Рамково споразумение по ЗОП — как работи

Рамковите споразумения по Закона за обществените поръчки (ЗОП) представляват изключително гъвкав и ефективен инструмент за възлагане на обществени поръчки, особено когато нуждите на възложителя са периодични, повтарящи се или не могат да бъдат прецизно дефинирани към даден момент. Вместо да провежда отделни процедури за всяка конкретна доставка, услуга или строителство, възложителят може да сключи рамково споразумение с един или няколко икономически оператора, което да определя условията (цени, количества, технически спецификации) за бъдещи, конкретни поръчки.

Практическият проблем, който рамковите споразумения решават, е съчетаването на ефикасност и икономичност. Те позволяват на възложителите да спестят значителни административни ресурси и време, като същевременно осигуряват конкуренция и прозрачност при възлагането на последващите договори. За икономическите оператори, рамковите споразумения предлагат предвидимост и по-лесен достъп до пазара за обществени поръчки, като намаляват бюрократичните бариери при всяка отделна задача. Разбирането на разликите между рамково споразумение и обикновена обществена поръчка, механизмите за реоткриване на конкуренцията и правилното възлагане на договори е важно за успешното им прилагане през 2026 година.

Правна рамка — Рамково споразумение по ЗОП

Основната правна рамка, уреждаща рамковите споразумения в България, е Законът за обществените поръчки (ЗОП), обнародван в Държавен вестник, бр. 13 от 16.02.2016 г., последно изменян и допълван. Към 2026 г. се прилагат и всички подзаконови нормативни актове по прилагането му, като: Правилникът за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), подзаконовите нормативни актове, издадени от изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки (АОП), както и релевантната задължителна съдебна практика на Върховния административен съд (ВАС) и решенията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Ключови разпоредби на ЗОП относно рамковите споразумения са:

Чл. 7, ал. 1, т. 14 от ЗОП: Дефиниция на понятието "рамково споразумение" като споразумение, сключено между един или повече възложители и един или повече икономически оператори, което има за цел да установи условията, уреждащи обществените поръчки, които ще бъдат възлагани през определен период от време, по-специално по отношение на цените и, когато е целесъобразно, прогнозните количества.
Чл. 81, ал. 2 от ЗОП: Разграничава рамково споразумение от обикновена обществена поръчка, като подчертава, че на основание на рамково споразумение не могат да се възлагат конкретни поръчки, ако с него не са определени всички условия за възлагането им.
Чл. 110 – Чл. 115 от ЗОП: Подробно уреждат правилата за сключване и изпълнение на рамкови споразумения, включително максималната продължителност, ред за възлагане на конкретни поръчки (с или без реоткриване на конкуренцията), както и изисквания към съдържанието на поканите за участие в мини-състезание.
Чл. 182 – Чл. 187 от ЗОП: Уреждат правилата за обжалване на решения, действия или бездействия на възложителите в процедури за възлагане на обществени поръчки, включително тези, касаещи рамковите споразумения. Компетентен орган за разглеждане на жалби е Комисията за защита на конкуренцията.
Чл. 202 – Чл. 209 от ЗОП: Уреждат контрола за законосъобразност на процедурите за възлагане на обществени поръчки от Агенцията по обществени поръчки.

"Рамково споразумение" е споразумение, сключено между един или повече възложители и един или повече икономически оператори, което има за цел да установи условията, уреждащи обществените поръчки, които ще бъдат възлагани през определен период от време, по-специално по отношение на цените и, когато е целесъобразно, прогнозните количества."
Чл. 7, ал. 1, т. 14 от Закона за обществените поръчки

Разлики между рамково споразумение и обикновена обществена поръчка

Въпреки че и двете са форми на възлагане на обществени поръчки, съществуват основни разлики между рамковото споразумение и обикновената обществена поръчка, които произтичат от тяхната цел, структура и начин на изпълнение.

1. Цел и предмет

Обикновена обществена поръчка: Целта е да се сключи един конкретен договор за доставка, услуга или строителство за точно определен предмет и обхват. Всички условия (цена, срок, количество, качество) са окончателно фиксирани при сключването на договора, доколкото не са предвидени клаузи за изменение.
Рамково споразумение: Целта е да се установи обща рамка (условия) за бъдещи, конкретни поръчки, които ще бъдат възлагани в рамките на определен период. То само по себе си не представлява договор за конкретна доставка/услуга/строителство, а по-скоро договор, който урежда бъдещи договори. Предметът може да бъде по-широко дефиниран, а точните количества и срокове често не са известни в момента на сключването му.

2. Задължителност и обвързваща сила

Обикновена обществена поръчка: Сключването на договора по обикновена процедура създава незабавни и обвързващи задължения и за двете страни за изпълнение на конкретния предмет.
Рамково споразумение: Самото рамково споразумение създава обвързващи условия, но не задължава възложителя да поръча минимални количества или да сключи конкретни договори, освен ако това не е изрично предвидено. Конкретните задължения възникват едва със сключването на индивидуален договор на базата на рамковото споразумение.

3. Продължителност и гъвкавост

Обикновена обществена поръчка: Договорът има определен срок на изпълнение, след което приключва. Всяка нова нужда изисква нова процедура.
Рамково споразумение: Сключва се за по-дълъг период (например до 4 години съгласно чл. 110, ал. 3 от ЗОП, с изключения), което позволява гъвкавост при посрещане на повтарящи се нужди без непрекъснато провеждане на нови процедури.

4. Брой участници

Обикновена обществена поръчка: Обикновено води до сключването на договор с един икономически оператор или консолидирано обединение, което е подало най-изгодна оферта.
Рамково споразумение: Може да бъде сключено с един или повече икономически оператори. Това е от съществено значение за механизма на реоткриване на конкуренцията.

Видове рамкови споразумения и методи за възлагане на конкретни поръчки

ЗОП предвижда различни подходи при сключване и изпълнение на рамкови споразумения, които зависят от броя на страните по него и степента на определеност на условията.

1. Рамково споразумение с един икономически оператор

Когато рамковото споразумение е сключено само с един икономически оператор, правилата за възлагане на конкретни поръчки са относително прости:

Когато всички условия са вече определени: Ако в самото рамково споразумение са фиксирани всички условия (като цени, срокове, технически спецификации) за бъдещите конкретни поръчки, възложителят може директно да възлага такива поръчки. Това става обикновено чрез издаване на поръчка, заявка или чрез сключване на кратък договор, който препраща към условията на рамковото споразумение. Не се провежда повторно състезание.
Когато не всички условия са определени: В този случай, рамковото споразумение трябва да предвиди какво точно ще бъде уточнено и по какъв начин. Възложителят е длъжен да спазва принципите на равнопоставеност и прозрачност при договарянето на липсващите елементи.

2. Рамково споразумение с няколко икономически оператора

Този тип рамково споразумение е по-сложен и предлага по-голяма гъвкавост, но изисква и по-прецизно прилагане на правилата за реоткриване на конкуренцията. Според чл. 113 от ЗОП, възлагането на конкретни поръчки може да стане по три начина:

3.2.1. Без реоткриване на конкуренцията (чл. 113, ал. 1, т. 1)

Това е възможно, ако всички условия за изпълнение на конкретните поръчки са определени в рамковото споразумение. Когато е необходимо да се възложи конкретна поръчка, възложителят може просто да определи изпълнител измежду страните по споразумението, като прилага обективни критерии, предварително установени в документацията по обществената поръчка, довела до сключване на рамковото споразумение. Например, може да бъде определен операторът, предложил най-ниска цена или най-кратък срок на доставка, ако тези параметри са фиксирани. Реално се прави "обратна селекция" въз основа на вече получени параметри.

3.2.2. С реоткриване на конкуренцията между страните (чл. 113, ал. 1, т. 2)

Това е най-често срещаният механизъм, когато не всички условия за възлагане на конкретните поръчки са определени в рамковото споразумение. Възложителят кани всички икономически оператори – страни по рамковото споразумение, да подадат оферти за конкретната поръчка. Процедурата протича, както следва:

Покана: Възложителят изпраща покана до всички икономически оператори, които са страни по рамковото споразумение. Поканата трябва да съдържа достатъчно информация за конкретни количества, срокове и специфични изисквания към предмета на поръчката.
Достатъчен срок: Определя се достатъчен и разумен срок за подаване на оферти.
Базиране на условията: Офертите трябва да се базират на условията и, когато е приложимо, на по-точно формулираните условия на рамковото споразумение. Това означава, че не могат да се променят основните параметри на рамковото споразумение.
Метод на оценка и възлагане: Критериите за оценка трябва да са същите или по-точни от тези, използвани за сключване на рамковото споразумение. Договорът се възлага на икономическия оператор, подал най-изгодната оферта въз основа на тези критерии. Важно е да се спазват принципите на равнопоставеност и прозрачност през цялото мини-състезание.

3.2.3. Частично реоткриване на конкуренцията (чл. 113, ал. 1, т. 3)

Този подход се прилага, когато рамковото споразумение с множество оператори определя всички условия и предвижда възможност за възлагане на някои поръчки без реоткриване на конкуренцията, но за други възлагането зависи от реоткриване на конкуренцията. В този случай, възложителят взема решение за всяка конкретна поръчка дали да приложи метод по т. 1 или по т. 2, съобразявайки се с първоначално определените в рамковото споразумение правила.

1. Максимална продължителност

Съгласно чл. 110, ал. 3 от ЗОП, рамково споразумение не може да бъде сключено за срок, по-дълъг от 4 години. Това правило цели да осигури периодично отваряне на пазара за конкуренция и да предотврати трайното обвързване на възложители с едни и същи изпълнители, което би могло да доведе до ограничаване на конкуренцията. Има изключения за определени сфери, но те са строго регламентирани и редки (напр. за социални и други специфични услуги). За срока се брои от датата на подписване на рамковото споразумение.

2. Изменение на рамково споразумение

Изменението на рамково споразумение е строго регулирано от ЗОП (чл. 116 и чл. 117), за да се предотврати заобикаляне на конкурентните процедури и да се гарантира равнопоставеност. Изменения са допустими само при строго определени условия:

Съществено изменение: Изменение, което променя обхвата или условията на поръчката по начин, който би могъл да повлияе на резултата от първоначалната процедура, се счита за съществено и по принцип е недопустимо.
Несъществено изменение: Допустими са изменения, ако са предвидени в първоначалната документация със стриктни клаузи за преразглеждане, които определят обхвата и характера на възможните промени (чл. 116, ал. 1, т. 1).
Непредвидени обстоятелства: Допустимо е изменение при настъпване на обстоятелства, които добросъвестен и разумен възложител не е могъл да предвиди (чл. 116, ал. 1, т. 3).
Допълнителни услуги/доставки/строителство: При определени условия е възможно да се възложат допълнителни услуги, доставки или строителство от същия изпълнител, ако това е икономически или технически обосновано (чл. 116, ал. 1, т. 2).
Смяна на изпълнител: Смяната на изпълнител е допустима само при универсално правоприемство или при предварително предвидени в документацията условия (чл. 116, ал. 1, т. 4).
Изменения на стойността: Изменения, които не променят съществено характера на рамковото споразумение и не надвишават определени прагове (50% от стойността за всяко изменение, и общо 50% от първоначалната стойност), са допустими (чл. 116, ал. 1, т. 5).

Всяко изменение, което не отговаря на тези условия, би представлявало нарушение на ЗОП и може да доведе до санкции от АОП и КЗК, както и до обявяване на последващи договори за недействителни.

Чести грешки и рискове при прилагане на рамкови споразумения

Въпреки предимствата си, прилагането на рамкови споразумения крие редица рискове и чести грешки, които могат да компрометират тяхната ефективност и законосъобразност.

1. Неясно дефинирани условия и обхват

Една от основните грешки е недостатъчното или прекалено общо дефиниране на предмета, техническите спецификации, ценовите параметри или методологията за определяне на цените в рамковото споразумение. Това може да доведе до:

Проблеми при реоткриване на конкуренцията: Ако правилата за мини-състезание са неясни, възложителят може да се сблъска с оспорвания или да не може да избере най-добрата оферта.
Неравни оферти: Участниците могат да тълкуват условията по различен начин, което води до несравними оферти.
Ограничаване на конкуренцията: Прекалено широкият или прекалено тесният обхват може да ограничи кръга на потенциалните участници.

2. Неправилно прилагане на реоткриването на конкуренцията

Това е ключов момент при рамкови споразумения с няколко оператора. Грешките включват:

Селективно покана: Поканяване само на част от страните по рамковото споразумение, вместо на всички.
Недостатъчен срок за оферти: Определяне на твърде кратък срок, който не позволява на операторите да подготвят качествени оферти.
Промяна на критерии: Използване на различни или допълнителни критерии за оценка, които не са били предвидени в първоначалната документация.
Предоговаряне: Опит за предоговаряне на основни елементи, които са фиксирани в рамковото споразумение.

3. Превишаване на максималната продължителност

Възлагането на конкретни поръчки след изтичане на максимално допустимия срок на рамковото споразумение (обикновено 4 години) е сериозно нарушение, което води до недействителност на последващите договори.

4. Изменения извън законовите норми

Всяко съществено изменение на рамковото споразумение, което не отговаря на строгите изисквания на чл. 116 от ЗОП, е основание за обявяване на недействителност на последващите договори и за налагане на санкции. Често се допускат грешки при увеличаване на количеството или стойността извън допустимите прагове, което практически води до възлагане на изцяло нова поръчка без конкуренция.

Процедура за обжалване и контрол

Както всяка друга процедура по ЗОП, така и тази за сключване и изпълнение на рамкови споразумения подлежи на контрол и обжалване.

1. Комисия за защита на конкуренцията (КЗК)

КЗК е първоинстанционният орган за разглеждане на жалби относно решения, действия или бездействия на възложителите в процедури по ЗОП, включително тези за рамкови споразумения. Жалби могат да бъдат подадени от заинтересовани лица – участници или потенциални участници.

6.1.1. Обхват на обжалване пред КЗК:

Решения на възложителя за откриване на процедура за сключване на рамково споразумение.
Решения за определяне на изпълнители по рамковото споразумение.
Общи условия на рамковото споразумение, ако те нарушават ЗОП.
Действия или бездействия на възложителя, свързани с реоткриването на конкуренцията и възлагането на конкретни поръчки.

"[...] жалбата се подава до Комисията за защита на конкуренцията в 10-дневен срок от уведомяването на заинтересованите лица или от узнаването на акта, съответно от изтичането на срока за извършване на действието. [...]"
Чл. 197, ал. 1 от Закона за обществените поръчки

2. Върховен административен съд (ВАС)

Решенията на КЗК могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд. ВАС е последна инстанция по тези спорове и неговите решения са окончателни.

3. Агенция по обществени поръчки (АОП)

АОП осъществява предварителен и последващ контрол за законосъобразност на процедурите по ЗОП. Нейната роля е предимно превантивна и консултативна, но може да изисква отстраняване на допуснати нарушения.

6.3.1. Предварителен контрол:

Извършва се преди сключване на рамковото споразумение, когато стойността му надхвърля определени прагове. АОП разглежда документацията и може да даде указания.

6.3.2. Последващ контрол:

Извършва се след сключване на рамковото споразумение и при възлагане на конкретни поръчки. АОП може да проверява по своя инициатива или по сигнал.
При констатирани нарушения, АОП може да уведоми Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за налагане на финансови корекции или да сигнализира КЗК за образуване на производство.

Свързана категория

В сферата на обществените поръчки, както и при други административни процедури, е възможно да възникнат ситуации, изискващи подаване на сигнал до компетентните органи. В този контекст, е важно да сте запознати с правилата за

Сигнал до прокуратурата — форма, съдържание и последствия.

Каква е максималната продължителност на едно рамково споразумение?

Съгласно чл. 110, ал. 3 от ЗОП, рамково споразумение не може да бъде сключено за срок, по-дълъг от 4 години. Има изключения за определени сектори или специфични нужди, които са изрично предвидени в закона и са свързани с надлежно обективно обосновани причини, но по правило срокът е четири години.

Може ли възложителят да избира кого да покани за конкретна поръчка, ако има рамково споразумение с няколко оператора?

Не, възложителят е длъжен да покани всички икономически оператори, страни по рамковото споразумение, при процедура за реоткриване на конкуренцията. Избирателното покана е нарушение на принципа на равнопоставеност, залегнал в чл. 2 от ЗОП.

Допустимо ли е да се променят условията на рамковото споразумение след неговото сключване?

Да, но само при стриктно спазване на изискванията на чл. 116 от ЗОП. Промените трябва да са несъществени, да са предвидени в първоначалната документация с клаузи за преразглеждане, да са настъпили в резултат на непредвидени обстоятелства или да не променят общия характер на споразумението и да не надвишават определени стойностни прагове. Всяко съществено изменение е недопустимо.

Какво се случва, ако възложителят сключи конкретен договор без да спазва правилата на ЗОП за реоткриване на конкуренцията?

Сключването на конкретен договор в нарушение на правилата за реоткриване на конкуренцията или други процедурни изисквания на ЗОП може да доведе до обявяване на този договор за нищожен по искане на заинтересовани страни пред КЗК и ВАС. Освен това възложителят може да бъде санкциониран от АОП и/или АДФИ с финансови корекции.

Кой орган осъществява контрол върху рамковите споразумения?

Контролът се осъществява от няколко органа. Агенцията по обществени поръчки (АОП) извършва предварителен и последващ контрол за законосъобразност. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е органът, който разглежда жалби срещу решения и действия на възложителите, а нейните решения подлежат на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС).

Казус 1: Централизирана доставка на горива за автопарка на областна администрация

Областна администрация, в качеството си на централен орган за покупки съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), установява необходимост от регулярно снабдяване с горива (бензин А-95Н и дизелово гориво) за служебните автомобили на самата администрация и на пет подчинени общински администрации. Прогнозната стойност за целия период на споразумението е 920 325 € без ДДС за срок от 36 месеца.

Стъпки по реализация:

Подготовка и откриване: Областната администрация открива открита процедура по ЗОП за сключване на рамково споразумение. В документацията са заложени технически спецификации за горивата, изисквания за наличие на бензиностанции на територията на областта и критерий за възлагане „най-ниска цена“ под формата на процент отстъпка от цената на колонка в деня на зареждане.
Сключване на рамковото споразумение: В резултат на процедурата са избрани трима доставчици, които отговарят на условията и са предложили най-висок процент търговска отстъпка. С тях се сключва рамково споразумение за срок от 36 месеца съгласно чл. 81 от ЗОП. Споразумението само по себе си не поражда задължение за реални доставки, а само определя условията, при които те ще се случват.
Възлагане на конкретни договори: Когато възникне необходимост от зареждане, всяка от петте общински администрации или самата областна администрация възлага конкретен договор. Съгласно условията на рамковото споразумение, тъй като всички съществени условия са определени (цена, качество, локации), възлагането става без възобновяване на състезанието (чл. 82, ал. 4, т. 1 от ЗОП). Служителят просто зарежда на карта при най-удобния от тримата доставчици, като месечно се издава обобщена фактура въз основа на направените зареждания.

Казус 2: Поддръжка на компютърна техника и софтуер за голяма болница

Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) разполага със стотици компютри, сървъри и специализиран медицински софтуер. Необходимостта от поддръжка е постоянна, но непредсказуема по обем и вид – от отстраняване на дребни неизправности до спешна реакция при срив на сървър. Прогнозната стойност за 4-годишен период е 230 081 € без ДДС.

Стъпки по реализация:

Подготовка и откриване: Болницата, като публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, обявява обществена поръчка за сключване на рамково споразумение с няколко участници. В документацията не са определени всички условия, а само основните – време за реакция, квалификация на екипите, ценова рамка (например, максимална цена на час за различните видове специалисти). Критерият за оценка е „оптимално съотношение качество/цена“ съгласно чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП.
Сключване на рамковото споразумение: Избрани са 4 IT компании, които са класирани на първите четири места. С тях се сключва рамково споразумение за максимално допустимия срок от 4 години (чл. 80, ал. 2 от ЗОП).
Възлагане чрез вътрешен конкурентен избор: Когато възникне конкретна нужда, например, необходимост от миграция на база данни, болницата не може директно да възложи работата. Вместо това, тя изпраща покана до всичките 4 компании в рамковото споразумение с детайлно техническо задание за конкретната задача. Това представлява възобновяване на състезанието (наричано още „мини-конкурс“) съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗОП. Участниците представят конкретни оферти за изпълнението на тази задача. Болницата избира изпълнителя, предложил най-добри условия за конкретната поръчка, и сключва с него специфичен договор.

Каква е основната разлика между рамково споразумение и обикновен договор за обществена поръчка?

Рамковото споразумение е „шапка“, която определя общите условия (цени, качество, срокове) между един или повече възложители и един или повече изпълнители. То не поражда задължение за реално възлагане, а само право. Конкретните доставки или услуги се реализират чрез сключване на последващи специфични договори, базирани на условията в споразумението, съгласно чл. 82 от ЗОП.

Може ли да се присъедини нов изпълнител към вече сключено рамково споразумение?

Не. Рамковото споразумение е затворена система. Съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗОП, то се сключва само с участниците, които са били избрани в рамките на първоначалната процедура за обществена поръчка. Други изпълнители не могат да се присъединяват по време на неговото действие.

Какъв е максималният срок на едно рамково споразумение?

По правило максималният срок на рамковото споразумение е четири години, съгласно чл. 80, ал. 2 от ЗОП. По изключение, в надлежно обосновани случаи, свързани с предмета на поръчката, срокът може да бъде и по-дълъг, но това трябва да бъде изрично мотивирано от възложителя.

Гарантира ли участието в рамково споразумение получаването на поръчки?

Не. Съгласно чл. 81, ал. 4 от ЗОП, сключването на рамково споразумение не създава задължение за възложителя да сключва конкретни договори въз основа на него. Възложителят запазва правото си да не възлага поръчки, ако необходимостта от тях отпадне.

Какво е „вътрешен конкурентен избор“ (мини-конкурс)?

Това е процедурата по чл. 82, ал. 3 от ЗОП, която се прилага, когато в рамковото споразумение не са определени всички условия. Възложителят изпраща писмена покана до всички участници в споразумението да подадат оферти за конкретна задача. Въз основа на тези оферти се избира изпълнител за сключване на специфичния договор.

Може ли рамково споразумение да бъде сключено само с един изпълнител?

Да. Законът позволява рамково споразумение да бъде сключено както с няколко, така и само с един изпълнител (чл. 79, ал. 1 от ЗОП). Това е целесъобразно, когато пазарът за дадена стока или услуга е силно ограничен или спецификите на поръчката го налагат.

Санкции, глоби и срокове

Неспазването на правилата за сключване и изпълнение на рамкови споразумения и базираните на тях договори води до административнонаказателна отговорност за длъжностните лица, както и до риск от обжалване и обявяване на решения и договори за незаконосъобразни. Основните нарушения и последици са систематизирани в Глава тринадесета от ЗОП.

Нарушение / бездействие	Правно основание	Санкция / последица	Срок
Възлагане на договор по рамково споразумение при съществена промяна на първоначалните условия.	чл. 82, ал. 8 от ЗОП	Риск از незаконосъобразност и нищожност на конкретния договор. Основание за обжалване от другите участници.	10-дневен срок за обжалване на решението за сключване на договора пред КЗК (чл. 197, ал. 1, т. 8 ЗОП).
Непровеждане на вътрешен конкурентен избор, когато такъв се изисква.	чл. 82, ал. 3 от ЗОП	Незаконосъобразност на процедурата по възлагане. Основание за обжалване и налагане на финансова корекция.	10-дневен срок за обжалване пред КЗК.
Сключване на договор с изпълнител, който не е страна по рамковото споразумение.	чл. 81, ал. 1 от ЗОП, чл. 228 от ЗОП	Имуществена санкция за длъжностното лице в размер от 2000 до 5 113 € Договорът е сключен в нарушение на ЗОП.	Актовете се съставят до 1 г. от нарушението (чл. 238 ЗОП).
Определяне на срок на рамковото споразумение, по-дълъг от 4 години, без надлежна обосновка.	чл. 80, ал. 2 от ЗОП	Основание за обжалване на решението за откриване на процедурата пред КЗК.	10-дневен срок от публикуване на решението (чл. 197, ал. 1, т. 1 ЗОП).
Непубликуване в профила на купувача на информация за сключен договор въз основа на рамково споразумение.	чл. 230, ал. 1, т. 3 от ЗОП	Глоба за длъжностното лице в размер от 1000 до 1 534 €	Нарушението се установява от АОП.
Отказ да се предостави достъп до документацията и офертите от вътрешен конкурентен избор на останалите участници.	чл. 41, ал. 3 от ППЗОП, Принципи по чл. 2 от ЗОП	Процедурно нарушение. Основание за обжалване на решението за избор на изпълнител.	10-дневен срок за обжалване пред КЗК.

Полезни ресурси и къде да подадете

Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) – Единната национална платформа, където се обявяват, провеждат и управляват всички процедури по ЗОП, включително тези за рамкови споразумения.
Агенция по обществени поръчки (АОП) – Институцията, отговорна за контрола, методическата помощ и поддържането на Регистъра на обществените поръчки.
Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) – Органът, пред който се обжалват всички незаконосъобразни решения, действия или бездействия на възложителите в процеса по възлагане на обществени поръчки.
Профил на купувача – Електронният раздел на всеки възложител в ЦАИС ЕОП, където се публикува цялата документация и информация, свързана с конкретните поръчки.
Върховен административен съд (ВАС) – Инстанцията, която разглежда касационни жалби срещу решенията на КЗК по дела за обществени поръчки.
Стандартни формуляри на ЕС (eForms) – Единните образци за обявления, които се попълват и подават електронно през ЦАИС ЕОП съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1780.

Виж още по темата: Критерии за подбор по ЗОП — икономически и технически — Процедура и изисквания за икономически и технически критерии за подбор по ЗОП през 2026 г. Проверете какви изисквания може да поставя възложителят и как се доказва съответствие.

Виж още по темата: Обжалване на обществена поръчка пред КЗК — Практическа информация за обжалване на обществена поръчка пред КЗК през 2026: основания, срокове, такси и процедура по ЗОП. Защита на интереси.

Виж още по темата: Изменения на договор за обществена поръчка — Ред и срокове за изменения на договори за обществени поръчки по ЗОП през 2026 г. Вижте кога, как и при какви условия са допустими промени, за да избегнете санкции.