Ръководство · Трудово право
Молба за неплатен отпуск: правила и приложение за 2026 г.
Неплатеният отпуск по чл. 160 от Кодекса на труда се разрешава от работодателя по молба на работника или служителя. За разлика от платения годишен отпуск, неплатеният е право на работодателя, а не на работника — той може да откаже без да е длъжен да мотивира отказа.
Първите 30 работни дни неплатен отпуск на година се признават за трудов и осигурителен стаж; над 30 дни — само за трудов стаж, но не и за пенсия и здравна осигуровка.
Осигурителни последици
По време на неплатен отпуск над 30 дни служителят губи здравноосигурителни права, освен ако не се самоосигурява (чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване) — тогава дължи месечна вноска върху половината от минималния осигурителен доход.
За целите на пенсията само първите 30 работни дни на година се зачитат за осигурителен стаж; след това периодът не се брои.
Как се формулира молбата
Молбата трябва да съдържа периода (начало и край) и причината (не е задължителна, но помага при разглеждане). Работодателят издава писмена заповед — устно съгласие не поражда действие и служителят рискува да бъде отчетен като неявил се на работа.
Прекратяване по време на неплатен отпуск
Работодателят не може да прекрати трудовия договор по време на разрешен неплатен отпуск, освен при закриване на предприятието или при виновно поведение на служителя (чл. 333 КТ дава определена закрила).
Често задавани въпроси
Има ли максимален срок на неплатения отпуск?
Няма законов таван, но практически се разрешава за срок до 1–2 години; по-дълъг период често се оформя със споразумение за преустановяване на трудовото правоотношение.
Мога ли да работя другаде по време на неплатения отпуск?
Да, освен ако в трудовия договор няма клауза за забрана на конкурентна дейност.