Навлизането в българските морски или речни пристанища е сложен процес, който изисква не само отлични навигационни умения, но и задълбочено познаване на правната и финансова рамка. От 1 януари 2026 г., с приемането на € като официална валута, всички пристанищни такси в България се изчисляват и заплащат в евро, което внася яснота, но и налага необходимостта от прецизно планиране на разходите. Практически навигационните правила за Черно море и река Дунав, както и строгите санкции при неспазването им.

Правна рамка: Кои закони регулират корабоплаването и пристанищните такси в България?

Регулацията на пристанищните дейности и корабоплаването в България е комплексна и се основава на няколко основни нормативни акта. Разбирането на тази йерархия е първата стъпка към законосъобразна дейност.

Основни законови и подзаконови актове

  • Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ): Това е основата на пристанищната регулация. Той дефинира видовете пристанища, статута на пристанищните оператори и най-важното – правното основание за събиране на пристанищни такси. Ключов е раздел IV „Пристанищни такси“.
    Чл. 103. (1) от ЗМПВВППРБ гласи: „За ползване на пристанищната инфраструктура и на съоръженията за обслужване на корабите и за предоставяне на услуги по чл. 116а, ал. 1 се събират пристанищни такси.“ Вижте пълния текст в Lex.bg
  • Кодекс на търговското корабоплаване (КТК): Този кодекс урежда частноправните аспекти на корабоплаването – договори за превоз, отговорност на превозвача, спасяване на море, обща авария и морска ипотека. Важен е и по отношение на публичноправни въпроси като ареста на кораби, включително и за обезпечаване на вземания за неплатени пристанищни такси. Например, чл. 364 от КТК регламентира привилегиите върху кораба, сред които са и вземанията за пристанищни такси.
  • Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ): Това е най-важният подзаконов акт в ежедневната работа. В него са детайлно описани видовете такси, техните размери, методиката за изчисление, възможните намаления и освобождавания. Тарифата се приема от Министерския съвет и се обнародва в „Държавен вестник“. Всички суми в нея от 2026 г. са в €. Препоръчително е винаги да се работи с последната актуална версия, публикувана на сайта на ДП „Пристанищна инфраструктура“.
  • Закон за рибарството и аквакултурите (ЗРА): Този закон е от съществено значение за риболовните кораби. Той въвежда специфични изисквания за пристанищата, в които може да се разтоварва улов, както и задължения за докладване пред Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). Съгласно чл. 17 от ЗРА, риболовните дейности се извършват след издадено разрешително.
  • Наредби на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ (ИАМА): ИАМА издава множество наредби, които регламентират безопасността на корабоплаването, квалификацията на морските лица, правилата за движение в каналите и пристанищните акватории, както и реда за използване на системите за управление на трафика (VTS).

Видове пристанищни такси през 2026 г. (в €)

Пристанищните такси се събират от ДП „Пристанищна инфраструктура“ и служат за изграждане, поддържане и модернизация на пристанищната инфраструктура – кейови стени, вълноломи, подходни канали, навигационни съоръжения и др. Те се делят на няколко основни вида, като размерът им зависи от тонажа на кораба, дължината му, вида на плаването (международно или вътрешно) и продължителността на престоя. Не бива да се бъркат с таксите за пристанищни услуги (товаро-разтоварни операции, стифиране, съхранение), които се събират от пристанищните оператори.

Тонажна такса

Това е такса за достъп на кораба до пристанището. Изчислява се на база бруто тонаж (GT) на кораба. Размерът е на тон за всяко влизане. Прави се разлика между международно плаване (по-висока ставка) и вътрешно плаване (между две български пристанища). Има таван, обикновено за първите 8 влизания в рамките на една календарна година, след което се прилагат намаления.

Канална такса

Събира се за преминаване през изкуствено прокопани канали, които изискват постоянна поддръжка, като например канал №1 и канал №2 в комплекса Варненско езеро. Дължи се както при влизане, така и при излизане, и също се изчислява на база бруто тонаж (GT) на кораба. Целта е да покрие разходите по драгиране и поддържане на проектните дълбочини.

Кейова такса

Това е такса за заставане на кораба на кей (корабо-място). Изчислява се за всеки започнат метър дължина на кораба (L.O.A. - Length Overall) за всеки започнат календарен ден (или понякога на час, в зависимост от конкретната тарифа и вид на пристанището). Ставките са по-високи за първите дни от престоя и често намаляват след определен период (напр. след 5-ия ден), за да не се стимулира продължителното блокиране на кейови места.

Светлинна такса

Тази такса се събира за използването на навигационната система за осигуряване на корабоплаването по българското крайбрежие и река Дунав – фарове, светещи и несветещи буйове, брегови знаци. Тя се начислява на база бруто тонаж (GT) и обикновено се заплаща еднократно за определен период (напр. за 30 дни), независимо от броя на посетените български пристанища през този период. Това е пример за такса, която се дължи дори и корабът само да преминава през териториалното море на страната, без да акостира.

Такса за приемане и обработка на отпадъци

Въведена в изпълнение на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL 73/78), тази такса е задължителна за почти всички кораби, посещаващи български пристанища, независимо дали реално предават отпадъци или не. Това е т.нар. „indirect fee system“, целящ да премахне финансовия стимул за изхвърляне на отпадъци в морето. Размерът на таксата отново зависи от бруто тонажа (GT) и вида на кораба (танкер, контейнеровоз, пътнически и т.н.), като покрива правото на предаване на определени количества отпадъци, генерирани от дейността на кораба (нефт-съдържащи води, отпадъчни води, твърди битови отпадъци).

Други специализирани такси и услуги

  • Пилотаж (Pilotage): В определени райони (подходи към пристанища, канали) пилотажът е задължителен. Услугата се предоставя от пилотски станции и се заплаща отделно. Таксата зависи от бруто тонажа и разстоянието на проводката.
  • Влекателни услуги (Towage): Използването на влекачи за асистенция при маневриране и швартоване често е задължително за кораби над определен тонаж. Услугата се предоставя от частни или държавни компании и се таксува на час или на операция.
  • Швартови услуги (Mooring): Подаването и приемането на швартовите въжета се извършва от швартови бригади и също е платена услуга.

Процедура за плащане на такси: Ред на действията

Процесът по начисляване и плащане на пристанищни такси е строго формализиран и дигитализиран. Ключова роля в него играе корабният агент, който е представител на корабособственика пред българските власти.

Стъпка 1: Преди пристигане в пристанището (Pre-arrival Notification)

Минимум 24 часа преди очакваното време на пристигане (ETA), корабният агент е длъжен да подаде предварителна информация до властите чрез Националната система за електронен обмен на информация в морския транспорт (SafeSeaNet Bulgaria). Тази нотификация включва данни за кораба, товара, екипажа, както и информация за отпадъците на борда. Подава се до:

  • ИА „Морска администрация“ - за държавен пристанищен контрол (Port State Control).
  • ДП „Пристанищна инфраструктура“ - за предварителна калкулация на таксите.
  • Главна дирекция „Гранична полиция“ - за граничен контрол.
  • Агенция „Митници“ - за митнически контрол.

Стъпка 2: При влизане и обработка

След акостирането на кораба, представител на агента се качва на борда заедно с властите (т.нар. „свободна практика“). Капитанът предоставя на агента оригиналните корабни документи. Агентът изготвя и подава към ДППИ „Декларация за дължими пристанищни такси“, базирана на точните данни от сертификатите на кораба и информацията за плаването.

Стъпка 3: Калкулация и фактуриране

Въз основа на подадената декларация, служителите на съответната териториална дирекция на ДППИ извършват проверка и изчисляват точния размер на дължимите такси съгласно действащата Тарифа. ДППИ издава фактура на името на корабособственика, представляван от корабния агент. От 2026 г., всички фактури са в €.

Стъпка 4: Начини на плащане и срокове

Плащането обикновено се извършва по банков път по сметката на ДППИ. Срокът за плащане е кратък, обикновено преди отплаването на кораба. В практиката, корабособственикът предварително превежда на агента сума (pro-forma disbursement account), която покрива очакваните такси и разходи. Агентът извършва плащането от името на принципала си. Без платени такси, ИА „Морска администрация“ няма да издаде разрешение за отплаване (clearance).

Необходими документи за корабоплаване и достъп до пристанища

При посещение на българско пристанище, капитанът трябва да е готов да представи следния набор от документи (в оригинал) за проверка от властите:

  • Свидетелство за регистрация на кораба (Certificate of Registry).
  • Международно мерително свидетелство (1969) (International Tonnage Certificate), което удостоверява бруто и нето тонажа (GT/NT).
  • Свидетелства за безопасност съгласно конвенцията SOLAS: Свидетелство за безопасност на конструкция на товарен кораб, Свидетелство за безопасност на оборудване на товарен кораб, Свидетелство за радиооборудване на товарен кораб.
  • Международно свидетелство за товарна водолиния (1966) (International Load Line Certificate).
  • Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт (IOPP).
  • Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с отпадъчни води (ISPP).
  • Документ за съответствие (DOC) и Свидетелство за управление на безопасността (SMC) съгласно ISM Code.
  • Международно свидетелство за сигурност на кораба (ISSC) съгласно ISPS Code.
  • Списък на екипажа (Crew List) и списък на пътниците (Passenger List), ако има такива.
  • Моряшки паспорти и свидетелства за правоспособност на командния състав.
  • Декларация за товара (Cargo Manifest) и коносаменти (Bills of Lading).
  • Корабни дневници (Log books).
  • Предварително известие за предаване на отпадъци от кораби.

Таблица на пристанищните такси (Примерни размери за 2026 г. в €)

Важно: Посочените по-долу размери са илюстративни, базирани на тенденциите и настоящите тарифи, превалутирани в евро. Те служат единствено за ориентация. Винаги се консултирайте с последната официално приета Тарифа на ДП „Пристанищна инфраструктура“.

Вид такса Изчислява се на база Примерен размер (Международно плаване) Примерен размер (Вътрешно плаване) Забележки
Тонажна такса Бруто тонаж (GT) 0.45 € / GT 0.22 € / GT Плаща се при всяко влизане, с намаление след 8-мо посещение годишно.
Канална такса Бруто тонаж (GT) 0.20 € / GT 0.10 € / GT Приложима за Варненско езеро, плаща се двупосочно.
Кейова такса Метър дължина (m) / 24 часа 1.80 € / метър / 24ч. 0.90 € / метър / 24ч. Ставката може да намалее след 5-ия ден престой.
Светлинна такса Бруто тонаж (GT) 0.15 € / GT 0.07 € / GT Валидна за 30-дневен период, независимо от броя посещения.
Такса „Отпадъци“ Бруто тонаж (GT) около 120 € + 0.015 € / GT около 60 € + 0.007 € / GT Задължителна. Размерът варира силно според типа кораб.

Специфични правила за плаване и дейности

Освен плащането на такси, корабоплаването в български води е подчинено на строги навигационни правила.

Навигация по река Дунав

Плаването по Дунав се регулира от „Правила за плаване по Дунав“, приети от Дунавската комисия. Българският участък се надзирава от Дирекция „Речен надзор“ към ИА „Морска администрация“, разположена в Русе. Основни аспекти:

  • Маркировка: Използва се латерална система за маркиране на фарватера, като знаците и буйовете по десния бряг (по посока на течението) са зелени, а по левия – червени.
  • Докладване: Корабите докладват преминаването си през определени контролни точки по VHF радио-канали.
  • Правила за разминаване: Кораб, плаващ срещу течението, по правило дава път на кораб, плаващ по течението.
  • Зимуване: При ледоход реката може да бъде затворена за навигация. Корабите са длъжни да застанат в определени зимовници (пристанищата в Русе, Свищов, Лом), където се заплащат по-ниски кейови такси, но има строги изисквания за безопасност и минимален състав на екипажа на борда.

Плаване в Черно море

В Черно море важат Международните правила за предпазване от сблъскване на море, 1972 г. (COLREGs). Контролът се осъществява от Бреговите центрове за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването (VTS) във Варна и Бургас.

  • Системи за разделно движение (TSS): Установени са две основни системи за разделно движение – край нос Калиакра и край нос Емине. Всички кораби над определен тонаж са длъжни да ги използват, следвайки еднопосочните коридори. Нарушаването на правилата в TSS се наказва строго.
  • VHF комуникация: Корабите поддържат постоянна връзка на VHF Канал 16 (за безопасност) и на работните канали на VTS Варна (Канал 11) и VTS Бургас (Канал 14) при навлизане в техните зони на отговорност.

Риболовна дейност и пристанища

Риболовните кораби под български флаг са обект на специален режим. Съгласно Закона за рибарството и аквакултурите и европейските регламенти, те трябва:

  • Да притежават валидно разрешително за стопански риболов от ИАРА.
  • Да са оборудвани със Система за сателитно наблюдение (VMS - Vessel Monitoring System), която предава данни за позицията им в реално време.
  • Да водят електронен риболовен дневник.
  • Да разтоварват улова си само в определени риболовни пристанища (напр. „Сарафово“ в Бургас, „Карантината“ във Варна, Балчик, Созопол), където уловът се инспектира и декларира пред служители на ИАРА. Пристанищните такси за риболовните кораби в тези специализирани пристанища са значително по-ниски от тези в големите търговски портове.

Санкции и рискове при неспазване на правилата

  • Неплащане на пристанищни такси: ДППИ има право на законова морска ипотека върху кораба за своите вземания. Съгласно чл. 115 от ЗМПВВППРБ, ако таксите не бъдат платени, директорът на съответната дирекция на ИАМА може да откаже издаване на разрешение за отплаване. В краен случай, ДППИ може да поиска от съда налагане на арест на кораба като обезпечителна мярка до събиране на вземането, което води до огромни загуби от престой.
  • Навигационни нарушения: Нарушаване на правилата в TSS, превишена скорост в пристанищна акватория или неспазване на указанията на VTS може да доведе до глоби за капитана и корабособственика в размер от 500 до 5 000 €, налагани с наказателно постановление от директора на ИАМА.
  • Екологични нарушения: Незаконното изхвърляне на нефт, отпадъци или химикали в морето е престъпление. Санкциите са изключително тежки – имуществени санкции за корабособственика могат да достигнат стотици хиляди евро съгласно чл. 135 от ЗМПВВППРБ, а срещу капитана и отговорните членове на екипажа може да бъде образувано наказателно производство.
  • Административни нарушения: Неподаване на навременна информация, нередовни документи или възпрепятстване на проверка от властите се наказва с глоби. Например, съгласно ЗМПВВППРБ, глобата за неподаване на изискуема информация може да бъде до 2 500 €.

Практически насоки

  1. Изберете надежден корабен агент: Добрият агент е най-ценният ви актив в българско пристанище. Той познава местните специфики, поддържа добри работни отношения с властите и може да ви спести много време и пари. Проверете репутацията му преди да го наемете.
  2. Планирайте разходите си предварително: Поискайте от агента си проформа-сметка (Pro-forma Disbursement Account) преди кораба да пристигне. Тя ще ви даде ясна представа за очакваните пристанищни такси и други разходи. Бюджетирайте с малък резерв.
  3. Поддържайте документацията си безупречна: Уверете се, че всички корабни свидетелства са валидни и в оригинал на борда. Просрочено свидетелство може да стане причина за задържане на кораба от Държавен пристанищен контрол (Port State Control).
  4. Оспорвайте, ако сте прави: Ако смятате, че някоя такса ви е начислена неправилно, имате право на възражение. Първо, обсъдете казуса с агента си. Ако той не успее да разреши проблема с ДППИ, можете да подадете официално писмено възражение. Ако и то бъде отхвърлено, остава пътят на административното обжалване пред съда.
  5. Следете за промени: Тарифата за пристанищните такси и другите наредби се променят. Абонирайте се за бюлетините на ДППИ и ИАМА или задължете агента си да ви информира своевременно за всички актуализации.

Въпроси и отговори — (FAQ)

В: Трябва ли да плащам такси, ако само преминавам през български води без да влизам в пристанище?

О: Да. Дори при т.нар. „мирно преминаване“ през териториалното море, може да дължите светлинна такса, тъй като се възползвате от навигационната система, поддържана от България. Ако преминавате през канали (напр. Варненското езеро), ще дължите и канална такса.

В: Как се изчисляват таксите за яхта или малък риболовен кораб?

О: За плавателни съдове за спорт, туризъм и риболов често се прилагат силно редуцирани и опростени тарифи. В яхтените марини и риболовните пристанища таксите са значително по-ниски и често са на фиксирана дневна или месечна база, а не на база бруто тонаж.

В: Всички суми вече в € ли са от 2026 г.?

О: Да. От 1 януари 2026 г. еврото е официалната валута на Република България. Всички държавни и пристанищни такси, фактури и глоби се изчисляват, издават и заплащат единствено в евро.

В: Може ли корабът ми да бъде задържан за неплатени такси?

О: Категорично да. Неплатените пристанищни такси представляват привилегировано вземане (морски залог) върху кораба. ДП „Пристанищна инфраструктура“ може да поиска и да получи от компетентния български съд заповед за арест на кораба, докато вземането, заедно с лихвите и разноските, не бъде изцяло платено.

В: Кой е отговорен за плащането на таксите – собственикът или наемателят на кораба (чартьора)?

О: Пред държавата (в лицето на ДППИ) отговорността е солидарна. Таксите се дължат от кораба. ДППИ ще търси плащане от когото може – обикновено чрез корабния агент, който действа от името на корабособственика. Вътрешните отношения между собственик и чартьор се уреждат от техния договор (чартър парти), но това не засяга публичното задължение към ДППИ.

В: Има ли отстъпки от пристанищните такси?

О: Да, Тарифата на ДППИ предвижда редица намаления. Такива се прилагат за кораби на редовни линии (с чести посещения), за кораби с висок екологичен стандарт („зелени кораби“), за кораби, извършващи хуманитарни мисии, както и при заплащане на таксите за по-дълъг период (напр. годишен абонамент за светлинна такса).