Предоставянето на услугата „Личен асистент“ по реда на Закона за личната помощ (ЗЛП) е един от най-ключовите и същевременно комплексни стълбове на социалната политика в Република България. Този правен механизъм е предназначен да осигури подкрепа за водене на независим живот на хората с увреждания, като същевременно предоставя легална възможност за трудова заетост на лицата, които полагат ежедневни грижи за тях. С настъпването на 2026 година, предвид динамично променящата се икономическа среда и ръста на минималната работна заплата в страната, въпросите, свързани с правоимащите лица, обема на часовете и механизмите за заплащане, придобиват още по-голямо значение.
Правна уредба: Кои закони регулират личната помощ?
Правната рамка, която урежда държавната подкрепа чрез лични асистенти, не е концентрирана в един-единствен нормативен акт, а представлява сложна система от закони и подзаконови нормативни уредби. Основните стълбове тук са:
- Закон за личната помощ (ЗЛП): Това е специалният закон, който определя правото на лична помощ, условията и реда за предоставянето ѝ, финансирането и контрола.
- Закон за хората с увреждания (ЗХУ): Този закон регламентира правата на хората с увреждания в широк смисъл, като тук се съдържа основната легална дефиниция на увреждането и се урежда производството по изготвянето на Индивидуалната оценка на потребностите (ИОП).
- Правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ): Съдържа подробните процедурни правила за попълване на формулярите за самооценка и извършване на социалните анкети от служителите на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП).
- Кодекс на труда (КТ): Регулира трудово-правните отношения между асистента (като работник) и Кмета на общината или упълномощеното от него лице/доставчик на социални услуги (като работодател). Най-често се прилагат разпоредбите за трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 или договорености за допълнителен труд по чл. 114 от КТ.
- Кодекс за социално осигуряване (КСО) и Закон за здравното осигуряване (ЗЗО): Уреждат внасянето на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО), допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и здравно осигуряване.
Важно уточнение от практиката: Механизмът по ЗЛП се финансира директно от държавния бюджет чрез трансфери към бюджетите на общините. Това го отличава съществено от предишни краткосрочни програми за заетост като „Социален асистент“ или „Домашен помощник“, финансирани по оперативни програми на ЕС, които имаха временен характер. Личната помощ по ЗЛП е субективно гарантирано право на гражданите – държавата е длъжна да осигури средства за всеки, който отговаря на законовите критерии.
Кой има право на личен асистент? Критерии и целеви групи
Не всяко лице с увреждане или здравословен проблем има право да получи личен асистент по реда на ЗЛП. Законът поставя много стриктни филтри. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗЛП, право на лична помощ имат следните категории лица:
- Хора с трайни увреждания с установена степен на намалена работоспособност или вид и степен на увреждане 90 и над 90 на сто, при условие че в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК им е определена чужда помощ.
- Деца с увреждания с над 50 на сто до 90 на сто вид и степен на увреждане, на които е определена чужда помощ.
- Деца с увреждания с 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане, без значение дали имат определена чужда помощ в ТЕЛК или не.
Ако лицето има ТЕЛК решение с 92% намалена работоспособност, но в него изрично е записано „без чужда помощ“ (освен ако не става въпрос за дете под 18 г. с над 90%), то автоматично губи правото да кандидатства за личен асистент по ЗЛП. В тези случаи единственият вариант е обжалване на решението на ТЕЛК пред НЕЛК в законоустановения 14-дневен срок от връчването му с искане за признаване правото на чужда помощ, стига медицинското състояние да го оправдава.
Кой може да бъде назначен за личен асистент?
Съгласно чл. 25 от ЗЛП, личен асистент може да бъде всяко физическо дееспособно лице, което не е:
- Поставено под запрещение (пълно или ограничено);
- Осъждано за престъпление от общ характер, извършено умишлено (доказва се със свидетелство за съдимост, макар че за български граждани общините вече го проверяват служебно);
- Лишено от правото да упражнява професия или дейност, свързана с грижа за хора с увреждания.
Често задаван въпрос е дали близки роднини (съпрузи, деца, родители) могат да бъдат лични асистенти. Отговорът е категорично ДА. Българското законодателство не съдържа забрана роднини да полагат грижи по този закон. Напротив – в практиката над 80% от личните асистенти са именно членове на семейството на потребителя, тъй като това осигурява най-висока степен на доверие и комфорт за лицето с увреждане.
Подробна Как протича процедурата процедура за кандидатстване
Пътят за отпускане на лична помощ е строго формализиран и преминава през три основни фази: медицинска оценка, социална оценка и административно сключване на договор с общината.
Стъпка 1: Получаване на експертно решение от ТЕЛК / НЕЛК
Първият документален етап е преминаването през ТЕЛК. Лицето трябва да притежава валидно експертно решение, което отговаря на процентите и изискването за чужда помощ, описани в предходния раздел. Ако решението на ТЕЛК е изтекло, процедурата по ЗЛП се спира до произнасянето на новата комисия.
Стъпка 2: Подаване на Заявление за Индивидуална оценка на потребностите (ИОП)
Заявлението-декларация се попълва по одобрен образец и се подава в Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) по настоящия адрес на лицето с увреждане. Документите могат да бъдат подадени лично, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка или по електронен път чрез КЕП (Квалифициран електронен подпис) или ПИК на НОИ/НАП през портала за електронни услуги на Агенцията за социално подпомагане (АСП).
Стъпка 3: Социална анкета в дома на кандидата
В срок до 15 дни от подаване на заявлението, социален работник от ДСП извършва посещение на място в дома на лицето с увреждане. Целта е провеждането на интервю и попълването на специален въпросник (формуляр за самооценка). Вашият личен съвет: Бъдете максимално честни и подробни по време на анкетата. Социалният работник оценява способността за извършване на ежедневни дейности (хранене, лична хигиена, обличане, пазаруване, вземане на лекарства, мобилност). Отрицанието или омаловажаването на проблемите от страна на пациента („може и сам, но трудно“) често води до отпускане на минимален брой часове.
Стъпка 4: Издаване на Направление за чужда помощ
Въз основа на анкетата, ДСП издава Направление за предоставяне на лична помощ с определен брой часове. Броят часове е строго индивидуален и не може да надвишава 168 часа месечно (чл. 18, ал. 2 от ЗЛП). Направлението се издава за срока на ТЕЛК решението.
Стъпка 5: Подаване на заявление в съответната община
След като Направлението от ДСП бъде издадено (обикновено то се изпраща служебно до Общината по настоящ адрес, но силно се препоръчва потребителят също да вземе екземпляр), лицето с увреждане или негов законен/упълномощен представител подава писмено Заявление-декларация за предоставяне на личната помощ до Кмета на общината. В това заявление потребителят изрично посочва лицето, което желае да бъде назначено за негов личен асистент.
Стъпка 6: Сключване на тристранно споразумение и трудов договор
В срок до 7 дни от подаване на заявлението в общината, се подписва тристранно споразумение между Кмета на общината (доставчика на услугата), потребителя (или неговия представител) и избрания асистент. Веднага след това се сключва трудов договор с асистента по реда на Кодекса на труда.
Комплект необходими документи
За да се спести време и разкарване по институциите, е важно предварително да се подготвят следните документи. Те се разделят на две групи — за ДСП (за оценка на потребностите) и за Общината (за назначаване на асистента).
Документи за Дирекция „Социално подпомагане“ (ИОП):
- Заявление-декларация по образец (достъпно на сайта на АСП);
- Копие от Експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК (оригиналът се носи за справка);
- Медицински документи, доказващи състоянието (епикризи, амбулаторни листове, изследвания, ако има такива, извън включените в ТЕЛК);
- Изрично пълномощно (свободен текст, освен ако не е за изрично разпореждане, но за улеснение се препоръчва писмено упълномощаване, когато документите се подават от трето лице), ако заявлението не се подава лично или от законен представител (родител/настойник).
Документи за Общината (за сключване на договор):
- Заявление-декларация за предоставяне на лична помощ (по образец на съответната община);
- Направление за предоставяне на лична помощ, издадено от ДСП (ако не е препратено служебно);
- Декларация от кандидата за асистент, че отговаря на изискванията на чл. 25 от ЗЛП и че не е сключвал друг трудов договор, който би възпрепятствал изпълнението на задълженията му;
- Копие от лична карта на потребителя и на кандидата за асистент;
- Медицинско свидетелство за работа на кандидата за личен асистент (издава се от личния лекар след преглед);
- Свидетелство за съдимост на асистента (само ако кандидатът е чужд гражданин или има специфични обстоятелства; за български граждани се изисква служебно по електронен път от общината).
Срокове и административни процедури
Законодателят е предвидил строги срокове за всяко едно действие по веригата. Тяхното неспазване от страна на администрацията е субективно основание за подаване на жалба за мълчалив отказ или забавяне.
| Процедура / Етап | Максимален срок за изпълнение | Отговорен орган / Институция | Правно основание |
|---|---|---|---|
| Извършване на социална анкета на място | До 15 дни от подаване на заявлението за ИОП | Социален работник от ДСП | Чл. 21, ал. 2 от ППЗХУ |
| Издаване на ИОП и Направление за помощ | До края на месеца, следващ месеца на подаване на документите | Директор на ДСП | Чл. 21, ал. 5 от ППЗХУ |
| Подаване на заявление до Кмета на общината | Няма краен срок, но е обвързано със срока на ИОП | Потребител / Законен представител | Чл. 13, ал. 1 от ЗЛП |
| Сключване на трудов договор с асистента | До 7 дни от подаване на заявлението в общината | Кмет на общината / Оторизиран орган | Чл. 15, ал. 1 от ЗЛП |
| Уведомяване на НАП за сключения договор | До 3 дни от подписване на трудовия договор | Общината (Работодател) | Чл. 62, ал. 3 от КТ |
Всички административни услуги, свързани с подготовката, оценката и отпускането на личен асистент по ЗЛП, са напълно безплатни за гражданите. ДСП и Общината нямат право да събират никакви административни такси.
Механизъм за определяне на заплащането: Колко получава личният асистент през 2026 г.?
Финансовата страна на въпроса е свързана с часовата ставка на асистента, която е нормативно обвързана с брутната минимална работна заплата (МРЗ) в страната за текущата година. Това гарантира ежегодно индексиране на доходите на асистентите.
Методика за изчисляване на възнаграждението (чл. 25 от ЗЛП)
Заплащането се определя на база действително отработени часове от асистента за съответния календарен месец. Коефициентите за определяне на часовата ставка са следните:
Формула:
Часова ставка за лична помощ = (Минимална работна заплата за страната / Средномесечен брой работни часове за годината) * Коефициент 1.2
Коефициентът 1.2 е въведен законодателно, за да направи професията на личния асистент по-привлекателна и да компенсира факта, че този труд често се полага при специфични условия.
Примерно изчисление за 2026 година:
За да илюстрираме това, нека вземем за база актуалната Минимална работна заплата за страната. (Забележка: Тъй като МРЗ се определя ежегодно с Постановление на Министерския съвет съгласно чл. 244 от КТ, проверете актуалната ставка в НАП или МТСП за точната година. За целите на този пример използваме законовата рамка с прогнозна/определена МРЗ от 551 €):
- Минимална работна заплата: 551 €
- Средномесечен брой работни часове: 168 часа (стандартно при 21 работни дни).
- Часова база: 1077 / 168 = 3,28 €/час.
- Умножение по коефициент 1.2: 6.41 * 1.2 = 3,93 € на час (бруто).
Ако на потребителя са отпуснати максималните 168 часа месечно, брутното възнаграждение на асистента ще се изчисли по следния начин:
168 часа * 3,93 € = 661 € (Брутна заплата)
Осигурителни вноски и данъци:
Върху тази брутна сума се дължат осигуровки по общия ред на КСО и ЗЗО, както и данък по ЗДДФЛ (10% плосък данък). Важно е да подчертаем, че асистентът се осигурява за всички осигурителни случаи (пенсия, общо заболяване и майчинство, трудова злополука и безработица), което означава, че периодът, в който работи като личен асистент, се зачита изцяло за осигурителен и трудов стаж.
Специфични трудово-правни и осигурителни аспекти
Работата като личен асистент не е просто „социална помощ“, тя е пълноценно трудово правоотношение със следните важни особености:
Трудов договор по чл. 114 от Кодекса на труда
Много често личните асистенти вече работят на друго място по основен трудов договор на 8-часов работен ден. В тези случаи, съгласно закона, те могат да сключат договор за допълнителен труд по чл. 114 от КТ (за работа в определени дни или часове от месеца). Имайте предвид обаче ограничението за общото работно време по КТ — максималната продължителност на работното време по основен и допълнителен трудов договор не може да надвишава 48 часа седмично (с писмено съгласие на работника) или 40 часа седмично за ненавършили 18-годишна възраст лица.
Платен годишен отпуск
Тъй като работят по трудов договор, личните асистенти имат право на платен годишен отпуск (минимум 20 работни дни на година пропорционално на отработеното време). По време на отпуска на асистента потребителят може да поиска заместващ асистент. За целта се подава писмена молба до общината поне 14 дни по-рано, осигурявайки непрекъснатост на грижата.
Критични ситуации: Спиране, прекратяване и преизчисляване
В практиката съществуват няколко критични момента, при които предоставянето на лична помощ се променя или прекратява служебно. Липсата на информираност по тези теми води до сериозни финансови санкции.
Казус 1: Хоспитализация (престой в болница)
Това е най-честата грешка с тежки последици. Когато потребителят на личната помощ бъде приет за лечение в болнично заведение (по клинична пътека, за оперативно лечение, рехабилитация и др.), предоставянето на лична помощ се спира автоматично за периода на болничния престой (чл. 21, ал. 2 от ЗЛП). Логиката на закона е, че по време на болничния престой грижата за пациента се поема изцяло от лечебното заведение.
Ако асистентът подпише месечен отчет, в който фигурират отработени часове за дните, в които потребителят е бил в болница, това се третира като документно престъпление и измама с държавни средства. Автоматизираният обмен на данни между НЗОК (болниците) и АСП разкрива тези разминавания мигновено. Резултатът: прекратяване на договора, задължение за връщане на парите с лихвите и предаване на преписката на Прокуратурата.
Казус 2: Настаняване в социална услуга от резидентен тип
Ако потребителят бъде настанен в държавен или частен старчески дом, защитено жилище или друг център за настаняване от семеен тип за срок, по-дълъг от един месец, договорът за лична помощ се прекратява.
Казус 3: Пътуване в чужбина
Ако потребителят реши да пътува извън пределите на България, той трябва предварително да уведоми общината. Възможно е асистентът да го придружи, но само с писменото одобрение на работодателя (общината) и след уреждане на командировъчните отношения, което рядко се практикува по софтуерните рамки на ЗЛП.
Често допускани административни и практически грешки
Преминаването през тази процедура изисква изключително внимание към детайла. Ето списък с грешките, които виждаме ежедневно в практиката:
- Неглижиране на социалното интервю за ИОП: Много често близките на болния се опитват да изглеждат силни и заявяват пред социалния работник: „Ние се справяме, той се опитва да ходи сам, готвим му“. Социалният работник нанася тези данни във въпросника и алгоритъмът автоматично изчислява нисък брой часове (например 30-40 часа на месец), които са напълно крайно недостатъчни.
- Пропускане на 14-дневния срок за обжалване на ИОП: Ако издаденото Направление съдържа твърде малко часове, гражданите често започват да пишат жалби до министерството, омбудсмана или президента. Единственият законосъобразен път е подаването на жалба срещу ИОП по административен ред до Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) в 14-дневен срок от връчването му.
- Несъвместимост с други доходи и социални плащания: Много хора не знаят, че отпуснатите средства за лична помощ се редуцират (приспадат), ако детето или възрастният получават добавка за чужда помощ от НОИ (добавката по чл. 103 от КСО, която е около 68 €). В заявлението за лична помощ в общината потребителят трябва да подпише съгласие тази добавка да се превежда директно от НОИ към бюджета на АСП за финансиране на услугата.
- Не навременно подаване на отчети: Всеки месец (обикновено между 1-во и 5-о число) асистентът е длъжен да представи в общината отчетен картон (месечен отчет на отработените часове), подписан от него и от потребителя. Закъснението води до забавяне на плащането за целия следващ месец.
Какво да правим при отказ на социалните органи? Процедура по обжалване
Ако Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) излезе с отказ да издаде направление за личен асистент или определи драстично по-малко часове от необходимите, вие имате законното право да се защитите съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Фаза 1: Административно обжалване
Оценката на потребностите, материализирана в Направлението за лична помощ, представлява индивидуален административен акт. Той може да се обжалва по административен ред пред Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) в 14-дневен срок от неговото съобщаване (чл. 23 от ЗХУ). Жалбата се подава в писмена форма чрез Директора на ДСП, който е издал акта (за да може той, по преценка, сам да го оттегли или преразгледа при явна грешка).
В жалбата трябва ясно да посочите:
- Данни на жалбоподателя и неговия представител;
- Кой акт се обжалва (номер на направлението/оценката);
- В какво се състои несъгласието (например: „Социалният работник не е отчел, че лицето е напълно неподвижно на легло и не може да извършва самообслужване, което изисква максимум часове по закон“);
- Вашите искания и медицински доказателства.
Директорът на РДСП е длъжен да се произнесе с мотивирано решение в срок до 14 дни от постъпването на жалбата. Той може да потвърди оценката, да я измени или да я отмени изцяло и да върне преписката за ново разглеждане с конкретни задължителни указания.
Фаза 2: Съдебно обжалване
Ако решението на директора на РДСП не ви удовлетворява, то може да бъде обжалвано по съдебен ред пред съответния Административен съд по настоящия адрес на лицето с увреждане в 14-дневен срок от връчването на решението. За улеснение на гражданите, тези производства по Закона за хората с увреждания и ЗЛП са освободени от държавни такси.
Съдът преценява казуса в неговата цялост, като много често назначава независима съдебно-медицинска или съдебно-психиатрична експертиза, за да прецени реалното състояние на лицето с увреждане и необходимостта му от денонощна или часова грижа. В над 60% от случаите, когато жалбите са аргументирани добре с медицински документи, съдът отменя актовете на социалните служби и ги задължава да отпуснат необходимия брой часове лична помощ.
Може ли работещ на пълно работно време (8 часа) да стане личен асистент?
Да, възможно е по реда на чл. 114 от Кодекса на труда за допълнителен труд, стига общото работно време по двата договора да не нарушава изискванията за почивки и да не надвишава 48 часа седмично (с изрично писмено съгласие на работника).
Спира ли се заплащането на асистента, ако потребителят влезе в болница?
Да. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗЛП предоставянето на лична помощ се преустановява за времето на болничния престой на потребителя. Часове, отчетени през този период, се считат за злоупотреба и подлежат на връщане, като асистентът и потребителят носят отговорност.
Зачита ли се работата като личен асистент за пенсиониране?
Да, тъй като асистентът работи по трудов договор със съответната община, върху възнаграждението му се удържат осигурителни вноски за всички осигурителни случаи и този период се признава изцяло за трудов и осигурителен стаж.
Какво става, ако ТЕЛК решението на потребителя изтече?
Ако срокът на ТЕЛК решението изтече и няма подадени документи за преосвидетелстване или новото произнасяне се бави, предоставянето на лична помощ се спира. Изключение има само ако заявлението за преосвидетелстване е подадено поне 3 месеца преди изтичането в съответствие с последните промени за удължаване валидността на старите решения до произнасянето на ТЕЛК.
Кой плаща осигуровките на личния асистент?
Всички осигурителни вноски (и за сметка на осигурителя, и за сметка на осигуреното лице) се превеждат от Общината (като работодател) за сметка на държавния бюджет посредством полученото целево финансиране по ЗЛП през Агенцията за социално подпомагане.
Може ли пенсионер да бъде назначен за личен асистент?
Да. Няма законова пречка пенсионери (по възраст или по болест) да бъдат назначавани за лични асистенти, стига те да са физически дееспособни и да могат да полагат качествено необходимите грижи за потребителя.
Как се процедира, ако личният асистент се разболее?
Асистентът има всички права по КТ, включително правото на болнични. В този случай той представя болничен лист пред Общината, за да получи обезщетение от НОИ. През това време, по искане на потребителя, общината може да назначи заместващ личен асистент.
Може ли един асистент да се грижи за двама потребители на лична помощ?
Да, но законът изисква сумарният брой часове по договорите да не надвишава законоустановените лимити за работно време по Кодекса на труда и да не се компрометира качеството на предоставяната грижа.
Свързани статии
- Детски надбавки 2026 — размери и подоходен критерий — 25 мин четене
- Еднократна помощ при раждане на дете — 25 мин четене
- Целева помощ за отопление — кой има право — 25 мин четене