Придобиването на разрешение за постоянно пребиваване в Република България е ключов етап от интеграцията на всеки чуждестранен гражданин в страната. Този статут не само осигурява стабилност и сигурност, но и предоставя права, които са изключително близки до тези на българските граждани, включително правото на труд без необходимост от специално разрешение за работа, достъп до държавното здравно осигуряване и възможност за безпрепятствено пътуване в рамките на Шенгенското пространство. Законодателството, уреждащо тази материя, обаче е изключително динамично и изисква стриктно спазване на административните разпоредби, за да се избегнат тежки последици като откази или дори експулсиране.

Ще анализираме разликите между различните видове статути, специфичните законови основания, точните списъци с необходими документи, сроковете за обработка, държавните такси и стратегическите стъпки за защита на вашите права при евентуален отказ от страна на миграционните органи.

Правна рамка и дефиниции: Постоянно vs. Дългосрочно пребиваване

Основният нормативен акт, който урежда престоя на чужденци в страната, е Законът за чужденците в Република България (ЗЧБ), ведно с Правилника за неговото прилагане (ППЗЧБ). Когато се обсъжда дългосрочният престой, най-често се бъркат две коренно различни правни фигури, които имат различни основания, процедури и предимства:

  • Постоянно пребиваване (чл. 25 от ЗЧБ): Предоставя се за неопределен срок (безсрочно), като пластиката (разрешението за пребиваване) се подновява при изтичане на валидността на националния паспорт на чужденеца. Основните изисквания са свързани с произход, брак, инвестиции или определен период на пребиваване.
  • Дългосрочно пребиваване (чл. 24г от ЗЧБ): Този статут е въведен в изпълнение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета. Той се предоставя на чужденци, които са пребивавали законно и безпрекъснато на територията на България в рамките на 5 години преди подаване на заявлението. Статутът на дългосрочно пребиваващ дава по-голяма мобилност в рамките на Европейския съюз.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗЧБ, чужденците пребивават в Република България краткосрочно (до 90 дни), продължително (с разрешен срок до една година), дългосрочно (с разрешен първоначален срок 5 години с възможност за подновяване) и постоянно (с разрешен неопределен срок). Именно постоянното пребиваване е обект на детайлен анализ В материала.

Основни законови основания за придобиване на постоянно пребиваване

Член 25, алинея 1 от ЗЧБ изчерпателно изброява хипотезите, при които чужденец може да получи разрешение за постоянно пребиваване. Най-приложимите в практиката основания са следните:

А. Български произход (чл. 25, ал. 1, т. 1)

Това е едно от най-често използваните основания. Чужденецът трябва да докаже, че поне един от неговите възходящи (родител, баба, дядо, прабаба или прадядо) е българин. Към 2026 г. процедурата е тясно обвързана с проверки в Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) и Министерството на правосъдието. Документите за раждане и гражданско състояние на възходящите роднини трябва да бъдат представени в оригинал или официално заверени копия с легализиран превод.

Б. Брак с български гражданин (чл. 25, ал. 1, т. 2)

За да се квалифицира по това основание, чужденецът трябва да е бил в брак с български гражданин или с чужденец с постоянно пребиваване в продължение на поне 5 години, като през същия този период е пребивавал законно и непрекъснато на територията на страната. Имайте предвид, че органите на дирекция 'Миграция' провеждат изключително строги интервюта и проверки за установяване на действителността на брака (целящи разкриване на фиктивни бракове съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЧБ).

В. Пет години законно и непрекъснато пребиваване (чл. 25, ал. 1, т. 5)

Това основание изисква чужденецът да е пребивавал законно и непрекъснато на територията на Република България през последните 5 години преди подаване на заявлението. спецификата при изчисляване на периода на отсъствие. Съгласно закона, отсъствието на чужденеца от територията на страната не трябва да надвишава общо 10 месеца за 5-годишния период, и нито едно еднократно отсъствие не трябва да бъде по-дълго от 6 последователни месеца.

Важно изключение: Времето, прекарано в България като студент, ученик или специализант (по чл. 24, ал. 1, т. 2), се зачита само наполовина при кандидатстване за дългосрочно пребиваване, а за постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 5 времето на база студентска виза/разрешение изобщо не се калкулира пряко като пълноправен период, освен ако чужденецът не премине на друго основание за престой.

Г. Инвестиционни основания (чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8)

Българското законодателство предоставя възможности за получаване на постоянно пребиваване чрез извършване на значителни инвестиции. Тези текстове претърпяха сериозни реформи през последните години с цел ограничаване на т.нар. 'златни паспорти' и затягане на контрола над произхода на капиталите. Към 2026 г. инвестиционните опции включват:

  • Вложение в акции или облигации на български търговски дружества, търгувани на регулиран пазар, в размер на не по-малко от 1 022 584 €
  • Инвестиции в капитала на българско търговско дружество за проект, сертифициран по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ).
  • Внасяне на сума не по-малка от 255 646 € в капитала на българско търговско дружество, при което чужденецът е съдружник или акционер с не по-малко от 50% от капитала и в резултат на инвестицията са разкрити поне 10 работни места за български граждани (поддържани за целия период на пребиваване).

Необходими документи (Общ и специфичен пакет)

Административната процедура пред органите на дирекция 'Миграция' изисква перфектно комплектовано досие. Всеки документ, издаден от чужда държава, трябва да бъде снабден с 'Апостил' (Apostille) или съответно легализиран по дипломатически път, и преведен на български език от оторизиран преводач.

Общ списък от документи (изисква се за всички основания):

  1. Заявление по образец: Попълва се на български език (съгласно Приложение № 3 към ППЗЧБ).
  2. Редовен паспорт: Копие от страниците на валидния документ за задгранично пътуване със снимката, личните данни и печатите от последните влизания в страната. Паспортът трябва да е валиден поне още 6 месеца от датата на подаване.
  3. Доказателства за осигурено жилище: Нотариален акт за собственост на имот в България или договор за наем, придружен от нотариално заверена декларация от собственика на имота (по чл. 24, ал. 2 от ЗЧБ).
  4. Доказателства за стабилни финансови средства: Банково удостоверение от българска банка, доказващо наличието на средства в размер не по-малък от минималната работна заплата किंवा минималната пенсия за страната за съответния период (за 2026 г. следва да се съобрази актуалният размер на МРЗ, определен с ПМС).
  5. Свидетелство за съдимост: Издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на неговото обичайно пребиваване. Изисква се само при първоначално подаване на документи за съответния статут.
  6. Документ за платена държавна такса: Таксата се заплаща на място в дирекция 'Миграция' или по банков път.

Специфични документи според основанието:

Практически ред: Процедурен алгоритъм

Пътят до получаване на постоянно пребиваване преминали през няколко строго дефинирани от закона етапа. Нарушаването на последователността или пропускането на сроковете може да доведе до прекратяване на законния престой.

Стъпка 1: Получаване на дългосрочна виза тип 'D' (ако се кандидатства от чужбина)

Ако чужденецът се намира извън България и няма друг статут на пребиваване (например продължително пребиваване), той трябва първо да кандидатства за виза тип 'D' в дипломатическото или консулско представителство на България по своето местоживеене. Визата се издава въз основа на същите документи, които по-късно ще служат за разрешението за пребиваване.

Стъпка 2: Влизане в страната и адресна регистрация

След пристигането си в България чужденецът е длъжен в 3-дневен срок (съгласно чл. 9, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация) да декларира писмено адреса си в съответното Районно управление на МВР или в общината по местоживеене. Това е ключов момент – адресът трябва да е реален, тъй като органите на МВР извършват регулярни проверки на място.

Стъпка 3: Подаване на заявлението в Дирекция 'Миграция'

Заявлението за постоянно пребиваване се подава лично в териториалния сектор 'Миграция' към Областната дирекция на МВР (ОДМВР) по адреса на пребиваване на чужденеца. Срокът за подаване е най-малко два месеца преди изтичането на срока на настоящото му разрешено пребиваване в страната (чл. 34 от ППЗЧБ). При пропускане на този срок заявлението може да бъде отхвърлено като ненавременно подадено, а престоящият да бъде санкциониран.

Стъпка 4: Разглеждане на преписката и проверки

След подаването служителите на дирекция 'Миграция' стартират комплексна проверка на кандидата. Това включва изпращане на служебни запитвания до Държавна агенция 'Национална сигурност' (ДАНС) за становище дали чужденецът не представлява заплаха за националната сигурност и обществения ред (чл. 41а от ЗЧБ). При кандидатстване на основание брак се извършва проверка за фиктивност чрез домашни посещения от полицейски инспектори и индивидуални интервюта.

Стъпка 5: Получаване на решение и издаване на лична карта

След одобрение директорът на Дирекция 'Миграция' - МВР (или упълномощено от него длъжностно лице) издава официално Решение за предоставяне на право на постоянно пребиваване. След връчването на решението, чужденецът трябва да премине процедура по получаване на Единен граждански номер (ЕГН) от съответната общинска администрация и след това да подаде заявление за издаване на български личен документ – разрешение за пребиваване (тип пластмасова карта) със срок на валидност, съответстващ на неговия национален паспорт.

Срокове за обработка на преписката и държавни такси

Финансовата и времевата рамка на процедурата по ЗЧБ са стриктно разписани. Кандидатите трябва предварително да планират своите разходи и пътувания, тъй като по време на разглеждане на преписката излизането извън страната може да бъде проблематично.

Често срещани грешки и практически казуси

През нашата адвокатска практика сме се сблъсквали с множество провалени процедури поради невнимание към детайлите. Ето кои са най-критичните грешки, които кандидатите допускат:

  • Грешно калкулиране на дните на отсъствие: Много чужденци броят само пълните дни, прекарани извън България. В практиката на Миграция обаче денят на излизане и денят на влизане в страната се броят за дни, прекарани на територията на Република България. Винаги изисквайте официална справка за граничните преминавания от Гранична полиция преди да входирате документите си, за да не се окаже, че превишавате позволените 10 месеца отсъствие дори с един ден.
  • Пропуски в адресната регистрация: Промяната на наемния адрес без надлежно уведомление на служба 'Миграция' в 5-дневен срок е административно нарушение по чл. 47a от ЗЧБ. Ако миграционните органи извършат внезапна проверка на декларирания адрес и не открият чужденеца или неговото име на пощенската кутия, това може да бъде тълкувано като представяне на неверни данни и да доведе до директен отказ на пребиваването.
  • Изтичане валидността на чуждестранното свидетелство за съдимост: Тези документи обикновено имат валидност от 3 до 6 месеца от датата на издаването им. Много често кандидатите представят свидетелства за съдимост, които изтичат по време на законовия 3-месечен срок за разглеждане на преписката от МВР. Документът трябва да бъде валиден към момента на вземане на финалното решение по преписката.
  • Недеклариране на промени в семейното положение: Промени като развод или фактическа раздяла по време на процедурата по чл. 25, ал. 1, т. 2 (брак с български гражданин) автоматично отнемат правното основание за пребиваване. Опитите за укриване на тези факти представляват престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (чл. 313 за деклариране на неверни данни).

Какво да правим при отказ? Ред за обжалване по АПК

Отказът за предоставяне на постоянно пребиваване е индивидуален административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Той трябва да бъде мотивиран и да се връчи писмено на заявителя.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЧБ, индивидуалните административни актове по този закон могат да се обжалват пред съответния административен съд по реда на АПК. Жалбата се подава по административен път чрез органа, издал акта (например Директора на дирекция 'Миграция'), до съответния Административен съд (най-често Административен съд София-град или регионалния административен съд по местоживеене).

Срокът за подаване на жалба срещу отказа е 14 дни от датата на неговото връчване на чужденеца. Пропускането на този срок прави отказа окончателен и необжалваем, което води до задължение за незабавно напускане на страната или принудително експулсиране.

Специфики на съдебния процес:

Жалбата до съда не спира автоматично изпълнението на административния акт (т.е. задължението да напуснете страната), освен ако съдът не разпореди изрично спиране на изпълнението по искане на жалбоподателя (чл. 166 от АПК). Ето защо е важно в жалбата изрично да се поиска спиране на наложената принудителна административна мярка (ПАМ), за да може чужденецът да остане законно в страната до приключване на съдебното производство на всички инстанции.

Каква е основната разлика между постоянно и дългосрочно пребиваване?

Постоянното пребиваване (чл. 25 от ЗЧБ) е безсрочно и се базира на произход, брак с български гражданин или инвестиции. Дългосрочното пребиваване (чл. 24г от ЗЧБ) се предоставя въз основа на 5 години изживян непрекъснат законен престой в България, има първоначален срок от 5 години (подновяем) и дава повече права за мобилност и работа в други страни от ЕС съгласно Директива 2003/109/ЕО.

Трябва ли да държа изпит по български език за получаване на постоянно пребиваване?

Не, съгласно действащия ЗЧБ за получаване на постоянно или дългосрочно пребиваване в България не се изисква сертификат за владеене на български език. Такъв изпит се изисква единствено при кандидатстване за българско гражданство по натурализация на основание чл. 12 от Закона за българското гражданство.

Мога ли да загубя статута си на постоянно пребиващ, ако отсъствам от страната?

Да. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧБ, разрешението за постоянно пребиваване може да бъде отнето, ако чужденецът се е установил да живее извън територията на Република България или е отсъствал от страната за период, по-дълъг от 12 последователни месеца (освен ако пребивава като инвеститор или член на семейство на такъв при определени условия).

Мога ли да работя в България с получено разрешение за постоянно пребиваване?

Да, чужденците с разрешено постоянно пребиваване имат право на свободен достъп до пазара на труда в България наравно с българските граждани. Те не се нуждаят от разрешение за работа от Агенцията по заетостта и могат да сключват трудови договори без допълнителни административни пречки.

Как се доказва изискването за непрекъснато пребиваване от 5 години?

Непрекъснатостта се доказва чрез справка за граничните преминавания, издадена служебно от Главна дирекция 'Гранична полиция'. Вашите общи отсъствия за целия 5-годишен период не трябва да надхвърлят 10 месеца, а еднократното ви отсъствие не трябва да е по-дълго от 6 месеца.

Имат ли право постоянно пребиваващите на безплатно държавно здравеопазване?

Да, лице със статут на постоянно пребиваващ подлежи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) наравно с българските граждани (съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване) и има право на безплатен достъп до болнична помощ след плащане на месечните осигурителни вноски.

Свързани статии

Източници и препратки

Ут и задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България за целия период на пребиваване, с покритие не по-малко от 30 678 €

Специфични документи според основанието:

  • За български произход (т. 1): Удостоверение за български произход, издадено от Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), или съдебно решение, установяващо произхода. Документи, доказващи родствената връзка (удостоверения за раждане), надлежно легализирани и преведени.
  • За брак (т. 2): Удостоверение за сключен граждански брак. Документи, доказващи 5-годишното непрекъснато пребиваване (копия от предходни разрешения за пребиваване). Декларации от двамата съпрузи за действителността на брака.
  • За 5-годишно пребиваване (т. 5): Копия от всички предходни карти за продължително пребиваване и визи тип 'D', доказващи легалния престой. Справка от Гранична полиция за влизанията и излизанията от страната, с която се удостоверява спазването на изискването за отсъствия.
  • За инвестиции (т. 6, 7, 8): Сертификат за направена инвестиция, издаден от Българската агенция за инвестиции (БАИ). Удостоверение от банка за внесения капитал. Документи от Търговския регистър. Удостоверение от НАП за наетите 10 български граждани и липса на задължения.

Практически казуси от практиката

Теорията на закона често се сблъсква с комплексни житейски ситуации. Анализът на следните примерни казуси ще ви помогне да прегледайте по-добре практическото приложение на нормативната уредба.

Казус 1: Прекъсване на 5-годишния срок поради неотложни причини

Ситуация: Гражданин на Индия, работещ в България със "Синя карта на ЕС" в ИТ сектора, кандидатства за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от ЗЧБ (5 години пребиваване). При проверката на влизанията и излизанията от страната, Дирекция "Миграция" установява, че през третата година от престоя си, кандидатът е отсъствал от България за период от 7 месеца и 10 дни поради тежко заболяване на свой родител в Индия. Заявлението му е отхвърлено с мотив, че не е спазено изискването за непрекъснато пребиваване (нито едно отсъствие да не надвишава 6 последователни месеца).

Решение и анализ: Отказът на администрацията е формално законосъобразен. Законът е категоричен и не предвижда изключения за "уважителни причини" при изчисляването на 6-месечния период. Макар и ситуацията да е човешки разбираема, правната норма не го позволява. В този случай чужденецът загубва натрупания до момента период и 5-годишният "часовник" за целите на постоянното пребиваване се нулира. Единствената му възможност е да продължи да пребивава законно в страната и след изтичане на 5 години от завръщането си от 7-месечното отсъствие, да подаде ново заявление. Този казус илюстрира колко е важно стриктното планиране на пътуванията извън България при намерение за кандидатстване за постоянно пребиваване.

Казус 2: Установяване на фиктивен брак след подаване на документи

Ситуация: Гражданка на Албания сключва брак с български гражданин. След 5 години брак и непрекъснато пребиваване в страната, тя подава заявление за постоянно пребиваване. По време на задължителното интервю в Дирекция "Миграция", служителите установяват сериозни несъответствия в отговорите на съпрузите относно съвместния им живот – те не знаят важни детайли един за друг (имена на родители, предишни работни места, общи приятели), не могат да представят общи снимки от последните години и адресната им регистрация се разминава. Съседи, анкетирани от полицията, също потвърждават, че никога не са ги виждали заедно.

Решение и анализ: На основание събраните доказателства, администрацията заключава, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на закона за придобиване на статут на пребиваване (фиктивен брак съгласно §1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗЧБ). Заявлението за постоянно пребиваване е отхвърлено. Освен това, на чужденката е отнето и текущото ѝ разрешение за продължително пребиваване, издадено на основание брак. Наложена ѝ е принудителна административна мярка "забрана за влизане в страните-членки на ЕС" за срок от 3 години. За българския гражданин е подаден сигнал до прокуратурата за евентуално извършено престъпление по чл. 281 от Наказателния кодекс (участване в схема за незаконно пребиваване).

Казус 3: Инвестиция в недвижим имот и погрешни очаквания

Ситуация: Заможно семейство от Казахстан закупува три луксозни апартамента в курортен комплекс на обща стойност над 600 000 евро. Те са убедени, че тази значителна инвестиция в икономиката на страната автоматично им дава право да кандидатстват за постоянно пребиваване. Подават документи в Дирекция "Миграция" на инвестиционно основание.

Решение и анализ: Заявлението им е незабавно отхвърлено като недопустимо. Служителите разясняват, че към 2026 г., директната покупка на недвижим имот, независимо от неговата стойност, не е сред квалифицираните инвестиции по чл. 25 от ЗЧБ. Законът изрично изброява инвестиции в капитал на дружества, акции, облигации или сертифицирани по ЗНИ проекти, които водят до създаване на заетост. Закупуването на имот е пасивна инвестиция и не предоставя основание за постоянно пребиваване. Семейството може да използва имота си като доказателство за осигурено жилище, но ще трябва да намери друго законово основание, за да пребивава в страната (например, чрез регистрация на търговско представителство, работа и др.), преди да натрупа необходимия 5-годишен престой.

Какво се случва със статута ми на постоянно пребиваващ, ако се разведа с българския си съпруг/а?

Ако сте придобили статут на постоянно пребиваващ на основание брак и впоследствие се разведете, статутът ви по правило не се отнема. Ключовият момент е дали към датата на издаване на разрешението бракът е бил действителен, а не фиктивен. Веднъж придобит, статутът е безсрочен и не е обвързан с продължителността на брака. Отнемане е възможно само ако се докаже, че бракът е бил сключен с измамна цел от самото начало (чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЧБ).

Децата ми получават ли автоматично постоянно пребиваване заедно с мен?

Не автоматично, но процедурата е значително улеснена. Ако вие получите или вече имате постоянно пребиваване, вашите непълнолетни и малолетни деца, които не са встъпвали в брак, също могат да получат статут на постоянно пребиваващи (чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЧБ). За тях трябва да се подаде отделно заявление, придружено от техните актове за раждане и вашето разрешение за пребиваване, без да е необходимо те да са пребивавали 5 години в страната.

Каква е разликата в данъчните задължения между постоянно и продължително пребиваващ?

Това е много важен аспект. Лице със статут на постоянно пребиваващ се счита за "местно физическо лице" за данъчни цели съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Това означава, че дължите данъци в България върху всички ваши доходи от източници в страната и чужбина (т.нар. световен доход). Лице с продължително пребиваване обикновено се третира като "чуждестранно лице" и дължи данъци само за доходите си от източник в България, освен ако центърът на жизнените му интереси не е в страната.

Колко време мога да отсъствам от България, без да загубя статута си на постоянно пребиваващ?

След като вече сте получили статут на постоянно пребиваващ, правилата са различни от тези за кандидатстване. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧБ, вашият статут може да бъде отнет, ако отсъствате от територията на Република България за период, по-дълъг от 12 последователни месеца. Затова е важно да не надвишавате този срок при по-дълги пътувания или работа в чужбина.

Мога ли да гласувам на избори в България, ако имам постоянно пребиваване?

Частично. Като чужденец с постоянно пребиваване, вие имате право да гласувате на местни избори (за кметове и общински съветници), при условие че сте живели в съответното населено място поне през последните 6 месеца преди изборния ден. Ако сте гражданин на друга държава-членка на ЕС, имате право да гласувате и на избори за членове на Европейския парламент от България. Нямате право да гласувате на избори за Народно събрание (парламентарни) и за Президент на Републиката.

След колко време с постоянно пребиваване мога да кандидатствам за българско гражданство?

Статутът на постоянно пребиваване е задължителна стъпка по пътя към българско гражданство по общия ред на натурализация. Съгласно чл. 12 от Закона за българското гражданство (ЗБГ), трябва да сте получили разрешение за постоянно пребиваване преди не по-малко от 5 години. Разбира се, трябва да отговаряте и на другите изисквания – да сте пълнолетен, да не сте осъждан, да имате доход и занятие, и да владеете български език, което се удостоверява със специален изпит.

Санкции, глоби и рискове

Неспазването на миграционното законодателство може да доведе до сериозни финансови санкции, както и до тежки административни последици като отнемане на правото на пребиваване и забрана за влизане в страната. Важно е да сте наясно с потенциалните рискове.

Нарушение Приложим закон Санкция / Последици
Пребиваване в страната след изтичане на разрешения срок (overstay) Чл. 48, ал. 2 от ЗЧБ Глоба от 500 до 2 556 €. В допълнение може да бъде наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане" в страните от ЕС за определен срок.
Недеклариране на адрес или промяна на адрес в 7-дневен срок Чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧБ Глоба от 100 до 511 €. Макар и по-малка, системното нарушение може да се счете за утежняващо обстоятелство при бъдещи процедури.
Представяне на неверни данни или сключване на фиктивен брак Чл. 48б от ЗЧБ; Чл. 313 от НК Глоба от 1 000 до 5 113 €. Незабавен отказ или отнемане на правото на пребиваване. Потенциална наказателна отговорност за документна измама с лишаване от свобода.
Работа без право на труд (ако статутът не го позволява) Чл. 127 ЗТМТМ; КТ Глоба за чужденеца от 500 до 2 556 €. Работодателят се наказва с имуществена санкция от 2 000 до 10 226 € за всеки отделен случай.
Изгубване или повреждане на български личен документ (карта на пребиваващ) Чл. 81, ал. 1 от ЗБЛД Глоба от 30 до 102 €.

*Размерите на глобите са актуални към законодателството за 2026 г. и подлежат на промяна.

Полезни ресурси и къде да получите помощ

Навигирането в сложния свят на миграционното право изисква достъп до точна информация и професионална помощ. Ето списък с ключови институции и организации:

  • Дирекция "Миграция" към МВР: Това е основният компетентен орган, отговорен за издаване на разрешения за пребиваване. Има териториални звена във всички областни градове. Можете да намерите актуална информация за образци на заявления и такси на официалния сайт на МВР.
  • Изпълнителна агенция за българите в чужбина (ИАБЧ): Ключова институция, ако кандидатствате на основание български произход. На нейния уебсайт можете да намерите процедурата за издаване на удостоверение за български произход.
  • Министерство на правосъдието: Отговорно за процедурите по придобиване на българско гражданство. Дирекция "Българско гражданство" предоставя информация за изискванията, включително изпита по български език.
  • Национално бюро за правна помощ (НБПП): Предоставя безплатна юридическа консултация и процесуално представителство на лица с ниски доходи, както и на лица, търсещи международна закрила.
  • Адвокатски колегии: За професионална правна помощ е препоръчително да се обърнете към адвокат, специализиращ в областта на миграционното право. Можете да потърсите контакти чрез регистрите на Софийска адвокатска колегия, както и на колегиите в Пловдив, Варна, Бургас и други областни градове.
  • Неправителствени организации (НПО): Организации като Фондация за достъп до права (ФАР) и Български хелзинкски комитет (БХК) често предоставят безплатни консултации и подкрепа на чуждестранни граждани по миграционни казуси.
  • Единен портал за електронни административни услуги: Следете за възможности за електронно подаване на документи или заявяване на справки, тъй като все повече услуги се дигитализират.