Забрана на пластмасите за еднократна употреба 2026

Целта на европейското и съответно българското законодателство не е да накаже бизнеса, а да намали драстично замърсяването на околната среда, особено на морските екосистеми, където пластмасата нанася опустошителни щети. За всеки търговец, производител и вносител обаче това означава незабавна нужда от преглед на портфолиото, договорите с доставчици и вътрешните процеси.

Правна рамка: Директива (ЕС) 2019/904 и нейното отражение в българското законодателство

Основата на всички регулации е Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Нейното въвеждане в българското право се осъществи основно чрез изменения в Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и приемането на специализирана подзаконова уредба.

Ключови нормативни актове за България към 2026 г.

Закон за управление на отпадъците (ЗУО): Основният закон, който рамкира политиката по отпадъците. С последните изменения в него бяха въведени дефиниции, задължения и административнонаказателни разпоредби, пряко свързани с SUPs.
Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда (приета с ПМС № 268 от 22.07.2021 г.): Това е основата на материята. Наредбата детайлизира кои продукти са забранени, какви са изискванията за маркировка, целите за намаляване на потреблението и задълженията по схемите за разширена отговорност на производителя (РОП).

Ключово е да се разбере легалната дефиниция за „продукт от пластмаса за еднократна употреба“, дадена в чл. 2, ал. 1 от Наредбата, която на практика повтаря тази от Директивата:

„Продукт от пластмаса за еднократна употреба“ е продукт, който е произведен изцяло или частично от пластмаса и който не е проектиран, конструиран или пуснат на пазара, така че да извърши в рамките на своя жизнен цикъл няколко пътувания или оборота, като бъде върнат на производителя за повторно пълнене или използван повторно за същата цел, за която е бил създаден.

Определението за „пластмаса“ е много широко и обхваща полимери, към които може да са добавени добавки. Това включва и биоразградими пластмаси, независимо от техните маркетингови претенции. Оксо-разградимите пластмаси са изрично забранени.

Категории продукти, засегнати от регулациите

Законодателството разделя пластмасовите продукти за еднократна употреба на няколко групи със специфичен режим за всяка. За бизнеса е критично да знае в коя категория попадат стоките, които предлага.

1. Пълна забрана за пускане на пазара (Приложение № 1 от Наредбата)

От 3 юли 2021 г. е в сила абсолютна забрана за пускането на пазара на следните продукти. Към 2026 г. наличието на такива стоки в търговски обект е директно нарушение, с изключение на складови наличности, пуснати на пазара преди датата на забраната (нещо, което е практически невъзможно за доказване толкова късно).

Клечки за уши (с изключение на тези за медицински цели)
Прибори за хранене (вилици, ножове, лъжици, пръчици за хранене)
Чинии
Сламки (с изключение на тези за медицински цели)
Бъркалки за напитки
Пръчки за балони, които се закрепват към балони, с изключение на балони за промишлена или друга професионална употреба, които не се разпространяват на потребители
Контейнери за храни, изработени от експандиран полистирен (EPS), т.е. кутии със или без капак, използвани за храни, които са предназначени за незабавна консумация, без допълнителна подготовка (напр. кутии за бързо хранене).
Чаши и контейнери за напитки, изработени от експандиран полистирен (EPS), включително техните капачки и капаци.
Всички продукти, произведени от оксо-разградима пластмаса.

Практически съвет: Терминът „пускане на пазара“ означава първото предоставяне на продукт на пазара в България. Това е моментът, в който вносителят или производителят продава стоката на дистрибутор или търговец на едро. Всеки последващ акт е „предоставяне на пазара“. Санкцията е за „пускането“, но на практика РИОСВ ще проверява крайния търговец и ще търси произхода на стоката.

2. Изисквания за маркировка (Приложение № 3 от Наредбата)

За определени продукти, които остават разрешени, се въвежда задължителна хармонизирана маркировка. Нейната цел е да информира потребителите за наличието на пластмаса в продукта и за негативното му въздействие върху околната среда при неправилно изхвърляне.

Продукти със задължителна маркировка:

Дамски превръзки, тампони и апликатори за тампони
Мокри кърпички (за лична хигиена и за бита)
Тютюневи изделия с филтри и филтри, продавани за употреба в комбинация с тютюневи изделия
Чаши за напитки (частично или изцяло от пластмаса)

Маркировката е строго регламентирана съгласно РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/2151. Тя трябва да бъде ясно видима, четлива и незаличима, поставена върху опаковката или директно върху продукта. За чашите за напитки маркировката е „ПРОДУКТЪТ СЪДЪРЖА ПЛАСТМАСА“. За останалите – пиктограма и текст. Отговорността за поставянето ѝ е на производителя/вносителя, но търговецът е длъжен да не предлага стоки в нарушение.

3. Намаляване на потреблението и разширена отговорност на производителя (РОП)

Това е най-комплексната част от законодателството. България е задължена да постигне „трайно намаляване“ на потреблението на определени SUPs. За бизнеса това се изразява в две основни направления:

А) Мерки за намаляване на потреблението (чл. 4 от Наредбата)

За чаши за напитки и контейнери за храни (тези, които не са от EPS и не са забранени), държавата прилага мерки за намаляване на потреблението. От 1 януари 2023 г. лицата, които ги предоставят в крайните пунктове за продажба на дребно, са задължени да начисляват такса на потребителите (т.нар. продуктова такса за потребител). Към 2026 г. тази практика е напълно установена. Търговците трябва:

Да предлагат алтернативи за многократна употреба на мястото на продажба.
Да таксуват отделно пластмасовия продукт, като цената е ясно видима за клиента (напр. на етикет на рафта или в менюто).
Да водят отчетност за продадените бройки.

Б) Разширена отговорност на производителя (РОП)

Производителите (и вносителите, които първи пускат продукта на пазара в България) на определени SUPs трябва да поемат финансовата отговорност за управлението на отпадъците от тези продукти. Това включва разходите за:

Събиране, транспортиране и третиране на отпадъците.
Почистване на замърсени площи.
Провеждане на кампании за повишаване на обществената осведоменост.

Продуктите, обхванати от РОП, са изброени в Приложение № 4 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата и включват:

Контейнери за храни, гъвкави опаковки и обвивки (напр. за чипс, вафли).
Контейнери и бутилки за напитки до 3 литра.
Чаши за напитки.
Леки пластмасови торбички.
Мокри кърпички, балони и тютюневи изделия с филтри.

Фирмите изпълняват тези задължения чрез сключване на договор с Организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОПО) или чрез индивидуално изпълнение, което е практически неприложимо за повечето компании. ОПО събира такси (вноски) от своите членове на база декларираните количества пуснати на пазара продукти.

4. Изисквания към дизайна на продукта (Прикрепени капачки и рециклирано съдържание)

От 3 юли 2024 г. всички пластмасови бутилки за напитки (PET) с вместимост до 3 литра трябва да бъдат с капачки, които остават прикрепени към бутилката през целия ѝ живот. Към 2026 г. всяка бутилка, която не отговаря на това изискване, е в нарушение.

Освен това, от 2025 г. PET бутилките трябва да съдържат минимум 25% рециклирана пластмаса. От 2030 г. изискването се вдига на 30% за всички пластмасови бутилки, не само PET. Търговците трябва да изискват от своите доставчици декларации за съответствие с тези изисквания.

Практически ред: Процедура за привеждане в съответствие за търговци

Ако управлявате търговски обект – било то супермаркет, заведение за хранене, кафене или павилион – ето практическите стъпки, които трябва да сте предприели до 2026 г.:

Стъпка 1: Пълен одит на инвентара и доставките

Направете ревизия на абсолютно всички продукти и опаковки, които използвате и предлагате. Идентифицирайте всеки артикул, който попада в обхвата на SUP регулациите. Разделете ги по категории: напълно забранени, подлежащи на маркировка, подлежащи на такса към клиента.

Стъпка 2: Прекратяване на договори и намиране на алтернативи

Незабавно прекратете поръчките на забранените продукти (пластмасови чинии, вилици, EPS кутии и т.н.). Проучете пазара за съвместими алтернативи: продукти от дърво, бамбук, хартия, картон, палмови листа или такива за многократна употреба (стъкло, неръждаема стомана, твърда пластмаса, предназначена за многократна употреба).

Стъпка 3: Проверка на съответствието на доставчиците

Изисквайте от вашите доставчици писмени декларации, че продуктите, които ви предоставят, отговарят на всички изисквания:

Продуктите от списъка със забранени не се предлагат.
Продуктите, изискващи маркировка, я имат съгласно Регламент (ЕС) 2020/2151.
PET бутилките са с прикрепени капачки и съдържат необходимото количество рециклиран материал.

Стъпка 4: Внедряване на система за таксуване и отчетност

За чашите за напитки и контейнерите за храна, които не са забранени, но подлежат на мерки за намаляване на потреблението, трябва да имате ясен механизъм:

Ценообразуване: Определете цена за всеки такъв продукт и я обявете ясно. Тази сума трябва да се начислява отделно във фискалния бон.
Алтернативи: Предлагайте активно на клиентите си алтернатива за многократна употреба (напр. „Донесете своя чаша и ще получите отстъпка от 5%“).
Отчетност: Вашият счетоводен софтуер трябва да може да отчита броя продадени пластмасови артикули за еднократна употреба. Тези данни са ви нужни за отчетите към РИОСВ.

Стъпка 5: Членство в Организация по оползотворяване (ако сте производител/вносител)

Ако вашият бизнес не е просто търговец, а пуска на пазара продукти под собствена марка (private label) или директно внася стоки от чужбина (включително от ЕС), вие носите отговорността на производител. Това означава задължително сключване на договор с лицензирана ОПО и ежемесечно деклариране на количествата пуснати на пазара опаковки и SUPs, както и заплащане на съответните такси.

Необходими документи за проверка от РИОСВ

Инспекторите от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) са контролният орган. При проверка във вашия обект те ще изискват следните документи:

Търговски документи: Фактури за покупка на стоките, които предлагате. Те доказват произхода и доставчика.
Декларации за съответствие от доставчиците: Писмени документи, с които доставчикът гарантира, че стоката отговаря на ЗУО и Наредбата.
Договор с ОПО: Ако сте задължено лице по смисъла на РОП.
Годишни доклади и доказателства за платени такси към ОПО.
Документи за отчетност: Справки от касовия апарат или складовата програма, показващи броя на продадените SUPs, за които се начислява такса на клиента.
Доказателства за предлагане на алтернативи за многократна употреба.

Срокове и такси (към 2026 г.)

Таксите са един от основните инструменти за прилагане на политиката „замърсителят плаща“. Ето обобщена таблица на ключовите финансови аспекти за бизнеса:

Задължение / Такса	Отговорно лице	Приблизителна стойност (в €)	Коментар
Продуктова такса към краен потребител	Търговец на дребно	0.15 - 0,30 € на бройка	За чаши за напитки и кутии за храна. Размерът се определя с наредба на МОСВ, но търговецът може да заложи и по-висока цена. Приход е за търговеца, но се дължи отчетност.
Вноска към Организация по оползотворяване (РОП)	Производител / Вносител	Променлива (хиляди до десетки хиляди € годишно)	Изчислява се на база теглото и вида на пуснатите на пазара SUPs и опаковки. Всяка ОПО има собствена тарифа.
Продуктова такса към ПУДООС	Производител / Вносител	По-висока от вноската към ОПО	Дължи се само ако фирмата не е сключила договор с ОПО. Функционира като санкционна такса. Размерът се определя в Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса.

Санкции и рискове при неспазване (по ЗУО)

Неспазването на законодателството носи сериозни финансови рискове. Административнонаказателните разпоредби са заложени в Глава шеста, Раздел II на Закона за управление на отпадъците.

Чл. 133. от ЗУО (и следващите алинеи и членове) предвижда имуществени санкции за юридически лица и еднолични търговци.

Ето някои от най-често срещаните нарушения и техните санкции към 2026 г.:

Пускане на пазара на забранен продукт от пластмаса за еднократна употреба: точният размер на санкцията се определя по действащия ЗУО според конкретния състав, вида на нарушителя и повторността; проверете актуалния текст на закона към датата на нарушението.
Неспазване на изискванията за маркировка: точният размер на санкцията се определя по действащия ЗУО според конкретния състав, вида на нарушителя и повторността; проверете актуалния текст на закона към датата на нарушението.
Неспазване на изискванията за дизайн на продукта (прикрепени капачки): точният размер на санкцията се определя по действащия ЗУО според конкретния състав, вида на нарушителя и повторността; проверете актуалния текст на закона към датата на нарушението.
Нев изпълнение на задълженията по РОП (несключен договор с ОПО или неплащане на такси към ПУДООС): точният размер на санкцията се определя по действащия ЗУО според конкретния състав, вида на нарушителя и повторността; проверете актуалния текст на закона към датата на нарушението.
Неизпълнение на задълженията за намаляване на потреблението (нетаксуване на чаши/кутии от търговец на дребно): точният размер на санкцията се определя по действащия ЗУО според конкретния състав, вида на нарушителя и повторността; проверете актуалния текст на закона към датата на нарушението.

Освен директните финансови санкции, неспазването носи и други рискове: конфискация на стоката в полза на държавата и сериозни репутационни щети пред потребителите, които са все по-чувствителни към екологичните теми.

Практически насоки

Действайте навреме, не реактивни. Не чакайте проверката от РИОСВ, за да приведете дейността си в съответствие. Разходите по адаптация са много по-малки от санкциите и пропуснатите ползи.
„Биоразградим“ не означава „съвместим“. Пазете се от доставчици, които предлагат „био“ или „компостируеми“ пластмаси като решение. Повечето от тях попадат в дефиницията за пластмаса по Директивата и са забранени, ако са за еднократна употреба. Изисквайте сертификати и се консултирайте със специалист.
Документирайте всичко. Пазете кореспонденцията с доставчици, техните декларации, договорите с ОПО, отчетните справки. Добре подредената документация е най-добрата ви защита при проверка.
Включете ясни клаузи в договорите с доставчиците. Договорете неустойки, ако доставчик ви продаде стока, която впоследствие се окаже несъответстваща на законодателството и вие бъдете санкциониран. Прехвърлете риска към източника на нарушението.
Обучете персонала си. Касиери, сервитьори, бармани – те са на първа линия. Трябва да знаят кои продукти не се предлагат, за кои се дължи такса и какви алтернативи да предложат на клиента.

1. Какво да правя, ако имам на склад забранени пластмасови продукти?

Към 2026 г. не трябва да имате такива наличности. Забраната за „пускане на пазара“ е от 2021 г. Продажбата на такива стоки след тази дата представлява нарушение. Те трябва да бъдат изтеглени от продажба и предадени за оползотворяване съгласно правилата на ЗУО.

2. Биоразградимите или компостируеми пластмаси алтернатива ли са?

В повечето случаи – не. Директивата дефинира „пластмаса“ много широко. Ако продуктът е направен от химически модифициран полимер, той е пластмаса, дори да е на растителна основа (напр. PLA). Оксо-разградимите пластмаси са изрично забранени. Единственото изключение са естествените, немодифицирани полимери. За да сте сигурни, изисквайте от доставчика ясна декларация, че продуктът не попада в обхвата на Директива (ЕС) 2019/904.

3. Кой носи отговорност – аз като търговец на дребно или моят доставчик (вносител/производител)?

Отговорността е споделена, но се проявява на различни нива. Вносителят/производителят носи отговорност за „пускането на пазара“ на забранен продукт, за липсата на маркировка и за задълженията по РОП. Вие, като търговец, носите отговорност за „предоставянето на пазара“ на несъответстваща стока и за изпълнение на мерките в точката на продажба (напр. таксуване на чаши). Инспекторът от РИОСВ ще санкционира вас, а вие следва да търсите отговорност от доставчика си по договорен път.

4. Какви са изискванията за PET бутилките за напитки през 2026 г.?

Две основни изисквания са в пълна сила: 1) Всички бутилки до 3 литра трябва да имат капачка, която остава трайно прикрепена към бутилката. 2) Бутилките трябва да са произведени с минимум 25% рециклирано съдържание (rPET).

5. Кой е контролният орган в България и какви са правомощията му?

Основният контролен орган е Министерството на околната среда и водите (МОСВ) чрез неговите регионални структури – Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ). Техните инспектори имат право на достъп до всички търговски, складови и производствени обекти, да изискват документи, да вземат проби, да съставят актове за установяване на административни нарушения (АУАН) и да издават наказателни постановления.