Биологичното земеделие не е просто метод за производство на храни, а цялостна философия, насочена към опазване на околната среда, биоразнообразието и здравето на потребителите. То се основава на принципите на устойчивото развитие, като избягва използването на синтетични пестициди, изкуствени торове, генно модифицирани организми (ГМО) и хормони. В контекста на Европейския съюз и в частност на Република България, биологичното земеделие е строго регулирано от нормативни актове, които целят гарантиране на качеството и автентичността на произвежданите продукти. Процесът на преход към биологично производство и последващата сертификация са ключови етапи за всеки земеделски производител, който желае да се присъедини към тази ниша.

В глобален мащаб търсенето на биологични продукти непрекъснато нараства, обусловено от повишената информираност на потребителите относно ползите за здравето и околната среда. Това създава нови възможности за българските земеделски стопани, но също така налага стриктно спазване на регулациите. Целта на сертификацията не е само формално изпълнение на изисквания, а гарантиране на автентичността на продукта през целия производствен процес – от почвата до трапезата. Преходният период, заложен в законодателството, е инструмент, който позволява на земеделските стопани постепенно да адаптират своите практики към биологичните стандарти, като същевременно осигурява механизъм за контрол и проследяемост на производствения процес.

Подробният анализ на законодателството, включително Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, както и българските нормативни актове, като Закона за биологичното производство и подзаконовите актове към него, е от съществено значение. Статията ще обърне специално внимание на ролята на контролните органи и на Министерството на земеделието и храните като основни институции, отговорни за регулирането и надзора в сектора. Разгледани ще бъдат и практическите аспекти при попълването на документи, избора на контролен орган и справянето с предизвикателствата по време на преходния период, за да се осигури максимална яснота и приложимост на информацията за всеки заинтересован земеделски производител.

Правна рамка

Правната рамка, регулираща биологичното производство и етикетирането на биологични продукти в Република България, е комплексна и включва европейско и национално законодателство. Тя осигурява прозрачност, контрол и доверие в биосектора, като гарантира спазването на високи стандарти за качество и устойчивост.

Европейско законодателство

Основният нормативен акт на европейско ниво е Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета. Този регламент е в сила от 1 януари 2022 г. и заменя предишното законодателство, като въвежда редица промени и затяга изискванията за биологичното производство. Той е пряко приложим във всички държави членки, включително България, и не се нуждае от допълнително транспониране в националното законодателство, освен в частите, които допускат национални решения.

Регламент (ЕС) 2018/848 обхваща следните ключови аспекти:

  • Дефиниции за биологично производство и свързани термини.
  • Цели и принципи на биологичното производство (чл. 3-4), включително устойчиво използване на природни ресурси, високи стандарти за хуманно отношение към животните, висок стандарт на качество на продуктите.
  • Правила за биологично производство, включително за растителна продукция (Приложение II, част I), животновъдство (Приложение II, част II), аквакултура, преработени храни и фуражи (Приложение II, част IV-V).
  • Правила за преходния период (чл. 10 и Приложение II, част I).
  • Система за контрол, включваща изисквания към контролните органи и контролните служби (чл. 38-42).
  • Правила за етикетиране (чл. 30-33), включително задължителното европейско лого за биологично производство.
  • Правила за внос на биологични продукти от трети страни (чл. 45-56).

Допълнителни вторични актове на европейско ниво конкретизират разпоредбите на основния регламент:

  • Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/279 на Комисията от 22 февруари 2021 година за определяне на подробни правила по отношение на правилата за производство за биологични продукти съгласно Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета.
  • Делегиран регламент (ЕС) 2021/1698 на Комисията от 13 юли 2021 година за допълване на Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на процедурата за признаване на контролни органи и контролни служби, компетентни да извършват проверки и сертификация на биологични продукти в трети държави, и по отношение на правилата за техния надзор и контрол, както и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1235/2008 на Комисията.
  • Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1165 на Комисията от 15 юли 2021 година за разрешаване на някои продукти и вещества за употреба в биологичното производство и за съставяне на техните списъци.

Национално законодателство

В Република България основният национален нормативен акт е Законът за биологичното производство (ЗБП), приет на 16 май 2019 г., и обнародван в Държавен вестник, бр. 39 от 2019 г. Този закон урежда основните обществени отношения във връзка с биологичното производство, официалния контрол и етикетирането на биологични продукти в страната. Той е пряко свързан и е в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/848, като въвежда допълнителни разпоредби, необходими за прилагането на европейското законодателство в национален контекст.

Ключови разпоредби на ЗБП:

  • Чл. 2: Предмет на закона е уреждането на производството, преработката, вноса, износа, опаковането, съхранението, предлагането на пазара и официалния контрол на биологични продукти.
  • Чл. 3: Дефинира компетентния орган – Министърът на земеделието и храните или оправомощени от него длъжностни лица.
  • Чл. 4: Изискване за регистрация на оператори, осъществяващи биологично производство, контрол и търговия, която се извършва в Министерство на земеделието и храните.
  • Чл. 9-11: Уреждат се правилата за избор и дейност на контролните органи, като се определят изисквания за тяхната акредитация и надзор. Контролните органи извършват проверки и сертификация на операторите.
  • Чл. 12-14: Уреждат се процедурите за извършване на официален контрол от страна на компетентния орган (Министерство на земеделието и храните) върху дейността на контролните органи и самите оператори.
  • Чл. 20-22: Определят се правилата за етикетиране на биологични продукти, включително задължителното използване на европейското лого и указване на кодовия номер на контролния орган.
  • Чл. 25-27: Регулират се административно-наказателните разпоредби в случай на нарушения.

Освен ЗБП, ключова роля играят и подзаконовите нормативни актове, които конкретизират неговите разпоредби:

  • Наредба № 1 от 28 януари 2020 г. за прилагане на правилата за биологично производство (обн. ДВ. бр.9 от 4 февруари 2020 г., изм. и доп. ДВ. бр.82 от 25.09.2020 г., изм. и доп. ДВ. бр.74 от 03.09.2021 г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 15.11.2023 г.): Тази наредба регламентира конкретни правила за производството, преработката, съхранението, вноса и износа на биологични продукти, като детайлизира изискванията на европейските регламенти. Тя урежда и процедурата по регистрация на оператори, както и изискванията към тях по време на преходния период. (чл. 3, ал. 2, т. 1)
  • Наредба № 2 от 28 януари 2020 г. за извършване на официален контрол на биологичното производство (обн. ДВ. бр.9 от 4 февруари 2020 г., изм. и доп. ДВ. бр.82 от 25.09.2020 г., изм. и доп. ДВ. бр.74 от 03.09.2021 г.): Определя реда и условията за осъществяване на официалния контрол от страна на Министерството на земеделието и храните върху дейността на контролните органи и самите оператори.

Всички тези нормативни актове образуват единна система, която осигурява всеобхватен контрол и регулация на сектора на биологичното производство в България, в пълно съответствие с европейските стандарти.

Процедура от подаването до решението

Процедурата за преминаване към биологично земеделие и последваща сертификация е многостъпкова и изисква стриктно спазване на нормативните изисквания. Тя включва регистрация като оператор, сключване на договор с контролен орган, преминаване през преходен период и успешна сертификация.

Стъпка 1: Информиране и запознаване със законодателството

Преди предприемането на каквито и да е действия, потенциалният биологичен земеделски производител следва детайлно да се запознае с актуалната европейска и национална правна рамка, уреждаща биологичното производство. Това включва Регламент (ЕС) 2018/848, Закона за биологично производство (ЗБП) и подзаконовите актове към него, като Наредба № 1 от 2020 г. за прилагане на правилата за биологично производство и Наредба № 2 от 2020 г. за извършване на официален контрол на биологичното производство.

Цел: Разбиране на основните принципи, изисквания за производство, преходен период, етикетиране и контрол, както и правата и задълженията на операторите.

Стъпка 2: Избор на контролен орган/служба

Всеки оператор, който желае да произвежда, преработва или търгува с биологични продукти, е длъжен да сключи договор за контрол и сертификация с един от одобрените контролни органи или контролни служби. Списъкът на одобрените контролни органи се публикува и актуализира на официалния уебсайт на Министерството на земеделието и храните.

Дейност: Операторът избира контролен орган, с който да работи, въз основа на предлаганите от него условия, тарифи, възможности за комуникация и опит в съответния сектор (растениевъдство, животновъдство, преработка и т.н.).

Правно основание: Чл. 9, ал. 1 от Закона за биологичното производство (ЗБП) гласи: „Проверката и сертификацията на операторите, извършващи дейности по биологично производство, се осъществява от контролен орган или контролна служба, които са получили разрешение за тази дейност от министъра на земеделието и храните.“

Стъпка 3: Сключване на договор с контролен орган и регистрация в Министерството на земеделието и храните

След избора на контролен орган, операторът сключва писмен договор с него за контрол и сертификация. Този договор е задължителен и регламентира взаимоотношенията между страните, обхвата на дейностите, които ще бъдат контролирани, и таксите за контрол.

След сключване на договора, операторът подава Заявление за регистрация като оператор в Дирекция „Растениевъдство и биологично производство“ на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Това заявление трябва да бъде придружено от необходимите документи, съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 28 януари 2020 г.

Срок: Заявлението се подава ежегодно до 15 декември за следващата календарна година, съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 2020 г. За новорегистрирани оператори и за оператори, които променят обхват на дейност, срокът е един месец преди започване на дейността или промяната. Операторите, които регистрират нови площи или нови животни, декларират това пред контролния орган в срок до 30 дни от възникване на промяната, който от своя страна информира МЗХ.

Правно основание:

  • Чл. 4, ал. 1 от ЗБП: „Лицата, които извършват дейности по биологично производство, преработка или търговия с биологични продукти, подлежат на регистрация в Министерството на земеделието и храните.“
  • Чл. 6 от Наредба № 1 от 28 януари 2020 г.: Определя изискванията и сроковете за подаване на заявление за регистрация.

Стъпка 4: Начало на преходния период

Преходният период е ключов етап, през който земеделският производител прилага биологични методи на производство, но продуктите му все още не могат да бъдат етикетирани като „биологични“. Този период е необходим за възстановяване на естественото плодородие на почвата и за изчистване на остатъци от предишни конвенционални практики.

Начало: Преходният период започва от датата, на която операторът е уведомил контролния орган за своето намерение, и подлежи на контрол, съгласно чл. 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/848. Тази дата обикновено съвпада с датата на сключване на договора с контролния орган.

Продължителност:

  • За едногодишни култури: най-малко 24 месеца преди сеитба или засаждане, или в случай на ливади и многогодишни фуражни култури, най-малко 24 месеца преди използването им като фураж, съгласно Приложение II, част I, т. 1.2.1., буква а) от Регламент (ЕС) 2018/848.
  • За трайни насаждения: най-малко 36 месеца преди първата реколта от биологични продукти, съгласно Приложение II, част I, т. 1.2.1., буква б) от Регламент (ЕС) 2018/848.
  • За животновъдство: Сроковете варират в зависимост от вида животно и продукцията (мляко, месо, яйца), съгласно Приложение II, част II, т. 1.5.1 от Регламент (ЕС) 2018/848. Например, за крави за производство на мляко периодът е 6 месеца.

Действия по време на преходния период: Операторът трябва да спазва всички правила и изисквания за биологично производство, да води точна документация за всички дейности, да поддържа парцелите чисти от забранени химически вещества и да осигурява хуманно отношение към животните, ако приложението е в животновъдството. Контролният орган извършва редовни проверки.

Стъпка 5: Проверки от контролния орган

По време на преходния период и след неговото приключване, контролният орган извършва редовни проверки на място, за да установи спазването на правилата за биологично производство.

Видове проверки:

  • Първоначална проверка: Извършва се след сключване на договора и регистрация, за да се оцени състоянието на стопанството и да се дадат указания за преходния период.
  • Годишни проверки: Провеждат се най-малко веднъж годишно, а за някои оператори и допълнителни проверки без предизвестие, за да се установи съответствието с правилата на биологичното производство.
  • Контролни проверки: Могат да бъдат извършвани по всяко време при съмнения за нарушения или като част от рутинния контрол.

По време на проверките се проверяват земеделските практики, документацията, проследимостта на продуктите, произходът на семената/посадъчния материал, използваните торове и препарати, хуманното отношение към животните, съхранението и етикетирането.

Правно основание: Чл. 38 от Регламент (ЕС) 2018/848 и чл. 10 от ЗБП уреждат правомощията и задълженията на контролните органи.

Стъпка 6: Сертификация

След успешно завършване на преходния период и при доказано спазване на всички изисквания на биологичното производство, контролният орган издава сертификат за биологично производство.

Процес: След последната проверка, при която не са установени съществени несъответствия, контролният орган изготвя доклад и взема решение за сертифициране. При положително решение се издава сертификат.

Валидност: Сертификатът е валиден за определен период, обикновено една година, след което подлежи на подновяване при извършване на годишни проверки. Той удостоверява, че продуктите, посочени в него, са произведени в съответствие с правилата на биологичното производство.

Правно основание: Чл. 9, ал. 2 от ЗБП предвижда, че контролният орган издава документ за съответствие (сертификат) на оператора, когато дейността му съответства на изискванията на регламентите относно биологичното производство.

Стъпка 7: Поддържане на сертификацията и контрол

След получаване на сертификат, операторът трябва да продължи да спазва всички правила за биологично производство. Контролният орган продължава да извършва годишни проверки, за да гарантира, че стандартите се поддържат. При установяване на несъответствия, контролният орган може да наложи санкции, включително временно или окончателно спиране на сертификата.

Дейност: Водене на прецизна документация за всички дейности, използване само на разрешени вещества, спазване на сеитбообръщения, хуманно отношение към животните, правилно етикетиране и съхранение на продуктите. Ежегодно подаване на заявление за регистрация/пререгистрация в МЗХ.

Стриктното спазване на тези стъпки е гаранция за успешното функциониране на всеки биологичен земеделски производител в България.

Необходими документи

За да започне и преминава през процеса на сертификация за биологично производство, операторът трябва да подготви и представи набор от документи. Тези документи са изключително важни за доказване на съответствието с нормативните изисквания и за осигуряване на проследимост на производствения процес.

Документи за първоначална регистрация в МЗХ и сключване на договор с контролен орган:

Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 28 януари 2020 г. за прилагане на правилата за биологично производство, заявлението за реєстрация се подава по образец до министъра на земеделието и храните или оправомощени от него длъжностни лица и към него се прилагат следните документи:

  1. Проект на договор за контрол и сертификация, сключен с контролен орган/служба. Този документ е свидетелство за избрания контролен орган и готовността за започване на процеса. В договора се дефинират обхватът на дейността, която ще бъде контролирана, сроковете и задълженията на двете страни.
  2. Копие на регистрация по ф. ДДС, ако операторът е регистриран. Изисква се за идентифициране на правния статут на оператора.
  3. Данни за идентификация на оператора:
    • За физически лица: ЕГН, постоянен адрес, служебен телефон и електронен адрес.
    • За еднолични търговци (ЕТ): фирма, ЕИК, седалище и адрес на управление, служебен телефон и електронен адрес.
    • За юридически лица: наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, служебен телефон и електронен адрес.
    Тези данни са необходими за административна идентификация и комуникация.
  4. Географски координати на обекта/площите, в които ще се извършва дейността. Важно за локализиране на производствените обекти и контролните дейности.
  5. Копие на документ за собственост или ползване (напр. нотариален акт, договор за аренда/наем, договор за ползване) на земеделската земя, животновъдните сгради, складовите помещения или други обекти, свързани с биологичното производство. Доказва правното основание за ползване на обектите.
  6. Списък на културите, които ще се отглеждат, и площите в декари, на които ще се развива биологичното производство. Този списък трябва да е точен и да отразява планираната дейност.
  7. При животновъдство:
    • Списък на броя и категориите животни.
    • Копие на ветеринарно-медицински паспорт на животновъдния обект или друг документ, удостоверяващ регистрацията му.
    Доказва наличието и законността на животновъдните практики.
  8. При пчеларство:
    • Списък на броя на пчелните семейства.
    • Регистрационен номер на пчелина.
    Осигурява информация за мащаба на пчеларската дейност.
  9. При аквакултура:
    • Списък на вида и броя на водните организми.
    • Регистрационен номер на аквакултурния обект.
    Определя обхвата на дейността по аквакултура.
  10. При преработка: Продуктова листа на биологичните продукти, които ще се преработват и/или произвеждат. Това дава представа за крайните продукти.
  11. Декларация, че операторът не е прекратявал договор за контрол и сертификация с друг контролен орган/служба през последните две години, без да е издаден сертификат за биологично производство. (Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 13 от Наредба № 1 от 2020 г.). Тази декларация има за цел да предотврати "търсене на по-лесен контрол".
  12. Декларация за съответствие с правилата за биологично производство (по образец на контролния орган). Документ, подписан от оператора, с който той официално заявява, че ще спазва всички изисквания на биологичното земеделие.
  13. Други документи, изисквани от контролния орган, които могат да включват:
    • Система за проследяване (ако е приложимо).
    • Описание на производствените процеси.
    • Данни за използвани входни суровини.
    Тези документи целят да осигурят пълна информация за спецификата на дейността.

Важна забележка: Всички документи трябва да бъдат актуални и представени във вид, изискван от нормативната уредба и от контролния орган. Копията на документите трябва да бъдат заверени от оператора с думите „Вярно с оригинала“ и подпис.

Документи, които се водят и поддържат по време на преходния период и след сертификация:

За осигуряване на непрекъснат контрол и проследимост, операторът е длъжен да води и съхранява систематична документация относно всички аспекти на своята дейност. Тази документация е предмет на проверки от контролния орган.

  1. Дневник на земеделска дейност/Животновъден дневник. В него се описват всички дейности (сеитба, засаждане, реколтиране, торене, растителна защита, хранене на животни, лечебни процедури, добиви и др.) с дати, количества, използвани продукти и обекти.
  2. Книги за входящи и изходящи продукти. Записват се всички закупени суровини (семена, торове, фуражи, животни) и всички продадени биологични продукти, включително дати, количества, доставчици/купувачи и номера на партиди.
  3. Фактури, приемо-предавателни протоколи и други търговски документи, свързани със закупуване на суровини и продажба на готови продукти.
  4. Документи за произход на семена/посадъчен материал. Доказателство за използване на биологичен или третиран по разрешен начин материал.
  5. Анализни протоколи (почвени проби, листни анализи, анализи на вода и др.), ако са изискани от контролния орган или са извършени по инициатива на оператора.
  6. Сертификати за биологичен произход на закупени суровини (фуражи, семена, торове и пр.).
  7. Документи, свързани с хуманно отношение към животните, ветеринарни дневници, протоколи от ветеринарни прегледи, записи на лечебни процедури и карантинни периоди.
  8. Документи, удостоверяващи произхода на животните и спазване на правилата за биологично животновъдство.

Воденето на точна и пълна документация е не само законово задължение, но и основен инструмент за управление на стопанството и за предотвратяване на несъответствия по време на контролните проверки. При непълна или невярна документация, контролният орган може да откаже или да отнеме сертификата за биологично производство.

Срокове и такси

Процесът на преход и сертификация в биологичното земеделие е свързан с определени срокове, които трябва да бъдат стриктно спазвани, и такси, които операторът заплаща на контролния орган за извършваните услуги. Разбирането на тези аспекти е важно за ефективното планиране на дейността.

Срокове

Сроковете в биологичното производство са регламентирани както на европейско, така и на национално ниво. Те обхващат различни етапи – от подаване на документи до продължителността на преходния период.

  1. Подаване на заявление за регистрация в МЗХ:
    • Ежегодно до 15 декември за следващата календарна година, съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 28 януари 2020 г.
    • За новорегистрирани оператори и за оператори, които променят обхват на дейност – един месец преди започване на дейността или промяната.
    • За регистриране на нови площи или нови животни – в срок до 30 дни от възникване на промяната, като се декларира пред контролния орган, който от своя страна информира МЗХ.
  2. Преходен период (съгласно Приложение II, част I, т. 1.2.1 от Регламент (ЕС) 2018/848):
    • За едногодишни култури: най-малко 24 месеца преди сеитба или засаждане.
    • За трайни насаждения: най-малко 36 месеца преди първата реколта от биологични продукти.
    • За ливади и многогодишни фуражни култури: най-малко 24 месеца преди използването им като фураж.
    • За животновъдство (съгласно Приложение II, част II, т. 1.5.1 от Регламент (ЕС) 2018/848):
      • Крави и биволици (за мляко): 6 месеца.
      • Дребни преживни животни (овце, кози за мляко): 6 месеца.
      • Кокошки носачки: 6 седмици.
      • Пчели: 1 година.
      • Птици за месо (пилета, пуйки, патици, гъски): от 10 дни за пилета, до 12 седмици за гъски.

    Началото на преходния период се определя от датата, на която операторът е уведомил контролния орган за своето намерение, съгласно чл. 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/848.

  3. Издаване на сертификат:
    • След успешно приключване на преходния период и извършване на всички необходими проверки, контролният орган издава сертификат за биологично производство. Срокът за издаване на сертификат обикновено е в рамките на 30 работни дни след приключване на проверката и установяване на пълно съответствие.
  4. Валидност на сертификата:
    • Обикновено сертификатът е валиден за една година и подлежи на подновяване след годишна проверка.
  5. Съхранение на документи:
    • Операторите са длъжни да съхраняват всички записи и документи, свързани с биологичното производство, за период от най-малко 5 години, съгласно чл. 36, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/848.

Такси за контрол и сертификация

Таксите за контрол и сертификация се определят от всеки акредитиран контролен орган индивидуално, съгласно неговата ценова политика. Тези такси покриват разходите за извършване на проверките, изготвяне на доклади, издаване на сертификати и други административни дейности. Важно е операторът да избере контролен орган, чиито тарифи са прозрачни и съобразени с обема и спецификата на дейността му.

Основни компоненти на таксите:

  • Годишна абонаментна такса: Фиксирана такса, която се заплаща ежегодно за поддържане на договора за контрол и сертификация.
  • Такса за проверка на място: Обикновено се базира на времето, прекарано от инспектора на обекта, и/или на броя на инспекторите. Може да включва пътни разходи и дневни.
  • Такса за лабораторен анализ: При необходимост от вземане на проби за лабораторен анализ (на почва, растения, продукти, фуражи и др.), разходите за тези анализи обикновено се поемат от оператора.
  • Такса за издаване на сертификат/документ за съответствие: Еднократна такса при издаване или подновяване на сертификата.
  • Такси за допълнителни проверки: Ако се налагат допълнителни проверки поради несъответствия или разширение на дейността.

Примерна структура на таксите за 2026 г. (таблица)

Моля, имайте предвид, че това е примерна таблица и действителните такси могат да варират значително между различните контролни органи и в зависимост от обхвата и вида на дейността.

Вид такса Описание Приблизителна сума (евро) Честота на плащане
Годишна абонаментна такса Покрива административни разходи и поддържане на договора. От 300 до 767 € Ежегодно
Такса за проверка на място (растениевъдство) Базирана на броя декари и времето за инспекция. От 500 до 1 023 € (за до 100 дка), плюс 2-2,56 €/дка над 100 дка Ежегодно (след всяка проверка)
Такса за проверка на място (животновъдство) Базирана на брой животни/категории и времето за инспекция. От 600 до 1 278 € (за до 50 ЖЕ), плюс 10-15,34 €/ЖЕ над 50 ЖЕ Ежегодно (след всяка проверка)
Такса за преработка Базирана на обема на преработка и сложността. От 800 до 1 534 € Ежегодно (след всяка проверка)
Такса за лабораторен анализ Според броя и вида на пробите и изследванията. От 50 до 153 € на проба (според анализа) При необходимост
Такса за издаване/поднови сертификат Такса за административно издаване на документа. От 50 до 102 € Ежегодно
Такса за допълнителна проверка При извънредни проверки или установяване на нарушения. От 200 до 511 € При необходимост

Препоръчва се операторите да се свържат с няколко контролни органа, да поискат конкретни оферти и да направят сравнение, преди да сключат договор. Важно е да се изясни какво точно включва всяка такса и дали има скрити разходи.

Спазването на сроковете и разбирането на финансовите ангажименти са ключови за правилното протичане на процеса на сертификация и успешното развитие на биологичното стопанство.

Практически казуси

Разбирането на процеса на биологично производство и сертификация чрез конкретни казуси може значително да улесни бъдещите оператори. Долупосочените казуси илюстрират често срещани ситуации и предизвикателства, както и начините за тяхното разрешаване в съответствие с действащото законодателство към 2026 година.

Казус 1: Преход към биологично производство на смесено стопанство

Описание: Г-н Георгиев притежава земеделско стопанство от 300 дка, от които 200 дка са засети с царевица за зърно (конвенционално производство) и 100 дка с пшеница (конвенционално производство). Той има и малка кравеферма с 20 млечни крави. Г-н Георгиев решава да премине изцяло към биологично производство.

Предизвикателства и решения:

  1. Преходен период за площите:
    • Царевица и пшеница: Тъй като са едногодишни култури, преходният период е 24 месеца преди сеитба или засаждане, съгласно Приложение II, част I, т. 1.2.1., буква а) от Регламент (ЕС) 2018/848. Ако г-н Георгиев подаде заявление през есента на 2025 г. за започване на контролиран период, първата биологична реколта от царевица и пшеница би могла да бъде през 2028 г. (ако през 2026 и 2027 г. спазва биологични практики).
    • Ливади/пасища: Ако има пасища, които ще се използват за хранене на животните, тяхното преминаване към биологично производство изисква 24 месеца преди първото им използване като фураж.
  2. Документация и разделение: Г-н Георгиев трябва да води стриктна документация за всички дейности по време на преходния период – дати на обработки, използвани вещества (само разрешени), сеитбообращения, движение на животни. Ако е решил да работи паралелно с конвенционално земеделие за тези 2 години в същите парцели (което е забранено за един и същи парцел), трябва да осигури пълно разделение на продукцията и да води изключително прецизна документация за всяка партида, съгласно чл. 10, пар. 5 от Регламент (ЕС) 2018/848.

    Извод: За смесени стопанства е важно да се синхронизират преходните периоди за различните видове производство и да се осигури съответствие с всички правила от самото начало на контролния период.

Казус 2: Поддържане на биологичен статус при разширяване на дейността

Описание: Г-жа Иванова успешно отглежда биологични домати от 5 години на 50 дка. През 2026 г. тя решава да наеме още 30 дка земеделска земя в съседство, която досега е била обработвана конвенционално, с цел разширяване на биологичното си производство.

Предизвикателства и решения:

  1. Преходен период за новите площи:
    • Новонаетите 30 дка ще трябва да преминат през собствен преходен период от 24 месеца преди сеитбата на домати, съгласно Приложение II, част I, т. 1.2.1., буква а) от Регламент (ЕС) 2018/848. През този период Г-жа Иванова трябва да прилага биологични методи на земеделие върху тези площи, но продукцията от тях няма да може да се етикетира като биологична.
  2. Уведомяване на контролния орган и МЗХ:
    • Г-жа Иванова е задължена да уведоми своя контролен орган за разширяването на площите и наетата земя в срок от 30 дни от възникване на промяната, съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 2020 г. Контролният орган от своя страна ще уведоми МЗХ.
    • Неспазването на този срок може да доведе до забавяне на започването на преходния период за новите площи или до санкции.
  3. Разделение на продукцията:
    • Ако Г-жа Иванова реши да отглежда домати на новите площи преди изтичането на преходния период, тя трябва да осигури ясно и физическо разделение между биологичната и преходната продукция (не е позволено отглеждане на една и съща култура едновременно на биологични и в преход земи), както и стриктна документация, за да се избегне смесване или замърсяване, съгласно чл. 10, пар. 5 от Регламент (ЕС) 2018/848. По-скоро би следвало да отглежда различна, небологична култура в преходния период.
  4. Актуализация на плана за биологично производство:
    • Г-жа Иванова трябва да актуализира своя план за биологично производство, включвайки новите площи, сеитбообращенията за тях и всички специфични практики. Този план се предоставя на контролния орган.

Извод: Разширяването на биологичното стопанство изисква стриктно спазване на процедурите за уведомяване и преходния период за новопридобитите активи, за да се запази целостта на биологичната сертификация. Продуктите от преходни площи могат да бъдат етикетирани като „продукти в преход към биологично земеделие“ само при определени условия, а не като „биологични“.

Казус 3: Несъответствие при употреба на забранени вещества

Описание: Г-н Петров е сертифициран биологичен производител на череши. По време на рутинна проверка, инспектор от контролния орган установява наличие на синтетичен пестицид в листна проба от черешова градина, за която Г-н Петров твърди, че не е прилагал такова вещество.

Предизвикателства и решения:

  1. Установяване на несъответствие:
    • Наличието на забранено вещество, дори и неволно (напр. от съседно конвенционално стопанство, дрейф на препарати), представлява несъответствие с правилата за биологично производство, съгласно чл. 28 от Регламент (ЕС) 2018/848.
  2. Действия на контролния орган:
    • Контролният орган ще вземе допълнителни проби за потвърждение. При потвърждение на наличието на забранено вещество, той ще започне разследване за причините.
    • Отговорност на оператора е да докаже, че несъответствието не произтича от негови действия или небрежност.
    • Продуктите от засегнатата партида или цялата площ могат да бъдат декласифицирани като небиологични. Ако е засегната сериозна част от стопанството, може да се отнеме и сертификатът.
  3. Последици за оператора:
    • Съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за биологичното производство, при установяване на нарушения, контролният орган може временно или окончателно да изключи оператора от биологичното производство, или да наложи други административни мерки.
    • В случаи на доказване на умишлено използване на забранени вещества, може да се наложат сериозни финансови санкции, съгласно чл. 25 от ЗБП, като сумите достигат от 5000 до 7 669 € за първо нарушение и от 10000 до 15 339 € при повторно нарушение. Продукцията се декласифицира напълно.
    • Дори и при неволно замърсяване, операторът може да загуби биологичния статус на засегнатата продукция, като се наложи нов преходен период за възстановяване на статуса, или да се наложи да се въведат буферни зони за предотвратяване на бъдещи замърсявания, както е предвидено в Приложение II, част I, т. 2.1.2 от Регламент (ЕС) 2018/848.
  4. Предотвратяване:
    • Редовен мониторинг на почвата и растенията, изграждане на буферни зони, добра комуникация със съседни конвенционални фермери, стриктно спазване на правилата за съхранение на веществата и използване само на разрешени продукти.

Извод: Дори и неволно замърсяване може да има сериозни последици за биологичния оператор. Крайно важно е превантивното действие и способността да се докаже липса на умисъл или небрежност, както и да се предприемат корективни мерки.

Санкции и глоби

Нарушаването на правилата за биологично производство и етикетиране подлежи на строги санкции, целящи да гарантират доверието в биологичните продукти и да предпазят потребителите от измами. Санкциите са уредени както в европейското, така и в националното законодателство, като в България са детайлизирани в Закона за биологичното производство (ЗБП).

Основни видове нарушения и правни разпоредби

Санкциите могат да бъдат налагани от компетентните органи (Министерството на земеделието и храните или определени от него длъжностни лица) и от контролните органи/служби.

Според Регламент (ЕС) 2018/848:

  • Чл. 28, параграф 1: Когато даден оператор възнамерява да произвежда продукти в съответствие с правилата на Регламента, но са налице продукти или вещества, чиято употреба не е разрешена, тези продукти или вещества трябва да бъдат изолирани, и за тях трябва да се водят отчетни записи.
  • Чл. 41: Държавите членки определят правила относно санкциите, приложими в случай на нарушения на регламента, и предприемат всички мерки, необходими за гарантирането на тяхното прилагане. Предоставените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Според Закона за биологичното производство (ЗБП):

  • Чл. 24: Лицата, които нарушават разпоредбите на европейските регламенти и на ЗБП, но не извършват неправомерно етикетиране на продукти като „биологични“, се наказват с глоба или имуществена санкция.
  • Чл. 25: Определя санкции за неправомерно използване на термини, свързани с биологично производство, или за етикетиране на продукти, които не са биологични, като биологични.
  • Чл. 26: Санкции за контролни органи/служби при неизпълнение на задълженията им.
  • Чл. 27: Урежда административните мерки (отнемане на сертификат, забрана за дейност и др.), които могат да бъдат наложени.

Таблица на административни нарушения и санкции (към 2026 г.)

Член ЗБП Вид нарушение Първо нарушение (Глоба/Имуществена санкция) Повторно нарушение (Глоба/Имуществена санкция) Допълнителна мярка
Чл. 25, ал. 1 Неправомерно използване на термини или символи, свързани с биологичното производство, за продукти, които не са произведени съгласно ЗБП и регламентите. Етикетиране на продукти като „биологични“, без да имат сертификат. Физически лица: от 5 000 до 7 669 €
Юридически лица/ЕТ: от 10 000 до 15 339 €		 Физически лица: от 10 000 до 15 339 €
Юридически лица/ЕТ: от 20 000 до 30 678 €		 Декласификация на продукцията; Временно или окончателно изключване от биологичното производство.
Чл. 24, ал. 1 Неспазване на правилата за биологично производство, контрол и етикетиране (извън чл. 25), но без неправомерно етикетиране – напр. използване на неразрешен тор, фураж, без етикетиране като биологични. Физически лица: от 1 000 до 1 534 €
Юридически лица/ЕТ: от 2 000 до 3 068 €		 Физически лица: от 2 000 до 3 068 €
Юридически лица/ЕТ: от 4 000 до 6 136 €		 Предупреждение, временно декласификация, задължителни корективни действия.
Чл. 26, ал. 1 Контролен орган/служба, който не изпълни или недобросъвестно изпълни задълженията си по ЗБП и регламентите. Глоба на управител/служител: от 1 000 до 1 534 €
Имуществена санкция за ЮЛ/ЕТ: от 5 000 до 7 669 €		 Глоба на управител/служител: от 2 000 до 3 068 €
Имуществена санкция за ЮЛ/ЕТ: от 10 000 до 15 339 €		 Временно или отнемане на разрешение за контрол и сертификация.
Чл. 27, ал. 1 Административни мерки за временно / окончателно изключване на оператор от биологичното производство (не е глоба, а мярка). Не е глоба, а административна мярка. Не е глоба, а административна мярка. Временно или окончателно отнемане на сертификата за биологично производство; Забрана за извършване на дейност за определен период.
Чл. 24, ал. 2 Нерегистриран оператор, извършващ дейности по биологично производство, преработка или търговия. Физически лица: от 500 до 767 €
Юридически лица/ЕТ: от 1 000 до 1 534 €		 Физически лица: от 1 000 до 1 534 €
Юридически лица/ЕТ: от 2 000 до 3 068 €		 Преустановяване на дейността.

Важни аспекти:

  • Пропорционалност: Санкциите се налагат пропорционално на тежестта, обхвата, продължителността и повторяемостта на нарушенията, както и на умисъла или небрежността на оператора.
  • Декласификация: Една от най-сериозните последици е декласификацията на продуктите, което означава, че те губят своя биологичен статус и не могат да бъдат продавани като такива. Това води до значителни финансови загуби за оператора.
  • Обжалване: Наложените административни наказания подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да избегнат санкции, операторите трябва стриктно да спазват всички изисквания на европейското и националното законодателство, да водят прецизна документация и да работят в тясно сътрудничество със своя контролен орган. Превантивните мерки и вътрешният контрол са от съществено значение за успеха в биологичното производство.

Често задавани въпроси - FAQ

Разделът "Често задавани въпроси (FAQ)" има за цел да предостави кратки и ясни отговори на основни въпроси, които често възникват по отношение на биологичното земеделие, сертификацията и преходния период в България към 2026 година.

  1. Какво е разликата между "биологични продукти" и "продукти в преход към биологично земеделие"?

    Отговор: "Биологични продукти" са тези, които са произведени и сертифицирани в пълно съответствие с всички правила за биологично производство след успешно приключване на преходния период. Те могат да носят европейското био лого. "Продукти в преход към биологично земеделие" (или преходни продукти) са произведени от площи/животни, които са във фаза на преход към биологично производство. Те спазват биологичните правила, но преходният период все още не е изтекъл. Тези продукти могат да се етикетират с термина "в преход", но не могат да носят европейското био лого и се продават на по-ниска цена от сертифицираните биологични продукти. Това е регламентирано в чл. 10 от Регламент (ЕС) 2018/848.

  2. Мога ли да започна биологично производство, ако част от стопанството ми е конвенционално?

    Отговор: Да, "паралелно производство" е разрешено при стриктни условия, съгласно чл. 10, пар. 5 от Регламент (ЕС) 2018/848. Това означава, че могат да се отглеждат едновременно биологични и конвенционални култури, но на различни парцели. НЕ Е РАЗРЕШЕНО отглеждане на ЕДНА И СЪЩА култура както като биологична, така и като конвенционална. Трябва да се осигури ясно и трайно пространствено и времево разделение на дейностите, продуктите и входящите суровини, както и отделно съхранение. Води се изключително прецизна документация, която е обект на строг контрол.

  3. Колко време продължава преходният период за различните култури и животни?

    Отговор: Продължителността на преходния период варира:

    • Едногодишни култури: 24 месеца преди сеитба/засаждане (Приложение II, част I, т. 1.2.1., буква а) от Регламент (ЕС) 2018/848).
    • Трайни насаждения: 36 месеца преди първата биологична реколта (Приложение II, част I, т. 1.2.1., буква б) от Регламент (ЕС) 2018/848).
    • Млечни крави и дребни преживни: 6 месеца (Приложение II, част II, т. 1.5.1 от Регламент (ЕС) 2018/848).
    • Птици носачки: 6 седмици.
    • Пчели: 1 година.
    За по-детайлна информация вижте Приложение II на Регламент (ЕС) 2018/848.
  4. Какво се случва, ако използвам забранен пестицид по време на преходния период?

    Отговор: Ако по време на преходния период се установи използване на забранен пестицид или друго неразрешено вещество, това може да доведе до анулиране на преходния период за съответната площ или животни и процесът ще трябва да започне отначало, съгласно чл. 28 от Регламент (ЕС) 2018/848. В зависимост от обстоятелствата, контролният орган може да наложи и административни санкции съгласно чл. 24 от Закона за биологичното производство.

  5. Каква е ролята на Министерството на земеделието и храните в процеса на сертификация?

    Отговор: Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е компетентният орган, отговорен за цялостния надзор и контрол по отношение на биологичното производство в България, съгласно чл. 3 от ЗБП. То регистрира операторите, одобрява контролните органи и осъществява официален контрол върху тяхната дейност. МЗХ не извършва пряко сертификация, но осигурява функционирането на системата за контрол.

  6. Как избирам контролен орган?

    Отговор: Изборът на контролен орган е изцяло право на оператора. Трябва да се избере акредитиран и одобрен от МЗХ контролен орган. Списъкът с одобрените контролни органи е достъпен на уебсайта на МЗХ. Препоръчително е да се направи проучване относно опита им, тарифите, качеството на обслужване и комуникацията, съгласно чл. 9 от ЗБП.

  7. Какви са основните изисквания за етикетиране на биологични продукти?

    Отговор: Всички пакетирани биологични продукти, произведени в ЕС, трябва задължително да носят европейското лого за биологично производство (зелено листо със звезди), кодовия номер на контролиращия орган (напр., BG-BIO-XX) и мястото, където са отгледани селскостопанските суровини (напр. "Земеделие от ЕС" или "Земеделие извън ЕС"), съгласно чл. 30 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2018/848. Допустимо е и националното лого, ако държавата членка има такова.

  8. Може ли да се използва генно модифициран (ГМ) материал в биологичното производство?

    Отговор: Не, използването на генно модифицирани организми (ГМО) и продукти, получени от или чрез ГМО, е строго забранено във всички етапи на биологичното производство. Това е един от основните принципи на биологичното земеделие, изрично посочен в чл. 5, буква в) от Регламент (ЕС) 2018/848. Контролните органи следят за спазването на тази забрана.

Полезни ресурси и институции

За успешното навлизане и развитие в сектора на биологичното земеделие е от съществено значение достъпът до актуална информация и подкрепа от компетентните институции. По-долу са представени ключови ресурси и институции, които могат да окажат съдействие на операторите в България към 2026 година.

Министерство на земеделието и храните (МЗХ)

МЗХ е компетентният държавен орган в България по отношение на биологичното производство. То отговаря за създаването на националната политика, контрола и надзора върху сектора. На уебсайта на министерството може да намерите:

  • Актуална информация за законодателството (европейско и национално)
  • Списък на одобрените контролни органи и служби
  • Образци на документи за регистрация
  • Статистически данни и анализи за сектора
  • Новини и събития, свързани с биологичното земеделие

Адрес: гр. София 1040, бул. "Христо Ботев" № 55
Телефонен център: 02 985 11 00
Уебсайт: www.mzh.government.bg (раздел "Биологично производство" или "Контрол и качество")

Контролни органи за биологично производство

Тези органи са акредитирани да извършват проверки, издаване на сертификати и осъществяване на постоянен контрол върху дейността на операторите. Списъкът с одобрените контролни органи се публикува и актуализира от МЗХ. Ето няколко примера за действащи контролни органи в България:

Забележка: Моля, винаги проверявайте актуалния списък на одобрените контролни органи на уебсайта на МЗХ, тъй като той може да претърпи промени.

Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС)

ИАСАС е важна институция за биологичните производители, тъй като отговаря за контрола на семената и посадъчния материал. На техния уебсайт може да намерите информация за:

  • Националната база данни за биологични семена и посадъчен материал, която е задължителна за използване от биологичните оператори.
  • Изисквания за внос и предлагане на пазара на семена.

Адрес: гр. София 1330, бул. "Цар Борис III" № 136
Телефон: +359 2 958 1601
Уебсайт: www.iasas.bg

Национален консултативен съвет по биологично производство (НКСБП)

НКСБП е консултативен орган към министъра на земеделието и храните, който включва представители на държавни институции, научни среди и сектора на биологичното производство. Той играе роля при формирането на политики и решаването на казуси.

Отраслови организации и сдружения

Различните отраслови организации и сдружения на производителите на биологични продукти предлагат:

  • Информация и консултации.
  • Провеждане на обучения и семинари.
  • Съдействие при решаване на общи проблеми в сектора.
  • Представителство пред държавните институции.

Примери за такива организации включват Асоциацията на биологичните производители в България и др.

Европейска комисия

За информация относно европейското законодателство, ръководства и документи, свързани с биологичното производство, може да посетите официалния уебсайт на Европейската комисия:

Уебсайт: ec.europa.eu/agriculture/organic

Използването на тези ресурси и поддържането на контакт с компетентните институции е от съществено значение за всеки, който се занимава или планира да се занимава с биологично земеделие в България.

Свързани статии по темата

Източници и препратки