Давност на вземания — 3 и 5 години

Институтът на погасителната давност е един от крайъгълните камъни на българското гражданско, търговско и данъчно право. Неговата основна социално-правна функция е да внесе стабилност, предвидимост и сигурност в гражданския оборот. Законът не толерира бездействието на кредиторите и затова ограничава във времето възможността им да реализират вземанията си по принудителен ред с помощта на държавната репресия. След изтичането на законово определения срок, вземането не изчезва физически – то продължава да съществува като т.нар. 'естествено задължение' (obligatio naturalis), но губи своята принудителна изискуемост по съдебен път. Ако длъжникът плати след изтичане на давността, той плаща дължимото и няма право да иска парите си обратно с мотив, че давността е била изтекла.

В динамичната реалност на 2026 година, белязана от засилен оборот на стоки, услуги, кредити и регулаторни промени, отличното познаване на механизмите на давността е важно както за бизнеса, така и за гражданите. Настоящият анализ предлага детайлно изследване на 3-годишната кратка давност, 5-годишната обща давност, правилата за тяхното спиране и прекъсване, абсолютната давност и процедурните стъпки за успешно позоваване на нея пред съдилищата и съдебните изпълнители.

1. Правна рамка и същност на погасителната давност

Основният нормативен акт, уреждащ погасителната давност в българското право, е Законът за задълженията и договорите (ЗЗД), конкретно чл. 110 – чл. 120. Паралелно с него действат специфични давностни срокове, уредени в:

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) – за публични вземания (данъци, осигуровки, мита, глоби);
Кодекса на труда (КТ) – за трудови възнаграждения и обезщетения;
Търговския закон (ТЗ) – за специфични търговски сделки и менителнични ефекти;
Кодекса за застраховането (КЗ) – по отношение на застрахователни обезщетения.

Важно е основното разграничение между погасителна давност и преклузивен срок. Докато погасителната давност погасява правото на иск (принудителното изпълнение), но самото субективно право остава да съществува, то преклузивният срок погасява самото право. Погасителната давност може да се спира и прекъсва, докато преклузивните срокове текат без възможност за спиране или прекъсване и се прилагат служебно от съда.

Съгласно чл. 120 от ЗЗД: 'Давността не се прилага служебно.' Това означава, че дори давностният срок да е изтекъл преди 10 години, съдът или частният съдебен изпълнител (ЧСИ) няма да прекратят производството сами. Длъжникът трябва изрично, писмено и аргументирано да направи възражение за изтекла давност.

2. Общата 5-годишна давност (чл. 110 от ЗЗД)

Разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД установява правилото, че с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не е предвидил друг срок. Тази давност се нарича 'обща' или 'генерална'. Тя се прилага за широк спектър от правоотношения, включително:

Вземания, произтичащи от неизпълнени двустранни договори (например неплатена продажна цена на недвижим имот или автомобил);
Вземания по договори за заем на парични средства между физически и/или юридически лица, когато няма характер на договори за потребителски кредит;
Вземания за неоснователно обогатяване (чл. 55 – чл. 59 от ЗЗД);
Вземания по договори за изработка и строителство, извън специфичните гаранционни срокове;
Вземания, установени с влязло в сила съдебно решение (чл. 117, ал. 1 от ЗЗД) – дори първоначално вземането да е било с 3-годишна давност, ако бъде признато от съда с влязло в сила решение, новата давност винаги е 5 години.

Кога започва да тече давностният срок?

Правилото на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е категорично: давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта е онзи момент, в който кредиторът има право да изиска от длъжника реално изпълнение на престацията, а длъжникът е длъжен да я изпълни. При договори с определен срок на изпълнение (например: 'дългът трябва да се върне на 15.05.2025 г.'), изискуемостта настъпва на следващия ден (16.05.2025 г.) и именно от тогава започва да тече давностният срок.

При вземания от непозволено увреждане (делкт), давността започва да тече от откриването на дееца (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД). Ако вредата е причинена, но извършителят е неизвестен, давността не започва да тече срещу пострадалия, докато той не разбере кой е извършителят. При вземания за неустойка за забава, давността започва да тече от последната дата, за която се начислява неустойката.

3. Кратката 3-годишна давност (чл. 111 от ЗЗД)

Член 111 от ЗЗД въвежда изключения от общото правило, като предвижда по-кратък, тригодишен срок за погасяване на специфични категории вземания, които поради характера си изискват по-бързо уреждане. Това са:

Категория вземане (чл. 111 ЗЗД)	Примери и детайли	Специфика в практиката
а) вземанията за възнаграждение за труд	Заплати, извънреден труд, бонуси, командировъчни пари, обезщетения по КТ.	Срокът се регулира и от чл. 358 от КТ, където има и по-кратки срокове (напр. 2 месеца за уволнение).
б) вземанията за обезщетения от неизпълнен договор	Вреди, претърпени поради това, че договорът не е изпълнен или е изпълнен лошо.	Не се отнася за реалното изпълнение на самия договор, а само за компенсаторните обезщетения.
в) вземанията за лихви, неустойки и периодични плащания	Наем, лихви по займове, сметки за ток, вода, парно, газ, телекомуникационни услуги.	Най-често прилаганата хипотеза в битови спорове с комунални дружества и мобилни оператори.

Дефиниция за 'периодични плащания'

Дълги години понятието 'периодични плащания' предизвикваше сериозни спорове в съдебната практика. Тези спорове бяха окончателно разрешени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Върховните съдии дефинираха периодичните плащания като:

"Вземания, които не представляват части от единен, предварително определен дълг (като например покупна цена на изплащане), а са самостоятелни задължения с еднороден предмет, които възникват през определени интервали от време (месец, тримесечие, година), като размерът им може да бъде предварително фиксиран или да зависи от потребеното количество."

Това тълкуване изрично обхвана сметките за парно (Топлофикация), вода (ВиК), електроенергия, газ, телефонни услуги, Интернет, както и наеми и лихви. Всички те се погасяват с 3-годишна давност. Всяка отделна месечна фактура има свой собствен старт на давността, започващ от деня на нейната изискуемост (обикновено определен в Общите условия на дружеството доставчик).

4. Спиране и прекъсване на давността (чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД)

Това са два коренно различни правни инструмента, които влияят върху течението на времето. Тяхното непознаване води до най-тежките грешки в съдебните процеси.

А. Спиране на давността (чл. 115 от ЗЗД)

При спирането, давностният срок 'замръзва' за определен период. Времето, изтекло преди спирането, се запазва. Когато основанието за спиране отпадне, давността продължава да тече, като се прибавя само оставащото време. Давността спира:

Между деца и родители, докато трае родителските права и задължения (напр. за издръжка);
Между лица под настойничество или попечителство и техните настойници/попечители;
Между съпрузи по време на брака;
За вземания на лица, чиито имущества са под управление по закон или съдебно разпореждане, срещу управляващия (напр. управител на етажна собственост, синдик);
Докато трае съдебният процес относно вземането (чл. 115, ал. 1, б. 'ж' от ЗЗД) – изключително важна хипотеза. Докато съдът разглежда делото (дори това да отнеме 5 или 7 години през три инстанции), давност не тече.

Б. Прекъсване на давността (чл. 116 от ЗЗД)

При прекъсването, всичко изтекло до момента се заличава напълно. От деня на прекъсващото събитие започва да тече изцяло нов давностен срок (3 или 5 години). Давността се прекъсва със:

Признаване на вземането от длъжника (чл. 116, б. 'а' от ЗЗД) – това признаване може да бъде изрично (писмена декларация, споразумение за разсрочване) или мълчаливо (например плащане на част от главницата или на лихва, отправено искане за разсрочване). Внимание: частичното плащане е най-честият капан, в който длъжниците влизат, уговорени от колекторски фирми да преведат 'само 5,11 €, за да спрем тормоза'. Това плащане прекъсва давността за целия дълг!
Предявяване на иск или възражение (чл. 116, б. 'б' от ЗЗД) – когато кредиторът подаде искова молба в съда. Давността се счита прекъсната от момента на подаване на молбата, при условие че искът бъде уважен.
Предприемане на действия за принудително изпълнение (чл. 116, б. 'в' от ЗЗД) – подаване на молба за образуване на изпълнително дело при държавен или частен съдебен изпълнител, изпращане на запор или възбрана, насрочване на опис от съдебния изпълнител.

5. Абсолютната погасителна давност

Поради възможността давността да бъде прекъсвана многократно от активни кредитори (чрез периодично завеждане на нови дела или изпълнителни действия), едно задължение теоретично можеше да остане изискуемо до края на живота на длъжника и дори да премине върху неговите наследници. За да ограничи тази 'вечна задълженост', законодателят въведе концепцията за абсолютната давност в гражданското и данъчното право.

А. В гражданското право (чл. 112 от ЗЗД – в сила от 02.06.2021 г.)

С новата разпоредба на чл. 112 от ЗЗД бе въведена 10-годишна абсолютна давност за вземания срещу физически лица. Съгласно закона:

"С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено."

Това означава, че дори кредиторът да прекъсва давността с различни действия (изпълнителни дела, съдебни искове), изтекат ли 10 календарни години от момента на изискуемостта, дългът се погасява по давност. Но законът предвижда важни изключения. Тази 10-годишна абсолютна давност НЕ се прилага за:

Вземания, произтичащи от търговската дейност на еднолични търговци (ЕТ) или физически лица-съдружници;
Вземания за непозволено увреждане (делкт) и неоснователно обогатяване;
Задължения за издръжка;
Задължения за трудови възнаграждения и обезщетения по КТ;
Вземания, по които е образувано изпълнително производство, докато то е висящо (но тук действа правилото за перемпция – виж Секция 7).

Б. В данъчното право (чл. 171 от ДОПК)

При публичните вземания (данък върху доходите, ДДС, корпоративен данък, държавни такси, глоби от КАТ и общини, задължителни осигурителни вноски) действат правилата на ДОПК:

Обикновена давност (чл. 171, ал. 1 ДОПК): Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, който започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, в която е следвало да се плати публичното задължение. (Пример: данък върху доходите за 2024 г., чийто краен срок за плащане е бил 30.04.2025 г., започва да тече давност от 01.01.2026 г. и се погасява на 31.12.2030 г.).
Абсолютна давност (чл. 171, ал. 2 ДОПК): С изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. За разлика от ЗЗД, при ДОПК публичният орган (НАП) не прилага давността служебно в пълния смисъл на думата, но е длъжен да отпише задължението при подаване на писмено възражение от длъжника.

6. Погасителна давност в изпълнителното производство (Пред ЧСИ)

Най-големият брой правни спорове в България възникват във фазата на принудително изпълнение пред Държавен съдебен изпълнител (ДСИ) или Частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Тук се сблъскват интересите на длъжници, получили изпълнителни листове след десетилетия, и колекторски фирми, изкупили стари дългове чрез цесия.

Перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК)

Изпълнителното производство не може да продължава вечно при пълно пасивно поведение на взискателя (кредитора). Законът е предвидил санкция за бездействието му, наречена перемпция.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Важни акценти за перемпцията в практиката:

Прекратяването по силата на перемпцията настъпва автоматично (по право) с изтичането на двете години бездействие. Постановлението на ЧСИ за прекратяване в случая има само декларативен характер, а не конститутивен. Тоест делото е прекратено в момента на изтичане на втората година, дори ЧСИ да не е написал постановление.
След настъпване на перемпцията всички последващи действия на ЧСИ са незаконни! Ако след изтичането на двете години ЧСИ наложи запор, този запор е незаконен и подлежи на отмяна.
Кое се счита за 'изпълнително действие', спиращо перемпцията? Това са исканията на кредитора за налагане на запор, извършване на опис, оценка на имот, насрочване на публична продан. Проучването на имущественото състояние на длъжника от ЧСИ не е изпълнително действие по смисъла на закона и не спира перемпцията.
След настъпване на перемпция, давността за самото вземане, която е била прекъсната с подаването на молбата за образуване на делото, започва да тече отново.

7. Процедурни стъпки при позоваване на изтекла давност (Инструкция по отделните етапи)

Тъй като съдът не прилага давността служебно, длъжникът трябва да предприеме активни, законосъобразни действия, за да се защити. Процедурата се различава в зависимост от това в каква фаза е спорът:

Стъпка 1: Установяване на правната фаза на задължението

Трябва да вижте дали срещу вас има висящо съдебно дело, издадена заповед за изпълнение, образувано изпълнително дело при ЧСИ/ДСИ, или просто получавате заплашителни писма и телефонни обаждания от колекторски фирми.

Стъпка 2: Реакция при писма и обаждания от колектори (Извънсъдебна фаза)

Ако сте сигурни, че давността е изтекла, изпратете до колекторската фирма Писмено възражение за изтекла погасителна давност с обратна разписка. В него посочете, че задължението е погасено по давност на основание чл. 110 или чл. 111 от ЗЗД и заявявате, че отказвате да го платите volontarily (доброволно). Предимство: Това често кара фирмите да преустановят тормоза, тъй като осъзнават, че сте юридически консултирани. Внимание: Никога не подписвайте споразумения за разсрочване или признаване на дълга на този етап!

Стъпка 3: Реакция при Заповед за изпълнение (чл. 410 от ГПК)

Ако получите от районния съд Заповед за изпълнение:

Имате строго определен срок – 2 седмици (или 1 месец при определени условия на връчване съгласно промените в ГПК) от датата на връчването на заповедта.
Попълнете стандартната бланка Възражение срещу заповед за изпълнение (чл. 414 от ГПК), предоставена ви с документите.
Не е необходимо на този етап да се мотивирате детайлно защо възразявате – достатъчно е да напишете 'Възразявам срещу вземането. Не дължа изпълнение.'
Съдът ще укаже на кредитора в 1-месечен срок да предяви иск по чл. 415 от ГПК (установителен иск). В същинското съдебно производство вие ще направите детайното възражение за изтекла 3 или 5-годишна давност.

Стъпка 4: Дело пред съда (Исково производство)

Ако кредиторът е завел дело срещу вас, вие трябва да изпратите Писмен отговор на исковата молба в 1-месечен срок от получаването ѝ. Това е единственият ви и последен момент да направите възражение за давност. Ако пропуснете този срок, правото ви да се позовете на давност пред първоинстанционния съд се преклудира (губите го завинаги в процеса, с малки изключения за въззивната инстанция при нарушаване на съдопроизводствените правила).

Стъпка 5: Реакция при изпълнително дело при ЧСИ (чл. 439 от ГПК)

Ако давността е изтекла след влизане в сила на съдебното решение (например изпълнителният лист е бил издаден, но кредиторът не е правил нищо 5 години и не са налагани законни запори/възбрани):

Подайте молба до ЧСИ за прекратяване на делото поради изтекла давност. Обикновено ЧСИ отказват с мотив, че няма правомощия да преценява давността.
Подайте Иск за оспорване на изпълнението по съдебен ред (чл. 439 от ГПК). Това е отрицателен установителен иск, с който молите съда да признае, че не дължите сумата поради изтекла след съдебното решение давност. Това е най-сигурният начин за изчистване на дълга.

8. Списък с необходими документи за защита

За да докажете изтичането на погасителната давност пред съответния орган, трябва да подготвите и изискате следните документи:

Копие от договора / фактурите: от тях се вижда падежът (датата, на която е трябвало да платите);
Удостоверение за липса/наличие на заведени дела: издава се от съответния РС по ваш постоянен адрес;
Пълно копие от изпълнителното дело (ако има такова): Изискайте го лично от ЧСИ. Обърнете специално внимание на 'Хронологията на изпълнителните действия' – лист по лист проучете какви запори, възбрани или описи са налагани и на кои точни дати, за да изчислите периодите на перемпция и давност;
Справка от НАП за публични задължения (чл. 87, ал. 11 от ДОПК): от нея се вижда дали има наложени запори от публичен изпълнител за стари данъци или глоби и кога са възникнали задълженията.

9. Срокове, държавни такси и разходи (Таблица)

Защитата срещу неправомерни вземания изисква планиране на финансовите разходи за държавни такси и адвокатски хонорари.

Правно действие	Срок за реакция	Приблизителни разходи и такси (към 2026 г.)
Възражение по чл. 414 ГПК (заповедно производство)	2 седмици от връчване на заповедта	Без държавна такса. Адвокатски хонорар за изготвяне: около 150 – 153 €
Отговор на искова молба (с възражение за давност)	1 месец от получаване на съобщението	Без държавна такса за отговора. Адвокатски хонорар: съобразно Наредба № 1 на ВАдвС (зависи от материален интерес).
Иск по чл. 439 ГПК (отрицателен установителен иск срещу ЧСИ)	Няма краен срок, докато трае изпълнението	4% върху размера на оспорваната сума (държавна такса към бюджета на съда) плюс адвокатски хонорар за процесуално представителство.
Възражение до НАП за отписване на данъци (чл. 171 ДОПК)	По всяко време	Без държавна такса. Изготвяне на писмо/възражение: около 100 – 102 €

Грешка № 1: Избягване на получаването на съдебни съобщения и призовки

Много хора смятат, че ако се крият, не отварят вратата на призовкаря или не отидат до пощата да си вземат призовката, 'делото няма да се състои и давността ще си тече'. Това е огромна заблуда. ГПК предвижда процедура по връчване чрез залепване на уведомление (чл. 47 от ГПК). След изтичане на срока, документите се считат за редовно връчени, съдът ви назначава особен представител (който често не защитава правата ви активно) и ви осъждат без изобщо да сте разбрали. Научите ли за писмо – вземете го веднага и потърсете адвокат!

Грешка № 2: Подписване на 'споразумение' или 'екстравагантни' анекси с колектори

Колекторските фирми отлично знаят кои вземания са по на 8 или 12 години. Затова те използват психологически натиск по телефона. Целта им е да ви накарат да подпишете споразумение, с което 'получавате 20% отстъпка, ако признаете дълга и започнете да плащате по 15,34 € на месец'. В момента, в който се разпишете под такъв документ, вие извършвате изрично признание на дълга по чл. 116, б. 'а' от ЗЗД. Давността се нулира и започва да тече нов 5-годишен срок за абсолютно цялата сума, включително старите лихви.

Грешка № 3: Сляпо вярване, че давността се прилага автоматично

Никога не оставайте пасивни, мислейки си: 'А, това заведение за парно е от 2018 г., съдът сам ще види, че са минали повече от 5 години и ще отхвърли иска.' Законът изрично забранява на съда да се произнася по давността служебно. Не направите ли писменото възражение – съдът ще ви осъди да платите изтеклия дълг ведно с всички съдебни разноски.

Грешка № 4: Неразграничаване на главница от лихви при възраженията

Ако дължите сума по договор за кредит отпреди 4 години, самата главница има 5-годишна давност (не е изтекла), но начислените договорни или мораторни лихви имат 3-годишна давност (частично изтекли). Трябва да направите прецизно, разграничено възражение – за погасяване на лихвите над 3-годишния период.

11. Какво да правим при отказ на ЧСИ или съда да зачетат давността?

Дефинирането на давността в съдебната зала понякога е съпътствано от съдийски грешки или упорит отказ на съдебните изпълнители да прекратят перемпирало производство. В тези случаи разполагате със следните правни инструменти:

Обжалване на действията на ЧСИ (чл. 435 от ГПК): Макар и затворена за много хипотези, жалбата срещу действията на ЧСИ е приложима, ако той откаже да прекрати производството при наличие на изрично основание за това (настъпила перемпция);
Въззивно обжалване пред Окръжен съд: Ако районният съд неправилно е отхвърлил възражението ви за давност, имате право в 2-седмичен срок от връчване на решението да подадете въззивна жалба. В нея трябва подробно да развиете правните си доводи, подкрепени с актуална практика на ВКС;
Сигнал до Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) или Министерството на правосъдието: При явно незаконосъобразни действия от страна на ЧСИ (например изнудване, налагане на запор след доказано погасяване по давност или перемпция), писменият сигнал често води до дисциплинарна проверка и коригиране на поведението му.

Ако платя малка сума (например 5,11 €) по давностно задължение, губя ли правото на давност?

Да. Съгласно чл. 116, б. 'а' от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането. Всяко плащане (дори символично) се тълкува като конклудентно признаване на целия дълг. Срокът се нулира и започва да тече отначало.

Прилага ли се давността служебно от съда или ЧСИ?

Не. Член 120 от ЗЗД е категоричен: 'Давността не се прилага служебно.' Трябва изрично да направите възражение.

Каква е давността за сметки за ток, вода, парно и телефон?

Срокът е 3 години по чл. 111, б. 'в' от ЗЗД (периодични плащания), съобразно Тълкувателно решение № 3/2011 на ВКС.

Какво представлява перемпцията при ЧСИ?

Това е автоматично прекратяване на изпълнителното дело, ако взискателят не е поискал никакви изпълнителни действия в продължение на 2 години (чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК).

Има ли абсолютна давност за физически лица и каква е тя?

Да, въведена е с чл. 112 от ЗЗД и е 10 години, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо, с определени изключения (издръжка, непозволено увреждане и др.).

Спряна ли е давността, докато тече съдебното дело за дълга?

Да. Докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече (чл. 115, ал. 1, б. 'ж' от ЗЗД). Тя продължава едва след влизане в сила на решението.

Каква е давността за данъци към държавата или общината?

Данъците са публични вземания по ДОПК. Обикновената давност е 5 години (чл. 171, ал. 1 ДОПК), а абсолютната - 10 години (чл. 171, ал. 2 ДОПК).

Погасява ли се ипотеката или залогът, ако главното вземане е погасено по давност?

Да. Съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и допълнителните права, произтичащи от него (залози, ипотеки, поръчителства).

Свързани статии

Несъстоятелност на физически лица 2026 — 25 мин четене
Съдебен изпълнител: правомощия, обжалване и защита на длъжника — 30 мин четене
Мораторни лихви по ОЛП: Условия и процедура за изчисляване и приложимост — 35 мин четене