Задължителни медицински прегледи на служители — Наредба 3/1987

Задължителни медицински прегледи – щит за служителя и работодателя

В динамичната и често напрегната работна среда, здравето на служителите не е просто лична отговорност, а ключов елемент от корпоративната култура и законово задължение за всеки работодател. Задължителните предварителни и периодични медицински прегледи, макар и понякога възприемани като административна тежест, всъщност представляват основен стълб на трудовата медицина и безопасността на труда. Те са превантивен инструмент, който защитава както най-ценния актив на една компания – хората, така и самата компания от сериозни правни и финансови последици.

Основният нормативен акт, който урежда тази материя, е Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците. Въпреки своята „почтена“ възраст, тази наредба е многократно актуализирана и остава напълно действаща и към 2026 г., като поставя ясни правила за всички участници в трудовия процес. В материала Разглеждат се в дълбочина всеки аспект от тези прегледи – от правната рамка, през процедурата в последователен ред, до санкциите при неспазване.

Правна рамка: Кой закон и коя наредба регулират медицинските прегледи?

За да разберем напълно задълженията си, трябва да познаваме йерархията на нормативните актове, които ги регламентират. На върха стои Кодексът на труда, следван от специализирания Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и конкретизиращите наредби.

Основата: Кодекс на труда (КТ) и ЗЗБУТ

Кодексът на труда поставя основния принцип. В своя чл. 287 той задължава работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Това общо задължение се конкретизира в Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

„Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.“
– Кодекс на труда, чл. 287, ал. 1

ЗЗБУТ е законът, който пряко въвежда фигурата на предварителните и периодичните прегледи. Ключови тук са два текста:

• Чл. 19 от ЗЗБУТ регламентира предварителните медицински прегледи, които са задължителни за всички лица под 18 години, както и за работници и служители, чиято работа е свързана с опасност за тяхното или за здравето и безопасността на други лица.
• Чл. 20 от ЗЗБУТ урежда периодичните медицински прегледи, които целят проследяване на здравословното състояние на служителите и ранно откриване на изменения, свързани с условията на труд.

И двата текста категорично указват, че прегледите се провеждат за сметка на работодателя. Това е императивно законово изискване, което не може да бъде променяно чрез индивидуални или колективни трудови договори.

Конкретиката: Наредба № 3 от 1987 г.

Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците е подзаконовият акт, който детайлизира правилата. Тя определя:

• Кои точно професии и производства подлежат на задължителни прегледи (чрез своите приложения).
• Какви специалисти и изследвания трябва да включва всеки преглед в зависимост от рисковите фактори на работната среда (прах, шум, химични вещества, вибрации, неблагоприятен микроклимат и др.).
• Каква е честотата (периодичността) на прегледите – обикновено веднъж годишно, но при някои фактори може да е и по-често или по-рядко.
• Противопоказанията – здравословните състояния, при които дадено лице не може да бъде назначено или да продължи да изпълнява определена работа.

Специализирани наредби: Когато спецификата на работата го изисква

Освен Наредба № 3, съществуват и други, по-специфични наредби, които също въвеждат задължителни прегледи. Пример за такава е Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за работа с видеодисплеи. Според нейния чл. 11, работодателят е длъжен да осигури преглед на очите и зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, преди започване на работата, а впоследствие – веднъж на три години. Този преглед е част от общите задължения по БЗР и се явява допълнение към режима на Наредба № 3.

Друг важен акт е Наредба № 15 от 27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детски заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони. Тази наредба въвежда задължителната „лична здравна книжка“ и специфични изследвания, целящи опазване на общественото здраве.

Видове задължителни медицински прегледи: Предварителни vs. Периодични

Макар и целта им да е обща – опазване на здравето, предварителните и периодичните прегледи имат различна функция и се провеждат в различен момент от трудовата кариера на служителя.

Предварителни медицински прегледи (при постъпване)

Това е първият филтър, който трябва да премине всеки кандидат за работа, попадаща в обхвата на Наредба № 3.

Целта на предварителния преглед е двупосочна:

1. Да се установи дали здравословното състояние на кандидата му позволява да изпълнява конкретната длъжност, без това да представлява риск за неговото собствено здраве.
2. Да се прецени дали евентуални здравословни проблеми на кандидата не биха създали опасност за неговите колеги или за трети лица (напр. при професионални шофьори, оператори на машини, работещи в хранителната индустрия).

Кога са задължителни? Съгласно чл. 2 от Наредба № 3, на предварителен преглед подлежат:

• Всички лица, които постъпват на работа за първи път.
• Лица, които преминават на друга работа в същото или в друго предприятие, която е свързана с вредни фактори или изисква специфични здравословни качества.
• Всички работници и служители на възраст под 18 години.

В приложенията към наредбата са изброени десетки рискови фактори – от работа с олово и живак, през шум и вибрации, до работа на височина и умствено-психическо напрежение. Задача на работодателя, съвместно със Службата по трудова медицина (СТМ), е да определи за кои длъжности във фирмата този преглед е задължителен.

Резултатът от прегледа е медицинско заключение с извод „годен“ или „не е годен“ за съответната длъжност. При отрицателно заключение, работодателят няма право да сключи трудов договор с кандидата за тази позиция.

Периодични медицински прегледи

Ако предварителният преглед е „входният билет“, то периодичният е „редовният технически преглед“ на здравословното състояние на служителя в контекста на работата му.

Целта на периодичните прегледи е:

• Да се следи динамиката на здравето на служителите, изложени на рискови фактори.
• Да се открият в най-ранен стадий евентуални професионални заболявания.
• Да се оцени дали служителят продължава да е годен да изпълнява задълженията си без риск.
• Да се събере информация, която СТМ да анализира и да предложи мерки за подобряване на условията на труд.

Кой подлежи и колко често? На периодични прегледи подлежат всички служители, които заемат длъжности, изискващи предварителен преглед. Честотата се определя от Приложение № 2 към Наредба № 3 и зависи от конкретния вреден фактор. Например:

• Работа в среда с наднормен шум: преглед от УНГ специалист и аудиометрия – веднъж годишно.
• Работа с видеодисплеи: преглед от офталмолог – веднъж на 3 години (по Наредба №7/2005) или по-често при препоръка.
• Работа с определени химични канцерогени: веднъж на 6 месеца, включително специфични лабораторни изследвания.

Организацията на тези прегледи е изцяло задължение на работодателя, който трябва да изготви график, да информира служителите и да осигури провеждането им в работно време, доколкото е възможно.

Стъпка-по-стъпка: Процедурата по организиране на прегледите

Ефективното и законосъобразно провеждане на медицинските прегледи изисква ясен план и координация между работодателя, Службата по трудова медицина (СТМ) и избраното лечебно заведение. Процесът може да бъде разделен на няколко ключови стъпки.

Стъпка 1: Идентификация на подлежащите длъжности и служители

Всичко започва с оценката на риска на работните места, извършена от работодателя с помощта на неговата СТМ. Въз основа на тази оценка се изготвя списък на длъжностите, за които съществуват рискови фактори (физични, химични, биологични, психо-социални, ергономични), налагащи провеждане на задължителни прегледи.

Стъпка 2: Изготвяне на списъци от СТМ

Службата по трудова медицина, въз основа на оценката на риска и изискванията на Наредба № 3, изготвя и предлага на работодателя за утвърждаване:

• Списък на професиите и длъжностите, при които работещите подлежат на периодични медицински прегледи.
• Вида на медицинските специалисти, необходимите изследвания и честотата на прегледите за всяка от тези групи.

Тези списъци са основният документ, който легитимира цялата последваща процедура.

Стъпка 3: Избор на лечебно заведение и сключване на договор

Работодателят трябва да сключи договор с лечебно заведение, което има капацитета да извърши необходимите прегледи и изследвания. Това може да бъде медицински център, ДКЦ или болница. Важно е избраното заведение да може да осигури всички необходими специалисти (УНГ, офталмолог, невролог, кардиолог и др.) и лабораторна апаратура. Често СТМ предлага или директно работи с партньорски лечебни заведения.

Стъпка 4: Издаване на заповед и уведомяване на служителите

След като всичко е договорено, работодателят издава писмена заповед за провеждане на периодичните медицински прегледи. Заповедта трябва да съдържа:

• Правното основание (ЗЗБУТ, Наредба № 3).
• Имената на служителите, които подлежат на преглед.
• Мястото, където ще се проведат прегледите (адрес на лечебното заведение).
• График за явяване (дати, а понякога и часове).
• Указание, че разходите са за сметка на работодателя и че явяването е задължително.

Всеки служител трябва да бъде запознат със заповедта срещу подпис.

Стъпка 5: Провеждане на прегледите

В определените дни служителите посещават лечебното заведение. За предварителните прегледи, кандидатът за работа обикновено получава от работодателя „Карта за предварителен медицински преглед“, в която са описани длъжността и рисковите фактори. С тази карта той отива в лечебното заведение. При периодичните прегледи процесът е организиран групово по график.

Стъпка 6: Издаване на медицински заключения и обобщен анализ

За всеки прегледан служител лечебното заведение издава заключение относно годността му да изпълнява дадения вид работа. Тези заключения се оформят в лично здравно досие на работника, което се съхранява при работодателя. След приключване на прегледите за всички служители, лечебното заведение предоставя на СТМ и на работодателя обобщена информация за резултатите в анонимизиран вид.

Стъпка 7: Анализ от СТМ и препоръки

Това е финалната и една от най-важните стъпки. Службата по трудова медицина анализира обобщените данни от прегледите. На базата на този анализ СТМ:

• Прави оценка на връзката между здравословното състояние на служителите и условията на труд.
• Идентифицира групи служители, работещи при сходен риск.
• Дава конкретни препоръки на работодателя за превенция, рехабилитация и подобряване на работната среда.

Този заключителен анализ затваря цикъла и превръща медицинските прегледи от формално задължение в ефективен инструмент за управление на здравето и безопасността.

Необходими документи за работодателя и служителя

Правилната документация е ключова за доказване на изпълнението на задълженията при проверка от Главна инспекция по труда.

Документация на ниво работодател:

• Договор със Служба по трудова медицина (СТМ): Основополагащ документ, без който дейностите по БЗР са незаконосъобразни.
• Оценка на риска на работните места: Документът, който идентифицира опасностите и служи за основа на всички последващи мерки.
• Списъци на служителите, подлежащи на прегледи: Изготвени от СТМ и утвърдени от работодателя, те конкретизират обхвата на задължението.
• Договор с лечебно заведение: Доказва, че е осигурено изпълнението на прегледите.
• Заповед за провеждане на периодични медицински прегледи: Задължителен вътрешен акт, с който се уведомяват служителите.
• Лични здравни досиета на работниците: Съдържат картите за предварителни прегледи и заключенията от всички периодични прегледи. Трябва да се съхраняват при спазване на изискванията за защита на личните данни.
• Обобщен анализ от СТМ: Документът с крайните резултати и препоръки.
• Платежни документи: Фактури и платежни нареждания към СТМ и лечебното заведение, доказващи, че разходите са поети от работодателя.

Документи за служителя/кандидата:

• Карта за предварителен медицински преглед: Издава се от работодателя на кандидата за работа.
• Документ за самоличност: Лична карта.
• Лична здравна книжка: Задължителна за работещите в хранително-вкусовата промишленост, детски и здравни заведения и др. (съгласно Наредба № 15/2006).

Срокове и разходи: Кой плаща и колко? (Актуално към 2026 г.)

Както вече бе многократно подчертано, законът е категоричен: всички разходи, свързани със задължителните предварителни и периодични медицински прегледи, са за сметка на работодателя. Това включва както таксите на лечебното заведение за самите прегледи и изследвания, така и годишния абонамент към Службата по трудова медицина, която ги организира и анализира.

Цените варират значително в зависимост от лечебното заведение, града и най-вече от обхвата на необходимите прегледи и изследвания. По-долу представяме ориентировъчни цени в €, актуални към 2026 г., за да добиете представа за мащаба на разходите.

Вид преглед/Услуга	Ориентировъчна цена (€)	Забележка
Предварителен медицински преглед (базов)	25 - 40 €	Включва преглед от общопрактикуващ лекар и издаване на заключение.
Периодичен медицински преглед (базов пакет)	30 - 55 €	Включва интернист, ЕКГ, базови кръвни изследвания. Цената зависи от броя служители.
Консултация със специалист (допълнително)	20 - 40 € на специалист	Напр. офталмолог, невролог, УНГ, дерматолог, според рисковите фактори.
Специфично изследване	15 - 50 € на изследване	Напр. аудиометрия (за шум), спирометрия (за прах), рентгенова снимка и др.
Годишен абонамент за Служба по трудова медицина	15 - 30 € на служител годишно	Цената зависи силно от общия брой служители и рисковия профил на фирмата.
Издаване на лична здравна книжка (първоначално)	10 - 15 €	Заверява се след специфични прегледи и изследвания.

*Посочените цени са ориентировъчни към 2026 г. и могат да варират. Те не представляват оферта.

Санкции и рискове при неизпълнение на задълженията

Пренебрегването на задълженията по Наредба № 3 не е просто административен пропуск – то може да доведе до сериозни финансови санкции и други неблагоприятни последици за работодателя. Контролният орган, който следи за спазването на трудовото законодателство, включително и на правилата за медицинските прегледи, е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ).

Финансови санкции

При проверка инспекторите на ГИТ могат да установят различни нарушения – липса на предварителни прегледи за новопостъпили, непроведени периодични прегледи, липса на договор със СТМ, непълна документация и др. Санкциите са предвидени в Кодекса на труда.

„Работодател, който не изпълни задълженията си, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 750 до 7,500 евро, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 500 до 5,000 евро.“
– Кодекс на труда, чл. 414, ал. 3 (сумите са преизчислени от BGN към € при курс 1 € = 1.95583 BGN)

Санкцията може да бъде наложена за всяко отделно нарушение. Например, ако 10 служители са пропуснали периодичния си преглед, инспекцията може да приеме това за 10 отделни нарушения и да наложи санкция, чийто размер да се доближи до максималния.

Други рискове за работодателя

• Трудова злополука: Ако служител, чието здравословно състояние не е било проверено, претърпи злополука, свързана със здравето му (напр. епилептичен припадък при работа с машина, инфаркт при тежък физически труд), отговорността на работодателя е значително по-голяма. Това може да доведе до по-високи обезщетения и дори до наказателна отговорност за длъжностните лица.
• Професионално заболяване: Липсата на периодични прегледи пречи на ранното диагностициране на професионални болести. Това не само вреди на служителя, но и излага работодателя на бъдещи искове за обезщетения.
• Репутационни щети: Информацията за наложени санкции от ГИТ е публична. Една компания, която не се грижи за здравето на служителите си, трудно може да бъде привлекателен работодател.

Практически насоки

Съвет 1: Службата по трудова медицина е ваш партньор, а не формалност.

Много работодатели гледат на договора със СТМ като на „данък“, който трябва да платят. Това е грешен подход. Изберете СТМ, която е проактивна, комуникира редовно с вас, извършва реални посещения на работните места и дава смислени препоръки. Една добра СТМ ще ви спести много повече пари от глоби и обезщетения, отколкото струва нейният абонамент.

Съвет 2: Документирайте абсолютно всичко.

При проверка от ИА ГИТ важат само документите. Устните обяснения нямат тежест. Пазете всичко: заповеди със съответните подписи, списъци, договори, протоколи, фактури, заключения от прегледи, обобщени анализи. Създайте си папка (физическа или дигитална) „Трудова медицина“ и я поддържайте изрядна.

Съвет 3: Предварителният преглед се прави преди сключване на договора.

Често срещана грешка е кандидатът да бъде назначен, а след това изпратен на преглед. Това е незаконосъобразно. Процедурата е: 1. Одобрение на кандидата; 2. Изпращане на предварителен преглед; 3. При положително заключение – сключване на трудов договор; 4. Уведомление до НАП. Никога не допускайте служител на работното място, преди да имате черно на бяло заключение „годен“.

Съвет 4: Разграничете задължителните прегледи от пакетите за допълнително здравно осигуряване (ДЗО).

Много компании предлагат ДЗО като социална придобивка. Това е чудесно, но профилактичните прегледи по линия на ДЗО не заместват задължителните прегледи по Наредба № 3. Последните имат специфична цел – оценка на годността за работа спрямо конкретни рискови фактори, и трябва да бъдат документирани по установения ред.

Съвет 5: Актуализирайте списъците на подлежащите на преглед ежегодно.

Фирмата се развива, създават се нови длъжности, въвеждат се нови технологии или материали. Това може да промени рисковия профил. Поне веднъж годишно, заедно с вашата СТМ, преглеждайте и актуализирайте списъка с длъжностите, подлежащи на преглед.

Често задавани въпроси (FAQ)