване на 51 130 € възниква задължение за регистрация. Не всяка субсидия автоматично се включва в оборота; данъчното третиране зависи от характера ѝ и връзката ѝ с цената на конкретни доставки.

Административен отказ и процедура по обжалване

Не всяко подаване на документи завършва с успешна регистрация. Директорът на Областната дирекция „Земеделие“ може да постанови изричен отказ за вписване в Регистъра на земеделските стопани. Отказът винаги трябва да бъде обективиран в писмена форма и да бъде надлежно мотивиран.

Основания за отказ

Най-честите законови основания за отказ са:

  1. Установяване на неистински документи или деклариране на неверни данни в анкетните карти;
  2. Липса на доказано правно основание за ползване на декларираната земеделска земя;
  3. Неспазване на предписанията за отстраняване на нередовности в предоставения 7-дневен срок.

Процедура по обжалване по Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Писменият отказ на директора на ОДЗ е индивидуален административен акт и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Процедурата преминава през следните стъпки:

  • Срок за обжалване: Жалбата срещу отказа се подава в 14-дневен срок от съобщаването (връчването) на акта на адресата. Онаследява се и хипотезата за мълчалив отказ, който може да се обжалва в едномесечен срок от изтичането на срока за произнасяне на органа.
  • Подаване на жалбата: Жалбата се подава чрез органа, издал акта (директора на ОДЗ), до съответния Административен съд по местонахождение на Областната дирекция. Административният орган е длъжен в 3-дневен срок да изпрати жалбата заедно с цялото административно досие в съда.
  • Съдебно производство: Съдът разглежда делото в състав от едноличен съдия в открито заседание. Пред съда се представят доказателства за наличие на правно основание, изслушват се експертизи (например съдебно-почвоведски или агрономически експертизи за доказване състоянието на имотите). Решението на Административния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд (ВАС) в 14-дневен срок от съобщаването му, освен ако в специалния закон не е предвидено друго.

Може ли лице на трудов договор да се регистрира като земеделски стопанин?

Да, напълно законно е. В този случай лицето продължава да се осигурява по трудовия договор, но е длъжно да подаде декларация ОКД-5 в НАП за започване на дейност като самоосигуряващо се лице. Осигурителните вноски се дължат върху избрания доход от земеделие, до събиране на максималния осигурителен доход за страната от двете места общо.

Какво представлява т.нар. „зелен картон“ и издава ли се още?

„Зелен картон“ е популярното историческо наименование на регистрационната карта на земеделския стопанин. Днес тя представлява официална електронно генерирана справка от Информационната система на МЗХ, разпечатваща се на бланка, съпроводена с анкетни листи, подпечатана и заверена от ОСЗ/ОДЗ.

Какви са последствията, ако пропусна пререгистрацията до 15 май?

Ако изпуснете крайния срок (15 май), губите статута си на активен земеделски стопанин за текущата кампания. Това означава пълна забрана за кандидатстване по директни плащания и прекратяване на активните плащания по многогодишните договори за агроекология и биоземеделие.

Как се облагат получените субсидии от ДФ за физически лица?

Субсидиите за физически лица са облагаеми доходи от стопанска дейност. Те се прибавят към общите приходи от продажба на продукция за годината и от общата сума се приспадат съответно 60% или 40% нормативно признати разходи по ЗДДФЛ. Разликата се облага с 10% данък.

Чия е отговорността, ако декларираната от мен земя се застъпи с друг ползвател?

Административната отговорност е лична. Всеки стопанин трябва да докаже в ОСЗ своето правно основание (договор за наем/собственост). Този, който не предостави валиден, вписан в Агенцията по вписванията документ, получава санкция за площи, декларирани без правно основание, и губи субсидията за застъпената площ.

Прекратява ли се регистрацията автоматично при смърт на земеделския стопанин?

Да, регистрацията на физическото лице се прекратява служебно при смърт. Неговите наследници обаче имат право да прехвърлят активите и правните основания на имотите на свое име чрез сключване на анекси и нова първоначална регистрация в рамките на определените от ДФЗ срокове при наследяване на стопанство.

Свързани статии

Източници и препратки