Свързани ръководства: Обжалване на административен акт по АПК — срокове и стъпки · Сигнал до прокуратурата — форма, съдържание и последствия · Обезщетение за неимуществени вреди — практика

Правото на достъп до обществена информация е основно конституционно право, закрепено в чл. 41 от Конституцията на Република България. То е ключов елемент на демократичното управление, осигуряващ прозрачност в работата на държавните органи и органите на местното самоуправление, както и отчетност на техните действия. Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е специалният нормативен акт, който урежда реда и условията за упражняване на това право. Ще бъдат разгледани и актуални промени в законодателството, които към 2026 г. оказват влияние върху практическото приложение на ЗДОИ.

В условията на непрекъснато развиващи се информационни технологии и засилено търсене на публичност, ефективното прилагане на ЗДОИ е от съществено значение за гражданското общество, медиите, бизнеса и всеки гражданин. Разбирането на правната рамка и процесуалните правила е важно за успешното упражняване на правото на информация и за отстояване на правата в случай на неоснователен отказ.

Тази статия е насочена както към граждани, които за първи път искат да упражнят правото си на достъп до информация, така и към юридически лица, журналисти и юристи, които търсят задълбочена и актуална информация по темата.

Правна рамка — Достъп до обществена информация по ЗДОИ

Основите на достъпа до обществена информация в България са положени от следните основни нормативни актове:

  • Конституция на Република България (Обн. ДВ. бр.56 от 13 Юли 1991г., изм. и доп.)

    • Чл. 41: "Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Упражняването на това право не може да накърнява правата и доброто име на други лица и националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Органите на държавната власт и местното самоуправление са длъжни да осигуряват на гражданите възможност за достъп до всяка информация, която представлява обществен интерес, освен ако е държавна или друга защитена от закона тайна."

  • Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ) (Обн., ДВ, бр. 55 от 7.07.2000 г., посл. изм. ДВ, бр. 100 от 16.12.2025 г.)

    • Чл. 1: Урежда достъпа до обществена информация, като прогласява принципите на откритост и достъпност.
    • Чл. 2: Дефинира "обществена информация" като всяка информация, която се съхранява, създава или се намира в държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация, както и в други субекти, които упражняват публични функции или предоставят публични услуги, свързана с техните публични функции и дейности.
    • Чл. 3: Определя задължените субекти, които са длъжни да предоставят информация.
    • Чл. 4: Регламентира принципите за достъп до информация – публичност, равнопоставеност, защита на лични данни, процесуални гаранции, законоустановени ограничения.
    • Чл. 24: Посочва съдържанието на заявлението за достъп до обществена информация.
    • Чл. 28: Установява сроковете за произнасяне по заявлението.
    • Чл. 37 - 40: Уреждат основанията за отказ и процедурата по обжалване.
    • Чл. 44а: Предвижда такси за предоставяне на информация.

  • Административнопроцесуален кодекс (АПК) (Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., посл. изм. ДВ, бр. 100 от 16.12.2025 г.)

    • АПК е субсидиарен закон по отношение на ЗДОИ и се прилага за неуредените в ЗДОИ процедурни въпроси, свързани с обжалването на административни актове и действия. По-специално, разпоредбите относно оспорването на индивидуални административни актове (РАЗДЕЛ ТРЕТИ - Оспорване на индивидуални административни актове) са приложими при обжалване на откази за достъп до информация.

  • Наредба за реда за достъп до обществена информация (Изм. и доп. ДВ. бр.63 от 2 Август 2011г.)

    • Детайлизира процедурата за предоставяне на достъп, образци на заявления, такси и други практически аспекти.

  • Други закони, съдържащи разпоредби, свързани с обществена информация или нейни ограничения:

    • Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ)
    • Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД)
    • Закон за опазване на околната среда (ЗООС) – специални правила за достъп до екологична информация.
    • Закон за електронното управление (ЗЕУ) – относно предоставянето на информация по електронен път.

ЗДОИ е един от малкото закони, които дават приоритет на достъпа до информация пред повечето ограничения, освен в строго определени случаи. Това се изразява в така наречения "тест на вредата", съгласно който дори и информация, съдържаща някаква тайна, може да бъде предоставена, ако надделява общественият интерес.

Стъпки за достъп до обществена информация

  1. Идентифициране на задължен субект

    Първата стъпка е да определите кой е задълженият субект, който притежава или съхранява търсената информация. Съгласно ЗДОИ, задължени субекти са:

    • държавните органи (министерства, агенции, Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" (ИА "ЕСМИС"), столична администрация и др.);
    • органи на местното самоуправление и местната администрация (общини, областни администрации);
    • органи, на които по закон или въз основа на закон е възложено осъществяването на публични функции (напр. БНБ, КФН, КЗК, Комисия за защита на личните данни, Комисия за защита от дискриминация, омбудсман, обществен посредник и др.);
    • юридически лица, регистрирани по Търговския закон, които осъществяват публични функции или предоставят публични услуги (напр. държавни и общински предприятия, болници, училища, университети, някои държавни дружества, "Български пощи" ЕАД, "Национална електрическа компания" ЕАД, "Булгаргаз" ЕАД, "Софийска вода" АД и други дружества, чиято дейност е свързана с обществен интерес);
    • физически лица, на които е възложено осъществяване на публични функции или предоставяне на публични услуги (рядко срещани, но е възможно).

    Важно е информацията да е свързана с публичните функции и дейности на тези субекти.

  2. Разглеждане на заявлението от задължения субект

    След подаване на заявлението, задълженият субект извършва преценка дали търсената информация представлява обществена информация по смисъла на ЗДОИ и дали има законови основания за нейното ограничаване. Органът може да поиска уточнения, ако заявлението е непълно или неясно.

  3. Произнасяне по заявлението

    Органът се произнася със заповед в законоустановените срокове. Възможни са следните решения:

    • Предоставяне на достъп: Информацията се предоставя във формата, посочена от заявителя (копие, преглед, запис на електронен носител), освен ако е налице непреодолима пречка (чл. 18 ЗДОИ) или заявителят не е посочил формата.
    • Частично предоставяне на достъп: Когато част от информацията е обществена, а друга част е защитена от закон (напр. лични данни, класифицирана информация), се предоставя само обществената част.
    • Отказ: Отказът трябва да бъде мотивиран и да посочва правното основание за него.
    • Оставяне на заявление без разглеждане: Ако не е спазен някой от формалните реквизити по чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ и заявителят не го е отстранил в определения срок.

Необходими документи за заявление за достъп до обществена информация:

Заявлението за достъп до обществена информация не е строго формализиран документ, но трябва да съдържа задължителни реквизити съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ. Препоръчително е да се спазват следните изисквания:

  1. Данни за заявителя:
    • За физическо лице: Име, постоянен адрес или адрес за кореспонденция, телефон, електронен адрес (ако желаете комуникация по този начин).
    • За юридическо лице: Наименование, седалище и адрес на управление, ЕИК/Булстат, име и длъжност на представляващия, електронен адрес.
  2. Наименование на задължения субект: Точно посочване на институцията, до която се подава заявлението.
  3. Описание на исканата информация:
    • Максимално конкретно и точно описание на информацията. Посочете вида на документа, съдържанието, периода, за който се отнася, всички известни Ви данни, които ще помогнат за идентифицирането ѝ.
    • Например: "Протоколи от заседания на Междуведомствена комисия за оценка на проекти за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г., свързани с проект Х", "Годишни финансови отчети на дружество Y за 2023 г.", "Доклад за извършена проверка от инспектор Z през м. февруари 2025 г. в обект W".
    • Избягвайте общи и неконкретни формулировки като "цялата информация за..."
  4. Форма за предоставяне на информацията:
    • Преглед на място.
    • Копие на хартиен носител.
    • Копие на електронен носител (CD, DVD, USB памет).
    • По електронен път (имейл).
  5. Дата на подаване на заявлението.
  6. Подпис на заявителя или негов представител.

Допълнителни документи (при необходимост):

  • Пълномощно: Ако заявлението се подава от пълномощник на физическо или юридическо лице.
  • Доказателства за идентичност: В някои случаи, може да бъде поискана допълнителна идентификация, особено при устно подаване на заявление или когато се изискват лични данни за контакт.

Практически съвет: Винаги запазвайте копие от подаденото заявление с входящ номер и дата. Ако подавате по пощата, изпратете с обратна разписка. Ако по електронен път – запазете изпратения имейл или потвърждение за подаване.

Срокове

Сроковете за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация са стриктно регламентирани от ЗДОИ и са от съществено значение за ефективното упражняване на правото на информация. Тези срокове започват да текат от датата на регистриране на заявлението в деловодството на задължения субект.

  1. Първоначален срок за произнасяне:

    • В общия случай: Задълженият субект е длъжен да се произнесе по заявлението за достъп до обществена информация в срок 14 дни от неговото регистриране. (чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ)

  2. Удължаване на срока:

    • При голям обем информация: Когато поисканата информация е в голям обем и подготовката ѝ налага допълнителни усилия, срокът по ал. 1 може да бъде удължен с до 10 дни, но не повече от 10 дни. За удължаването заявителят трябва да бъде уведомен писмено, като му се посочват конкретните причини за забавянето (чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ).
    • При необходимост от консултация с трето лице: Когато част или цялата информация засяга интересите на трето лице и предоставянето ѝ би накърнило негови законни права или интереси, задълженият субект е длъжен да изиска писменото съгласие на третото лице в срок 7 дни от постъпване на заявлението. Срокът за произнасяне по заявлението започва да тече от датата на получаване на писменото съгласие или отказа на третото лице. Ако третото лице не отговори в 7-дневен срок, се счита, че то не дава съгласие. В този случай органът се произнася по същество, като преценява дали има надделяващ обществен интерес (чл. 37, ал. 3 и 4 от ЗДОИ).

  3. Срок за уточнения:

    • Ако заявлението е непълно или неточно, органът може в срок 7 дни от постъпването му да поиска от заявителя да го уточни. Заявителят разполага със срок от 7 дни от получаване на поканата, за да направи уточнения. Ако не го стори, заявлението се оставя без разглеждане (чл. 29, ал. 1 и 2 от ЗДОИ).

  4. Срок за предоставяне на информацията след произнасяне:

    • След като е взето решение за предоставяне на достъп, реалното предоставяне на информацията трябва да се осъществи в срок 14 дни от уведомяването на заявителя, че му е даден достъп. При заплащане на дължимите такси, този срок започва да тече от датата на заплащането (чл. 34, ал. 2 от ЗДОИ).

Важно: Неспазването на законоустановените срокове от страна на задължения субект представлява мълчалив отказ, който подлежи на обжалване по реда на АПК (чл. 28, ал. 4 от ЗДОИ във връзка с чл. 58, ал. 1 от АПК). Това дава право на заявителя да обжалва бездействието на администрацията пред съответния административен съд.

Такси

За достъп до обществена информация могат да бъдат събирани такси, но само за претърпени материално-технически разходи по предоставянето ѝ. Съгласно чл. 44а от ЗДОИ:

  • Основание за такса: Такси могат да бъдат събирани само за действително претърпени материални разходи, свързани с предоставянето на достъп до информация (напр. разходи за хартия, тонер, електронен носител, презаписване). Не могат да се събират такси за времето, изразходвано за търсене, преглеждане или обработка на информацията.
  • Уведомяване за такса: Заявителят трябва да бъде предварително уведомен за размера на дължимата такса, като му се предостави подробна разбивка на разходите.
  • Заплащане на такса: Плащането обикновено се извършва по банков път или в касата на съответната институция. Достъпът до информация се предоставя след представяне на документ за платена такса.

Важно изключение: Съгласно чл. 44а, ал. 3 от ЗДОИ, информация, която се публикува в интернет на официалните сайтове на задължените субекти, се предоставя безплатно. Затова винаги първо проверявайте дали търсената информация вече не е публична и достъпна в открит достъп.

Права на заявителя:

  1. Право на достъп до обществена информация: Всеки има право да иска и да получава информация, която е обществена по своя характер, без да е необходимо да доказва конкретен правен интерес, а само да се легитимира като субект на това право.
  2. Право на избор на форма: Заявителят има право да избере формата, под която да му бъде предоставена информацията (преглед, копие на хартиен или електронен носител, по електронен път), освен ако избраната форма е обективно невъзможна или нарушава авторски права.
  3. Право на обжалване: В случай на отказ за предоставяне на информация, мълчалив отказ (неспазване на сроковете) или неточно/непълно изпълнение, заявителят има право да обжалва пред съответния административен съд и пред Върховния административен съд.
  4. Право на консултация и уточнения: В случай на непълно или неясно заявление, заявителят има право да получи покана за уточнения и да ги направи в законоустановения срок, вместо заявлението му да бъде оставено без разглеждане.
  5. Право на предварителна информация за таксите: Заявителят има право да бъде уведомен за размера на дължимите такси преди реалното предоставяне на информацията.

Задължения на заявителя:

  1. Подаване на законосъобразно заявление: Заявителят е длъжен да подаде заявление, което отговаря на изискванията на чл. 24 от ЗДОИ – да посочи своите данни, точната институция и достатъчно конкретно да опише исканата информация.
  2. Уточняване на заявлението при необходимост: Ако бъде поканен да уточни заявлението си, заявителят е длъжен да направи това в законоустановения срок.
  3. Заплащане на дължимите такси: Ако органът е претърпял материално-технически разходи по предоставянето на информацията, заявителят е длъжен да заплати тези такси преди получаването ѝ.
  4. Спазване на режима за достъп: Ако достъпът е предоставен чрез преглед на място, заявителят е длъжен да спазва правилата на институцията за работа с документи.
  5. Използване на информацията в съответствие със закона: Предоставената информация трябва да се използва по начин, който не нарушава правата на трети лица, националната сигурност, обществения ред и други законови ограничения, свързани с разпространението ѝ (напр. защита на лични данни).

Задължения на задължения субект:

  1. Приемане и регистриране на заявлението: Всеки задължен субект е длъжен да приеме и регистрира надлежно подадено заявление за достъп до обществена информация.
  2. Осигуряване на достъп: При наличие на законовите предпоставки, задълженият субект е длъжен да осигури достъп до обществена информация съгласно исканията на заявителя и ЗДОИ.
  3. Спазване на сроковете: Органът е длъжен да се произнесе по заявлението в законоустановените срокове и да предостави информацията в срок, след като има решение за това.
  4. Мотивиран отказ: При отказ за предоставяне на информация, той трябва да бъде писмен, мотивиран и да посочва правното основание за отказа.
  5. Консултиране с трети лица: При засягане на права и интереси на трети лица, задълженият субект е длъжен да изиска тяхното съгласие или да извърши преценка за надделяващ обществен интерес.
  6. Публикуване на информация: Задължените субекти имат задължение активно да публикуват определен вид обществена информация на своите интернет страници (напр. бюджет, годишни доклади, структура, актове).
  7. Назначаване на длъжностно лице по ЗДОИ: Всяка институция е длъжна да определи длъжностно лице, което да отговаря за предоставянето на достъп до обществена информация.

Обжалване на отказ

В случай на неоснователен отказ или мълчалив отказ от предоставяне на обществена информация, заявителят има право на обжалване. Процедурата е двуинстанционна и се провежда пред административните съдилища, съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Основания за обжалване:

  1. Изричен отказ: Когато задълженият субект е издал писмен отказ за предоставяне на цялата или на част от информацията. Отказът трябва да е мотивиран и да посочва правното основание за непредоставянето.
  2. Мълчалив отказ: Когато задълженият субект не се е произнесъл по заявлението в законоустановения срок (14 дни, съответно 24 дни при удължаване). Мълчаливият отказ е приравнен на изричен отказ и подлежи на съдебно обжалване.
  3. Непълно или неточно изпълнение: Когато органът е предоставил част от информацията, но заявителят смята, че друга (обществена) част е била неправомерно отказана, или когато предоставената информация е непълна, неточна или не отговаря на заявената форма.

Процедура по обжалване:

  1. Първа инстанция – Административен съд:

    Актът, с който се отказва достъп до обществена информация, както и мълчаливият отказ, подлежат на обжалване пред съответния административен съд по местонахождението на задължения субект.

    • Срок за обжалване:
      • При изричен отказ: Жалбата се подава в 14-дневен срок от съобщаването на отказа.
      • При мълчалив отказ: Жалбата се подава в 14-дневен срок от изтичането на срока, в който задълженият субект е трябвало да се произнесе (т.е. 14 или 24 дни от регистрирането на заявлението).
    • Изисквания към жалбата: Жалбата се подава чрез задължения субект, който е издал обжалвания акт или е допуснал мълчаливия отказ. Тя трябва да съдържа реквизитите по чл. 150 от АПК:
      • Име и адрес на заявителя.
      • Име на задължения субект.
      • Посочване на обжалвания акт (дата и номер на отказа, ако има такъв, или посочване на мълчалив отказ), предмет на оспорването.
      • Излагане на фактическите и правните основания за обжалване.
      • Искане до съда (напр. да отмени отказа и да върне преписката за ново произнасяне, или да задължи органа да предостави информацията).
      • Подпис на заявителя или негов пълномощник.
    • Разглеждане на жалбата: Съдът разглежда жалбата в открито съдебно заседание. Административният орган предоставя цялата административна преписка, свързана с подаденото заявление.
    • Решение на съда: Съдът може да отмени отказа и да задължи задължения субект да предостави поисканата информация или да върне преписката за ново произнасяне, или да потвърди отказа. Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване.

  2. Втора инстанция – Върховен административен съд (ВАС):

    • Срок за обжалване: Решението на административния съд може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването на решението на първоинстанционния съд.
    • Основания за касационно обжалване: Касационните основания са ограничени до нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението.
    • Решение на ВАС: ВАС се произнася с окончателно решение, което не подлежи на по-нататъшно обжалване.

Такси за обжалване: За подаване на жалба до административния съд се дължи държавна такса в размер, определен от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Обикновено тази такса е по-висока за юридически лица в сравнение с физическите лица.

Практически насоки — Достъп до обществена информация по ЗДОИ

  1. Предварително проучване:

    • Проверете уебсайта на институцията: Преди да подадете заявление, проверете официалния интернет сайт на задължения субект. Много често търсената информация (напр. структура, бюджет, годишни доклади, заповеди, протоколи от публични заседания) вече е публикувана в секции като "Достъп до информация", "Прозрачност", "Официални документи". Информацията, публикувана онлайн, е безплатна.
    • Конкретизирайте търсенето: Ако информацията, която търсите, е специфична или голям обем, опитайте да я конкретизирате максимално, за да улесните задължения субект и да избегнете отказ поради твърде общо формулирано искане.

  2. Формуляр за заявление:

    • Използвайте писмена форма: Винаги подавайте заявлението в писмена форма. Това осигурява доказателство за подаването и е предпоставка за обжалване в случай на отказ.
    • Придържайки се към Закона: Въпреки че няма унифициран формуляр, уверете се, че заявлението Ви съдържа всички задължителни реквизити по чл. 24 от ЗДОИ.
    • Ясен и конкретен език: Използвайте ясен и недвусмислен език. Избягвайте емоционални изказвания или лични мнения.

  3. Комуникация със задължения субект:

    • Поискайте входящ номер: При подаване на място, винаги изисквайте входящ номер и дата на завеждане на Вашето копие от заявлението.
    • Запазете доказателства: При изпращане по пощата използвайте препоръчано писмо с обратна разписка. При електронно подаване – запазете изпратения имейл или потвърждение за получаване.
    • Задавайте уточняващи въпроси: Ако органът поиска уточнения, направете ги своевременно и възможно най-изчерпателно.

  4. Реалистични очаквания:

    • Не всяка информация е обществена: Имайте предвид, че не всяка информация, с която разполагат държавните органи, е "обществена информация" по смисъла на ЗДОИ. Напр. вътрешна работна кореспонденция, която не е свързана с публични функции, може да не бъде предоставена.
    • Защитена информация: Някои видове информация са защитени от закон (класифицирана информация, търговска тайна, лични данни, адвокатска тайна и др.) и достъпът до тях е ограничен, освен ако не преобладава изключителен обществен интерес.

  5. При обжалване:

    • Спазвайте сроковете: Сроковете за обжалване са преклузивни (крайни) и пропускането им води до изгубване на правото на обжалване.
    • Потърсете правна помощ: При обжалване пред съд, особено при по-сложни казуси, е силно препоръчително да потърсите консултация или процесуално представителство от адвокат, който е запознат с материята на ЗДОИ и АПК.
    • Анализирайте мотивите за отказа: При изричен отказ анализирайте внимателно мотивите, посочени от органа, и търсете правни аргументи, с които да ги оборите в жалбата си.

  6. Алтернативни форми на достъп:

    • Публични регистри: Много информация е достъпна чрез публични регистри (Търговски регистър, Имотен регистър, Регистър БУЛСТАТ, ЦРВР и др.).
    • Национален портал за отворени данни: България поддържа платформа за отворени данни (data.egov.bg), където институциите публикуват информация в машинно четим формат.

Често допускани грешки

При подаване на заявления за достъп до обществена информация и последващи действия, заявителите често допускат грешки, които могат да доведат до забавяне, отказ или провал на процеса на обжалване. Ето някои от най-честите от тях:

  1. Неправилно идентифициране на задължения субект:

    Ако заявлението е адресирано до грешна институция, тя ще го препрати по компетентност (което губи време) или ще откаже достъп, тъй като не разполага с търсената информация. Винаги проверявайте коя институция притежава или създава информацията, която търсите.

  2. Неконкретно формулиране на искането:

    Искания като "цялата информация за..." или "всички договори..." са твърде общи. Това може да доведе до отказ поради невъзможност за идентифициране на конкретна информация или до удължаване на срока поради "голям обем", както и до по-голяма такса за предоставяне. Винаги се стремете към максимална конкретност – посочете период, вид документ, предмет, страни.

  3. Липса на задължителни реквизити в заявлението:

    Пропускането на данни за заявителя, коректни контактни данни или подпис може да доведе до оставяне на заявлението без разглеждане, ако не бъдат отстранени в определения срок.

  4. Пропускане на срокове за обжалване:

    Сроковете за обжалване (14 дни) са преклузивни. Ако заявителят пропусне този срок, правото му да обжалва отпада, дори и отказът да е незаконосъобразен. Важно е да се следи кога е съобщено решението или кога изтича срокът за произнасяне при мълчалив отказ.

  5. Неправилно обжалване – например пред неправилен съд или орган:

    Жалбата при отказ за достъп до информация се подава пред административния съд по местонахождението на задължения субект, чрез самия него. Подаването пред друг орган или пряко до съда може да доведе до забавяне.

  6. Очакване, че всяка информация е публична:

    Законът предвижда изключения. Например, информация, която е класифицирана като държавна или служебна тайна, информация, представляваща търговска тайна, или лични данни на трети лица, която не е свързана с публични функции, може да бъде отказана. Заявителят трябва да е наясно с тези изключения и да преценява доколко търсената информация попада в тях.

  7. Неразбиране на "теста на вредата" и "надделяващия обществен интерес":

    Дори и информация, съдържаща protected data, може да бъде предоставена, ако надделява общественият интерес. Често заявителите не аргументират адекватно наличието на такъв интерес, което дава основание на органа да откаже достъп, позовавайки се на защитения характер на информацията.

  8. Несъхраняване на доказателства за подаване:

    Ако няма доказателство за подаване на заявлението (входящ номер, обратна разписка, потвърждение за електронен подаване), при липса на произнасяне или отказ, ще бъде трудно да се докаже, че такова заявление изобщо е налице.

  9. Отказ от заплащане на такси без основание:

    Въпреки че таксите са за материално-технически разходи, те са дължими. Неоснователният отказ за заплащане на законно определени такси може да доведе до непредоставяне на информацията.

  10. Липса на правна помощ при обжалване:

    Съдебната процедура е сложна. Някои заявители се опитват да обжалват сами, но липсата на юридически познания може да доведе до процесуални грешки или до неадекватна аргументация, което да повлияе на изхода от делото.

Избягването на тези грешки може значително да улесни процеса за достъп до обществена информация и да увеличи шансовете за успех.

1. Кой може да подаде заявление за достъп до обществена информация?

Всеки гражданин на Република България, както и чуждестранни граждани и юридически лица, без да е необходимо да доказват конкретен правен интерес, имат право да подават заявления за достъп до обществена информация. Единственото изискване е да се легитимират като субект на това право.

2. Мога ли да поискам информация за себе си?

Ако търсите информация, свързана с Вас като физическо лице, която се съхранява от административен орган (напр. във връзка с медицински досиета, социални досиета, лични данни), трябва да подадете искане по реда на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) или Административно-процесуалния кодекс (АПК), а не по ЗДОИ. ЗДОИ урежда достъпа до обществена информация, която е свързана с публичните функции на органа, а не лични данни.

3. Какво да направя, ако институцията не ми отговори в срок?

Непроизнасянето в законоуставения срок (14 дни или 24 дни при удължаване) се счита за мълчалив отказ. Той подлежи на обжалване пред съответния административен съд в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Можете да подадете жалба, в която да посочите, че обжалвате мълчалив отказ.

4. Може ли да ми бъде отказан достъп до информация?

Да, ЗДОИ предвижда изключения. Достъпът може да бъде отказан, когато информацията е:

  • държавна или служебна тайна;
  • представлява търговска тайна;
  • лични данни на трети лица, които не са свързани с публични функции и не е налице тяхното съгласие;
  • свързана с оперативна подготовка на актове и не е налице надделяващ обществен интерес;
  • свързана с интересите на трето лице, което не е дало съгласие, освен ако надделява обществен интерес;
  • класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).
Всеки отказ трябва да бъде мотивиран и да посочва конкретното правно основание.

5. Колко струва достъпът до обществена информация?

Достъпът до обществена информация е безплатен, освен ако за предоставянето ѝ не са необходими материално-технически разходи (напр. за хартия, тонер, електронен носител, пощенски услуги). Заявителят се уведомява предварително за размера на тези такси, които се определят според утвърдените вътрешни правила на съответния задължен субект или чрез Тарифа на МС, когато такава бъде приета. Информация, публикувана на уебсайта на институцията, е винаги безплатна.

6. Мога ли да поискам информация по електронен път?

Да, множество задължени субекти предоставят възможност за подаване на заявления по електронен път – чрез електронна поща (с квалифициран електронен подпис), онлайн форми на своите уебсайтове или чрез Единния портал за достъп до електронни административни услуги. Препоръчително е да проверите конкретните начини на подаване на уебсайта на съответната институция.

7. Какво е "надделяващ обществен интерес"?

"Надделяващ обществен интерес" означава, че въпреки наличието на основание за отказ (напр. защита на лични данни или търговска тайна), ползата за обществото от разкриването на информацията е по-голяма от вредата, която би нанесла на защитените интереси. Този принцип се прилага предимно в случаи, свързани с корупция, незаконно разходване на публични средства, опазване на околната среда и др. Преценката за наличие на надделяващ обществен интерес често е предмет на съдебен контрол.

Източници и препратки