Разрешение за търговия на открито от общината

Търговията на открито е традиционна и важна форма на стопанска дейност в България, която допринася за икономическото развитие на общините, осигурява достъп до стоки и услуги за населението и създава възможности за заетост. За да бъде осъществявана законосъобразно обаче, тази дейност подлежи на строга регулация, основно чрез издаване на разрешение от съответната общинска администрация.

Правна рамка на търговията на открито

Регулирането на търговията на открито се осъществява на няколко нива, като основните нормативни актове са:

Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ): Този закон определя правомощията на общинските съвети да приемат наредби за определяне на такси за ползване на общински терени за търговска дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, общинският съвет определя размера на таксите за битови отпадъци, за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна и други общински терени.
Закон за устройство на територията (ЗУТ): ЗУТ е приложим, когато търговската дейност на открито включва изграждане на временни преместваеми обекти (павилиони, сергии, щандове). Съгласно чл. 56 от ЗУТ, преместваемите обекти се поставят въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината, и разрешение за поставяне, издадено от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице.
Наредби на общинските съвети: Всеки общински съвет приема свои наредби за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на общината. Тези наредби детайлизират изискванията за издаване на разрешения, определят конкретните места за търговия, работното време, видовете стоки, санитарно-хигиенните изисквания, таксите и санкциите. Примери за такива наредби са „Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община“, „Наредба за търговската дейност на територията на Община Пловдив“ и др.
Закон за защита на потребителите (ЗЗП): Този закон регламентира правата на потребителите и задълженията на търговците, включително и тези, осъществяващи дейност на открито, по отношение на информация за стоките, цени, качество и реклама.
Закон за храните: При търговия с храни на открито се прилагат и разпоредбите на Закона за храните и подзаконовите актове към него, касаещи хигиената, съхранението и етикетирането на хранителните продукти.

Кой може да извършва търговия на открито?

Търговия на открито може да извършва всяко физическо или юридическо лице, което е регистрирано по Търговския закон или Закона за юридическите лица с нестопанска цел, или е едноличен търговец (ЕТ), и притежава валидно разрешение от съответната община. Физически лица, които не са регистрирани като ЕТ, могат да извършват определени видове дейности, например продажба на собствена селскостопанска продукция, но и за тях обикновено се изисква разрешение или регистрация.

Процедура за получаване на разрешение за търговия на открито

Процедурата за получаване на разрешение може да варира леко в зависимост от конкретната община и вида на търговската дейност, но основните стъпки са сходни:

1. Проучване на общинската наредба

Преди предприемане на каквито и да е действия, е задължително да се запознаете с конкретната Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на общината, в която желаете да търгувате. Тази наредба ще ви даде информация за:

Разрешените места за търговия (пазари, площади, улици, зони за пешеходци).
Видовете стоки, които могат да се продават на открито.
Изисквания към преместваемите обекти (размери, материали, дизайн).
Работно време.
Необходими документи.
Размер на таксите.
Санкции за нарушения.

2. Подготовка на необходимите документи

Обикновено, за да подадете заявление за разрешение, ще са ви необходими следните документи:

Заявление по образец: Всяка община предоставя стандартен формуляр за заявление, който трябва да бъде попълнен точно и изчерпателно. В него се посочват данни за заявителя (фирма, ЕИК, адрес, МОЛ), вида на търговската дейност, вида на предлаганите стоки, желаното място за търговия, период на търговия и др.
Документ за самоличност: Копие от лична карта на управителя/МОЛ или на физическото лице.
Документ за актуална съдебна регистрация: За юридически лица и ЕТ – актуално състояние от Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ (може да бъде проверено служебно от общината).
Документ за собственост или ползване на търговския обект: Ако търговията ще се осъществява от преместваем обект, който е ваша собственост, или ако ползвате чужд обект под наем.
Скица/схема на обекта: При преместваеми обекти, съгласно чл. 56 от ЗУТ, може да се изисква схема на обекта, одобрена от главния архитект на общината, и/или разрешение за поставяне.
Документ за платена такса: Таксата за разглеждане на заявлението и/или за издаване на разрешението.
Други специфични документи:
- Разрешение от БАБХ: При търговия с храни (чл. 26 от Закона за храните).
- Разрешение от РЗИ: За определени видове дейности, свързани със санитарно-хигиенни изисквания.
- Документ за произход на стоките: Особено при продажба на селскостопанска продукция.
- Документ за регистрация по ЗДДС: Ако лицето е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност.

3. Подаване на заявлението

Заявлението и придружаващите документи се подават в деловодството на съответната община или чрез Единния портал за достъп до електронни административни услуги, ако общината предлага такава възможност. Важно е да получите входящ номер на заявлението.

4. Разглеждане на заявлението и издаване на разрешение

След подаване на заявлението, общинската администрация разглежда документите и извършва проверка за съответствие с нормативните изисквания. В зависимост от общината и сложността на случая, срокът за издаване на разрешение може да варира, но обикновено е между 7 и 30 дни. В случай на непълноти или несъответствия, заявителят се уведомява и му се дава срок за отстраняването им. Разрешението за търговия на открито обикновено е срочно – за определен период (ден, седмица, месец, сезон или година) и за конкретно място.

5. Заплащане на такси

След издаване на разрешението, търговецът е длъжен да заплати определените от общинската наредба такси за ползване на общински терен. Тези такси могат да бъдат дневни, седмични, месечни или годишни, в зависимост от периода на търговия и вида на стоките. Размерите на таксите се определят от общинския съвет съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ и са публични.

Изисквания към търговците на открито

Освен притежаването на валидно разрешение, търговците на открито трябва да спазват и редица други изисквания:

Фискален бон: Съгласно Наредба Н-18 на Министъра на финансите, търговците са длъжни да издават фискален бон за всяка продажба чрез фискално устройство (касов апарат). Изключения се допускат за определени дейности, като продажба на собствена селскостопанска продукция от производители, но и те често са задължени да издават квитанции или други удостоверителни документи.
Цени: Всички стоки трябва да бъдат ясно обозначени с цени, съгласно Закона за защита на потребителите.
Санитарно-хигиенни норми: Особено при търговия с храни, трябва да се спазват строги санитарно-хигиенни изисквания за съхранение, излагане и продажба на продуктите.
Поддържане на чистота: Търговците са длъжни да поддържат чистота около своя търговски обект и да изхвърлят отпадъците по определен ред.
Работно време: Да спазват определеното от общината работно време.
Видимост на разрешението: Разрешението за търговия трябва да бъде поставено на видно място в търговския обект.
Забрана за продажба на определени стоки: Общинските наредби често забраняват продажбата на определени стоки на открито (напр. алкохол, цигари, пиротехнически изделия извън определени места).

Данъчни и осигурителни аспекти

Търговците на открито, подобно на всички други стопански субекти, имат данъчни и осигурителни задължения:

1. Данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Ако търговецът е физическо лице (включително ЕТ), той дължи данък върху доходите си. Съгласно чл. 29 от ЗДДФЛ, доходите от стопанска дейност на ЕТ се облагат с годишен данък върху общата годишна данъчна основа. Доходите от други стопански дейности на физически лица (напр. продажба на собствена селскостопанска продукция) могат да се облагат по реда на чл. 29а или чл. 43 от ЗДДФЛ, като често се прилагат нормативно признати разходи. Важно е да се води счетоводство или да се съхраняват всички приходни и разходни документи.

2. Корпоративен данък (ЗКПО)

Ако търговецът е юридическо лице (ООД, ЕАД и др.), той дължи корпоративен данък върху печалбата си съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Ставката на корпоративния данък в България е 10%.

3. Данък върху добавената стойност (ЗДДС)

От 1 януари 2026 г. за установените в България лица по общия ред на чл. 96, ал. 1 ЗДДС се следи годишният оборот в страната през текущата календарна година. При надвишаване на 51 130 € заявлението се подава в 7-дневен срок от датата на надвишаването. Отделни основания, като чл. 97а, могат да възникнат независимо от този праг.

4. Осигурителни вноски (КСО, ЗЗО)

Всички лица, извършващи търговска дейност, са задължени да внасят осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване (ДОД), здравно осигуряване (ЗЗО) и допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в зависимост от техния статут (самоосигуряващи се лица, наети лица). Например, ЕТ и съдружници в търговски дружества са самоосигуряващи се лица и дължат осигурителни вноски върху избран от тях осигурителен доход, но не по-малък от минималния осигурителен доход за съответната година.

Санкции за нарушения

Неспазването на изискванията за търговия на открито води до налагане на административни наказания, които могат да бъдат значителни. Санкциите са предвидени както в общинските наредби, така и в общите закони:

Търговия без разрешение: Наказанието обикновено е глоба за физически лица и имуществена санкция за юридически лица и ЕТ, като размерът може да варира от няколкостотин до няколко хиляди евро. Често се предвижда и конфискация на стоката.
Неспазване на санитарно-хигиенни изисквания: Глоби и имуществени санкции, налагани от РЗИ или БАБХ, както и временно затваряне на обекта.
Неиздаване на фискален бон: Санкции съгласно Закона за данък върху добавената стойност и Наредба Н-18, които включват глоби и временно запечатване на обекта.
Неспазване на Закона за защита на потребителите: Глоби и имуществени санкции, налагани от Комисията за защита на потребителите.
Неспазване на ЗУТ: При незаконно поставяне на преместваем обект – премахване на обекта за сметка на нарушителя и глоби/имуществени санкции.

Такси и местни правила

Размерът на таксите за ползване на общински терени и за конкретните разрешителни режими се определя с наредбите и тарифите на съответната община. Няма единна национална цена. Проверете актуалната тарифа на общината за конкретния адрес, площ, срок и вид дейност преди подаване на заявление.

Конкретни стъпки за получаване на разрешение (пример за Община София)

Процедурата в Столична община е уредена основно от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община, приета от Столичния общински съвет. За търговия на открито, особено с преместваеми обекти, е приложим и Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи на територията на Столична община.

Стъпка 1: Избор на място и вид дейност

Проверете в Наредбата за търговска дейност на Столична община кои са разрешените места за търговия на открито и какви стоки могат да се продават там. Например, за продажба на цветя или вестници може да има определени зони, докато за пресни плодове и зеленчуци – пазари или определени улични места.

Стъпка 2: Заявление до районната администрация

Заявлението се подава до кмета на съответния район, на чиято територия ще се осъществява търговската дейност. Заявлението е по образец и съдържа информация за търговеца, вида на стоките, периода и мястото на търговия.

Стъпка 3: Прилагане на документи

Към заявлението се прилагат (съгласно чл. 24 от Наредбата за търговска дейност на Столична община):

Копие от документ за самоличност на физическото лице/представителя на ЕТ/ЮЛ.
Копие от документ за актуална регистрация по Търговския закон или Закона за юридическите лица с нестопанска цел (може да се изиска служебно).
Документ за платена такса за разглеждане на заявлението.
Скица на преместваемия обект (ако е приложимо), одобрена от главния архитект на района.
Разрешение за поставяне на преместваем обект (ако е приложимо, съгласно чл. 56 от ЗУТ и Наредба за преместваемите обекти на Столична община).
Други документи, специфични за вида дейност (напр. разрешение от БАБХ за храни).

Стъпка 4: Разглеждане и издаване на разрешение

Районната администрация разглежда заявлението и приложените документи. При положително становище, кметът на района издава разрешение за търговска дейност на открито. Срокът за издаване е обикновено до 14 дни от датата на подаване на заявлението.

Стъпка 5: Заплащане на такси за ползване на общински терен

След издаване на разрешението, търговецът заплаща месечна или дневна такса за ползване на общински терен, съгласно Приложение № 1 към Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. Размерите на таксите варират в зависимост от зоната на града, площта на обекта и вида на стоките.

Какво е необходимо за получаване на разрешение за търговия на открито?

Необходими са заявление по образец, документ за самоличност, актуална съдебна регистрация (за ЕТ/ЮЛ), документ за собственост/ползване на обекта, скица/схема на обекта (ако е приложимо), документ за платена такса и други специфични разрешения (напр. от БАБХ за храни).

Колко време отнема издаването на разрешение?

Срокът варира в зависимост от общината, но обикновено е между 7 и 30 дни след подаване на пълния комплект документи.

Какви са таксите за търговия на открито?

Таксите се определят от общинския съвет и могат да бъдат дневни, седмични, месечни или годишни, в зависимост от периода, мястото и вида на търговската дейност. Те се заплащат за ползване на общински терен.

Какви са санкциите за търговия без разрешение?

Търговията без разрешение е административно нарушение и се наказва с глоба за физически лица и имуществена санкция за юридически лица и ЕТ, като често се предвижда и конфискация на стоката.

Трябва ли да издавам фискален бон, ако търгувам на открито?

Да, съгласно Наредба Н-18 на Министъра на финансите, търговците са длъжни да издават фискален бон за всяка продажба чрез фискално устройство (касов апарат), освен ако не попадат в някое от изрично посочените изключения.

Мога ли да продавам всякакви стоки на открито?

Не, общинските наредби определят видовете стоки, които могат да се продават на открито, както и местата за тяхната продажба. Често има забрани за продажба на алкохол, цигари и други специфични стоки извън определени обекти.

Свързани статии

Промяна на предназначението на земеделска земя — 22 мин четене
Синя и зелена зона паркиране — правила — 25 мин четене
Обезщетение за неимуществени вреди — практика — 25 мин четене

Източници и препратки

сдават фискален бон за всяка продажба, освен в изрично предвидените в закона изключения (например за регистрирани земеделски производители при определени условия).

Поставяне на цени: Всички стоки трябва да имат ясно и четливо обозначена цена, съгласно изискванията на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Цената трябва да е обявена за съответната продажна единица (за брой, за килограм и т.н.).

Хигиена: При търговия с храни, обектът и търговецът трябва да отговарят на всички санитарно-хигиенни изисквания на Закона за храните и свързаните наредби. Това включва поддържане на чистота, правилно съхранение на продуктите, наличие на течаща вода (ако е приложимо) и др.

Работно време: Търговецът трябва да спазва определеното в разрешението работно време.

Поддържане на чистота: Задължение на търговеца е да поддържа чистота около своя търговски обект и да изхвърля отпадъците си на определените за това места.

Наличност на документи: По време на работа, търговецът трябва да разполага на видно място или да може да представи при проверка издаденото му разрешение за търговия, документи за регистрация на фирмата, документи за произход на стоката и други изискуеми разрешителни.

Практически казуси от практиката

За по-добро разбиране на процедурите, разглеждаме три типични ситуации, с които се сблъскват граждани и фирми, желаещи да извършват търговия на открито.

Казус 1: Регистриран земеделски производител, продаващ собствена продукция на общински пазар

Ситуация: Г-н Петър Иванов е регистриран земеделски стопанин в община Пазарджик. Той отглежда домати и краставици и желае да ги продава лично на централния общински пазар. Г-н Иванов не е регистриран като едноличен търговец (ЕТ).

Решение и процедура:

Проучване: Г-н Иванов се запознава с „Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Община Пазарджик“ и конкретно с правилата за функциониране на общинските пазари.
Необходими документи:
- Заявление до управителя на общинското предприятие, стопанисващо пазара.
- Копие от регистрационната карта като земеделски стопанин, заверена за текущата година.
- Документ за самоличност.
- Анкетна карта на производителя, отразяваща отглежданите култури и площи.
Процедура: Той подава документите в администрацията на пазара. Тъй като продава собствена, първична селскостопанска продукция, за него не се изисква регистрация като търговец по Търговския закон. Също така, съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18, регистрираните земеделски производители, продаващи собствена, непреработена растителна и животинска продукция, са освободени от задължението да регистрират продажбите с фискално устройство (касов апарат), с изключение на продажбите на пазари на производители по Закона за стоковите борси и тържищата.
Такси: След одобрение, г-н Иванов получава правото да ползва сергия срещу заплащане на дневна такса („такса маса“), чийто размер е определен в наредбата по ЗМДТ на общината. Той е длъжен да пази квитанцията за платена такса за деня.

Ключов извод: За земеделските производители, продаващи собствена непреработена продукция, режимът е значително облекчен, но все пак изисква регистрация и заплащане на общински такси за ползване на пазарната площ.

Казус 2: Фирма, желаеща да постави павилион за вестници и цигари в София

Ситуация: „Медия Груп“ ООД иска да постави преместваем павилион за продажба на вестници, списания, пакетирани захарни изделия и тютюневи изделия на оживено кръстовище в район „Триадица“, Столична община.

Решение и процедура:

Проучване: Управителят на фирмата проучва „Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община“. Той установява, че мястото, което е набелязал, трябва да фигурира в одобрена от главния архитект на София Схема за разполагане на преместваеми обекти.
Разрешение за поставяне по ЗУТ: Тъй като става въпрос за поставяне на преместваем обект, процедурата е по чл. 56 от ЗУТ. Фирмата подава заявление до кмета на район „Триадица“, придружено със следните документи:
- Документ за актуална регистрация на фирмата.
- Проект (схема) на павилиона с указани размери, материали и визия, съгласуван с главния архитект на района, за да отговаря на естетическите изисквания на градската среда.
- Документ за платена такса за разглеждане.
Разрешение за търговска дейност: След като получи разрешение за поставяне на павилиона, фирмата трябва да получи и отделно разрешение за извършване на търговска дейност от районната администрация. Тъй като ще продава тютюневи изделия, тя трябва да има и валиден лиценз за търговия с тютюневи изделия, издаден от Агенция „Митници“.
Такси: „Медия Груп“ ООД ще дължи две основни такси: еднократна такса за издаване на разрешението за поставяне и периодична (обикновено годишна) такса за ползване на общински терен (тротоар), чийто размер зависи от зоната на града и площта на павилиона.

Ключов извод: При стационарни преместваеми обекти (павилиони, будки) процедурата е двустепенна – първо разрешение за поставяне по ЗУТ, а след това разрешение за търговска дейност. Съответствието с одобрените от общината схеми е задължително.

Казус 3: Подвижен обект (food truck) за продажба на скара и напитки в Пловдив

Ситуация: Едноличен търговец „Георги Георгиев – Стрийт Фууд“ желае да оперира с подвижен обект тип „food truck“ (каравана), оборудван със скара и хладилници за напитки, на различни локации в Община Пловдив.

Решение и процедура:

Регистрация в БАБХ: Преди всичко останало, ЕТ трябва да регистрира самия подвижен обект в Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Пловдив. Това е задължително по чл. 12 от Закона за храните. Процедурата изисква доказване, че обектът отговаря на хигиенните изисквания – наличие на течаща топла и студена вода, разделни зони за суровини и готова продукция, хладилни съоръжения, система за управление на безопасността на храните (НАССР) и др. След инспекция, ОДБХ издава Удостоверение за регистрация на обект за търговия с храни.
Общинска наредба: Търговецът проучва „Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Община Пловдив“. Тя предвижда специални зони и условия за разполагане на подвижни обекти.
Издаване на разрешение: ЕТ подава заявление в съответната районна администрация, като прилага:
- Копие от удостоверението за регистрация от ОДБХ.
- Актуално състояние на ЕТ.
- Снимка и технически паспорт на подвижния обект (караваната).
- Описание на асортимента.
Разрешението, което се издава, обикновено е за определен маршрут или за конкретни, предварително одобрени от общината места, а не за свободно движение из целия град.
Задължения: Търговецът е длъжен да има фискално устройство, да издава касови бележки, да спазва стриктно хигиената и да заплаща месечна или годишна такса за ползване на общинските терени.

Ключов извод: Търговията с храни на открито, особено от подвижни обекти, е най-сложната. Приоритет е регистрацията в БАБХ, без която никакво общинско разрешение не може да бъде издадено. Общините строго регулират местата за позициониране на такива обекти.

Може ли общината да ми откаже издаване на разрешение и на какво основание?

Да, общината може да постанови мотивиран отказ. Най-честите основания за отказ са: непълнота на представените документи; несъответствие на заявената дейност с общинската наредба (например, искате да продавате стоки, които са забранени за търговия на открито); избраното място не е предвидено за търговска дейност в одобрените схеми; наличие на непогасени публични задължения към същата община. Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) пред съответния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Трябва ли ми касов апарат (фискално устройство) за търговия на открито?

В огромното мнозинство от случаите – да. Съгласно Наредба Н-18 на Министерството на финансите, всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги, е длъжно да регистрира и отчита продажбите чрез фискално устройство. Изключенията са малко и изрично изброени (например, продажба на собствена непреработена селскостопанска продукция от регистрирани земеделски производители, с някои специфики). Липсата на касов апарат и неиздаването на фискален бон е сериозно нарушение, което се санкционира от НАП.

Ако искам да продавам само за един ден на някакво събитие (фестивал, събор), процедурата същата ли е?

Процедурата е подобна, но обикновено се администрира по-скоро от организатора на събитието, който от своя страна е получил общо разрешение от общината. Вие ще трябва да сключите договор с организатора и да му представите нужните документи (регистрация на фирма, разрешителни за храни от БАБХ, ако е приложимо). Организаторът заплаща на общината такса за цялото събитие, а вие плащате такса за участие на него. Въпреки това е добре да проверите в съответната община дали няма специфични изисквания и за индивидуалните участници.

Какво се случва, ако разрешението ми изтече, а аз продължа да търгувам?

Ако продължите да търгувате след изтичане на срока на разрешението, вие извършвате дейност без валидно правно основание. Това се счита за нарушение и подлежите на санкция съгласно общинската наредба (обикновено глоба) и принудително премахване на обекта. Ваша отговорност е да подадете заявление за подновяване на разрешението в разумен срок преди изтичането на старото.

Мога ли да продавам алкохол от павилион на открито?

По правило повечето общински наредби налагат сериозни ограничения или пълна забрана за продажба на алкохолни напитки за консумация на място от преместваеми обекти, особено в близост до училища, детски градини и детски площадки (съгласно чл. 9, ал. 4 от Закона за закрила на детето). Продажбата на бутилиран алкохол (без консумация на място) може да бъде разрешена при определени условия, но това трябва да се провери изрично в наредбата на конкретната община.

Какви са задълженията ми относно отпадъците, които генерирам?

Вие носите пълна отговорност за чистотата около вашия търговски обект. Длъжни сте да събирате отпадъците си разделно (ако общината има такава система) и да ги изхвърляте в определените за целта контейнери. Често общинските наредби изискват търговецът да има собствен съд за отпадъци до обекта си. Неспазването на тези изисквания също води до глоби.

Може ли двама или повече търговци да ползват едно търговско място с едно разрешение?

Разрешението за търговия на открито по правило е индивидуално и се издава на името на конкретно физическо или юридическо лице за конкретно място. Ползването на едно място от няколко търговци е възможно, ако те са обединени в една фирма или гражданско дружество по ЗЗД, на чието име е издадено разрешението. Преотстъпването на разрешението на трето лице е абсолютно забранено и води до неговото отнемане.

Санкции, глоби и рискове

Неспазването на законодателството, свързано с търговията на открито, води до сериозни финансови и административни последици. Контролните органи са общинската администрация, БАБХ, Комисията за защита на потребителите (КЗП), НАП и МВР.

Нарушение	Основен режим	Практическа последица
Търговия без общинско разрешение или извън разрешеното място/време	Съответната общинска наредба и ЗМДТ	Възможни са глоба/имуществена санкция, прекратяване на дейността и мерки по общинската наредба.
Преместваем обект без валидно разрешение за поставяне	ЗУТ и общинската наредба	Може да се издаде заповед за премахване, отделно от административната санкция.
Неиздаване на фискален бон	ЗДДС и Наредба Н-18	Санкцията и евентуалната мярка се определят според конкретното нарушение и действащия режим.
Продажба на храни без необходимата регистрация	Закон за храните и контрол на БАБХ	Възможни са санкция, предписание, спиране на дейност/реализация и други мерки според нарушението.
Липса на коректни цени/информация за стоките	ЗЗП и приложимите секторни правила	Контролният орган преценява санкцията според конкретния състав.

Размерите на местните санкции не са еднакви за всички общини. Затова преди започване на търговия проверете действащата наредба на конкретната община и актуалните национални закони, вместо да разчитате на универсална таблица със суми.

Освен посочените глоби, рисковете включват принудително премахване на търговския обект, конфискация на стоките в полза на държавата и трайна забрана за извършване на търговска дейност на територията на съответната община.

Полезни ресурси и къде да получите помощ

Навигирането в административните процедури може да бъде сложно. Затова е препоръчително да използвате следните ресурси или да се обърнете към професионалист:

Сайт на съответната община: Винаги първо проверявайте официалния уебсайт на общината, в която искате да търгувате. Там ще намерите актуалните наредби, образци на заявления, размери на такси и контакти на отговорните отдели.
Единен портал за достъп до електронни административни услуги: На egov.bg все повече общини предлагат възможност за електронно подаване на заявления, което спестява време и улеснява процеса.
Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ): На сайта на НСОРБ може да намерите информация и връзки към всички общини в България, както и обобщена информация за местните регулации.
Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ): Ако ще търгувате с храни, сайтът на БАБХ и нейните регионални дирекции е задължителен източник на информация за изисквания, процедури и такси.
Комисия за защита на потребителите (КЗП): За въпроси, свързани с правата на потребителите, етикетиране, цени и гаранции, потърсете информация на сайта на КЗП.
Адвокатска консултация: Най-сигурният начин да си гарантирате законосъобразност е консултацията с адвокат, специализиращ в административно, търговско и данъчно право. Той може да ви съдейства при подготовката на документите и да представлява вашите интереси пред администрацията. Контакти можете да намерите на сайта на Висшия адвокатски съвет или на съответната регионална адвокатска колегия.
Национално бюро за правна помощ (НБПП): Граждани в неравностойно положение, които отговарят на законовите критерии, могат да получат безплатна юридическа консултация или процесуално представителство чрез НБПП и адвокатите, регистрирани към него.

Тази статия има информативен характер и не представлява правен съвет. За решаване на конкретен казус се консултирайте с квалифициран юрист.