RASFF и системата за бързо предупреждение за храни в България

Какво представлява RASFF? — Дефиниция, Цели и Българско Участие

Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи, по-известна с абревиатурата RASFF, е ключов инструмент за осигуряване на безопасността на хранителната верига в Европейския съюз. Тя представлява мрежа за бърз обмен на информация между държавите-членки, Европейската комисия и Европейския орган за безопасност на храните (EFSA), когато бъде установен риск за човешкото здраве, свързан с храна или фураж.

История и развитие на системата в ЕС

Създадена през 1979 г., RASFF е една от най-старите и успешни системи за сътрудничество в ЕС. Първоначално тя е била необходима за управление на кризи, свързани с химически замърсители, но с годините обхватът й се разширява значително. Големи кризи като тази с диоксините в Белгия (1999 г.) и „лудата крава“ (СЕГ) подчертаха нуждата от още по-бърза и координирана реакция. Това доведе до укрепването на правната й основа с приемането на Общия закон за храните – Регламент (ЕО) № 178/2002, който превърна RASFF в задължителен и основен елемент от политиката за безопасност на храните в ЕС.

С развитието на технологиите, системата еволюира. От 2019 г. тя е част от по-голяма интегрирана платформа, наречена IMSOC (Information Management System for Official Controls), която обединява RASFF с мрежите за административно сътрудничество и помощ (AAC) и за борба с измамите с храни (FFN). Това позволява още по-цялостен и ефективен подход към управлението на рисковете в агрохранителната верига.

Основни цели на RASFF

• Защита на общественото здраве: Това е основната и най-важна цел. Чрез бърз обмен на информация, системата позволява на националните власти, като Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), да предприемат незабавни мерки за спиране на разпространението на опасна храна.
• Осигуряване на функциониращ единен пазар: Като гарантира, че опасните продукти се проследяват и отстраняват бързо в целия ЕС, RASFF поддържа доверието на потребителите и бизнеса в единния пазар. Без такава система, всяка държава би могла да налага едностранни и непропорционални търговски бариери.
• Улесняване на бързата и координирана реакция: Когато даден продукт е произведен в една държава, преработен във втора и дистрибутиран в още десет, само координирана система като RASFF може да осигури ефективно проследяване и изтегляне.
• Повишаване на прозрачността: Част от информацията в RASFF се публикува в публичен онлайн портал, което дава възможност на потребителите и бизнеса да се информират за рисковете, свързани с храните.

Ролята на България като пълноправен член на RASFF

От присъединяването си към ЕС, България е пълноправен член на мрежата RASFF. Национален център за контакт (НЦК) по RASFF е ситуиран в Централното управление на БАБХ. Тази структура е отговорна за:

• Получаване на уведомления от други държави-членки и от Комисията.
• Извършване на проверки на място в България, за да се проследи продукт, за който е подаден сигнал.
• Подаване на уведомления в системата, когато на българския пазар или при износ бъде открита опасна храна или фураж.
• Комуникация с българските стопански субекти, за да се гарантира предприемането на необходимите мерки.

Това означава, че всеки български производител или търговец е част от тази общоевропейска система и носи съответните отговорности.

Правна Рамка: Закони и Регламенти, Регулиращи RASFF в България (актуално към 2026 г.)

Задълженията, свързани с RASFF, не са пожелателни, а са строго регламентирани както на европейско, така и на национално ниво. Непознаването на закона не е извинение и може да доведе до сериозни финансови и правни последици.

Европейско законодателство - гръбнакът на системата

Основният документ, който всеки в хранителния бранш трябва да познава, е Регламент (ЕО) № 178/2002 за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните. Този регламент има директно приложение във всички държави-членки, включително България.

Ключов в контекста на нашата тема е Член 19 – Отговорности на стопанските субекти в областта на храните. Той дефинира задължението за изтегляне, изземване и уведомяване.

Чл. 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002:

„Ако стопански субект в областта на храните счете или има основания да смята, че храна, която той е внесъл, произвел, преработил, изработил или дистрибутирал, не отговаря на изискванията за безопасност на храните, той незабавно трябва да предприеме процедури по изтеглянето на въпросната храна от пазара, където храната е напуснала първоначалния контрол на стопанския субект в областта на храните, и да информира за това компетентните органи.“

Пълен текст на Регламент (ЕО) № 178/2002 в Lex.bg

Този текст е изключително важен. Той вменява пряка отговорност на бизнеса да действа пръв, без да чака намеса от държавен орган. Думата „незабавно“ е от централно значение и липсата на бърза реакция е сама по себе си нарушение.

Други важни членове от същия регламент са:

• Член 14 (Изисквания за безопасност на храните): Дефинира какво е „небезопасна храна“ – храна, която е вредна за здравето или негодна за консумация от човека.
• Член 18 (Проследимост): Задължава всички стопански субекти да могат да идентифицират от кого са получили и на кого са доставили даден продукт („една стъпка назад, една стъпка напред“). Без ефективна проследимост, изтеглянето е невъзможно.
• Член 50 (Система за бързо предупреждение): Формално създава мрежата RASFF и задължава държавите-членки да определят национални контактни точки.

Следва да се спомене и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1715 (IMSOC), който модернизира техническото функциониране на системата и въведе платформата iRASFF – онлайн интерактивен инструмент, чрез който се подават и управляват уведомленията. Всеки оператор, който се сблъсква с необходимост от уведомление, ще трябва да работи индиректно или директно с данните, изисквани от тази платформа.

Българско законодателство - приложение и контрол

Българското законодателство доразвива и прилага европейските норми, като определя компетентния орган (БАБХ) и предвижда конкретни санкции при нарушения.

Закон за храните (ЗХ):

Този закон е основният национален нормативен акт. Той преповтаря и детайлизира задълженията на операторите, произтичащи от Регламент 178/2002.

Чл. 20а, ал. 1 от Закона за храните:

„Бизнес операторите, които считат или имат основание да смятат, че храна, която са произвели, преработили, внесли или разпространили, не е в съответствие с изискванията за безопасност, са длъжни незабавно да предприемат действия за изтеглянето й от пазара и да уведомят за това съответния компетентен орган...“

Пълен текст на Закона за храните в Lex.bg

Както виждате, българският закон е в пълен синхрон с европейския.

Закон за управление на агрохранителната верига: Този закон също има отношение, тъй като урежда официалния контрол, извършван от БАБХ по цялата верига – от първичното производство до крайния потребител. Проверките, които водят до откриване на рискове и последващи RASFF уведомления, се извършват по реда на този закон.

Кога възниква задължение за уведомяване по RASFF?

Задължението не възниква при всяко несъответствие. То е обвързано с наличието на „сериозен риск“ за здравето на потребителите. Но как един бизнес оператор да прецени дали рискът е „сериозен“?

Идентификация на "сериозен риск" за здравето

Оценката на риска е комплексен процес, но като практическо правило, задължение за уведомяване възниква, когато дадена храна може да предизвика неблагоприятни последици за здравето на човека. Оценката трябва да вземе предвид:

• Естеството на опасността: Дали е микробиологичен патоген като Salmonella, химикал като пестицид в наднормено количество, или недеклариран алерген.
• Уязвимостта на потребителските групи: Някои рискове са по-сериозни за деца, бременни жени, възрастни хора или хора с алергии (напр. Listeria monocytogenes).
• Количеството и консумацията: Каква е вероятността потребител да консумира количество от продукта, което би довело до заболяване.
• Информация от лабораторен анализ: Положителен резултат за наличие на патоген или замърсител над законово установените норми почти винаги е автоматичен индикатор за сериозен риск.

Практически съвет: При съмнение, винаги действайте с презумпцията, че рискът Е сериозен. Последиците от забавяне на уведомлението са далеч по-тежки от тези при „фалшива тревога“.

Примери за опасни храни и рискови фактори, водещи до RASFF нотификация

• Микробиологично замърсяване: Наличие на Salmonella spp. в пилешко месо или яйца; Listeria monocytogenes в готови за консумация храни (салати, меки сирена); E. coli (VTEC/STEC) в мляно говеждо месо.
• Химично замърсяване: Превишени максимално допустими граници (МДГ) на пестициди в плодове и зеленчуци; наличие на микотоксини (напр. афлатоксин) в ядки или зърнени храни; високи нива на тежки метали (живак, олово, кадмий) в риба или морски дарове; миграция на химикали от опаковъчни материали.
• Недекларирани алергени: Наличие на мляко, фъстъци, соя, ядки или глутен в продукт, без това да е ясно обозначено на етикета. Това е един от най-честите поводи за изземване на продукти от пазара.
• Физическо замърсяване: Наличие на парченца стъкло, метал, пластмаса или дърво в хранителни продукти.
• Неразрешени вещества: Използване на неразрешени за употреба в ЕС хранителни добавки, оцветители (напр. Sudan red) или медикаменти (напр. хлорамфеникол в мед).

Разграничение между "изтегляне" и "изземване" - ключови термини

В ежедневието тези термини често се използват като синоними, но в контекста на законодателството за храните те имат различно значение:

• Изтегляне (Withdrawal): Това са действия, насочени към предотвратяване на дистрибуцията и предлагането на продукт, който все още не е достигнал до крайния потребител. Това включва блокиране на наличности в собствения склад, както и изискване към дистрибутори и търговци на едро да върнат продукта.
• Изземване (Recall): Това е по-сложната и скъпа операция. Тя се предприема, когато продуктът вече е достигнал до крайните потребители. Изземването включва не само изтегляне от дистрибуционната мрежа, но и активно информиране на обществеността с цел потребителите, които вече са закупили продукта, да го върнат или унищожат. Това често става чрез съобщения в медиите, плакати в магазините и информация на сайта на компанията и БАБХ.

Процедурата по уведомяване пред БАБХ обикновено задейства и двете действия, като бизнес операторът е задължен да определи докъде по веригата е стигнал проблемният продукт и да предприеме съответните мерки.

Процедура "Как протича процедурата": Как да уведомите БАБХ за опасна храна

Когато установите или имате основателни съмнения за сериозен риск, свързан с ваш продукт, времето е от решаващо значение. Паниката е лош съветник. Следвайте ясна и систематична процедура.

Стъпка 1: Вътрешна оценка и незабавно блокиране

Преди да вдигнете телефона, за секунди или минути трябва да направите бърз вътрешен анализ:

1. Потвърждение на риска: Ако информацията идва от лаборатория, проверете протокола. Ако е от клиентска жалба (напр. намерено чуждо тяло), опитайте се бързо да я потвърдите.
2. Идентификация на засегнатия продукт: Коя е точната партида/LOT номер? Кой е срокът на годност?
3. Незабавно блокиране: Първото практическо действие е да издадете вътрешна заповед за блокиране на всички количества от засегнатата партида, които са под ваш физически контрол (в складове, производство и т.н.). Това спира по-нататъшното разпространение, докато тече процедурата.
4. Активиране на екип за управление на кризи: Всяка сериозна компания трябва да има такъв. В него влизат управителят, технологът, лицето по качеството и юрист/административен отговорник.

Стъпка 2: Незабавно уведомяване на БАБХ

Както законът повелява, уведомлението трябва да е „незабавно“. В практиката това означава възможно най-бързо след установяване на риска, обикновено в рамките на часове, но не по-късно от 24 часа.

• Кого да уведомите: Компетентният орган е Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Контактът трябва да се осъществи с Националния център за контакт (НЦК) по RASFF, който е част от дирекция „Контрол на храните“ в Централното управление на БАБХ. Освен това следва да информирате и съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) по място на регистрация на обекта ви.
• Как да уведомите: Първоначалното уведомление може да стане по телефон и/или имейл, за да се даде предварителен сигнал. Веднага след това обаче трябва да се подготви и изпрати официално писмено уведомление с цялата необходима информация.

Стъпка 3: Попълване и подаване на Формуляр за Уведомление (съгласно изискванията на iRASFF)

За да бъде уведомлението обработено и въведено в системата iRASFF от БАБХ, то трябва да съдържа изчерпателна информация. Подгответе се да предоставите следните данни. Това е най-важната част от документацията:

• Данни за уведомяващия бизнес оператор: Пълно име на фирмата, ЕИК, адрес на управление, адрес на обекта, лице за контакт, телефон, имейл.
• Подробно описание на продукта:
  • Търговско наименование и марка.
  • Категория на продукта (напр. месен продукт, млечен продукт, консервирани зеленчуци).
  • Партиден номер (LOT/Batch number): Това е КРИТИЧНО важна информация.
  • Срок на годност („Най-добър до“ или „Използвай преди“).
  • Тип на опаковката (напр. стъклен буркан, вакуумна опаковка) и грамаж.
  • Снимка на продукта и етикета, ако е налична.
• Описание на идентифицирания риск:
  • Вид на опасността (напр. Salmonella enteritidis, афлатоксин B1, недеклариран алерген: фъстък, фрагменти от метал).
  • Резултати от лабораторни изпитвания (прикрепете копие от изпитвателния протокол), включително измерена стойност и норма по законодателство.
  • Описание на обстоятелствата, при които е открит рискът (напр. при рутинен собствен мониторинг, след клиентска жалба, при проверка на суровини).
• Информация за проследимост (Traceability):
  • Произход: Държава на произход на продукта и/или на ключови суровини. Данни за производителя, ако сте само дистрибутор.
  • Дистрибуция: Списък на всички клиенти (фирми), на които е доставена засегнатата партида. За всеки клиент се посочва име, адрес и доставено количество. Посочете дали продуктът е изнасян в други държави от ЕС или трети страни.
  • Общо произведено/внесено количество от партидата и количество, което вече е на пазара.
• Предприети и планирани мерки:
  • Потвърждение, че наличностите под ваш контрол са блокирани.
  • Декларация, че сте започнали процедура по изтегляне от вашите дистрибутори.
  • План за изземване от крайни потребители, ако е необходимо (напр. проект на съобщение до медиите/клиентите).
  • Какво възнамерявате да правите с върнатия продукт (напр. унищожаване под контрол, преработка, ако е възможно).

Стъпка 4: Активно изпълнение на мерките по изтегляне и изземване

След като БАБХ е уведомена, вие действате в тясно сътрудничество с инспекторите. Вашите задължения продължават:

• Комуникация с партньорите: Свържете се незабавно (писмено – по имейл, за да остане следа) с всички ваши клиенти от списъка за дистрибуция. Информирайте ги за проблема, посочете точната партида и изискайте да я блокират и да ви я върнат.
• Логистика на връщането: Организирайте събирането на продукта от дистрибуционната мрежа. Това е ваша отговорност и за ваша сметка.
• Публично оповестяване (при изземване): Ако продуктът е достигнал до потребителите, съгласувайте с БАБХ текста и каналите за публично съобщение. То трябва да е ясно, да не всява излишна паника, но и да дава точни инструкции на потребителите какво да правят.

Стъпка 5: Последващ контрол, докладване и корективни действия

След като кризата е овладяна, работата не приключва. БАБХ ще изиска от вас:

• Доклад за ефективността на изтеглянето: Трябва да представите доказателства колко от продукта е бил възстановен (т.нар. reconciliation report).
• Документи за унищожаване: Върнатият опасен продукт трябва да се унищожи по начин, който не замърсява околната среда и не позволява повторното му попадане в хранителната верига. Това се извършва под контрола на БАБХ и/или от лицензирани фирми, като се издава съответният протокол.
• План за корективни действия: Най-важната стъпка за бъдещето. Трябва да анализирате какво се е объркало (root cause analysis) и да представите на БАБХ план как ще предотвратите повторната поява на подобен проблем. Това може да включва промяна на доставчик, въвеждане на нова контролна точка в HACCP системата, допълнителни лабораторни анализи и др.

Класификация на уведомленията в RASFF: Какво означават те?

Когато БАБХ въведе вашето уведомление в системата, то получава определена класификация. Разбирането й помага да се осъзнае сериозността на ситуацията. Основните типове са:

• Тревога (Alert): Това е най-високото ниво. Уведомление за „тревога“ се изпраща, когато на пазара на някоя от държавите-членки се намира храна или фураж, представляващи сериозен риск, и се изисква бърза реакция от другите членове на мрежата (напр. да проверят дали и те са получили от същата партида). Повечето уведомления, инициирани от бизнес оператори заради опасен продукт, водят до такава нотификация.
• Информация (Information): Тези уведомления се отнасят за риск, който не изисква бърза реакция. Това е така, защото продуктът или не е достигнал до пазара на другите държави, или естеството на риска не е толкова сериозно, или продуктът вече не е на пазара. Те се разделят на „information for follow-up“ (за предприемане на действия) и „information for attention“ (само за сведение).
• Отхвърляне на границата (Border Rejection): Този тип уведомление се отнася за пратки с храни и фуражи, които са били спрени и отхвърлени на външна граница на ЕС (напр. на пристанище, летище или сухопътен ГКПП като Капитан Андреево) поради установен риск при официалния контрол.
• Новини (News): Всяка информация, свързана с безопасността на храните, която не е „тревога“ или „информация“, но е важна за контролните органи.

Отговорност на Производителя и Дистрибутора

Принципът „от фермата до вилицата“ означава, че всеки по веригата носи отговорност. Тя обаче не е еднаква.

• Производителят / Вносителят: Те носят основната отговорност за безопасността на продукта, който пускат на пазара. Вносителят е „производител“ за целите на пазара в ЕС. Той трябва да гарантира, че внесената от трета страна стока отговаря на всички европейски изисквания.
• Дистрибуторът / Търговецът: Неговата отговорност е да не влошава състоянието на продукта (напр. чрез неправилно съхранение) и активно да сътрудничи при изтегляне, като осигури проследимост „една стъпка назад“ (от кого е купил) и „една стъпка напред“ (на кого е продал, ако не е краен потребител). Той също има задължение да уведоми БАБХ, ако има основания да смята, че даден продукт е опасен.

Най-важният елемент, underpinning на цялата система, е проследимостта, регламентирана в чл. 18 от Регламент 178/2002. Без адекватна система за проследяване, която да може бързо да идентифицира движението на конкретна партида, един бизнес оператор е практически неспособен да изпълни задълженията си по чл. 19. Липсата на такава система е сериозно нарушение само по себе си.

Всички разходи, свързани с процедурата – транспорт, съхранение, анализ, комуникация, унищожаване на върнатия продукт, както и пропуснатите ползи от продажбата му – са изцяло за сметка на отговорния бизнес оператор.

Санкции и Рискове при Неспазване на Задължението за Уведомяване

Някои оператори може да се изкушат да прикрият проблема, надявайки се той да не бъде открит. Това е изключително рискована и недалновидна стратегия. Последствията от неспазване са много по-тежки от разходите по добросъвестно изпълнение на процедурата.

Административно-наказателна отговорност

Законът за храните предвижда солени глоби и имуществени санкции. Актуално към 2026 г., сумите са в €. Ето някои примери от Глава Осма на закона:

• Съгласно чл. 43 от ЗХ, бизнес оператор, който произвежда или търгува с храни, които са опасни за здравето по смисъла на чл. 14 от Регламент 178/2002, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 3000 евро, а при повторно нарушение – от 3000 до 4500 евро.
• По-конкретно, неизпълнението на задължението за незабавно уведомяване на БАБХ и предприемане на действия за изтегляне (нарушение на чл. 20а от ЗХ) може да се санкционира по чл. 46, ал. 2 от ЗХ. Санкцията за юридически лица е в размер от 1000 до 2000 евро, а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 евро.
• Освен паричните санкции, БАБХ може да наложи и принудителни административни мерки, като спиране на дейността на обекта до отстраняване на нарушенията, което води до допълнителни финансови загуби.

Репутационни щети

Това често е най-голямата и дългосрочна щета. Ако БАБХ или контролен орган в друга държава открие проблема преди вас, това се възприема като опит за прикриване. Последвалата медийна шумотевица, загубата на доверие у потребителите и, още по-важно, у партньорите (големи търговски вериги), може да унищожи една марка. Големите ритейлъри имат политика на нулева толерантност и незабавно „делистват“ (свалят от рафтовете си) доставчици, които са допуснали подобен гаф.

Гражданска и наказателна отговорност

Ако консумацията на опасния продукт доведе до реални здравословни увреждания или смърт, отговорността може да премине от административна към гражданска (искове за обезщетения) и дори наказателна (по текстове от Наказателния кодекс, свързани с причиняване на телесна повреда или смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие).

Срокове и Потенциални Разходи (Таблица)

Самото уведомяване на БАБХ е безплатно. Разходите са косвени, но могат да бъдат значителни.

Дейност / Разход	Срок	Приблизителна стойност (в €, 2026 г.)	Коментар
Уведомяване на БАБХ	Незабавно (до 24 часа)	0 €	Административна процедура, без държавна такса.
Лабораторен анализ за потвърждение	2-10 дни	100 - 500 € / проба	Зависи от вида на анализа (микробиология, химия). Цената може да е по-висока за сложни анализи.
Разходи за логистика (изтегляне)	1-2 седмици	500 - 50,000+ €	Силно зависи от количеството, географския обхват на дистрибуцията и типа на продукта (напр. замразен).
Разходи за унищожаване	След събиране на стоката	250 - 5,000+ €	Зависи от количеството и вида на продукта. Извършва се от лицензирани фирми.
Стойност на бракувания продукт	N/A	100% от себестойността	Пряка загуба на инвестираните в производството средства.
Комуникационни разходи (при изземване)	1-3 дни	500 - 10,000+ €	Разходи за платени публикации в медии, кол център, ако е нужен, и др.
Административни санкции	След Акт за установяване на нарушение	1,000 - 4 500 €	Налага се само при установено нарушение (напр. забавяне на уведомлението).

Съвети от Практиката: Как да се подготвим за криза с опасна храна?

Най-добрата криза е тази, която не се случва. А ако се случи, най-добре се управлява тази, за която сте се подготвили предварително.

1. Разработете и тествайте План за управление на кризи и изтегляне на продукт. Този план не трябва да е просто папка на рафта. Той трябва да съдържа ясни стъпки, отговорни лица и контакти (включително извънработно време). Провеждайте симулация на изтегляне (mock recall) поне веднъж годишно, за да проверите дали системата ви работи.
2. Поддържайте безупречна и дигитализирана система за проследяване. Електронни системи (ERP, специализиран софтуер) са в пъти по-бързи от хартиените записи. Трябва да можете в рамките на минути, а не дни, да кажете кои клиенти са получили партида Х.
3. Обучавайте персонала си. Всеки – от складовия работник до търговския представител – трябва да знае колко е важен партидният номер и каква е ролята му при евентуална криза. Екипът по качеството трябва да е перфектно запознат с процедурата по уведомяване.
4. Изградете добри работни взаимоотношения. Познавайте инспектора от вашата ОДБХ. Имайте договори с акредитирани лаборатории, които могат да ви дадат бързи и надеждни резултати. Прозрачната и проактивна комуникация с регулатора винаги е от полза.
5. Помислете за застраховка „Изтегляне на продукт от пазара“. Все повече застрахователни компании предлагат такъв продукт. Той може да покрие голяма част от финансовите разходи, свързани с изтеглянето и изземването (логистика, унищожаване, комуникация), но не и репутационните щети.

Въпроси и отговори — (ЧЗВ)

Тук отговаряме на някои от най-често задаваните въпроси от практиката.

1. Кой е отговорен за уведомяването – вносителят от трета страна, българският производител, който влага суровината, или дистрибуторът?

Отговорен е този бизнес оператор, който пръв установи или има основателни съмнения за риска. Ако вносител установи проблем в суровина, той трябва да уведоми БАБХ и своите клиенти (производителите). Ако производител открие проблема в готов продукт (дори да е по вина на суровината), той носи отговорност да уведоми и да изтегли своя продукт. Дистрибуторът също има задължение да уведоми, ако се усъмни в безопасността на продукта, който съхранява и разпространява.

2. Трябва ли да уведомя, ако проблемът е само в една много малка партида, която е почти изцяло продадена?

Да, абсолютно. Задължението за уведомяване зависи от наличието на риск за здравето, а не от количеството на продукта. Дори една опаковка да е опасна и да е в ръцете на потребител, това може да доведе до заболяване. Нещо повече, фактът, че продуктът е продаден, прави ситуацията по-спешна и налага мерки по изземване чрез информиране на обществеността.

3. Какво се случва, ако БАБХ открие проблема преди мен по време на рутинна проверка?

Това е много по-лош сценарий. Първо, губите всякаква възможност за доброволно сътрудничество и смекчаване на вината. Второ, БАБХ ще предприеме действията принудително, като може да наложи по-строги мерки. Трето, почти сигурно ще ви бъде съставен акт за административно нарушение, тъй като не сте изпълнили задължението си за самоконтрол и уведомяване. Санкциите са значително по-високи, а репутационният удар е огромен.

5. Защо трябва да информирам за дистрибуцията в други страни от ЕС? Не е ли това работа на властите?

Вие сте длъжни да предоставите цялата информация за проследимост, с която разполагате. Когато БАБХ подаде уведомление за „тревога“ в iRASFF, посочвайки засегнатите държави, техните национални контактни точки получават сигнала моментално. Това им позволява да предприемат действия на своя територия. Без вашата точна информация за дистрибуцията, системата не може да работи ефективно.

6. Каква е ролята на платформата iRASFF за мен като бизнес оператор?

Като бизнес оператор, вие нямате директен достъп за подаване на уведомления в iRASFF. Това е система за комуникация между компетентните органи. Вашата роля е да предоставите на националния си компетентен орган (БАБХ) цялата необходима информация в структуриран вид, така че инспекторите от НЦК по RASFF да могат бързо и точно да попълнят нотификацията в системата.