Правна рамка и материално право през 2026 г.

Институционалното регулиране на обезщетенията при безработица в Република България се основава на разпоредбите на Глава четвърта, Раздел I от Кодекса за социално осигуряване (КСО) (чл. 54а до чл. 54и). Този законов сегмент регламентира правото на обезщетение, неговия размер, времетраенето на изплащане, както и реда за спиране, прекратяване и възстановяване на плащанията.

Освен КСО, пряко значение имат:

  • Кодексът на труда (КТ) – определящ основанията за прекратяване на трудовия договор (чл. 325 - чл. 331), което пряко рефлектира върху размера и периода на получаване на обезщетението.
  • Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2026 г. – определящ минималния и максималния дневен размер на обезщетението за безработица за съответната календарна година.
  • Законът за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) – уреждащ регистрацията на търсещите работа лица в Агенцията по заетостта (Регионалните бюра по труда).
  • Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) – подзаконов нормативен акт, детайлизиращ оперативната процедура.
“Чл. 54а. (1) Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд 'Безработица' най-малко 12 месеца през последните 18 months преди прекратяване на осигуряването...”

Този законов текст поставя основното изискване за т.нар. „осигурителен стаж за безработица“. Трябва да се отбележи, че през 2026 г. контролните механизми на Националния осигурителен институт (НОИ) и Националната агенция за приходите (НАП) са напълно интегрирани по електронен път, което изключва възможността за манипулиране на данни назад във времето.

Условия за възникване на правото на обезщетение (Придобивни критерии)

За да възникне право на парично обезщетение за безработица, кандидатът трябва да отговаря кумулативно (едновременно) на следните четири изисквания, залегнали в чл. 54а, ал. 1 и ал. 2 от КСО:

А. Наличие на изискуем осигурителен стаж

Кандидатът трябва да има минимум 12 месеца осигурителен стаж във фонд „Безработица“ през последните 18 месеца преди датата на прекратяване на осигуряването му. В този период се включват не само дните на действително положен труд, но и периодите на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година, който се зачита за осигурителен стаж.

Б. Регистрация като безработно лице

Лицето е длъжно да се регистрира като търсещо работа в териториалното поделение на Агенцията по заетостта (Бюро по труда). Тази стъпка е институционален пререквизит за стартиране на административното производство пред НОИ.

В. Липса на отпусната пенсия

Лицето не трябва да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, нито да получава професионална пенсия за ранно пенсиониране или намалена работоспособност в размер, равен или по-голям от установената минимална работна заплата.

Г. Липса на трудова заетост към момента на плащане

Лицето не трябва да упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 или чл. 4а от КСО (това включва работа по трудово правоотношение, договори за управление и контрол, самоосигуряване, както и работа по граждански договори с възнаграждение над определен праг).

Размер на обезщетението през 2026 г.

Размерът на дневното парично обезщетение за безработица се изчислява въз основа на доходите, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“.

Общо правило за изчисление (60% правило)

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за последната 24-месечна ретроспективна рамка (24-те календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването).

Формулата, прилагана от софтуерните системи на НОИ, изглежда по следния начин:

Дневно обезщетение = (Общ осигурителен доход за 24-месечния период / Общ брой работни дни в периода) х 0.60

Законови лимити за 2026 година

Независимо от резултата от горната формула, законът въвежда прагове (минимум и максимум), които през 2026 г. са коригирани в съответствие с ръста на минималната работна заплата и осигурителните прагове:

Показател за обезщетение за безработица (ПОБ) Стойност през 2026 г. (прогнозна на база ЗБДОО) Специфика / Правно основание
Минимален дневен размер 11,25 € Прилага се при стандартни случаи, както и задължително при прекратяване по взаимно съгласие или вина на работника (чл. 54б, ал. 3 от КСО).
Максимален дневен размер 64,27 € Ограничава изплащането на изключително високи обезщетения за лица с много висок осигурителен доход.
Стандартен процент за изчисление 60% От среднодневния осигурителен доход за последните 24 месеца.

Критичното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО (Капанът на „Взаимното съгласие“)

Това е една от най-големите клопки за работниците в България. Когато трудовото правоотношение е прекратено по следните членове от Кодекса на труда:

  • по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ)
  • по инициатива на работника/служителя срещу обезщетение (чл. 331 от КТ)
  • по желание на работника с предизвестие (чл. 326 от КТ)
  • поради дисциплинарно уволнение (чл. 330 от КТ)

Лицето получава САМО минималния размер на обезщетението (11,25 € на работен ден през 2026 г.) за срок от точно 4 месеца. Изборът на основание за напускане може да струва значителни суми загубени ползи.

Практически пример: Георги получава брутна заплата от 1 790 € през последните 2 години. Ако бъде съкратен по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ (съкращаване на щата), той ще има право на 60% от дохода си, т.е. около 53,69 € на ден за период от 10 месеца (ако има 13 години стаж). Общата сума ще е около 11 248 € Ако обаче подпише прекратяване по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1, т. 1), той ще получи 11,25 € на ден за 4 месеца – общо едва около 941 € Разликата е драстична.

Период на изплащане (Срокове според стажа)

Времетраенето, за което се изплаща паричното обезщетение за безработица, зависи изцяло от продължителността на общия трудов и осигурителен стаж на лицето, придобит след 31 декември 2001 г. до датата на прекратяване на последното осигуряване.

Разпределението на сроковете е фиксирано в чл. 54в, ал. 1 от КСО:

Осигурителен стаж (след 31.12.2001 г.) Период на изплащане на обезщетението
до 3 години 4 месеца
от 3 до 7 години 6 месеца
от 7 до 11 години 8 месеца
от 11 до 15 години 10 месеца
над 15 години 12 месеца

За стаж по смисъла на тази таблица се зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“ в Република България или в съответните фондове на други държавичленки на Европейския съюз (в съответствие с Регламент (ЕО) № 883/2004).

Процедура за кандидатстване Ред на действията (Алгоритъм за 2026 г.)

Административната процедура по отпускане на ПОБ изисква прецизно спазване на сроковете. Дори един ден закъснение може да доведе до съкращаване на периода на изплащане или пълна загуба на правото.

  1. Стъпка 1: Получаване на акта за прекратяване на трудовото правоотношение.
    Работодателят е длъжен да ви връчи Заповед за прекратяване на трудовия договор (по чл. 335 от КТ). Уверете се, че датата на връчване е коректно изписана. От следващия ден започват да текат законовите срокове.
  2. Стъпка 2: Регистрация в Бюрото по труда (Срок: 7 работни дни).
    Трябва лично или по електронен път (чрез СЕОС или Портала за електронни услуги на Агенцията по заетостта, с КЕП) да се регистрирате като безработен търсещ работа в рамките на 7 работни дни от прекратяване на осигуряването. Ако пропуснете този срок по уважителни причини (например заболяване, удостоверено с болничен лист), срокът се удължава със съответния период на неработоспособност.
  3. Стъпка 3: Подаване на заявление пред НОИ (Срок: 3 месеца).
    Заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица (по образец – Приложение № 1 към НОИПОБ) се подава в рамките на 3 месеца от датата на прекратяване на осигуряването.
    • Важно: Ако заявлението бъде подадено в този 3-месечен срок, изплащането започва от датата на прекратяване на осигуряването.
    • Внимание: Ако пропуснете 3-месечния срок, но подадете заявлението в по-късен етап, обезщетението се изплаща от датата на подаване на заявлението за оставащия по закон период (т.е. губите парите за периода на закъснението).
  4. Стъпка 4: Издаване на разпореждане от НОИ (Срок: 14 дни).
    Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в съответното ТП на НОИ, проучва подадените документи и издава Разпореждане за отпускане или за отказ на обезщетението в 14-дневен срок от подаване на заявлението.

Необходими документи и дигитални канали

През 2026 г. НОИ използва данни от осигурителните регистри и служебния обмен, но в отделни случаи може да е необходимо заявителят да представи документ за период или обстоятелство, което не е налично в информационните системи. Въпреки това кандидатът трябва да подготви и представи:

  • Заявление за отпускане на ПОБ (генерира се автоматично при подаване на място в НОИ или при онлайн подаване).
  • Документ за самоличност (за идентификация на място).
  • Документи, доказващи осигурителен стаж – трудова книжка, осигурителна книжка, УП-3 (само в случаите, когато в информационната система на НОИ липсват данни за периоди преди 2009 г., или при наличие на специфични корекции).
  • Документ, удостоверяващ банковата сметка – лична банкова сметка (IBAN), по която ще се превеждат сумите по одобрения график (обикновено между 15-о и 20-о число на следващия месец).

Подаването може да се извърши по два основни начина: на място в ТП на НОИ (или съвместно в Бюрото по труда на едно гише) или изцяло дигитално чрез Портала за електронни услуги на НОИ, като се изисква Персонален идентификационен код (ПИК) на НОИ или Квалифициран електронен подпис (КЕП).

Срокове, административни такси и санкции

Административната процедура по регистрация и отпускане на парични обезщетения за безработица е напълно безплатна за гражданите. Държавата не събира такси за разглеждане на документи или вземане на решения.

Въпреки това съществуват строги срокове и потенциални финансови санкции при злоупотреби и недеклариране на обстоятелства:

Действие / Събитие Законов срок Последици при неспазване (Санкция)
Регистрация в Бюро по труда 7 работни дни Обезщетението се изплаща от датата на закъснялата регистрация, намалявайки общия период на плащане.
Подаване на заявление в НОИ 3 месеца Ако се подаде по-късно, се губят сумите за миналия период. Правото се губи изцяло, ако се подаде след изтичане на срока за изплащане.
Уведомяване за започване на работа 7 календарни дни Лицето дължи възстановяване на неправомерно получените суми заедно със законната лихва (чл. 54ж, ал. 1 от КСО).
Промяна на банкова сметка 7 календарни дни Забавяне на плащането до отстраняване на несъответствието в системата.

Често срещани грешки, капани и злоупотреби

Като дългогодишен експерт в областта на осигурителното право, често наблюдавам класически грешки, които лишават българите от полагащите им се социални плащания. Ето основните капани:

А. Подписване на граждански договор при получаване на борса

Много безработни смятат, че работата по граждански договор (договор за изработка/услуга) не влияе на правото им на обезщетение. Това е огромна заблуда. Съгласно чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО изплащането се спира или прекратява, ако лицето започне дейност, за която подлежи на осигуряване. Ако месечното възнаграждение по гражданския договор след приспадане на 25% нормативно признати разходи е равно или по-високо от една минимална работна заплата, се дължи спиране на обезщетението. Ако НОИ разбере за договора по време на служебен обмен на данни (а те винаги научават след подаване на Декларация Образец 1 от платеца на дохода), лицето ще бъде задължено да върне всичко получено с лихвите.

Б. Симулативни трудови договори („Схема за висока борса“)

През последните години НОИ засили изключително много проверките по т.нар. „фиктивни договори“. Става въпрос за случаи, при които лице се назначава на изключително висока заплата (близо до максималния осигурителен праг) за период от няколко месеца, само за да вдигне средноаритметичния си доход за последните 24 месеца, след което бива съкратено. НОИ има право служебно да откаже отпускане на ПОБ и да стартира ревизия на работодателя, ако установи липса на реално престиране на труд (липса на работно място, липса на квалификация, липса на реално изплатени заплати). При подобен отказ, лицето остава без стотинка от борсата, а срещу участниците може да бъде образувано досъдебно производство по чл. 212 от Наказателния кодекс (документна измама).

В. Международни казуси и европейски формуляр U1

Много българи, работили в чужбина (например в Германия, Франция, Нидерландия), се връщат в България и се опитват да получават обезщетение за безработица тук въз основа на европейския стаж. Основна грешка е липсата на последна заетост в България. Съгласно практиката и Регламент 883/2004, компетентната държава по местоживеене изплаща обезщетенията, но лицето обикновено трябва да е упражнило последно заетост (дори за няколко дни) в България под българското законодателство, преди да подаде документите, освен в изключителни случаи на погранични работници. Документът U1 (предишно Е 301) е задължителен за сумиране на осигурителните периоди.

Какво да правим при отказ? Производство по обжалване

Ако териториалното поделение на НОИ издаде Разпореждане за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица или определи размер/срок, с който не сте съгласни, имате законовото право на защита.

Фаза 1: Административно обжалване (Задължителна първа стъпка)

По реда на чл. 117 от КСО, разпореждането на длъжностното лице се обжалва пред Директора на съответното териториално поделение (ТП) на НОИ.

  • Срок: Жалбата се подава писмено в установен 3-месечен срок от получаване на разпореждането.
  • Съдържание на жалбата: Трябва ясно да изложите вашите доводи, да посочите нарушените материалноправни и процесуални норми, както и да приложите писмени доказателства (например договори, заповеди, решения на съда и др.).
  • Директорът на ТП на НОИ се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от получаване на жалбата. Той може да потвърди, измени или отмени частично или изцяло обжалваното разпореждане.

Фаза 2: Съдебно обжалване

Ако решението на Директора на ТП на НОИ не ви удовлетворява, то може да бъде обжалвано пред съответния Административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

  • Срок: Жалбата се подава чрез Директора на ТП на НОИ до съда в 14-дневен срок от връчване на решението.
  • В съдебното производство можете да използвате адвокатска защита, да изисквате съдебно-счетоводни експертизи и разпит на свидетели. Решението на Административния съд по дела за осигурителни права е окончателно или подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд (ВАС) в зависимост от конкретната правна конструкция на казуса.

Мога ли да получавам обезщетение за безработица, ако сам напусна работа по чл. 326 от КТ?

Да, но в този случай ще получите само минималния размер на обезщетението (11,25 € на ден за 2026 г.) за фиксиран период от точно 4 месеца, независимо от реалния ви трудов стаж и размер на миналата заплата.

Имам ли право на борса, ако ме съкратят поради дисциплинарно уволнение?

Процедурата ви дава право на обезщетение, но тъй като уволнението е дисциплинарно (по вина на лицето), размерът се ограничава до минималния за срок от 4 месеца съгласно чл. 54б, ал. 3 от КСО.

Какво става, ако се разболея и изляза в болничен, докато получавам пари от борсата?

Изплащането на обезщетението за безработица се спира за периода, през който получавате обезщетение за временна неработоспособност (болничен). След изтичане на болничния, изплащането се възобновява за оставащия период.

Мога ли да работя на граждански договор и да получавам обезщетение за безработица?

Само ако доходите ви от този граждански договор (след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността) са под размера на минималната работна заплата. Ако я надвишават, сте длъжни да уведомите НОИ в 7-дневен срок за спиране на обезщетението.

Трябва ли да ходя всеки месец в Бюрото по труда за подпис?

Да, като безработно лице сте длъжни да спазвате изготвения от вашия трудов посредник индивидуален план за действие и да се явявате на определените дати за подпис и срещи. При неявяване без уважителна причина регистрацията ви се прекратява, което спира и плащанията от НОИ.

Как се отразява работата в чужбина (ЕС) на обезщетението ми в България?

Периодите на осигуряване в ЕС се сумират с българския стаж чрез формуляр U1. Изчислението на размера обаче се прави изцяло въз основа на българските заплати, ако последната ви заетост преди регистрацията е била в България.

Свързани статии

Реални практически казуси

Разглеждането на конкретни хипотези от практиката онагледява прилагането на законовите разпоредби. Посочените по-долу казуси и изчисления се основават на действащото законодателство. Паричните обезщетения за безработица се уреждат в Част I, Глава четвърта „а“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Казус 1: Прекратяване на трудов договор поради съкращаване на щата

Лице е работило без прекъсване в продължение на 12 години. Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) – съкращаване на щата. Среднодневният осигурителен доход на лицето за последните 24 календарни месеца преди месеца на прекратяването е 43,46 € (или около 956 € средномесечно).

Стъпки и изчисляване на обезщетението:

  1. Регистрация в Агенция по заетостта: В 7-дневен срок от датата на прекратяване на договора лицето се регистрира като безработно в компетентната Дирекция „Бюро по труда“. Това е задължително условие съгласно чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО.
  2. Подаване на заявление в НОИ: В 3-месечен срок от датата на прекратяване лицето подава заявление-декларация за отпускане на парично обезщетение за безработица в Териториалното поделение на НОИ (ТП на НОИ).
  3. Определяне на размера: Дневното обезщетение е 60% от среднодневния осигурителен доход за последните 24 месеца (чл. 54б, ал. 1 от КСО).
    Изчисление: 43,46 € * 60% = 26,08 € на ден.
    Този размер е в границите между законово установения минимален и максимален дневен размер на обезщетението.
  4. Определяне на периода: Тъй като осигурителният стаж на лицето е над 8 години (конкретно 12 години), то има право на максималния период за получаване на обезщетение, който е 12 месеца съгласно таблицата по чл. 54в, ал. 1 от КСО.

Резултат: Лицето ще получава месечно обезщетение в размер на броя работни дни в месеца, умножен по 26,08 €, за период от 12 месеца, при условие че остава регистрирано в Бюрото по труда и не са налице други основания за спиране или прекратяване на плащанията.

Казус 2: Прекратяване по взаимно съгласие или по инициатива на работника

Лице с 5 години осигурителен стаж прекратява трудовия си договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ (по взаимно съгласие на страните). Среднодневният му осигурителен доход за последните 24 месеца е 61,36 € (около 1 350 € средномесечно).

Стъпки и изчисляване на обезщетението:

  1. Регистрация в Агенция по заетостта и подаване на заявление в НОИ: Процедурата е идентична с Казус 1.
  2. Определяне на размера: Съгласно чл. 54б, ал. 3 от КСО, когато правоотношението е прекратено по желание на лицето или с негово съгласие (както е в случая), размерът на обезщетението е минималният дневен размер. Независимо от високия осигурителен доход, лицето ще получава законоустановения минимален дневен размер на обезщетението за безработица.
  3. Определяне на периода: Съгласно чл. 54в, ал. 2 от КСО, в същите хипотези на прекратяване (по инициатива или съгласие на лицето), периодът за изплащане на обезщетението е минималният – 4 месеца. Това важи независимо от натрупания осигурителен стаж (в случая 5 години, които иначе биха дали право на 8 месеца обезщетение).

Резултат: Лицето ще получава обезщетение в минимален размер за период от 4 месеца. Това е важна правна последица, която лицата трябва да имат предвид при избора на основание за прекратяване на трудовия договор.

Казус 3: Спиране и възобновяване на обезщетението

Лице има отпуснато обезщетение за безработица за период от 9 месеца (съгласно стажа си). След като е получавало обезщетение в продължение на 3 месеца, то започва работа по нов трудов договор. След 5 месеца работа, новият трудов договор е прекратен поради изтичане на срока (чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ).

Стъпки и развитие:

  1. Спиране на обезщетението: С започването на работа по трудов договор изплащането на обезщетението се спира. Това става автоматично въз основа на данните, подадени от новия работодател към НАП и НОИ (чл. 54г, ал. 1 от КСО).
  2. Ново прекратяване на правоотношението: След 5 месеца лицето отново остава без работа.
  3. Право на възобновяване: Лицето не е придобило ново право на обезщетение за безработица, тъй като няма необходимите 12 месеца осигуряване през последните 18 месеца.
  4. Процедура по възобновяване: Съгласно чл. 54г, ал. 3 от КСО, лицето трябва отново да се регистрира в Бюрото по труда и да подаде заявление в НОИ за възобновяване на плащанията.
  5. Изплащане на остатъка: Изплащането на обезщетението се възобновява за оставащия период от първоначално определения срок. В случая: 9 месеца (първоначален период) - 3 месеца (получаван период) = 6 месеца оставащ период. Размерът на обезщетението остава същият, какъвто е бил определен първоначално.

Резултат: Лицето ще продължи да получава своето първоначално определено обезщетение за оставащите 6 месеца, считано от датата на новата регистрация в Бюрото по труда.

Счита ли се майчинството за осигурителен стаж при кандидатстване за обезщетение за безработица?

Да, времето, през което лицето е получавало обезщетение за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се зачита за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 3 от КСО.

Какво се случва, ако работя по граждански договор, докато получавам обезщетение за безработица?

Ако започнете да упражнявате трудова дейност, за която подлежите на задължително осигуряване (включително като самоосигуряващо се лице), изплащането на обезщетението се прекратява. Съгласно чл. 54г, ал. 1, т. 3 от КСО, ако сте регистриран като лице, упражняващо свободна професия или занаятчийска дейност, обезщетението също се прекратява. За работа по граждански договор без осигуряване, ако месечният ви доход надвишава минималната работна заплата, обезщетението също се прекратява.

Имам ли право на обезщетение, ако съм работил в държава-членка на ЕС?

Да, осигурителните периоди, придобити в друга държава-членка на ЕС, се сумират с българските съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004). За целта трябва да представите в НОИ удостоверение за сумиране на осигурителни периоди, известно като портативен документ U1, издаден от компетентната институция в съответната държава.

Как се изчислява обезщетението, ако през последните 24 месеца съм работил при различни работодатели с различно заплащане?

Обезщетението се изчислява на база среднодневния осигурителен доход от всички правоотношения, по които сте били осигурени за безработица през 24-те календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на последното от тях. НОИ събира служебно данните от всички работодатели за този период, за да формира базата за изчисление съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО.

Мога ли да получавам едновременно обезщетение за безработица и пенсия за осигурителен стаж и възраст?

Не, съгласно чл. 54д, ал. 2 от КСО, безработните лица, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, не получават парично обезщетение за безработица. Ако правото на такава пенсия възникне по време на периода на получаване на обезщетение, лицето трябва да избере кое от двете плащания да получава.

Какъв е срокът за регистрация в Бюрото по труда и какво става, ако го пропусна?

Срокът за регистрация като безработно лице в Дирекция „Бюро по труда“ е 7 работни дни от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Пропускането на този срок води до невъзможност за отпускане на обезщетение, тъй като регистрацията е задължително условие по чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО.

Какво става, ако откажа предложена ми от Бюрото по труда „подходяща работа“?

Ако откажете да приемете предложена ви „подходяща работа“ или да се включите в програми за обучение, изплащането на паричното обезщетение се прекратява. Това е регламентирано в чл. 54г, ал. 1, т. 5 от КСО. Понятието „подходяща работа“ е дефинирано в § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта.

Санкции, глоби и срокове

Неспазването на законовите изисквания, свързани с отпускането и получаването на обезщетения за безработица, води до административно-наказателна отговорност както за осигурените лица, така и за техните работодатели (осигурители). Основните нарушения и последиците от тях са систематизирани по-долу.

Нарушение / бездействие Правно основание Санкция / последица Срок
Безработно лице съзнателно не декларира настъпили обстоятелства, водещи до спиране или прекратяване на обезщетението (напр. започване на работа). чл. 114, ал. 1 от КСО Възстановяване на неправомерно полученото обезщетение с лихва. Имуществена санкция в размер от 100 до 256 € Веднага след узнаване на обстоятелството.
Подаване на неверни данни или фалшиви документи с цел получаване на обезщетение в по-висок размер или за по-дълъг период. чл. 114, ал. 2 от КСО; Наказателен кодекс Възстановяване на сумите с лихва; имуществена санкция от 500 до 1 023 €; възможна наказателна отговорност за документна измама. -
Работодател не издаде или забави издаването на документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход (напр. УП-2, УП-3). чл. 414, ал. 1 от КТ; чл. 5, ал. 7 от КСО Глоба за работодателя (или имуществена санкция за юридическо лице) в размер от 766,94 до 7 669,38 € за всеки отделен случай. До 14 дни след прекратяване на договора или при поискване.
Работодател не подаде или забави подаването на Декларация образец №1 за осигуреното лице. чл. 355, ал. 1 от КСО Имуществена санкция или глоба за работодателя, определена от НАП. До 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
Безработното лице пропусне 3-месечния срок за подаване на заявление за отпускане на обезщетение. чл. 54а, ал. 4 от КСО Загубване на правото на обезщетение за периода от прекратяване на осигуряването до датата на подаване на заявлението. 3 месеца от датата на прекратяване на правоотношението.
Неспазване на срока за регистрация в Дирекция „Бюро по труда“. чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО Не възниква право на парично обезщетение за безработица. 7 работни дни от прекратяване на осигуряването.
Лице, получаващо обезщетение, не се явява на определените срещи в Бюрото по труда. Закон за насърчаване на заетостта; вътрешни правила Временно спиране или прекратяване на регистрацията, което води до прекратяване на обезщетението по чл. 54г, ал. 1, т. 6 от КСО. Съгласно изготвен график.
Осигурител откаже да предостави информация на контролен орган на НОИ. чл. 349, ал. 1 от КСО Имуществена санкция или глоба в размер от 50 до 1 023 € При поискване от контролен орган.

Полезни ресурси и къде да подадете

За успешното упражняване на правото на обезщетение за безработица е необходимо да познавате ангажираните институции и инструменти:

  • Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ): Това е институцията, която отпуска, изчислява, изменя, спира, възобновява и прекратява паричните обезщетения за безработица. Заявлението се подава в компетентното ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес.
  • Дирекция „Бюро по труда“ към Агенцията по заетостта: Тук се извършва задължителната първоначална регистрация като безработно лице. Поддържането на тази регистрация е условие за целия период на получаване на обезщетение.
  • Електронен портал на Националния осигурителен институт (НОИ): Чрез портала и електронните услуги на НОИ можете да подадете заявление за обезщетение, да правите справки за осигурителен статус, изплатени обезщетения и да проверявате движението по преписката си.
  • Персонален идентификационен код (ПИК) на НОИ: ПИК е безплатен персонален идентификатор, който се издава от всяко ТП на НОИ. Той осигурява достъп до електронните справки и услуги на институцията.
  • Квалифициран електронен подпис (КЕП): Той е алтернатива на ПИК и позволява подписване и подаване на заявления и други документи по електронен път с юридическата сила на саморъчен подпис.
  • Заявление-декларация за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО: Това е официалният формуляр, който трябва да бъде попълнен и подаден. Наличен е във всяко ТП на НОИ и на официалния уебсайт на институцията.
  • Система за сигурно електронно връчване (ССЕВ): Инструмент на Държавна агенция „Електронно управление“, чрез който може да се осъществява сигурна и удостоверена кореспонденция с институциите, включително НОИ и Агенцията по заетостта.

Източници и препратки

Виж още по темата: Наследствена пенсия — кой има право и как се изчислява — Основни правила и изисквания за наследствените пенсии по КСО в България за 2026 г. Вижте кой има право, как се изчислява размерът им и как да кандидатствате пред НОИ.