Осиновяване в България — стъпки и условия

Осиновяването е един от най-значимите, благородни, но и юридически сложни институти на българското семейно право. То не е просто еднократен административен акт или съдебно решение, а дълбок трансформиращ процес, който променя из основи правния статус, правата и задълженията както на осиновителите, така и на осиновяваното дете. Основният водещ принцип, заложен в българското законодателство и международните договори, по които Република България е страна, е защитата на висшия интерес на детето. Държавата, чрез своите органи, упражнява строг контрол с цел да се гарантира, че в новата семейна среда на детето ще бъдат осигурени оптимални условия за физическо, психическо и социално развитие.

Правна уредба на осиновяването в България

Институтът на осиновяването е детайлно уреден в няколко ключови нормативни акта, които съставляват скелета на процедурата:

Семеен кодекс (СК): Главно урежда материалноправните условия за осиновяването (Чл. 77 до Чл. 121), съгласието на страните, последиците от осиновяването и неговото прекратяване.
Граждански процесуален кодекс (ГПК): Регламентира съдебното производство по осиновяване (охранително производство съгласно Чл. 542 - Чл. 548).
Закон за закрила на детето (ЗЗД): Засяга мерките за закрила и функциите на отделите "Закрила на детето" (ОЗД) към Дирекциите "Социално подпомагане" (ДСП).
Наредба № РД-07-7 от 5 октомври 2010 г.: Урежда условията и реда за водене на регистрите на осиновяващи и осиновявани, за даване на съгласие за осиновяване и за водене на регистъра на деца за международно осиновяване.

Съгласно чл. 77 от Семейния кодекс, осиновяването се допуска само ако е в интерес на осиновявания. Този принцип е абсолютен фактор за оценка от страна на социалните органи и съда.

Условия и изисквания към страните

За да започне процедурата по осиновяване, е необходимо да са налице точно дефинирани от закона материалноправни предпоставки, отнасящи се както до осиновяващия, така и до осиновявания.

Изисквания към осиновяващия (кандидат-осиновителя)

Законодателството поставя редица строги филтри пред лицата, които желаят да осиновят дете:

Дееспособност: Осиновяващият трябва да бъде пълнолетно и дееспособно лице, което не е поставено под запрещение (пълно или ограничено).
Възрастова разлика (Чл. 79, ал. 1 от СК): Между осиновяващия и осиновявания трябва да има разлика във възрастта не по-малко от 15 години. Това изискване има две изключения:
- Когато съпруг осиновява дете на своя съпруг (допуска се разлика по-малка от 15 години).
- При осиновяване от съпрузи, като е достатъчно изискването за възраст да е изпълнено само от единия съпруг.
Забрана за съвместно осиновяване (Чл. 81 от СК): Никое дете не може да бъде осиновено едновременно от две лица, освен ако те не са съпрузи (сключили граждански брак). Лица, живеещи във фактическо съжителство без брак, не могат да осиновят съвместно едно и също дете. Единият от тях може да кандидатства самостоятелно, но детето ще има само един законен родител.
Липса на пречки по Чл. 80 от СК: Не може да осиновява лице, което:
- Е лишено от родителски права или чиито родителски права са ограничени.
- Има трайно намалена работоспособност (ТЕЛК/НЕЛК), която не му позволява да изпълнява родителските си задължения (оценява се строго индивидуално).
- Е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, престъпление против личността, брака, семейството и младежта (независимо от последваща реабилитация).
- Страда от тежки хронични, психически, онкологични или инфекциозни заболявания, застрашаващи живота или здравето на детето.

Изисквания към осиновявания (детето)

Може да бъде осиновено само лице, което не е навършило 18 години към момента на подаване на молбата за осиновяване в съда. Освен това детето трябва да бъде вписано в Регистъра на деца за пълно осиновяване. Това вписване се извършва служебно при определени от закона хипотези:

Родителите са дали съгласие за пълно осиновяване.
Родителите са неизвестни.
Родителите са лишени от родителски права.
Детето е настанено в социална услуга от резидентен тип или в приемно семейство и родителят без уважителна причина в срок от 6 месеца не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката (Чл. 84, ал. 2 от СК).

Разлика между Пълно и Непълно осиновяване

Българското семейно право познава две форми на осиновяване, които се различават по своите правни последици:

Правна последица	Пълно осиновяване (Чл. 101 от СК)	Непълно осиновяване (Чл. 102 от СК)
Връзка с биологичните родители	Прекратява се напълно. Всички права и задължения изчезват.	Запазват се определени връзки. Правата и задълженията преминават върху осиновителя, но биологичните родители остават в акта за раждане.
Акт за раждане	Съставя се нов акт за раждане, в който осиновителите се вписват като родители. Детето може да промени трите си имена.	Не се съставя нов акт за раждане. Извършва се само отбелязване в съществуващия акт.
Наследяване	Осиновеният наследява само осиновителите и техните роднини. Не наследява биологичните си родители.	Осиновеният наследява както осиновителите, така и своите биологични родители и техните роднини. Осиновителите обаче не наследяват осиновения.
Пречки за брак	Важат пречките поради родство спрямо осиновителите и спрямо биологичното семейство.	Важат пречките поради родство спрямо осиновителите и спрямо биологичното семейство.

Забележка: В практиката над 98% от случаите в България се реализират под формата на пълно осиновяване, тъй като то гарантира пълноправна интеграция на детето в новата семейна среда и предотвратява бъдещи конфликти на лоялност или претенции от биологичните роднини.

Процедура по национално осиновяване (Как протича процедурата)

Процесът по осиновяване преминава през две основни фази: административна (проучване, обучение и вписване в регистър) и съдебна (производство пред Окръжния съд).

Стъпка 1: Първоначална консултация и подаване на заявление

Кандидат-осиновителите подават писмено заявление по образец до Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) по своя постоянен или настоящ адрес. Към заявлението се прилага широк набор от документи (подробно описани в секция 4). В заявлението се декларират мотивите, нагласите и профилът на детето, което желаят да осиновят (възраст, пол, здравословно състояние).

Стъпка 2: Социално проучване

След подаване на документите, социален работник от отдел "Закрила на детето" (ОЗД) започва тримесечно социално проучване. То включва:

Най-малко три срещи с кандидата/ите в домашна среда и в кабинета на социалния работник.
Интервюта с други членове на домакинството (ако има такива) и по преценка – с поръчители (лица, които познават кандидатите и могат да дадат референция за тях).
Оценка на жилищните условия, хигиената, сигурността и финансовата стабилност.

Стъпка 3: Задължително обучение

Всички кандидат-осиновители преминават задължително безплатно обучение, организирано от лицензирани доставчици на социални услуги (Центрове за обществена подкрепа - ЦОП). Курсът обикновено продължава между 4 и 6 седмици и обхваща теми като депревация при децата, адаптация, изграждане на привързаност, говорене за осиновяването и психологически аспекти на прехода.

Стъпка 4: Изготвяне на социален доклад и Издаване на разрешение

Въз основа на срещите и обучението, социалният работник изготвя подробен социален доклад с предложение дали кандидатите са годни да осиновят дете. Директорът на ДСП в срок до 7 дни от представяне на доклада издава Разрешение за вписване в регистъра (с валидност 2 години) или мотивиран отказ. При положително решение, кандидатите се вписват в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване.

Стъпка 5: Изчакване и работа на Съвета по осиновяване

Към всяка Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) функционира Съвет по осиновяване. Неговата задача е периодично да разглежда профилите на децата от регистъра и да ги съпоставя с профилите на одобрените осиновители (matching процесс). Когато се намери подходящо съвпадение, Съветът взема решение за определяне на осиновител за конкретно дете.

Стъпка 6: Запознаване с детето (Личен контакт)

След като Съветът определи осиновител, РДСП издава направление за личен контакт. Процедурата изисква осиновителят да осъществи личен контакт с детето в рамките на не по-малко от 5 дни в специализираната институция, приемното семейство или социалната услуга, където то пребивава. Тези срещи са критични за проследяване на първоначалната интеракция и реакция на детето.

Стъпка 7: Изразяване на съгласие / отказ

След приключване на петдневния контакт, кандидат-осиновителят има право да изрази писмено съгласие за продължаване на процедурата или да откаже предложението, ако установи непреодолими пречки в комуникацията или несъответствие в здравословното състояние на детето, което не е било отразено в досието му. При съгласие, преписката незабавно се окомплектова от ДСП и се изпраща до Окръжния съд чрез Министерството на правосъдието (или директно от РДСП).

Стъпка 8: Съдебна фаза

Делото се разглежда от Окръжния съд по местонахождението на РДСП, където е вписано детето. Производството е бързо и строго конфиденциално (закрити врати). В заседанието задължително участват:

Кандидат-осиновителите (лично или чрез процесуален представител).
Представител на Окръжна прокуратура (дава заключение дали осиновяването е в интерес на детето).
Социалният работник, изготвил доклада.

Ако детето е навършило 14 години, то също дава лично съгласие пред съда (Чл. 89, ал. 1, т. 4 от СК). Ако е на възраст между 10 и 14 години, то се изслушва по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето.

Стъпка 9: Решение на съда и влизане в сила

Съдът се произнася с решение в тридневен срок от заседанието. Ако съдът допусне осиновяването, решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред съответния Апелативен съд. След влизане в сила на съдебното решение, копие от него служебно се изпраща на Общината по постоянния адрес на биологичната майка (или където е съставен първоначалният акт за раждане) за издаване на нов акт за раждане, в който осиновителите са вписани като родители.

Списък с необходими документи

Подготовката на документите е етапът, изискващ най-голяма прецизност. Всички документи трябва да бъдат актуални (издадени до 6 месеца преди подаването им). Ето пълен списък на книжата, които кандидат-осиновителите трябва да представят в ДСП:

Заявление по образец (получава се на място в ДСП или се изтегля от сайта на Агенцията за социално подпомагане).
Копие от документ за самоличност (представя се за справка при подаване).
Удостоверение за сключен граждански брак (при кандидатстване от съпрузи) – изисква се служебно, но е препоръчително да се носи копие.
Документ, удостоверяващ доходите и имущественото състояние: Удостоверение за доходи от работодател (служебна бележка) с разбивка по месеци за последната година, копия от данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ (за самоосигуряващи се лица), документи за собственост на недвижими имоти (нотариални актове).
Медицинско свидетелство за осиновяване: Специализиран формуляр, съдържащ заключения от общопрактикуващ лекар, терапевт, кардиолог, невролог, психиатър и изследвания за Васерман (сифилис), ХИВ и хепатит B и C.
Свидетелство за съдимост: Изисква се служебно за български граждани, но лица, които са живели продължително в чужбина, трябва да представят аналогичен документ от съответната държава.
Препоръки (референции): Писмени препоръки от поне две лица, съдържащи данни за контакт с тях, които свидетелстват за моралните качества и родителския капацитет на кандидатите.
Документ за завършено задължително обучение: Издава се от ЦОП след преминаване на лекциите.
Декларация по Чл. 86 от СК относно липсата на обстоятелства по Чл. 80 от СК (попълва се по образец).

Времеви срокове и разходи (Таблица)

Един от най-честите въпроси е: "Колко струва и колко време отнема?". Националното осиновяване в България е напълно безплатно откъм държавни и общински такси за административната част. Разходите са свързани само с медицински изследвания и евентуално с правна помощ (адвокатски хонорар).

Етап / Процедура	Приблизителен срок	Държавна такса / Разходи
Социално проучване от ДСП	До 3 месеца от подаване на заявлението	Безплатно (служебно)
Задължително обучение в ЦОП	Между 4 и 6 седмици (паралелно с проучването)	Безплатно
Издаване на Разрешение за вписване	До 7 дни след приключване на доклада	Безплатно
Период на изчакване в Регистъра	Индивидуално (от няколко месеца до няколко години)	Без такси
Срещи с детето (Личен контакт)	Минимум 5 работни дни	Пътни и дневни разходи за кандидатите
Подготовка на съдебно дело	До 14 дни след даване на съгласие	Държавна такса за съда: 12,78 € по ГПК
Разглеждане на делото от Окръжен съд	До 14 дни от насрочването	Адвокатски хонорар (по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения)
Издаване на нов акт за раждане	До 7 дни след влизане в сила на решението	Безплатно (служебно)

Избор на прекалено тесен профил на детето

Много кандидати посочват изключително рестриктивни изисквания: например "момиче, на възраст до 1 година, със светла кожа, сини очи, без никакви фамилни анамнези". Трябва да се разбере, че в българските институции и регистри децата под 1-годишна възраст без никакви здравословни проблеми са изключително малко. Поставянето на подобен филтър може да удължи чакането в регистъра с 5 или повече години.

Скриване на факти за здравословното или психическото състояние

По време на социалното проучване някои кандидати съзнателно спестяват информация за прекарани депресивни епизоди, прием на антидепресанти, хронични заболявания или претърпени фалити. Социалните работници извършват задълбочена проверка. Разкриването на подобно укриване на факти в по-късен етап води до автоматичен отказ и заличаване от регистъра поради липса на морал и лоялност.

Неподготвеност за поведенческите проблеми на детето

Институционализираните деца или тези, преминали през множество приемни семейства, често имат наранена психика и проявяват т.нар. "реактивно разстройство на привързаността". Очакването, че детето веднага ще реагира с любов и благодарност, е нереалистично. Пренебрегването на обучението в ЦОП и липсата на консултации с детски психолог по време на първия контакт е груба грешка.

Какво да правим при отказ на социалните органи или съда?

Не всяка процедура завършва с успех от първия път. Правото обаче предоставя ясни механизми за защита при неблагоприятен изход.

Обжалване на отказ за издаване на Разрешение за вписване (Чл. 86, ал. 5 от СК)

Ако директорът на ДСП откаже да издаде разрешение поради писмено становище, че кандидатът не отговаря на условията, отказът подлежи на обжалване. Процедурата е следната:

Жалбата се подава по административен ред пред Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) в 14-дневен срок от съобщаването му.
Ако РДСП потвърди отказа, решението може да се обжалва пред съответния Административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Решението на Административния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Практически съвет: Обикновено съдилищата отменят отказите, ако те се основават само на субективни усещания на социалния работник, без да са подкрепени с конкретни доказателства за липса на капацитет или годност.

Обжалване на съдебно решение по чл. 100 от СК

Ако Окръжният съд откаже да допусне осиновяването (например поради внезапно променени обстоятелства или възражение на прокурора):

Решението се обжалва пред съответния Апелативен съд с въззивна жалба.
Срокът за обжалване е изключително кратък – 7 дни от съобщаване на решението.
Във въззивното производство могат да се представят нови доказателства, да се искат нови експертизи и да се доказва промяна в обстоятелствата, които са мотивирали първоначалния отказ.

Може ли неомъжена жена или неженен мъж да осиновят дете в България?

Да, българският Семеен кодекс позволява на самотни лица (неженени/неомъжени) да кандидатстват и да осиновяват деца, стига да отговарят на всички законови изисквания за възраст, доходи, липса на съдимост и родителски капацитет.

Мога ли да осиновя дете на съжител, с когото нямам граждански брак?

Не, съвместно осиновяване или осиновяване на дете на партньор се допуска само при наличието на сключен граждански брак. Ако нямате брак, законът не позволява такова осиновяване.

Колко време е валидно разрешението за вписване в Регистъра на осиновяващи?

Разрешението е с валидност 2 години от датата на издаването му. Преди изтичането на този срок, то може да бъде продължено за още 1 година след извършване на актуален социален доклад.

Има ли такса за преминаване на задължителното обучение за осиновители?

Не, обучението за кандидат-осиновители се финансира напълно от държавния бюджет и е абсолютно безплатно за кандидатите.

Каква е минималната възраст, на която мога да осиновя дете?

Законът изисква лицето да е пълнолетно (навършило 18 години) и да има разлика от поне 15 години спрямо детето. Практически, за да се осинови новородено, трябва да сте навършили поне 18 години, но социалните служби оценяват и социалната зрялост.

Може ли пълното осиновяване да бъде разтрогнато (прекратено)?

Да, но само по изключение по съдебен ред съгласно чл. 106 от СК. Прекратяване се допуска при тежко провинение от страна на осиновения или осиновителя, или при наличието на други изключително сериозни причини, които правят отношенията непоносими. Процедурата е изключително сложна.

Как се гарантира тайната на осиновяването?

Съдебните заседания са закрити, а преписките и досиетата са конфиденциални. Въпреки това, съгласно съвременната практика и правото на ЕС, осиновеното дете има право след навършване на пълнолетие да поиска информация за своя произход при важни медицински или лични причини (по съдебен ред).

Свързани статии

Припознаване на дете — процедура и последици — 22 мин четене
Иск за установяване на бащинство: ДНК, съд и правни последици — 30 мин четене
Издръжка на дете — размер, изчисляване, събиране — 25 мин четене

Източници и препратки

Включва поредица от действия, целящи да се състави пълен и обективен "портрет" на кандидата:

Множество срещи и интервюта: Социалният работник провежда задълбочени разговори с кандидат-осиновителите (както заедно, така и поотделно), за да разбере мотивите им, очакванията, нагласите към родителството, възпитателните им методи, както и как биха се справили с предизвикателствата, свързани с миналото на детето.
Домашни посещения: Извършват се поне две посещения в дома на кандидатите, за да се оценят битовите условия – хигиена, пространство, безопасност и дали средата е подходяща за отглеждане на дете.
Проверка на документи и факти: Органът проверява автентичността на представените документи (свидетелство за съдимост, медицински удостоверения, документи за доходи и имотно състояние).
Разговори с роднини и близки (при съгласие): Понякога се провеждат и разговори с близки от обкръжението на кандидатите, за да се добие представа за тяхната социална подкрепа.

В края на тримесечния срок социалният работник изготвя подробен социален доклад с мотивирано заключение дали кандидатите са годни да осиновят дете. Този доклад е важно за следващите етапи.

Стъпка 3: Задължително обучение на кандидат-осиновителите

След одобрение на първоначалния етап, кандидатите преминават през задължителен курс на обучение. Той се организира от Регионална дирекция "Социално подпомагане" и е безплатен. Целта на обучението е да подготви бъдещите родители за спецификите на родителството чрез осиновяване, като се засягат теми като:

Психологически аспекти на привързването.
Справяне с травми от миналото на детето.
Разкриване тайната на осиновяването.
Законови права и задължения.
Развитие на умения за успешно родителство.

Успешното завършване на курса се удостоверява със сертификат, който е задължителен документ за вписване в регистъра.

Стъпка 4: Вписване в Регистъра на осиновяващи

Въз основа на положителния социален доклад и удостоверението за преминато обучение, Регионалният съвет по осиновяване към съответния Окръжен съд взема решение за вписване на кандидатите в Регистъра на кандидат-осиновители за пълно осиновяване. Вписването е със срок от 3 години и може да бъде подновявано. В регистъра се отбелязват и предпочитанията на кандидатите относно възраст, пол и здравословно състояние на детето.

Стъпка 5: Определяне на подходящ осиновяващ ("Мачинг")

Когато за дадено дете, вписано в регистъра на осиновяваните, трябва да се намери семейство, Регионалният съвет по осиновяване разглежда профилите на всички подходящи кандидат-осиновители от своя регистър. Водещият критерий е висшият интерес на конкретното дете. Съветът съпоставя нуждите и особеностите на детето с възможностите, нагласите и ресурсите на кандидат-осиновителите. След обстоен анализ се избира най-подходящият кандидат (или семейство), на когото се предлага да осинови детето.

Стъпка 6: Контакт с детето

След като кандидатът получи и приеме предложението, започва един от най-емоционалните етапи – осъществяването на контакт с детето. Този процес е внимателно наблюдаван и подпомаган от социален работник. Законът (чл. 92, ал. 2 от СК) изисква периодът на контакт да бъде не по-кратък от 1 месец преди подаването на молбата в съда. Срещите започват в познатата за детето среда (социалната услуга или приемното семейство), като постепенно се преминава към разходки и престой в дома на кандидат-осиновителя. Целта е да се изгради емоционална връзка и привързаност.

Стъпка 7: Съдебна фаза — производство пред Окръжния съд

Ако контактът е успешен и кандидатът потвърди желанието си да продължи, се преминава към финалната, съдебна фаза:

Подаване на молба: Кандидат-осиновителят, лично или чрез упълномощен адвокат, подава писмена молба до Окръжния съд по настоящия адрес на детето. Държавната такса е в размер на 12,78 € към 2026 г.
Прилагане на документи: Към молбата се прилага цялата преписка, събрана от ДСП, включително социалният доклад, удостоверението за обучение, протоколът от Съвета по осиновяване и др.
Съдебно заседание: Делото се разглежда в закрито заседание (без публика), за да се защити тайната на осиновяването. Съдът изслушва осиновяващия, представител на ДСП, а ако детето е навършило 10 години, задължително се изслушва и то. Ако е навършило 14 години, е необходимо и неговото изрично съгласие.
Съдебно решение: Ако съдът прецени, че са налице всички законови предпоставки и осиновяването е в интерес на детето, той постановява решение, с което го допуска.
Влизане в сила и последици: Решението влиза в сила след 7-дневен срок от постановяването му. След влизане в сила съдът изпраща препис до общината по месторождение на детето. Служителят по гражданско състояние съставя нов акт за раждане, в който осиновителите се вписват като родители, и заличава стария. С това правната процедура приключва и детето става пълноправен член на новото си семейство.

Международно осиновяване

Международното осиновяване е процедура, при която дете с обичайно местопребиваване в една държава (напр. България) се осиновява от лице с обичайно местопребиваване в друга държава. Този вид осиновяване се прилага субсидиарно, т.е. само когато за детето не е намерен подходящ осиновител в България в 6-месечен срок от вписването му в регистъра. Процедурата е значително по-сложна и се администрира от Министерството на правосъдието като централен орган по Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване.

Ключови особености:

Кандидат-осиновителите подават документи в своята държава по местопребиваване, които след това се изпращат до българското Министерство на правосъдието.
Процедурата задължително се извършва с посредничеството на акредитирани организации, които подпомагат кандидат-осиновителите.
Формира се Международен съвет по осиновяване, който определя подходящия осиновяващ за детето.
Съдебното производство се развива пред Софийски градски съд.

Казус 1: Осиновяване от самотен родител с добри доходи

Г-жа Иванова, 42-годишна жена, софтуерен инженер с висок доход и собствено жилище, желае да осинови дете. Тя не е омъжена и няма партньор. Притеснява се, че статутът ѝ на "самотен родител" ще бъде пречка.
Решение: Българското законодателство (Чл. 81 от СК) изрично допуска осиновяване от едно лице. В хода на социалното проучване фокусът не е върху брачния статус, а върху способността на кандидата да осигури стабилна, сигурна и любяща среда. Социалният работник обръща специално внимание на подкрепящата среда на г-жа Иванова – наличието на близки роднини (родители, братя/сестри), които биха помагали при нужда. След като доказва своята финансова стабилност, зрели мотиви и силна социална мрежа, г-жа Иванова е одобрена и успешно вписана в регистъра. Година по-късно тя осиновява 4-годишно момченце.

Казус 2: Желание за осиновяване на дете със специфични здравословни нужди

Семейство Петрови кандидатства за осиновяване, като в заявлението си изрично посочват, че са готови да приемат дете с леки и средни здравословни проблеми, които подлежат на корекция. След година в регистъра, ДСП им предлага 3-годишно дете с вроден сърдечен порок, който изисква планирана операция след година.
Решение: ДСП предоставя на семейство Петрови пълната медицинска документация на детето и организира среща с лекуващия го кардиолог. Семейството получава изчерпателна информация за състоянието, прогнозата и необходимото лечение. След консултация помежду си и с техни близки, те потвърждават желанието си да продължат. По време на задължителния едномесечен контакт те посещават детето, участват в грижите за него и започват да изграждат връзка. Съдът, виждайки информираното им съгласие и готовността им да поемат отговорност, допуска осиновяването. Този казус илюстрира, че системата дава възможност на подготвени кандидати да осигурят дом на деца със специфични нужди, които иначе биха останали в институции.

Казус 3: Разкриване тайната на осиновяването и търсене на биологични корени

Георги е на 17 години и знае, че е осиновен. Той желае да научи повече за своя произход и биологичните си родители. Родителите му го подкрепят, но не знаят каква е процедурата.
Решение: Съгласно чл. 105, ал. 2 от Семейния кодекс, осиновеният, навършил 16 години, има право на достъп до информация за своя произход. За целта, с разрешението на Окръжния съд, той може да получи достъп до делото по осиновяването. Георги, подпомогнат от своите осиновители и адвокат, подава молба до съда. В молбата излага мотивите си – нуждата да познава произхода си като част от своята идентичност. Съдът, след като преценява, че това няма да навреди на момчето и е в негов интерес, уважава молбата. Чрез досието в ДСП Георги получава достъп до информацията за биологичната си майка, записана в първоначалния акт за раждане, което му дава възможност (ако желае) да потърси контакт с нея, след като навърши пълнолетие.

Може ли лице, живеещо на семейни начала без брак, да осинови дете?

Не може да осинови дете съвместно с партньора си. Съгласно чл. 81 от СК, съвместно осиновяване се допуска само от съпрузи. Единият от партньорите обаче може да кандидатства самостоятелно като "самотен осиновител". В този случай само той ще бъде вписан като родител в новия акт за раждане и другият партньор няма да има никакви законови права или задължения спрямо детето.

Каква е тайната на осиновяването и може ли да бъде разкрита?

Тайната на осиновяването (чл. 105 от СК) е правен принцип, който цели да защити спокойствието на новото семейство. Никой няма право да разкрива факта на осиновяването без съгласието на осиновителите. Достъп до информация за произхода на детето се допуска по изключение: от осиновения, навършил 16 г. (с разрешение на Окръжен съд), както и при много тежки причини, свързани със здравето и сигурността на осиновения или неговите низходящи.

Имам ли право на отпуск по майчинство/бащинство при осиновяване?

Да. Кодексът на труда (КТ) приравнява правата на осиновителите с тези на биологичните родители. При осиновяване на дете до 5-годишна възраст, осиновителката има право на отпуск за отглеждане на дете в размер на 365 дни (чл. 164б от КТ). Бащата-осиновител също има право на 15-дневен отпуск при осиновяване, както и правото да ползва остатъка от отпуска на майката след 6-ия месец с нейно съгласие.

Колко струва процедурата по осиновяване в България?

Процедурата по национално осиновяване е с минимални държавни разходи. Административната фаза (проучване от ДСП, обучение) е напълно безплатна. Кандидатите заплащат такси за издаване на необходимите документи (напр. свидетелство за съдимост, медицински). Държавната такса за съдебното производство е символична (12,78 €). Основният разход може да бъде адвокатският хонорар, ако кандидатите решат да ползват правна помощ, който варира значително.

Можем ли да изберем конкретно дете за осиновяване (например от репортаж по телевизията)?

По общия ред на националното осиновяване – не. Системата не работи на принцип "избор по каталог". Регионалният съвет по осиновяване определя най-подходящия кандидат за дадено дете от регистъра, а не обратното. Целта е да се защити интересът на детето. Конкретно дете може да бъде осиновено само в хипотезата на осиновяване от роднина или от съпруг на родителя.

Осиновяването прекратява ли се?

Пълното осиновяване е окончателен и по принцип неотменим акт. То може да бъде прекратено от съда само по изключение, при наличие на тежки, виновно причинени обстоятелства, които правят невъзможно запазването на връзката (чл. 106 и чл. 107 от СК). Например, ако осиновен извърши тежко престъпление срещу осиновителя. Иск за прекратяване не се допуска след навършване на пълнолетие от осиновения.

Санкции, глоби и рискове

Процедурата по осиновяване сама по себе си не предвижда административни глоби за кандидатите. Рисковете са свързани с отказ за вписване, забавяне или отхвърляне на молбата. Законодателството обаче предвижда строги, включително наказателни, санкции за действия, които заобикалят или нарушават установения ред.

Нарушение / Риск	Правна последица / Санкция	Приложим закон
Предоставяне на неверни данни или фалшиви документи в процедурата	Отказ за вписване в регистъра или заличаване. Ако документите са неистински или с невярно съдържание - наказателна отговорност.	Чл. 313 от Наказателния кодекс (НК)
Даване или получаване на имотна облага с цел съгласие за осиновяване	Наказателна отговорност за неправомерно посредничество. Лишаване от свобода.	Чл. 182а от НК
Осъществяване на осиновяване извън законовия ред ("частно" осиновяване)	Такова "осиновяване" е абсолютно нищожно и не поражда правни последици. Може да съставлява престъпление трафик на хора.	Чл. 182б от НК
Разкриване на тайната на осиновяването от длъжностно лице	Дисциплинарна отговорност за длъжностното лице. Основание за търсене на обезщетение за неимуществени вреди по граждански ред.	Чл. 105 от СК, Кодекс на труда
Многократен отказ на предложено подходящо дете без основателна причина	Съветът по осиновявания може да преразгледа годността на кандидата, което може да доведе до временно "пасивиране" или заличаване от регистъра.	Вътрешни правила и преценка на Съвета по осиновяване

Полезни ресурси и къде да получите помощ

Ориентирането в процедурата по осиновяване може да бъде предизвикателство. Ето списък с институции и организации, които могат да предоставят информация и подкрепа:

Дирекции "Социално подпомагане" (ДСП) и отдели "Закрила на детето" (ОЗД): Това е първата и най-важна институция, с която трябва да се свържете. Те предоставят информация, приемат заявления и извършват социалното проучване. Адресите им можете да намерите на сайта на Агенцията за социално подпомагане.
Министерство на правосъдието: Централен орган по международните осиновявания. На техния сайт (www.justice.government.bg) ще намерите подробна информация и списък с акредитираните посреднически организации.
Българска асоциация "Осиновени и осиновители" (БАОО): Водеща неправителствена организация в сферата. Предлага безценна подкрепа, консултации, обучения и групи за взаимопомощ както за кандидат-осиновители, така и за вече осиновили семейства и пораснали осиновени деца.
Адвокат, специалист по семейно право: Макар и да не е задължително, наемането на адвокат може значително да улесни процеса, особено в съдебната фаза. Можете да потърсите адвокат от адвокатската колегия във Вашия град. Списък на колегиите има на сайта на Висшия адвокатски съвет.
Национално бюро за правна помощ (НБПП): Ако отговаряте на определени законови критерии за ниски доходи, може да имате право на безплатна правна помощ (адвокатска защита), осигурена от държавата.