Блокиране на нелегални хазартни сайтове — всичко за черния списък на НАП (актуализирано към 2026 г.)

С навлизането на Еврото в България от 1 януари 2026 г. и все по-динамичната дигитализация на услугите, онлайн хазартът се превърна в индустрия за милиарди. Успоредно с лицензираните и регулирани оператори обаче, интернет пространството е залято от нелегални хазартни сайтове. Те представляват сериозен риск както за потребителите, така и за фиска. В отговор на тази заплаха, българското законодателство, чрез Националната агенция за приходите (НАП), въведе строг механизъм за контрол – публичен списък на нелицензираните сайтове и задължение за тяхното блокиране. Практически рисковете и практическите аспекти на този процес.

Правна рамка: Кой, как и защо блокира сайтове за хазарт?

Основният нормативен акт, който урежда тази материя, е Законът за хазарта (ЗХ). След последните изменения, които прехвърлиха правомощията от вече несъществуващата Държавна комисия по хазарта (ДКХ) към НАП, именно приходната агенция стана единственият регулатор в сектора. ключовите законови разпоредби.

Основание за блокиране: Липса на лиценз

В основата на всичко стои изискването за лиценз. В България хазартни игри могат да се организират само от дружества, получили съответния лиценз от изпълнителния директор на НАП. Това е регламентирано в:

Чл. 10, ал. 1 от Закона за хазарта: „Хазартни игри на територията на Република България могат да се организират само от държавата или от търговски дружества, регистрирани в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, получили лиценз по реда на този закон.“

Всеки сайт, който предлага залози на български потребители, без да притежава такъв лиценз, се счита за нелегален. Това е „първородният грях“, който задейства цялата последваща процедура по блокиране.

Публичният списък на НАП – „Черният списък“

Механизмът за справяне с нелегалните оператори е създаването и поддържането на публичен регистър, често наричан „черен списък“. Неговото съществуване и поддръжка са вменени на НАП със следната разпоредба:

Чл. 17, ал. 6 от Закона за хазарта: „Националната агенция за приходите поддържа на официалната си интернет страница списък на интернет страниците, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по реда на този закон, както и решенията по чл. 10г, ал. 1.“

Този списък не е просто информационен. Публикуването на даден уебсайт в него е официалният акт, който стартира процедурата по техническото му блокиране и налагането на други рестрикции. Списъкът е достъпен на сайта на НАП и всеки гражданин може да направи справка в него.

Задължението на интернет доставчиците (ISP)

Ключов елемент в цялата схема са предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по-известни като интернет доставчици (ISP). Законът ги задължава да предприемат незабавни действия след публикуването на решението на НАП.

Чл. 10г, ал. 2 от Закона за хазарта: „В срок до 24 часа от влизането в сила на решението по ал. 1 предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да преустановят достъпа до интернет страниците, посочени в решението.“

Това е изключително кратък срок, който показва сериозността, с която законодателят подхожда към проблема. Неизпълнението на това задължение води до солени глоби за самите доставчици, за които ще говорим по-долу.

Блокиране на плащания

Освен блокирането на достъпа до сайта, законът предвижда и прекъсване на финансовите потоци към нелегалните оператори. Това е вторият стълб на контрола, който цели да „пресуши“ източника на приходи за тези сайтове.

Чл. 10д, ал. 1 от Закона за хазарта: „Доставчиците на платежни услуги са длъжни да отказват нареждания за превод и/или да блокират превод на сума от или към сметка, обслужваща разплащания, свързани с участието в хазартна игра, организирана чрез интернет страница, включена в списъка по чл. 17, ал. 6.“

Това разширява обхвата на рестрикциите и засяга банки, оператори на електронни портфейли (e-wallets) и други финансови институции, които обслужват българския пазар.

Процедурата по блокиране: от подаването до решението

Процесът от идентифицирането на нелегален сайт до неговото ефективно блокиране е строго формализиран. Ето как протича той от гледна точка на институциите, към 2026 г.

1. Идентифициране и събиране на доказателства

Специализирани звена в НАП извършват постоянен мониторинг на интернет пространството. Те активно търсят сайтове, които:

  • Имат интерфейс на български език.
  • Предлагат обслужване на клиенти на български език.
  • Рекламират в български медии или социални мрежи.
  • Позволяват регистрация на потребители от България.
  • Използват български лев (до 2025 г.) или евро с насоченост към българския пазар (след 2026 г.).
  • Обработват плащания чрез популярни в България методи.

Служителите на НАП събират дигитални доказателства – екранни снимки (screenshots), записи на сесии, логове от тестови регистрации и депозити. Съставя се подробен протокол, който документира, че сайтът de facto оперира на територията на страната без лиценз.

2. Проверка в регистъра на лицензираните оператори

Преди да се пристъпи към следващата стъпка, се извършва задължителна проверка в публичния регистър на НАП за издадени лицензи за онлайн хазарт. Ако домейнът или компанията-собственик не фигурират там, се преминава към изготвяне на решение за блокиране.

3. Издаване на решение от Изпълнителния директор на НАП

Въз основа на събраните доказателства, изпълнителният директор на НАП издава мотивирано решение за включване на конкретния домейн (или домейни) в списъка по чл. 17, ал. 6 от ЗХ. Този акт е индивидуален административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Решението съдържа:

  • Наименование на органа, който го издава: Изпълнителен директор на НАП.
  • Фактически и правни основания: Описание на извършената проверка и констатираните нарушения (организиране на хазарт без лиценз), както и цитиране на приложимите законови норми (чл. 10г, ал. 1 от ЗХ).
  • Диспозитив: Ясно разпореждане кои точно интернет страници (домейни и техните IP адреси) да бъдат добавени в списъка.
  • Срок и ред за обжалване: Решението може да бъде обжалвано пред съответния Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

4. Публикуване и влизане в сила

Решението се публикува на официалната страница на НАП. Съгласно чл. 61, ал. 3 от АПК, когато заинтересованите страни са неизвестни (какъвто е честият случай с офшорните хазартни компании), съобщаването се счита за извършено с публичното оповестяване. Решението влиза в сила веднага след публикуването, освен ако не бъде обжалвано. Дори при обжалване обаче, законът предвижда предварително изпълнение, което означава, че блокирането се извършва независимо от съдебния процес.

5. Техническо блокиране от страна на ISP

От момента на влизане в сила на решението, за интернет доставчиците започва да тече 24-часовият срок, в който те са длъжни да ограничат достъпа. На практика това се случва по няколко начина:

  • DNS блокиране (DNS filtering/blocking): Най-често използваният метод. Когато потребител се опита да достъпи блокиран домейн (напр. `nelegalen-kazino.com`), DNS сървърът на доставчика не връща реалния IP адрес на сайта, а го пренасочва към специална страница, информираща за блокирането.
  • IP блокиране (IP address blocking): По-директен метод, при който се блокира целият трафик към конкретния IP адрес, на който се хоства сайтът. Този метод е по-ефективен, но има риск от „колатерални щети“, ако на същия IP адрес се хостват и други, легални сайтове (т.нар. споделен хостинг).
  • Deep Packet Inspection (DPI): По-усъвършенствана и рядко използвана за тази цел технология, която анализира съдържанието на мрежовия трафик и може да блокира достъп дори ако се използват специфични техники за заобикаляне.

6. Процедура за премахване от списъка

Един сайт може да бъде премахнат от „черния списък“ само в два случая:

  1. Получаване на лиценз: Ако операторът реши да влезе в регулация, подаде документи и получи лиценз от НАП, той бива заличен от списъка.
  2. Успешно съдебно обжалване: Ако операторът докаже пред съда, че решението на НАП е незаконосъобразно (например, че не предлага услуги на български граждани), съдът може да отмени решението.

Премахването също става с решение на НАП, което се публикува и изпраща на интернет доставчиците, които са длъжни да възстановят достъпа.

Санкции и рискове: Колко струва нелегалният хазарт?

Неспазването на Закона за хазарта води до сериозни финансови санкции, които не засягат само организаторите, но и всички участници във веригата, включително играчите. От 2026 г. всички глоби се налагат и събират в евро.

Санкции за нелегални организатори

Организирането на хазартни игри без лиценз е най-тежкото нарушение. Санкцията е имуществена, в огромен размер:

  • От 50 000 € до 250 000 € за дружеството-организатор.
  • При повторно нарушение санкцията е от 75 000 € до 500 000 €.

Освен финансовата санкция, цялото налично игрално оборудване и софтуер се отнемат в полза на държавата. В допълнение, приходите от нелегалната дейност също подлежат на конфискация.

Санкции за интернет доставчици (ISP)

Както споменахме, ISP, които не блокират достъпа до сайт от черния списък в 24-часовия срок, също подлежат на сериозни глоби.

Чл. 107, ал. 1, т. 13 от Закона за хазарта предвижда имуществена санкция за доставчик, който не изпълни задължението си по чл. 10г, ал. 2. Размерът на санкцията е от 5 000 € до 15 000 €.

Това мотивира доставчиците да бъдат изключително стриктни и бързи в изпълнението на решенията на НАП.

Санкции за играчи: Рискувате ли глоба, ако залагате в нелегален сайт?

Това е един от най-често задаваните въпроси. Отговорът е категорично ДА. Законът предвижда санкции и за участниците в нелицензирани хазартни игри. Макар и по-рядко прилагана на практика поради трудностите в доказването, тази разпоредба съществува и носи реални рискове.

Чл. 10, ал. 6 от Закона за хазарта гласи: „Забранява се участието в хазартни игри, организирани от лица, които нямат издаден лиценз по реда на този закон.“

Санкцията за физическо лице, което нарушава тази забрана, е глоба от 250 € до 1 500 €. При повторно нарушение глобата е от 1 500 € до 5 000 €. НАП може да установи такова участие чрез проследяване на платежни транзакции или чрез иззета информация от сървърите на нелегалния оператор при международни акции.

Други рискове за играчите

Освен пряката финансова санкция, участието в нелицензирани сайтове крие и други, често по-големи опасности:

  • Липса на защита на личните данни: Предоставяте личната си карта, адрес и банкова информация на субект извън европейската юрисдикция, без никакви гаранции за тяхната защита (GDPR не се прилага).
  • Неизплащане на печалби: Най-честият проблем. Сайтът може безпричинно да откаже да изплати вашата печалба, да анулира залози или направо да закрие акаунта ви. Нямате никакъв законов механизъм за защита.
  • Нечестна игра: Софтуерът (слот игри, рулетки) може да е манипулиран, без да е преминал задължителната сертификация от независима лаборатория, изисквана за лицензираните оператори.
  • Риск от пране на пари: Участвайки, макар и неволно, вие може да станете част от схема за пране на пари, което е тежко криминално престъпление.

Срокове и такси, свързани с процедурата

Процедурата по блокиране на сайтове е административна и се извършва от НАП. За гражданите и дружествата няма директни такси. Сроковете обаче са ключови.

Действие Отговорен субект Срок Такса/Санкция (в €)
Включване на сайт в списъка НАП Без законово определен срок за проверка Няма такса
Обжалване на решението на НАП Оператор на сайта 14 дни от публикуването Държавна такса по тарифата към ЗДТ
Блокиране на достъпа до сайта Интернет доставчик (ISP) До 24 часа след влизане в сила на решението Санкция при неизпълнение: 5 000-15 000 €
Блокиране на плащания Доставчик на платежни услуги До 24 часа след влизане в сила на решението Санкция при неизпълнение: 1 000-5 000 €
Участие в нелегална игра Физическо лице (играч) - Глоба при установяване: 250-1 500 €

1. Проверявайте винаги преди регистрация!

Това е златното правило. Преди да въведете дори и имейла си в даден сайт за залози, направете две бързи проверки:

Легитимните оператори винаги поставят логото на НАП и номера на лиценза си в долната част (footer) на своя сайт. Отсъствието на такава информация е почти сигурен белег за нелегална дейност.

2. Не се доверявайте на VPN за заобикаляне на блокадата

Много играчи смятат, че могат лесно да заобиколят блокадата на ISP чрез използване на VPN (Virtual Private Network). Макар технически това да е възможно, то носи огромни рискове:

  • Нарушаване на правилата на сайта: Дори нелегалните сайтове често имат правила, забраняващи използването на VPN. Ако спечелите голяма сума, те могат да използват това като формално основание да не ви я изплатят.
  • Не ви освобождава от отговорност: Използването на VPN не ви прави „невидими“ за закона. Ако НАП установи транзакции от ваша българска банкова сметка към оператора, фактът, че сте използвали VPN, няма да ви освободи от потенциална глоба за участие в нелегална игра.

3. Какво да правите, ако вече имате пари в блокиран сайт?

Това е трудна ситуация. След като сайтът е блокиран, достъпът до него е ограничен. Ако операторът е добросъвестен (макар и нелицензиран), той може да се свърже с вас и да уреди изплащането на баланса ви. В повечето случаи обаче парите ви са ефективно загубени. Нямате правен инструмент в България, с който да го съдите за тези средства, тъй като договорните ви отношения с него са базирани на незаконна дейност.

Единственият хипотетичен шанс е да се опитате да се свържете с поддръжката на сайта (чрез имейл, ако го знаете) и да поискате изтегляне. Шансовете за успех са минимални.

4. Внимавайте с бонусите и промоциите

Нелегалните сайтове често привличат играчи с нереалистично големи бонуси (напр. 500% бонус при първи депозит). Това е класическа „примамка“. Условията за „превъртане“ на тези бонуси са почти неизпълними и целят да ви задържат в сайта и да ви накарат да депозирате още средства. Лицензираните оператори също предлагат бонуси, но те са много по-реалистични и регулирани от НАП.

1. Може ли НАП да блокира сайт, който няма версия на български език?

Да. Ако НАП събере достатъчно доказателства, че сайтът активно таргетира български потребители (например чрез реклама, насочена към IP адреси в България, или приемане на регистрации от страната), той може да бъде включен в списъка, дори да е само на английски език. Ключов е фокусът върху българския пазар, а не само езикът на интерфейса.

2. Колко време отнема един сайт да бъде блокиран?

От момента на първоначалното му засичане от НАП до издаването на решение може да минат няколко седмици или месеци, тъй като изисква събиране на доказателства. След като решението на Изпълнителния директор на НАП бъде публикувано обаче, процесът е светкавичен – интернет доставчиците имат само 24 часа да спрат достъпа.

3. Блокирането постоянно ли е?

Да, блокирането е за неопределен срок. То остава в сила, докато операторът не получи лиценз в България или докато решението на НАП не бъде отменено по съдебен ред. Тъй като нелегалните оператори често сменят домейните си (т.нар. mirror sites), НАП постоянно актуализира списъка с нови адреси.

4. Каква е разликата между блокиране по IP и по DNS?

Блокирането по DNS е като да изтриете адреса на къща от картата – куриерът (вашият браузър) не знае къде да отиде. Блокирането по IP е като да поставите бариера на самата улица, водеща до къщата. DNS блокирането е по-лесно за заобикаляне (например чрез ръчна промяна на DNS сървъра на компютъра), докато IP блокирането е по-категорично, но може да засегне и други сайтове на същия сървър.

5. Ако спечеля от нелегален сайт, дължа ли данъци върху печалбата?

Това е интересен правен казус. По принцип, Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) облага печалбите от хазартни игри, но предвижда освобождаване за печалби от игри, за които се събират държавни такси по ЗХ (т.е. лицензираните). Тъй като от нелегална игра не се събират такива такси, погледнато стриктно, печалбата би била облагаем доход. На практика обаче, декларирането на такъв доход би било самопризнание за участие в незаконна дейност, което носи риск от глоба по Закона за хазарта.