Авторско право и сродни права — Закон за авторското право

Авторското право и сродните му права са крайъгълен камък в развитието на културата, науката и технологиите. Те представляват правни механизми, които осигуряват защита на творците и изпълнителите, стимулирайки ги да създават нови произведения и да ги споделят с обществото. В България тази материя е уредена основно със Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), който е в синхрон с международните договори и европейското законодателство. Разбирането на тези правни норми е от съществено значение както за авторите и носителите на права, така и за ползвателите на произведения, за да се избегнат нарушения и да се гарантира справедливо разпределение на ползите от творческата дейност.

Обхватът на авторското право е изключително широк, обхващайки литературни, научни и художествени произведения. Сродните права пък защитават интересите на изпълнители, продуценти на звукозаписи и филми, радио- и телевизионни организации. Тази комплексност налага детайлно разглеждане на всеки аспект, за да се гарантира пълноценна защита на творческия труд.

Правна рамка на авторското право в България

Основният нормативен акт, уреждащ авторското право и сродните права в Република България, е Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Той е приет през 1993 г. и оттогава е претърпял множество изменения и допълнения, най-вече с цел привеждане в съответствие с правото на Европейския съюз и международните договори, по които България е страна. На практика, към 2026 г., актовете, които оказват най-значимо влияние, са Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета относно авторското право и сродните права в цифровия единен пазар и изменението на Директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО, както и Директива (ЕС) 2019/789 относно определяне на правила за упражняване на авторското право и сродните му права, приложими за някои онлайн предавания на радио- и телевизионни организации и за препредавания на телевизионни и радиопрограми.

Основни международни договори и конвенции:

Бернска конвенция за закрила на литературните и художествените произведения (Парижки акт от 1971 г.) – тя е основополагаща за международната защита на авторското право, установявайки принципи като национално третиране и автоматична закрила.
Конвенция за създаване на Световна организация за интелектуална собственост (СОИС).
Римска конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации – урежда сродните права.
Договор на СОИС за авторското право (ДОИС) – адаптира авторското право към цифровата ера.
Договор на СОИС за изпълненията и звукозаписите (ДИЗС) – адаптира сродните права към цифровата ера.

Ключови разпоредби на ЗАПСП:

Чл. 3 от ЗАПСП: Дефинира какво се счита за обект на авторско право – "всяко литературно, художествено и научно произведение, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма". Изрично се посочва, че не е необходимо произведението да е завършено, за да бъде защитено.
Чл. 4 от ЗАПСП: Изброява изчерпателно видовете произведения, които подлежат на закрила (книги, статии, речи, музикални произведения, драматични произведения, филми, снимки, произведения на изобразителното изкуство, архитектурни проекти, компютърни програми, бази данни и др.).
Чл. 5 от ЗАПСП: Изключва от закрила нормативни и индивидуални актове на държавни органи, идеи, концепции, методи за работа, открития, сведения и други.
Чл. 7 от ЗАПСП: Определя автора като "физическото лице, което е създало произведението". Това е един от основните принципи – авторското право принадлежи винаги на човека създател.
Чл. 15 от ЗАПСП: Урежда личните неимуществени права на автора (право на авторство, право на име, право на ненакърнимост на произведението, право на публикуване и др.), които са неотчуждими и неограничени във времето.
Чл. 18 от ЗАПСП: Урежда имуществените права на автора (право на възпроизвеждане, разпространение, публично изпълнение, излъчване, преработка, адаптиране, превод и др.). Тези права са прехвърлими и са ограничени във времето.
Глава единадесета от ЗАПСП: Регламентира сродните права – правата на артистите-изпълнители (чл. 71 – 75), правата на продуцентите на звукозаписи (чл. 76 – 79), правата на продуцентите на филми (чл. 80 – 81), правата на радио- и телевизионните организации (чл. 82 – 85) и правата на продуцентите на бази данни (чл. 86 – 86г).
Глава десета, Раздел ІІІ от ЗАПСП (чл. 93а – 93б): Разпоредби относно упражняването на авторско право и сродни права в цифровия единен пазар, които са въведени в съответствие с европейското законодателство.

Познаването на тези основни разпоредби е ключово за правилното разбиране и прилагане на ЗАПСП.

Същност на авторското право и сродните права

Авторското право

Авторското право възниква с акта на създаване на произведението и не е необходимо да бъде регистрирано, за да получи защита. То има за цел да осигури на автора изключителни права върху неговото творение. Тези права се делят на две основни категории:

Лични неимуществени права (морални права): Те са пряко свързани с личността на автора и са неотчуждими и непрехвърлими. Включват:
- Право на авторство: Правото да бъде признат за създател на произведението.
- Право на име: Правото произведението да се разгласява под неговото име, псевдоним или анонимно.
- Право на ненакърнимост: Правото да иска запазване целостта на произведението, да се противопоставя на всяко изменение или друго посегателство върху него.
- Право на обнародване (публикуване): Правото да реши дали, кога и как произведението да бъде разгласено на публиката.
- Право на оттегляне: Правото да оттегли вече разгласено произведение, ако това е оправдано от значими съображения от творчески, научен или обществен характер.
Имуществени права: Те предоставят на автора изключителното право да използва произведението си и да разрешава неговото използване от трети лица, като си осигурява възнаграждение. Включват:
- Право на възпроизвеждане: Изработване на едно или повече копия на произведението.
- Право на разпространение: Пускане в обръщение на оригинала или копия на произведението.
- Право на публично изпълнение: Всяко представяне на произведение пред неограничен кръг лица.
- Право на излъчване по безжичен път (радио и телевизия) и предаване чрез кабел или други технически средства.
- Право на преработка и адаптиране: Изменяне на произведението, превод, инсцениране и др.
- Право на отдаване под наем или заемане.
- Право на достъп и препродажба (droit de suite) за произведения на изкуството.

Сродни права

Сродните права (известни още като съседни права или права, съседни на авторското право) възникват във връзка с използването на произведения, но не се отнасят до самото създаване на оригинално произведение. Те защитават интересите на лица и организации, които допринасят за разпространението и публичното представяне на произведения. Основните видове сродни права са:

Права на артистите-изпълнители: Отнасят се до изпълнения на литературни, художествени или научни произведения (актьори, певци, музиканти, танцьори). Те имат права върху своите изпълнения – да разрешават записването, възпроизвеждането, разпространението, излъчването и публичното изпълнение на техните изпълнения.
Права на продуцентите на звукозаписи: Те имат изключителни права да разрешават или забраняват възпроизвеждането, разпространението, отдаването под наем и публичното изпълнение на своите звукозаписи.
Права на продуцентите на филми: Аналогично на продуцентите на звукозаписи, те упражняват права върху възпроизвеждането, разпространението, публичното показване и други форми на използване на филмовите си произведения.
Права на радио- и телевизионните организации: Те имат права върху своите предавания – да разрешават записването, възпроизвеждането, препредаването и публичната комуникация на техните програми.
Права на продуцентите на бази данни: Ако една база данни е резултат от значителна инвестиция, тя може да бъде защитена със сродно право, дори ако съдържанието ѝ не е обект на авторско право.

Срокове на защита

Сроковете на защита са от изключително значение при авторското право и сродните права, тъй като след тяхното изтичане произведението или изпълнението преминава в обществено достояние и може да бъде свободно ползвано без разрешение и заплащане на възнаграждение.

За авторското право (имуществени права): Съгласно чл. 27 от ЗАПСП, имуществените права на автора се закрилят за срока на неговия живот и 70 години след неговата смърт. Този срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината на смъртта на автора. В случаите на съавторство, срокът от 70 години тече след смъртта на последния преживял съавтор. За анонимни или под псевдоним произведения, срокът е 70 години след правомерното разгласяване на произведението.
За сродните права:
- На артистите-изпълнители: Съгласно чл. 75а от ЗАПСП, правата им се закрилят 50 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на изпълнението. Ако изпълнението е разгласено или записано и правомерно разгласено, срокът е 70 години от 1 януари на годината, следваща годината на първото такова разгласяване.
- На продуцентите на звукозаписи: Съгласно чл. 79а от ЗАПСП, правата им се закрилят 70 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на първото правомерно разгласяване на звукозаписа или на първото правомерно публично оповестяване на звукозаписа (ако не е разгласен). Ако нито едно от тези събития не настъпи в рамките на 50 години от записа, тогава срокът е 50 години от записа.
- На продуцентите на филми: Съгласно чл. 81а от ЗАПСП, правата им се закрилят 70 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на първото правомерно разгласяване на филма или на първото правомерно публично оповестяване.
- На радио- и телевизионните организации: Съгласно чл. 85 от ЗАПСП, правата им се закрилят 50 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на първото излъчване на предаването.
- На продуцентите на бази данни: Съгласно чл. 86в от ЗАПСП, правата им се закрилят 15 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на създаване на базата данни. Ако базата данни е публично оповестена преди изтичането на 15-годишния срок, защитата е за 15 години от датата на публичното оповестяване.

Права и задължения на авторите и носителите на сродни права

Права на авторите:

Исключителни права: Единствено авторът (или негов правоприемник) може да разрешава или забранява използването на произведението.
Право на възнаграждение: При всяко използване на произведението, за което ЗАПСП предвижда такова, авторът има право на справедливо възнаграждение, независимо дали е договорил конкретна сума или процент.
Право на достъп: Авторът може да иска достъп до своето произведение, дори и да е прехвърлил материалния му носител, за да го използва съобразно своите имуществени и неимуществени права.
Право на обезщетение: В случай на нарушение на авторските права, авторът има право на обезщетение за претърпените вреди и пропуснати ползи.

Задължения на ползвателите на произведения:

Получаване на разрешение: Всеки, който желае да използва защитено произведение по начин, който е предмет на имуществени права, трябва да получи разрешение от автора или носителя на правата (напр. чрез договор за лиценз).
Плащане на възнаграждение: Освен ако не е уговорено друго или не става въпрос за свободно използване по ЗАПСП, ползвателят е длъжен да заплати авторско възнаграждение.
Посочване на автора и източника: При всяко използване на произведение (дори и при свободно използване), е задължително да се посочи автора и източника, освен ако това е невъзможно.
Зачитане на неимуществените права: Ползвателят не трябва да накърнява честта, достойнството и репутацията на автора, нито да променя произведението по начин, който би уронил неговия авторитет.

Колективно управление на права

Предвид масовия характер на използване на много произведения и сложността при индивидуалното договаряне, съвременната система на авторското право разчита до голяма степен на колективното управление на права. Това се осъществява чрез организации за колективно управление на авторски и сродни права (ОКУП).

Съгласно ЗАПСП, в България съществуват няколко такива организации, които са получили разрешение от Министерство на културата. Те имат право да сключват договори с ползватели на произведения (радиостанции, телевизии, заведения, концертни организатори, дискотеки и др.) за събиране на авторски и сродни възнаграждения и да ги разпределят на съответните автори и носители на права.

Примери за ОКУП в България:

МУЗИКАУТОР: За колективно управление на авторски права върху музикални произведения.
ПРОФОН: За колективно управление на сродни права на продуценти на звукозаписи и музикални видеоклипове.
АРТИСТАУТОР: За колективно управление на сродни права на артистите-изпълнители.
АВТОРСКИ НАДЗОР: За управление на авторски права върху визуални изкуства.
ТЕРАПРОКОП: За управление на правата за препредаване на радио- и телевизионни програми.
ФИЛМАУТОР: За управление на права върху филмови произведения.

Тези организации играят ключова роля за ефективното събиране и разпределяне на възнаграждения, осигурявайки прозрачност и справедливост в индустрията.

Авторски хонорар и възнаграждения

Авторският хонорар е паричното възнаграждение, което авторът получава за ползването на неговото произведение. Той може да бъде уговорен по няколко начина:

В твърда сума: Еднократно плащане за определен вид използване.
В процент от приходите: Например, процент от продажбите на книга, билети от представление и др.
Комбинирано: Аванс и допълнителен процент.

Законът изисква възнаграждението да бъде справедливо и съответстващо на обема и вида на използване. В редица случаи, особено когато става дума за масово използване, възнагражденията се събират от горепосочените ОКУП съгласно предварително приети тарифи, договаряни с ползвателите и утвърдени от Министерство на културата.

Особености при авторски хонорари:

Данъчно облагане: Авторските хонорари подлежат на облагане с данък върху доходите на физическите лица. Към 2026 г., за договори по ЗАПСП, обикновено се признават нормативно определени разходи за дейността в размер на 25% или 40%, в зависимост от вида произведение, което намалява данъчната основа. След приспадане на нормативно признатите разходи, данъкът е 10% върху остатъка. За лица, осигуряващи се по Закона за здравното осигуряване и/или Кодекса за социално осигуряване, се дължат и съответните осигурителни вноски, ако доходът е над минималния осигурителен доход за съответната година и лицето не е осигурено на друго основание за пълно работно време.
Удържане на данъка: Когато платец на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице, то е задължено да удържи и внесе данъка, както и осигурителните вноски (ако са приложими), от името на автора.
Авторски контрол: Правото на автора да контролира разпространението и продажбите (особено при процентни възнаграждения) за да гарантира правилното изчисляване на хонорара.

Процедури за защита на авторско право и сродни права

ЗАПСП предвижда няколко механизма за защита в случай на нарушение на правата.

1. Доброволно уреждане на спора:

Преди предприемане на съдебни действия, често е препоръчително да се опита доброволно уреждане на спора чрез директни преговори с нарушителя или изпращане на писмено предупреждение (нотариална покана) с искане за преустановяване на нарушението и обезщетяване.

2. Административни мерки:

Сезиране на Министерство на културата: Дирекция "Авторско право и сродни права" към Министерство на културата осъществява контрол върху дейността на ОКУП и може да разглежда жалби, свързани с общо прилагане на ЗАПСП, но обикновено не се произнася по конкретни спорове за нарушение на индивидуални права.
Комисия за защита на потребителите (КЗП): В някои случаи, когато нарушението засяга и потребителски права (напр. продажба на пиратски стоки под фалшив етикет, която заблуждава потребителите), може да се сезира и КЗП.

3. Гражданскоправна защита:

Това е основният път за защита на авторски и сродни права.

Иск за установяване на нарушение: Когато съществува съмнение за нарушение, без конкретни вреди.
Иск за преустановяване на нарушението: Цели прекратяване на неразрешеното използване на произведението.
Иск за обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи: Авторът или носителят на сродни права може да претендира обезщетение за действително претърпените вреди (напр. разходи за установяване на нарушението) и пропуснатите ползи (дохода, който би получил, ако произведението е било ползвано правомерно). ЗАПСП предвижда възможност за определяне на обезщетението в размер от 500 до 51 129 €, като съдът съобразява всички обстоятелства. При по-високи реални вреди може да се иска и по-голямо обезщетение.
Иск за предаване на неправомерно произведени или разпространени копия.
Иск за унищожаване на копия или средства за тяхното производство.
Обезпечителни мерки: Преди или по време на делото, може да се поиска от съда налагане на временни мерки (напр. спиране на разпространението, изземване на копия), за да се предотврати продължаване на нарушението.

Съдебните дела по ЗАПСП се разглеждат от окръжните съдилища като първа инстанция.

4. Наказателноправна защита:

Нарушенията на авторското право и сродните права могат да представляват и престъпления по Наказателния кодекс (НК). Съгласно чл. 172а от НК, лице, което без съгласието на носителя на авторско или сродно право използва или разпространява по какъвто и да е начин произведение, включващо музика, филми, литературни произведения, компютърни програми, организира публични изпълнения или изпълнения чрез технически средства, ако дейността е извършена с търговска цел и предметът на престъплението е в големи размери, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди евро. В особено големи размери наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до петнадесет хиляди евро.

важни уточнения за авторите и ползвателите

За авторите:

Доказателства за авторство: Въпреки че авторското право възниква автоматично, винаги е добре да имате доказателства кога и как е създадено произведението (чернови, файлове с дата, свидетели). Някои творци депозират свои произведения пред нотариус или в патентното ведомство, за да създадат официално доказателство за датата на създаване, макар и това да не е задължително за възникване на правата.
Регистрирайте се в ОКУП: Ако сте музикант, писател, артист или друг творец, чиито произведения се използват масово, регистрирането в съответна организация за колективно управление на права е почти задължително за ефективно събиране на възнаграждения.
Договорите са важни: Внимателно четете и преговаряйте условията при сключване на договори за издаване, продуциране, лицензиране или прехвърляне на права. Уточнете обхват, срок, територия, възнаграждение и начина на контрол. При съмнение, консултирайте се с адвокат, специализиран в интелектуалната собственост.
Използвайте знака ©: Макар че не е задължителен за възникване на защитата, поставянето на знака © (copyright), годината на първото публикуване и името на автора или правоприемника, служи като ясно предупреждение за наличието на авторско право и може да послужи като доказателство.
Онлайн защита: Следете за нерегламентирано използване на вашите произведения онлайн. Използвайте DMCA (Digital Millennium Copyright Act) механизми за премахване на съдържание от платформи като YouTube, Facebook, Instagram.

За ползвателите на произведения:

Предполагайте, че е защитено: При всяко използване на чуждо произведение, по подразбиране приемайте, че то е защитено от авторско право, освен ако не сте напълно сигурни в обратното (напр. произведението е в обществено достояние).
Лиценз или разрешение: Винаги си осигурявайте писмен лиценз или разрешение за използване на защитено произведение. Уточнете обхвата на ползване (за какви цели, за какъв срок, на каква територия, с право на преработка или не и др.).
Проверявайте източниците: Уверете се, че източникът, от който получавате право за ползване, действително е носител на правата или има право да ги лицензира.
Creative Commons лицензи: За някои произведения авторите предлагат Creative Commons лицензи, които позволяват по-свободно използване при определени условия (напр. посочване на автора, без търговска цел, непроменяне). Винаги четете конкретния лиценз.
Използване на произведения в "обществено достояние": Произведения, чиито срокове на защита са изтекли, могат да бъдат използвани свободно. Проверявайте срока на защита и особено важни при преводи и адаптации, които могат да имат своя собствена защита.

Често допускани грешки

Незнание на закона и презумпции: Много хора смятат, че ако дадено съдържание е "качено в интернет", то е "свободно за ползване". Това е дълбоко погрешно. Всяко произведение в интернет, създадено от човек, е по подразбиране защитено от авторско право.
Заблуда, че промяната на част от произведението анулира авторското право: Напр. лека промяна на текст, ретуш на снимка, преработка на музикален семпъл. Всяка преработка, без разрешение, е нарушение, а преработеното произведение все още дължи права на оригиналния автор, дори и ако преработващият създава ново авторско право върху своята преработка.
"Не знаех кой е авторът": Непознаването на автора или игнорирането на знака © не освобождава от отговорност. Всеки ползвател има задължение да положи дължимата грижа да открие автора и да получи разрешение.
Използване за нетърговски цели: Някои смятат, че ако използват произведение за лични или нетърговски цели, не нарушават авторското право. В повечето случаи това е грешка. ЗАПСП предвижда конкретни случаи на "свободно използване" (напр. цитиране, използване за обучение, за лични нужди), които са изчерпателно изброени и са с определени ограничения. Всяко друго използване, дори и нетърговско, което не попада в тези изключения, изисква разрешение.
Заблуда, че закупуването на материален носител дава право на ползване: Купуването на книга, аудио диск или картина ви дава право на собственост върху физическия обект, но не ви прехвърля авторските права върху съдържанието му. Не можете да копирате книгата, да правите публични изложби на картината (освен ако не е в оригинал) или да преиздавате диска.
Неправилно разбиране на "лиценз": Някои мислят, че лицензът е равносилен на прехвърляне на собственост. Лицензът е разрешение за ползване на определени права за определен срок и територия при определени условия, без да се прехвърля собствеността върху авторското право.

Актуални промени и тенденции 2025-2026 г.

Ключови акценти и тенденции:

Изключения за извличане на текст и данни (Text and Data Mining - TDM):
Директивата въведе задължителни изключения за авторското право, които позволяват TDM (автоматично анализиране на текст и данни) за научни изследвания, както и за други цели, при определени условия. Това е от особена важност за развитието на изкуствения интелект и машинното обучение, тъй като позволява законно трениране на AI модели с големи масиви от данни. ЗАПСП вече съдържа разпоредби в тази насока, но интерпретацията и обхватът им ще бъдат доуточнени с развитието на AI технологиите.
Допълнителни възможности за договаряне и прозрачност за авторите и изпълнителите:
Въведени са разпоредби, които засилват позицията на авторите и изпълнителите при договаряне с продуценти и издатели, включително правото на допълнително възнаграждение, ако първоначално уговореното се окаже непропорционално ниско спрямо успеха на произведението (т.нар. "бестселър клауза"), както и право на прозрачност (редовно получаване на информация за използването и приходите от произведението).
Развитие на колективното управление:
ОКУП продължават да адаптират своите модели на лицензиране към дигиталната среда, като търсят по-ефективни начини за събиране и разпределение на възнаграждения от онлайн ползване, включително чрез внедряване на модерни технологични решения за проследяване на съдържанието.

Тези изменения и тенденции подчертават динамичния характер на авторското право и необходимостта постоянно да се следи законодателното развитие и съдебната практика, за да се гарантира адекватна защита на правата в цифровата епоха.

Често задавани въпроси (FAQ)

Въпрос 1: Трябва ли да регистрирам авторството си, за да получа защита?

Не, в България, както и в повечето държави, авторското право възниква автоматично с факта на създаване на произведението и не е необходимо да бъде регистрирано. Въпреки това, създаването на доказателства за датата на създаване (напр. чрез нотариален депозит или друг начин) може да бъде полезно в случай на спор за авторство.

Въпрос 2: Колко време е защитено едно произведение от авторско право?

Имуществените права на автора се защитават за срока на неговия живот и 70 години след смъртта му. Този срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината на неговата смърт. Личните неимуществени права са неограничени във времето.

Въпрос 3: Мога ли да използвам снимка, намерена в интернет, ако посоча източника?

В повечето случаи не. Самото посочване на източника или автора не е достатъчно и не ви освобождава от задължението да получите разрешение за използване на снимката, освен ако тя не е с лиценз, който изрично позволява такова ползване (напр. Creative Commons с опция "Признание") или е в обществено достояние. Използването без разрешение е нарушение.

Въпрос 4: Какво да направя, ако някой използва моето произведение без разрешение?

Първо опитайте да се свържете с нарушителя с писмо или нотариална покана, призовавайки го да преустанови нарушението и да заплати обезщетение. Ако това не доведе до резултат, можете да потърсите съдебна защита по граждански ред, за да предявите иск за преустановяване на нарушението и обезщетение.

Въпрос 5: Кога едно произведение се счита за в "обществено достояние"?

Произведение влиза в обществено достояние, когато изтече срока на защита на имуществените права на автора (обикновено 70 години след смъртта му). От този момент то може да бъде използвано свободно от всеки, без необходимост от разрешение и без заплащане на възнаграждение, при условие че се спазват личните неимуществени права на автора (напр. да не се видоизменя произведението по начин, който накърнява честта му).

Въпрос 6: Мога ли да използвам кратки цитати от чуждо произведение без разрешение?

Да, ЗАПСП предвижда възможност за свободно използване на части от публикувани произведения под формата на цитати или извадки, стига да са в обем, оправдан от целта, за която са използвани (напр. за критика, рецензия, научна публикация) и задължително да се посочи автора и източника. Трябва обаче да се внимава цитатът да не подменя същността на оригиналното произведение и да не вреди на неговите нормални интереси.

Въпрос 7: Каква е разликата между авторско право и сродни права?

Авторското право защитава самия акт на творчество и оригиналните произведения (напр. текст на песен, нотна партитура). Сродните права защитават интересите на лица, които допринасят за представянето или разпространението на тези произведения (напр. изпълнителят, който пее песента, продуцентът, който записва изпълнението). И двете категории права са важни за цялостната защита на творческия процес.

Въпрос 8: Какви са последствията от пиратство на софтуер или филми?

Пиратството (неправомерно копиране, разпространение или използване на софтуер, филми, музика) представлява грубо нарушение на авторското право и сродните права. То може да доведе до граждански дела за обезщетение, които са със значителни финансови санкции, както и до наказателно преследване, предвиждащо лишаване от свобода и глоби, особено ако се извършва с търговска цел и в големи размери.