Достъпът до съвременна и ефективна лекарствена терапия е основно конституционно право на всеки български гражданин, гарантирано чрез механизмите на задължителното здравно осигуряване. Процесът по реимбурсиране на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) представлява сложна административно-правна и медицинска процедура. Тази система е обект на постоянна динамика и регулаторни промени, уреждащи отношенията между осигурените лица, договорните партньори (лекари и аптеки) и осигурителния орган в лицето на НЗОК и нейните териториални поделения – Районните здравноосигурителни каси (РЗОК).

За обикновения пациент, а често и за медицинските специалисти, преминаването през лабиринта от нормативни изисквания, медицински протоколи, електронни рецептурни книжки и строги срокове може да се окаже сериозно предизвикателство. Настоящият анализ предлага детайлен юридически и практически преглед на системата за реимбурсиране в България, актуален към 2026 година, с цел да внесе яснота и да предостави работещи инструменти за защита на правата на пациентите.

Правна рамка на лекарственото реимбурсиране в България

Свързани ръководства: Прекъснати здравни права — как да ги възстановим · Избор на екип в болница — цена и условия · Задължителни имунизации на децата в България

Реимбурсирането на лекарствени продукти в Република България се регулира от строго йерархизирана система от законови и подзаконови нормативни актове. Познаването на тази правна уредба е важно при възникване на спорове с администрацията на здравната каса или при нужда от доказване на право на терапия.

Основният закон, който урежда обществените отношения, свързани със здравното осигуряване в страната, е Законът за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 14 от ЗЗО, НЗОК заплаща изцяло или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната. Този текст полага фундамента на правото на реимбурсация.

Вторият ключов закон е Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ). Той регламентира пускането на пазара, ценообразуването и включването на лекарствата в т.нар. Позитивен лекарствен списък (ПЛС). Член 261а от ЗЛПХМ урежда функциите на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти (НСЦРЛП) – специализираният държавен орган, който определя кои лекарствени продукти да бъдат реимбурсирани и на каква цена.

Подзаконовата уредба детайлизира процесите чрез следните важни актове:

  • Наредба № 10 от 24 март 2009 г. за условията, реда и начина на заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани от НЗОК за домашно лечение. Това е практическият учебник за всяка реимбурсация.
  • Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Този акт урежда спецификата на електронните рецепти и работата на аптеките.
  • Националният рамков договор (НРД) за медицински дейности, който се подписва ежегодно (или се анексира) между НЗОК и Българския лекарски съюз (БЛС), детайлизиращ кодовете на заболяванията (МКБ-10) и изискванията към лекарите за изписване на лекарства.
Реимбурсирането не е акт на административно благоволение, а гарантирано право на всяко осигурено лице с непрекъснати права, стига да са изпълнени строгите диагностични и терапевтични критерии на съответните нормативни актове.

Условия и изисквания за получаване на реимбурсирани лекарства

За да може един пациент да се възползва от правото си на безплатни или частично платени лекарства от НЗОК, той трябва да отговаря кумулативно на няколко строго дефинирани от закона условия. Липсата на дори едно от тях е законно основание за отказ от страна на осигурителната каса.

Актуални здравноосигурителни права

Съгласно чл. 109 от ЗЗО, осигурителните права на гражданите се прекъсват, ако те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ медицинската помощ. Пациент с прекъснати здравноосигурителни права няма право да получава реимбурсирани лекарства. Възстановяването на правата става след заплащане на всички дължими вноски по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) чрез подаване на Декларация образец 7 в НАП.

Наличие на заболяването в Позитивния лекарствен списък (ПЛС)

НЗОК не заплаща произволни лекарства, а само такива, включени в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък. Списъкът се актуализира постоянно и съдържа конкретни международни непатентни наименования (INN), търговски марки, дозировки и нива на заплащане (реимбурсация). Нивата на заплащане са разделени по групи заболявания:

  • 100% реимбурсиране: Прилага се предимно за тежки хронични, редки заболявания, онкологични заболявания и някои специфични заболявания при деца. От 2024 г. бе въведено и 100% заплащане за широк спектър от лекарства за сърдечно-съдови заболявания (хипертония, исхемична болест и др.).
  • 75% и 50% реимбурсиране: Прилага се за масови хронични заболявания, където се изисква съучастие на пациента под формата на доплащане (co-payment).

Терапевтични изисквания и алгоритми

За голяма част от скъпоструващите лекарствени продукти (например биологична терапия, имуномодулатори, онкологични лекарства за перорален прием) НЗОК разработва специални Терапевтични изисквания. Тези документи установяват строги медицински критерии – лабораторни показатели, резултати от образни изследвания (КТ, ЯМР, ехография), неуспех от предходни линии на терапия, преди пациентът да получи одобрение.

Ред на действията: Процедура по предписване и отпускане

Пътят на пациента от поставянето на диагнозата до получаването на реимбурсирания медикамент в аптеката е дигитализиран и минава през няколко ключови фази в Националната здравноинформационна система (НЗИС).

Стъпка 1: Идентфикация и диагностика при ОПЛ или специалист

Пациентът посещава своя Общопрактикуващ лекар (ОПЛ – личен лекар) или лекар-специалист с направление (Бланка МЗ-НЗОК № 3). Лекарят извършва преглед, поставя диагнозата и я кодира съгласно Международната класификация на болестите (МКБ-10). Диагнозата задължително трябва да съвпада с кодовете, за които НЗОК заплаща лекарства.

Стъпка 2: Създаване на Електронна рецептурна книжка (ЕРК)

За да се предписват реимбурсирани лекарства, пациентът трябва да има активирана Електронна рецептурна книжка. Тя се създава еднократно от ОПЛ през неговия софтуер и се регистрира в НЗИС. В нея ОПЛ вписва доказаните хронични заболявания по МКБ-10 кодове. Вече не се изисква физическо посещение в РЗОК за заверка на хартиена синя книжка – процесът е изцяло автоматизиран и дигитален.

Стъпка 3: Изискване и съставяне на медицински протокол (при скъпоструваща терапия)

Ако лекарството изисква експертно одобрение, се издава Протокол за предписване на лекарствени продукти (Бланка МЗ-НЗОК № 1). В зависимост от групата на лекарството, съществуват три типа протоколи:

  • Протокол тип 1А (IC-A): Издава се от специализирани експертни лекарски комисии (най-често в университетски болници). Срокът на валидност е до 180 дни. Одобрява се директно от Централното управление на НЗОК.
  • Протокол тип 1Б (IC-B): Одобрява се на ниво Районна здравноосигурителна каса (РЗОК).
  • Протокол тип 1В (IC-C): Издава се за определени лекарства, които не изискват предварително съгласуване с комисии, а се одобряват по облекчен ред.

Лекарят или комисията въвежда протокола електронно в НЗИС, прикачвайки нужните сканирани изследвания и епикризи.

Стъпка 4: Одобрение на протокола от НЗОК/РЗОК

Анализът на документите се извършва от експертни комисии към РЗОК или НЗОК. Експертите проверяват дали дозировката съответства на КХП (Кратка характеристика на продукта), дали пациентът има платени вноски и дали са приложени изискуемите изследвания. След одобрение се издава електронно „Решение за одобрение“, което автоматично се вижда в НЗИС.

Стъпка 5: Издаване на електронна рецепта (е-рецепта)

След като протоколът е одобрен (ако такъв се изисква) или директно по диагностични индикации, лекарят издава Електронно предписание (Бланка МЗ-НЗОК № 4). Сроковете на електронната рецепта са:

  • Едномесечна рецепта: За лекарства за 30 дни.
  • Тримесечна рецепта: Съдържа три отрязъка (А, B и C) за три последователни месеца. Отпускането на всеки следващ отрязък може да стане не по-рано от 25 дни и не по-късно от 45 дни от предходното отпускане.

Стъпка 6: Получаване на лекарствата в аптеката

Пациентът посещава аптека, която има сключен договор с НЗОК за съответната дейност. Идентификацията става чрез представяне на Националния граждански номер (ЕГН) и рождена дата, или чрез сканиране на баркода на рецептата от мобилно устройство. Фармацевтът е длъжен да провери наличността, да разясни доплащането (ако има такова) и да отчете отпускането по електронен път към НЗИС.

Необходими документи при кандидатстване за реимбурсация

Въпреки електронния преход, подготовката на медицинската документация изисква прецизност. Пропуските в документите са най-честата причина за забавяне и отказ на терапия. Ето списък на задължителните документи:

  1. Експертно решение / Епикриза: Издава се от клиника по съответния профил, потвърждаваща диагнозата с резултати от биопсии, генетични изследвания, хистологии, ЯМР, КТ или рентген.
  2. Резултати от специфични параклинични изследвания: Изследвания, направени не по-рано от 30 дни преди датата на подаване на заявлението (например креатинин, чернодробни ензими ASAT/ALAT, вирусологични показатели, HbA1c за диабетици).
  3. Медицински протокол (Бланка МЗ-НЗОК № 1): Генерира се електронно от софтуера на лекаря/комисията, но съдържа подробно описание на досегашното лечение и аргументация за избора на новия медикамент.
  4. Декларация за информирано съгласие: Подписва се от пациента при започване на специфични биологични или онкологични терапии, потвърждаваща, че той е запознат с рисковете и терапевтичната схема.

Административни срокове и такси

Всички административни процеси по разглеждане на молби и протоколи от здравната каса са безплатни за осигурените лица. Касата няма право да изисква държавни такси за извършване на експертизи и одобрения. Сроковете обаче са строго регламентирани в Наредба № 10 и трябва да се следи за тяхното спазване.

Процедура / ДействиеОтговорен орган / СубектЗаконов срокРегулаторен източник
Издаване на становище от комисия по ЕРКОбщопрактикуващ лекар (ОПЛ)Веднага (в реално време)Наредба № 4 / НЗИС
Разглеждане на Протокол тип 1Б (на ниво РЗОК)Директор на РЗОК / Експертна комисияДо 15 работни дниНаредба № 10, чл. 34
Разглеждане на Протокол тип 1А (на ниво НЗОК - скъпоструващи)Комисия в ЦУ на НЗОКДо 30 календарни дниНаредба № 10, чл. 36
Изпълнение на е-рецепта в аптекаДоговорен партньор (Аптека)До 15 дни от издаванетоНаредба № 4 / чл. 28
Възстановяване на здравни права в НАПНационална агенция за приходитеДо 24 часа след плащанеЗЗО, чл. 109

Практически капани и проверка: Реимбурсиране на лекарства от НЗОК: Пълноправно ръководство за пациенти, лекари…

Дългогодишната практика в сферата на медицинското право показва, че голяма част от отказите за реимбурсация се дължат на дребни технически грешки от страна на лекарите или нехайно отношение на пациентите към техния здравен статус. Ето кои са най-често срещаните капани:

1. Прекъснати здравни права по средата на терапията

Често се случва пациент с дългогодишна терапия (например за диабет или епилепсия) да пропусне да плати вноските си за здраве (самоосигуряващи се лица). В деветия месец, когато се опитва да изпълни поредния отрязък от тримесечната рецепта, аптеката му отказва отпускане, тъй като системата на НЗИС автоматично маркира пациента като неосигурен. Решение: Проверявайте статуса си в портала на НАП на всеки три месеца.

2. Несъответствие в кодовете по МКБ-10 и терапевтичните схеми

Ако в електронния протокол лечебното заведение е изписало код на заболяването, например I10 (Есенциална хипертония), а за предписания комбиниран медикамент НЗОК изисква по терапевтично ръководство код I11 (Хипертонично сърце), софтуерът на касата автоматично блокира одобрението. Решение: Лекарят-специалист винаги трябва да сверява кодовете с актуалната версия на приложение № 1 на ПЛС за съответния месец.

3. Нарушаване на сроковете за получаване (30-дневният прозорец)

Когато рецептата е тримесечна, пациентите често забравят кога точно са взели лекарството си миналия месец. Ако пациентът отиде на 23-тия ден, аптеката физически не може да отпусне медикамента заради софтуерно ограничение (необходими са минимум 25 дни от предходното отпускане). Ако отиде на 46-тия ден – отрязъкът е изгорял безвъзвратно. Решение: Водете си точен календар на отпусканията по дати.

4. Неправилно попълнени терапевтични дози лекарства

Когато ПЛС определя максимална денонощна доза за реимбурсиране на дадено вещество (например 80 mg), а лекарят поради клинична необходимост е изписал 120 mg, НЗОК ще откаже заплащане на разликата или на целия протокол. Решение: Писмено обосноваване в протокола, че доза над лимита се поема финансово от пациента, или корекция на дозата до терапевтичния максимум по ПЛС.

Юридическа защита: Какво да правим при отказ на реимбурсиране?

Отказът на НЗОК/РЗОК да одобри протокол за скъпоструващо лечение или да заплати определено лекарство представлява по своята същност индивидуален административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Като такъв, той подлежи на задължителен контрол за законосъобразност.

Административно обжалване

Преди да се премине към съдебен спор, отказът може да се обжалва по административен ред. Жалбата се подава в 14-дневен срок от съобщаването на решението пред горестоящия административен орган:

  • Отказ на директора на РЗОК се обжалва пред Управителя на НЗОК.
  • Жалбата се подава *чрез* съответната РЗОК, която е длъжна в 7-дневен срок да я окомплектова с цялата преписка и да я изпрати в ЦУ на НЗОК.
  • Управителят на НЗОК е длъжен да се произнесе с мотивирано решение в двуседмичен срок. Той може да потвърди отказа, да го отмени и да върне преписката със задължителни указания за одобрение.

Съдебно обжалване

Ако административното обжалване е неуспешно или ако решите да пропуснете тази фаза (законът позволява директно съдебно обжалване), отказът се атакува пред Административния съд по постоянния адрес на лицето.

Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, срокът за подаване на жалба пред съда е 14 дни от съобщаването на акта (или от решението на Управителя на НЗОК при административен отказ).

Жалбата трябва да бъде изготвена от адвокат с опит в медицинското право, тъй като съдебните спорове с НЗОК изискват специфична аргументация. В жалбата се изтъкват нарушения на материалния закон, несъответствие с целта на закона (осигуряване на здравето на гражданите) или съществени нарушения на административнопроизводствените правила (например липса на мотиви в писмото за отказ).

Обезпечителни мерки при спешни случаи

Когато делото се отнася до животоспасяващо лекарство (например за онкологично заболяване), съдебното производство, което трае между 6 месеца и година, може да се окаже фатално за пациента. В такива случаи, успоредно с жалбата, се подава Искане за допускане на предварително изпълнение на административния акт или за налагане на временни мерки съгласно чл. 389 от ГПК във връзка с АПК. Съдът може да задължи НЗОК да отпуска лекарството временно, докато трае съдебният спор, за да се предотврати настъпването на непоправими вреди за здравето на ищеца.

Свързани статии

Казус 1: Започване на терапия с биологичен лекарствен продукт за ревматоиден артрит

Пациент е диагностициран с тежка форма на ревматоиден артрит, като лекуващият го ревматолог преценява, че е необходимо започване на лечение със скъпоструващ биологичен лекарствен продукт. Тъй като тези медикаменти се отпускат по специален ред, се следва строго определена процедура съгласно Наредба № 10 от 24.03.2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК.

Стъпки:

  • Стъпка 1: Експертиза. Специализирана комисия в лечебно заведение за болнична помощ, сключило договор с НЗОК, извършва преглед и оценка на състоянието на пациента и удостоверява, че са налице медицинските критерии за започване на терапията.
  • Стъпка 2: Издаване на протокол. Комисията изготвя „Протокол за предписване на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК/РЗОК“ (образец „НЗОК-МЗ“). В него се описва диагнозата, приложеното до момента лечение, мотивите за новата терапия и конкретният лекарствен продукт.
  • Стъпка 3: Подаване в РЗОК. Пациентът или упълномощено от него лице подава протокола, заедно с изискуемите медицински документи (епикризи, изследвания), в съответната Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) по местоживеене.
  • Стъпка 4: Разглеждане и заверка. Експертна комисия в РЗОК разглежда документите в законоустановен срок. Ако всичко е изрядно, директорът на РЗОК заверява протокола, с което разрешава лечението.
  • Стъпка 5: Получаване на лекарството. С заверения протокол и рецептурна книжка, пациентът се обръща към своя личен лекар или специалист, който издава електронна рецепта. Лекарството се получава от аптека, имаща договор с НЗОК за отпускане на съответния медикамент, като НЗОК заплаща 100% от референтната стойност, а пациентът дължи само потребителска такса за обработка на рецептата, ако има такава.

Казус 2: Отказ за заверка на протокол и процедура по обжалване

Пациент с онкологично заболяване подава документи за продължаване на лечението си, но получава отказ от РЗОК за заверка на протокола. Мотивът на отказа е липса на представено актуално образно изследване (скенер), което да докаже ефекта от терапията съгласно изискванията на НЗОК.

Стъпки:

  • Стъпка 1: Анализ на отказа. Пациентът и лекуващият го лекар анализират мотивите в писмения отказ. Установява се, че действително е пропуснато прилагането на ключово изследване към документацията.
  • Стъпка 2: Административно обжалване. Пациентът има право да обжалва отказа пред управителя на НЗОК в 14-дневен срок от съобщаването му съгласно чл. 81 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В жалбата се излагат аргументи срещу отказа и се прилагат липсващите документи – в случая, резултатът от направеното междувременно образно изследване.
  • Стъпка 3: Решение на управителя на НЗОК. Управителят на НЗОК се произнася по жалбата в 14-дневен срок. Ако приеме, че първоначалният отказ е бил неоснователен (или непълнотата е отстранена), той отменя акта на директора на РЗОК и връща преписката за ново произнасяне със задължителни указания.
  • Стъпка 4: Съдебно обжалване (алтернатива). Ако управителят на НЗОК потвърди отказа, пациентът има право да обжалва неговото решение пред съответния Административен съд в 14-дневен срок. Съдът разглежда законосъобразността на административния акт. Това е крайна стъпка, която изисква юридическа помощ и често отнема значително време.

Казус 3: Проблем с доплащане за лекарство за диабет тип 2

Пациент с диабет тип 2 получава електронна рецепта от своя личен лекар за перорален антидиабетен медикамент. Лекарственият продукт е включен в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) с ниво на заплащане от НЗОК 75%. В една аптека пациентът заплаща 6,14 €, а в друга – 7,67 € за същата опаковка.

Обяснение на разликата:

  • НЗОК заплаща 75% от референтната стойност на лекарството, която е определена и публикувана в ПЛС. Нека референтната стойност е 20,45 € В този случай НЗОК заплаща 15,34 € (75% от 20,45 €).
  • Остатъкът от референтната стойност (5,11 €) се заплаща от пациента.
  • Всяка аптека обаче има право да формира своя крайна продажна цена съгласно Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. Ако аптека №1 продава лекарството на цена от 21,47 €, пациентът ще доплати 6,14 € (21,47 € - 15,34 €). Ако аптека №2 го продава на 23,01 €, пациентът ще доплати 7,67 € (23,01 € - 15,34 €).
  • Разликата е напълно законна и се дължи на различните търговски надценки, които аптеките прилагат върху частта от цената, която е над референтната стойност. Пациентът има право да избере аптека, предлагаща най-изгодни условия. Размерът на заплащане от НЗОК остава фиксиран.

Може ли НЗОК да заплати лекарство, което не е в Позитивния лекарствен списък?

Не. Съгласно чл. 262, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), НЗОК заплаща само за лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък (ПЛС). Всяко лекарство извън този списък се заплаща изцяло от пациента, дори да е предписано от лекар.

Какъв е срокът на валидност на електронната рецепта за лекарства от НЗОК?

Срокът на валидност се определя от Наредба № 4 от 4 март 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. За повечето лекарства, заплащани от НЗОК, рецептата е валидна до 15 дни от датата на издаването ѝ. За лекарства, съдържащи наркотични и психотропни вещества, както и за протоколни (скъпоструващи) медикаменти, срокът може да е различен и е указан в съответната рецепта.

Задължен ли е личният лекар да ми издаде рецепта, предписана от специалист?

Да, общопрактикуващият лекар (ОПЛ) е длъжен да отрази препоръките на специалиста в здравното досие на пациента и да издаде необходимата рецепта, ако са спазени всички медицински и регулаторни изисквания. ОПЛ може да откаже единствено при обосновани съмнения за медицинска грешка или несъответствие с изискванията на НЗОК, като в този случай следва да насочи пациента обратно към специалиста за уточнение.

Какво означава ниво на заплащане 100%? Означава ли, че не плащам нищо?

Ниво на заплащане 100% означава, че НЗОК покрива изцяло референтната стойност на лекарствения продукт. Пациентът обаче може да дължи т.нар. „такса за обработка на рецепта и отпускане на лекарствен продукт“, която е фиксирана в Националния рамков договор (НРД). Също така, ако крайната цена на лекарството в аптеката надвишава референтната стойност, разликата се заплаща от пациента.

Мога ли да получа реимбурсираните си лекарства от всяка аптека в страната?

Можете да ги получите само от аптека, която има сключен договор с НЗОК за отпускане на лекарствени продукти, заплащани от Касата. Повечето големи вериги и много квартални аптеки имат такъв договор, но е добре да проверите за стикер на НЗОК на входа или да попитате фармацевта.

Какво да направя, ако РЗОК забави произнасянето по моя протокол извън законовия срок?

Ако административният орган не се произнесе в законоустановения срок (обикновено до един месец), това се счита за мълчалив отказ съгласно чл. 58 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Вие имате право да обжалвате този мълчалив отказ по административен или съдебен ред, както бихте обжалвали изричен (писмен) такъв.

Санкции, глоби и срокове

Неспазването на правилата за предписване, отпускане и заплащане на лекарства от НЗОК води до административнонаказателна отговорност за всички участници в процеса. Основните разпоредби се съдържат в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ).

Нарушение / бездействие Правно основание Санкция / последица Срок
Лекар предписва лекарства, заплащани от НЗОК, в нарушение на правилата. Чл. 105, ал. 1 от ЗЗО Глоба от 100 до 153 €, а при повторно нарушение – от 300 до 511 € Актът се съставя в 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
Аптека, сключила договор с НЗОК, откаже да изпълни редовно издадена рецепта. Чл. 105г, ал. 1 от ЗЗО Имуществена санкция от 200 до 256 € При повторно нарушение – до 1 023 € и прекратяване на договора. Налагането на санкция не освобождава от задължението за изпълнение.
Аптека изисква от пациента доплащане в по-висок размер от определения. Чл. 106, ал. 1 от ЗЗО Имуществена санкция в двоен размер на неправомерно получената сума, но не по-малко от 153 € Пациентът има право на възстановяване на недължимо платената сума.
Директор на РЗОК не се произнесе по заявление за издаване/заверка на протокол. Чл. 58 от АПК Мълчалив отказ. Възниква право на обжалване пред Управителя на НЗОК. Срок за обжалване: 14 дни от изтичането на срока за произнасяне.
Лекар изисква и получава плащане от пациент за издаване на направление или рецепта, заплащана от НЗОК. Чл. 105в от ЗЗО Глоба от 500 до 511 €, а при повторно нарушение - 1 023 € и прекратяване на договора с НЗОК. Нарушението се установява от контролни органи на НЗОК/РЗОК.
Здравноосигурено лице предостави личната си здравноосигурителна карта на друго лице с цел получаване на здравни грижи. Чл. 108 от ЗЗО Глоба от 100 до 153 € Възможно е и носене на наказателна отговорност за измама. Санкцията се налага независимо от санкцията на ползващото се лице.

Полезни ресурси и къде да подадете сигнал или жалба

  • Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) и съответната Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – за подаване на заявления за протоколи, жалби срещу откази, сигнали за нарушения от лекари и аптеки, свързани с реимбурсирането.
  • Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН) – за подаване на жалби, свързани с качеството на оказаната медицинска помощ, диагностичния процес или предписаната терапия, но не и с финансовите аспекти на реимбурсирането.
  • Омбудсман на Република България – при systemic проблеми, нарушени права на граждани от страна на администрацията (вкл. НЗОК), бавно или несправедливо отношение.
  • Персонализирана информационна система (ПИС) на НЗОК – електронна услуга за проверка на здравноосигурителен статус, издадени електронни рецепти и направления. Достъпва се с квалифициран електронен подпис (КЕП).
  • Комисия за защита на потребителите (КЗП) – при съмнения за нелоялни търговски практики от страна на аптеките, които не са пряко свързани със szabályzata на НЗОК (напр. подвеждаща информация за цени).
  • Съответният по компетентност Административен съд – за обжалване на окончателни откази на Управителя на НЗОК за заверка на протоколи за скъпоструващо лечение.
  • Национален рамков договор (НРД) - документът, публикуван на сайта на НЗОК, който детайлно урежда правата и задълженията на всички страни в процеса.

Източници и препратки