Въведение в мораторните лихви и тяхното значение

Свързани ръководства: Изпълнителен лист — как се получава и ползва · Давност на вземания — 3 и 5 години · Обезщетение за неимуществени вреди — практика

Мораторните лихви, често наричани лихви за забава, представляват ключов елемент в системата на българското облигационно право. Те имат за цел да компенсират кредитора за вредите, които е претърпял вследствие на забавено изпълнение на парично задължение от страна на длъжника. Разбирането на тяхната правна същност, принципите на изчисляване и приложимост е от съществено значение както за физически, така и за юридически лица, участващи в договорни отношения.

Правна основа на мораторните лихви в България

Основната правна рамка за мораторните лихви е заложена в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е ключовата разпоредба, която гласи: „При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.“ Тази разпоредба установява принципа на автоматично възникване на задължението за законна лихва при забава, без да е необходимо кредиторът да доказва конкретни вреди, понесени от забавата. Законната лихва се явява минимално обезщетение за кредитора за лишаването от ползването на паричната сума.

Страните по договор могат да уговорят и по-висок размер на лихвата за забава, но този размер не трябва да е прекомерен и да нарушава добрите нрави. В противен случай, съдът може да намали прекомерно високата лихва до размера на законната лихва или до справедлив размер, съобразен с обстоятелствата.

Разграничение между договорна и мораторна лихва

Преди да навлезем в детайли, е важно да се направи ясно разграничение между договорна лихва и мораторна лихва:

  • Договорна лихва: Това е лихва, която се дължи за ползването на чужд капитал, обикновено по силата на договор за заем, кредит или друго парично задължение. Тя е възнаграждение за използването на парите и се дължи до падежа на задължението.
  • Мораторна лихва (лихва за забава): Това е обезщетение за вреди, причинени от забавено изпълнение на парично задължение. Тя започва да тече от датата на изпадане в забава (падежа) до окончателното изплащане на главницата.

В някои случаи, например при банков кредит, може да се дължи както договорна лихва (за ползването на кредита), така и мораторна лихва (ако плащанията по кредита се забавят).

Дефиниция и роля на Основния лихвен процент (ОЛП)

Основният лихвен процент (ОЛП) е един от най-важните макроикономически показатели в България. Той се определя ежемесечно от Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) и се публикува на официалния ѝ сайт. ОЛП е референтен лихвен процент, който служи като база за изчисляване на различни видове лихви, включително и законната лихва за забава.

Съгласно Постановление № 100 на Министерски съвет от 1991 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения, размерът на законната лихва по просрочени задължения е равен на Основния лихвен процент на Българската народна банка, увеличен с 10 процентни пункта. това постановление е претърпяло изменения през годините, но основният принцип остава същият – ОЛП + 10 процентни пункта.

ОЛП се определя за всеки календарен месец и е равен на средната аритметична величина от индексите на доходност на държавните ценни книжа (ДЦК) за предходния месец. Ако тази величина е отрицателна, ОЛП се определя на 0 (нула) процента.

Формула за изчисляване на законната мораторна лихва

Формулата за изчисляване на законната мораторна лихва е следната:

Лихва = Главница * (ОЛП + 10%) * Брой дни забава / 36500

  • Главница: Сумата на паричното задължение, за което е настъпила забава.
  • ОЛП: Основният лихвен процент на БНБ за съответния период на забава.
  • 10%: Допълнителните 10 процентни пункта, съгласно Постановление № 100 на МС.
  • Брой дни забава: Броят календарни дни, през които длъжникът е бил в забава.
  • 36500: Произведението от 365 дни (броя дни в годината) и 100 (за превръщане на процентите в десетични дроби).

Пример: Ако главницата е 5 113 €, ОЛП е 0.5% и забавата е 90 дни, тогава: Лихва = 10 000 * (0.005 + 0.10) * 90 / 365 = 10 000 * 0.105 * 90 / 365 = 10 000 * 9.45 / 365 = 132 €

Важно е да се има предвид, че ОЛП може да се променя всеки месец. Това означава, че ако периодът на забава обхваща няколко месеца, през които ОЛП е бил различен, изчислението трябва да се направи на части за всеки месец с отделен ОЛП. Това усложнява ръчното изчисление и налага използването на специализиран софтуер или онлайн калкулатори.

Таблица с примерни стойности на ОЛП (за илюстрация, актуалните стойности трябва да се проверяват на сайта на БНБ):

Период ОЛП (годишен %) Законна лихва (ОЛП + 10%)
Януари 2023 0.00% 10.00%
Февруари 2023 0.00% 10.00%
Март 2023 0.00% 10.00%
Април 2023 0.00% 10.00%
Май 2023 0.00% 10.00%
Юни 2023 0.00% 10.00%
Юли 2023 0.00% 10.00%
Август 2023 0.00% 10.00%
Септември 2023 0.00% 10.00%
Октомври 2023 0.00% 10.00%
Ноември 2023 0.00% 10.00%
Декември 2023 0.00% 10.00%
Януари 2024 0.00% 10.00%
Февруари 2024 0.00% 10.00%
Март 2024 0.00% 10.00%
Април 2024 0.00% 10.00%
Май 2024 0.00% 10.00%

Забележка: През последните години ОЛП е често 0.00%, което прави законната лихва 10.00%. Винаги проверявайте актуалните стойности на сайта на БНБ.

Начало и край на забавата

За правилното изчисляване на мораторните лихви е от съществено значение точното определяне на периода на забава. Той започва от датата, на която длъжникът изпада в забава, и приключва с датата на пълното изплащане на главницата.

Кога длъжникът изпада в забава?

  • При задължения с определен падеж: Длъжникът изпада в забава автоматично от деня след падежа, без да е необходима покана. Например, ако падежът е 15-ти число на месеца, забавата започва на 16-ти.
  • При задължения без определен падеж: Длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Поканата може да бъде писмена или устна, но за целите на доказване е препоръчително да е в писмена форма (напр. нотариална покана, писмо с обратна разписка).
  • При задължения, произтичащи от непозволено увреждане: Забавата тече от датата на причиняване на вредата.

При изчисляване на броя дни забава се включва както началната, така и крайната дата на периода, ако плащането е извършено в същия ден, в който е трябвало да бъде извършено. Ако плащането е направено след падежа, броят на дните се изчислява от деня след падежа до деня на плащането включително. За да се избегнат спорове, е препоръчително да се използва единен подход за броене на дните.

Приложимост на мораторните лихви в различни правоотношения

Мораторните лихви намират приложение в широк кръг от правоотношения, както между частноправни субекти, така и в отношения с публичноправен характер.

Между търговци и между търговци и потребители

Законодателството предвижда специални правила за търговските сделки. Законът за търговските сделки (ЗТС), който транспонира Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавеното плащане по търговски сделки, предвижда по-висок размер на законната лихва за забава по търговски сделки. Съгласно чл. 294 от Търговския закон (ТЗ), ако не е уговорено друго, длъжникът по търговска сделка дължи законна лихва за забава в размер на Основния лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 процентни пункта. Тази разпоредба е в унисон с общата уредба, но конкретната приложимост е важна за търговците.

В отношенията между търговци и потребители, особено при договори за потребителски кредити, често се прилагат специфични правила, заложени в Закона за потребителския кредит (ЗПК). ЗПК предвижда ограничения относно размера на лихвите за забава, за да се защитят потребителите от прекомерни такси. Максималният размер на лихвата за забава по потребителски кредит не може да надвишава трикратния размер на законната лихва. В противен случай клаузата е нищожна.

Публичноправни задължения

Мораторни лихви се дължат и при забава на публични задължения, като данъци, такси, осигурителни вноски и други. Тук обаче правилата са специфични и се уреждат от специални закони:

  • Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК): Чл. 175 от ДОПК урежда лихви за просрочени публични вземания. Размерът на лихвата се определя с акт на Министерския съвет и обикновено е по-нисък от законната лихва по ЗЗД. Към момента на изготвяне на тази статия, размерът на лихвата за просрочени данъчни и осигурителни задължения е 0.1% на ден, което е значително по-нисък от законната лихва.
  • Кодекс за социално осигуряване (КСО): КСО също предвижда лихви за забава при неплатени осигурителни вноски. Тези лихви се определят по реда на ДОПК.

Важно е да се прави разлика между лихвите по частноправни и публичноправни задължения, тъй като техните размери и правила за начисляване се различават съществено.

Възникване на задължението за лихви

Задължението за законна лихва за забава възниква автоматично, по силата на закона, от момента на изпадане в забава. Не е необходимо кредиторът да доказва конкретни вреди. Самият факт на забавено изпълнение на парично задължение е достатъчно основание за начисляване на лихва.

Въпреки това, кредиторът може да претендира и за обезщетение за по-големи вреди, ако докаже, че е претърпял такива вследствие на забавата. Например, ако е трябвало да вземе кредит с по-висока лихва, за да покрие задълженията си поради забавата на длъжника. В този случай, обезщетението за по-големи вреди ще бъде присъдено над размера на законната лихва.

Необходимост от изрично искане

В съдебен процес, за да може съдът да присъди мораторни лихви, е необходимо кредиторът да е отправил изрично искане за това в исковата си молба. Съдът не може да присъди лихви служебно. Искането трябва да е конкретно – да посочва главницата, периода на забава и размера на търсената лихва.

Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) е категорична в това отношение. Искането за законна лихва за забава е акцесорно (допълнително) спрямо искането за главницата, но подлежи на самостоятелно произнасяне и не може да бъде присъдено без изрично искане.

Принцип на изплащане на дълга

Съгласно чл. 76 от ЗЗД, ако длъжникът има няколко еднородни задължения към един и същ кредитор и плащането не е достатъчно да покрие всички, плащането се отнася първо за задължението, което длъжникът посочи. Ако длъжникът не посочи, плащането се отнася за най-обременителното за него задължение. Ако има няколко еднакво обременителни, за най-старото. Ако всички са еднакво обременителни и еднакво стари, плащането се разпределя пропорционално.

В контекста на мораторните лихви, когато длъжникът извършва частично плащане, възниква въпросът дали то погасява първо главницата или лихвите. Съдебната практика (напр. Тълкувателно решение № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС) е установила, че ако длъжникът не е заявил изрично за кое задължение се отнася плащането, то се счита, че първо се погасяват лихвите, а след това главницата. Този принцип е важен за кредиторите, тъй като гарантира, че лихвите няма да останат непогасени за сметка на главницата.

Спиране и прекъсване на давността

Законната лихва за забава се погасява с тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Това означава, че ако кредиторът не предяви иск за лихви в рамките на три години от момента, в който са станали изискуеми, правото му да ги получи се погасява по давност.

Давността може да бъде прекъсвана или спряна при определени условия. Например, предявяване на иск, признание на задължението от длъжника или предприемане на изпълнителни действия прекъсват давността, като след това започва да тече нова давност.

Недопустимост на анатоцизъм

Анатоцизъм е начисляването на лихва върху вече начислена лихва (лихва върху лихва). Българското законодателство не допуска анатоцизъм, т.е. не може да се начислява лихва за забава върху вече начислени мораторни лихви. Лихвите се начисляват само върху главницата на задължението. Този принцип е залегнал в чл. 86, ал. 2 от ЗЗД.

Как да изчислим мораторни лихви – по отделните етапи

  1. Определете точната главница: Уверете се, че знаете точния размер на неплатената сума.
  2. Установете датата на падежа: Това е датата, на която задължението е станало изискуемо.
  3. Установете датата на плащане (или до днешна дата, ако не е платено): Определете крайната дата на периода на забава.
  4. Изчислете броя дни забава: Броят на дните от деня след падежа до датата на плащане включително.
  5. Проверете ОЛП за всеки месец от периода на забава: Посетете официалния сайт на БНБ (www.bnb.bg) и намерете архива на ОЛП. Това е критична стъпка, тъй като ОЛП може да се променя всеки месец.
  6. Приложете формулата за всеки период с различен ОЛП:
    • Разделете общия период на забава на по-малки периоди, през които ОЛП е бил константен.
    • За всеки такъв период изчислете лихвата по формулата: Лихва = Главница * (ОЛП + 10%) * Брой дни забава / 36500.
    • Съберете получените суми за всеки период, за да получите общия размер на мораторната лихва.

Използване на онлайн калкулатори

Предвид сложността на изчислението, особено при по-дълги периоди на забава и променящ се ОЛП, силно препоръчително е използването на онлайн калкулатори за законна лихва. Много адвокатски кантори, счетоводни фирми и правни портали предлагат такива инструменти. Те автоматизират процеса на проверка на ОЛП за всеки месец и прилагането на формулата, минимизирайки риска от грешки. Винаги проверявайте дали калкулаторът използва актуалните данни за ОЛП от БНБ и дали работи съгласно българското законодателство.

Документиране и доказателства

При предявяване на претенция за мораторни лихви, е от съществено значение да разполагате с пълна и точна документация:

  • Договор или документ, удостоверяващ задължението: Фактури, договори за заем, договори за услуги, протоколи и др.
  • Доказателства за падеж: Условия на договора, фактури с дата на падеж.
  • Доказателства за забава: Банкови извлечения, кореспонденция, напомняния, нотариални покани.
  • Изчисление на лихвите: Подробна справка за изчислението на лихвите, включваща дати, главница, приложен ОЛП и брой дни забава.

Добрата документация е ключът към успешното доказване на претенцията в съда.

Неправилно определяне на началната дата на забавата

Една от най-честите грешки е неправилното определяне на датата, от която започва да тече забавата. Задължително е да се прави разлика между задължения с фиксиран падеж и такива, които изискват покана. Грешното определяне на началната дата може да доведе до грешни изчисления и отхвърляне на част от претенцията.

Използване на грешен ОЛП

Както бе посочено, ОЛП може да се променя ежемесечно. Използването на един и същ ОЛП за целия период на забава, когато той е бил различен, е сериозна грешка. Винаги проверявайте архива на БНБ и изчислявайте лихвите на части, когато има промяна в ОЛП.

Неотчитане на частични плащания

Ако длъжникът е направил частични плащания, те трябва да бъдат правилно отчетени. Съгласно съдебната практика, те първо погасяват лихвите, а след това главницата. Неправилното отчитане на частични плащания ще доведе до грешни изчисления на оставащата главница и съответно на лихвите.

Непредявен иск за лихви

Случва се кредитори да предявят иск само за главницата, забравяйки да поискат и мораторните лихви. съдът не може да присъди лихви служебно. Винаги включвайте изрично искане за законна лихва в исковата си молба.

Прекомерно високи договорни лихви за забава

Макар страните да могат да уговарят по-висок размер на лихвата за забава, тя не трябва да бъде прекомерна. Ако лихвата е прекомерна, съдът може да я намали до размера на законната лихва, което обезсмисля уговорката за по-висок процент. Препоръчително е да се спазва разумен баланс при уговаряне на договорни лихви за забава.

Какво представлява мораторната лихва?

Мораторната лихва, или лихва за забава, е обезщетение за вреди, които кредиторът претърпява поради забавено изпълнение на парично задължение. Тя се начислява от деня на забавата до пълното изплащане на главницата.

Как се изчислява законната мораторна лихва в България?

Законната мораторна лихва се изчислява въз основа на Основния лихвен процент (ОЛП) на БНБ, увеличен с 10 процентни пункта. Формулата е: Главница * (ОЛП + 10%) * Брой дни забава / 36500.

Откъде мога да проверя актуалния Основен лихвен процент (ОЛП)?

Актуалните и архивни стойности на Основния лихвен процент (ОЛП) се публикуват ежемесечно на официалния уебсайт на Българската народна банка (БНБ) в секцията 'Статистика'.

Може ли да се начислява лихва върху лихва (анатоцизъм)?

Не, българското законодателство не допуска анатоцизъм. Лихва за забава се начислява само върху главницата на задължението, но не и върху вече начислени мораторни лихви.

Каква е давността за предявяване на иск за мораторни лихви?

Правото да се претендират мораторни лихви се погасява с тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Какво става, ако ОЛП се променя по време на периода на забава?

Ако ОЛП се променя през периода на забава, изчислението трябва да се направи на части. За всеки период с различен ОЛП се прилага съответната стойност, след което сумите се събират за общия размер на лихвата.

Има ли разлики в лихвите за забава между търговски и нетърговски сделки?

В общия случай, законната лихва по търговски сделки е същата като тази по нетърговски (ОЛП + 10%). Въпреки това, Законът за търговските сделки и Търговският закон имат специфики, а при потребителски кредити има ограничения за максималния размер.

Дължат ли се мораторни лихви при забава на данъци и осигуровки?

Да, дължат се, но правилата са специфични и се уреждат от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Размерът на лихвата за публични задължения обикновено е по-нисък от законната лихва по ЗЗД.

Свързани статии

Казус 1: Забавено плащане по фактура между търговци

Фактическа обстановка: „Строй Груп“ ЕООД издава фактура на „Инвест Проект“ АД за извършени строително-монтажни работи на стойност 12 782 € с ДДС. Падежът на фактурата е 15.03.2023 г. Плащането е извършено частично на 30.06.2023 г. в размер на 5 113 €, а остатъкът от 7 669 € е преведен на 15.09.2023 г. Договорът между страните не предвижда специална неустойка за забава, поради което се прилага законовата лихва за забава съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Изчисляване на мораторната лихва:

Изчисляването се извършва върху две различни главници за два различни периода, тъй като е налице частично плащане. За целите на примера приемаме, че ОЛП за целия период е бил 2,50%.

  • Период 1: от 16.03.2023 г. до 30.06.2023 г. (107 дни забава)
    • Главница в забава: 12 782 €
    • Приложим лихвен процент: ОЛП + 10 пункта = 2,50% + 10% = 12,50% годишно.
    • Изчисление: (12 782 € × 0,125 / 365 дни) × 107 дни = 468 €
  • Период 2: от 01.07.2023 г. до 15.09.2023 г. (77 дни забава)
    • Главница в забава: 7 669 € (25 000 - 10 000)
    • Приложим лихвен процент: 12,50% годишно.
    • Изчисление: (7 669 € × 0,125 / 365 дни) × 77 дни = 202 €

Общ размер на дължимата мораторна лихва: 468 € + 202 € = 671 € „Строй Груп“ ЕООД има право да предяви иск за тази сума по съдебен ред, като се позове на чл. 294, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

Казус 2: Неплатен наем за жилище от физическо лице

Фактическа обстановка: Гражданин е наел апартамент с месечен наем от 358 €, платим до 5-то число на текущия месец. Наемателят не заплаща наема за месец май 2023 г. (дължим до 05.05.2023 г.) и наема за месец юни 2023 г. (дължим до 05.06.2023 г.). Той освобождава имота и заплаща двете задължения на 10.08.2023 г. В договора за наем е посочено, че при забава се дължи законовата лихва.

Изчисляване на мораторната лихва:

Лихвата се начислява отделно за всяка просрочена сума. Приемаме, че ОЛП за периода е 2,20%.

  • Задължение за м. май 2023 г.:
    • Главница: 358 €
    • Период на забава: от 06.05.2023 г. до 10.08.2023 г. (97 дни).
    • Приложим лихвен процент: 2,20% + 10% = 12,20% годишно.
    • Изчисление: (358 € × 0,122 / 365 дни) × 97 дни = 11,6 €
  • Задължение за м. юни 2023 г.:
    • Главница: 358 €
    • Период на забава: от 06.06.2023 г. до 10.08.2023 г. (66 дни).
    • Приложим лихвен процент: 12,20% годишно.
    • Изчисление: (358 € × 0,122 / 365 дни) × 66 дни = 7,89 €

Общ размер на дължимата мораторна лихва: 11,6 € + 7,89 € = 19,5 € Наемодателят може да претендира тази сума заедно с главниците, като основанието е забавено изпълнение на парично задължение по договор за наем съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

Откога започва да тече лихвата за забава?

Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да изпълни задължението си. Ако няма определен срок, длъжникът изпада в забава след покана от страна на кредитора (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). Лихвата започва да се начислява от деня, следващ деня на падежа или на поканата.

Може ли лихвата за забава да надхвърли размера на главницата?

Да, българското законодателство не поставя таван на общия размер на начислената мораторна лихва. Тя може да надхвърли размера на главницата, като единственото ограничение е погасителната давност за вземането за лихви. Изключение е предвидено в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, където неустойката за забава не може да надвишава законната лихва, както и в чл. 33, ал. 2, според който обезщетението за забава не може да е по-голямо от главницата при предсрочна изискуемост по договор за потребителски кредит.

Каква е давността за предявяване на иск за лихви?

Вземането за лихви представлява периодично плащане по смисъла на закона. Поради това за него се прилага кратката тригодишна погасителна давност, уредена в чл. 111, буква "в" от ЗЗД. Това означава, че кредиторът губи правото си да търси по съдебен ред лихви, начислени за период, по-дълъг от три години преди датата на завеждане на иска.

Дължи ли се лихва върху лихва (анатоцизъм)?

Като общо правило, начисляването на лихва върху изтекла лихва (анатоцизъм) е забранено съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Изключение се допуска, ако това е изрично уговорено, или за задължения към банкови институции. При обикновените граждански и търговски правоотношения мораторната лихва се начислява само върху главницата.

Как се определя ОЛП и къде мога да го проверя?

Основният лихвен процент (ОЛП) се определя и обявява от Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ). Методиката за неговото изчисляване е уредена в Наредба № 21 на БНБ за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при Българската народна банка. Актуалните и исторически стойности на ОЛП се публикуват на официалната интернет страница на БНБ.

Прилага ли се законовата лихва, ако в договора е уговорена друга неустойка?

Ако в договора е уговорена конкретна неустойка за забава (например, фиксирана сума или процент на ден), тя замества законовата лихва, съгласно принципа за свобода на договарянето (чл. 9 от ЗЗД). Кредиторът обаче не може да претендира едновременно и уговорената неустойка, и законовата лихва за едно и също неизпълнение. Ако уговорената неустойка е прекомерно голяма, длъжникът може да иска намаляването ѝ по съдебен ред на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД.

Какво се случва при плащане, което не покрива главница и лихви?

Когато извършеното от длъжника плащане не е достатъчно да покрие главницата, лихвите и разноските, то погасява вземанията в следния ред: първо разноските, след това лихвите и накрая главницата. Това правило е установено в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и е от съществено значение при частично изпълнение на задължението.

Санкции, глоби и срокове

Неизпълнението на парични задължения в срок води до редица неблагоприятни правни последици за длъжника. Те са регламентирани в различни нормативни актове и целят да обезщетят кредитора за причинената му вреда от забавата.

Нарушение / бездействие Правно основание Санкция / последица Срок
Забавено плащане на парично задължение (общ случай) чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Обезщетение в размер на законовата лихва (ОЛП + 10 пункта) от деня на забавата. От деня след падежа до окончателното плащане.
Забавено плащане по търговска сделка чл. 294, ал. 1 от ТЗ Дължи се лихва за забава съгласно чл. 86 ЗЗД, освен ако е уговорено друго. От деня след падежа.
Непредявяване на вземането за главница в срок чл. 110 от ЗЗД Погасяване по давност на правото да се търси принудително изпълнение на главницата. 5 години (обща погасителна давност).
Непредявяване на вземането за лихви в срок чл. 111, б. "в" от ЗЗД Погасяване по давност на правото да се търсят лихви за период, по-стар от 3 години преди иска. 3 години.
Уговорка за прекомерно голяма неустойка за забава чл. 92, ал. 2 от ЗЗД Възможност за намаляване на неустойката от съда до размера на действително претърпените вреди. При съдебен спор по искане на длъжника.
Уговорка за лихва, противоречаща на добрите нрави чл. 26, ал. 1 от ЗЗД Нищожност на съответната клауза от договора. Прилага се законовата лихва. Няма. Действа по право.
Забава по договор за потребителски кредит чл. 19, ал. 4 и чл. 33, ал. 2 от ЗПК Обезщетението за забава не може да надвишава размера на главницата, а лихвата за забава не може да е по-висока от законната. По време на действието на договора.
Забава на плащане от възложител по обществена поръчка чл. 116 от ЗОП Дължи се законовата лихва за забава, освен ако в договора е предвидено друго. След изтичане на срока за плащане по договора.

Полезни ресурси и къде да подадете

  • Българска народна банка: За официална справка за размера на Основния лихвен процент (ОЛП) по месеци и години.
  • Единен портал за електронно правосъдие: За електронно подаване на искови молби, заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и справки по дела.
  • Районен или Окръжен съд: Компетентната институция за завеждане на исков процес за събиране на главница и мораторни лихви. Подсъдността се определя от цената на иска съгласно Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
  • Комисия за защита на потребителите (КЗП): При спорове, свързани с неравноправни клаузи за лихви и неустойки в договори с потребители.
  • Агенция по вписванията: За справки в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ относно актуалното състояние на длъжник-търговец.
  • Адвокат или юрисконсулт: За изготвяне на извънсъдебни покани, искови молби, процесуално представителство и цялостна правна консултация по казуса.
  • Частен съдебен изпълнител: За образуване на изпълнително дело и принудително събиране на присъдени суми след влязло в сила съдебно решение или издаден изпълнителен лист.

Източници и препратки